Гостуването при щерката приключи. Петък е и след сутрешното кафе се товарим на автомобила и си потегляме егале за в къщи.
Решаваме, че няма да пътуваме по "магистралата" - пече, еднообразно и скучно, "препускащи" джигити и щеш не щеш трябва да караш в тази жега поне със 140, за да си "в час". Затова тръгваме към Каблешково - от там през селата и като излезем на стария път - Айтос, Карнобат, Петолъчката, Сливен, Нова и Стара Загора и към нас...
Идеята е, че по пътя има сенки, заведения, където можеш да хапнеш нещо и т.н. Па и не е необходимо да препущаш като луд по пътя и да се "съревноваваш" с някакви "безсмъртни"- на доста от които колите са по-маломощни от нашата, но ...
Темата за пътуването и впечатленията ще я оставя за друга публикация, а ще остана по съществото ...
Така и така не бързаме за никъде, от всякъде се сипе жега и докато светне зеленото сме решили да отскочим за кратко до този музей на открито - па и нали е на 500 м - какво толкова?! Кривваме вдясно и по централната улица гледаме къде ще е да е този комплекс. На 500-я метър стигаме до Т-маркет, Автогара, площад ... GPS нещо се побърка - никакъв "Генгер" ...
Продължихме напред поне още 300 м, GPS мълчи тъпо, връщаме се обратно ...до Т-маркет и кривваме из разни улички ...
Сетне засякох разстоянието до главния път - 1,5 км, а не 500 м. Така и не разбрах защо Общината не си е направила труда да постави няколко указателни табелки, за да не се лутат като ненормалници желаещите да се отбият, макар и за малко.
Та да обясня - след като се отбиеш от главния път, караш само по централната улица, покрай Т-маркет и все напред и веднага след бензиностанцията се завива вдясно и кара по тази уличка до края й, където завива надясно, но вместо надясно се завива наляво и си на паркинга пред комплекса.
Второто, което ни изненада, че май почти всички къщички са затворени ...
И лелей, какво изобилие на керамика - направо каквото и да ти дойде на ум... както и много други неща.
Докато се разглеждаме, се заприказвахме с жената в грънчарницата и дори се запознахме. Оказа се, че се казва Невена Орлова и при това много сладкодумна. Започна да ни разказва за рода им - Орлови, които били потомствени грънчари, двамата й синове били майстори по керамика, грънчари, а тя самата - калфа. Синовете й правели основно червената керамика в магазина. Споменавам само, че с вноса на евтини китайски неща, вероятно за тях е много трудно. Съгласява се и казва, че това е причината традиционните майстори и не само на керамика да намаляват и да се отказват от занаятите.
Отделно от това, като погледнеш селището от високо, приличало на орел в разперени крила, та и това също.
В началото на 50-те "новата" власт започнала да притиска занаятчиите да не работят самостоятелно, а да работят в предприятие. Просто нямали друг избор. Така с годините индивидуалността и предприемчивостта им се позагубила, но все пак били останали истински майстори-занаятчии макар и малко. И сега те били все потомствени от поколения. Лошото било, че оставали все по-малко, а и новото попълнение също било рехаво. Колкото и да били добри майстори, трудно в настоящите условия можели да оцеляват и да издържат семействата си.
През 80-те години от Общината решили да направят общински етнографски комплекс и го открили през 1986 год. Освен грънчарницата имало кошничарница, медникарница, хлебарница, ресторант, кафенета и дори малък хотел.
А името "Генгер" идвало от рядко храстовидно растение, което единствено растяло край айтос.
В момента кошничарят и медникарят отсъствали, но имала ключ и ни предложи да ги разгледаме.
Кошничарницата е веднага след грънчарницата. Личи си, че се работи в нея, но нямаше готови изделия ... Разбираме, че кошничарят се готвел за участие в някакво изложение.
Вътре е истинска работилница - вижда се оксижен, парчета мед, наковалня, тезгяхи и какви ли не инструменти... както и готови изделия.
Много ме впечатлява една голяма медна картина с портрети и красиво оцветена и на тезгяха друга в процес на изготвяне.
Много ми харесаха, но не си позволих да ги снимам - и двете издаваха голям майсторлък.
За сметка понаснимах някои нещица и ще ги пусна.
Чашите са разкошни. Имаше и невероятен сервиз за кафе - вижда се на първата снимка.
Много харесвам медни съдове - имам си цяла колекция включително котлонче с джезве за турско кафе, кафени сервизи, както и доста съдини за готвене.
Направо със зар се излезнах от медникарницата.
Вероятно при следващо пътуване ще си поръчам нещо.
Ако имате път, не пропущайте да разгледате това живописно място край Славеевата река и невероятната екопътека. Ако не - паркът, който започва от етнографския комплекс, също е живописен и някак си успокояващ. А ако отделите още малко време, можете да посетите и зоологическата градина в парка, която си е направо изненада за малък град.
