Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.

    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.

За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.

Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.

П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

МАРМАЛАД от ... червени домати

 

    Уникален мармалад от най-малко очаквания продукт - червени домати. Впрочем сладко или мармалад може да се направи почти от всеки плод, както от пъпеш или от корите на диня, или... Преди години, когато правехме по доста буркани сладко годишно (заради децата) съм правил сладко от зелени доматчета, от зелени орехчета и от едни малки динички.

    Та тези дни, както се бях подхванал да правя буркани домати за зимата, се присетих и за мармалада от тях и воаля ...

Избират се хубави месести домати, които се обелват и почистват от семенлъците. За беленето е ясно - цепване на четири от долния край, заливане с вряла вода за 30-а сек и сетне бързо охлаждане. Почистените домати се нарязват на произволни парчета и се слагат в решето, голяма цедка или гевгир и се оставят да се оцедят максимално. Дори могат да ръка леко да се поизстискат.  Целта е да се отстрани излишната течност - ще имаме хубав доматен сок за водката и по-бързо ще се изварят. Крайното количество бе 1,350 кг, което се слага в подходяща съдина за варенето им. Хубаво е да дълбока тенджера с дебело дъно. Но се изхитрих и заложих на мултикукъра - на програмата за задушаване при леко открехнат капак. Така изпаряването става по-лесно.

След като течността се редуцира поне с 1/3, както са си в съдината се пасират с пасатора. Е те тука се престарах - реших, че за да остане някоя семка или нещо по-едрично взех, че прецедих всичко през едра цедка и се отворих доста работа. За сметка на това се получи много хубава и гладка консистенция. Сега е моментът да се опитат и да се прецени самата сладост на доматите и да се ориентираме за количеството захар. Сториха ми се достатъчно сладки и затова сложих точно 400 грама захар и 1 ч.л. ванилова захар. Варенето продължава до постигане на желаната гъстота. В мултикукъра е лесно - оставят да си се вари и само от време хвърляш едно око и разбъркваш. Иначе - в тенджерата, ще иска непрекъснато да му баеш, да бъркаш, да намаляш силата на варенето, че иначе почва и да пръска ...

В края на варенето сложих за аромат 1 ч.л. с връх изсушени и смлени лимонови корички.                             В интерес на истината, стана много приятно сладко и ако специално не знаеш, че е от домати, спокойно ще си помислиш, че е от някакви горски плодове. Знам, че някои хора слагат допълнителен аромат - от есенция, но това не ми харесва. Преди години, като слагах доматите да се варят добавях и 1/3 от количеството им обелени, почистени и нарязани ябълки за плътност и заради пектина в тях. Който желае да получи по-добър резултат с мармалада, може да смеси 1 с.л. пектин със захарта.     Колкото и странно да изглежда, резултатът е невероятно вкусен мармалад. Ако правя втора доза, ще сложа и 1-2 с.л. какао.                                                                Впрочем от това количество се получиха две бурканчета по 310 грама, едно 120 гр. и малко за кусване.                 Пробвайте, лесно е за направа и вкусът си заслужава усилията.