Лабане (лабне) или сиренени топчета

    От домашното сирене няма по-вкусно, но сега няма да говоря за любимото сирене, без което не сядам на масата. 

    Няма и да говоря за лабането (лабнето) - т.нар. ливанско меко сирене на топчета, направено от цедено кисело мляко. 

    Просто съм откраднал идеята, за да направя един дзверски вкусен деликатес от сирена с подправки под формата на топчета, отлежали в зехтин.

    Най-хубавото в случая е, че няма рецепта и се ръководим от това, което има в хладилника. И без бой си признавам, че правя наведнъж по-голямо количество - 2-3 буркана, за да не си играя често. Сиренените топчета в зехтина и в хладилника издържат достатъчно дълго и колкото повече престояват толкова по-вкусни стават.

    Основното, което задължително купувам е един 10% гръцки йогурт и 1 кофичка заквасена сметана 200 или 250 грама - 20 %.

Йогурта и заквасената сметана се слагат в цедка за сирене (има едни такива от панама) или в три-четири ката марля, връзва се и се оставя да си виси и да се отцежда над купа. Отделеният цвик не се изхвърля, а е идеален за палачинки, за тесто и т.н. За да сме си полезни, се събират изостанали сирена от хладилника - поне у нас доста често изостават такива по малки количества: обикновено сирене, кашкавал, парче гауда или чедър, ементал, че и понякога синьо сирене. (не се лъжете от снимката - там са само краве и овче сирене). Сирената се настъргват на най-ситното ренде и се смесват с отцедените мляко и сметана. И това е моментът, когато в действие влиза вкусовото въображение - при необходимост се досолява; сетне следва овкусяването - църно пиперче, суха мащерка или риган, а може и джоджен; малко чили на люспи (за любителите на пикантно)( в последно време се изхитрих- слагам чили сос); да не забравяме и босилека - сиренето с босилек вървят ръка за ръка;

За това количество от цедено мляко и сметана си трябват поне 400 грама настъргани сирена, че дори и повечко.  

    Тука само ще издам един малък секрет, ако не ми харесва като консистенция, когато ги размесвам, добавям и няколко с.л. разтопено масло.

    С намазнени ръце се оформят топчета с големина на малък орех и се нареждат върху два три слоя домакинска хартия, покриват се пак с хартия и се оставят да престоят така поне 24 часа.

    Следва пълнене в буркани с винтови капачки, слагане на едно дафиново листче, 10-а зрънца с черен пипер и 2-3 бахар (за пикантност 1-2 карамфилчета и 1 звездовиден анасон), зелени сушени подправки- по желание, и се заливат с леко затоплен зехтин. (пак за пикантност може да се добавят 1-2 леко резнати чушлета). Затварят се с капачките и в хладилника поне за три дни.

    След това могат да се "нападат". Да знаете - дзверско мезе.

    А зехтинът? Невероятен е сетне за овкусяване на салати и др.п.

    Просто от нищо нещо - дзверски вкусно.

    Правете си смело (бурканче подобно овкусено сирене се продава на цена 6-7 лв, а тука излиза направо без пари - само малко усилия ...), наслаждавайте на дзверското мезе и НАЗДРАВЕ!

Градинарска чорба (супа) и разни вариации

    Рядко пиша за супи, а и дори съм споменавал неведнъж, че с години не съм кусвал подобно нещо. В последно време имам промяна - правя толкова често, че мога да кажа едва ли не всеки ден.

    Чак сега разбирам колко е била права Баба, за която нямаше ден без чорбичка (супичка) и която казваше - и камече да свариш с масълце и подправки, все ще стане чорбичка.

    От друга страна като взема да чета разни рецепти за супи, направо ми прилошава - вземаш 2 л вода, 100 грама морков, 70 грама ориз или 40 грама фиде и т.н. Абе хора, не правите някакъв завъртян сладкиш, та всичко да точно до грамче ... Тука става дума за супа (чорба) и т.н., където всичко може да варира и е важно да се спазват някои основни правила ...

    Само ще кажа, че за приготвянето на супи, чорби и др.п. ползвам мултитенджУрата или по модерно му мултикукъра, който се оказа направо чуден уред за тази цел. И като незаменим помощник - бързонагряващата кана.

    Има и нещо друго, ама сега да взема да разкажа за тази градинарска чорбичка, която сега през лятото е много благодатна за приготвяне, защото вариантите й са толкова много, че просто ми е бедна фантазията ...

    И така за бистрата градинарска чорбичка (4-6 порции) са необходими (напълно ориентировъчно) - 1 главичка лук, 2-3 скилидки чесън, 1 голям морков и един голям картоф, 1 средна тиквичка, по 1/2 червена и зелена капия (чушка демек); 1/2 корен пащърнак, 1 стрък целина, 1 голям домат (обелен и нарязан на ситно), както и 2-3 с.л. масло. За подправяне 1 с.л. от домашния ми зеленчуков сушен микс (винаги имам от него), щипка сушен джоджен и няколко стръка магданоз.

    Изпълнението е направо елементарно и невероятно бързо - чесънът и лукът се нарязват на много ситно. Останалите зеленчуци се измиват, обелват и нарязват на почти еднакви кубчета.

    В силно загрятото масло се кавърдисват лука и чесъна, добавя се целината и сетне се налива една кана вряла вода и в нея се пущат всички зеленчуци без доматите. Разчетът е приблизително 300 мл на порция. Основният принцип за приготвяне на супа е, че зеленчуците се пущат във вряла вода, а не в студена. След около 20-а минути, се проверява дали морковите са омекнали, добавят се доматите, сушената подправка, джоджена и се осолява на вкус. Оставя се да покъкри така на слаб котлон за около 10-а минути и преди сервирането се добавя измитият и ситно нарязан магданоз.

    Толкова за бистрата градинарска чорба. Само ще вметна, че много я харесвам при сервирането да е поднесена с натрошено сирене, ръсната с църно пиперче и полята с чили сос.

Следва:

вариант 1: в 1/2 кофичка кисело мляко се разбива 1 яйце с 1-2 с.л. лимонов сок и когато чорбата е готова се извършва т.нар. темпериране. От топлата чорба с черпак се вади по малко и се смесва със застройката. Сетне когато температурата им се изравни, цялата застройка се изсипва в супата, разбърква се и не се вари повече, за да не се пресече.

вариант 2: 8-10 минути преди супата да е готова се слага една шепичка фиде. Става по-плътна.

Вместо фиде може да се сложи ориз, но той трябва да се запържи заедно с лука и чесъна още в началото на готвенето.

вариант 3:

    Същата супа може да се приготви и с добавка на месце - примерно късчета пилешко, които се запържват заедно с лука и чесъна и сетне както е описано.

    При наличие на вече изостанало печено или пържено месо, то може да се добави ситно нарязано заедно със зеленчуците.

вариант 4:

    Съвсем наскоро правих такава чорба и позалитнах с количеството - все пак готвим за двамца, а направих супа кат за цял взвод. Поизостана доста, а от предния ден имах един печен врат, та добавка на чашка ориз на нарязаното вратле - възваряване почти до готовност и сетне запичане във фурната. Олизахме си пръстите.

    Е, те това е. Правете смело, наслаждавайте се на вкусните летни продукти, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ, че с тези вкуснотии и питиетата си вървят.

БАНИЦА ПО РОДОПСКИ

      Винаги като правя баница се сещам за вкусните баници на Баба и лете, и зиме печени в печката на дърва и невероятният аромат на масло и вкуснотия ...

    Ако питате защо по родопски? Ами просто - клиновете със сирене и картофи там са типични и са класика.

       За една стандартна тавичка с  диам. 30-а см са необходими пакет кори за баница (400 грама), поне 250 грама овче сирене (желателно, но може и краве, дори и качествена извара); 3- 4 яйца; 2 картофа, сварени, обелени и намачкани с вилица или едро настъргани; 1 кофичка кисело мляко (леко отцедено); 1 ч.л. сода и поне 100 грама разтопено масло.

   В подходяща купа се разбъркват яйцата и сиренето, добавя се киселото мляко със загасената в него сода с няколко капки оцет, както и 1-2 с.л. масло.

    От тази смес се отделя 1/2 ч.ч., а в остатъка се добавят намачканите картофи.

    От корите за баницата се отделят 6 броя, ако са по-тънки и 4 броя, ако са по дебели. Останалите кори се накъсват на произволни парчета и смесват с плънката като се разбъркват добре с лъжица.

    Фурната се включва на 200С да загрява.

    Тавичката се застила с хартия за печене и слагат първите три (две ) кори, които се намазват с масло. Върху тях се изсипва всичката плънка и се покриват с останалите кори, които също намазани с масло.

    Баницата се нарязва на парчетата. Останалото масло се смесва с отделената смес, леко се разрежда с газирана вода и с нея се залива баницата.    

   

    Пече се около 40-45 минути - или до хубаво зачервяване (зависи от фурната). По някое време се проверява дали отдолу се е зачервила.  Ако се налага, може да се покрие отгоре с хартия за печене.

    Сетне е ясно. Вади се, завива се с кърпа и се оставя поне 15-а минути да си почине, преди да се нареже и нападне. Стига да може да устоите на аромата й...

П.П. По желание може и да се увеличи количеството на картофите или пък за да се намачкат на по-едро, за да се усещат. 

На снимката се виждат нарязаните парчета и парченцата картофи ...

Правете смело, невероятно вкусна е...