Агнешко печено с пресен лук и лапад в гювеч

 За агнешкото само суперлативи, особено ако е от местна порода, отгледано свободно в Източните Родопи или Сакар. Вкусно месо само по себе си, не се нуждае от много подправки, няма нужда от мариноване и т.н. Особено ако животинчето е заклано предния ден или си го взел още "топло топло".

 Във всички случаи такова месо трябва да се остави поне за 24 часа във висящо състояние - хем да се "оветри", хем да отцеди. Едва след това може да се пристъпва към готвене. Идеалният вариант е на пещ, но тази година пещта си стои студена и не знам дали скоро ще бъде опалена, макар че съм се заканил след отмяната на извънредното положение да  я "спукам" от печене.

 Този гювеч може да се направи и със замразено агнешко (най-често вносно)- не всеки има възможност да се снабди с прясно агнешко - направо от стадото. Само че в този случай препоръчвам след размразяване на месото, да бъде измито добре и бланширано за кратко с вряла вода. 

 Та да си дойдем на думата за това невероятно дзверски вкусно печено агнешко с лук и лапад.

 В случая е ползвана една плешка с част от гърба и малко ребра - общо около 2 кг (може и от бутчето, врата и т.н.). Месото е нарязано на големи късове - в случая на три големи парчета.

Освен това са необходими поне 3-4 връзки пресен зелен лук, 3-4 стръка зелен пресен чесън, както и много много лапад - в нашия случай поне 70 листенца. 

Тука няма да обяснявам, че е необходимо да бъдат добре измити и нарязани на по-едро. Ще издам един малък секрет - след нарязването се слагат в голяма съдина, съвсем леко се осоляват и се объркват с поне 2 с.л. брашно.

За печенето ползвам един огромен 9 л. гювеч, който омазвам обилно със зехтин и слагам овкусените зелентии с поне 1 ч.ч. водичка.

Нарязаното на едри късове месо се намазва със смес от сол и пушен червен пипер и се слага върху зелентиите.
Изрязва се едно голямо парче хартия за печене и се слага под капака.
Гювечът заминава във фурната - първоначално на 150С и постепенно се усилва до 230С. Пече се на 230С за около 30-а минути и сетне отново на 150С за поне 2 часа.
След това се вади гювечът от фурната, месото се обръща на другата страна и печенето продължава поне още час.
Готово е, когато хванеш кокъла и той се отделя от месото без усилие.

Вариантите за поднасяне са много, но предпочитам да отделя месото и да го обзкостя, а всичко останало да се поднесе с гювеча.
Вкуснотията е невероятна и при това с уникален сос.

Слагаш си топящо се в устата месце със соса.
Сипваш си питието ...
Зареждаш се с хлебец за отопяване ...
И нека да нападаме ...


НАЗДРАВЕ!

Пастърва на фурна

  Пастървата (особено дивата) е една от най-вкусните риби. И колкото по-простичко е приготвена, и то направо без подправки, за да се усеща вкуса на самата риба, толкова е по-апетитна.

 В общи линии я предпочитам само осолена, леко омазнена и на скарата - и то онази на дървените въглища.

 Преди доста години опитахме пържена - на развъдника до с.Добърско. Вадях я направо от там и прясна прясна (буквално 10-а минути след ваденето) я пържат на чугунен сач. Върховна работа. Единствено сол - хрупкава отвън, сочна отвътре. Като я хванеш за опашката, поставиш върху коремчета, притиснеш откъм гърба и цялата кост заедно с малките костици, се отделя ...

 Та доста време я приготвям по този начин, но при пърженето- дим, миризми, абсорбаторът не насмогва. Със скарата или грил-тигана същата история. Та пробвам един по-различен вариант, който направо се оказа върховен.

Всеки рибок се почиства от вътрешностите и хрилете и си измива добре. На няколко места се правят напречни разрези и в тях се втрива солта, осолява се и отвътре. В коремчето се пълни с нарязан на ситно лимон.

В това време фурната се загрява на 230-250С.

Върху скарата се слага незапващата подложка барбекю мастерс (който няма, хартия за печене), леко се омазнява и се нареждат рибките. Пекат се максимум 7-8 минути, сетне се вади скарата и рибките се обръщат на другата страна. Печенето е още 7-8 минути.

Вади се, обилно се поръсва с изцеден лимонов сок и се сервира със доматена салата, зелена салата или пържени картофи, или който каквото желае.

Става хрупкава, мека отвътре и невероятно вкусна, защото просто се усеща единствено вкусът на пастървата.

Дзверска вкуснотия и най-важното никакви миризми, цапотии и т.н.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Пикантен свински джолан - вариации по темата

За джоланите съм изписал страшно много, защото това е най-благодатното месо и най-вкусното.

Този път съм с една различна направия на джолана, при която са възможни няколко варианта на изпълнение:

Необходими са: джолан (с кожа е идеално) - около 1,5 кг;

За подправянето: 5-6 скилидки чесън (пресован или смачкан и нарязан на ситно); 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. счукан анасон (или смлян);  1/4 ч.л. канела; 2-3 с.л захар (или 1 препълнена с.л. мед); 100 мл соев сос; 3-4 ч.ч. бяло мускатово вино;

Изпълнението е лесничко, но ще дам два варианта, в които съм го правил:

Джолан с кожа: джоланът се пробожда на доста места с остър нож и се резва покрай коста. Слага се в плик за печене. Всички подправки се смесват заедно и джоланът се залива с тях. Пликът се връзва и заминава поне за един ден в хладилника. Пече се в силно загрята фурна на 230С, както си е в плика за 30-а минути и сетне на 150С поне три часа. Последният час пликът се разрязва и джоланът се обръща един два пъти. Така сосът от печенето се сгъстява.

Джолан без кожа: В този вариант най-добре е джоланът да се обезкости и нареже за 4-5 едри къса.

Зехтивът се смесва с черния пипер, анасона, чесъна и захарта и парчетата месо се пущат в тази марината и се оставят да престоят поне 30-а минути. Сетне се прехвърлят в подходящ тиган с капак (или тенджера) и се запържват от всички страни до зачервяване. Добавят се канелата, соевия сос и виното, съдината се похлупва, силата на котлона се намалява наполовина и се остави да си къкри до омекване на месото и да остане само на мазнина. На няколко пъти трябва да се разбъркват. При необходимост може да се долее и малко вряла вода, ако месото все още не е омекнало, а течността се е изпарила.

Ясно е как се пробва годтовността - като боцнеш с вилицата, да потъва като в масло.

При желание може да се остави и с малко сос, а не само на мазнина.

Най си върви с картофено пюре. Пък аз си го обичам обилно посипан с прясно смляно на едро църно пиперче.

Със свински вратни пържоли също става дзверска вкуснотия във втория вариант.

Е, една публикация и три различни дзверски вкусни варианта на приготвяне.

Пробвайте и няма да съжалалите - става дзверска вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!