Безглутенови картофени "катми"

Изобщо не ме интересува, че някой може да ме критикува и да каже, че това не са катми. Възможно е да е така, но и на външен вид са като катми, че и на вкус почти ...

По-скоро бих ги нарекъл "картофени катми" две по две, защото в тях всичко е по два броя и дори стават в количество, което е достатъчно за закуска на двама човека.

В интерес на истината бях решил да направя едни картофени бухти, но докато се мислех в движение промених намеренията си.

Необходими са: два сварени средни картофа, две яйца, по две супени лъжици царевично нишесте и кисело мляко, по 1 ч.л. сода и сол.

Изпълнението е лесничко и сравнително бързо:

 Картофите се настъргват на ситно ренде, добавят се останалите продукти като содата се загасява в киселото мляко с малко лимонов сок.

Разбърква се добре като трябва да се получи консистенция с гъстотата на кексово тесто. 

Получената смес се оставя да си почине 10-а минути.

При нужда може да се добави малко мляко и нишесте.

Пекат се на силно загрят тефлонов тиган (с дебело дъно) като силата на котлона се намаля с 1/3. 

С черпака се разстила тестото с желана големина (тези са d прибл.15-17 см).

Появяват се хубави пуканчета по тях.

Като побелеят отгоре са готови за обръщане.

Вадят се и се нареждат една върху друга като могат леко да се намажат с масло.

От това количество се получиха 7 броя с посочената големина.

Лично на мен ми харесаха, въпреки че бях попрекалил със солта, т.е. бяха изцяло по мой вкус (но аз поначало соля в повече и се налага да се съобразявам).

В интерес на истината, Чедото (което забравих да предупредя, че съм ги попресолил) нападна първата и я намаза обилно с мед и направо я хвърли като заяви, че по-гадно нещо не била яла. Сетне пробва без сладко и установи, че са вкусни, но много солени за нея.

(Количеството сол съм го коригирал, но внимателно с нея, особено ако картофите са сварени  подсолена вода).

Точно в този ми вариант с малко повечко сол, се оказа, че не вървят с мед или със сладко.
Тъй като на мен ми харесаха, пробвах и варианта с идея сол и се получиха много по-вкусни (иначе не бих си позволил публикация). В този случай си вървят и със сладко, и със сирене. А за вкуса вече казах,  наистина са вкусни. Подходящи са за хора с глутенова непоносимост, а им се хапват катми.

"Майонеза" със сос от печено

Това е един уникален продукт, резултат на един нелеп експеримент, кой то бързам да споделя, защото резултатът е просто уникална "майонеза".

Не знам дали е майонеза или сос, но е нещо, което не мога да опиша с думи.

Днес следобяд едното чедо "изрева", че иска от майонезата на Тати, а другото "писна", че не иска да е с прясно мляко. Оказа се, че яйцата са отишли в неделните понички и изпаднах в пълен потрес: яйца няма, прясно мляко не искат.

Направо ме хванаха в "чекмак сокак" - ни напред, ни назад. А мога ли да им откажа като искат?

Олио, овкусено с чесън и босилек бол, чесън наличен, дижонска горчеца поне 2 кг, 5 пипера в мелничката ... ама друго няма...

Как така да няма? От снощните печени ребърца в тавичката сума ти сос?

И така:

100 мл сос от печените ребърца (дори леко желиран), 1 ч.л. дижонска горчица, идея прясно смляно пипери, 2 скилидки чесън, 250 мл овкусено олио и 1/4 лимон без семките.

Всичко се слага в блендера и за 30-а сек. на най-силната скорост се блендира до хубаво сгъстяване.

Стане нещо върховно.

Не успях да направя втора снимка, но да знаете, че това е най-вкусната домашна майонеза, която съм правил поне от година насам....

Домашен салам пиперлия

Това е поредният експеримент на домашен салам, който заради обвивката прилича на по-дебел кренвирш или на по-тънка сарфалада.

Писал съм в блога си вече доста за саламите, но много ми се иска тази публикация да е малко по-различна.

Започвам с един етикет от салам "тип телешки", който не съм купувал, разбира се, а е сниман в магазина.

Тъй като трудно се чете на снимката, ще пресъздам съдържанието, както е изписано:

Съставки: вода, механично отделено пилешко месо, свинско месо, кожна емулсия (свинска кожа,вода, сол, стабилизатори, дифосфати, полифосфати), сланина, механично отделено пуешко месо, говеждо месо (5%), нишесте, нитритна сол (сол, консервант: натриев нитрит), стабилизатори: дифосфати, трифосфати, полифосфати; овкусител: Е 621, антиоксидант Е 316, лимонена киселина: регулатор на кислинност, Е 575, свински протеин, растителни фибри, оцветител Е 120, декстроза, ароматизанти, подправки, следи от рафинирано кокосово масло, съдържа: млечни продукти (включително лактоза). Обвивката е неядивна.

Нда...Това са му съставките и без да ги коментирам, си задавам въпроси: а този продукт изобщо ЯДИВЕН ЛИ Е ??? Кое му е телешкото при 5 % говеждо в него?

Някой дава ли сметка какво означа 5 % - на кило продукт цели 50 грама говеждо месо? Направо потресающо! ☺

Е 621 - мононатриев глутамат

Е 316 - натриев ериторбат

Е 575 - Глюконо-делта-лактон

Е 120 - Кохинил (карминова киселина)

Всеки може да прочете какво представляват. Единствено против нитритната сол нямам възражения и то с известни уговорки.

При тези обстоятелства е напълно ясно защо не купувам колбаси, салами и разни месни продукти, а предпочитам да си ги направя при домашни условия.

Това не е труден процес, дори в определен момент става доста забавно, защото удоволствието да си направиш домашен салам е несравнимо с каквото и да е. Особено когато ти се получи чудесен вкус и знаеш, че всичко в продукта ти е натурално.

За домашната направия на салам не се изисква много.

Първо и основно условие е МЕРАК, демек желанието и да не се страшиш, че било нещо трудно.

Оборудването не е кой знае какво - машинка за мелене месо, блендер, фунийка за пълнене и остри ножове.

Желателно е и термометър за печене.

Най-големият проблем са обвивките за пълнене, защото по-трудно се намират. Който има опит в пазаруването в Интернет, не му е трудно. Такива като мен, когато намерят подобни черва си купуват в доста количества и не се притесняват.

Ето това са последните ми покупки:

червеното - полиамидна обвивка за варени и пушени колбаси, 20 м

жълтите - колагенови обвивки, които стават за сушени колбаси.

Не са скъпи, вижда се от снимката. Широките излизат по 1 лв за 1 м.

Липсата на обвивки не е проблем - могат да бъдат заменени с домакинско фолио, с алуминиево фолио.

Някои дори правят домашния колбас в керамични чаши - като за чай.

На следващо място, за времето и труда. Изобщо не е вярно, че отнема много време и че се влага излишен труд. Доста пъти съм обяснявал, че вместо да се мели месото в къщи, то просто това може да стане в месарницата. Дори ефектът е по-добър, защото техните месомелачки са професионални, по-остри и каймата наистина е нарязана, а не премляна - например, както става, ако ножчето на мелачката е изтъпено.

На последно място, трябва да се знаят и/или помнят няколко основни принципа при приготвянето на домашния салам: 

• суровината трябва да е студена - максимум 10-12 С до момента на пълненето в червата
• трябва да се спазва времето за зреене на каймата (до 24 часа)
• при варенето или печенето това да става на слаба температура - до 80С (при по-висока просто ще стане варено месо)
• продуктът е готов когато достигне 70-72С вътре в него

Ами горе долу, това е.

Сега да се върна на това, което нарекох пиперлия, но не е кренвирш. Заради полиамидната обвивка, наистина прилича на кренвирш, но е нещо различно и просто уникално на вкус. След като съм го правил, как може да е друго, а? ☺

Нека да разкажа как е направено, за да стане ясна цялата технология, а накрая ще дам необходимите продукти:

 Месото (снинско, говеждо и пилешко), добре изстудено - до около 0 С се нарязва на кубчета (които да влизат в машинката за мелене).

 Осолява се с половината от солта и от зърната черен пипер, разбърква се и заминава в хладилника.

Същото се прави с говеждото и пилешкото.

Тъй като е "пиперлия", се добавя и 1 сушена люта чушка.

Заб.: Този етап може да се прескочи, ако месото е купено и смляно в месарницата.

След като е престояло месото от 12 до 24 часа в хладилника, се смила на машинката - говеждото на 2 мм, а свинското и пилешкото на 4 мм.

При свинското и говеждото се добавят част от подправките (кимион, инд. орехче и захар).

В голяма съдина се наливат 100 мл ледено студена вода и в нея се разтварят останалата сол, червен пипер, щипка риган и захар.

Сипва се пилешката кайма и се бърка с дървена лъжица. Не е удачно с ръце, защото се вдига температурата на каймата - па си и трябват ръкавици.

Добавят се и другите два вида кайма и добре се разбърква.

Вижда се температурата на каймата, която в този момент е 8,1 С.

Добре размесената кайма се завива с домакинско фолио и заминава в хладилника на 24 часа.

Следва пълненето.

Полиамидните обвивки се нарязват предварително на равни по дължина парчета - по 20-а см. 

Не се мокрят.

Връзват се от единия край и с фунийката следва пълненето.

Ако е останал въздух, тук там се бодва с игла да излезе.

Готовите саламчета се оставят така да престоят няколко часа (може и нощ).

След това се нареждат на скарата във фурната, от долу се слага тава с топла вода и фурната се включва на 50С с вентилатор.

Температурата на фурната се увеличава през половин час с по 10С докато стигне 80С.

Колбасчетата са готови, когато температурата вътре в тях стигне 72С.

Следва бързо охлаждане: първо в ледена вода, сетне под течаща струя на чешмата; леко подсушаване и прибиране в хладилника за поне 12 часа. Но най-добре се усеща вкуса след 24 часа.

Настъпва дългоочаквания момент.

Започва се от парчето, в което е бил забучен термометъра.

Режем и се наслаждаваме на вкуса - парченцата черен пипер добре се усещат - са са смлени само през месомелачката. Усеща се и леко пикантния вкус от лютото чушле.

 При гризване пиперчето леко хрупва и прави колбасчето неустоимо.

  Невероятно мезе.

На следващия ден бяха пробвани и на сандвичи.

Жалко, че не ми стигат думите да опиша вкуса.

Сега и необходимите продукти и подправки, които давам за кг:

300 грама говеждо или телешко (от плешка или бут) - почистено от ципи и др.п.( ако има)

300 грама пилешко месо от бутчето - почистено от кожата и евентуални ципи

400 грама свинско от филето (не пречи и от бута или плешката)

6 грама черен пипер на зърна

2 грама млян черен пипер

3 грама млян кимион

1 грам индийско орехче

буквално щипка сушен риган

5 грама захар (може и кафява, може и ч.л. мед)

1 сушена лютива чушка (без семенцата)

8 грама червен пипер (половината лют в случая)

100 мл студена вода (добавих и една идея уиски)

20 грама сол (но може и 18 или 22, зависи от вкуса), но за мен това количество бе достатъчно

Заб.: Разбира се, че подправките могат да варират според вкуса. Казвам само какво съм сложил.

Когато ги приготвих, преди слагането във фурната ги притеглих - количеството беше 1 540 грама. След престоя в хладилника 1 350 грама готов продукт.

П.П. Май всичко толкова сложно го обясних, че никой няма да се хване да го прави.