Показват се публикациите с етикет от старите тефтери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет от старите тефтери. Показване на всички публикации

сряда, 13 юли 2016 г.

Бърз и лесен кекс "Тони"











































1 ч.ч. = 250 мл

1 ч.ч. захар,

2 ч.ч. брашно

2/3 ч.ч. олио

2/3 ч.ч. вода

4 яйца

1 п. бакпулвер

2- 3 с.л. какао на прах
(по желание 1-2 ванилии)



Брашното и бакпулвера се смесват в голяма купа.

В друга купа се разбиват яйцата със захарта и смесват с олиото и водата.

Течните съставки се прибавят при брашното и разбъркват.

В тавичка с незалепващо покритие се изсипват 2/3 от получената смес. Към останалата 1/3 се добавя какаото и се разбърква. Кафявата смес се изсипва върху бялата с лъжица като при сипването се правят форми по желание.

Пече се около 25 мин. на 180С с вентилатор в предварително загрята фурна.

Готовността може да се пробва и с дървено шишче.


Става безотказно, а се приготвя само за 5-6 минути.

Всеки път е и различен - заради шарките.


Може да бъде опечен и в друга съдина и пак да изглежда различен и нов.

Може да бъде поръсен и с пудра захар или глазура.

П.П. Рецептата е по Чедото, при това изпитана и безотказна.

неделя, 19 юни 2016 г.

Палачинки от стар хляб

























  Като се подхванах да експериментирам с палачинките, че направо нямам спиране...
  Тези са резултат на една хрумка, от която не очаквах резултат и направо си остана без снимки.
  Излишно е да споменавам, че изхвърлянето на хляб е грехота и че поради тази причина все се мъча да му измисля някакво ново приложение.
  Вчера сухият хляб бе направен на пухкави пържени филийки, но в неделя - пак филийки? Е не върви съвсем ... Па беше останал доста сух хляб - при това пълнозърнест. Преди години бях правил бухти от стар хляб, но не и пълнозърнест и затова първоначално се насочих да правя бухти, но промених идеята и се подхванах с направата на палачинки от стар пълнозърнест хляб.
  И така:
  4 филии пълнозърнест стар и сух хляб, 3 яйца, около 1 ч.ч. прясно мляко;  1 с.л. олио, 1 п. ванилин (или 1/2 к.л. ванилена захар), както и 1-2 с.л. обикновено брашно.
  Изпълнението е лесно: 
  Хлябът се начупва на парченца и се слага в подходяща купа;
  Залива се с 1 ч.ч. вряла вода и се оставя да постои малко, колкото водата да се поеме и да омекне добре. Прехвърля се в купата на пасатора, долива се още 1/2 чаша вода и се пасира до получаването на консистенция на каша. При необходимост може и да се прецеди, но при добро пасиране не се налага.

 
Получената каша се прехвърля в купа, добавят се яйцата, прясното мляко, олиото, ванилията и с телена бъркалка се разбива. При необходимост се добавя и малко брашно - все пак трябва да се получи консистенцията на боза (т.е. на обикновено палачинково тесто).
 Оставя се да си почене 10-а минутки.
 Пекат се като обикновени палачинки.
 Поднасят се със сладко, сирене и т.н.
 Хем се оползотвори стария хляб, хем Дзверски вкусни палачинки ...

вторник, 3 май 2016 г.

Сиренено руло в омлет



















Поради липса на време за отчитане на Великденското агне, минавам с една рецепта от стар тефтер, която като си я прочетох, направо си спомних вкуса му и реших да я споделя:

4 яйца се разбиват с 200 мл майонеза, добавя им се 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. брашно.
Цялата тази смес се изсипва върху хартия за печене в тавата на фурната като се разстила така, че да заеме квадратна форма.
Пече се на 180 С за 10-а минути. Готово е като се зачерви леко.
В това време около 200 грама топено се намачкват, настъргват се 100-а  грама кашкавал и се смесват с 1 пакетче крема сирене 125 гр.
Блата се намазва със сместа от сирена и се навива на руло.
Стяга се с фолио за опаковане и заминава в хладилника поне за нощ.
На следващия ден е готово. Реже се леко под диагонал.
Страхотно предястие  ...

П.П. Може да се наредят и тънкофайски резенчета шунка и т.н. Носи всякакви "полети" на фантазията ...

петък, 22 април 2016 г.

Фасулени колачета




















Тези фасулени колачета са от стария тефтер и са правени през месец май 2010 год.
Необходими са: 300 грама сварен фасул, 150 гр брашно, 2 яйца, 50 мл прясно мляко, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая.
В купа брашното се смесва със солта, захарта и маята, добавят се пасирания фасул, прясното мляко и яйцата. Така всички продукти се омесват на тесто, което се покрива и оставя на топло да втасва докато удвои обема си.
С намазнени ръце се оформят колачета, които се пържат до зачервяване.
Готовите и топли колачета се сервират като обикновените - със сирене, с пудра захар или сладко. Въпрос на вкус. 

П.П. от такова тесто съм правил и хляб, но като го направя отново - тогава повече.

вторник, 19 април 2016 г.

Кюфтета от стар фасул




















Намерих малко време за стария тефтер и си приписвам една рецепта за кюфтета от стар фасул.
Необходими са: 3 ч.ч. (500 гр.) зрял фасул, 2 глави кромид лук, 150 гр. сирене, 2 яйца, 1 вр. магданоз, няколко стръка джоджен или 1 ч.л. сух, олио за пържене и брашно за овалване.
Изпълнението е лесно:
Фасулът се накисва в студена вода за една нощ. Сварява се до пълна готовност (без сол), оцежда се и се смила (т.е. може да се намачка). Смесва се с нарязаните лук и магданоз, сиренето и   едното яйце и подправките.
От сместа се оформят кюфтета, овалват се в брашно и другото разбито яйце и се пържат до хубаво зачервяване.
Това са си чисто фасулени кюфтета, а не като моите фасулени.

петък, 19 февруари 2016 г.

Кавърма от свински ребра в буркан

Това е една направо древна рецепта - намерих я в тефтер от 1983 год., от времето когато нямаше фризери  и не всеки ден имаше прясно свинско. Ще я цитирам, както съм си я записал:
 5 кг свински ребра се насичат на едри парчета. В голяма емайлирана тенджера на дъното се насипва едра морска сол, нареждат се ред парчета ребра, посипва се с морска сол и така до свършване на ребрата като се засипват със сол.
 Така престояват 24 часа, вадят се, почистват се от солта и оставят да престоят още 24 часа върху решетка.
 Сетне се варят в голяма тенджера, като във водата се слагат зърна черен пипер, бахар, едно-две карамфилчета, дафинов лист. Варят се на бавен огън, т.е. да къкрят - поне 3 часа.
 Отново се оцеждат и след това се запържват на партиди в свинска мас до хубаво зачервяване.
 След изпържването се обезкостяват, пълнят в буркани като хубаво се натъпкват и се слагат по няколко зрънца черен пипер, бахар и дафинов лист. Заливат се с разтопена свинска мас.
 Да престоят поне 10-а дни и е налице фантастично свинско - готово за хапване или за добавяне към някое ястие.
  Имам спомени от тези свински ребра- действително са Дзверски вкусни. 

петък, 18 декември 2015 г.

„ШНИЦЕЛИ” ОТ ЦАЦА



Е, няма такова нещо – както и да се мъчиш с цацата, все си остава цаца. Затова пък напук на всички очаквания направих шницели от цаца.

Това тук си е от категорията „хитринки в кухнята”:

Цаца се почиства колкото може, леко осолява (носи и църно пиперче) и по няколко рибки плътно се нанизват на късо шишче или пък от двете страни се нанизват на клечки за зъби.

Сетне се панират в брашно, яйце, галета – остават ще малко да си починат (галетата да дръпне) и се пържат в силно загрято олио, в което са пуснати 2-3 скилидки чесън и едно люто чушле.
Оставят се върху кухненска хартия на скара да се оцедят от излишната мазнина.

Гъши дроб в прясно мляко

Това е най-кратката рецепта от старите тефтери:

500 граме гъши дроб се измиват, почистват, цепват тук там с ножа и се слагат тавичка. Осоляват се, долива им прясно мляко до средата на дроба. Пече се на 180 С за 30-а минути.

 Може и да е най-кратката, но пък е най-вкусната. Често го правя по този начин, но само допълвам - най-добре е да се слага около 1 ч.ч. прясно мляко и да се пече до изпаряване на млякото.

сряда, 25 ноември 2015 г.

Кожени кесийки с вкуснотийки или да оползотворим пилешка кожа

Това е рецепта, която изрових от стария тефтер от май 2010 год.
 Много много често в къщи, преди да се приготви пилето (по настояване на част от народонаселението), то се одира, защото "пилешката кожа била вредна". Тия да ги разправят на друг, а не на мене. Пилешката кожа, може и да е мазна, но пък за сметка на това е изключително вкусна. Та одраната кожа не се изхвърля, а се прибира във фризера и като се събере малко повече (на две пилета поне) й идва реда да бъде сготвено нещо вкусно.
Ето какво съм си записал:

Пилешката кожа се почиства и измива. Леко се овкусява със сол и бял пипер. Нарязва се на квадрати - поне 6 -7 см. 
Във всяко парче се слага по малко бекон,, нарязан на ситни кубчета, нарязан пак кубчета кашкавал (твърдо сирене), кисела краставичка или каквато друга плънка се избере.
Краищата се събират и връзват с домакински конец. Така оформените кесийки се пържат до златисто в повечко загрято олио като се държат за конеца и се вадят върху домакинска хартия да се оцедят.

Могат да се опeкат и във фурната върху хартия - до зачервяване...

Сега се сетих, че при пърженето си бях измислил технология - торбичката се връзва с по-дълъг конец, нанизвах  на шишче и така пържех.

вторник, 17 ноември 2015 г.

Палачинкови „пликчета” с телешка кайма

още нещо от старите тефтери


Продукти:

Опичат се 10-а тънки палачинки по любима рецепта

500 грама телешка кайма с подправки се разрежда с малко пилешки или зеленчуков бульон – да стане като гъста каша и да може да се нанася спокойно с лъжица. Пък и така стават по-сочни…

Палачинките са намазват с тънък пласт от каймата и се сгъват като пощенски плик.

Всяка една се потапя в разбито яйце и се пържат в силно загрято олио до хубаво зачервяване.



Стават невероятни.

Хитринки:

Могат да се направят и по-малки като всяка палачинка се разреже на две…

След изваждането от тигана, веднага могат да се наръсят с настърган кашкавал.



Могат да се правят с най-различни плънки:

Правил съм с плънка от гъши дроб, със сирена и т.н., зеленчуци – важно е плънката да е сочна, а иначе става дзверска вкуснотия.

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Крехък пържен дроб

Като ги подкарах тези стари тефтери, направо ми се взе здравето от преписване, ама все нещо ми  се струва интересно и вкусно.
 Този път е за крехък пържен дроб, по който начин си го приготвям основно - става и за свински и телешки дроб:

 Дробът се измива, почиства от ципи и др.п. и се нарязва на късчета (2х2 или 2,5х2,5 см - от този порядък, а може и на ивички).
 Слага се в емайлирана или стъклена купа и се залива с вряла вода.
 Оставя се така за 10-а минути.
 Водата се излива и процедурата се повтаря още един два пъти.
 След поредното изливане на водата, се опиперява с черен пипер, слагат се малко кимион и чесън на прах - по 1/2 ч.л., сипва му се 1 ч.ч. бяло вино и 1 с.л. оцет.
 След горе долу 1 час маринатата се излива, слагат се 1-2 с.л. соев сос и се оставя да преседи поне 30-а минути.
 Подсушава се с домакинска хартия. Овалва се в царевично нишесте и един разбит белтък и се пържи в силно загрята мазнина на малки партиди за по 2-3 минути.
 В олиото за пържене може да се пуснат 2-3 скилидки чесън.
 При сервирането може да се залее с малко прецедена мазнина от пърженето.  

По тази технология резултатът винаги е страхотен.

Мога да направя и едно отклонение - почти по същия начин приготвят прословутия Одрински тава джигер - е има разлики при рязането и пърженето, което го правят именно в тава и затова е тава джигер, но друг ще пиша за него.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Свински врат, печен в зехтин

Всъщност това не е рецепта, въпреки че е от старите тефтери, в един от които от 1995 год. открих, че е записано като начин на печене на месо с невероятен резултат.

Само преписвам записаното тогава:

Свински врат, цяло парче от 1,5 кг се оформя на правилен правоъгълник, овкусява се със сол и черен пипер, привързва се с канап като колбас и се слага в тавата за печене. Залива се със зехтин да покрие месото и се пече във фурната на 150 С за около 3 часа.
Опеченото месо се вади, слага се между две дъски и се притиска с тежест за известно време.
Сервира се нарязано напречно на филиики, залято с малко мазнина от печенето. 

 Наистина от дълги години пека по този начин месо, но не очаквах, че са цели 20 години.
Естествено не съвсем по този начин - с връзване и т.н. Понякога оформеното парче месо го запържвам, друг път запичам на сух тиган от всички страни и т.н., но същината е една - месото се слага в съдина със зехтин и пече продължително време на по-ниска температура.
В интерес на истината поне откак открих пликовете за печене, слагам месото в такъв плик, заливам със зехтин и пека.

Резултатът винаги е изумителен-месото е изключително сочно и крехко. Вкусно е  и когато е студено - тогава си е направо домашен деликатес като мезенце, като месо за сандвич ....

После този зехтин се прецежда и го ползвам за овкусяване на салати. 

По същия начин варя (май от същото това време) месо в зехтин или олио, но за този начин - друг път. 


вторник, 3 ноември 2015 г.

"Родопски сиреник"

В същия тефтер след записаното за "Родопската пържола в саханче" от Момчилград открих и този запис "Родопски сиреник", който очевидно съм опитал, харесал ми е и съм си го записал, както са ми го казали. А дали наистина е Родопски също е спорно.

И така:
В купа се поставят 12 с.л. брашно, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. сода (гаси се с няколко капки оцет), добавят се 6 яйца и започва да се разбърква като се слагат две кофички кисело мляко (по рецепта - овче, но де то?) и накрая се добавят около 250 грама сирене (по рецепта - пак овче).
Фурната се загрява на 180 С заедно с метална тавичка (25х25), в която има 2-3 с.л. масло и когато маслото се разтопи, сместа се изсипва вътре и се пече 35-40 минути - до хубаво зачервяване (или до готовност - проверява се с клечка).

"Родопска пържола в саханче"

Наистина какво ли не може да се открие в старите тефтери. Този път си разглеждах едно от тефтерчетата с пътни записки - из страната и чужбина. Където и да пътувам, гледам да си записвам това, което ми е харесало или някоя рецепта от заведение и т.н.
Заглавията си ги пиша с червено и това направо ме грабна:
Родопска пържола в саханче - Момчиловград
Опа, а там не съм ходил повече от 10 години и действително е от 2004 год. Явно съм го пробвал в някакво заведение и съм си го записал.

И така - порция за един човек:
Половинката на пилешки гърди (демек една половинката на "пеперудката" гърди) се срязва по дължина, но не до край и се разтваря да стане като голяма пържола. Начуква се леко. Овкусява с ч.п. и се слага с разрязания край в намаслено саханче.
Отгоре се нареждат няколко резенчета (4-5)  кисела краставичка, нарязана по дължина, 2-3 ивички печена червена чушка, няколко резенчета шунка или бекон и обилно поръсена с кашкавал се пече на 200 С за 20-а минути.
Сервира се върху сос бешамел.

Нито е родопска, нито е пържола, но пък като идея ми хареса - за бързо лесно и вкусно поднасяне и затова я преписах - да я споделя.



понеделник, 2 ноември 2015 г.

Панирани домати

   Изненадах се като открих и това сред старите записки:

2-3 големи месести домата, нарязани на шайби; 100 грама поизсъхнал  кашкавал, настърган на ситно ренде, смесен с 1  с.л. с връх брашно и 2 яйца, ч.п., риган и босилек и 2-3 с.л. кисело мляко. Пържи се ...

   В първия момент ми прозвуча като загадка и след това се сетих, че става дума за любимите ми панирани домати. През лятото, когато доматите са пресни, изобщо не е необходимо да се панират (освен като екзотика): по-добре да си ги хапваме пресни и на салата. Но през зимата, когато почнат да се появяват онези "пластмасовите" домати, рецептата е особено удачна. 
   Става страхотно мезе като предястие към питието- издържа на пиене, па и позасища и се е направо едно леко хапване.
   
   Всичко е много просто - доматите се нарязват на шайби с дебелина на кутрето (под 1 см) и се оставят леко да се оцедят.
   Сместа на панировката се разбърква за минутка две: в настъргания кашкавал се слагат яйцата, брашното и киселото мляко, подправките - череп пипер, риган или сух босилек и се разбърква. Трябва да е гъста каша.
   В тигана се загрява малко мазнина, всеки домат се овалва в брашно и сетне в панировката и в тигана. Пържи се на средна степен (6-та от 9евет) - до зачервяване. Често панировката се "смъква" - е тогава с лъжичката върху домата се добавя малко преди да се обърне от другата страна.
  
   В действителност с натрошеното сирене дори става още по-вкусно. И така най-често се прави у нас.

неделя, 1 ноември 2015 г.

Морковени палачинки

Рецептата за тези морковени палачинки я открих в един стар тефтер от 2007 год.
Хвърлих едно око из нета преди да седна да си я преписвам и установих, че рецепти за палачинки с моркови бол, но тази се различава доста от останалите и затова се реших да пиша. Впрочем правил съм я често, но като правиш нещо често, ти се струва, че е известно на всички.

Продукти:  2 големи моркова; 1 ч.л. захар, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. индийско орехче,4-5 с.л. брашно, 2 яйца,200 мл прясно мляко, 1 ч.л. сода бикарбонат; 1-2 с.л. зехтин

Приготовление: Измитите и почистени моркови се нарязват произволно на парчета и в малко вода се задушават до омекване в тигана - направо да се изпари водичката. Като поизстинат малко се пасират са пасатора.
В купа се смесват брашното, солта, захарта и содата (която по желание може да се "загаси" с няколко капки лимонов сок), добавят се пасираните моркови и яйцата и като се разбърква се долива прясното мляко. Слагат се и подправките и зехтина.
Трябва да се получи гъста смес като за катми (малко по-гъста от палачинковата смес). При нужда може да се добави малко брашно или течност.
Готовата смес се оставя да си почине 20 мин.
Пекат се палачинките върху загрят тиган с незалепващо покритие (на средна темепература) като се разстилат малко по-дебелички (като катми). Като се появят мехурчета от горната страна, се  обръщат.
Мажат се с масло или се заливат с някакво сладко.

Това е базова рецепта: винаги в тестото може да се добави извара, крема или натрошено сирене и т.н.

събота, 31 октомври 2015 г.

АГНЕШКИ ДЖОЛАНЧЕТА с булгур и ориз

Това ще е първата публикация от Цикъла "От старите тефтери" - сготвено преди години, записано, но не снимано. И то поради причина, че по това време нямаше такива хитри машинки, а имаше обикновени фотоапарати с лента и ако някой те видеше да хабиш скъпа лента за някаква манджа... най-малкото щяха да те сметнат за луд. 
Останалите ще ги пущам, когато има време за преписване и няма време да бъдат сготвени  отново по някаква причина.

ПРОДУКТИ:

4-5 агнешки джоланчета (по 1 бр. на човек);

По ½ ч.ч. булгур и ориз

1 голяма глава лук, 4-5 скилидки чесън

2-3 моркова нарязани на ситни кубчета

Сол, черен пипер на вкус, по ½ ч.л. мащерка, джоджен и риган



ПРИГОТВЯНЕ:

Ястието е готвено в няколко варианта и във всеки от тях си има своите предимства:



В-т 1: най-трудоемък:

Джоланчетата се овкусяват със сол и черен пипер и се оставят да престоят няколко часа в хладилника.

Загрява се зехтин – около 50 мл и в него последователно джоланчетата се запържват до зачервяване. Прехвърлят се в тенджера под налягане с около 800 мл вода и се варят около 30-а минутки.

В същия тиган от джоланчетата последователно се запържват чесъна, лука морковите, ориза и накиснатия и оцеден булгур като се добавя съвсем малко вода около 1 чаша. И тигана с полуготовите продукти се маха от котлона.

Полусварените джоланчета се прехвърлят в тава за печене, а прецедения бульон от варенето се добавя към запържения ориз и булгур. Слагат се и подправките. И с всичко това се заливат джоланчетата в тавата.

Пече се на предварително загрята на 180-200 С, до готовност ( между 45-60 минути) в зависимост от фурната.



В-т 2: относително опростен:

Джоланчетата само се запържват, веднага след тях, както е описано по-горе, лука, чесъна,  ориза, ливват се около 4 ч.ч. и подправките и това всичко заминава в тавата , която се завива с фолио и се пече във фурната – първоначално 20-30 мин. на 220 С, а сетне поне час на 180 С. Проверява се по някое време, маха се фолиото към края на печенето и се дозапича.



В-3: за тези, които не искат да си играят твърде много – само в тенджерата под налягане:

Подготвят се продуктите.

Самото запържване се извършва в нея – първо лука, чесъна, морковите, джоланчетата, ориза и булгура, общо не повече за 10-а минути. Доливат се 4 ч.ч. вода или бульон. Подправките и се вари около 45 минути.



В общи линии става много вкусно във всеки един от тези варианти.