Кюфтенца от сирене (сирена)

 

    Кюфтета (кюфтенца) съм правил от какво ли не - в блога ми с етикет "кюфтета" сигурно има поне 100-а варианта, но точно от сирене не бях правил... Открих едно натрошено сирене, което се продава на напълно прилична цена и е направо идеално за баница. Този път пак се награбих от него - може да се дабовя към доматената салата, както и на много други неща. 

    Не знам защо, но изведнъж ми хрумна да направя кюфтенца и то различни... Може би идеята ми дойде от моите изварени кюфтенца "Чудо" ...

Та така: 350 грама натрошено сирене, което се намачка с вилица; един морков настърган на най-ситното ренде; 1 малка главица лук нарязан на много ситно; 1 с.л. от моята универсална подправка за месо (кайма); 1 ч.л. босилково песто и 1-2 стръка магданоз, нарязан на много ситно; 1 яйце; 1/2 ч.л. черен пипер смлян току що и 1-2 с.л. брашно с 1 ч.л. бакпулвер, колкото да се получи достатъчно гъста смес, от която с намазнени ръце да могат да оформят кюфтенца като топчета с големина ... - ами на голям орех.

Едната част от кюфтенцата се пущат в купа с царевично брашно и добре се овалват в него.  Другата - в името на експеримента - само се оформят с добре намазнени ръце. Оставят се така да престоят поне 1015 минути - така "дръпват" брашното и преди да се пуснат в силно загрятото олио, още един път се овалват с ръце, за да получат добра форма. И точно те при пущането в олиото, не оставят на дъното загоряло брашно, защото то е попило ...

Пърженето е ясно, но с два малки секрета: тиганът се застила с хартия за печене и в загрятото олио се пущат и две скилидки чесън. Пържат се да зачервяване от двете страни. Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия - ясно защо. Пропуснах само да кажа. Сол не се слага, а се пробва сиренето и ако е много солено, може да се изкисне предварително. И пак в този дух - стават много по-вкусни, ако наред с обикновеното сирене се сложат и някакви други настъргани серена (в случая добавих един много изсъхнал кашкавал и едно позасъхнало топено сирене, настъргани на най-ситното). Но това не пречи и да се сложат и други сирена (все пак рецептата е "обери" хладилника).

Впрочем, пържих ги в малко в мазнина и затова станаха леко плоски като кюфтенца. Ако бяха изпържени поне в 2 пръста мазнина, щяха да станат едни красиви и вкусни топчета. За себе си ги сервирах със салата от домати и краставици, но иначе бях приговил и млечно-чеснов сос с много църно пиперче... Честно да си призная, ако не знаех от какво са направи, заради вкуса можех да си помисля, че направени от малко кайма, повечко лебец и малко сирене... Пробвайте и няма да съжалите - нещо много бюджетно и невероятно вкусно. Съвсем спокойно може да се вечеря с тях и да се чувстваш напълно заситен. И да не пропусна-вървят си идеално с добре изстудено бяло винце или биричка и  НАЗДРАВЕ!

Едни различни кюфтета

   За кюфтетата или само суперлативи, или пълно мълчание ... с пълна уста. Толкова рецепти за кюфтета има в блога ми, че не е истина. Ама съвсем е истина, че и експериментите с кюфтетата са безкрайни ... Без бой си признавам, че това са най-уникалните кюфтета (засега, де), които съм правил ...

  Та да не се разводнявам: кюфтетата са направени с т. нар. ми пенсионерска кайма, за която съм писал, но в случая смлени свински гърди със свински сърца в съотношение 70:30 %. 

На 500 грама кайма (по толкова я съхранявам във фризера), един среден настърган картоф, половин морков и една средна глава лук. И изненадата - един голям розов домат, настърган и отцеден през цедката. Другата добавка - от моята си универсална подправка за месо и кайма - 1 с.л.

Следващото- царевичен грис 2 с.л. (или повече - зависи от консистенцията); 1 ч.л.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода. Всичко се омесва за няколко минути - целта е да се получи подходяща за кюфтета консистенция. Оформят се кюфтета- поне 100-а пити съм писал, че ползвам изрязана кутийка за доматено пюре - 75 гр. и се получават еднакви и равни кюфтета. Оставят се да се починат 10-15 минути.

В последно време ползвам за пърженето хартия за печене, с която застилам дъното на тигана, наливам олиото и след загряването пържа кюфтетата- от двете страни - до готовност. Изпържените кюфтета се прехвърлят в тенджера с капак, отгоре им се изцежда сока на един лимон, налива се 1/2 ч.ч. бяло вино и тенджерата се слага върху котлона - до изпаряване на течността.

Стават уникално вкусни и пухкави кюфтета. А в същата мазнина се изпържват за гарнитура картофки и нарязани на жулиени моркови. Уникално - просто Дзврески вкусни кюфтета и гарнитура. НАЗДРАВЕ!

Перфектните кюфтета на скара

 За кюфтетата съм изписал толкова много в блога, че дори не ми се иска да споменавам. Писал съм и как да се направи каймата за идеалните кюфтета.

 Само че за тези кюфтета бях някак си провокиран от една дискусия във ФБ група. Някой беше писал, че е намерил стара рецепта за кюфтета на скара, в които се слагало хляб. Бяха го насмели и набръчкали като кадънски гащи с коментари, че това е глупост, че не става и т.н. Само споменах, че съм правил такива и пак биде многократно обяснявано, че изобщо не стават, че залепват за скарата и т.н.

 Тази публикация я посвещавам именно на кюфтетата на скара, направени не само с хляб, но и с яйце.

  Впрочем преди да започна, отново се разрових из старите кулинарни книги от време оно - демек от преди 9-ти септември. Ами почти във всички рецепти за кюфтета или "зрази" (както са им казвали тогава) има хляб и печенето е в тава - на пещ. Кюфтетата (кебапчета) на скара се появяват доста по-късно. Имам чувството, че скарата не е била много популярна в онези години. Започвам да достигам до убеждението, че скарата е изобретение на Балкантурст, хоремазите и др.п. Да се прави набързо, да върви алъш веришът по пазари и панаири и т.н. Истинският ценител от време оно е предпочитал приготвянето на ястието - дори и обикновено кюфте да става изтънчено, а скарата е била някак си оставена за простолюдието.

 В моите спомени назад във времето, които са отчетливи поне от 55 години, домашна скара нямаше. На нито едно семейно или приятелско събиране такова чудо не се е появявало. Кебапчета и кюфтета на скара само в ресторанта, в кварталната кръчма и т.н... Баща ми беше шлосер, а майка ми - медицинска сестра, но семейството ни два пъти седмично ходеше на ресторант (не кръчма, не хоремаг ...) - в сряда и петък или събота. Та и първите думи, които съм произнесъл след "мама" и "тати" са "бабче" и "ната". Познахте ли какво се крие зад тях - кебапче и лимонада. Близо да нашата къща беше Градската градина и в нея имаше невероятен ресторант "Седемте шатри". Семейна вечеря с всичките му салтанати излизаше под 10 лева. Сега и Градината и ресторанта ги няма. На мястото на фантастичната градина се мъдри един скопен парк, който даже се заключва нощем ?)!

 Край на приказките. Връщам се към кюфтетата:

Та така:

1 кг свинско смляно  първоначално на 4 мм решетка, след което овкусено с 20 грама сол, 5 грама черен пипер и след престой в хладилника от 30-а минути, отново смляно на ситната решетка.

Добавят се два стръка пресен зелен лук, 2-3 стръка магданоз нарязани на много ситно.

През времето, в което каймата след първото смилане престоява в камерата, се накисват в марна вода (демек леко затоплена) 4-5 филийки хляб (от този нарязания по магазините). Изстискват се много добре, смесват се с 1 ч.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода. Всичко това заедно с едно яйце се омесва много много добре със смляното месо. Идеален вариант е да се добави и 1 грам смлян бахар.

Цялата тази смес след хубаво месене - поне 10-а минути се прибира в камерата на хладилника (или фризера) за 30-а минути.

 В това време скарата се загрява много добре - в случая газово барбекю - поне 250- 300С под капака му.

 Добре изстудената кайма се вади и с много омазнени ръце в олио се оформят кюфтета и редят на скарата. Идеален е вариантът с разтопена мас.

Пекат се под затворен капак.

Печенето е ясно - като започнат да се отлепват се обръщат от другата страна.

При второто обръщане се пекат напречно, за да се получи решетка.

Готовите кюфтета се слагат в тенджерка с капак - като престояват в нея до момента на сервирането. 

Малък трик - могат да се ръснат с малко пресно изцеден лимонов сок.

Решетката при печенето много добре се вижда и си личи колко са сочни.

Вижда се от снимката колко са сочни от вътре.

Впрочем такива си остават и след като изстинат - че биля и на другия ден.

Задължително се сервират с домашна едросмляна лютеница и доматена салата, но още по-вкусни са с лютеница и боб със зелен лук.

Това е рецепта от 1943 год.

Види се очевидно, че се слага Леб в кюфтето.

Това е рецепта от книга от 1928 год. за кебепчета - слага се пак Леб.

Който иска да спори ...

Казвам само направете по този начин кюфтета на скара, ще си оближете пръстите и ...

НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета върху хартия

 Кюфте! Една дума, а цяла палитра от вкусове и удоволствие за Душата- добре де, за Стомаха.

 Този път няма да пиша за самите кюфтета - изписал съм достатъчно за тях.

 Тези са обикновена свинска кайма (свинско мляно), купено в месарницата.

 От опит знам, че доста често при пърженето лойта в месото прегаря и полепва по дъното на тигана - сетне върху другите кюфтета, а още по-трудно се измива самият тиган.

 Мисля, че намерих решение за този проблем като кюфтетата се пържат върху хартия за печене.

Най-обикновени кюфтета с една единствена разлика - с много ситно нарязан зелен лук и магданоз.

Оформят се и се слагат в хладилника за 30-40 минути.

От хартия за печене се изрязва кръг, малко по-голям от дъното на тигана.

В случая ползвах вече употребено парче хартия - беше на дъното на тавата за едни банички.

Налива си се олио и се изчаква да загрее.

Кюфтетата си се пържат в тигана, както обикновено.

Само да кажа, че хартията прави тигана като с незалепващо покритие.

Може да се ползва и за чугунен тиган и за обикновен тиган и т.н.

По същия начин могат да се пържат и картофи.

Това е хартията, извадена и снимана след пърженето на 15-а кюфтета и почти кило картофи.

Отива за директно хвърляне, а тиганът е в перфектно състояние. Просто се забърсва с домакинска хартия или леко заплаква.

Ето така изглежда и тиганът с останалото в него олио.

Па и кюфтетата станаха перфектни - сочни и пухкави.

Е може би защото слагам в каймата при омесването 1 ч.л. сода....

Те това е един малък и много полезен трик.

Пробвайте го и няма да съжалите. Ще стане любим ...

НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца с гъбен сос

 За кюфтетата съм изписал твърде много - май само торта от тях не съм правил, но в случая това са невероятно вкусни и сочни телешки кюфтенца с гъбен сос. И при това всичко в една съдина и по възможно най-лесния начин.

 Освен че са лесни за направия, стават и много бързо.

Без бой си признавам, че ползвах готова купена от месарницата телешка кайма - 550 грама. Може и да се ползва и друга кайма - каквато има. Освен каймата шепичка галета, 1 с.л. от универсалната ми подправка за месо, 300 грама печурки, 1 с.л. брашно и идея лютив червен пипер.

Изпълнението е повече от елементарно:

Каймата се омесва много добре с подправката и галетата. На бърза ръка се ръка се оформят малки кюфтенца като орех (от това количество излезнаха 25 броя) и се слагат, както са върху дъската, в хладилника.

В това време печурките се обелват и нарязват.

В голям тиган (уок) се загряват 1-2 с.л. гъша мас с 1 с.л. олио. 

Пущаме в мазнината кюфтенцата на партиди и започваме да ги джуркаме. Всичките се побират в уок тигана.

В момента, в който кюфтенцата започнат да променят цвета си, т.е. след 3-4 минути в тигана се слагат всичките гъби. Отново ги разджуркваме и запържваме за още 2-3 минути. 

Следва лютивото пиперче  (който но обича, го прескача) и брашното, разбъркваме и наливаме 1 ч.ч. топла водичка (в случая поравно вода и бира).

Намаля се силата котлона с 1/3 и оставяме да 5-6 минутки до желано сгъстяване. 

Ние предпочитаме сосчето да е по-редичко, че да може да се топва залъче в него.

При поднасяне се сервират поръсени с магданоз или друга зелентия.

Цялата процедура от започване да се меси кайма до изключването на котлона максимум 25-30 минути. Зависи от бързината на действие.

А за вкуснотията може и да не се съмнявате. Дзверска е.

НАЗДРАВЕ!

Телешки кюфтета на фурна - с изненада

   Лесни за изпълнение и много вкусни телешки кюфтета на фурна.

  Този път ще бъда много кратък. Купих си телешко месо от месарницата и поисках да ми го смелят на два пъти и така се оказах в къщи с наличност на кило телешко мляно месо. Имах идеи да експериментирам с един колбас, но нещо не ми стигна вдъхновението и реших да направя най-лесното кюфтета.

 За едно кило телешко мляно: 20 грама сол, 7 грама черен пипер, 5 грама червен пипер, 5 грама кимион и 150 мл лед.

 Всичко се омесва много добре и се слага в хладилника поне за 24 часа.

 Като извадих каймата и опитах да я премеся, нещо ми се взе акъла - ама хич не ми хареса - направо си стои една така добре омесена, ама някак си "суха". И минах нататък:

 3- главички лук се нарязват на много ситно и с идея сол и 1 ч.л. оцет много добре се месят - до кашеобразно състояние - помогнах си с хаванчето да го счукам.

 3-4 филийки хляб без корите се накисват в едно разбито яйце с 3-4 с.л. прясно мляко. Добавя се и 1 ч.л. сода.

 Всичко това се добавя в телешката кайма заедно с 1 с.л. меко масло и много добре се омесва - поне една цигара време. За малко повече аромат и щипка риган. 

Докато добре омесената кайма престоява в хладилника, 5-6-7 картофа се обелват и нарязват на резени. Заливат се с малко зехтин, ръсват се с сух чесън, чървено и църно пиперче и щипка индийско орехче.

Нарязва се едно парче кашкавал (гауда и др.п.) на кубчета с размери 2х2 см.

От каймата се откъсва топче около 80-90 грама, оформя се като питка, в средата се слага резена сирене и идея замразено масло. Затваря се и се оформя като като кюфте. Редят се в тавичка с незалепващо покритие, която е леко омазнена. До тях се слагат овкусените картофи и заминават във фурната на 180С с вентилатор.

Печенето е около 30-а минути, но към 20-тата тавичката се вади, кюфтетата  и картофите се обръщат .

Пекат се до готовност-то си се вижда. За някои от кюфтета не съм бил старателен и сиренето поизтече навън.

Могат да се сервират с доматена и руска салата - като мен и т.н.

Ако трябва да бъда честен, за моя вкус, въпреки всички добавки, само когато бяха топли бяха трИпачи, като поистинаха, ми се видяха леко сухички.

Следващия път, ще бухна в тях смелени свински гърди около 30-а % или поне 15-20%  смляна с месото сланина.

Чистото телешко от бут май не е по нашия вкус дори за кюфтета по фурна.

Вярно, уж е по-здравословно, ама май предпочитанията ни са към "по-вредните" нещица...

Пущам публикацията, защото може да е от полза на някого.

За любителите на телешкото бих казал, че нямаше да навреди филийките хляб да бъдат не три, а може 5-6. Може би тогава нямаше да ми се струва така "постно". 

По моя вкус кюфтенцата трябва да са по-мазнички...

Но нека всеки прави по свой вкус и НАЗДРАВЕ!

Пенсионерски кюфтета

 Веднага започвам с това, че става дума за пенсионерски кюфтета, т.е. не защото са правени от пенсионер, а защото наистина са икономични и са за хора с ограничени възможности.
 Впрочем за подобни кюфтета съм писал вече  в публикацията за студентски кюфтета, но там количеството хляб е доста по-малко.

Разполагах с 500 грама мляно месо и се готвех да направя кайма за скара и да пекна едни кюфтенца - за двама човека ще са предостатъчно. И тъкмо щях да започвам, когато се сетих, че съм поканил Баджанака на една табличка и кюфтетата трябва да са значително повече, а такива могат да станат само пържени.

Поогледох се стар сух хляб и се оказа, че разполагаме с около половин сух ръжен хляб със семена. Поорязах корите, половината от него накиснах в леко топла вода, а другата част настъргах в две разбити яйца. Смесих с каймата, добавих подправките и 1 пълна ч.л. сушен лук (поема част от течността) и тогава видях, че много ясно се виждат семената от хляба - затова добавих още по 1 с.л. тиквени семки и слънчоглед.

Оформих си кюфтетата и ги оставих в камерата на хладилника за около 30-а минути.

Последва пържене в силно загрята мазнина, като след слагането на първата партида 5-6 кюфтета, силата на котлона се намалява с 1/3. 

Този път се изхитрих и едновременно с кюфтетата пущах в мазнината едро нарязан лук, нарязани чушки, морков, скилидки чесън, че и дори люти чушлета.

Пържат се до готовност и се вадят върху кухненска хартия.

В последната партида пуснах и люти чушлета и наразян на хапки поизсъхнал хляб.

От това количество излезнаха цели 17 броя нормални кюфтета.

На края да взема да обобщя:

500 грама мляно месо, същото количество сух хляб че и малко повече (за предпочитане ръжен), 1 глава лук ситно нарязан (или 1 с.л. сух лук), 2 яйца, сол на вкус, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. кимион, 1 ч.л. пушен червен пипер, 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода, щипка чубрица или риган.

Обелените тиквени и слънчогледови семки са екстра, но дават много особен и приятен вкус.

Ако някой ми беше казал, че кюфтета с толкова хляб ще станат, не бих повярвал, но тези се оказаха невероятно вкусни и пухкави.

Направете ги и няма да съжалявате. 

НАЗДРАВЕ!

Дзверски кюфтаци в було

 За кюфтетата в було съм писал вече в блога. Видя ли в месарницата да продават було, купувам като неведЕл - да има, колкото повече толкова повече - Мечо Пух.

 Този път открих едни була във фризера и реших да правя кюфтаци. То и направо си няма рецепта.

 Необходимо е було и то голямо  и кайма - вече готова и омесена и овкусена. Моята е все от мляно месо с готовата ми подправка за месо и голямата изненада - вместо нарязан лук, слагам сушен на ивици лук. Повярвайте ми, кюфтаците стават уникални, много по-добри от прясно нарязан лук или задушен в тиганЯ.

В случая разполагах с едно кило смляно месо, в което бхнах 100 мл бира, 50 мл бърбън, една шепа изсушен лук, 1 с.л. сух чесън и 2 с.л. от подправката ми за месо. Настъргах 100-а грама кашкавал и много добре омесих.

След това оформих два броя дзверски кюфтака и завих в було.

Следва престой в хладилника една нощ ...

Скарата загрява 20-а минути - върху нея подложката от BBQmasters и последва почене - първо на кюфтаците, чушките, доматите, нарязаните на кръгчета патладжани, тиквички, люта чушка и дори и парче сирене.

Докато те си се цръкваха върху скарата, задуших и малко малко грах в масло ....

Вадим, нареждаме върху дъската, изчакваме малко да поизстине и режем ...

Нека в това време питието добре да се изстудява във фризера :)

 С лютивото чушле става неверояно и дзверски вкусно.

  НАЗДРАВЕ!

Бирени кюфтета

  Не очаквайте рецепта за кюфтета - това просто е един много лесен и мързелив начин да се приготвят невероятно вкусни и пухкави кюфтета. Най-важното е, че в тези жеги няма висене за пърженето им, а и се избягва собственото пържене в пот край котлона. Изпълнението е по идея на Чедото.

Няма да обяснявам как се прави каймата за кюфтета и как се овкусява. Всеки може да си ги направи по собствения начин. 

Тука са 10 кюфтета по 80 грама, направени от 700 грама мляно месо - свинско 60 % и телешко - 40 %. Две големи филии хляб без корите - едната накисната в бира, другата в разредено кисело мляко и добре изцедени. Подправки - сол, черен пипер, идея кимион и сушен лук. При омесването се добавя 1 ч.л. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода.
За любителите на пикантното може да се добави и малко чили или ситно нарязано люто чушле.

Тавичката добре се намазнява, кюфтетата се нареждат в нея, заливат с 1 ч.ч. бира и след завиване с алуминиево фолио заминават във фурната на 200С за около 35-40 минути.

Сетне се маха фолиото и дозапичат до готовност като поне веднъж се обръщат.

В друга тавичка може да се сложат овкусени заленчуци и да се опекат паралелно с кюфтетата.

Може и ако тавичката е по-голяма, кюфтетата да се в едната половина, а в другата да се опекат картофи - като гарнитура.

Стават невероятно пухкави и дзеврски вкусни. За нелюбителите на бирата, може да бъде заменена от бяло вино или пък просто някакъв зеленчуков или месен бульон.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца само за възрастни

  Ама този път не очаквайте да пиша как се правят кюфтенца или кюфтета. Оказва се, че в блога имам досега 62 публикации с етикет  "кюфтета". Па и всеки си има свой маниер на правене на пържени кюфтета така че да не се повтаряме. Само за стотен път ще кажа, че много харесвам малките кюфтенца - по-малки от орех, нещо с размери като на топчета за супа. Пържат се много в тигана, нямат нужда от обръщане, а само от разбъркване. И сетне, особено през лятото, в салатата от домати и краставици. Става една такава дзверска мъжка салата - направо си е цяло ястие...

От приготвената и овкусена кайма за пържени кюфтенца се откъсват мънинки парченца и с намазнени ръце се оформят топченца.

Бях си турнал едно бърбънче и стигнах до извода, че с намазнени ръце не може да правиш кюфтенца и да си викаш наздраве.

Какво по-лесно, овлажваш ръцете си с бърбън и оформяш кюфтенцата. Ама след третото установих, че само си развалям бърбъна в чашката, па и нещо неоправдано разточителство за едни кюфтета. Сипах в друга чаша една ароматна ракия и на бърза ръка топчетата бяха готови - почти 40 бройки.

Както си бяха оформени, заминаха във фризера за 15-20 минути - колкото да се постегнат малко.

За пържене много често ползвам или само гъша мас или я смесвам с 1-2 с.л. олио. За ползата от гъшата мас, не му е тука мястото, а как да си я направим в домашни условия вече съм писал.

В загрятата мазнина се пущат две три скилидки чесън и резенче джинджифил и се слагат всички кюфтенца - нали затова ползвам голям уок. Само се разбъркват от време на време. 

Когато леко покафенеят и са почти готови в тигана се сипва 1 чашка (поне 100 мл) ракия и пърженето продължава докато отново останат на мазнина. 

Впрочем вместо ракия може да се ползва и друг алкохол (уиски, бърбън, а с малко узо стават трепач).

Нашите кюфтенца за възрастни са готови изпържени и задушени.

Сега е ясно защо са само за възрастни, макар че алкохолът се изпарява, остава лек аромат (зависи си и от ракията), а кюфтенцата са невероятно, просто дзверски вкусни и пухкави.

Идеално си вървят като добавка на салатата или самостоятелно, или пък поднесени върху картофено пюре като цариградски.

Веднъж пробвани, сигурен съм, няма начин да Ви се харесат и да не Ви се иска пак да се направят. Особено на мъжката част. А ако в каймата се сложи и малко лютивко, просто стават трепач.

Правете ги смело и НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета, ама различни

  Я па тоя - ще пише цяла публикация за пържени кюфтета ?! Дете от улицата да хванеш ще ти каже как се правят. Па и надали има някой, който готви, да не знае как се правят пържени кюфтета... И този ти ми умник ще ни дава акъл да  забъркаме и изпържим едни кюфтета!

 Е, на когото не му е интересно и вече му стана досадно да чете за пържените кюфтета, да се сопре тука и да си щракне друга страничка.

 Останалото е за тези, които искат нещо по-различно и което може да се окаже, че е и вкусно.

Която и готварска книга, че биля и Наръчника за ЗОХ, да отвориш, рецептата за пържени кюфтета започва - кайма .... т.н. 1-2 филии сух хляб с отрязани кори, накиснати във вода или прясно мляко, които се изцеждат добре ... лук, ситно нарязан, яйце, магданоз и т.н...
Е те тука е разковничето.
Няма да пиша каква кайма да се ползва - това всеки го знае или си има свое предпочитание. 
Да приемем, че ще правим каймата стандартно с хляб - 2 филии на кило кайма.
В купа се чуква едно (че и две) яйце и се разбива с 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода. Вътре се настъргва сухият хляб, разбърква се и се оставя добре да попие сместа. Трябват му 10-а минути.
В това време 1 глава нарязана на ситно се задушава в идея масло 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на течността.

След като изстине лукът, го смесваме с каймата, с хляба, който е попил яйцето и млякото, с подправките, нарязваме му  и малко магданозче.
Нарочно не говоря за подправките и другите неща.
Добре омесената кайма нека си отлежи на хладно - колкото повече, толкоз повече - Мечо Пух.
Следва втората тънкост при оформянето на кюфтетаг.та - може да се ползва изрязана от двата края метална кутийка за доматено пюре от 75 гр. - стават абсолютно еднакви.
Третата тънкост е при пърженето. В тиган (ала не с тефлоново покритие) силно се загрява достатъчно мазнина, която до покрива сложеното кюфте над половината. След загряването силата на котлона се намалява с 1/3. Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.

В идеалния вариант могат да се пържат и под капак, но не е необходимо.
От тук нататък следват излишните екстри:
След като са престояли малко върху домакинската хартия се прехвърлят в тенджерка и обилно поръсват с прясно изцеден лимонов сок.
Отгоре им се ръсва настъргана кората на един лимон и една скилидка чесън, долива се 1/2 ч.ч. хубаво бяло вино (може и бира) и след махане на тигана от котлона, тенджерката се слага добре похлупена върху него - колкото да се изпари течността. Може да се раздруса един два пъти.
Сетне се сервират със салата, с картофи и т.н. Най ги обичам с бучка сирене ...
Най-големият кеф е при пърженето - гледаш едно плоско кюфте как се окръгля като ящна лелка и му се радваш.
Сетне Ядеш и рИвеш.
Правете смело, но не забравяйте за хубавото питие и НАЗДРАВЕ!