Банички за закуска с кренвирши

    Баничките за мене са една перфектна и при това бърза за приготвяне закуска, които не пропущам да направя за малко глезотия. 

    Защо глезотия? Ами много просто вариантите са толкова много, че всеки път могат да бъдат различни и все така неустоимо вкусни.

    Тази публикация някой може и да я намери за напълно излишна, защото след като си писал десетина пъти за банички от триъгълни кори неща са горе долу ясни, особено когато се касае за различна плънка. Само че искам да споделя някои нещица, които могат да се окажат доста полезни за някого.

Започвам с това, че ползвам печени триъгълни турски кори. Продават ги по 26 броя в пакет и често изостава поне половината пакет, защото 26 банички са  твърде много за двама човека.                                                           И така първото полезно нещо - ако няма такива кори, се вземат обикновени кори, които две по две се намазват с разтопено масло и се нарязват на триъгълници. Може и да се ползват дебели печени на сач - с тях единственият проблем е нарязването.         Второто полезно нещо: веднъж отворен пакетът с корите, ако не се употребят до 2-3 дни, те имат свойството много бързо да изсъхват и да се втвърдяват и не стават за такива банички, а за "трошена" баница". И тука се сещам за малкия "трик" на една приятелка туркиня, която по този начин прави гюзлеми на сач с готови кори. Пробвал съм нейния начин и с удоволствие ще го споделя. Дава перфектен резултат.

В купичка се смесват поне по 50 мл прясно и кисело мляко и разтопено масло. Слага се 1/2 ч.л. сода и брашно около 80-а грама (4 с.л.). Като се разбърка трябва да се получи кашичка, която лесно да се разнася върху корите с четка. Не се ползва яйце ... С тази кашичка се намазват поизсъхналите кори от двете страни. Когато се правят гюзлеми корите трябва да са квадратно нарязани и след слагането на сиренето, се сгъват на плик и пекат в добре загрят тиган без мазнина. След опичането се мажат с масло. А за баничките -в широкия край се слага плънката - нарязани на ситно кренвирши, кашкавал и за разкош - чери доматчета. Или натрошено сирене и чери доматчета.                                                                    Сетне всичко е ясно: навиват се на рулца и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене при това леко намаслена.

След като се наредят в тавичката, ако е останало от тайната смес, в нея се чуква едно яйце и обилно заливат с нея. Печенето - на 200 С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. Все пак зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. В някой момент ги повдигам, за да проверя дали от долу са запечени добре. Ако ли не, а от горе са "тръгнали", ги покривам с алуминиево филио и допичам до готовност.

По този начин хем се оползотворяват поизсъхналите кори за баница, хем се получава невероятно вкусна закуска. Моята запазена марка при направията на такива банички е, че правя по няколко бройки с един вид плънка, сетне още няколко - с друг, и те така до свършване на корите. Грабаш баничка и чакаш изненада с какво ли ще да е...                             Правете смело и импровизирайте, а поизсъхналите кори за баница да не Ви плашат и да не вземете да ги изхвърляте ...

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

Бухти "корона"

 Направих днес най-уникалната закуска и то посметена на корона-вируса. И без това за неделния ден се прави нещо тестено и пърженко. За да е готова закуската рано в неделя, обикновено си заъбрквам тестото от събота вечерта.

 Та от вчера се бях за днешната закуска и реших да правя бухти, но по различен начин. В блога ми има доста рецепти за бухти, но тези са напълно различни.

Първо да кажа, че това е едно от най лесните и мъреливи теста, които съм правил:

В купа се слагат 200 мл прясно мляко на стана температура, 1 ч.л. сол и толкова захар.Добавя се и 1 ч.л. суха мая и се разбърква добре с вилица. Докато с дясната ръка всичко се разбърква с вилица, с лявата ръка се сипва брашно - около 400 грама. Сипва се по малко и се разбива с вилицата. Като почне да се сгъстява, се сипват 2 с.л. зехтин и се предължава с брашното - трябва да се получи гъсто и лепкаво. Леко се притиска с ръце колкото да се оформи и се пъха в найлонова торбичка и заминава в хладилника за цялата нощ.

На сутринта тесто си е втасало яко, вади се от торбичката и се примесва отново.
Тука има два варианта за плънка - сирене или кашкавал, които се нарязват на ситни парченца. Предпочитам със сирене и затова използвах него.

Хартия за печене се нарязва на квадрати примерно 10х10 см.
Работи се с леко намаслени ръце:
Откъсва се от тестото малко топче с големи на голям орех, оформя се като питка, в средата се слага парченцето сирене и се затваря, като пак се оформя като топче.
Топчетата се редят едно до друго в кръг така че да се получи корона и се оставят отново да втасат - на топло за 30-а минути.

Ето така трябва да се получат.
Една такава коронка си е направо достатъчна за един човек за закуска.

В тенджерка се наливат поне три пръста олио - желателно е да е малък диаметър и по-дълбока.
Олиото се загрява до готовност и всяка коронка, както си е върху хартията за печене, се пуща в добре загрялото олио.

Буквално след една минута или малко повече с щипка се хваща хартия и се вади.
Не е необходимо да се хвърля - пак може да влезе в употреба.

Пържим от едната страна до готовност и се обръща да се пържи и от другата.
Внимание - обръщането трябва да се прави с две лопатки - с едната се подхваща от долу, а с другата се задържа от горната страна и тогава се обърща.
Иначе има опаснот коронката да се разчупи поради големината си.

Вадят се в голяма чиния застлана с домакинска хартия, за да се поеме излишната мазнина.
Макар че в интерес на истината при пърженето на висока температура почти не поемат мазнина.

Най-вляво на снимката - бонус яйце, тип поширано в загрятото олио.
След като приключих с бухтите, с лъжицата завъртях олиото и в средата внимателно пуснах едно яйце. Буквално за 30 секунди бе готово забулено и извадено.

Красота.

Впрочем, ако не се сложи сирене, могат да се поднесат поръсени с пудра захар и си вървят идеално с някакво сладко и/или с резен сирене.

Стават невероятно вкусни - леко твърдички отвън и пухкави отвътре и се хапват буквално на две хапки. Впрочим и изстинали и на другия ден са много вкусни. А който е любител, може в тестото да сложи и малко ванилена захар.

Заслужава си играчката. Хем са забавни, хем са много вкусни. Сигурен съм, че на малките палавници ще им харесат много повече от обикновените бухти. След изваждането, една коронка може да се украси и поднесе по различен начин - върху една течен щоколад, върху другата зякакво плодче и т.н.
Правете смело!

Палачинки с яйца

Ами направо съм в чуденка как да опиша тези ми ти палачинки. Палачинки без яйца няма - ще бъде всякакво друго изделие, но не палачинка. Ама тука идеята ми е съвсем друга и ще наложи да обяснявам:

Нещата са много прости. Всеки си прави тесто за палачинки каквото си харесва. Тука няма да давам съвети за това.

Отделно - в друга купа се разбиват 3-4 яйца с малко солчица.

Как се пекат палачинки също няма да обяснявам.

Но тук е разковничето - сипваме тестото за палачинките в загрятия тиган, но не изчакваме да се опече от едната страна, а просто да се стегне и да може да се обръща.В момента, в който обърнем палачинката с лъжица веднага обилно я заливаме с разбитото яйце и слагаме капак на тигана.

Малко като стегне отдолу веднага я обръщаме върху намазаната страна с яйцето и по същия начин обилно я заливаме с разбитото яйце. Тъй като е под капак яйцето леко се стяга.

Отново я обръщаме и отново заливаме с яйце. Така се пече до готовност ...

Нещо като яйчената "глазура" да се стегне.

Вадим върху кухненска хартия.

Не е необходимо да се мажат с масло.

Става нещо като "панирани" в яйце палачинки ...

Бедна Ви е фантазията каква вкуснотия се получава ...

В това време може да се направи и моментално сладко от замразени във фризера боровинки и да се поднесат палачинките с него.

А в комбинация с добавка на натрошено сирене просто стават закуска трепач.

Пробвайте, не е трудно, а вкуснотията е Дзверска ....

Банички или гюзлеми на тиган

  Не обичам да публикувам неща в блога си дет десетки блогъри са се "проявили" и са открили "топлата вода", но това е нещо различно...

 Видял съм как всички правят банички на тиган и вероятно няма да изненадам никого с моя вариант, но все пак ...

Идеалният вариант е да се ползват оригинални одрински кори (ама оди до Одрин и си купи кило кори за левче ...). 

В момента на нашия пазар има "одрински кори" - дебели и дори запечени на сач.

Та да започвам и да не разводнявам ...

Една такава кора се реже като се оформя парче с размери приблизително 30 на 40 см. Понеже е суха, трябва да овлажни малко: как ли? Ами просто - 2-3 с.л. кисло мляко, 2- с.л. олио, малко водичка (1 -2 с.л.) и едно разбито яйце.

С тази смес се намазва кората с помощта на четка. Така омеква и може да се работи с нея по-лесно.

В друга купа се смесват намачкано с вилица сирене , яйце и мало кисело мляко.

В единия края на намазаната кората се слага от сместа и се нагъва на триъгълен плик.

Е те това няма как да го обясня, но мисля, че всеки знае как да го направи ...

Всяко такова пликче с намазва с помощта на четка с разтопено масло.

Е, бюджетният вариант е с топване на четчицата в олио ...

Взема се тиган с дебело дъно и бух върху котлона да заггрее яко.

Дъното мажем с масло и слагаме баничката. 

Затваряма с капак, а котлонът се намалява с 1/3 от силата му. 

Пече се три-четири минути. Капакът е кондензирал доста водичка, която се оцежда върху баничката и тя се обръща с лопатка. Отново се намаза с масло и се забравя за 3-4-5 минути (зависи от котлона).

Без бой си признавам, като разтопя маслото в него добавям щипка шарена сол ... Ароматът е убийствен.

В тигана могат да се пекат по два броя, иска се само мънинко умение при обръщането.
Впрочем, ако искате да направите лесни и мързеливи гюзлеми , се ползва само сирене за плънката и сгъването е като на пощенски плик.

Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия и отново се намазват с овкусеното масло.

Захлупват се с с по-голяма чиния, за да се задушат.

Сетне се нарязват на парчетата и с сервират.

С айран, кафе или кой с каквото обича ...

Такива банички обилно поръсени с домашно сладко са невероятно вкусни - в случая едните бяха с крем мед, а моите с мармалад от пъпеш.

Пробвайте и в никакъв случай няма да съжалите.

Уникално вкусни пържени филийки

 С едни пържени филийки никого не трябва да изненадам - това е най-лесната закуска и най-добрият начин да оползотворим изостанал стар хляб.

 Само че тези филийки са уникални като краен резултат:

Конкретни количества няма да давам - всичко е ориентировъчно. За двама човека може да отидат и 4 и 8 филийки.

В случая говорим за 8 броя, а всеки може да си направи сметката. Важна е идеята.

Една кофичка кисело мляко се разбива с 1 ч.л. сода, щипка сол и поне с три яйца (икономичен вариант)- иначе с 4 броя. Настъргва се малко сирене или кашкавал - около 50 грама. Слагат се и 2-3 с.л. олио в сместа.

Всяка филийка се потапя в сместа, изчаква се малко да поеме от нея и слага в чиния - една до друга, а не една върху друга. Оставят се така 10-а минути и с лъжичка отгоре се слага малко от сместа.

В тигана се загрява мазнина и след като загрее се намалява на 6-та степен 1от 9 на котлона). Филийките се пущат откъм дебело намазаната страна и върху ругата с лъжичката се разнася още малко от яйчено-млечната смес. 

Обръщат се с лопатка и се пържат до хубаво зачервяване.

Внимание - много са омекнали и е хубаво лопатката да е широка.

Вадят се върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

Стават уникално вкусни.

П.П. Ако коричките на стария хляб се изрежат, което мен ме домързява често да го правя, никой не може са познае, че това  пържен хляб - по-скоро прилича малко странен омлет.

Невероятна пърженица за закуска. Хем се оползотворя стари хляб, хем става уникално вкусна закуска.

Върви си ей така с някакво сладко и с кафето, или със сирене.  Поднесох ги с  нарязани резенцета кашкавал и кастивица и направо утрепаха лъвО.

Бързо, лесно и невероятно вкусно.

Палачинки от овесени ядки

 В последно време често правя овесено мляко (ползите от него са повече отколкото мога да изпиша). След пасирането и прецеждането остава известно количество от овесените ядки, които са придобили вид на овесена кашичка.

От 100 грама овесени ядки за млякото остават 3-4 с.л.

Не е необходимо да се изхвърлят и първият опит за оползотворяване беше неделната закуска с овесени палачинки.

В тази смес се сипват 100 мл от овесеното мляко, слага се 1 с.л. царевично нишесте, 1 яйце (може и 2), щипка сол и се разбива добре.

Пекат се стандартно като обикновени палачинки на загрят тиган (6-та от 9-те степени).

В този им вид стават малко по - дебели от обикновените палачинки - по-скоро са като катми.

Като се извадят се намазват с масло.

Ние си ги хапнахме с мармалад от пъпеш.

Голяма вкуснотия.

Напълно здравословни палачинки и много много вкусни.

При това са лесни и за изпълнение.

Могат да се направят и от смлени на брашно овесени ядки.

На моите овесени ядки пишеше без глутен - та така, че палачинките са подходящи и за хора с глутенова непоносимост.

Ами това е ... лесна, вкусна и здравославна закуска.

Мексиканско сомбреро или омлетена палачинка

  Не знам от къде съм го видял, но е от много отдавна - може би от преди 10-а и повече години. И много често като ме мързи да правя закуска, това ми е спасителният вариант. Не знам защо до сега не съм я споделял, но впрочем, това е съдбата на още поне над 1000 рецепти от личните ми тефтери. Готвя от повече от 40 години, а публикувам съвсем от скоро. Нормално е. Даже по едно време започнах да пущам само снимки на моите си писани рецепти, но се оказа, че към този вид неща интерес. Хората искат да видят снимки, да получат някакви обяснения ...Ама нека не се отклонявам, че ще се само санкционирам.

 Прави се толкова лесно, че направо нямам какво да обяснявам, но все пак да си кажа как я правя:

Ползвам тефлонова тавичка с d=28 см, в която се слага бучка масло около 25-30 гр. и се пъха във фурната поне на 230С да загрява.

В това се разбиват 4 яйца с 4 равни с.л. брашно, щипка сол и щипка ванилова захар. (Понякога слагам и 3-4 с.л. прясно мляко).

В това време маслото се е разтопило, тавичката е загряла.

Вади се с ръкохватката, маслото с четка се размазва по цялата тавичка и стените й и се сипва яйчената смес. Действа се бързо.

Тавичката се връща във фурната и се пече 5-6 минути на 250С.

Много красиво се издува като на първата снимка - става си направо като истинско мексиканско сомбреро.

Пече се всъщност до зачервяване.

Като се извади на дъската, бързо спада, но това изобщо не се отразява на вкуса.

Тъй като си я възприемам като бърза закуска, на която направията отнема не повече от 10-12 минути, често си я разнообразявам.

Понякога настъргвам кашкавал, понякога го смесвам с настъргана шунка, понякога добавям и малко чубрица и като я извадя поръсвам с тази смес и връщам буквално за минутка.

Носи и други добавки...

Сетне като спадне се навива на руло и реже на парчета.

С две думи казано си е нещо като омлет, ама заради мънинкото брашънце вътре - омлетена палачинка, която се прави адски бързи и лесно.

Изглежда ефектно, но и е много вкусна.

Пробвах и веднъж дваж да я направя без масло, направо в силно загрята на 250С тефлонова тавичка. Става уж здравословно и по същия начин, но определено не ми харесва без масълцето.

С него си е дручко.

Пробвайте и няма да съжалите. И тъй като става дума за закуска, няма да кажа НАЗДРАВЕ!

Въпреки това си обещавам, да я пробвам някой път за лека вечеря с разни добавки и ще си кажа какво е станало...

Закуска "петминутка"

 Заявката за съботна закуска беше палачинки. Да, ама нещо сутринта бях малко нефел и не ми се висеше до котлона, та реших да направя т.нар. немска палачинка или мексиканска шапка. Тавата се намазнява, загрява и палачинковата смес се излиза вътре. Пече се бързо и се надува по средата и става направо като мексиканска шапка.

 Извадих тавата, сложих в нея по 1-2 с.л. масло и олио и във фурната да загрява на 200С.

В купа чукнах 4 яйца и хоп първата изненада - кутията с прясно мляко в хладилника се оказа с по-малко от 50 мл в нея. 

Та вместо с прясно мляко яйцата разбих с кофичка кисело мляко и това промени изцяло плана ми за палачинката, тъй като се присетих за една тънка питка дето Баба ни я правеше преди доста години. Само че вместо сирене като нея, добавих 250 грама извара и 1 ч.л. сода, както и брашно - колкото да стане тесто доста по-гъсто от палачинково, но да може да се изсипва. Бъркането става с лъжица.

Всичко това отнема има няма 3 минути. Настъргах и около 100 грама кашкавал.

Тавата се вади от фурната, естествено с ръкавица, тестяната смес се изсипва в нея на равен пласт и отгоре се наръсва с настъргания кашкавал и обратно във фурната.

Пече се на 200С до хубаво зачервяване за около 20-25 минути - все пак си зависи от фурната.

След като се извади тавата от фурната се нарязва на парчета и направо на масата за закуска.

Става много бързо - всичко на всичко със забъркването и печенето, кажи речи половин час.

Невероятно вкусна и лесна закуска.

27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име.  Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.

"Пържени" филийки за закуска

 Пържените филийки за закуска са си направо класика и любими на мало и голямо. В същото време и най-лесното - сух хляб на филийки, потопени в разбити яйца (къде с мляко или с нещо друго) и пържене.

 Е, този път направих почти същото, но в различен вариант и то несравнимо по-вкусни.

 Няма количества, но все пак ориентировъчно - половин суха франзела, нарязана на филийки; две яйца разбити с малко прясно мляко; по 100-я грама кашкавал и салам, нарязани на кубчета.

 Филийките се потапят в яйцата добре да попият и омекнат и се нареждат в тавичка - за предпочитане върху хартия за печене.

 Нарязаните на кубчета кашкавал и колбас се смесват с остатъка от яйцата, ръсва се малко самардала (сминдух или чубрица) и с лъжица внимателно се поставят върху всяка филийка.

 Пекат се в предварително загрята фурна - на 170С с вентилатор - около 10-а минути.

  Носят на всякакви вариации - само кашкавал, или сирене, абе въобще каквото има ...

 Няма излишна мазнина. Направо 100% здравословни. Па и стават по-бързо и лесно от пържените филийки.

 А за вкусът не мога да опиша - направо правете двойна доза на обичайните си пържени филийки.

  Толкова е лесно, че няма какво повече да обяснявам. Веднъж като ги опитате и няма да Ви се приискат тривиалните пържени.

  Има само един кусур - не можах да им измисля подходящо име...