Бабини търкалаци (за закуска и не само)

След като преди време показах как Баба правеше кишолатки (любима закуска от детството), и преди време напомних за тях, получих заявка за почивните дни. 

Затова, за да няма изненади, реших да потренирам с нещо малко по-различно и което не съм правил от доста години, а много ми харесва. Иде реч за т.нар. търкалаци на Баба (е и така не докарах ред за нейните гюзлеми, но живот и здраве и до тях ще стигна).

Необходимите продукти са минимални: около 500 гр. брашно, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар, около 250 мл вода, 2-3 с.л. олио и хубаво сирене - може би около 200 грама, както и брашно за наръсване при точенето и много масло за намазване.

От това количество излизат 8-10 броя в зависимост колко големи ще са. Ако са по-малки, стават повече...

Изпълнението е лесно:

Брашното, солта, захарта и водата се смесват в купа като първоначално се разбърква с дървена лъжица, а след с намаслени с олиото ръце се доомесва:

Както си е омазнено, се оставя да си почине малко.

Заб.: този път в името на експеримента в тестото сложих и лъжичка оцет. Чувал съм, че става по-пухкаво. С това се отклоних от Бабиния начин, но честно казано, не забелазох някаква съществена разлика.

Докато тестото се почива, сиренето се натрошава с вилица (може и ръце- на кой както му е удобно), а тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона наполовина.

От тестото се къса парче с големината на яйце, плотът се наръсва с малко брашно и се разточва лист с големина около 30-а см. Е този е първият и е "направо перфектен". В единия му край се слага обилно сирене - колкото повече, толкова по-добре.

След това листът се навива на руло и след рулото се навива на "охлюв".

Навитият "охлюв" се разточва - да се получи кръг с дебелина около 5-6 мм и се надупчва с вилица таме от двете страни - иначе при печенето ще почне да се издува.

Пекат се в загрятия тиган без мазнина, докато почнат да покафеняват. Като се опекат от единия край, се обръщат и намазват обилно с масло.

Готовите търкалаци се вадят в чиния, отново намазват с масло и покриват с капак.

Готови са. Да ни е сладко.

Могат да се хапват с всичко - дори и със сладко или пък с айрян. Честно казано, на мен ми вървят и с бърбън :)

Дзверска вкуснотия.