Питка пица

Страшно лесна за изпълнение питка-пица, стига да ти се намира в хладилника една доза лесно тесто без месене, както и всякакви продукти от типа на "поизчисти хладилника."

И така - доза тесто (около 500 грама - зависи колко ще са ядящите,но това стига за 4-ма); 100-150  грама сирена (част натрошено, част настъргано), 100-150 грама колбаси - пушен врат, бут, някакво саламче, кисели краставички - 3-4 броя,  всичко нарязано на не много ситно; 4-5 с.л.  кетчуп (домашен за предпочитане); няколко маслинки, обезкостени и нарязани; шепа царевица и т.н. Подправки: чубрица и риган задължително.

В намаслена тефлонова тавичка на дебел пласт се разстила тестото по дъното й и с ръце се притиска и избутва настрани и навън, така че тестото да отиде по стените й и дори малко навън.
След това се намазва леко с кетчуп и се слагат продуктите, както са си нарязани в произволен ред, подправките, напръсква се с малко зехтин и краищата на тестото се подгъват леко над плънката (както е на снимката) и се намазват с разбито яйце (или прясно мляко, или само с мазнинка) :

Пече се в силно загрята фурна на 200 С до готовност - за около 40-а минутки.

Бързо лесно и вкусно хапване за около 4-6 човека.

Равиоли с кайма почти по италиански и по шеф Ники

 Ще кажете - какво толкова? равиоли почти по италиански? Ние знаем как се правят. Така си е и сте прави да го кажете, но в случая иде реч за това, че рецептата е оригинална и продуктите са почти само италиански ...

 И ще сте прави да питате и защо по Шеф Ники? Ами защото е по негова рецепта и вдъхновение.

 Няма да раздухвам лакардии, но ще кажа само, че в един маркетите бидоха видяни пресни равиоли на цена за 250 грама малко повече от 4,00 лв и това вдъхнови домашното им изпълнение.

Започвам с необходимите продукти:

за тестото - 200 грама италианско брашно (продава се у нас), две яйца (български са) и ако са по-големи може и да отиде малко повече брашно, сол на вкус - примерно 1/2 ч.л. и равна; както и 1 до 2 с.л. италиански зехтин.

за плънката - до 150 грама кайма (биде ползвана от моята кайма свинско сърце със свинско месо, овкусена при това и с лекинко лютивичко), 1 малка глава лук ситно нарязан.

за соса - една консерва цели белени домати в собствен сос (италианска- продават ги вече и при нас), 1/2 глава лук, 1-2 скилидки чесън, босилен или риган, черен пипер и сол на вкус

За запържването - италиански зехтин

За поръсване - идея пармезан или грана падано, които се настъргват

Започва се с тестото:

Разбиват се двете яйца със солта и зехтина и се добавят към пресятото брашно.

Омесва се хубаво до получаване на стегнато тесто - буквално за няколко минути.

Тестото се завива с стреч фолио и се оставя на хладно.

Впрочем, това е базовата рецепта за почти всички италиански пасти - 1 яйце и 100 грама брашно и щипка сол.

Добавката, обаче на малко зехтин или масло, го прави още по-добро. 

Който иска да се придържа към оригинала, да не го добавя.

От това тесто се правят кори за лазаня, в зависимост от начина на нарязване - останалите пасти. Айде да не навлизам в подробности...

Докато тестото "отдъхва" на хладно повито във фолиото, се подготвя каймата за плънката.

Както казах, каймата е добре овкусена и не се иска нищо повече към нея.

В тиганчето се загрява идея зехтин и се задушава ситно нарязаният лук и скълцаното на още по-ситно чесънче, сетне и каймицата. Може за надребняването й да се добавят и 1-2 с.л. бульонче или проста водица.

Прави се набързо, колкото каймата да промени цвета си и вкуса си.

Впрочем, плънката е въпрос на предпочитание- към каймата може да се добави някакво италианско сирене или пък вместо кайма да се ползва рикота, моцарела, че и биля някакви задушени зеленчуци с добавка на маскарпоне за кремообразен вкус.

Имам чувството, че всеки може да си направи плънка по собствен вкус и мерак и да се получи каквото си желае.

Важен е принципът, идеята ...

Следва забавната част - тесто се разделя примерно на четири равни части, които се разточват на тънка кора.

С чашка или с ринг се изрязват кръгчета - все пак всичко трябва да е еднакво, а не направено кат за куче.

Артисалото тесто се отделя, отново се прави на топка и се разточва.

Има и още един вариант, но не е за предпочитане - върху разточената кора се поставят купчинки от плънката, покриват се с още една разточена кора и това започва изрязването, но на този вариант нещо нямам доверие ...

В едната страна на изрязаното кръгче се поставя 1 ч.л. или малко повече от плънката.

Захлупва се с другата страна и сетне с вилица (най-удачно е) се запечатва.

Па и става по-красиво.

Така се процедира до изчерпване на подготвеното тесто и/или плънка.

Нарочно на снимката сим го показал как се прави. След захлупването на ръка леко се навива ръбчето - дори преди завиването може да се намокри с четка с водичка или с разбито яйце и след това се действа с вилицата.

Целта е ясна - добро "запечатване" и плънката да не хукне да бяга сетне ...

Докато се играем (забавно е) с оформянето на равиолите, в подходяща съдинка се слага вода да заври с идея сол.

Признавам без бой, слагам и 1-2 с.л. зехтин.

Готовите равиоли се пущат във врящата вода на части по няколко броя. Ако се набухат всички наведнъж, ще стане нещо мазало.

Първо потъват като оловни до дъното, но за две-три минути изплуват.

Щом изскочат отгоре, с решетъчна лъжица се гонят из тенджерата и се вадят в друга подходяща съдина.

Е те тука е прекалено- само четрИнки плуват във врялия басеин, може и пет-шест да са - за да се посгъчкат малко.

Та докато се забавляваме с варенето, трябва да се направи и доматеното сосче ...

Ясно е какво трябва да се направи.

Загрява се зейтинчето, даваме му да лъхне от чесънчето, сетне и ситното лукче и бухаме консервата доматки.

Тука Джейми Оливър казва, че това е най-качествата консерва от доматки ... Измива се се консервната кутия с толкова водичка и тя при тях ...

В този момент най-хубава работа върши онази джаджа за картофено пюре - с нея могат да се сгъчат доматките и да станат на сосче ...

Ако сме се разсеяли, ама колко, не бива да пропущаме и малкото църно пиперче, извън сезОно сушено босилече или риганче и задължителната солчица.

Ама да не се юрнете по онази Ималайската, че Хиталианците не са я познавали и че вкусът става друг...

Е и следва най-трудната част - сглобяването.

Тука има няколко варианта - сосчето се слага на дъното на чинийката, отгоре равиолките и поръсване с малко пак от сосчето и обилно настърганите сиренца.

Може и наобратно - равиолките да ги разджуркаме с доматеното сосче и ръснем със сиренцата ...

Правете смело - лесно е и е Дзверски вкусно.

А и да не забравя - кой с каквото обича, НАЗДРАВЕ!

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

Рецепти от старите тефтери

 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.

 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 

 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.

 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.

 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.

 Та така - да започваме с далечната 1984 год.

 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:

КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 

В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.

 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.

 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 

 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА

 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.

 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.

 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.

 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.

 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ

на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.

 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.

 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ

ПАНИРАНИ САНДВИЧИ

ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА

Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.

две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ

ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.

Кишолатки (на сач)

Една любима закуска от детството и то в напълно автентичния вариант, както ги правеше Баба и с нейното наименование - "кишолатки".
На някои места за същото им казват "гюзлеми", но това което Баба наричаше "гюзлеми" го правеше по-различно. Затова за мен са си "кишолатки".
Начина на направията го давам с някои съвсем леки изменения, които ще отразя напълно старателно.

Необходими продукти:

за тесто - 500 грама брашно, 1 ч.л. сол и около 300 мл марна вода

(заб. - количеството е примерно, но нямам спомен Баба да е мерила и теглила каквото и да е: пресяваше брашно в нощвата (дървено корито за тесто), слагаше сол и доливаше вода от чайника дет си стоеше на печката встрани)

допълнително в тестото добавям 2-3 с.л. олио

за плънката - натрошено домашно овче сирене - около 200 - 250 грама

(заб. - и сиренето бе на око - натрошаваше го в една купа и слагаше във всеки лист по 2-3 с.л.)

Поради липса на такова ползвам обикновено краве сирене.

И разбира се, масло за намазване (излишно е да споменавам, че маслото също беше домашно овче).

Изпълнението:

От брашното, солта и водата се измесва меко тесто. Меси се докато започне да се отделя от ръцете и стане еластично. В края на месеното ръцете се намазняват и по този този начин олиото се вкарва в тестото.

Получената топка тесто се разделя на 8-10 топчета, покриват се с кърпа и се оставят да си починат поне 20-30 минути.

След това на синията от всяко топче се разточваше тънък лист (като кора за баница, но с диаметър около 30-а см), обилно се наръсваше с натрошеното сирене и сгъваше като плик - първо от едната страна, сетне от другата и така докато стане като квадрат и веднага се хвърляше върху плочата на печката да се пече с дебелия край отдолу... Като се зачерви, се обръща и в този момент Баба ги мажеше с маслото. Като прехвърли готовата кишолатка в пъньцата, я намазваше с масло и от другия край. Обилно при това.

Е вече е ясно как се прави, разточват се, ръси се сиренето и поради липса на печка и т.н., могат да се опекат на сач върху котлона. При липса на сач - печенето става върху сух тефлонов тиган.

Тези са печени на сач върху керамичния котлон в бокса.

Маслото не е жалено.

Често си позволявам да ги ръсна или със сминдух, самардала или шарена сол.

Дзверски са вкусни.

И се правят лесно.

Ами това е: естествено сиренето може да се замени с извара, или да се добави някаква зелентия при него, да се добави дори и настърган кашкавал. Все е вкусно, но горе си е автентичната Бабина рецепта.

Вегетарианска пица на сач

 

Този път на дневен е една лесна и бърза вегетарианска пица.

Това не е от нещата, които често се правят в къщи (имам предвид липсата на месо), но все пак се случва понякога - особено като се понатрупат повечко зеленчуци.

На първо място е необходимо тесто за пица - нека да е от тестото с тиквички или пък универсалното ми лесно тесто.

Нужни са 2 домата (обелени и нарязани на шайби); 1 глава лук - половината нарязана на ситно, другата- на шайби; 1 тиквичка -на тънки кръгчета; по една червена и зелена чушка, почистени и нарязани на кръгчета; сол, зехтин, риган и чубрица -на вкус, както и 100-а грама моцарела, кашкавал или сирене (само сирене имах).

 Сачът се поставя във фурната, която се включва на 230С.

 Докато фурната загрява върху хартия за печене се разстила тестото - с размерите и формата на сача и пицата започва да се "монтира". 

Първо се нареждат кръгчетата домати като леко се притискат с ръка.

(нарочно не ползвах  кетчуп или доматено пюре).

 Следват и останалите зеленчуци.

  Нареждат се произволно, но по желание и повече време, могат и да се подредят по определен начин.

Наредените зеленчуци леко се осоляват, слагат се ригана и чубрицата и лекичко се поливат със зехтина (или олиото).

Най-отгоре се слага натрошеното сирене. 

(Все пак за предпочитане е кашкавал или моцарела - ама кат` нямах, това е ...)

Докато пицата се подрежда, фурната е загряла. Сачът се вади с ръкавица и внимателно върху него се прехвърля пицата.

(ако има затруднение, се слага направо с хартията за печене).

 Сетне се пече около 20-а минути - до готовност (хубаво зачервяване).

 Времето може и да е различно (зависи от фурната).

 Сервираме на масата върху подложка направо както си е сача. 

Реже се на парчета и се пристъпва към хапването. Върви си чудесно с изстуденото питие.

Получава се с леко хрупкав блат от долу и от страни.

Невероятно вкусна вегетарианска пица.

Хубавото й е, че продуктите могат да варират според вкуса и все да е различна...

 

Гъши (патешки) дроб в джобче от бутер тесто

Това е един много лесен и ефектен начин да се поглезим с гъши (или патешки) дроб.

За няколко порции (3-4) са необходими около 200 грама дроб, един лист бутер тесто (една опаковка от 400 гр. идва в повече - необходима е около половината), резенчета кашкавал (или твърдо сирене от типа на ементал, гауда и т.н.), идея сол и за предпочитане смлян бял пипер.

Изпълнението е страшно лесно.

 Омекналото бутер тесто се разстила върху плота, нарязва се на квадрати с размери приблизително 8х8 см или 10х10 см.

 В средата се слага резена кашкавал, отгоре парче гъши дроб, осолява се, опиперява се.

Всяко квадратче се затваря като пакетче и заминава в постлана с домакинска хартия за печене тава.

 Могат да се намажат с разбито яйце или прясно мляко.

 

Пекат се на 180С за около 20-25 минути - колкото бутер тестото да се зачерви. 

Дзверска вкуснотия!

Може и да се приготви с патешки дроб, който е два пъти по-евтин, а не отстъпва много на гъшия ...

Наздраве!

Цялото приготвяне в няколко бързи снимки.

малки ПИТКИ ЦВЕТЕ

Докато правех едно тесто за пица, реших да променя малко нещата и в хода на направията, се получи нещо съвсем различно.
Та тогава и направих тези питки - цвете (първоначалната ми идея за нещо като пълнена пица, но се отказах).

За тестото:

2 яйца (единият жълтък се запазва за намазване)
1 ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно топло мляко
3,5-4 ч.ч. брашно пресято
1 пакетче суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар

За пълнежа:

1 ч.ч. сирене натрошено с вилицата
зелената част на 1/2 връзка пресен лук, нарязана на ситно
1 щипка черен пипер


Приготвяне

Смесват се поотделно сухите съставки, както и течните. В сухите се прави кладенче  и се наливат бавно течните и се омесва меко еластично тесто.
Покрива се с фолио и се оставя на топло да втасва, докато удвои обема си.

След това съвсем леко се премесва и от тестото се откъсват топчета с големина на яйце.
Всяко топче се разточва с големината на чинийка за чай, слагат му се една, една и половина с.л. от смесеното сирене със зеления лук и краищата се завиват, за да стане пак на топче, което се обръща с шева надолу и сплесква с ръце като плоска питка.

От този момент продължавам направо в тавата - върху хартията за печене. Сплесканата питка се разрязва на един пръст от центъра до края - да се получат примерно осем парчета, които се обръщат настрани и притискат с ръка.
Намазват се яйце, покриват и оставят отново да втасват.

Фурната се загрява на 180 С, отново се намазват с яйцето и се пекат до зачервяване.

Може да се поръсят със сусам, мак или други подобни - въпрос на вкус.
 Резултатът е изненадващ - пухкави и дълго време се запазват мекички.
Със самото тесто се работи много лесно.

Пърленки на тиган

Невероятно лесни и дзверски вкусни пърленки, които са особено подходящи както за закуска, така и към всяко хапване - особено ако е някаква скара.

Правят се от картофено-кашкаваленото тесто, което веднъж приготвено може да издържи в хладилника поне до три дни. Прави се лесно, съхранява се лесно и с него се работи още по-лесно.

 Тиган с дебело дъно и незалепващо покритие се загрява добре.

 От тестото се къса топче горе долу колкото яйце и върху набрашнена повърхност се разточва на кръг с дебелина 0,3-0,5 см.

 Може да се оформи и с леко намаслени ръце, без да се точи.

 Пърленката се пече от двете страни до готовност.

Готовите пърленки се намазват леко с масло, нареждат една върху друга и се завиват с алуминиево фолио.

Нека да се починат в него поне 10-15 минути.

Така омекват и могат да се съхранят пухкави доста време.

Дзверска вкуснотия...особено поръсени с шарена сол, чубрица или сминдух...