Содени питки с картофено пюре и извара

 

    Със содени питки няма кого да изненадам. Това са възможно най-лесните за правене питки и не познавам човек, който да не може да ги отпретне на бърза ръка.

    В блога ми има доста рецепти и варианти за направията им.

    До тук добре, но тези са доста различни, защото са направени с готово сухо картофено пюре.

    Нека да обясня как се правят и в хода на обясненията ще опиша и какво е необходимо, а на края ще го систематизирам:

    В подходяща купа се слагат 50 грама сухо картофено пюре и заливат с 250 мл почти вряла вода и като се добави бучка масло - около 25-30 грама, енергично се разбърква, за да се получи еднородно пюре.

(Правилното съотношение пюре-вода е 1:6, но в случая е достатъчно 1:5)   

Изчаква се малко пюрето да изстине и в купата се чуква 1 яйце, добавят се 1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед, слагат се 2-3 с.л. кисело мляко, в което се загася 1 ч.л. сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок. Сипват се и 250 грама брашно и с много добре намазнена с олио ръка се замесва меко тесто. В зависимост от брашното, тестото може да поеме още малко от него.

Готовото тесто се оставя малко да си "почине". 

В това време се подготвя изварата - ползвам една в кутийки (продават я в една от веригите), но е безсолна, та й слагат малко сол от моята с подправките, като й добавям и малко ситно нарязана зелентия - много си върви с копър.

Пак в същото време се подготвя и тавата за печене, която се застила с хартия за печене. Така всичко е гарантирано - няма залепване и сетне е лесно за миене.

Сетне се откъсва парче от тестото колкото едно яйце и с много намазнени ръце (меко е и лепнещо) се оформя плоска питка, в която с лйжичка се слага от изварата.

Старателно се затваря като се защипва и оформя като леко продълговата питка. Нареждат се в тавичката на разстояние една от друга.

Е, те тука вече е друга боза: след като наредих питките, цепнати с остро ножче и намазани със смес от разбитата извара с малко олио, дойде ред и на моя експериментаторски дух. 

Остана малко тесто, в което сложих и 2-3 с.л. от изварата и направо ги омесих. Получи се нещо доста неугледно - на външен вид -отвратно, долу вляво на снимката. 

Няма да коментирам вида ...

Печенето-в предварително загрята на 180С фурна, като на дъното е сложена съдина с водичка.

Пече се около 35-40 мин. - зависи от фурната - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.

Проверка с шпатула - с повдигане на питките.

След опичането се вадят, напръсват с водичка от пулверизатор, завиват като бебчета с кърпа и се оставят  да си отдъхнат.

Следва нападение ... 

Вкуснотията е невероятна.

Признавам след два три дни са още по-вкусни. Поне за три дни запазват изцяло и дори подобряват вкуса си.

Остават пръхкави и мекички през цялото време. 

В името на експеримента - тази последната е на цели 5 дни. Ами няма разлика ... от онзиденшната.

Аха, и понеже без да искам, обясних всичко като количества, няма да се затруднявам да се завтарям...

Пробвайте - стават невероятни за закуска, за сандвичи или да заместят филийката хляб.

Обяснявах и писах 45 минути, а се правят буквално за 10-а минути и сетне само чакане да се опекат.

Впрочем, като се извадят от фурната и се намажат с малко масълце, стават трИпач ... ама за пенЦионер, това само след получаване на пенЦията ... :)

Чеснови пилешки дробчета на фурна

 

      С пилешки дробчета на фурна няма да изненадам когото и да е и с каквото и да е. Това е начин за много бързо, лесно и бих казал дори мързеливо приготвяне на много вкусни дробчета. Цялата им подготовка отнема има няма 10 минути и сетне малко търпение - около 30-а минути за печенето им.

    Въпреки че рецептата е много лесна и много подходяща за тези, които не искат пържено, това не пречи да споделя и моя базов вариант.

За 3-4 порции са необходими поне 600 гр пилешки дробчета; 1 главичка лук и 6-7 скилидки чесън (затова и чеснови) - обелени и нарязани на ситно; сол и черен пипер на вкус; 1 ч.л. царевично нишесте и масло - 30-40 или 50 грама, но колкото повече, толкова повече по принципа на Мечо Пух.

Изпълнението никак не е трудно:

Особеното на моя вариант, че първо купувам пресни дробчета (незамразявани - нищо че са по-скъпички малко), второ, че не ги изкисвам изобщо, а само сплаквам, с ножче ги разделям  (знаете те са две по две) и слагам в подходяща купа. Следва заливане с вряла вода, в която се слага щипка сол. Докато те се бланшират, се нарязват лука и чесъна.

Дробчетата съвсем леко се отцеждат през гевгир и слагат в подходяща съдина (тавичка, която ако е йенска, предварително не загрявам фурната). Поръсват се с лъжичката нишесте, нарязаните на ситно лук и чесън, сол и черен пипер и внимателно с шпатула се разбъркват (идеята е да не се действа грубо, за да не се разкъсат( че са крехки). Отгоре се нарежда маслото на бучки и заминава във фурната на 200С - за около 30-а минути. Към 20-та, тавата се вади и дробчетата внимателно се обръщат на другата им страна. В края на печенето - буквално за 2-3 минути може да включи вентилатора, за да получат хубав загар.

Течност не наливам, тъй като не се престаравам с отцеждането на дробчетата, но не пречи да се капке и една кафяна чашка бяло вино, бира или кока кола - ще има сосче за отопяване.

Това е нещо като базисния вариант на чесновите пилешки дробчета на фурна, който предпочитам пред досадното висяне до котлона, отвратителното пръскане на гореща мазнина и понякога прегорели дробчета.

Преди да продължа с вариациите на темата, искам да обясня защо се задоволявам само с попарването (бланширането) на дробчетата и си играя и не губя време в искисване по 30 минути, че и повече, в мариноване и т.н. Много простичко е - когато се попарят, от врялата вода кръвта в тях коагулира, самите дробчета побеляват и се стягат. От друга страна, тъй като водата е леко осолена, те също се овкусяват. Подготвени по този начин, сетне в тавата не се разкапват, а задържат формата си. Иначе сложен в тавата, суровият дроб има свойството леко да за разкашква при разбъркването и т.н.

Та да си дойда на думата, че това е само нещо като базов вариант, а след него всичко е въпрос на мерак, въображение и добавки:

-с добавка на повечко лук и на домати (риган, босилек или чубрица), стават по селски, а с добавка и нарязана чушка - ем ептем по селски (но на мен не съвсем ми допада с добавката на чушка, че доста променя вкуса);

-с добавка на нарязани печурки, нещо съвсем друго;

-ако се поръсят настърган кашкавал или моцарела - още по-различно;

-в тавата могат да се добавят късчета нарязано пилешко месо (гърди или от бутчето), също така си върви и с добавето на пуешко месо;

-ако предварително в тиган се запържат кубчета бекон (еле пушен), нарязаният лук и чесън (може и без него - въпрос на вкус) и се смесят с дробчетата, става нещо невероятно вкусно. Естествено в този случай, може и да не се слага масло;

-комбинациите са твърде много, за да продължавам, но не можа да пропусна и един вариант, който много ме кефи: 

Всяко дробче се овкусява добре и завива в парче бутер тесто - нещо като бохчичка, нареждат се в тавата, намазват се с яйце и се пекат до готовност. Но понеже играчката е доста голяма, много рядко ги правя по този начин.

Станах май твърде досаден и е време да се разделим поне с едно:  правете по свой вкус и НАЗДРАВЕ!

Бързи бутер соленки и още нещо

    Както се оказва, бутер тестото е много благодатно за лесно и бързо приготвяне на разни неща - за закуска, за спасяване на положението при приготвяне на нещо за хапване и т.н. Вариациите са безкрайно много - в блога имам няколко варианта, но този път ще пиша за съвсем лесни неща, които отнемат не повече от 10-а минути от ваденето на тестото от хладилника.

    Впрочем, винаги държа във фризера пакет-два бутер тесто.

    Соленки:

Лист тесто се разделя на две по дължина. Леко се разточва и ръка в него буквално се набива натрошено сирене. С остър нож се нарязват ивички с широчина около 1,5 см и се навиват спираловидно на пръчици - така че сиренето да остане вътре.

Нареждат в тава, застлана с хартия за печене, мажат се с разбито яйце и се поръсват със сусам или с едро смляна морска сол. Печенето - за около 15-а минути в предварително загрята на 180-200С фурна. Зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. Страхотно мезе към всяко питие или за хрупане с кафето - на когото както му харесва.

 Кренвиршки:

Процедира се по същия начин: тестото се нарязва на лентички и с тях се увива нарязаният на парчета с желана големина кренвирш. 

Стават невероятно вкусни, ако кренвиршът се цепне и напълни с резенчу кашкавал, гауда, моцарела.

Другото е ясно - мазане с разбито яйце, посипване по желание със сусам или други семена и пак печене по указания начин.

С наденица:

Вместо кренвирш или някакъв салам може да се ползва за плънка някакъв вид сурова наденица, която се обелва от червото. Наденицата може да бъде бабекова и луканкова, или кърначе. Принципът на изпълнението е същият.

Впрочем в Белгия има ресторант със звезда на Мишлен, на който специалитетът е точно това - наденица, увита в бутер тесто. Единствената им тайна е наденицата, която си я правят по собствена рецепта.

Заведението е била моряшка кръчма и в началото на миналия век започнали да правят такива "бутер вурстчета" и ги сервирали безплатно с определен брой питиета. Така се увеличавала консумацията на напитките. А сетне се специализирали в това и сега  предлагали около 20-а вида.

    Банички:

Бутер тестото се нарязва на квадрати с размери приблизително 10-10 см. По краищата се намазва с разбито яйце. В средата се слага натрошено намачкано сирене и се сгъва на триъгълник. Плънката може да бъде всякаква - извара със зелентии; сирене с настъргани кашкавали; с добавка на подправки, на зелентии.  Получават се невероятно вкусни, ако плънката е от намачкано сирене смесено с пюре от картофи. След сгъването ръбчетата трябва добре да се притискат с вилица, за да не се отворят.                     Тези на снимката са добре залепени от единия край, а от другия - не съвсем, с идеята да се разтворят при печенето. Сега ще питате защо? Ами простичко - от там ги пълни със сладко или мармалад, тъй като съчетанието сладко-солено ми е любимо.

Сладък вариант:

Другият начин е да се напълнят с по-гъст мармалад и да се опекат в тази триъгълна форма.

Разбира се, тестото може да се изреже и на триъгълник и при навиването ще се получи класическа кифличка.

В този случай предпочитам да не ги мажа с разбито яйце, а с леко разреден мед.

Има и други варианти:

Например: 

канелено-захарни рулца:

Листът бутер тесто се намазва с масло, обилно се поръсва със смес от захар и канела. Навива се на руло и се нарязва на рулца с дебелина до 1 см. Мажат се с разбито яйце и поръсват със захар. Печенето е ясно.

Могат да се направят осморки:

Процедурата е същата, но листът тесто се навива от двата края към средата и след нарязването се получават "ушички" или ако се завъртят насрещно - "осморки".

стоножки от кренвиршки:

както е увита кренвиршката, се нарязва на парчета (но не докрай) като едното парче се прехвърля наляво, а следващото - надясно.

Купички за сервиране на руска салата, например:

Тестото се изрязва на квадрати, слагат се в намазнена форма за мъфини; дупчат се с вилица и се пекат до готовност. След изстиването са като малки купички, в които може да се сервира каквото ти дойде на ум - салата (руска, снежанка); смес от катък със сирена и т.н.

И т.н. и т.н....

За днеска стига, че май станах досаден...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Арабска питка балон за дюнер или сандвич

   Има много плоски питки, които стават за сандвичи, но има и едни арабски (или турски), които се надуват като балон и са много удобни за пълнене.
 Пробвал съм няколко варианта и ще дам този, при който имах последователно най-добри опити:

Необходимите продукти са минимални:
1 ч.ч. вода, 1 ч.л. захар и толкова сол, 1 ч.л. с връх суха мая, 2 с.л. олио и 2 ч.ч. брашно (малко зависи, но горе толкова или малко повече).
Изпълнението е много лесно.
В купа се смесват водата със захарта, солта, маята. Брашното се сипма на части и се бърка с лъжица и като започне да се сгъстява се доомесва на ръка като постепенно се добавя и олиото. Трябва да се получи средно твърдо тесто. 
Оставя се да си почине малко. накъсват се топки от него с големина на мандаринка (топче за тенис на маса). Върху набрашнена повърхност се разточват на кръг с дебелина 3-4 мм.
Малък трик, тъй като не съм най-сръчен и не ми се получава хубав кръг, върху листото слагам една чиния с диам. 15-18 см и изрязвам идеален кръг.
Загрява се тиган с дебело дъно и тефлоново покритие и се пекат върху него без мазнина. Обикновено при печенето от едната страна първоначално започва да се надува и сетне при обръщането се донадуват.
Специално за тях ползвам грил тиган и стават на хубави черти.
По време на печенето се издуват като балон и затова се наричат така.
След изваждане в чиния не се мажат с масло, просто се нареждат една върху друга. Бързо спадат, но това не е кусур.
Лесно се цепват от единия край и се отварят - стават като голям джоб (на снимката се вижда), в който може да се напълни всичко за един сандвич. Дори съм ги пълнил с руска салата, но може и със ситно нарязано месо, зеленчуци и някакъв сос.

До тук с този ми вариант:
Следва няколко допълнения като бонус:

• Изпълнението вместо само с вода може да се направи със смес от вода и прясно мляко поравно.
• 
  
• Вместо да се пекат върху тиган, печенето може да става във фурна - предварително загрята на 230 С. Има и вариант при слагането в тавата да бъдат намазани с яйци и поръсени със сусам например. В тавата на фурната се хващат по 4 броя. При печенето се издуват добре. Сетне като спаднат след ваденето се завиват в кърпа.
•  Има и още един вариант : след разточването, но на по-малък кръг, могат да се изпържат в касерола с много олио. Признавам си, този вариант не ми харесва.

А и за финал, искам да знаете, че често се случва "надуването на балона" да не се случи - средно една от пет броя се "заинатява" - понадува се тук таме, но не изцяло.

Бананови бисквитки - без брашно и без мазнина

 Рядко се хващам да правя бисквитки и др.п. Просто защото такива неща не обичам и почти не ям. Само че преди 10-а дни Чедото си беше купило едни такива кръглички и топнати отдолу в шоколад. Харесаха ми - бяха мекички и приятни на вкус. Четох им етикета - доста неща имаше в тях, та реших да пробвам нещо подобно, но доста по-различно.

 Та тия бисквитки направо си нямат рецепта - няма точни количества, почти всичко става от само себе си и затова ми е по-лесно да опиша как се правят.

 Два банана се обелват и слагат в купа заедно с 2 с.л. мед и яко се намачкват с вилица - направо да се получи пюре.

Следващият етап е да се сложи примерно една с.л. белени слънчогледови семки, 1/2 ч.л. ванилова захар и 1 ч.л. канела - за аромат. Натроших и един шоколадов бонбон с плънка. Чудех се дали да сложа някакви сушени плодове или стафиди, но реших, че за експеримента не е необходимо.

В тази смес се добавят фини овесени ядки (такива имах), но могат да се ползват всякакви. Колко ядки? Ами на части и се разбърква с вилицата. Трябва да се получи достатъчно гъста маса. Претеглих какво остана от новия пакет - глътнало е 120 грама.

Желателно е да се остави да си почине 15-а минути, за да могат овесените ядки да поемат влагата и да набухнат.

Тавичка се застила с хартия за печене.

С навлажнени ръце се взема по малко от полученото тесто (лепкаво е, но не лепи много по ръцете, защото беше добре сгъстено).

Оформят се топчета с желана големина - в случая като голям орех и леко се сплескват.

Станаха като малки кюфтенца (нали са ми любими).

Могат да се направят във всяка желана форма или пък да се ползват специални формички. Не ми се търсеха та затова - така.

Печенето в предварително загрята фурна на 170С - за около 20-25 минути. Просто се проверяват за готовност.

Изчакват се малко да поизстинат и могат да се нападат.

Отвън се леко хрупкави, а вътре приятно мекички.

Вкусът - ами направо разкошен. Само бананът се усеща малко повечко.

Съъхраняват се в хартиен плик (от тези за хляб). Дълго време запазват мекотата си, а и на другия ден са още по-вкусни.

Най-важното е, че носи всякакви вариации на темата и най-различни добавки и пълно нагаждане на вкуса по собствено желание.

Никакво брашно, никаква мазнина, никакви набухватели и т.н.

И най-важното, направията направо не отнема време.

Пробвайте смело и няма да съжалите.

Рецепти от старите тефтери

 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.

 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 

 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.

 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.

 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.

 Та така - да започваме с далечната 1984 год.

 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:

КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 

В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.

 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.

 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 

 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА

 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.

 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.

 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.

 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.

 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ

на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.

 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.

 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ

ПАНИРАНИ САНДВИЧИ

ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА

Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.

две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ

ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.

Домашен леберкез

 Този път нямам намерение да правя някакво подробно писание за това що е та леберкез и т.н. Достатъчно е да спомена, че е типично немско ястие, което се прави и в Австрия и в Швейцария, както и че доста са споровете коя е оригиналната рецепта. Думата в буквален превод означава сирене от черен дроб. Е, останало си е само наименованието - в много райони на Германия изобщо не се слага дроб, в други се прави само от телешко месо и бекон. Едни слагат яйца, други прясно мляко, трети разни зеленчуци, други само гъби, разни комбинации и т.н. Горе долу колкото майстори, толкова и рецепти. Общото в тях е единствено присъствието на лук и типичната форма на правоъгълен хляб.

 Така че ще си дам моя вариант с всички възможни бележки, защото за мен, когато му се хване принципа на направията, вече може да се експериментира с различни добавки и варианти.

 Ще започна с това, че  този път купих по 500 грама мляно телешко и свинско месо. Има месарници, в които продават такова. Това не е кайма,а е просто мляно месо.

Необходими са: по 500 грама мляно телешко и свинско месо (може и кайма, а може и кайма смес за по-лесно);

150 грама пушени свински гърди;

1 голяма глава лук (но при това количество може и 2) и 3-4 скилидки чесън;

сол - 20 грама (без бой си признавам, че ползвах 8 грама нитритна и 12 грама обикновена - реших да се презастраховам); В крайна сметка ни се стори солено и затова препоръчвам 18 грама, но все пак е въпрос на вкус.

черен пипер - 5 грама, прясно смлян;

индийско орехче - около 1 грам; бахар - 1 грам.

1 яйце и 1 ч.ч. лед с вода

Много се чудих дали да сложа и други подправки, но прецених, че не е необходимо. Това е достатъчно, за да се усещат вкусовете на месото.

Изпълнението не е трудно.

В тиган се запържват нарязаните на кубчета свински гърди, лука и чесъна, като им се капва малко водичка именно да се задушат, а не да се пържат. Оставят се да изстинат. Как ще са нарязани е без значение, защото сетне ще се смелят.

В блендера на партиди от по 250-300 грама с добавка на малко от леда и ледената вода, месото се смила до кашеобразно състояние. В процеса на смилането се добавят и задушените гърди и лук.

При смилането на някоя от партидите се добавя и яйцето.

За следващия път за мое улеснение, ще смеся всички подправки в купичка и ще ги слагам на части при самото смилане. Така ще се улесни сетне омесването.

На който не му се играе да пасира месото с блендера е достатъчно да го прекара поне два-три пъти през месомелачката. По-лесно е и не е толкова трудоемко, но прецених, че така ще се постигне по-добра консистенция.

Добре омесеното с подправките месо се слага в подходящи формички за печене. Ползвах еднократни за кекс, които добре се омасляват.

Тука си признавам, че при месенето ми се стори,че месното тесто стои някак си по-рядко. Дали не съм прекалил с леда? И затова добавих 1 с.л. млечен протеин да поеме излишната влага.

Като се напълнят добре, отгоре им се правят ромбовидни разрези.

Слагат се в тава, налива се вода до средата им или малко по-нагоре и заминават във фурната на 140С.

След около два часа, се бяха позачервили срамежливо отгоре и ги проверих с термометъра за печене. Бяха стигнали 70С вътре. 

Извадих ги веднага, оставих да поизстинат малко. Върнах тавата с водата на дъното на фурната, а двете леберкезчета турнах на решетката и включих фурната на 150С на вентилатор. Горе долу - 5-6 минути - ами честно казано една цигара време.

В много рецепти препоръчват варене на леберкеза в подсолена вода. Да се увие в марля и да се вари. Намирам, че това си е пълна дивотия. При варенето от месото ще излезнат всички вкусове и ще стане просто едно варено.

Затова препоръчвам варианта с печене на водна баня и то на такава температура. 

Оставих ги да поизстинат и бидоха нападнати.

След съвсем леко изстиване вече се режеха тънкофайски, ароматът на хубав месен колбас.

Като изстинат съвсем в хладилника, вече се режат съвсем тъничко.

И може би е най-добре да се консумират на следващия ден, ама кой ще ти ги чака.

В нашия случай, единствената забележка бе солта - една идея по-солено. С 20 грама сол не трябваше да е така, но фактът е налице.

Е, те това е.

Много добър вкус, добра консистенция. 

В интерес на истината не така "сочно" като онова по-магазините, но и няма как да стане като него без добавката на полифосфати и други подобни.

Страхотен леберкез се получи и като мезе и като добавка на сандвичи.

При това може да се ползва като основа за направа на разновидности - с добавка на най-различни съставки.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!