Здравословни бонбони

 

    Това не е рецепта, а просто начин или идея как да се направят здравословни бонбони - без захар, без каквито и да е добавки и в същото време да проявите въображение.

    Обяснявам какво съм направил: 500 грама фурми се обезскостяват (може да се позват и такива без костилки), при тях се сипват една две  коняк или ароматно уиски (може и без това, а може да се сложи една ванилия за аромат). Смилат се до кашеобразно състояние в блендера.

    350 или 400 грама бадеми се смилат в блендера до получаване на бадемово брашно.

    Двете съставки се смесват с 2 или 3 с.л. какао на прах.

    След това с навлажнени ръце се оформят бонбони, може да се ползва и пластмасова форма и т.н.

    Оставят се да подсъхнат малко и са готови за консумация.

    От тук нататък вариантите са много - могат да се овалят в какао, в настърган шоколад, кокосови стружки или в разтопен шоколад- въпрос на мерак и предпочитание.

    Имат сравнително голяма трайност- на хладно в кутия - поне две седмици, че и повече.

    Захар не е необходима - фурмите са много сладки и калорични.

А вариантите: толкова са много, че не мога да ги изброя:

фурми с орехи, или кашу, или лешник, или бадем

вместо фурми - сушени кайсии или смокини, че дори и сушени сливи

вместо ядки може да се сложат смлени овесени ядки

и т.н. и т.н.

Пробвайте и експериментирайте смело - ще получите идеални и зравословни  бонбони по собствен вкус.

За кОли или деликатес от свинска шия

 

 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".

    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.

    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.

 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.

  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.

Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.

Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.

Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.

Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.

Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.

Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.

Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...

Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...

След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода да ги притиска и варене на су вид на 75С за 4 часа.

След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа

После в хладилника за още 24 часа.

Не знам откъде набрах това търпение.

И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.

Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.

Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

БЪРЗ И МНОГО ЛЕСЕН ЛЕТЕН ГЮВЕЧ

Смело мога да кажа, че това е възможно най-лесният и най-мързеливият за приготвяне летен гювеч.

Лятото изобилства от зеленчуци - можем да изберем каквито ни харесват и/или каквито имаме в къщи. Най-доброто е, че няма някаква специална рецепта и поради това ще обясня какво сложих.

Та така: един голям патладжан; три тиквички; три големи моркова; три картофа; шепа (6-7) гъби печурки; два домата; 3-4 глави лук; 6-7 скилидки чесън; сол и черен пипер - на вкус; зехтин.

Всички зеленчуци добре се измиват, обелват и нарязват на кубчета. Още с рязането се пълнят в плик за печене. Единият домат се нарязва на кубчета, а другият се настъргва. Слагат се солта и черния пипер; наливат се около 50 мл зехтин и 100-а мл вода;  Торбичката се затваря, разтърсва се добре да се поразмесят продуктите и във фурната.

Печенето - на 180С за около 50 мин. като торбичката поне един два пъти се обръща.

За пликовете за печене ползвам едни такива "връфки" дето приличат на свински опашки и лесно се откачат. По някое време се сетих, че имам останали от вчера пържени и пълнени с моцарела кюфтета, та внимателно отворих плика и добавих тях - за 10-а минути преди готовността на гювеча.

След като беше готов, отстраних плика и сервирах в тавата от печенето.

Страхотен аромат и невероятна вкуснотия - можеше и без кюфтета, но защо ли пък не? Може да се турне я наденица, я някакъв колбас.

Съжалявам за снимката, но държа да си покажа специалните пълнени кюфтета (не съм ги показвал изобщо). И каймата за тях е по-различна - само месо и на 1 кг съм добавил 2 средни настъргани картофа и то изстискани до дупка.

Но да се върна на гювеча - защо лесен и бърз. 

Първо, ползваме само дъската и ножа и всичко влиза в плика за печене. Второ, никакво задушаване, никакво пържене. Следователно, 15-а минути за рязане и толкова. 

И най-важното, нито една излишна съдина за миене и т.н. Дори и тавата, в която се пече и сервира.

Правете смело, дзверски вкусно е и най-доброто е, че може да импровизирате с продуктите и подправките.

А и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!