АРМЕНСКИ ЛАВАШ на тиган

 

    Арменският лаваш или арабските питки си приличат страхотно много, макар и да имат различия. Базовата рецепта за лаваша е само от три съставки - брашно, вода и сол, докато в доста варианта за арабските питки се среща и добавка на мая.

    По принцип оригиналният лаваш се разточва много тънко и пече в глинени пещи (тандър) на дърва за кратко време и получава леко опушен вкус. Съхранява се дълго време и може да се ползва за много ястия - за увиване на шишчета, за т.нар. шаурма, за основа на пица или  дори за направа на лазаня. Може дори да се направят рула с някаква плънка или чипс.

    Тука ще споделя един вариант за направа на лаваш с гореща вода.

За направата на 8-10 броя са необходими 350 гр. пресято пшенично брашно, 200 мл топла вода - около 65-70С и 1 ч.л. сол. Необходимо е и още брашно за поръсване при разточването.

Пресятото брашно се слага в подходящо купа като му се прави "кладенче", в топлата вода се разтваря солта и тя се излива в купата. Разбърква се с лъжица или лопатка, защото първоначално тестото пари. След това се доомесва на ръка за около 5-6 минути. Получава се средно твърдо тесто, което се оформя като руло, поръсва с малко брашно и оставя под кърпа - да си почине за 15-а минути.

Следва нарязване на 8-10 парчета, които се оформят на топки.

Плотът се наръсва с малко брашно и всяка топка се разточва на много тънък кръг - горе долу с размерите на тигане, в който ще се пекат.

Всъщност това е и най-трудната част. Но и за това си има чалъм - важното е да се разточи на много тънък лист, буквално прозрачен като формата е без значение. Отгоре се слага подходяща по големина линия и с остър нож се изрязва и се получава направо идеален кръг.

Изрезките се събират, отново оформят на топче и се разточват по същия начин.

След като се разточат, се пристъпва към печенето - на тиган с дебело дъно и то без мазнина. Първочално тиганът се загрява добре, сетне силата на котлона се намаля с 1/3. Всеки лаваш се пече буквално около минута, минута и малко от едната страна и след обръщането дори и за по-кратко. Още като се появят характерните кафяво-черни петна, значи е готов и трябва да се обръща. За да се провери дали се е получило, може всяко парче да се повдига с лопатката.

Готовите лаваши се нареждат върху памучна кърпа като обилно се пръскат с вода - най-добре с пулверизатор или пък се намазват с четка.

Стоят така завити в кърпата, за да омекнат.

След това се слагат в найлонов плик с цип, но лично предпочитам в хартиен плик. С времето изсъхват и така могат да се съхраняват много дълго.

Преди употреба отново се напръсват с вода чрез пулверизатора, загряват леко на тиган и са готови за каквото ще ги ползваме. Не харесвам варианта с овлажняването и затоплянето в микровълнова фурна.

Всичко изглежда някак си трудоемко, но не е така, особено за по-сръчните в точенето.

Да не казвам колко икономично ни излиза направията - 350 грама брашно по сегашните цени са 0,50 лв, а опаковка от 6 лаваша в магазина струва между 3,00 и 3,50 лв. Да не говорим, че в доста от тези, които се продават има и доста други добавки и консерванти.

Така че правете смело, няма как да не стане. А на втория или третия път, ще ги правите направо със "затворени очи."

Като за финал ще кажа, че съм пробвал и вариант с кисело мляко вместо с вода. Пропорциите са почти същите и се получава много добре.

Как да изпържим хрупкави картофи

    Кой не харесва пържените картофки особено ако се хрупкави и вкусни? Ами почти не познавам такива. Страхотно мезе са ... Само че ... за да станат такива си има някои тънкости, които ще се опитам да споделя.

Започвам с това, че при нас няма специални сортове картофи специално за пържене, а има просто картофи. И за съжаление в последно време установих, че на пазара има внос на фуражни картофи от Египет. Просто нямам думи, но както и да е... това е действителността.

Та да започнем с картофите - след измиване и обелване, се нарязват на пръчици. Става много лесно с една джаджа за рязане на картофи. След това се слагат в голяма съдина с хладна вода и се разбъркват. След 15-а минути водата се сменя и така няколко пъти докато опада от тях цялото нишесте.

Следва добро подсушаване с памучна кърпа или домакинска хартия.

Картофите се прехвърлят в суха съдина и обилно поръсват с царевично нишесте, в което има щипка смлян бял пипер, а за цвят като хитрост - може да се добави и щипка куркума.

В подходящ тиган силно се загрява смес от олио с бучка масло, а в идеалния вариант - с добавка на гъша мас почти поравно с олиото. В мазнината се пуща и скилидка чесън и след това на малки порции картофите - дотолкова, че добре да се покриват от мазнината.  Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху решетка, покрита с кухненска хартия, която да поеме излишната мазнина.

В идеалния вариант стават още по-вкусни, ако пърженето им се комбинира с кратко запържване и на някаква сурова наденичка едновременно с тях.

Правете смело. Картофчетата стават идеално хрупкави и тъй като са невероятно мезе - НАЗДРАВЕ!

ПЕТМЕЗ И МАРМАЛАД ОТ ФУРМИ

 

    За ползата от фурмите нямам намирение да пиша кой знае колко. Те съдържат 23 вида аминокиселини и много активни антиоксиданти, желязо, фосфор, магнезий, селен, фолиева киселина, калций, мед, сяра, минерални соли и т.н., дори понижават кръвното на вредния холестерол, регулират глюкозата в кръвта, както и до 75% глюкоза и фруктоза. Някои твърдят, че са равностоен конкурент на меда.  

    Спомням си, че на римските легионери са давали фурми при походи и няколко на ден били достатъчни да ги подкрепят в походите.

    Съвсем наскоро прехвърлях разни предавания, попаднах на част от Рецепти от Средиземноморието с Ейнсли и се загледах, защото едни жени говореха за сироп от фурми. Не схванах много, но ми стана любопитно - намерих предаването, изгледох го. Сетне изчетох и някои статийки из нета. 

    Видях и цени на готов петмез от фурми - основно турски и то на прилична цена от 6,50 лв и нагоре за бурканче. При нас кутия 0,5 кг  фурми с костилка струва между 3,50 и 4,00 лв.

    След всичко това реших да направя собствен вариант, който възнамерявам да споделя сега.

    Необходими са ни единствено фурми, вода и малко търпение.

Фурмите, 500 грама, се слагат в подходяща съдина, заливат се с един литър вода (съотношение фурми-вода 1 към 2). След завирането на водата, силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри около 40 мин.  Това време е напълно достатъчно да се сварят напълно до разкашкване.

Едни съветват да се обезкостяват предварително, но счетох, че е голяма цапория и че много по-лесно ще се извадят костилките когато са напълно омекнали. Това се оказа добра идея - прецеждат се и чистенето е като песен. Отнема буквално 4-5 минути.

Последва другата чуденка- как да продължа нататък? Съветват изцеждане на сока от фурмите, смесване с водата от варенето и сетне изваряване до сгъстяване. Да ама като видях каква е водичката, това изобщо не ми хареса като вариант.

Затова смесих почистените фурми с течността от варенето и доста старателно ги пасирах до получаване на еднородна и гладка маса.

След това пасираната смес се прехвърля в голява ситна цедка над друга съдина и се "забравя" за около час. За това време всичката течност се е отцедила и в цедката е останала само гъстата маса от фурмите.

В купата е течността, която ще стане на петмез или сироп, а в цедката гъстата маса, която ще стане на мармалад.

Започнах с мармалада - изцедих половин лимон и веднага признавам - иска си почти постоянно разбъркване след като заври. Хубавото е, че за около 10-а минути се сгъсти достатъчно и още топло го насипах в бурканчета.

Прецедената течност сложих в друга тенджерка заедно с резен лимон и след като завря, намалих котлона на половина и я оставих да си къкри. Имаше пяна, но не съм отделял. Като се редуцира почти наполовина пробвах трика с капка върху студена чинийка. Щом капката задържа форма, значи е готово.

През цедка насипах в бурканче и воалЯ - нашият петмез е готов.

От цялото горно упражение излезнаха едно бурканче петмез и две бурканчета мармалад - по 280 грама.

Няма да описвам каква вкуснотия се получи - петмезът върховен, а мармаладът не му отстъпва по нищо. А за ползите изобщо няма да продумам повече.

На палачинката най-отгоре мармалад, сетне петмез. 

Този мармалад може да се ползва в кифлички, за пълнеж на сладкиши и т.н. , а петмеза - вместо мед.

Може да се хапва и ей така - по твърдения в нета - две ч.л. на ден давали почти необходимата доза от желязо и до 1/2 от калия.  Заради идеята следващия опит ще е с добавка поне на един или два банана. Да видим какво ще се получи.

В предаването споменаха, че костилките не се изхвърлят, а се подсушават във фурна на 80-100С, сетне като изстинат се смилат с по-няколко зърна кафе и от това варяли много полезното арабско кафе.

Ей така за малък финал - палачинка с мармалад, петмез и прясно домашно сиренце. Както най ги харесвам и хапвам.

Колко време се съхранява не знам. Количеството е малко и свършва буквално за седмица.

Най-доброто е, че може да се прави по всяко време - сушени фурми бол. Дори и без костилки...

За ползите и вкуснотията вече писах.

Така че правете смело - стават лесно.