"Зелена" дроб сарма (с лапад)

 

 По никакво лятно време ни се прияде агнешка дроб сарма. Знам, че във фризера има дълбоко укрит агнешки комплект за тази цел. И се започна ровичкане и дирене кой пакет е това,че понякога като бързам не им слагам етикети ... е нека да ми е трудно. За изненада първо попаднах на един пакет около 250 грама с надпис "пасиран лапад". Идеално и заедно с агнешкото комплектче и той отиде да се размразява.

 Няма да обяснявам как се прави агнешка дроб сарма, предполагам, че е ясно, но тука ще дам само моя начин на направия и ще споделя някои тънкости, които може да се окажат полезни за някого.

А иначе как се прави дроб сарма имам няколко варианта като най-интересният е тука и който иска, може да го види.

 

Започвам с подготовката на ориза. Особено важно е. Необходимото количество ориз за една порция е 70-80 грама. За стандартна тава са достатъчни около 350 грама ориз.

Оризът се слага в цедка, сетне в дълбока купа и се залива с хладка вода. Разбърква и се оставя така поне за 30-а минути. От снимката се вижда как водата побелява от отделеното нишесте. Тази процедура се прави поне три пъти. Дори при едната смяна на водата може да се добави и ч.л. сол. Всичко това има и допълнителен ефект - често за голяма трайност оризът се третира с разни химикали и по този начин се почиства от тях. 

Крайният ефект е, че така подготвен оризът не се слепва, а си остава на зърна и вкусът му е различен.

На второ място, от агнешкия комплект отделям черния дроб (в дроб сармата се стричва- става за пекване или леко пръжване).  Сърцето, белия дроб, бъбречетата, далачето се сваряват в леко подсолена вода с глава лук, скилидка чесън, едно дафинова листче, щепка индийско орехче, зрънца бахар и черен пипер. След изстиването им, се вадят и нарязват, а бульонът се оставя с подправките в тенджерата. В топлото време, може да постои малко в хладилника. 

Отгоре остава втвърдената лой, която се премахва, а бульонът се прецежда през два слоя домакинска хартия и остава бистър и овкусен, а подправките и "парцалите" от белтъчините се изхвърлят.

В подходяща съдина се загряват 30-а мл хубав зехтин (аз слагам и 1 ч.л. масло), запържават се 1 голяма лук, нарязана на ситно и 1-2 скилидки чесън (по желание), добавя се ориза и като "остъкленее", се добавя бульонът - поне 3:1 спрямо ориза.

Като поври 10-а минутки, се добавят нарязаните дреболии и пасирания лапад, разбърква се добре и прехвърля в тавата.

Следва запичане във фурната на 180С за около 20-а минути, а в това време се прави заливката. 

Харесва ни "дебела" и "пухкава" като Гретхен.

3/4 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, капки оцет (лимонов сос), 1 ч.л. сух джоджен, 2-3 с.л. брашно, 3 яйца, 50-на грама настърган кашкавал се омесват добре и разпределят върху дроб сармата. Понеже ни харесва по- ..., леко я разбърквам и връщам във фурната.

Допича се до хубаво зачервяване.

На снимката се вижда, че почти половината от заливкатае "омешана" с дроб сармата.

След опичането е желателно да се изчака малко да поистине, сервира се на парчета с желана големина и с млечно-чеснов сос.

Нашата зелена дроб сарма е готова.

Дзверска вкуснотия - върви си с вкякакво питие.

Не е задължително да се направи с пасиран лапад - носи и коприва, спанак - абе вякаква зелентия си върви. Ако имах и зелен лук, но по това време на годината го няма, щях да бухна и от него - пак пасиран.

Пробвайте и няма да съжалите.

Правете смело по Ваш вкус, т.е. гответе с мерак и сърцето си, а не по рецептата и ще се получи.

НАЗДРАВЕ на всички!

Булгур кюфтета и не само

 

    Започвам с това, че булгур кюфта е типично турско-арабска рецепта.  В общи линии се приготвят от специален булгур (а не обикновен) и много подправки. Най-често са малки и запържени до кафяво като се поднасят с доматен сос или много зеленчуци. Вариациите са толкова много, че направо няма някаква универсална рецепта. Случвало ми се е в Турция в две заведения - на една ръка разстояние едно от друго, да видя поне две разновидности.

    Наскоро близо до нас отвориха един доста голям магазин за турски хранителни стоки и други като препарати, сокове, напитки. Предлагат поне 10-а вида пейнир (сирена), няколко вида кашар (кашкавал), кори за баници и не само, юфки, сладка, халви, баклави и какво ли не деликатеси. Днес дори видях, че са пуснали и масло от черен кимион - 250 мл за около 15,00 лв и бях изумен като знам, че цената е почти двойна.

 

Та видях, че имат и от специалния булгур за кюфтета и си купих един пакет. Разликата с другия булгур е, че този много ситен - малко по-едър от грис.

Знам базовата рецепта - накисване на булгура едно към едно с топла (или вряла) вода, до поемането й; добавяне на подправките и брашно до получаване на гъста маса. Сетне пържене или печене.

Да ама да вървя по някаква рецепта стриктно не е в моя стил и няма съм Я.

Затова реших да ги направя по собствения си начин и моите разбирания. Затова ще го споделя и ще отчета моите си грешки с идеята да съм от полза на други ентусиасти.

Та преди да продължа само ще кажа, че добре направените булгурени кюфтета са уникални на вкус, а във втория ми вариант - дзверски вкусни.

За съжаление, не правих на всичко снимки, но ще го обясня доста ясно.

250 грама булгур се заливат с толкова вряла вода и се оставят за 10-15 минути да се "дръпне" течността. В това време се нарязва на много ситно една глава лук и 2-3 скилидки чесън се пресоват.

Първа грешка, не нарязох лука, а го настъргах. Не се прави така.

Втора грешка, оставих булгура в купата, а трябваше след първите 2-3 минути да го прехвърля в голяма цедка. Ако се слага много брашно, за да го сгъсти-не, но реших вместо спойка с него, да сложа две яйца. Та водата трябваше да е около 180 мл и като се сложа яйцата щеше да се получи гъста смес.

Следват подправките: 1 ч.л. сол; 1 ч.л. черен пипер; 2/3 ч.л. кимион; 1/2 ч.л. чили или лютив пипер; по 1/2 ч.л. чубрица и риган.

Следва хубаво омесване и оформяне на кюфтета.

Тука направих третата грешка - направих огромни лепезета, а трябваше да оформя малки топчета - малко по-големи от орех. Коригирах се чак при пърженето като ведях, че тези се пържат малко бавно и са склонни към "чупене".

Тъй като не ми се вярваше, че ще станат, отделих половината за булгурени кюфтета.

Останалата половина смесих с телешка кайма около 300 грама и добавка на още малко от същите подправки. То се вижда на горната снимка как ги смесвам.

Това се кюфтета от булгур и телешка кайма - почти едно към едно. 10 бройки по 60 грама.

В тиганЯ загрях сило смес от олио и зехтин и започнах с пърженето на кюфтета - смес от булгура и каймата. Па и турнах едно от булгурените.

Последва ужас и отврат. почнаха да лепнат по дъното и да се разпадат.

Тя Баба ме беше учила олиото да е врящо и да е поне до средата на кюфтета, но нещо не се получи. Поизпържих първата партида, извадих кюфтета на хартия за печене - доста нуегледни вече.

Турнах другия тиган, застлах го с хартия за печене, прецедих мазнината от първия и продължих с пърженето.

Разлика от земята до небето.

Никакво лепнене, спокойно пържене.

Без пръскане, лесно обръщане - без лепнене ...

Тук като съвет мога да кажа, че хартията трябва да се откъсва на по-голямо парче, че да покрива целия тиган и олиото да не влиза под нея.

Това са кюфтета от булгур и кайма една към едно съотношение. Невероятно пухкави и дзверски вкусни.

Ако не знаеш, че са с булгур, няма вариант да познаеш от какво са ...

Това е булгуреното кюфте. Малко се различава от другите - по вкус, но е по-сухичко.

Затова трябва да се поднесе с някакъв сос.

Или да се направи доматен сос и да се поварят в него 10-а минути.

Впрочем вървят си и с чесново-млечен сос.

Правете смело и се наслаждавайте на едни просто уникални кюфтета. При това адски бюджетни и дзверски вкусни.

НАЗДРАВЕ!

Мариновани пиперони със сирена

 

От няколко години купувам от една две "вериги" ей тези пълнени със сирене пиперони и все им се чудех защо за едно бурканче от 300 мл трябва да плащам поне 3,50 - 4,00 лв.

Ама то било "талианско" и т.н....

Онзи ден попаднах на нашия пазар на същите чушлета (пиперони) и то на цена от 1,50 лв за кило. Ама, ако купиш под кило, цената била 2 леФчета.

Е, купих си едно кило - няма да се минавам Я!

По-големите почистих от семенлъците и дръжките (през ръкавици, разбира се, че инак става едно голямо Ють с ръчичките...,че и очичките), а по-ситните ги надучих с вилицата на по няколко места - хем да ги боли, хем да не лютят толкова.

В тенджура бухнах 300 мл ябълков оцет (домашен и не съжалявам), 3 с.л. захар, 2 с.л. сол с връх, един бахар, 1-но карамфилче, 1 даф. лист и възварих и оставих да поистине.

Всички чушлета трябва да "отдъхнат" в тази "марината" поне 24 часа.

Ситнежа напълних в бурканчета и залях с изстиналата марината.

За едрите екземпляри, приготвих една смес от настърган кашкавал, овче сирене и крема сирене (домашно от цедено кисело мляко - писал съм как се прави ).

Последва сериозно пълнене на пиперонките с яко натъпкване.

И сетне още по-старателно натъпкване в бурканчетата.

И тука следва най-трудния номер, с който не се справих по най-удачния начин.

Като сме ги напълнили и старателно подредили, трябва да загреем хубав зехтин до почти вряло състояние и да напълним бурканчетата. Трикът е първо да се напълнят със зехтин, сетне да се излее и чак тогава да се загрява и налива. Така не се разхищава материал.

Следва затваряне и обръщане с капачката надолу. И изчакване да изстинат. Колко време издържат не знам - бързо свършват, но мож би и година.

Е те тука при пълненето си залях пръстчетата с врелия зехтин и трети ден ми се "белят".

Резултатът е невероятен.

Стават невероятно мезе към хубаво питие и някаква печена мръФка.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!