Пълнени гъби с кюфтенца

 

    С пълнени гъби няма кого да изненадам - това просто е класика сред лесните за изпълнение рецепти, осъществени и от най неизкушените в готвенето. Гъбите се почистват от пънчетата, овкусяват и пълнят с плънка по желание. Сетне било във фурната или на скарата. Вариациите са толкова много, че ...

    И въпреки това възнамерявам да направя тази публикация по една особена причина, която ще споделя малко по-нататък.

Попаднах на пазара на едни огромни печурки. Гъбите се обелват и почистват от пънчетата. Знам, че гъби не се мият и никога не ги мия. Само се обелват с остро ножче. Гъбите леко се осоляват и старателно се увиват с много тънкофайски нарязани свински гърди. Това става като гърдите се почти замразят във фризера и след това се нарязват на тънки лентички с остър нож. Нареждат се в товичка застлана с хартия за печене.

Следва "сглобяване" на нещата - във всяка гъбка се слага по едно резенче топено сирене, а върху него по две кюфтенца с големината на орех. Добавя се се отстрани на кюфтенцатата по 1 ч.л. гъша мас. Като тук таме се подпъхват и изостаналите изрезки от лентичките гърди. В тавичката се налива 1 кафена чашка бяло вино. Докато си се занимаваме с това, фурната се включва да загрява на 180С.

За около 30-40 минути всичко е запечено, но си и зависи от фурната. Зависи дали искате е по-препечено.  В тавата се е събрал доста сос, който внимателно се отлива в касеролка. Загрява се на котлона, добавя му се 1 ч.л. царевично нишесте размито в хладка вода, 1 с.л. масълце и се овкусява с църно пиперче. 

Гъбките се сервират наредени в подходяща чиния, като във всяка гъбка се слага по една с.л. от сосчето, което пък се поднася в отделна купичка.   За гарнитура- кой каквото има желание ....              Сипваш си и едно хубаво питие с това невероятно вкусно ястие и се наслаждаваш на удоволствието.

Който е имал търпението да стегни до тука, вече си задава въпроса Дзверът защо си е играл да пише баналности? Ами простичко - заради следващите редове, които ще посветя на кюфтенцата за плънка: 

Няма да пиша за каймата за кюфтенцатата (всеки да си я прави по собствен вкус). 

Само че тези кюфтенца си имат собствена плънка, която се приготвя по следния начин: 

Няколко гъбки се нарязват на ситно, запържват се в малко масло, добавя им се мълка църно пиперче, една чаена лъжичка брашънце и малко водичка, слага се и някакво топено сиренце. Това гъбено сосче се вари до съгстяване и се пресипва в купичка и заминава във фризера - не да замръзне, а да стегне добре и да може с леко влажни ръце да се оформят от него малки топченца - като скамболовчета или с големината на скилидка чесън. 

Откъсва се малко топче от каймата, в средата се слага почти замразената гъбено-сиренена плънка и се оформа като кръгло кюфтенце с големината на по-големичък орех.  Както стана ясно за гъба отиват по две такива, а ако е много голяма - трички. 

Останалите кюфтенца се нареждат в пластмасова тарелка едно до друго и се замразяват във фризера. След като замръзнат се прехвърлят в торбичка и са готови за употреба. Примерно от 600 грама кайма излизат поне 20-а броя, но като ги правя - направо едно кило кайма и излизат много, ама наистина много бройки. Често казано, не съм си играл да ги броя ...

По този начин, губиш известно време, но сетне имаш кюфтенца с плънка във всеки един момент, които могат да бъдат изпържени, опечени или вложени в нещо интересно.

Идеята за направа на тези кюфтенца с плънка заимстват от италианските полпете, за които съм писал в блога си.

И на най-търпеливите вече спокойно мога да кажа - дано идеята да Ви е харесала и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА почти по "шотландски"

 

    Няма да давам рецепта как се правят "яйцата по шотландски" - из нета има бол рецепти и всякакви варианти, а съвсем простичко ще покажа моят вариант:

Наскоро ми подариха малко пъдпъдъчи яйца. Много са полезни и само споменавам, че имат  витамин В 12,  както и А, В1 и В2. Съдържат и цинк, магнезий, калий, фосфор, манган и много желязо.  Сварих ги и доста се зачудих какво да ги правя - част за салата, част за ... и ми хрумна да пробвам с тях да направя вариация на темата яйца по шотландски, но в моя си вариация.

Каймата се подготвя по любимия начин като за пържени кюфтета. Кашкавал (гауда или моцарела) се нарязва на много ситно, както и кисела краставичка. От каймата се  оформя нещо като питка, в средата се слага обеленото яйчице и по малко от кашкавалчето и краставичките. Кюфтетата се оформят като топчета. И се оставят в хладилника поне за 30-а минути.

Пърженето е ясно: пържат се в повечко мазнина в тиган застлан с хартия за печене. Този номер е много полезен.

Сервирах ги с катъчено-доматена салата. Стават невероятно вкусни и сочни. Следващият път ще направя каймата с добавка на месестата част домат.                Никак не е трудно. Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Крем супа от карфиол

 

    Репортаж направо от тенджерата:

    Рядко пиша за супите, но тази крем супа от карфиол е направо очарователно вкусна. Доста хора не харесват карфиола, броколите или брюкселското зеле заради специфичната им миризма, но са много полезни и приготвени добре могат да бъдат и вкусни дори за тези, които бърчат носа като чуят името на зеленчука.

Започвам с това, че за направата на около 6 порции крем супа не са необходими много продукти и че споделя един мой трик. Карфиолът го продават обикновено на глави и доста по рядко - на тегло. В болшинството случаи си върви с дебелия кочан и зелените листа около него. Болшинството от нас под почистване на главата карфиол разбират изрязване и изхвърляне на листната маса, на дебелото основно стъбло, че и на по-дебилита стъбла от отделните розички, защото трудно се приготвят. След като се отделят от главата карфиол, се измиват много добре и нарязват на сравнително ситни парчета. И именно от тях приготвям крем супата. Така постигам 100% използваемост и пълна икономия на средства. Като се има предвид, че главата карфиол с тегло 1,30 кг я купих за 1,79 лв и че след като претеглих точно тези части излезнаха точно 400 грама, излиза че щях да изхвърля точно 0,60 лв на боклука.

Та първата основна съставка е ясна. Освен нея са необходими 1 голяма лук и 2-3 скилидки чесън,  2-3 моркова - всички обелени и нарязани. За екстра - шепичка тиквени семки.                                                                Изпълнението е от просто по просто:  В тенджерата се загряват 2 с.л. масло и толкова олио и зехтин и в се задушават лука и чесъна. След като поомекнат се слагат нарязаните зеленчуци (карфиол листа, стъбла и моркови) и след като се налеят 2 л бульон или вода се оставят да се сварят до пълно омекване - около 30-а минути. Докато те си се варят, от розичките карфиол се откъсват малки парченца - около 1 купичка. Следва пасиране на съдържанието в тенджерата до еднородна кашичка, добавяне на тиквените семки и розичките от карфиола, сол и пипер на вкус, както и 1 с.л. от сушените ми зеленчуци и варене още 10-а на слаб огън.

    

       При сервирането се ръсват с идея зехтин екстра върджин и се добавят по няколко ситни бучици натрошено синьо сирене.

    Вкуснотията е невероятна, а от цялото това ястие добавката от синьо сирене е по-скъпа от него. Затова мож да се сложи и обикновено сирене, но вече губи от аромат и цвят. Впрочем за цялата тенджера са достатъчни и 50 грама, т.е. левче. Е, няма да ни оскъпи кой знае колко, но ще бъде много по-вкусно.

    Опитайте и няма да съжалите. Много обяснявах, но се прави значително по-бързо от обясненията ми.