събота, 24 октомври 2020 г.

КЮФТЕТА почти по "шотландски"

 


    Няма да давам рецепта как се правят "яйцата по шотландски" - из нета има бол рецепти и всякакви варианти, а съвсем простичко ще покажа моят вариант:

Наскоро ми подариха малко пъдпъдъчи яйца. Много са полезни и само споменавам, че имат  витамин В 12,  както и А, В1 и В2. Съдържат и цинк, магнезий, калий, фосфор, манган и много желязо.  Сварих ги и доста се зачудих какво да ги правя - част за салата, част за ... и ми хрумна да пробвам с тях да направя вариация на темата яйца по шотландски, но в моя си вариация.

Каймата се подготвя по любимия начин като за пържени кюфтета. Кашкавал (гауда или моцарела) се нарязва на много ситно, както и кисела краставичка. От каймата се  оформя нещо като питка, в средата се слага обеленото яйчице и по малко от кашкавалчето и краставичките. Кюфтетата се оформят като топчета. И се оставят в хладилника поне за 30-а минути.

Пърженето е ясно: пържат се в повечко мазнина в тиган застлан с хартия за печене. Този номер е много полезен.




Сервирах ги с катъчено-доматена салата. Стават невероятно вкусни и сочни. Следващият път ще направя каймата с добавка на месестата част домат.                Никак не е трудно. Правете смело и НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 22 октомври 2020 г.

Крем супа от карфиол

 


    Репортаж направо от тенджерата:

    Рядко пиша за супите, но тази крем супа от карфиол е направо очарователно вкусна. Доста хора не харесват карфиола, броколите или брюкселското зеле заради специфичната им миризма, но са много полезни и приготвени добре могат да бъдат и вкусни дори за тези, които бърчат носа като чуят името на зеленчука.

Започвам с това, че за направата на около 6 порции крем супа не са необходими много продукти и че споделя един мой трик. Карфиолът го продават обикновено на глави и доста по рядко - на тегло. В болшинството случаи си върви с дебелия кочан и зелените листа около него. Болшинството от нас под почистване на главата карфиол разбират изрязване и изхвърляне на листната маса, на дебелото основно стъбло, че и на по-дебилита стъбла от отделните розички, защото трудно се приготвят. След като се отделят от главата карфиол, се измиват много добре и нарязват на сравнително ситни парчета. И именно от тях приготвям крем супата. Така постигам 100% използваемост и пълна икономия на средства. Като се има предвид, че главата карфиол с тегло 1,30 кг я купих за 1,79 лв и че след като претеглих точно тези части излезнаха точно 400 грама, излиза че щях да изхвърля точно 0,60 лв на боклука.

Та първата основна съставка е ясна. Освен нея са необходими 1 голяма лук и 2-3 скилидки чесън,  2-3 моркова - всички обелени и нарязани. За екстра - шепичка тиквени семки.                                                                Изпълнението е от просто по просто:  В тенджерата се загряват 2 с.л. масло и толкова олио и зехтин и в се задушават лука и чесъна. След като поомекнат се слагат нарязаните зеленчуци (карфиол листа, стъбла и моркови) и след като се налеят 2 л бульон или вода се оставят да се сварят до пълно омекване - около 30-а минути. Докато те си се варят, от розичките карфиол се откъсват малки парченца - около 1 купичка. Следва пасиране на съдържанието в тенджерата до еднородна кашичка, добавяне на тиквените семки и розичките от карфиола, сол и пипер на вкус, както и 1 с.л. от сушените ми зеленчуци и варене още 10-а на слаб огън.

    

       При сервирането се ръсват с идея зехтин екстра върджин и се добавят по няколко ситни бучици натрошено синьо сирене.

    Вкуснотията е невероятна, а от цялото това ястие добавката от синьо сирене е по-скъпа от него. Затова мож да се сложи и обикновено сирене, но вече губи от аромат и цвят. Впрочем за цялата тенджера са достатъчни и 50 грама, т.е. левче. Е, няма да ни оскъпи кой знае колко, но ще бъде много по-вкусно.

    Опитайте и няма да съжалите. Много обяснявах, но се прави значително по-бързо от обясненията ми.  

понеделник, 19 октомври 2020 г.

Хайвер майонеза

    В събота или неделя отделям поне по един час за "поход" из хладилниците и фризера с цел инвентаризация. Та вчера "открих" купичка осолен хайвер - готов за направа на тарама. 

    Хич и не му се замислих:  захванах с изкисването на хайвера в няколко води и в това време си нарязох на ситно 1 главичка червен лук и скилидка чесън. Сложих лука и хайвера в купата на пасатора с лъжичка олио и започнах пасирането със сипване олиото на струйка. Всичко си вървеше нормално до към 100-я мл олио - дори започна да се сгъстява... Изведнъж пасаторът изви, все едно че се превъртя и всичко в купата стана на кашичка. 

Лелей, ползвах всички варианти, които знам за поправяне на хайвер (ама не пресечен, защото не се пресече, а стана кашичка). Връщане в хладилника, полузамразяване, доливане на още олио и яко пасиране до прегряване на пасатора ... Нъц ... нищо. И след 30 минути люта кървава битка, напрова се отказах да търся вариант да си оправя хайверо.  И а да взема да го сипна в тоалетната чиния, ме осени великата идея да взема да му бухна 50-60-60 мл прясно мляко (демек на оЧо).  Прас с пасатора и о - Чудо. Сгъсти се невероятно, добавих и 1/2 ч.л. горчица, толкова църно пеперче и 1 с.л. пресен лимонов сок.                Беден ми е речника да предам каква дзверска вкуснотия се получи - хайверомайонеза. Те това не го бях очаквал като резултат.  Имам си само едно питане към мене си - дали ще мога да го завторя, че този път стана случайно и като почна да го правя по същия начин не съм сигурен дали няма да се удря у камъкО.                                                                                                        Както и да е- пробвайте да разбиете 1 с.л. хайвер и една нарязана главичка лук с пасатора и лука, добавете около 70 мл прясно мляко и етне на струйка около 250 мл олио, 1 ч.л. горчица и 1 с.л. сок от лимон и да видим дали ще получите същата вкуснотия...

    Е, па наздраве!