неделя, 8 януари 2017 г.

"Икономично" печено прасенце на фурна


Често по празници изколешна традиция е да се опече малко прасенце.

Само че в модерните ни времена има няколко "Но" ...

Първо, малко прасенце - сукалче да се намери е мисия направо невъзможна (освен ако не си отглеждаш или пък се направиш на луд да си купиш такова за отглеждане и да си го колиш). 

Второ, за малко прасенце мисията е доста трудна. На нашия пазар се продават единствено вносни (от Испания, Холандия и т.н.). Теглото им е над 10 кг (обикновено от 12 нагоре). Те са едни такива избелени, чистички, добре замразени и т.н. Подозирам, че са третирани с нещо. Честно казано, на мен не ми харесват.

Трето, българско малко прасенце може да се купи единствено от производител със собствена свинеферма и собствена лицензирана кланица. Или пък от техен фирмен магазин по предварителна заявка. Теглото на такова прасенце също задължително е над 10 кг.
(Просто имало някаква забрана, която не съм проверявал точно каква е, но е вероятно нещо за хуманно отношение към животинките. Не си спомням преди години да сме имали подобни забрани ...)

Четвърто, дори и да сме го намерили подобно над 10 кг прасенце, да се опече в домашни условия цяло със стандартните ни печки и фурни, си е наистина мисия невъзможна. Просто идва много голямо ... Па и не всеки разполага с огромен конвектомат или пък домашна пещ.

Е, в този случай идва на помощ предлаганият "икономичен вариант". Прасенце все пак може да се намери с малко усилия или в краен случай да се купи замразено вносно...
За тържествената вечеря (обяд) е необходима предната половинка на такова малко прасенце (задната може да се прибере за следващо печене).

И така:
Необходими са  предната половинка на малко прасенце - излиза около 6-7 кг; подправки - сол (шепа - поне 50 гр), едно пакетче смлян черен пипер, риган, червен пипер 1-2 с.л. (добре и една чаена лъжичка лютив); 5-6 скилидки обелен и намачкан чесън; мазнина (за предпочитане е масло, а не олио) като ползвам гъша мас (винаги имам под ръка буркан два от нея).
От там нататък си вървят няколко цели глави обелен лук; 2-3 цели глави чесън; почистени ябълки на половинки; по един два портокала и лимона, нарязани на половинки; може и дюля на парчета ...

Изпълнението не е трудно, но изисква търпение:


 Прасенцето се измива много добре и се подсушава.

 Разполага се удобно в дълбоката тава на печката.








 С остър нож се цепва под предните бутчета - почти до коста.
(на снимката се вижда добре) .

Това се прави с цел добре да проникнат подправките в него.


В купа се смесват гъшата мас и всички подправки.
С ръка се омазва добре и отвън и отвътре, както и цепката под предните крачета.
Оставя се така да си почине на студено за час-два.
Нека противозагарното "кремче" добре да го хване и да го поовкуси.
След като си е отдъхнало, в тавата около него и вътре в самото прасенце, се слагат лука, чесъна, плодовете и т.н.
Колкото повече, толкова по-добре ....
Дори във вътрешността му може да се пъхне едно задно бутче (овкусено по същия начин). На снимката не му е дошъл реда.

Сега идва ред на "най-тънката" и деликатна част - да го завием във алуминиево фолио.
Може и директно да се завие, но фолиото ще залепне.
Затова се набождат 4-5 шишчета (от онези дето са плоски отгоре) и внимателно се поставя фолиото - така стои далече от месото и няма как да залепне.
Долива се малко вода на дъното на тавата и заминава във фурната.

Пече се около 4 часа на 150С във фурната.
След това се вади, маха се фолиото и се връща във фурната като дозапича поне още час на 170С с вентилатор.




Нека хубавичко да се зачерви кожичката, а месото направо почва да се разкапва.

То си се вижда от снимката.

 Оказа се, че все пак може да се изпече и в къщи, макар и в "икономичен вариант".





От соса от печеното се прави сос грейви и се сервира отделно.


 След изпичането, нека да си почине от фурната поне 15-а минути.
 След това се нарязва на парчета и прехвърля в друга тава за сервиране.

 И нека историята свърши дотук ...


Наздраве за двете годинки на блога!


събота, 7 януари 2017 г.

Лесно домашно "сирене" втора част


Хванах се с това лесно домашно "сирене" и нали съм си инат, реших да изпробвах различните варианти и как става.
Направих първата публикация, водейки се изцяло по това, което видях в телевизионното предаване и което съм чел из разни руски сайтове.
Получи се нещо много вкусно, което определено с уговорка бих нарекъл "сирене" и то по една единствена причина - не му действат млечно-киселите бактерии, не зрее във времето, а е един вкусен продукт за бърза консумация.
Нямаше да съм си аз, ако не бях решил да пробвам и с готово купешко мляко.
Много добре знам, че то е минало процес на пастьоризация и на хомогенизация. Знам, че от него не може да се прави домашно сирене. И въпреки това ....
Та минах през кварталния магазин, купих 1 л. прясно пастьоризирано мляко в пакет, 1 кутийка заквасена сметана 200 гр и 1 кофичка кисело мляко. Яйца си имам в къщи.
И така прясното мляко сложих в тенджерка да завира. В купа разбих заквасената сметана с 1/2 кофичка кисело мляко и 2 яйца. Млякото завря и добавих разбитите продукти. 

 
Всичко вря заедно 20 мин. И никакъв ефект. Просто си стои едно такова леко сгъстено, но и на крем не става.



Сложих му 1 ч.л. лютив червен пипер на люспи и 1 ч.л. суха чубрица.

Все тая.... ври си и не ще да се коагулира.







Разбих още едно яйце с 2-3 с.л. кисело мляко и го сипнах вътре.

Слава Дяволу, започна да се пресича ....





Прецедих през цедилото и оставих да си виси около 30-а минути.

Получи се нещо като сирене.

Само че по-скоро приличаше на пресована извара.




На снимката се вижда онова предишното и това направеното с пастьоризирано прясно мляко.
Беше вкусно, но не бих го нарекъл "сирене".
Разликата е очевидна- едно е като сирене на вид и вкус, а другото ...

Извод: този млечен продукт, достоен заместител на домашно сирене, може да се прави с всичко друго, но не и с пастьоризирано мляко. Получава се нещо като изварен продукт за бърза консумация, макар и вкусен.
От описаните продукти се получиха точно 400 грама изделие, което никак не е малко.
Все пак трябва да се има предвид, че това не е истинско сирене и трябва да се консумира бързо. При него няма процес на зреене, на втасване и т.н. Всички млечно-кисели бактерии, които правят сиренето сирене, са "избити".
Мога само да допълня - не пробвайте този вариант, не си струва. В другия става направо идеално, макар за бърза консумация, а разликите са трудно отличими.
П.П. Докато го приготвях, ми се обади приятел, който е огромен сиренар и признат при това. Даде съвет вместо яйца в сметаната, да се разбие 1 ч.л. лимонтузу. Ефектът бил поразителен.
Ще пробвам и пак ще пиша. 
П.П. Считам, че и несполучливите опити трябва да се споделят, за да не "хлъзгаме" по разни съвети по ТВ, макар и от признати майстори.

сряда, 4 януари 2017 г.

Лесно домашно "сирене" без мая


 Домашно сирене правя доста често и няма за какво да го показвам в блога си - обикновено се прави по рецептата на самата опаковка мая.
 Само че тази сутрин гледах в едно предаване шеф Петров да показва как се прави "тракийско сирене" или сирене по хилядолетна рецепта на старите българи - прясно мляко, сметана и яйца. Показа Човекът как го прави, показа и вече направено. 
 Отначало бях заинтригуван от анонса за домашно сирене по "стара тракийска рецепта" и виснах до го гледам.
 И докато го гледах включих, че преди много години, когато маята за сирене за сирене се намираше с връзки, бях попаднал на подобни рецепти от разни руски сайтове. Беше преди доста години - "творожный сыр" и т.н. Бях пробвал да го правя - прясно мляко, толкова извара, яйца и сметана или кефир. Не ми се получи вкусно - може би заради изварата. А другият им вариант - само със сметана и яйца, така и не го пробвах - очевидно заради другото сирене.
 Та се разрових из старите си записки и намерих подобна рецепта от руски сайт отпреди 10-а години- само прясно мляко, сметана и яйца.
 Ей, тези руснаци, правели домашно сирене по "тракийска рецепта" от години, пък ние да не знаем?!
 Та да си дойдем на думата за сиренето ....
 Необходими са
1 литър прясно мляко (може и пастьоризирано), 
300 грама сметана (незаквасена, а млечна, сладкарска - поне 30 % масленост)
2 яйца 
и 
1 с.л. сол (по рецепта е 1 ч.л.), но така става по-вкусно.
Това е и нищо повече.
В зависимост от количеството мляко са и останалите съставки- въпрос на смятане.
 Изпълнението е елементарно:
 В моя случай млякото е прясно - домашно, 1,5 л и съответно другите количества са увеличени с 1/2.

Млякото се слага в подходяща съдина и му се слага солта.

Вари се почти до кипване ...
  







.
 В това време в друга купа се разбиват яйцата и сметаната.
 Сметаната се слагала за повишаване на маслеността.
 При хубаво домашно мляко сигурно може и без нея - ще пробвам ...







Сипват се в тенджерата при млякото, което е завряло и се разбъркват постоянно.











Бърка се и за около 10-а минути се получава ей това.

Млякото се съсирва и се получават една красива ей такава маса ...







Веднага се прехвърля в цедка, застлана с цедило или сгъната на две или три марля.

След това се увисва да се отцеди за около 30-а минути.

Може леко да се притисне с тежест да се оформи.






След 30-а минути е готово и може да се осоли малко.


Стана страхотно.

Чак съм изненадан от резултата.

Дзверско домашно сирене - просто страхотно и без всякакви врътки.... 




Салатка с това сиренце.

Дзверски вкусно е ...


П.П. Както писах, ползвах 1,5 л домашно прясно мляко. Получиха се точно 500 грама краен продукт. 







П.П. Все пак трябва да се има предвид, че това не е истинско сирене в този смисъл, в който сме свикнали да възприемаме сирената. Какъвто и да е вид сиренето, общото е в начина на коагулация, която се предизвиква от кисело-млечните бактерии или т.т. закваски, ферменти и т.н.
В случая ги няма - за коагулация е използвано яйце. И температурния режим е значително по различен. Поради това в този продукт не протича допълнителна ферментация (зреене). Трайността му е малка заради яйцата и приготвен трябва да се консумира бързо - в рамките на 3-4 дни като се съхранява в хладилник.