Подправка за пица

 Преди време когато писах за пицата със специално тесто, споменах, че ползвам моя си домашна подправка за пица.

 Преди доста години,, то се вижда от снимката - май повече от 7 бях купил една подправка за пица, която много ми хареса. На снимката се вижда, но така съм изрязал етикета и лепнал върху буркана. Подозирам, че е на "Биосет" (да ме извиняват, ако бъркам). Пробвах я, много ми хареса, но свърши. Като видите и другите ми постове за овкусена сол, за овкусен зехтин или пък олио, ще Ви стане ясно, че предпочитам да си "крадна" идеята и да си правя собствен вариант, по нашия си вкус.

 Та то се вижда от етикета - готварска сол, ронена чубрица, риган, млян черен пипер, босилек, розмарин и др.

 Подправката ми хареса, но идваше доста солена, тъй като в пицата слагаме доста други солени неща.

 Затова след доста експерименти, стигнах до мой си вариант който споделям:

 1 с.л. едра морска сол, 3 с.л. сушен риган, 2 с.л. сушена планинска чубрица,  2 с.л. сушен босилек, 1 с.л. сушен розмарин, 1 ч.л. черен пипер,  1 ч.л. сушен магданоз, 1/4 ч.л. млян кориандър, по 1/8 ч.л. сушен чесън и лук на гранули.

 Всичко това се смила в старата електрическа кафемелачка и се пълни в буркан.

 Количеството зависи от големината буркана. Ползвам от ония херметичски стъклени буркани, които са по около 500 грама, но никога не ги пълня догоре. Горе долу 2/3 от буркана. И като свърши, си правя нова партида. 

 При всички положения всеки може да си комбинира подправките по свой вкус и да не се ръси с излишни пари за готови, които излизат поне 3 пъти по-скъпи от домашно приготвените.

 П.П. Всичко това не изключва най-вкусния вариант - ръсването на пицата с пресен риган или босилек при приготвянето. С една уговорка - няма ги целогодишно, докато тази подправка "спасява" положението във всеки един момент.

Пица със "специално" тесто

 За пицата няма какво толкова да се пише, но тази определено е различна. 

 Оказа се, че в къщи има само половин пакет брашно, направихме ревизия и горе долу като установихме какво липсва и със списъчето в ръка до най-близкия квартален магазин.

 Работен ден, по улицата до магазина джан джун няма, само един два автомобила минаха. Вратата на магазина широко отворена и запената с туба вода - отдалече да се види, че работи.  Я - единствен клиент, продавачката с маска. Гледа ме като извънземно - за последния един час съм бил единствен клиент. На щанда за хляб няма никой - щели по някое време да донесат. Млека и сирене колкото искаш, сутринта дошла колата. С брашното ударих на камък - два пакета и то италианско оригинално за пица, на цена 2,80 лв пакета. Е купих ги, няма да се шматкам из града заради едно брашно.

 Изчетох старателно рецептата за пица на етикета, па и реших да направя за вечеря една пица.

Та така:

извадих чугунения сач, намокрих парче хартия за печене и като си отбелязах кръга на сача, него турнах във фурната и се захванах с тестото.

И идеята ми за пица по италиански отиде на кино още с първите 5 с.л. брашно. Към тях добавих и толкова фини овесени ядки, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар, както и 1 ч.л. суха мая, както 2 с.л. олио.

Добавих и 1 ч.ч. леко затоплена вода и поизчаках малко овесените ядки да набъбнат и тогава омесих тестото. Наложи се да добавя още една идея вода, за да стане, защото иначе стоеше малко суховато.

Тестото се оставя за малко да си отдъхне и сетне се разстила върху хартията за печене по очертания кръг като в средата се оставя малко по-дебеличко, а в краищата по-тънко.

Фурната със сача се включва да загрява на 250С и в това време тестото се гарнира по желание.

В случая нарязан на тънки резенчета домат, колбас и накъсани ивички кашкавал и обилно се поръсва с готовата ми подправка за пица (за нея ще пиша друг път).
Сачът внимателно се вади с ръкавици от фурната, пицата се прехвърля върху него и пак фурната.
Пече се на 250С максимално 6-8 минути. засякох времето - точно 8 минути и дари малко я "поизтървах".
Стана невероятно вкусна. 
Кората се беше опекла отдолу и станала хрупкава.
Едно парченце изостана за тази сутрин. Беше си все така хрупкава и мека за хапване.
Вече няколко пъти правя подобно тесто - комбинация между брашно и овесени ядки и мога да кажа, че съотношението до 60:40 % е най-сполучливо и поравно да е пак става много добре.
Струва си да се пробва.
А и ето снимки на италианското брашно за пици:

И от другата страна с рецептата за тесто за пици:

Ами толкова за тази пица с интересно и различно тесто.

"Баница" от спанак, сирене и лаваш

 От как съм открил лаваша, дали направен от мене в къщи или купен готов, рядко купувам кори за баница (освен когато твърди съм решил да правя стандартна баница), а в останалите случаи ползвам именно Лаваш. Става като основа за пица, за руло със сирена и куп други неща. Какво ли не съм правил с него.

 Та онзи ден по пазаря виждам спанак по 1,50 лв за 0,500 кг и вдъхновено купувам две торбички. Добре, че не аз го чистих и мих, че инак щеше да ми се отели волЪт. Но тази дейност биде извършена под моето вещо ръководство - мустачките изрязани и изхвърлени, дръжките изрязани и събрани старателно и листенцата измити и отделени. 

 Въртеше ми се идея за някаква супа или нещо със спанак - нали е бъкан с железо и е полезен за дъртофелните ни организми и повишава хемоглобина.

Първоначалната ми идея бе направя прясна салата от спанак със сирене и като взех, че то нарязох кат за куче и смесих със сирене около 300 грама.

В тоз ти ми момент мярнах в хладилника пакета с лаваша, намерих тава с размерите на лаваша. На дъното турнах един лест хартия за печене, отгоре един лаваш, а в спанака със сиренето - 1 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода и 3 яйца от най-големите. Всичко това добре се обърква с лъжицата, а върху лаваша се сипва малко зейтинец.

Върху лаваша се слага половината от спанено-яйцено-се.иренената смес, друг лист лаваш, малко мазнотийка и останалата смес от спанака и захлюпва с третия лаваш.

Притеска се добре и се нарязва на квадрати с остър нож.

Отгоре се залива с 1/2 кофичка кисело мляко, разбито с едно яйце и се пече в превварително загрята фурна на 180С за около 40-а минути.

Всичко си зависи от Хурната. В нашТа се зачерви за 40 мин., турнах фолио отгоре и пекох още 10 мин.

На снимката изглежда като изгоряло, но не е така - това е от телефона и светлината.

За около 5 лефа - една цяла баница за поне 4-ма, невероятно вкусна и т.н.

Здравословна при това.

Излъгах - излизат поне 6-7 порции и е невероятно вкусна.

Прави се лесно и за времето прз което писах това щях да направя поне 3 баници.

А за дръжките на спанака и няколко листенца от него ще напиша отделно.

Щом а можах да  я направя за Вас ще е още по-лесно.

Правете без да се плашите. Щом аз успях, Вие ще се справите като с детска играчка.

НАЗДРАВЕ!

Бяла пица със сирена

   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.

  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 

Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.

Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.

Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.

Поръсих с подправки за пица.

Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 

Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.

Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.

И да не забравим за студеното питие.

Наздраве!

Пица върху лаваш

 Истинските любители на пицата може и да ме разкъсат на парчета заради тази пица върху лаваш. Нека! Но ще кажа, че това е възможно най-бързият и спасителен вариант да се направи невероятно вкусна домашна пица и то максимум за 15 минути от започването до сервирането.

 Точно за такива екстремни случаи във фризера държа пакет лаваш (арабски питки). 

 Фурната се включва на 230-250С да загрява.

 Върху тавичката й се хващат по два броя лаваши, които се слагат направо върху ния - без да се намазнява и без да се ползва хартия за печене. Те са готови и няма опасност да залепнат или да изцапат яко тавата.

 Какво ще се сложи отгоре, зависи от наличните продукти. Може да се намажат с доматен сос и да се наредят саламчета, шунка, кисели краставички и да се поръсят обилно с моцарела или настърган кашкавал. 

Може само резенчета домати и настъргана моцарела.

Поръсва се обилно с подправка за пици - направил съм си такава в един буркан, която съм почти смелил смес от риган, чубрица, босилек, черен пипер, розмарин, кориандър и още някои неща. Някой ден ще споделя по-подробно.

Тавата заминава в загрятата фурна и след 10 минути пиците са готови опечени.

Те това е - максимум за 15 минути, поне две пици.

Могат да си се хапват като обикновена пица, но стават още по-вкусни, ако се навият на руло.

За времето, през което обяснявам, щях да направя и да опека поне четири пици.
Освен бързината на приготвянето има и едно голямо предимство - малкото въглехидрати, заради това, че лавашът е тънък и всичко на всичко е 50 грама, а иначе става богата откъм плънка.

Най-голямото умение, което изисква приготвянето на тези пици, е да не си порежеш пръстите при рязането и стъргането.

Хич да не си правил пица, пак ще стане.

Става лесно, бързо и вкусно.

Родопски млин - по Бабината рецепта

  След публикацията ми за родопски клин, тази за родопския млин си е направо задължителна и няма как да не я направя. Дори днес специално го направих - хем да си го припомня, хем да имам и актуални снимки. Па и такава вкуснотия, колкото и често да се прави, не е грешно.

  Разликата между клин и млин си я знам от малък. Баба ги правеше и двете ястия. Впрочем млинът си е направо баница, но една много различна: корите са точени и печени върху печката, прави се с кисело мляко и много яйца, с натрошено сирене. Всичко се правеше с домашно овче мляко и сирене. За яйцата да не говорим...

 Този път заложих именно на този вариант - млякото ми е домашно овче кисело, сиренето също. Няколко пъти казвам, че на нашия пазар в сряда и събота се появяват от една овчеферма и продават невероятно мляко и овчи катък. А подквасването на млякото и направата на домашно сирене, не отнемат кой знае колко време.

 Да не отегчавам никого започвам направо с обясненията:

За тестото за корите:

2 ч.ч. пресято брашно

2/3 ч.ч. хладка или марна (с телесна температура) вода

1 ч.л. сол

1-2 с.л. олио или зехтин

около 50 мл водка (казах че ще пробвам с алкохол в тестото - ами хареса ми повече)

И малко брашно за разточването.

В пресятото брашно се прави кладенче, слага се солта и се сипва водката и след нея марната вода и се добре намазнени ръце се омесва меко тесто.

Наръсва се леко с брашно, покрива се и се оставя така около 20-а минути - да може тестото да "дръпне"...

Макар че е меко, с това тесто леко се работи и лесно се разточва.

От това количество излизат 7-8 кори с диаметър около 28-30 см.

Просто се накъсват и оформят 7-8 топчета с големината на яйце.

При мене излезнаха седем броя.

Плотът се набрашнява, с ръце топчето се притиска да получи формата на плоска питка и сетне се разточва на тънка кора.

Е, как се прави, който точи знае. Па и на мене точенето не ми е най-силната страна - все не мога да направя идеален кръг, а ми се получава леко такова едно много ъгълно. Ако държах на красотата, можех с ножа за пица да направя красив кръг. Всички кори се разточват, поръсват с брашно и оставят настрани върху дъска, кърпа ... да си отдъхват.

Поради липса на печка на дърва, се изхитрих и готовите вече кори изпекох на уредчето за печене на палачинки, без да се слага каквато и да е мазнина.

Това може да се направи и върху сач или върху тефлонов тиган.

Опечените кори се нареждат една върху друга и се оставят да изстинат.

В голяма съдина се разбива един буркан (компотен) домашно кисело овче мляко с поне 4 яйца XXXL.

Вместо овче може да се ползва обикновено кисело мляко по предпочитание и яйцата нека да са поне 6 от магазинските.

При тази смес се добавят поне 50 мл олио или разтопено масло, както е в моя случай.

Освен това са необходими около 500 грама натрошено овче сирене. В моя случай цели 600 грама домашно овче сирене.

За печенето ползвам тавичка с тефлоново покритие с диаметър 28 см, дъното на която обилно намазвам с разтопено масло.

Слага се една кора и обилно се залива със сместа от мляко с яйце. Ръси се обилно с натрошеното сирене. И поне няколко мъниньки резенчета масло.

Следва другата кора и така до изчерпване на продуктите и корите. Все пак трябва да остане и малко от яйчено-млечната смес за покриване на последната кора.

Върху последната кора се излива останалата яйчено-млечна смес, слагат се доста бучки масло.

По принципа на мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

В това време фурната се загрява на 200С .

Пече се за около 45-50 минути.

Печенето продължава до хубаво зачервяване.

По някое време се вади и проверява дали е започнал млинът да се зачервява отдолу - повдига се с лопатка.

Ако вземе да прегаря, отгоре му се поставя алуминиево фолио.

След изваждането от фурната обилно се напръсква с вода и завива с кърпа.

Така ще се задуши и омекне. Все пак не трябва да се забравя, че корите са печени и доста дебели и трябва да си поемат ...

Впрочем, след толкова зор за правене - месене, печене и т.н. мога смело да кажа - на който не му се играе и го домързява, смело може да ползва лаваш или от т.нар. арабски питки ... Цялата процедура се свежда до 10-а минути за приготвяне на млина и сетне търпение за печенето.

Ето го готов опечен. Нямам думи, въпреки цялата си многословност, какъв аромат се носи от него.

А за вкусниятията изобщо ми се явява беден речника.

Свършвам дотук, че взех че го поднесох не с айрян, а с водка. Не сте забравили - в тестото турнах водка и нека си върви с нея.

Дзверска вкуснотия и впрочем дзверско мезе за питието.

На когото не му харесва, нека го направи и си го хапва с кисело мляко.

То мойто стана, като в онзи виц - дето гостите седяли цяла нощ и за да ги изгони домакинята към ракията им поднесла за мезе кисело мляко и възкликнали - евала, най-сетне ни уцели мезето.

П.П. Да завърша както подобава, това действително е истинският млин.

При пущане на Гугльото, за млин се появяват едни рецепти, от които може да те заболи корема.

Забъркват в купа, брашно, сирене, яйца, сода и тази смес я бухат в тава и пекат. 

Е, те това изделие е всичко друго, но не и млин... Очевидно е, че всеки си интерпретира нещо си и му слага някакво име, без да държи сметка за автентичното ни нашенско ястие.

Уф, являкох се ...

По-добре да кажа едно : Правете смело, става лесно и дзверски вкусно и Наздраве!

Е те така са пекли корите на печката с дърва.

Снимката е от Интернет.
Взех я от една от кулинарните групи.
Търсих си я по снимка в Гугъл и видях нещо подобно в сайта Дунавмост.
Да ме прощават, ако съм нарушил нечие авторско право.

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

 Не става дума за рецепта, а за едни мини сандвичи - пици, които правя много отдавна - от доста години и то от времето, когато не се справях добре с тестото и не знаех поне 20 начина да направя пица.

 Ползват се филийки бял хляб (може и всякакъв друг), а още по-лесно е с нарязан хляб. Може да се отстранят коричките, може и да не се махат.

 Хлябът леко се намазва с масло, върху него се разстила слой доматена паста (може и лютеница), нареждат се саламчета, маслинки на кръгчета, резенчета домат, моцарела или кашкавал (тези са с настърган чедър).

 Изобщо се процедира както се прави пица - кой каквото желае или както си прави пицата.

 При по-голямо количество могат да се опекат във фурната - както се пече пица (за кратко на висока температура - 230С или повече), или пък да се опекат в парти грила.

 Тези сандвичлета със сигурност ще станат любими на малчуганите, а и не само на тях...

 Важното е, че се правят бързо и лесно. И впрочем са много вкусни.

 П.П. Пропуснах само един дребен трик - преди да се започне нареждането на "пицата", е желателно на филийката хляб да се отрежат коричките и леко да се валира с точилката. Стават още по удачни и почти никой не може да познае, че са мини пици върху хляб.

Впрочем, че ги правя много отдавна си личи и от снимката - от 2013 год. е. Веднъж като сготвя нещо и го снимам, вече при следващата направа не си правя труда за снимки...

"Пица" върху блат от кайма

 А не - този път не чакайте нито рецепта, нито каквото и да е ...

 Това е са върли мързеливци, на които им се ядат кюФтаци, но ги мързи да ги пържат или пекат.

 Взема се около кило овкусена кайма и то направо готова за пържене, за предпочитане пред тази за печене - демек с лук, с яйца и т.н.

 Тавичка за пица се намазнява и каймата се бухва отгоре - ама на пласт поне 1 см дебеличък и заминава във фурната за 20-а минути на 200С.

 В това време се нарязват на кръгчета 1-2 обелени домата, настъргва се малко кашкавал, моцарела, абе каквото има в хладилника. Може да се резнат и една две чушки.

 Тавата се вади, нареждат се върху каймата продуктите и се връща във фурната.

 След 5-6 минути се вади, поръсва се обилно с чубрица, чукват се четири яйца и отново във фурната. Колкото яйцата да се забулят - вади се, реже и да Ви е сладко.

 Може да се направи с всичко подръчно.

 Бързо, лесно и вкусно.

 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Лесна и богата баница

 В събота реших да разнообразя традиционната закуска (палачинки, бухти, катми и т.н.),  тъй като имаше един поизостанал пакет кори за баница, който и при това бе разпечатан.

 Точно с такива кори съм правил най-лесната и бърза баница, но този път реших да поимпровизирам малко и да я поразнообразя. 

 Необходими са:

един пакет кори за баница от 500 грама (леко поизпръхнали или поизсъхнали)

 1 кофичка кисело мляко, 4 яйца, 1 ч.л. сода, 200 грама натрошено сирене, 100-а грама настърган кашкавал и 50-60 грама колбас (шпеков салам);

 В изпълнението няма нищо сложно, дори бих казал, че е изключително лесно: 

Върху подходяща дъска, корите както са навити на руло се нарязват напречно с широчина около 1,5 см и си остават така като на охлювчета.

В голяма купа се смесват натрошеното сирене, настъргания кашкавал, яйцата и киселото мляко, в което е загасена содата.

Всяко едно рулце от корите се потапя в тази смес и в намаслена тава се прехвърля с лъжицата като леко леко се поразделя - да не стои плътно.

Така се нареждат едно до друго всички рулца и накрая се заливат с остатъка от яйчено-млечната смес.

С лъжицата още веднъж леко се разбърква.

  Нарязаният на тънки полумесеци колбас се набожда яко в баницата. В случая само в половината баница, но нищо не пречи и в цялата.

 Може да се добави и друг вид колбас.

 Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 50 минути.

 Всеки си знае фурната - но до хубаво зачервяване.

След това остава да й се насладим.

 Ето и няколко снимки още:

 Невероятно лесна и бърза за изпълнение баница. Цялото й приготвяне заедно с ваденето на продуктите отнема не повече от 10-а минути, а резултатът е потресающ.

 Дзверска вкуснотия. Ако се добавят идруги продукти, всеки път ще е различна. На този принцип съм правил и моята баница-пица.

Лесен пикантен домашен салам

 Пикантен домашен салам, направо си звучи много добре, а когато стане ясно, че за приготвянето му не е необходимо каквото и да е особено, започва да звучи направо разкошно.

 За направата на домашните салами и за причините поради които започнах да ги правя съм писал доста и нямам каквото и да е намерение да се повтарям.

 Продължавам с времето да се убеждавам, че на доста хора не им щат купешките боклуци и в същото време се плашат да си направят домашен салам, защото трябват разни месомелачки, бъркалки, теглилки, термометри, специални черва за пълнене, пълначки, вакуум машинки и какво ли не още. В същото време си представят, че това е някакъв безумно трудо- и времеемък процес.

 Целта на тази публикация е да мотивирам хората, които искат и се плашат от гореизложените причини, да се престрашат да пробват и да разберат, че няма нищо сложно в това.

 Ето защо казвам, че това е възможно най-лесният начин за направа на домашен салам и то изцяло с подръчни средства.

 Първо ще обясня, а накрая ще дам рецептата.

1.Започва се с месото. 

Примерно, 1 кг свинско и/или телешко. Няма квартална месарница, в която да не могат да ти смелят месото на място. Имат и едри и ситни решетки на месомелачките. В никоя месарница няма да им прозвучи странно, ако човек поиска да му смелят месото два пъти едно след друго.

Пръвият проблем и решен изцяло. В къщи се слага в камерата на хладилника добре да се охлади.

За добавка - сланина или пилешко.

Сланината иска да бъде замразена във фризер и малко като отпусне лесно се нарязва на кубчета с желана големина. И пак на студено.

За пилешкото няма какво да обяснявам. Продава се обезкостено (гърди, бутчета). Действа се като при сланината.

За добър резултат температурата на месото трябва да бъде от 0 С до 12С.

2.Подправките:

Измерват се с ч.л. Не е трудно и на око да се определя количеството. Всяка подправка се продава в пакетчета - обикновено по 10 грама. Не е трудно да се раздели едно пакетче на 2 или 3 части и да се получи грамажа.

3.Смесване:

Достатъчна е голяма купа - желателно емайлирана, добре охладена. Ако няма, всякаква купа върши работа.

Ако човек няма миксер с бъркалки за тесто, смесването, става с държена бъркалка или охладена лъжица.

Докато се разбърква в сместа от каймата и подправките се пущат и 10 % от теглото бучки лед. Бъркането продължава до пълното разтопяване на леда и поемането му от каймата.

4.Пълнене в опаковка (черво, естествено, колагеново и т.н.):

Това вече може да откаже всеки. То и аз не винаги имам, дет` съм добре запазен.
Ха-ха, вместо "запасен" съм написал "Запазен". Че съм си такъв, такъв съм, но тука става дума за черва и салами, а не за мене. Благодаря на зорко четящите. 😛

Да, ама на нас не ни трябва такава. 

Достатъчен е плик за печене. Готовата смес се пълни да дъното на плика и с ръка се оформя като колбас. Останалата част от плика се навива и за сигурност, че няма да пропусне вода, може да се залепи с тиксо.

След това яко се връзва като руло. Завива се още веднъж в стреч фолио или в алуминиево фолио и отново яко се връзка с домакински конец или канап. Целта е полученият колбас да се стегне максимално, за да се уплътни и да не остане рехав.

Ако няма плик за печене, цялата процедура се извършва със стреч фолио.

Ето няколко снимки, от които се вижда как е извършено опаковането:

 Добре напъхано в плик за печене.

 Увито след това със стреч фолио като бонбон.

 И яко стегнато с канап - чак се е врязъл в колбасчето, но го е уплътнил яко.

Желателно е всяко саламче да е максимално 500 грама. Така са най-удобни за приготвяне и консумация.

На другата снимка - в няколко слоя алуминиево фолио и пак яко овързано.

Няма начин. Налага се да се направи така:

Трябва много добре да се уплътни, да не пропусне вода при нашето саламче и да не му изтекат соковете.

А и за по-хубава форма и по-плътна консистенция, трябва да се направи.

В този вариант, тъй като няма нитритна сол, не е необходимо да престоява едно нощ в хладилник, да се затопля на стайна температура.

След час от оформянето му може да се приготвя.

5.Последният етап - приготвянето на колбаса.

Вариантите са два - във фурната на печката или в тенджера с вода. На този етап по принцип, на пръв поглед без термометър за водата и без термометър за готовността на месото няма как да стане. 

Да ама не, както беше казал един виден българин, вече покойник.

Спокойно може да се мине без термометър като се спазват следните правила:

За фурната:

Пакетираното саламче се слага на решетката, а отдолу на дъното тавичка с вода. Фурната се включва на 60С с долен вентилатор за 30 минути и сетне се увеличава на 80С и се оставя така още за още час и половина, максимум два. Това важи за саламчета с тегло около 500 грама.

За варене:

В тенджера се слага вода, която да е достатъчно да покрива саламчета и се оставя да заври - дет` викат до ключ. Пущат се саламчетата, а силата на котлона се намаля наполовина. Т.е. водата да започне да къкри - всеки знае какво означава това. От този момент натакък - за 500 гр. парчета около час и половина, максимум два часа.

Ако човек има мултитукър, включва се на режим "подгряване" - работи точно до 80С топлина на водата, но времето около 2,5 часа.

И двама варианта, веднага след това следва бързо охлаждане със студена вода и престой една нощ в хладилника, преди да бъде нападнато саламчето.

Трайността - ами до 5-6 дни, но се изяжда много бързо.

Сега и лесната ми рецепта за пикантен домашен салам:

Необходими са:

800 грама свинско (поравно от плешката и гърдите)

200 грама пилешко бутче

100 мл ледена вода (лед)

подправки: 1 с.л. обикновена готварска сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. червен пушен пипер, 1 1/2 ч.л. чили (дойде в повече, но толкова сложих), 1/4 ч.л. индийско орехче и 1/2 ч.л. сух чесън.

Пояснение: солта трябва да бъде до 22 грама. Ако искаме сигурност и малко по-голяма трайност, може да се ползват 11 грама нитритна сол и 11 грама обикновена сол.

Изпълнението:

В името на експеримента месото ми го смляха на ситна решетка два пъти в месарницата, пилешкото накълцах и всичко останало направих както е описано по-горе.

Ето го след престоя в хладилника 24 часа.

Направих грешката едно парче до замразя във фризера и да престои там известно време.

Във фризера що течност има в салама, кристализира и леко нарушава структурата му и след размразяването му става леко "воден" или "воднист".

Наложи два дни да го завивам в кухненска хартия и да я сменям два три пъти дневно, докато поеме водата от салама.

Така че, ако някой реши да го съхранява във фризер, да не пропуща "изстраданото" от мене.

С този салам направих страхотна пица.

Много прилича на вкус и на вид на салам Камчия.

Правих и руска салата с него, но нещо не снимах.

Става и за сандвичи.

Много добре държи форма и се реже тънкофайски.

Мога смело да кажа, че това е възможно най-лесният за изпълнение домашен салам.

Най-доброто е, че може подправките да варират както си искаш и резултатът е гарантиран.

Лесно, бързо, истинско и Дзверски вкусно.

Може да се прави без колебание.

НАЗДРАВЕ!