ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Арабска питка балон за дюнер или сандвич

   Има много плоски питки, които стават за сандвичи, но има и едни арабски (или турски), които се надуват като балон и са много удобни за пълнене.
 Пробвал съм няколко варианта и ще дам този, при който имах последователно най-добри опити:

Необходимите продукти са минимални:
1 ч.ч. вода, 1 ч.л. захар и толкова сол, 1 ч.л. с връх суха мая, 2 с.л. олио и 2 ч.ч. брашно (малко зависи, но горе толкова или малко повече).
Изпълнението е много лесно.
В купа се смесват водата със захарта, солта, маята. Брашното се сипма на части и се бърка с лъжица и като започне да се сгъстява се доомесва на ръка като постепенно се добавя и олиото. Трябва да се получи средно твърдо тесто. 
Оставя се да си почине малко. накъсват се топки от него с големина на мандаринка (топче за тенис на маса). Върху набрашнена повърхност се разточват на кръг с дебелина 3-4 мм.
Малък трик, тъй като не съм най-сръчен и не ми се получава хубав кръг, върху листото слагам една чиния с диам. 15-18 см и изрязвам идеален кръг.
Загрява се тиган с дебело дъно и тефлоново покритие и се пекат върху него без мазнина. Обикновено при печенето от едната страна първоначално започва да се надува и сетне при обръщането се донадуват.
Специално за тях ползвам грил тиган и стават на хубави черти.
По време на печенето се издуват като балон и затова се наричат така.
След изваждане в чиния не се мажат с масло, просто се нареждат една върху друга. Бързо спадат, но това не е кусур.
Лесно се цепват от единия край и се отварят - стават като голям джоб (на снимката се вижда), в който може да се напълни всичко за един сандвич. Дори съм ги пълнил с руска салата, но може и със ситно нарязано месо, зеленчуци и някакъв сос.

До тук с този ми вариант:
Следва няколко допълнения като бонус:

• Изпълнението вместо само с вода може да се направи със смес от вода и прясно мляко поравно.
• 
  
• Вместо да се пекат върху тиган, печенето може да става във фурна - предварително загрята на 230 С. Има и вариант при слагането в тавата да бъдат намазани с яйци и поръсени със сусам например. В тавата на фурната се хващат по 4 броя. При печенето се издуват добре. Сетне като спаднат след ваденето се завиват в кърпа.
•  Има и още един вариант : след разточването, но на по-малък кръг, могат да се изпържат в касерола с много олио. Признавам си, този вариант не ми харесва.

А и за финал, искам да знаете, че често се случва "надуването на балона" да не се случи - средно една от пет броя се "заинатява" - понадува се тук таме, но не изцяло.

Бананови бисквитки - без брашно и без мазнина

 Рядко се хващам да правя бисквитки и др.п. Просто защото такива неща не обичам и почти не ям. Само че преди 10-а дни Чедото си беше купило едни такива кръглички и топнати отдолу в шоколад. Харесаха ми - бяха мекички и приятни на вкус. Четох им етикета - доста неща имаше в тях, та реших да пробвам нещо подобно, но доста по-различно.

 Та тия бисквитки направо си нямат рецепта - няма точни количества, почти всичко става от само себе си и затова ми е по-лесно да опиша как се правят.

 Два банана се обелват и слагат в купа заедно с 2 с.л. мед и яко се намачкват с вилица - направо да се получи пюре.

Следващият етап е да се сложи примерно една с.л. белени слънчогледови семки, 1/2 ч.л. ванилова захар и 1 ч.л. канела - за аромат. Натроших и един шоколадов бонбон с плънка. Чудех се дали да сложа някакви сушени плодове или стафиди, но реших, че за експеримента не е необходимо.

В тази смес се добавят фини овесени ядки (такива имах), но могат да се ползват всякакви. Колко ядки? Ами на части и се разбърква с вилицата. Трябва да се получи достатъчно гъста маса. Претеглих какво остана от новия пакет - глътнало е 120 грама.

Желателно е да се остави да си почине 15-а минути, за да могат овесените ядки да поемат влагата и да набухнат.

Тавичка се застила с хартия за печене.

С навлажнени ръце се взема по малко от полученото тесто (лепкаво е, но не лепи много по ръцете, защото беше добре сгъстено).

Оформят се топчета с желана големина - в случая като голям орех и леко се сплескват.

Станаха като малки кюфтенца (нали са ми любими).

Могат да се направят във всяка желана форма или пък да се ползват специални формички. Не ми се търсеха та затова - така.

Печенето в предварително загрята фурна на 170С - за около 20-25 минути. Просто се проверяват за готовност.

Изчакват се малко да поизстинат и могат да се нападат.

Отвън се леко хрупкави, а вътре приятно мекички.

Вкусът - ами направо разкошен. Само бананът се усеща малко повечко.

Съъхраняват се в хартиен плик (от тези за хляб). Дълго време запазват мекотата си, а и на другия ден са още по-вкусни.

Най-важното е, че носи всякакви вариации на темата и най-различни добавки и пълно нагаждане на вкуса по собствено желание.

Никакво брашно, никаква мазнина, никакви набухватели и т.н.

И най-важното, направията направо не отнема време.

Пробвайте смело и няма да съжалите.

Рецепти от старите тефтери

 В почивните дни имах малко време и се поразрових из старите тефтери с рецепти. Този е най-старият, в който сме записвали рецепти.

 Преди това - едни големи тефтери и в тях залепени изрязани от вестници и списания рецепти. 

 Всички записани рецепти, за разлика от онези изрязаните, са правени и пробвани от нас. От другите само някои.

 И като погледнах колко тефтера са изписани и колко рецепти и идеи в тях се стреснах - нито мога да ги препиша, само някои мога да изпробвам и затова реших да ги снимам от тефтерите и ги пущам като снимки.

 Вероятно може да се окажат полезни за доста хора, защото има доста добри попадения и идеи.

 Та така - да започваме с далечната 1984 год.

 Не си спомням да имаше специализирани кулинарни списания, а по-скоро в някои списания като "Жената днес" и др.п. имаше рубрики с по няколко рецепти. Затова най-честа практика беше предаването на рецепти от човек на човек, споделено от приятелка, колежка и т.н.

 Започвам с малко тестени изделия като кексове, блатове за торти и подобни:

КЕКС

Чете се добре. Прави ми впечатление, че в болшинството случаи са записвани само продуктите и съвсем бегло какво друго да се прави. Очевидно е, че се е подразбирало, че всеки знае кое как се прави. 

В интерес на истината в нормалното българско семейство се готвеше ежедневно - баби, майки и т.н. Дори и младите да бяха на работа и да се хранеха в работническия и служебния стол за обяд, то в къщи имаше кой да направи закуската, да сготви обяда за децата и да наготви за вечерята.

ТЕСТО ЗА БЛАТ ЗА ТОРТА

 Това е само за един блат. Приготвят се по няколко и се пекат поотделно за 10-15 минути до зачервяване във фурна на 160С върху пекарска хартия. Може да се ползва правоъгълна или обла форма (тавичка) с диаметър приблизително 26-28 см.

 За крема нищо не е писано, но тогава беше популярен прословутият яйчен или баварски крем - пр.мляко, яйца, брашно и захар.

ТЕСТО ЗА ПАНДЕЛКИ (сладки)

 Не е написано, но могат да се оформят като панделки. Пекат се в предварително загрята фурна на 160-180С за 15-а минути - до зачервяване. След ваденето се поръсват обилно с пудра захар.

СОДЕНИ ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ)

 След ваденето от фурната се намазват с масло. Под 1 б. кисело се мляко се разбира - едно бурканче кисело мляко - демек 500 грама.

КУРАБИЙКИ

Тука дозата е дадена за огромно количество курабийки - за една нормална доза трябва да се намали поне 4-5 пъти. Иначе излизат няколко тави. От полученото тесто се оформят топчета, които се поставят в тава върху хартия за печене. Пекат се до зачервяване на 180С - топли се поръсват със захар.

 Съхраняват се в книжен пакет. Стоят леко хрупкави. При печенето често се напукват ... Много приличат на сега популярните "войнишки" курабийки. 

 Иначе - топваш в кафето и си хапваш. Или пък в топлото мляко.

ГЕВРЕЧЕТА

 Както винаги не е описано, но се пекат на предварително загрята фурна на 180С.

 Нека се има предвид, че в ония години фурните нямаха градуси, а имаха степени от 1-ва до 4-та. И досега не знам на колко градуса съответстваше примерно 2-ра степен.

 Прави впечатление - меко, средно твърдо и твърдо тесто. Ами всяка домакиня знаеше какво се крие зад тези думички...

БЪРЗ СЛАДКИШ

Малко трудно се чете, но е ясно какви са продуктите - единственото неясно  го пояснявам - 1 изравнена с.л. сода бикарбонат.

 Интересен е начина на печене - след първите 20 минути, се покрива с фолио и се пече още 25 минути - на 180С.

 Става лесно и е вкусно.

МИЛИНКИ

на практика това са най-популярните милинки от онези години

 Тука е пропуснато, че след нареждането в тавичката се оставят да втасат отново, отгоре се намазват с олио (в онези години беше така - не с масло) и отгоре се поръсват с галета - смлян сух хляб.

 Печенето е ясно - на 180С до хубаво зачервяване.

 Продължавам с някои други интересни рецепти - популярни през тези години:

КНЕДЛИ ПО ВИЕНСКИ

  Беше много изискана рецепта за посрещане на приятелки на следобядно кафе. В интерес на истината преди 10-а години я правих отново и става нещо невероятно вкусно.

СЛАДКИ КИФЛИ

ПАНИРАНИ САНДВИЧИ

ПЕЧЕНА ИЛИ ГОЛЯМА ПАЛАЧИНКА

Аха, хванах кога за пръв път сме правили "мексиканското сомбреро" - било е преди почти 36 години, а аз се чудех ....Както винаги се оказва, че не откриваме топлата вода.

две рецепти за КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ

ПЕЧЕНО ПИЛЕ В КИСЕЛО МЛЯКО

 Това е един много интересен и много рядко практикуван вариант за печене на пиле или пилешко месо.
 Правил съм и вариант на печени пилешки бутчета в прясно мляко - стават направо уникални.

Домашен леберкез

 Този път нямам намерение да правя някакво подробно писание за това що е та леберкез и т.н. Достатъчно е да спомена, че е типично немско ястие, което се прави и в Австрия и в Швейцария, както и че доста са споровете коя е оригиналната рецепта. Думата в буквален превод означава сирене от черен дроб. Е, останало си е само наименованието - в много райони на Германия изобщо не се слага дроб, в други се прави само от телешко месо и бекон. Едни слагат яйца, други прясно мляко, трети разни зеленчуци, други само гъби, разни комбинации и т.н. Горе долу колкото майстори, толкова и рецепти. Общото в тях е единствено присъствието на лук и типичната форма на правоъгълен хляб.

 Така че ще си дам моя вариант с всички възможни бележки, защото за мен, когато му се хване принципа на направията, вече може да се експериментира с различни добавки и варианти.

 Ще започна с това, че  този път купих по 500 грама мляно телешко и свинско месо. Има месарници, в които продават такова. Това не е кайма,а е просто мляно месо.

Необходими са: по 500 грама мляно телешко и свинско месо (може и кайма, а може и кайма смес за по-лесно);

150 грама пушени свински гърди;

1 голяма глава лук (но при това количество може и 2) и 3-4 скилидки чесън;

сол - 20 грама (без бой си признавам, че ползвах 8 грама нитритна и 12 грама обикновена - реших да се презастраховам); В крайна сметка ни се стори солено и затова препоръчвам 18 грама, но все пак е въпрос на вкус.

черен пипер - 5 грама, прясно смлян;

индийско орехче - около 1 грам; бахар - 1 грам.

1 яйце и 1 ч.ч. лед с вода

Много се чудих дали да сложа и други подправки, но прецених, че не е необходимо. Това е достатъчно, за да се усещат вкусовете на месото.

Изпълнението не е трудно.

В тиган се запържват нарязаните на кубчета свински гърди, лука и чесъна, като им се капва малко водичка именно да се задушат, а не да се пържат. Оставят се да изстинат. Как ще са нарязани е без значение, защото сетне ще се смелят.

В блендера на партиди от по 250-300 грама с добавка на малко от леда и ледената вода, месото се смила до кашеобразно състояние. В процеса на смилането се добавят и задушените гърди и лук.

При смилането на някоя от партидите се добавя и яйцето.

За следващия път за мое улеснение, ще смеся всички подправки в купичка и ще ги слагам на части при самото смилане. Така ще се улесни сетне омесването.

На който не му се играе да пасира месото с блендера е достатъчно да го прекара поне два-три пъти през месомелачката. По-лесно е и не е толкова трудоемко, но прецених, че така ще се постигне по-добра консистенция.

Добре омесеното с подправките месо се слага в подходящи формички за печене. Ползвах еднократни за кекс, които добре се омасляват.

Тука си признавам, че при месенето ми се стори,че месното тесто стои някак си по-рядко. Дали не съм прекалил с леда? И затова добавих 1 с.л. млечен протеин да поеме излишната влага.

Като се напълнят добре, отгоре им се правят ромбовидни разрези.

Слагат се в тава, налива се вода до средата им или малко по-нагоре и заминават във фурната на 140С.

След около два часа, се бяха позачервили срамежливо отгоре и ги проверих с термометъра за печене. Бяха стигнали 70С вътре. 

Извадих ги веднага, оставих да поизстинат малко. Върнах тавата с водата на дъното на фурната, а двете леберкезчета турнах на решетката и включих фурната на 150С на вентилатор. Горе долу - 5-6 минути - ами честно казано една цигара време.

В много рецепти препоръчват варене на леберкеза в подсолена вода. Да се увие в марля и да се вари. Намирам, че това си е пълна дивотия. При варенето от месото ще излезнат всички вкусове и ще стане просто едно варено.

Затова препоръчвам варианта с печене на водна баня и то на такава температура. 

Оставих ги да поизстинат и бидоха нападнати.

След съвсем леко изстиване вече се режеха тънкофайски, ароматът на хубав месен колбас.

Като изстинат съвсем в хладилника, вече се режат съвсем тъничко.

И може би е най-добре да се консумират на следващия ден, ама кой ще ти ги чака.

В нашия случай, единствената забележка бе солта - една идея по-солено. С 20 грама сол не трябваше да е така, но фактът е налице.

Е, те това е.

Много добър вкус, добра консистенция. 

В интерес на истината не така "сочно" като онова по-магазините, но и няма как да стане като него без добавката на полифосфати и други подобни.

Страхотен леберкез се получи и като мезе и като добавка на сандвичи.

При това може да се ползва като основа за направа на разновидности - с добавка на най-различни съставки.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Икономични бухти рошавелки 2

 

Събота е неделя почти е традиционно за закуска да е нещо тестяно- бухти, палачинки, мекичета и т.н. НГ-та баница свърши и за днешния съботен ден се замислих какво да е. Бухтите ми се сториха добра идея, но тези ги направих по различен начин и затова споделям.

Пък и понеже ги правих с минимум продукти са си направо наистина икономични:

Необходими са за 20-а броя: брашно, яйце, бакпулвер, идея сол и захар.

Изпълнението е буквално за 2- минути: В подходяща купа се слагат около 200 грама брашно (или 1 ч.ч. с връх т.е. 1 1/3 ч.ч.), разбърква се с по 1 ч.л. бакпулвер, сол и захар и се добавя яйцето, както и около 50 мл вода. Разбърква се с лъжица до получаване на гъсто лепнещо тесто, която трудничко се свлича от лъжицата.

Големият секрет на тези бухти е в пърженето.

Взема се малка и висока касерола, в която се налива почти литър олио и се изчаква добре да загрее.

Със супена лъжица се гребва от тестото и сипва в загрятото олио.

Бухтичките потъват към дъното и почти веднага си изплуват отгоре.

В интерес на истината и повечето почти сами си се обръщат когато са се поизпържили. Помагам си с една голяма дълга дворога вилица, която ползвам като лопатка - хем да ги обръщам в олиото, хем да ги вадя в чиния върху кухненска хартия.

Изразявам дълбокото си убеждение, че именно при този начин на пържене - в огромно количество добре загрято олио, се получава най-добър резултат. Хем се изпържват много добре, хем не е поемат мазнина.

Тука в чинията са два вида и затова леко се различават на снимката.

Но да се върна на олиото - изобщо не става зян. Изчаква се малко да поизстине и се прецежда през кухненска хартия и може пак да се ползва без какъвто и да е проблем.

След като изпържих половината от тесто, в останалата част сложих по малко ситно нарязан кашкавал и колбас и изпържих втората втората партида.

Вътре в тестото могат да се сложат сирене и всякаква друга плънка по желание.

Стават направо върховни за закуска.

Ако няма да се слага плънка, стават много по-вкусни и ароматни, ако в тестото се добави 1/2 ч.л. ванилова или канелена захар.

Бързо, лесно и като резултат - неустоимо вкусна закуска. А как ще се поднесе - дали със сладко, сирене или просто ей така посипани с пудра захар си е въпрос на предпочитание и сутрешно настроение.

Равиоли с кайма почти по италиански и по шеф Ники

 Ще кажете - какво толкова? равиоли почти по италиански? Ние знаем как се правят. Така си е и сте прави да го кажете, но в случая иде реч за това, че рецептата е оригинална и продуктите са почти само италиански ...

 И ще сте прави да питате и защо по Шеф Ники? Ами защото е по негова рецепта и вдъхновение.

 Няма да раздухвам лакардии, но ще кажа само, че в един маркетите бидоха видяни пресни равиоли на цена за 250 грама малко повече от 4,00 лв и това вдъхнови домашното им изпълнение.

Започвам с необходимите продукти:

за тестото - 200 грама италианско брашно (продава се у нас), две яйца (български са) и ако са по-големи може и да отиде малко повече брашно, сол на вкус - примерно 1/2 ч.л. и равна; както и 1 до 2 с.л. италиански зехтин.

за плънката - до 150 грама кайма (биде ползвана от моята кайма свинско сърце със свинско месо, овкусена при това и с лекинко лютивичко), 1 малка глава лук ситно нарязан.

за соса - една консерва цели белени домати в собствен сос (италианска- продават ги вече и при нас), 1/2 глава лук, 1-2 скилидки чесън, босилен или риган, черен пипер и сол на вкус

За запържването - италиански зехтин

За поръсване - идея пармезан или грана падано, които се настъргват

Започва се с тестото:

Разбиват се двете яйца със солта и зехтина и се добавят към пресятото брашно.

Омесва се хубаво до получаване на стегнато тесто - буквално за няколко минути.

Тестото се завива с стреч фолио и се оставя на хладно.

Впрочем, това е базовата рецепта за почти всички италиански пасти - 1 яйце и 100 грама брашно и щипка сол.

Добавката, обаче на малко зехтин или масло, го прави още по-добро. 

Който иска да се придържа към оригинала, да не го добавя.

От това тесто се правят кори за лазаня, в зависимост от начина на нарязване - останалите пасти. Айде да не навлизам в подробности...

Докато тестото "отдъхва" на хладно повито във фолиото, се подготвя каймата за плънката.

Както казах, каймата е добре овкусена и не се иска нищо повече към нея.

В тиганчето се загрява идея зехтин и се задушава ситно нарязаният лук и скълцаното на още по-ситно чесънче, сетне и каймицата. Може за надребняването й да се добавят и 1-2 с.л. бульонче или проста водица.

Прави се набързо, колкото каймата да промени цвета си и вкуса си.

Впрочем, плънката е въпрос на предпочитание- към каймата може да се добави някакво италианско сирене или пък вместо кайма да се ползва рикота, моцарела, че и биля някакви задушени зеленчуци с добавка на маскарпоне за кремообразен вкус.

Имам чувството, че всеки може да си направи плънка по собствен вкус и мерак и да се получи каквото си желае.

Важен е принципът, идеята ...

Следва забавната част - тесто се разделя примерно на четири равни части, които се разточват на тънка кора.

С чашка или с ринг се изрязват кръгчета - все пак всичко трябва да е еднакво, а не направено кат за куче.

Артисалото тесто се отделя, отново се прави на топка и се разточва.

Има и още един вариант, но не е за предпочитане - върху разточената кора се поставят купчинки от плънката, покриват се с още една разточена кора и това започва изрязването, но на този вариант нещо нямам доверие ...

В едната страна на изрязаното кръгче се поставя 1 ч.л. или малко повече от плънката.

Захлупва се с другата страна и сетне с вилица (най-удачно е) се запечатва.

Па и става по-красиво.

Така се процедира до изчерпване на подготвеното тесто и/или плънка.

Нарочно на снимката сим го показал как се прави. След захлупването на ръка леко се навива ръбчето - дори преди завиването може да се намокри с четка с водичка или с разбито яйце и след това се действа с вилицата.

Целта е ясна - добро "запечатване" и плънката да не хукне да бяга сетне ...

Докато се играем (забавно е) с оформянето на равиолите, в подходяща съдинка се слага вода да заври с идея сол.

Признавам без бой, слагам и 1-2 с.л. зехтин.

Готовите равиоли се пущат във врящата вода на части по няколко броя. Ако се набухат всички наведнъж, ще стане нещо мазало.

Първо потъват като оловни до дъното, но за две-три минути изплуват.

Щом изскочат отгоре, с решетъчна лъжица се гонят из тенджерата и се вадят в друга подходяща съдина.

Е те тука е прекалено- само четрИнки плуват във врялия басеин, може и пет-шест да са - за да се посгъчкат малко.

Та докато се забавляваме с варенето, трябва да се направи и доматеното сосче ...

Ясно е какво трябва да се направи.

Загрява се зейтинчето, даваме му да лъхне от чесънчето, сетне и ситното лукче и бухаме консервата доматки.

Тука Джейми Оливър казва, че това е най-качествата консерва от доматки ... Измива се се консервната кутия с толкова водичка и тя при тях ...

В този момент най-хубава работа върши онази джаджа за картофено пюре - с нея могат да се сгъчат доматките и да станат на сосче ...

Ако сме се разсеяли, ама колко, не бива да пропущаме и малкото църно пиперче, извън сезОно сушено босилече или риганче и задължителната солчица.

Ама да не се юрнете по онази Ималайската, че Хиталианците не са я познавали и че вкусът става друг...

Е и следва най-трудната част - сглобяването.

Тука има няколко варианта - сосчето се слага на дъното на чинийката, отгоре равиолките и поръсване с малко пак от сосчето и обилно настърганите сиренца.

Може и наобратно - равиолките да ги разджуркаме с доматеното сосче и ръснем със сиренцата ...

Правете смело - лесно е и е Дзверски вкусно.

А и да не забравя - кой с каквото обича, НАЗДРАВЕ!