Стари рецепти за кебапчета

За кебапчетата съм писал доста. Е не толкова колкото съм правил.

Ето и няколко:

Кебапчета - да си ги приготвим в къщи

Дзверски кебапчета с плънка

Кебапчета в було с изненада

Домашни кебапчета от Дзвера

По повод похвалите ми, че получих като подарък един невероятен Сборник от пет готварски книги с рецепти от 1925 до 1935 год., приятел от ФБ ме помоли да потърся в тях дали има рецепти за кебапчета, че сегашните ни били в този си вид от 1942 год. насам.

И толкова ме заинтригува, че реших да проверя из готварските си книги, които имам какво ще открия за кебапчетата.

Наистина, на Балканите спорим за кебапчетата, за чевапчичите, чевапите, кебапите и т.н. И в тази връзка се запитах дали има някаква стара автентична рецепта за кебапчета, как са ги правили дедите и прадедите ни?

А този въпрос си го зададох, защото сигурно не съм можел да говоря, а съм искал "тли бабчета и нада". Това няма как и да го забравя като почти до 15 годишен като седнехме в заведение Баща ми(Бог да го прости) така поръчваше за мене.

Това добре, но нямам какъвто и да е спомен в къщи някой да е правил кебапчета, а за Дядо на село да не говорим. Кюфтета - пържени, печени на жар (на печката) - да. Ама кебапчета - май само ресторантски съм ял, докато не започнах да си правя преди години.

Та затова и реших да си направя труда и проуча нещата малко по-задълбочено.

Започнах с „Готварска книга или наставления за всякакви гостби” събрани от Петко Славейков и издадена в Печатницата на Македония, Цариград през 1870 год.

В нея открих раздел „За кюфтетата” с цели шест рецепти – „Кебаб кюфте”,  „Безводни кюфтета”, „Кюфтета с магданоз”, „Подправени кюфтета”, „Кюфтета с кимион” и „Кюфтета пълни с магданоз”. Правят се от добре накълцано говеждо, телешко или овче месо. В три от вариантите се пекат в тава, в два се готвят, и само кюфтетата с кимион се пекат в тава или на скара.

За кебапчета няма и ред.

В Сборника с готварски книги от 5 книги само в една от тях  – „Готварска книга” на Теодора Пейкова, издадена през 1928 год. има една единствена рецепта „Приготвяне на кебапчета”.

Направи ми впечатление, че изобщо рецептите с мляно (или кълцано) месо са голяма рядкост във всичките книги – могат да се преброят на пръсти. Все с телешко (говеждо) или овче месо.

Та рецептата е следната:

6. Приготовление на кебапчета.

Взема се хубаво тлъсто агнешко или овнешно месо.  Прекарава се през машината за млене два пъти. По вкус, посолява му се сол, счукан бахар, чер пипер, чубрица, лук прекаран също през машина за млене, магданоз, зелен джоджен. Всичко това добре се омесва. Посолява се с малко сода за хляб и пак омесва. Така приготвеното тесто от месо, трябва да стои на хладно място най-малко два часа,- след което се правят вече кебапчетата било с ръка, било с фуния. Пекат се на скара върху тих огън. По-добре ако от време на време се намазват с масло.

Това е рецептата.

Следващата книга, която имам е „Книга на домакинята” , преиздание от 1962 год.

В нея също има една единствена рецепта, която цитирам дословно:

Кебапчета или кюфтета на скара

Подходяща кайма за кюфтета и кебапчета става от овнешко месо или от овнешко и телешко по равин части. Сполучлива комбинация за кебапчета е говеждо и свинско без сланина, или говеждо, телешко и свинско без сланина. Когато каймата е приготвена от предна част, например от ребрата, пържолната част, плешката и вратната част, кебапчетата и кюфтета стават по-сочни и по-вкусни.

Измесва се добре 1 кг кайма, прибавя се 1-2 глави лук, нарязан на ситно с големината на ориз, 1 равна чаена лъжичка ситно счукан кимион, черен пипер; посолява се и месото продължава да се меси като се налива малко вода; на 1 кг овнешко месо се налива 1 кафена чашка вода, а на говеждо – 1 ½ до 2 чаши. Когато каймата в продължение на дългото месене добие еластичност и мекота, се приготвят кебапчета и кюфтета и се пекат върху нагорещена скара, назана с парче лой или друга мазнина. При печенето кюфтетата и кебапчетата се обръщат често, за да не се изсушат и да не се препекат.  Те трябва да се оставят сочни. Гарнират се с пресен лук нарязан на ситно, размесен със свеж, ситно нарязан магданоз, пържени картофи, лютеница, кьопоолу, салата и др. На кайма, предназначена  за приготвяне на кюфтета, се слага повече лук, отколкото за кебапчета.  За пикантен вкус може да се прибави много ситно нарязана лютива чушка.

Много сполучлива скара се приготвя при по-голямо внимание за да не се изсуши, в електрическия пържолник.

В друга книга, която имам „Българска национална кухня”, издание от 1978 год. Също има една единствена рецепта за кебапчета, странно озаглавена, поне за мене:

ДУПНИШКИ КЕБАПЧЕТА

Продукти: овнешко месо 1 кг, кимион 3 г (1 чаена лъжичка), черен пипер 3 г (1 чаена лъжичка), кромид лук 150 г (2-3 глави), сушени червени лютиви пиперки 5-6 бр., сол на вкус.

Месото се обезкостява, измива се и се скълцва ситно със сатър. Посолява се и се смесва със ситно нарязаният кромид лук, ситно счуканите кимион и черен пипер и натрошените лютиви пиперки, предварително затоплени върху печката. Оставя се да престои едно денонощие на хладно място. На другия ден, преди да се оформи за кебапчета, сместа отново се омесва.

Хвърлих едно око в книгата „Изкуството да готвим” от 1980 год., но там такова чудо като кебапче няма, освен няколко рецепти за пържени кюфтета, но няма и какво да се учудвам като имам предвид автора – София Смолницка.

В една друга „Готварска книга” от 1985 год. също няма споменаване за кебапче.

Направих си труда да се поровя и в Единния сборник с рецепти за заведения за обществено хранене, 1980 год., ако не се лъжа, който беше и Библията на на Балкантурист, 1326 рецепта е „кебапчета и кюфтета”. Кебапчетата са само смляно месо, сол, черен пипер, кимион и вода, докато при кюфтета има и добавка на лук, който по мойта сметка е 10% и втората им разлика е, че кебапчетата трябва да са по 50 гр., а кюфтетата – по 60 грама.

Поне след това ми скромно проучване излиза, че Балкантурист ни е наложил строгото разграничение – щом е с лук е кюфте, щом е без значи е кебапче, е и формата е различна.

Направих си труда Гугльо да потърси вместо мен рецепти за кебапчета и ми показа само една такава - "Кебапчета от 1958 год.". Е и там съставките са мляно месо, вода, кимион, черен пипер и сол. Не са написали кой им е източника, но рецептата си е направо като тази на Балкантурист.

Може да се сравни с тази по "Книга за домакинята".

След като се подхванах, реших да погледна как е при братята сърби с тяхните чевапчичи (чевапи).

Ами, освен месото – предимно телешко, се слагат и лук, и чесън, и червен пипер и т.п.

Освен печени на скара, имат и варианти за пържени.

Ето една тяхна рецепта, която откри вездесъщият Гугльо:

1,5 говежда кайма, 3 глави червен лук, 4 скилидки чесън, 150 мл газирана вода, 1 ч.л. черен пипер, 1ч.л. кимион; 1 с.л. червен пипер; 3 с.л. олио; 2 ч.л. бакпулвер и 30 гр. сол.

При първото следващо правене на кебапчета (че сега имам 2 тарелки във фризера) ще изпробвам варианта с рецептата от 1928 год. и този на сръбските. И в двата има доста сходни неща.

14.V.2018 год.

Сетих се за "гуруто" на българската кухня - Пенка Чолчева.
За съжаление не можах да открия нейна книга в библиотеката си, а знам, че имам такава. То като търсиш нещо, винаги го намираш когато вече не ти трябва.

Но открих "Българска национална кухня" - на Пенка Чолчева, издание от 1969 год. Не търсих друго издание, защото в различните години са правени много преиздавания с незначителни разлики.
В другата й книга "601 рецепти" не открих рецепта за кебапчета.

Та на стр.408 от "Българска национална кухня" четем следната рецепта за

1183.  Кебапчета

Най-вкусни са кебапчетата от агнешко месо или от смес от агнешко и телешко месо по равни части, а най- подходящо за приготвяне на кепабчета е месото около ребрата, плешката или вратната част.

Към ³/₄ кг смляно месо прибавете 1 средно голяма глава лук, нарязана на ситно (като оризени зърна), 1 лъжичка смлян или счукан кимион и сол на вкус. Оме­сете сместа, като наливате по малко вода (около 1 ка­фена чашка), докато добие еластичност. След това оформете от нея кебапчета.

Наредете кебапчетата върху нагорещена и намазана с мазнина скара. Обръщайте ги често, за да не се препекат и изсушат много, като внимавате да не ги набождате.

Поднесете ги веднага с гарнитура от ситно нарязан лук. разбъркан с магданоз, лютиви пиперчици, червени домати, зрял фасул, лютеница.

Веднага след тях:

1184.Кюфтета на скара 

Приготвят се, както кебапчетата.

По желание към месото може да се прибави ситно нарязана лютива пиперчица — получават се така на­речените „нервозни кюфтета“.

Това е от Пенка Чолчева. Дори не разбрах каква е разликата между кебапчета и кюфтета освен формата :) .

От друга страна, дадената от нея рецепта с малки вариация е мот` амо като рецептата за кебапчетата от "Книга за домакинята", издадена през 1962 год.

16.V.2018 год.
Продължавам със старателно проучване на "Готварски календар" - 1200 рецепти от златния фонд на училище "Мария Луиза", издание от 1938 год. и преиздание през 1996 год.
В нея има само една единствена рецепта за кебапчета.
Ето я:

20.V.2018 год. 
"Колекцията" със стари рецепти продължава да се попълва.
Този благодарение на Христомир Василев, който е вложил доста старание и труд, за което му благодаря.

Първата рецепта е от неизвестна книга като автор и като година на издаване:

Очевидно е, че е преди реформата на правописа и е автентично стара. Достатъчно се разбира и е ясно и няма да я "превеждам".

Втората рецепта е от книгата на Нацко Сотиров - "Съвременна кухня", издание от 1960 год.

Кой е Нацко Сотиров няма да обяснявам, но просто е известен като готвачът на Царя.
Ето и неговата рецепта.

Третата рецепта е от книгата "Домашно приготвяне на продукти от месо" , издание на "Земиздат" от 1992 год.
Ето е тяхната рецепта:

И последното, което ми изпрати е от книгата:

Признавам си, че точно за такава книга не бях чувал.

И двете рецепти са достатъчно интересни, особено втората ме впечатли доста.

21.V.2018 год.
Благодаря на Ина Петкова от Монтана, която се включи с няколко рецепти, едната е от старата книга

и която рецепта съм дал по-горе, пратена ми от Христомир Василев.


















Втората е от Книгата "Сборник рецепти за кулинарни изделия в предприятията за обществено хранене" от 1956 год.
Много е показателна, ето я:

Така е публикувала снимките като коментар във ФБ и затова са така, но са достатъчно четливи.
Ако ми прати с по-добро качество, ще ги подменя.


25.V.2018 год.

Иван Пейчев също публикува във ФБ няколко рецепти и тях също ще ги сложа тука.
За съжаление не е посочил от кои книги са.

достатъчно е четливо, а продължението на втората страница е тука:

Също още една:

А тука е дал цели три рецепти:

Оказа се, че не само това е от него.

26.V.2018 год.
Иван Пейчев ми изпрати още две рецепти - от "Българска традиционна кухня - 2000 изпитани рецепти", издание 2004 г.  на Димитър Мантов
Ето ги:

и втората:

И още една, която така и не успях да разбира как се озова при мене.
Ето и нея:

Засега толкова рецепти от различни години успях да събера. Разбира се не сам, а с помощта на хората, чиито имена изписах.

06.09.2019 год.
Преди два дни приятел Стоян Колев ми подари ей тази книга:

На стр.96 при кълцаното месо, открих ето това:

Само прочетете как са се приготвяли - дето един приятели викаше също като кюфтета, но в друга форма.

В различните групи на ФБ по повод на тази публикация за кебапчетата, тук таме се разгоря дискусия, че кебапчета с лук не били кебапчета, че в тях се слагало само кимион и черен пипер и т.н., както и че каймата трябвало да бъде от по-тлъсто свинско месо и т.н.

След като изчетох доста рецепти и то основно старите, след като направих експеримента с домашните кебапчета от Дзвера, в които сложих овче месо и смлян с него лук, след се подхванах да направя и агнешка кайма, вече имам база за определени изводи, които ще споделя.
Но преди това искам да сложа една снимка

Ето я:

Това е обезкостена прясна агнешка плешка, нарязана на кубчета и което месо съм се подхванал упорито да накълцам със специалния си нож.

Нещо да прави впечатление от снимката?

Правилно - много мазнина, направо си е лой...






Да продължа нататък:

Във всички стари рецепти за кебапчета, които се появяват през 20-те години на миналия век, кебапчетата се правят от кълцано агнешко или овнешко месо. 
Основно с такова месо. Свинското или телешкото са в комбинация с тях.

Мазнината вече се вижда, а сега трябва да си представите и специфичната миризма на агнешкото и още по-специфичната на овнешкото.

Това веднага трябва да обясни защо в кълцаното месо се е слагало хляб. Сочността на кебапчето (кюфтето) не идва от мазнината, а от хляба, който поема част от мазнината (лойта на агнешкото, овнешкото) и я запазва в него.

Също така обяснява и защо се е слагало смлян и ситно нарязан лук. "Елементарно Уотсън" - за да убие поне малко специфичната миризма на този вид месо.
Затова и в някои рецепти има и настъргана кора на лимон, индийско орехче, бахар, че и канела.

Мисля, че това изяснява въпроса за първоначалния вид на рецептата за кебапчетата, която с годините е претърпяла промени, ка\кто и се променя вкуса ни.

Не малка е ролята на заведенията за обществено хранене - разни кръчмета и Балкантурист, за които е било по-лесно да правят кебапчетата от свинско месо.
Ето рецептата от Библията на заведенията за обществено хранене:

И този вкус се е наложил през годините.
Може да намерите БДС 12704:1975 на страницата на БДС-БГ.орг и след като им платите, да го прочетете.
(Странно защо да прочетем стар БДС, който е отменен, трябва да си плащаме за четене?!)

Който иска да види какво представляват Кебапчетата и кюфтетата по Стандарт "Стара планина" може просто да чукне и ще види Стандарта.

Е, поиграх си и дадох своя принос към рецептите за кебапчетата от преди почти 100, 50 и т.н. години.

А всеки, който има желание да си прави, може да си избере негов си вариант.

Запазвам си правото да допълвам и давам други варианти, както и да приемам всякакви предложения за стари рецепти, но с молба да видя и източника.

Запазвам си и правото на този, който прати рецепта със стара рецепта и снимка от книгата, да му направя един специален подарък.

Печен агнешки врат

 Не знам как е с другите, но за мен агнешкият врат е най-вкусната част от агнето. Не че и агнето, когато е добре гледано, не е вкусно, но вратът все пак си е нещо по така.

 Печен е най-вкусен. В опичането няма нищо особено, но този ми начин е възможно най-лесният и затова го споделям.

 Необходим е един цял врат (около 1,5 кг е), който е достатъчен за 4-ри порции, както и подправки - сол, черен и червен пипер (желателно е пушен), няколко стръка пресен джоджен, стрък два пресен розмарин (ако няма, се заменя със сушен смлян), 1-2 с.л. олио, 1-2 връзки пресен лук и стрък два пресен чесън.

Най-често вратът е доста кървав и това налага изкисването му в хладка вода поне за 3-4 часа като водата се сменя на два три пъти.

След това леко се подсушава, смесват се сухите подправки и се втриват в месото. Леко се намазва с олио и прехвърля в плик за печене.

По желание, може да се намаже и с една лъжичка мед.

Зелентиите се нарязват и слагат в плика.

Пликът заминава в хладилника за 24 часа.

Цялата тази процедура по подсушаването и овкусяването отнема не повече от 10 минути. И сетне две минути за прехвърлянето на плика в тавата и слагането във фурната.

Преди пликът да се сложи в тавичката за печене, може да се добави к.ч. вода или бяло вино.

Пече се първоначално на 220С за около час и сетне още час на 180С.

При самото печене пликът поне 1-2 два пъти се обръща.

След изваждането се изчаква малко и може да се обезкости, тъй като рязането на врата е трудничко. Тогава вече може да се сервира заедно със соса от печенето и зелентийките.

Вратът става перфектен, крехък и Дзверски вкусен.

Този последният врат го пекох по съвсем различен начин: Първоначално на 140С около два часа, сетне на 220С за около 40 минути и на 180С още 40 мин. Направо само си падаше от костите.

Наздраве!

"Пастърма" от патешко магре (гърди)

 Това е възможно най-бързият и най-лесен начин да се направи пастърма от патешко магре.

 За разните му деликатеси от патешко магре и за това каква вкуснотия е съм писал доста и няма да се повтарям.

 Направо преминавам към необходимите продукти и подправки:

Патешки гърди - поне 3-4 броя

около 1 кг едра морска сол

2-3 с.л. захар

2 с.л. млян черен пипер

по 2 с.л. нарязани на ситно прясни мащерка и розмарин (ако са сушени - по 1 с.л.)

1 с.л. къри на прах

1 натрошен дафинов лист

1/2 ч.ч. (100 мл) ароматен коняк или бренди; може и бърбън, но с коняк е по-ароматно

1/2 ч.ч. (100 мл) хубаво червено вино

Изпълнението е направо елементарно:

Солта и всички подправки и алкохола се сме смесват в подходяща съдина (може купа с капак), разбъркват се и патешките гърди се потапят (зариват със солта и подправките).

Това е ... и заминават в хладилника за 12 часа, може да постоят и повече,у но ще стане доста по-солено.

Единственото, което може да се направи предварително е да се поизреже кожата заедно с част от маста, ако слоят е по-дебел.

След 12-те часа се вадят от солта, леко заплакват, подсушават с домакинска хартия и завити в кърпа отново в хладилника за 12 часа.

След това ... Ами след това се вади едно, резва се тънкофайски и остава да се насладим на невероятното мезе с хубаво питие.

В магазина попаднах на ей такова магре. 

Етикет на френски, ама ли съм малко недоскиф, не видях, надписа Оригинално България.

Купих си само две парчета...

Бяха тънички и не се наложи да изрязвам каквото и да е, освен едни тънички ципички.

Зарити в солта.

Заради това, че бяха малко като количество, ползвах 1/3 от всички подправки и солта, а само алкохола беше наполовина.

Подсушаване и заминаване в хладилника. Необходими са им около 7 дни като се сменя хартията и се обръщат от време на време.

Сушенето може да стане и по-бързо на терасата за 4-5 дни, ако времето позволява.

Това е.

Остава да се наслаждаваме на невероятната бърза и лесна пастърма от патешко магре.

Цялата процедура по направията отнема де факто 15-а минути.

А резултатът е Дзверска вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

Супа с картофи, коприва и сирене

 Не си падам по супите, но в последно време взех, че не само проядох, но и започнах да ги правя.

 В подареният ми безценен сборник с 5 готварски книги от 1925 до 1935 год., всяка книга задължително започва със супи, първо се зачетох в тях.

 Ето една от тях, която ме заинтригува:

 Идеята за картофена супа със сирене много ми хареса.

 Необходими са 2 с.л. мазнина (една масло и една олио), 2 главички нарязан на ситно лук и 2 големи картофа, сол и чубрица.

 Лукът се запържва, налива се 1 л вода и когато заври се пущат картофите.

 Направих я изцяло по рецептата, но добавих и 2 моркова, обелени и нарязани на кубчета, както и шепа коприва, нарязана на ситно.

 Семпло и бързо с продукти дет` винаги ги има в къщи.

 Стана страхотно вкусна.

Сочен деликатес от свински врат

 Свинският врат е любимото ми месо когато става дума за направата на вкусен домашен деликатес. Подходящ е за приготвяне във всички варианти - и сушен, и варен, и т.н. 
 Все правя разни експерименти с приготвянето му и то основно с цел максимално опростяване на процедурата на приготвянето му. Не всеки разполага с достатъчно приспособления в къщи и като прочете например - "вакумирайте месото" и си остава до там, защото няма машинка за вакумиране.
 Целта ми е всичко да е максимално опростено, а резултатът да е възможно най-добрият.
 Точно този врат е приготвен почти по начина на направа на Деликатесния свински врат на Дзвера, но в същото време е опростен, а резултатът е превъзходен.
 Започвам с това, че парчето врат с тегло 2 кг, което бе закупено от проверена месарница е от българско прасе, бе разделено на 4 парчета по 500 грама. И за четирите общото е солта и захарта, а иначе подправките са различни за всяко едно.
 Сега ще опиша само за това конкретното, а за останалите, когато бъдат приготвени и опитани, вероятно ще доразширя матриалчето.

 За кг свински врат са необходими: 25 грама сол (10 грама нитритна и 15 грама обикновена); 1 пълна чаена лъжичка мед,  2 грама черен пипер и поне 50 мл водка.
 Ако няма нитритна сол, не е фатално, ползва се обикновена. Вместо мед може да се ползват 5 грама захар.
 Месото се обрязва с остър нож да получи правилна форма. Солта и черния пипер се смесват и с ръка се втриват много добре в месото. Водката и медът се смесват. 

Месото се прехвърля в плик и при него се налива сместа от водка и мед. Пликът се връзва и заминава в хладилника за поне два дни като от време на време просто се размества или леко масажира.
След това се вади от плика и леко подсушава и се напъхва в колбасарска мрежичка (за да има форма).
Ако няма мрежичка, не е страшно, просто ще бъде овързано с домакински конец - заради формата.

В така оформеното месо се забива термометъра и заминава във фурничката, в която е сложена съдина с вода.
Фурната се включва на 50С на долен реотан с вентилатор. След 40-а минути се увеличава на 65-70С и след още 40 мин. на 80С.
Когато температурата в месото стане 70С, значи е готово.
Ако няма термометър, при тази процедура, за 500 гр. парче са достатъчни 2 часа и половина. За парче от 1 кг - 3 часа и половина.

Сетне е ясно. Месото се вади, охлажда се за 30-а минути в ледена вода и заминава за хладилника поне за 24 часа.

Това е най-досадната част.

Трябва да се прояви воля и търпение, но този престой е необходим на месото "да узрее", да поеме вкусовете си и т.н.

След това ...
Ами простичко, режем и се наслаждаваме на истински сочно и дзверски вкусно мезе.

Ръцете треперят, но чашката не трепва в тях...

Правете смело. Става лесно, въпреки дългите обяснения.
И веднъж опитан този деликатес, няма да Ви се прище магазински.

Наздраве!

Пушени ребра с фасул вместо череши

 Събота. Ден разходка из пазара, за срещи и пиене на кафе (и не само). На пазара за пръв път тази година видях череши - леко зачервени (от срам може би) за 10 лв килото и зеленикаво-розови - за 8,00 лв килото. Направо им се възрадвах - вчера телевизорите обясняваха, че някъде били по 179 лв/кг ( :( ) Ужас или по 0,50 лв за черешка.
 Па на мене и 8,00, цели 8,00 лв ми се видяха много. 
 И напук на черешите влезнах в най-близкия месарски магазин и направо налетях на ей тия сниманите пушени ребра. Килцето за 1,89 лв и купих почти 2 кг.

Поотрязох от тук от там малко от месцето и осигурих мезето поне за два дни.

Другото няма какво да го обяснявам:

В мултито сложих една купа фасул и програма F1 - за 10 мин.
Смених му водата, бухнах вътре всички кокъли, нарязани морковчета, лук, чушлета,  сушени зеленчуци, както и някои други нещица и отново на същата програма.

След 10 минути ястието бе готово.
Само си направих труда да извадя кокалите, да отделя месцето и да ги върна обратно при фасула.

Стана разкошно ястие.
И то поне 8 порции и всичко това за по-малко от половин кило череши...

Е какво ще си изберем - фасул с пушени кокали или череши.

Па и с черешите не си върви каквото и да е питие докато този бобец издържа на доста ...

Наздраве!

Стар козунак - няколко начина да го оползотворим

След Великденските празници много се случва да остане доста козунак. Грехота е да се хвърля. А има доста начини да се оползотвори.

Първият начин е да се замрази във фризера. Както си е мек, се завива в стреч фолио, в хартия и се замразява. След бавно размразяване е свеж като току що изпечен.

Пържени филийки:

Нарязва се, потапя се в смес от яйца и прясно мляко и се пържи. Просто и лесно.

Бухти:

Козунакът се натрошава на ситно, залива се със смес от разбити яйца с кисело мляко, щипка сода, и натрошено сирене.

Трябва да се получи консистенция като на гъста смес за бухти.

Със супена лъжица се гребва от сместта и се пържат до хубаво зачервяване.

Стават страхотни бухти - особено за тези които обичат вкуса на сладко соленото.

Млечна баница

Козунакът се натрошава, смесва с прясно мляко и яйца.

Оставя се хубаво да омекне и се сипва в намаслена тавичка.

Пече се на 180С в предварително загрята фурна.

Могат да се добавят стафиди, сушени плодове, локум.

Става страхотен десерт.

Палачинки: 

Козунакът се натрошава много на ситно - буквално на трохи и се залива с прясно мляко. Оставя се млякото да поеме и се разбива с тел. Добавят се и яйцата и пак се разбива.
Трябва да се получи тесто като за палачинки.
Пекат се като обикновени палачинки, но е желателно да се правят по-малки от стандартните.
Стават страхотни.








Крутони:

Може да се нареже на кубчета и изсуши на 50-60С във фурната.

Така стават страхотни сладки крутони и може да издържи сума ти време.

Основа за чийзкейк:

Може да се нареже на филийки, като бисквити, да се изсуши добре и сетне след смилане в блендера с масло да се ползва като основа за чийзкейк без печене.

За крем карамел:

Съхраненият по горния начин стар козунак, може да се вложи в крем карамел.

Козуначени топчета
Допълвам идеите с едно предложение, направено от Таня Георгиева от ФБ, а именно:

Един добре изпръхнал козунак (500 гр.) се стрива на трохи. Добавят се две пакетчета разтопено масло (по 125 гр.), две кафени чаши пудра захар, две кафени чаши прясно мляко, 2 супени лъжици какао, 2 яйца, 1 ванилия. 
Всичко се омесва много добре. Трябва да се получи средно твърдо тесто, което се оставя за 2-3 часа в хладилник. След това се правят топчета колкото орехи, овалват се в кокосово брашно или смлени орехи. Оставят се отново за 2-3 часа в хладилника и са готови за хапване. 

Мисля, че могат да се оформят и като бисквитки - леко се сплескват топчетата.

Не ми е останало време да го пробвал лично. Тя изразява съмнение в яйцата, но мисля, че ако се хапне набързо не е проблем. Ако топчетата ще стоят по-дълго време, бих препоръчал без да се слагат яйца.

Свински черен дроб в саханче на фурна

  Този начин на приготвяне на черен дроб автоматически влиза в графата "лесно и мързеливо".

 След последното пържене на дроб остана яко чистене на печката и този път реших да си го икономисам и да направя дроба, без да му бая.

 Всичко става толкова лесно и бързо, че направо няма какво да обяснявам.

Дробът се нарязва на парчета, измива и прехвърля в саханче.

Налива му се една чаша кока кола и се оставя така за 10-а минути.

В това време фурната се включва на 200С да загрява.

Течността се излива, а дробът се овкусява с черен пипер, 1-2 с.л. зехтин (олио или и бучка масло за разкош), и му слага съвсем малко кока кола.

Слагам и малко пресован чесън и лютив червен пипер (харесвам да е пикантно).

Ами това е.

Саханчето се пъха във фурната и се пече около 15-а минути.

Просто го проверявам с ножа. Па и готовността всеки може сам да си я прецени.

Като се извади, се осолява и разбърква.

Предпочитам да има и сосче, че така може да се замезва с дробчето и да се топи от сосчето.

Дробът става изключително крехък и вкусен.

Най-важното - никакво пържене (има хора, които избягват пърженото), никакво пръскане и на практика без усилия.

Резултатът - дзверски вкусен дроб и страхотно мезе.

Наздраве!

Пържени агнешки котлетчета

 Нещо много лесно за изпълнение, което е просто един начин да се направят набързо агнешки котлетчета. 

  Необходими са агнешки котлетчета (според броя на човеците), царевично брашно, сол и черен пипер на вкус, настърган кашкавал.

Царевичното брашно се смесва със солта и черния пипер.

Котлетчетата се овалват добре в него и оставят буквално за 10-а минути колкото брашното да "дръпне".

Ако не се бърза, може да престоят така и 24 часа.

Пържат се в загрята мазнина до зачервяване.

Буквално по 4-5 минути от едната страна и 3-4 - от другата.

Вадят се в чиния, поръсват се с настъргания кашкавал и се изчаква кашкавалът да се разтопи леко.

Това е.

Лесно, бързо и Дзверски вкусно.

При това малко по-различно. По желание, преди пърженето могат да се потопят в разбито яйце, но това си е екстра.

"Картофена" пица

   Нищо ново под слънцето.

  Това просто е един начин да се направи странна "пица" без тесто и да е подходяща за такива, които имат глутенова непоносимост, а и им се хапва пица например.

 То в общи линии няма и какво да се обяснява.

 Необходими са ни картофи (след като пробвах се оказва, че е по-добре да се ползват варени), домати, колбаси (каквито има), настърган кашкавал, моцарела евентуално, риган, черен пипер, сол и т.н.

 От снимките просто ще се види:

Картофите се нарязват на тънки кръгчета, леко се осоляват и намазняват. Отгоре им се нареждат и морковчета.

Нареждат се върху сача, най-добре да е застелен с хартия за печене.

Запичат се за 15-а минутки във фурната на 220С.

Ако са варени, дори не е необходимо и това действие.

В това време колбасът се нарязва, настъргва се кашкавала и пармезана. 

Моцарелата се нарязва на тънки парчета.

Доматите се нарязват на тънки кръгчета след като се обелят.

Нареждат се доматите, посипват се със ситно нарязани пресен лук и чесън.

Запича се за още 5-6 минути.

След това се вади, нареждат се колбасите и се ръсват настърганите сирена.

Поръсва се с ригана.

Ползвам за такова нещо единствената готова подправка - за пица (риган, чубрица, черен пипер...).

Дозапича се до зачервяване (разтапяне) на сирената.

Отнема буквално 6-7 минути на 220С.

Остава само да я нарежем и да й се насладим.

НАЗДРАВЕ!

Свински бъбречета в масло

 От дреболииките като мезе не знам да има нещо по-вкусно. Много народ ги отрича, но нямат основание. Няма да агитирам в тяхна полза и да обяснявам колко ценни за организма ни неща има в тях и че с консумацията му можем да си спестим гълтането на хапчета за желязо, минерали и те там разни химии..

 И впрочем това не е рецепта, а просто един лесен начин да се направят вкусни бъбречета. 

 Сега някой ще каже, че смърдят, че имат неприятен вкус. И веднага ще се съглася с тях, но... Винаги има едно "Но". Така е когато не са почистени добре и не са приготвени добре ... 

Бъбречетата ги продават лек цепнати и не случайно. Най-лесно се чистят като се разрежат докрай и с остър нож се премахнат всякакви ципи и кръвоносни съдове.

Измиват се добре и се слагат в хладка вода с 1-2 с.л. оцет, но за предпочитане е лимонов сок. След 30-а минути водата се изхвърля и процедурата се повтаря. Този път може да се сложи и малко портокалов сок.

Някои хора ги варят преди запържването, но тази процедура не я правя много отдавна. Просто ги попарват с вряла вода на два-три пъти. В последната вода се слагат и 1-2 с.л. соев сос.

От там насетне е лесно. Подсушават се и де нарязват в желан вид.

В тигана се загрява малко масло и 1 с.л. зехтин.

Пресоват се една-две скилидки чесън.

Запържват се заедно с пресования чесън. Може да се добавят сушени зеленчуци - 1 с.л. и нещо лютивко (за любителите на пикантното). 

Запържват се буквално за 4-5 минути - колкото да променят цвета си. Солят се и се опиперяват на вкус преди да бъдат извадени от тигана.

Стават страхотни - крехки, вкусни и ароматни. 

Много добре си вървят с питието.

НАЗДРАВЕ!

Мезе от патешки тестиси

 Това е мезе не за хора със слаби нерви и тънка чувствителност.

 Могат да го оценят единствено върлите любители на всякакви дреболии, включително и такива по-екзотични. 

 Единственото смущаващо е името и знанието какво е ... все пак "тестиси", па било и патешки за някои хора звучи направо гадно и сигурно ще си изповръщат червата. Е това не е за такива и по-добре нито да го гледат, нито да четат.

 Преди време приготвях "фудули де куркан" или пуешки момици, т.е. пуешки тестиси, но от кумова срама ги нарекох "момици". То момиците са съвсем друга история, но както и да е ... 
 Някъде им казват "бели бъбреци", или "ядки" и все от куртоазия - да не би да се засегне някаква деликатна струна в душите наши ... :) , а други не толкова деликатни - "мъдурки". Щях да пиша - "топките на попа", ама ... :)

Е точно на това попаднах в един магазин и купих няколко пакета.

Продават се замразени, цената им е направо прилична.

Количеството от 250 грама е напълно достатъчно за мезе за двама с хубаво питие.

Размразявам се в купа с хладка вода.

Измиват се добре, почистват се от разни ципи, ако има такива и се изкисват за около час като във водата се добавят по 1-2 с.л. оцет и соев сос.

След това на два-три пъти се заливат с вряла вода просто за по няколко минутки. Водата се излива и пак вряла вода.

Не е необходимо да се варят- това им е напълно достатъчно. В последната вода се слага 1 ч.л. сол и се оставят така със солта.

Задушават се в силно загрят тиган буквално за 6-7 минути с малко масло като се добавят 2-3 ск. пресован чесън и се опиперяват с бял или черен пипер. Колкото леко да променят цвета си.

Други подправки не са необходими.

При задушаването добавката на ароматен алкохол (уиски, узо или др.п.) е екстра и въпрос на мерак.

Става страхотно мезе - върви си с добре изстудена водка, бяло вино или бира.

Още веднъж, с това мезе за любители мога да кажа само НАЗДРАВЕ!