Патешки бутчета на тиган

 

След гъшия дроб патешките бутчета са ми любим деликатес - в блога имам доста писано за направията им като например

консерва от патешки бутчета конфи

патешки бутчета книжен кебап

патешки бутчета с ориз и спанак

патешки бутчета на фурна и вероятно още доста други.

Този път възнамерявам да споделя един много лесен и сравнително бърз начин за направия на патешките бутчета на тиган. 

За всяка порция е необходимо по едно патешко бутче.

Останалото са подправки и сравнително лесно изпълнение.

Важното е тиганът да е с капак.

Бутчетата ги купувам замразени и затова след изваждането от пакета ги измивам много добре, почиствам и слагам в купа с вода да се размразяват. Добавям и ч.л. лимонтузу.

След размразяването с остър нож ги резвам на квадратчета откъм кожата, а от вътрешната страна,  ако са по-дебелки, също се нацепва - то се вижда на снимката.

Следва осоляването - то е на вкус, като целта е солта да влезне в процепите. Осолявам с моята гурме сол, за която съм писал доста.

След това втривам в бутчетата и горчица. Количеството също е на вкус, но е около по 1 с.л. без връх за по едно бутче.

Така маринованите бутчета заминават в хладилника поне за 24 часа.

В подходящ тиган с капак се капват буквално няколко капки зехтин и след като загрее бутчетата се поставят с кожата надолу и тиганът се захлупва с капака. Пържат се така около 4 минути и се обръщат. След около 2 мин. в тигана се сипват 1/2 ч.ч. вода (може и някакъв бульон) както и около 50 мл перно като пак се захлупва с капака.

Пърженето, по-скоро задушаването, продължава докато бутчетата останат на мазнина.

Веднага след това се вадят в отделна съдина и захлупват.

В останалата мазнина (ако е много се отсипва част от нея) се слагат 2-3 пресовани скилидки чесън, добавят се една или две чаени лъжички царевичко нишесте и сока поне на 1/2 лимон и се вари до леко сгъстяване, защото като поистине се сгъстява още.

При сервирането бутчетата се поливат със соса като част от него може да се сервира отделно.

За гарнитура предпочетох пържени в отделената патешка мазнина картофи, но може и варени картофи, зелена салата или нещо друго по собствена преценка.

Впрочем, преди сервирането може да се обезкостят без престараване и да се нарежат на подходящи късчета. Костите вместо да се изхвърлят стават за една супа.

Ето това е перното, което ползвах - то се изпарява, но оставя лек анасонов вкус, което прави бутчетата особено вкусни.

Признавам си без бой, че сложих повечко - около 100 мл, но това е по мой вкус.

Правят се сравнително бързо - най-голямата играчка е в предварителната подготовка.

Правете смело - няма как да не станат и НАЗДРАВЕ!

КОНСЕРВА - ПАТЕШКИ БУТЧЕТА КОНФИ

        Започвам за пореден път, че патешките бутчета са дзверски вкусни и у дома се тачат като добро хапване и като деликатес.

    В предишната си публикация за патешки бутчета книжен кебап обясних доста подробно как можем да си набавим напълно изгодно патешки бутчета.

На тази снимка показвам консервите от патешки бутчета и маншони, които се продават на "промоция" - 3 кила кутия бутчета за 30 лв при редовна цена 42 лв. Само че това, на практика, е цената на едро, а в магазините е поне с още 25 % отгоре, че и повечко. Това ще да рече, че е цената на 15-20 кг патешки бутчета. Та като си понакупиш малко повечко, два три пакета могат да си стоят във фризера за приготвяне по различен начин, а останалото количество - може да се направи на консерва патешки бутчета конфи. Изключвам варианта с тенекиени консерви. За домашни условия - идеални са бурканите. Изключвам и варианта за пълнене на бутчетата в бурканите с костите и сетне варене с часове. Затова ще споделя моя вариант, който намирам за много удачен:

Тука няма да говоря за количества, а за начин на направия. Добре почистените и изкиснати бутчета се слагат в голяма тенджера и се осоляват с разчет около 18 грама сол на кило бутчета и опиперяват с църно пиперче - 5-6 грама. Слагат се по около 2 кг в плик за печене. За следващия плик за печене бутчетата могат да се овкусят и с добавянето на червен пипер - сладък и опушен по 1 ч.л. За третия пакет: сол, черен пипер, щипка чили, едно две карамфилчета, 5-6 зърна бахар, 1 дафинов лист. Пликовете се слагат в голяма тенджера без да се вързват, а горният им край да излиза от тенджерата. Налива се студена вода колкото да покрива бутчетата, слага се капака (притиска краищата на пликовете) и след като заври, силата на котлона се намалява наполовина и се оставя да къкри около 2 часа като готовността се проверява от време на време.

След сваряването идва тънкият момент. За всеки плик се ползва отделна съдина, върху която се слага цедка и течността от пакета се прецежда, а бутчета се отделят в друга купа и малко като изистинат се обезкостяват като целта е да се запазят едри парчета. Хитрината е в това съдината с течността да се сложи в хладилника до пълно стягане. На дъното се отделят част от соковете на месото, отделените белтъци и т.н., а отгоре остава чистата патешка мас, която внимателно се изгребва и сетне в тенджера се разтапя като в нея се пуща и отделеното месо. Следва пълнене на бурканите с топлото месо и гъша мас. Пълнят се плътно някъде до ръба на буркана, а отгоре да остане около 1 см мазнина. 

Затварят се докато са топли и се обръщат с капачката надолу. Това с цялото количество месо. Остава и доста отделена гъша мас, която също се събира в бурканчета.

Има и друга мазнина - ей онази, за която споменах, че се отделила на дъното като утайка. Тя се събира също в подходяща купа и се държи в хладилника - идеална е за готвене на различни ястия с ориз, зеленчуци и т.н.

Бурканите след като престоят така около час, се обръщат обратно и оставят мазнината да за застине.

Мога да свърша до тук, тъй като приготвените по този начин "консерви" могат да издържат в хладилник около 4-6 месеца.

Само че ние направихме повечко буркани и в хладилника няма толкова място. Затова се пристъпва към последния етап - стерилизиране на бурканите за около 45 мин. от завирането на водата. Така могат да се съхраняват на хладно място (мазе, килер и т.н.).

Като резултат - перфектно приготвено патешко месо, което може да се сервира просто така, да се добави към някое ястие и т.н.

За пълнота - от едно кило патешки бутчета се пълни горе долу един компотен буркан.

Така че себестойността на един буркан е приблизително 3 лв за месото и нека не броим труда си и тока. А консервата от 1,2 кг е 14,00 лв. Всеки сам ще прецени стрували усилията или не...

Като казах тока, установих, че купата на мултито ми хваща пакети с 5 кг бутчета и като ги варя на програмата "задушаване", са готови за два нейни цикъла по 45 минути. 

Изписах много, но в действителност, всичко става много лесно и с минимум усилия...

Ако Ви паднат патешки бутчета, правете смело. 

Дзверска вкуснотия става и да не забравя НАЗДРАВЕ!

Пълнени чушки с патешко месо

  Набързичко ще разкажа как едно популярно ястие като пълнените чушки с ориз и кайма могат да се превърнат в значително по-вкусно ястие с много по-добър вкус с добавката на гъби и замяната на каймата с патешко месо.

 Най-хубавото е, че патешкото всъщност е патешки маншон конфи в буркан с достатъчно гъша мас и това допринасяне хем за по-бързото приготвяне на ястието, хем до значително подобряване на вкуса. 

 Започвам с това, че става дума за осем големи месести чушки, които са избушени и изчистени от семената. На практика, това се четири порции, но си признавам, че и една такава голяма чушка е достатъчна за не толкова ящен.

За останалите продукти давам съвсем ориентировъчни количества: 1 глава лук обелена и нарязана на ситно; 2-3 скилидки чесън- по същия начин; една голяма кафена чашка (или 1/2 ч.ч.) ориз - предвартелно добре измит и накиснат във вода; 1 среден морков - обелен и нарязан на ситно; 7-8 гъби печурки - обелени и нарязани на ситно (гъбите никога не се мият, а само се белят); за овкусяване - сол, черен пипер, джоджен и/или риган - все на вкус.

Разбира се и патешкото месо с гъшата мас - от буркана. Колкото повече, толкова повече - Мечо Пух.

В гъшата мас последователно се запържват (задушават) нарязаните лук, чесън, гъбки, моркови и ориз. Добавя се и месото и се налива топла вода горе долу 3:1 с ориза. Следват месото и подправките.

Когато оризът поуври почти до готовност, след лекото изстиване на плънката се пълнят чушките.

Нареждат се плътно в тенджера, налива им се вода с щипка сол и лъжичка от мазнината и се варят до готовност. Могат да се покрият се чиния, но когато са плътно наредени, не е необходимо.

Хич да не Ви пука, че от плънката ще артиса. Нека ... дори е по-добре да остане и то доста от нея.

В интерес на истината ги варя в мултикукъра и за 15 минути са напълно готови - дори леко разварени. Не го знам моето Делимано (единственото им читаво нещо) какво прави, но на програма "яхния", която е 25 минути, дори за 10 минути ги докарва до пълна готовност.

Няма какво да се лъжем - пълнените чушки са си пълнени чушки, но истинският им вкус идва от вкуса на соса, с който се поднасят и заливат.

Отделя се около 1/2 л от соса от варенето на пълнените чушки.

В подходяща съдина се загряват около 70 грама масло и в тях се запържват 2 с.л. с връх брашно, но колкото да се поеме от маслото и да не промени цвета си. Разрежда се с чушковия сос и се разбърква енергично. Ако се появят случайно бучки, най добре е да се прекара през цедка и да се върне в съдината. Докато си се вари 2 или 3 жълтъка се разбиват с 3-4 с.л. прясно мляко (може кисело и според мене по-удачно и най-често така го правя). Тази смес се изсипва в соса, вари се няколко минути и се овкусява със сол и черен пипер и за разкош се добовят ситно нарязан магданоз и копър.

В интерес на истината, ако се ползват яйца, а не жълтъци, е необходимо да се извърши т.нар. темпериране. И тъй като бухнат две яйца, с черпака прехвърлях по малко от соса при разбитите яйца и сетне обратно. Целта е да не се пресечат белтъците в яйцата.

Поднасяме чушките обилно заляти със соса, със ситно нарязан магданоз и още по-обилно поръсени с прясно смляна смес от четири пипера.

Гъбките в плънката в комбинация с патешкото месо и гъшата мас правят тривиалните пълнени чушки Дзверски вкусни.

Експериментирайте смело и бъдете сигурни в резултата.

Ядеш, ушите ти плющят и често често посягаш към чашката с хубаво питие.

НАЗДРАВЕ!

До тук с пълнените чушки с патешко и гъби.

А сега и два БОНУСА за най-търпеливите дето са чели всичко:

Първият:

По-горе казах, хич да Ви пука ако остане от плънката. Не знаете какво да я направите - някои хора я слагат при чушките - голяма грешка.

В тенджера задушаваме една глава ситно нарязан лук и един настърган морков, доливаме около 1 - 1,5 л топла вода и сипваме остатъка от плънката. За 15-на минути става разкошна супа, която се застройва с яйце и мляко, добавка на магданоз и т.н.

Невероятна е, повярвайте. 

Вторият:

Пълнени картофи.

Ха изненадАх ли Ви. Че и тука има два варианта - с вече сварени или с пък със сурови.

Напълнените ми чушки не стигнаха да ги наредя плътно в купата, и се наложи в движение да мисля нещо.

Имах сварени картофи. Издълбават се с онази джаджа дет се ползва за издълбаване на пъпеши и ябълки. Пълнят се с плънката и хоп при чушките. 

Когато са сварени предварително, стават едновременно с чушките. 

Да си призная честно, много ми беше трудно да определя кое стана по-вкусно.

Картоф с плънка от ориз и патешко звучи нестандартно, но комбинацията ориз и картоф е в много ястия (особено от Родопския край) и наистина стана голяма вкуснотия.

Експериментаторът си е експериментатор и затова пробвах и с един суров картоф, но издълбан повечко.

Е па получи се ...

И по нищо не отстъпваше на останалите.

Та който вариант си изберете, грешка няма ....

Правете смело и се наслаждавайте на хубавата домашна храна.

Сега вече наистина НАЗДРАВЕ!

Патешки маншон конфи

 За патешкото конфи съм изписал доста и затова няма да се повтарям. На когото му е интересно може да прочете подробностите.

 Тука ще споделя съвсем телеграфно последните си идеи:

 Първо, патешките бутчета станаха доста скъпи, да не говорим за патешките гърди (магре), които взеха да гонят космически цени и направо е трудно човек да си ги позволява често.

 За сметка на това патешките маншони (горната част от крилото) са много евтини - цената варира от 3,00 лв до 5,00 лв за кило. На цената на две бутчета можеш да си купиш две кила маншони, които имат предостатъчно месо.

 Имат само един кусур - не са почистени добре от перушината и трябва да си поиграеш малко с ножа или щипките да ги почистиш.

 Сетне добро измиване и овкусяване със сол и подправки - предпочитам малко черен пипер и малко лютив червен пипер. Носят и една идея сух чесън.

 Второ, Пак ги правя в слоукукъра - ама по хитрия начин. Слагам овкусените маншони в плик за печене, оставям ги така за няколко часа в хладилника, сетне в плика гъша мас и плика леко завързан в купата на слоукукъра. Следва варене на 1-ва степен за минимум 5 часа. Никакъв проблем не са. Слагаш плика, включваш и се отнасяш в страната на сънищата. Сутринта, маншоните са буквално разкапани.

 Голямото предимство - никаква цапаница, никакво миене на съдини. Всички знаят колко трудно се мие гъшата мас.

 Обезкостяване - костите сами си падат. Месото се слага в буркани и залива с маста. Така може да изкара в хладилника месеци.

 Вадят се, леко се запичат и могат да се поднесат и като основно ястие с леко доовкусяване и с гарнитура по желание - варени картофи, картофено пюре или салата. 

 Могат да се сготвят по желан начин - с ориз, със зеленчуци , с гъбен сос и какво ли не още.

 Дзверска вкуснотия в много бюджетен вариант и при това само 15-20 минути за подготовка и толкова.

Патешки сърца конфи

 За патешките сърца битува мнението, че както и да се приготвят, все остават леко жилави. Това не е вярно - приготвени добре, стават много крехки и много вкусни.

 В къщи често се приготвят по най-различни начини, но този е възможно най-сполучливият. При това не изисква кой знае какви усилия. Просто се използва технологията конфи, която французките селяни са измислили преди доста години. Впрочем и нашите селяни са я ползвали като са готвели бавно в мас и са оставяли месото в маста. Ама пусто късмет - ония французи и името останало, а на нашето дори сме го забравили и отрекли.

 Необходими са патешки сърца (примерно кило, но това е за доста народ - поне 6-ма), сол и черен пипер на вкус, патешка мас, лимон.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Патешките сърца се измиват добре, разцепват се по средата да станат като пеперудка и се почистват от кръвоносни съдове и др.п. Изкисват се за 30-а минутки в леко подсолена вода с 1-2 с.л. оцет.

След това се нанизват на шишчета, както е показано на снимката.

Могат и да се нанижат като цели сърчица.

Въпрос на предпочитание и на оформяне на шишчетата.

В подходяща дълбока съдина се слага патешката мас, която се загрява до разтапяне и вътре се нареждат шишчетата с нанизаните патешки сърца.

Силата на котлона се намалява на минимум (от 9 на 2-ра степен) и се оставя така да си къкри леко. Готовността се пробва с върха на ножа - да потъва без усилия в сърчицето. До тази степен се вариха малко повече от час и половина.

Когато се извадят се осоляват, опиперяват, наръсват с пресен лимонов сок и са готови за сервиране.

Стават много крехки и страхотно вкусни.

Могат да се поднесат с гарнитура по желание.

Могат да се наръсят със ситно нарязан магданоз или копър и т.н.

В случая с малки обелени картофи, които прекараха в същата мазнина след сърцата около 40 мин., но на 4-та степен на котлона.

Дзверски вкусни и неустоими като мезе към хубавото питие.

Наздраве!

Патешко магре с цитруси

  За патешките гърди (магре) съм изписал доста в блога и затова няма да се повтарям колко са вкусни.

 Правя ги по най-различни начини: на тиган, конфи, карамелизирани, във винено-боровинков сос, сушени като пастърма и т.н.

  Този път бяха направени по напълно различен начин като мариноване и изпълнение.

  Следва да се има предвид, че едно парче гърди варира от 300 до около 550 грама - най-често ги продават по две в опаковка. Като се има предвид, че около 150-200 грама са достатъчни за една порция, може да се направи сметка колко броя ще са необходими:

  И така: патешки гърди (магре); сол и черен пипер на вкус; по 1/2 лимон и един портокал (за два броя магрета); 1 ч.л. царевично нишесте и бучка масло;

  

  Изпълнението е лесно, но трябва да се спазят няколкото правила, които не позволят провал при приготвянето на магретата.

 Първо, не трябва да се мият, а е достатъчно да се подсушат с кухненска хартия. Сетне трябва да се почисти от ципи и др.п.

 Магрето се слага с кожата надолу върху дъската и с остър нож се отстраняват ципи и др.п.

 Сетне се обръща и нарязва напречно през мазнината, без да се стига до месото. На снимката се вижда - нарочно съм ги оставил - има останки от перушината, които трябва да се издърпат с пинсета. Получава се така, защото ги чистят машинно и почти винаги от тях. А сетне да ти попаднат в чинията е крайно неприятно.

 Почистеното магре се опиперява добре от двете страни и се прехвърля в подходяща съдина с кожата надолу.

 Лимонът и портокалът се почистват и се вади само сърцевината им като се отделят семките и ципите. Леко се изстискват върху месото и то се облепва с тях.

 Може да се ползва и киви, но в случая имаше само това.

 Колкото повече престои така, толкова по-крехко става.

  Фурната се включва на 180-200С и се оставя да загрява.

  Тиган с незалепващо покритие се загрява добре и без да се слага мазнина почистеното от цитрусите магре се запича откъм кожата за 3-4 минути. То си личи кога е запечено - появява се лек загар отдолу. Може и да се повдигне с лопатката и да се провери готовността.

 Пече се от другата страна максимум 2 минути.

 След това се прехвърлят в подходяща съдина, осоляват се леко и заминават във фурната точно за 8 минути (това е за нормално опичане). Иначе по желание времето може да се увеличава с по 3 минути, но вече се рискува да се препече и да стане по-твърдичко или пресуши.

 Докато магрето се запича във фурната, се приготвя цитрусовия сос. В същия тиган с мазнината от запичането се слагат леко скълцаните плодове (може да се добави още портокал или друг плод по желание), лъжичка мед и по щипка сол и черен пипер. В отделна съдинка се разтваря царевичното нишесте с малко вода и се излива в соса. Слага се и бучката масло.

 (За разкош му добавих чашка (кафяна) бърбън.)

 Малко се разсеях и вместо сос се получи нещо като цитрусов мармалад, от което вкусът изобщо не пострада.

 Готовите магрета се поставят върху дъска и се оставят така  за 10-а минутки - хем да си отдъхнат, хем и соковете им да се разнесат.

 Нарязват се тънкофайски, подреждат се порционно и се сервират с картофено пюре и леко заляти с цитрусовия сос. Може и с нещо друго - гарнирането е въпрос на въображение и налични продукти.

 Дзверска вкуснотия.

 Приятен апетит и наздраве!

Кюфтета конфи - полезно предложение

 Това определено не е рецепта, а един интересен и вкусен начин да се приготвят кюфтета. Нещо от рода на полезни съвети, за тези които имат слоукукър или мултикукър.

В купата на слоукукъра се слага гъша мас и се включва на втора степен. За мултикукъра - включва се на режим подгряване.

Когато се разтопи гъшата мас, се пущат кюфтета вътре и се "забравят" за 3 часа.

Стават направо перфектни и не поемат мазнина, дори част от мазнината в кюфтета "изчезва".
Може да се сервират върху пърленка и с картофено пюре.

Наистина са много вкусни от гъшата (патешка) мас, която може пак да се използва.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Патешки бутчета конфи

За технологията конфи и приготвянето на патешки гърди конфи вече съм писал подробно и затова тука ще бъда пределно кратък.

Необходими са патешки бутчета и гъша мас. 

За предпочитане е бутчетата да са повечко, колкото да запълнят съда, защото се разминаваме само с едно правене, а има за доста време и винаги могат да се извадят от хладилника.

Изпълнението е лесничко:

Патешките бутчета се почистват, измиват и подсушават.

Съвсем леко се осоляват.

Нареждат се в купата на слоукукъра, слага им гъша мас - около 1 буркан.

Включва се на първа степен и се забравят за поне 4 часа.

Проверяват се дали са започнали да се "разкапват" за това време.

Ако ли не, времето на "варенето" се удължава.

Готовите бутчета се вадят и тези, които ще се консумират веднага, буквално за няколко минути се запичат под грила във фурната - колкото да променят цвета си.

Останалите се обезкостяват, слагат се в буркани с винтова капачка, заливат се с мазнината и като поизстинат, заминават на дългосрочна почивка в хладилника.

Така могат да престоят в хладилника до 6 месеца със сигурност, без да променят вкуса си. Могат да се извадят и за няколко минути да бъдат на масата и да спасят положението.

Патешки гърди конфи

 Патешкото конфи е класика и невероятен деликатес. При това много любим в къщи. Признавам си честно, че стана любимо семейно ястие преди доста години. И то по една случайност, но това е цяла история, на която тука няма да отделям място. Само ще спомена, че го купих във Франция - беше в огромна консервна кутия - 1,350 кг и то защото беше на най-нормалната цена в целия магазин за количеството си. Домъкнах си го до България, без даже да го знам какво е - пишеше нещо си като "канар(д) конфи". Единствено знаех, че "конфи" е особена технология на готвене в мазнина на ниска температура и затова реших, че ще е нещо вкусно...

 Сетне в България установих, че съм купил патешки бутчета конфи, които бяха не само вкусни, а Дзверски вкусни. 
  Тука и сега няма да пиша за технологията "конфи", която във Франция селяните са ползвали в миналото и която много прилича на нашето готвене на свинско в мас и продължителното съхраняване на месото по този начин.

 Та след това доста често патешките бутчета конфи се правеха в къщи- предварително овкусени, сложени в плик с малко олио или зехтин, а плика се вари във вода на бавен огън. Мазнината от варенето, добре прецедена, я ползвах за овкусяване на салати включително и на картофена. Ставаше някаква чудесия със салатите.

 След две-три години се сетих за гъшата мас, която по нашенските магазини за съжаление липсва и започнах да си я правя сам. В ония години в бившия Птицекомбинат бяха започнали да отглеждат патки и само в тяхния Фирмен магазин на входа продаваха патешки изрезки. Сега ги има почти във всеки хипермаркет или голям супермаркет. Та така, овкусените предварително бутчета (както са са си с мазнината и с добавката на гъша мас) се слагаха в плик и се варяха на бавен огън - поне няколко часа, докато месото започне само да се отделя от костите.

 После започнах с варианта - правене на фурна, поне не се висеше непрекъснато на котлона. И то си беше една епопея докато уцеля температурата на фурната - да не надхвърля 140 С, че иначе ставаха като печени.

 И поради големия зор за направията все правех поне по 10 броя, че и повече - да има и да не се мъча. Съхранявах или във фризера или в буркан заляти с гъшата мас. Истина е: издържат така по няколко месеца в хладилника. Явно френските селяни не са били толкова тъпи, па и нашите хора на село - нали по този начин съхраняваха свинското в мас.

 Преди година и нещо си купих Слоукукър, демек бавноготвеща тенджура, но не бях се сещал да я ползвам за тази цел - до онзи ден. Човек като си влезе в руслото на навика и някакси не се усеща ... Патешки бутчета конфи се правят ей така и си ги правиш ей така и се мъчиш. 

 Само че този път бях купил патешки гърди без кожа и без мазнина и като знам, че както и да се приготвят стават сухички, реших да ги направя конфи и то точно в слоукукъра.

 Идеята ми се оказа направо чудесна и се получиха Дзверски вкусни патешки гърди.

 Лелей, как се разприказвах ...!?

 Необходими продукти: нека да са поне четири броя патешки гърди без кожата, както и поне един буркан гъша мас.

 Изпълнението е като за начинаещи:

 Патешките гърди се овкусяват със сол и черен пипер и оставят така да престоят поне една нощ в хладилника, завити в домакинско фолио.

 В моя случай изобщо не ги овкусявах, защото едно временно с тях пуснах едно поизостанало и позасъхнало парче кайзеровано месо.

  


С остър нож патешките гърди се изчистват от всякакви ципи и др.п.

В купата на слоукукъра се слага гъшата мас.

(ако няма такава, заменя се с малко обикновена мас и олио, но не е същото).

Нареждат се върху нея парчетата гърди (в моя случай и изсъхналото кайзеровано месо - то ще си пусне подправките) и върху тях се слага още малко мас.

 Слоукукъра се включва на първа степен за 4 часа, а върху гърдите се слага 1/2 лимон - да не "изплуват".

  


 Проверява се от време на време след 3-я час - дали месото започва да се разкапва... 

  По някое време лимонът се маха...той дал всичко от себе си.

 Беше готово след 3 1/2  часа, но предпочетох да си постои всичките 4-ри. 

 Все пак целта е пълно разваряване на месото.

Колкото повече е развалено, толкова е по-вкусно.

 
Месото е станало превъзходно, а да не говоря за парчето сухо кайзеровано месо - омекнало е и е станало превъзходно.

 

 
Използваната мазнина се прецежда през цедка застлана с кухненска хартия. 

Прибира се в буркана - може да се използва отново.

Или пък останалото месо (което няма да се хапне веднага) да се сложи в буркана, и така в хладилника.

Може да изкара в този вид няколко месеца. Е, никога не ми се е заседявало толкова, но наистина издържа по толкова.

Просто вадиш, претопляш, и имаш страхотно хапване.

Готово е за сервиране - в случая с невероятното ми картофено пюре и запържен в гъшата мас грах от буркан.

Дзверска вкуснотия.

Па и се прави страшно лесно въпреки плашещото заглавие ...

Носи на яко пийване ...