Бърз и лесен десерт с бишкоти

  Поогледах се в блога какво публикувам в последно време и чак си се стреснах - колбаси, суджуци, меса и какво ли не мръФчесто... Много малко нещо сготвено, тук таме нещо тестено и нищо сладичко или десертчесто. 

 Човек ще си помисли, че ядем само сухи мезета и пием нон стоп, което не е така - правят се различни супи, ястия, че и от време на време и десерти. Много често правя разни неща от старите книги или пък нещо, което Бабите ми са приготвяли, но кой знае защо ги "прескачам" и не им отделям каквото и да е внимание.

 Е днес реших да споделя един много бърз и лесен сладкиш, който може да се направи и от най неумелия в кухнята.

Най-ценното при този домашен сладкиш е, че няма точни количества и мерки, както е при повечето сладкиши. Няма печене, варене, желиране и т.н.

Необходими са: пакет готови бишкоти; 2 или три пакетчета сирене тип "крема" - в идеалния вариант кутийка "Филаделфия", ама защо да се набутваме със скъпия продукт; заквасена сметана, но за предпочитане е обикновено цедено мляко; бурканче домашно сладко - от череши, ягоди, смокини или каквото има в къщи- стига да има сок.

Изпълнението е като за деца от детската градина: сиренето крема заедно с цеденото мляко (примерно 2 пакетчета крема и 300 грама цедено мляко) се разбиват с миксера до хомогенна смес (може и с онази бъркалка за яйца) и в тази смес се добавя сок от сладкото. Колко? - ами колкото искате да Ви е сладко. Може да се добави и пудра захар и малко ванилия.

Най-важното е да се разбие добре и да сместа да стане еднородна.

В подходяща тавичка (моята е 25х25 см) на дъното се разстила пласт от млечната смес и отгоре се нарежда ред от бишкоти. Сега при желание, бишкотите могат да бъдат топнати в кафе, в леко разреден коняк или в мляко, но това не е задължително. Намазва се отново с млечната смес и така продължаваме до напълване на тавичката или свършване на продуктите.

Заглажда се без голямо престараване и отгоре тум таме леко се украсява с плодчетата от сладкото. 

Може да се "украси" с настърган шоколад, със стружки кокос и каквото ти подскаже въображението.

Както казах, няма правило - всичко се прави "на око" и вкус.

Понеже се прави буквално за 10-а минути изобщо не се престарявам. 

Нарочно го оставям ей така леко рошаво и "нахвъргано".

На пръв поглед прилича на прословутата бисквитена торта, но е в пъти по-вкусно.

Най-важното е, че можеш да си регулираш сладостта и да се получи един напълно приличен нискокалоричен десерт, след хапването от който ще трябва задължително да си правиш разходка из парка за "горене" на излишни калории.

Впрочем, гостите си облизаха пръстите и искаха допълнително.

Лелей, писах пет пъти повече време да го опиша отколкото ми отне да го направя.

За разлика от другите десерти си е напълно бюджетен - най-скъпото е пакета бишкоти, а останалите продукти са по-евтини от него.

Правих го и с една кремообразна извара (продават я в една верига) и стана още по-вкусно отколкото с "крема" сиренето. Па и в интерес на истината се оползотворяват разните бурканчета сладко от шкафа.

Правете смело - това е само идея, и се наслаждавайте на един наистина вкусен десерт.

Впрочем върви си и като мезе към питието и затова НАЗДРАВЕ!

МАРМАЛАД ОТ СМОКИНИ и още нещо

 

    Страхотно обичам сладко от смокини - било зелени, зрели или презрели, па биля и на мармалада от тях съм супер фен...

    Само че в последно време се появи неочакван проблем - пустите му смокини имат едни ситни зрънца, които ми засядат между зъбите и не изпитвам какъвто и да е кеф от това сладко.

    Онзи ден попаднах на пазарЯ на едно супер презрели смокини - направо кафяви и разпукани. И то на цена 2 лв вместо на 3 лв както продават останалите ...

    Купих си две кила с идеята за сладко и като им видях семчите изпаднах в потрес ... Замислих се какво да направя, за да ми е кеф сладкото и "родих" една трудоемка идея ...

Та две кила смокини, които бидоха обелени. За компания около 400 грама сини сливи - без костилките и също обелени, 1 голяма ябълка-по същия начин и една голяма праскова.

Всички плодове се слагат в тенджерата и заливат с 1 ч.ч. вода и се варят до пълно омекване.

Варенето продължи около 40-50 минути,  а плодовете направо се "разкапват".

Следва пасиране с пасатора и прецеждане през цедка.

От всичко това остава отпадък около 200 грама - 5-6 с.л. твърда маса, която се изхвърля.

Ето това почти остана преди да бъде прецедено изцяло. Голяма играчка е .. да знаете.

Ама си струва ...

Прецедената "кашичка" се връща в тенджерата и се вари докато се редуцира поне с 1/3. 

Добавят се на това количество около 400 грама захар и сокът на 1/2 лимон и се вари до желана гъстота

Както е топло, преди да го сложа в бурканчетата, добавям 1-3 с.л. мед.

Разбърквам и пълня.

След затварянето - с капачката надолу.

Невероятно, дзверски вкусен мармалад се получава.

Заслужава си да се пробва.

Правете смело и няма да съжалите - такъв мармалад не сте опитвали ... впрочем и на мен ми беше за първи път. Определено докато има още смокини ще направи няколко пъти ...

Лесно сладко (мармалад) и желе от дюли

Сега е сезонът за направа на ароматно и вкусно сладко и желе от дюли. Достатъчно е да оставиш дюлите във фруктиерата и цялата къща придобива един такъв хубав аромат на свежест, на есен. Но все пак дюлите ги предпочитам под формата на мармалад и желе с леко тръпчивия им вкус.

За направата им из Нета могат да се прочетат десетки начини, а и всеки си има някакъв собствен. 

Този, който предлагам е възможно най-лесният и най-мързеливият т.е. отнема минимум време и усилия.

Естествено, необходими са дюли, захар, индрише (който харесва), както и ванилия (ванилова захар), но в този случай и лимон, портокал и поне 2 ябълки на кг дюли.

Изпълнението е максимално просто като не се налага каквото и да е стъргане и т.н. 

Необходимо е само притежанието на мултитенджера (демек мултитукър).

Дюлите и ябълките се измиват и нарязват на произволни резени.

Обелват се и почистват от семките и твърдата част.

Почистените резени се слагат в направо в купата на мултито, в която има малко вода (200-300 мл на кг плод) и в която е изцеден сока на 1/2 лимон, а т.н. "отпадъци" в някаква друга купа.

При плодовете се добавят захарта, ваниловата захар, настърганата кора на половин лимон и на половин портокал и мултито се включва на режим "варене". В моето на 1-ва програма, която работи като тенджера под налягане  и сваряването им отнема 10 минути.

Следва намачкване на плодовете с оная хитрата джаджа за мачкане на картофи (до желана големина) и прехвърляне на готовата смес в тава и печене във фурната на печката на 150С. 

Преди да се пристъпи към печенето може да се пробва на сладост и ако не е достатъчна захарта, да се добави още на вкус.

След около час сладкото или мармалада са готови. Просто се пече до желаната гъстота.

Веднага се пълни в сухи бурканчета, завинтват се капачките и се оставя върху тях до пълно изстиване.

Идва ред и на желето. В купата на мултито (без да се мие, разбира се) веднага се поставят обелките и вътрешностите на плодовете, налива се вода поне 3-4 пръста над тях и се повтаря процедурата с варенето. 

Изчаква се леко да поизстине. Обелките се изцеждат и изхвърлят, а получената течност се прецежда през сито и домакинска хартия. Така се получава идеално чист сок, който се прехвърля в подходяща тенджера. Добавя се захарта, ваниловата захар и половинката от изцедения лимон и се оставя но котлона на си къкри на 1/3 от мощността му. Вари се до получаване на нужната гъстота като за желе. Повтаря се процедурата с пълненето на бурканчетата, обръщането им и т.н. Естествено, преди това свареният лимон се маха.

Сладкото (мармалад) става леко тръпчиво с много добро ухание на дюля и лек аромат на цитруси.

Е, нали е лесно и изключително мързеливо? Никакво стъргане, никакво висяне до тенджера, никакво бъркане, никакво пръскане из къщата... Максимум половин час да се обелят и почистят 2-3 кг дюли и толкова. Всичко останало се прави ей така между другото.

При желето, в зависимост от настроението, правя различни вариации:

Този път в половината от него преди пълненето в бурканчетата добавих 2-3 с.л. мед, а в другата половина - разтворих 3-4 шоколадови бонбона с конячен пълнеж.

Чудя се защо втората половина от него ми харесва повече? :)

Е и на края да дам и някакви количества:

на кг почистен плод се слагат 500 грама захар, 1 ч.л. ванилова захар и 200-300 мл вода, както и сока и настърганата кора на половин лимон, също така и настърганата кора на половин портокал.

на литър прецеден сок за желето - 600 грама захар, 1 ч.л. ванилова захар и половината изстискан лимон.

От два кг дюли и ябълки резултатът: 7 бурканчета сладко и 4 бурканчета желе - по 300 гр.
Две от желето са с добавка на шоколадови бонбони с коняк - да си оближеш чинията!

Сладко от смокини - пореден експеримент

 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.

 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 

 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.

 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.

С едно правене - два вида сладко.

Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.

Сладко от патладжан

Е, какво пък толкова - щом може да се сготви по най-различни начини, защо пък да не може и да стане на сладко?!

Към този експеримент ме подбутна Пепи Стоева в групата Готви, обичай, усмихни се! със седмичната си задача. 

Обичам такива предизвикателства ... па и в момента имах малко свободно време и патладжан на разположение.

Описвам какво и как направих:

хубави месести патладжани се обелват, само месестата част (без семките) се нарязва на кубчета 1х1 см. Количеството - 500 грама.

Патладжана се накисва в студена вода като отгоре се притиска с чиния дза не плува и се оставя така около 30-а минути. Сетне водата се сменя и процедурата се повтаря.

Варих в мултикукъра и затова за него, но почти същото е и тенджера, но в кукъра става доста по-бързо.

С вода, колкото да покрие патладжаните, се варят 10-а минути. Водата се изхвърля като патладжаните се оставят да се пооцедят малко и се почистват тук таме появилите се семенца.

Слагат се 300 грама захар и се включва на режим варене за 10 минути. След 10-те минути се слага щипка лимонтузу, разбърква се и се слага в бурканче.

 

Хубави прозрачни парчета патладжан, бистър и добре сгъстен сироп.





 

От това количество излезна едно бурканче и това в купичката.

Чудих се за някакъв аромат, но и така ми хареса.


Страхотно сладко, колкото и да е необичайно.

Домашен сладолед с две съставки

  
Признавам си без бой изобщо, ама изобщо не съм фен на сладките неща, пък за сладоледите да не говорим. Дори и в детството си много рядко ми е теквало да хапна сладолед - предпочитах да икономисам стотинките си за някоя книга.... 

 Някакво ей такова предубеждение към продавания ни сладолед... Преди години бях чел какви съставки има в него, колко са вредни и бях до там.
 Направих си труда да снимам вчера един такъв и се вижда какво има има в него. Уж не са вредни, но много се съмнявам колко са полезни съставките...
 Па и производителят е сбъркал температурата на съхранение 18С ? ХА ха... 


  
 Съвсем наскоро една приятелка -Аля, ме съблазни с един разкошен сладолед и реших, че ще си направя - колко му е.Първият ми опит беше с цедено кисело мляко, кондензирано подсладено мляко и някои други неща. 

 Получи се, но не ми хареса като консистенция - стоеше по-скоро като замразени млека, без да е кремообразно. Направих няколко опита с различни съставки като автоматично отхвърлих тези с яйцата, тези с варенето и въобще тези с врътнята.

Така стигнах до този вариант и от постигнатото съм напълно доволен. 

При това се употребяват само две съставки - сладкарска сметана и подсладено кондензирано мляко. То е достатъчно сладко и за моя вкус не се налага допълнително подслаждане.

В краен случай може да се добавят и няколко лъжички пчелен мед - въпрос на вкус.

Необходими са: 1 кутия подсладено кондензирано мляко (397 мл), 2 опаковки по 200 мл сладкарска сметана.
Евентуално и пчелен мед на вкус -  2-3 с.л.
Количествата са по моя вкус, но могат да варират - например и само с 200 мл сметана пак става страхотен, но по-сладък...

 Изпълнението е толкова лесно, че просто няма какво да описвам. 

В подходяща купа се изсипват сметаната и кондензираното мляко и с миксер се разбиват до получаването на хубав пухкав и гъст крем. 

Ако се добавя и мед, разбива се още 30-а секунди.

Пресипва се в подходящ съд и заминава във фризера. Може да се извади съдинката и да се разбърка с лъжица.

 (на снимката е с какао - шоколадов)

 Ако се сложи ванилия, става ванилов сладолед.

 Ако се сложат 2-3 с.л. какао, става шоколадов сладолед.

 Може получената смес да се раздели на две - и да се направят и двата сладоледа.

 А от тук нататък носи всякаква фантазия - ядки, плодове, натрошени вафли, натрошен шоколад, разни заливки и т.н., все се получава и е невероятно вкусен

Това е поредното изпълнение - този път с тук таме натрошен шоколад.












 Ами това е ... Бързо, лесно, вкусно и здравословно.

 П.П. Прави се за 5 минути и излиза омалко над 7,00 лв при положение, че кондензираното мляко е около 3,50 лв, а сметаната е по 2,00 лв/кут.

Впрочем има и доста по-евтин вариант:

сметаната е по 1,29 лв/кут.
кондензираното неподсладено мляко е 1,39 лв

Може и да се ползва кокосово мляко


И в двата варианта не става толкова сладък.















П.П. Има и други вариации на този сладолед от две съставки:

вместо кондензирано мляко може да се ползват добре намачкани или пасирани плодове:
банан
пъпеш
праскова
кайсия
и т.н. и т.н., които се смесват с разбитата сметана и ако не е достатъчно сладко, може да се добави малко мед.

Това  е с добре намачкан банан.

 Това е с праскови и залят със сока от сладко праскови









  П.П. Правих и един особен - кондензирано мляко, сметана и вместо подсладител - натрошена сусамова халва, която се разби с миксера.
Стана невероятен.


П.П.
Пробвах и с готовата суха смес - сметана за разбиване, чиято цена на пакетче е под 1,00 лв.
Пак се получава и става също вкусно, но лично мен ме смущават достата Е-та в тази суха смес.





19.VІІ.2016 год.
П.П. Получих бележка, че същия сладолед и със същите съставки е публикувала в БГ-мама Гуинет (която много уважавам) и то на 3.VІІ.
Пропуснал съм тази публикация и констатирам, че по едно и също време сме го правили, но публикувам с голямо закъснение.
И за да няма сърдити ето линк към рецептата на Гуинет - можем само да се учим от нея.

Па и това е потвръждение, че наистина вкусните неща се правят най-лесно.

17.08.2020 год.

П.П.

По съвет на Вили П., която е изпробвала рецептата в доста варианти и е много доволна от нея, направих един по нейния най-сполучлив вариант:

Основните съставки са същите, но при разбиването на сметаната и кондензираното мляко, се дабавя и една ч.л. желатин. Слагат се и натрошен бял шоколад и счукан лешник.

Желатинът стяга допълнително сместа и след ваденето от фризера се задържа по-дълго време преди да започне да се топи.

Нямаше да съм аз, ако не пробвал и варианта с добавка на толкова 1 ч.л. желатин, "активиран" в 30-а мл вода за 20-а секунди в микровълновата печка.

Резултатът беше превъзходен и в двата варианта.

По никакъв начин не може да се усети вкусово наличието на желатин.

Пробвайте и този вариант! Ефектът е невероятен.

Как да приготвим вкусни кестени

 

 Кестените, бих казал, са Божия благодат. В Средиземноморието се тачат твърде много и от древноримско време са били част от кухнята - с месо, с морепродукти, варени или просто печени. 

    През септември и началото на октомври целият Париж ухае на печени или пържени кестени. И понеже точно по това време сме били там, градът го свързвам именно с този божествен аромат и многобройните колички на уличните търговци. Пекат ги или пържат в едни специални тигани с големи дупки на дъното. Все пред очите ми са едни тъмнокожи момчета с количка за пазаруване (от тази в суперите), в нея една голяма кофа с жар и на скарата кестени. Неустоимо - аромата на пушека, на кестени така се смесват, че чак омайват.

    В детството събирахме кестени, печахме върху тенекия. И си признавам честно, услаждаха ни се почти наравно с печените жабешки бутчета.

    В годините нещо тези кестени се поизгубиха, по улиците има само от тези декоративните или т.нар. конски кестени, които не стават за ядене.

    Тази година на нашия пазар се появиха доста кестени-внос от Гърция на сравнително неприличната цена 7 лв килото, но след като ги видях в някои "вериги" на цена 9-10, че и 11 лева килото, тези на пазарЯ направо взеха да ми говорят - "купи, купи". Та ги послушах и си купих цели три кила. Не е проблем да се съхраняват дълго време на сухо и прохладно място.

    Преди да премина по същество, не мога да пропусна и факта, че са много полезни. Съдържат естествени растителни протеини и въглехидрати, които лесно се усвояват от организма - направо идеален заместител на месото. Освен че са вкусни, поради наличието в тях на фолиева и аскорбинова киселини, както и на калий, мед, желязо, цинк, фосфор и разни витамини, са направо и здравословни.

    Начините на приготвяне на кестените са доста като най-разпространените са варене, печене или пържене, както доста по-рядко готвене с месо (основно червени меса), но има и рецепти с морепродукти и дори за крем супа.

 Започвам с варенето. Доста хора си мислят, че по-лесно от това няма. Цепваш с остър нож откъм закръглената страна, пущаш в тенджерата и вариш - обикновено около 20-30 минути. Цепването е задължително и когато са пресни е лесно. Като поизсъхнат с времето, най-добре е след измиването им за кратко да се попарят с вряла вода и тогава става доста по-лесно. И така кестените вече са готови за варене.

    В подходяща съдина се налива водичка колкото да покрие леко кестените, слагат се 1 ч.л. сол, 1-2 дафинови листа, 1 карамфилче, няколко зрънца черен пипер (може и без него), кората на мандарин, портокал или лимон (може и сушена), както и 2-3 с.л. зехтин. Варят се около 30-а минути, но може и повече - зависи от доста неща. 

    Познава се, че са готови, защото започват добре да се напукват.

    Сетне вече е ясно, малко да поизстинат - белене и нападение. Честно казано, стават невероятно вкусни и са страхотно мезе към хубаво питие.

    За печените кестени: Процедурата по подготовката е същата. И най-хубави и вкусни са на жар, ама ... вместо жар имаме фурни. На дъното на тавата се застила хартия за печене, отгоре се нареждат кестените с плоската страна надолу, поръсват се със сол и със зехтин (в цепнатата им част). Пекат се на 220С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. 

    Има и вариант за "печене" в тиган. Както са подготвени се слагат в тиган без мазнина под капак и се пекат около 15-а минути като тиганът се разтръсква често често.

    Пекал съм кестени на барбекюто - едното е газово, а другото на дървени въглища. Почти по същия начин - цепнати, осолени и леко омазнени, но там ползвам тава с големи дупки. Тези в барбекюто на дървени въглища стават уникални на вкус.

    В същото барбекю стават дзверски вкусни като се увият в няколко слоя алуминиево фолио и са заровят в жарта за около 10-а минути.

    Вариантът за печене на жар е лесен - овкусените кестени се слагат в специалния тиган и върху жарта... Готови са, когато се разпукат и замиришат на приятно.

    Пържени не съм правил, само съм ял, като процедурата е почти същата като печените в тиган, но се слага малко мазнина.

    От добре опечените, обелени и изсушени кестени може да са направи брашно като се смелят в блендера и пресеят. Идеално е за сладкиши.

    Любимият ми вариант го оставих за финал - сладко от кестени:

    Кестените леко се подваряват, колкото да се обелят лесно и сетне се варят на няколко пъти в захарен сироп. В Турция това е невероятен деликатес - след като купих на няколко пъти едни бурканчета по 300 грама на една яка цена, взех да си го приготвям сам в къщи.

    Моята рецепта е много лесна - 3х1. 

    Кестени - 1 кг, които както казах се цепват и подваряват във вода и сетне се белят. Прави се сироп от 1 л вода и 1 кг захар. Като заври се пущат кестените, варят около 30-а минути и котлонът се изключва. След като изстинат, примерно на другия ден, пак се варят на слаб огън около 30-а минути и пак се оставят да изстинат. третият път се добавя някакъв аромат - ванилия или канела (просто идея).  Кестените добре се напояват със сладост и направо се топят, сиропът става гъст като петмез.

    Готовото сладко се пълни в бурканчета, престояват обърнати върху капачката и остава само да се насладим на божествения вкус.

        Тъй и тъй публикацията стана безкрайно дълга и многословна, ще си призная и един "грях" за най-екзотичното си сладко: 

        в Турция често правят разни сладка от изсушени плодове. Веднъж правих такова от сушени смокини, в които пъхнах по едно вече сварено кестенче. Е, те това беше трИпач. Направо си бях забравил, че съм правил такова нещо, но публикацията ме подсети.

    Е, пропуснах да напиша за ястията с кестени (патица или пуйка с кестени, класика; свинско с кестени - друга класика) или за крем супата от кестени, ама няма да правя трактат я. И без това ме обвиняват, че съм многословен и съм ставал досаден, така че нека да остане мегдан за други публикации.

        Както и да решите да ги направите, кестените си заслужават достойно място на трапезата ни.

Шоколадов мармалад и пикантен вариант

 Това не е само мармалад, а е шоколадов и неустоимо вкусен. Направо си е за любителите на шоколадовите изкушения.

 Имах налични 2 кг зрели сини сливи, 2 праскови и един банан. Просто ги измих и пасирах с нутриблендера направо до кашеобразно състояне.

 Сложих всичко в тенджерата без захар и след като включих котлона на втора степен (от 9 ), направо го забравих за 3 часа. Само на 30-а минути хвърляне на едно око и леко разбъркване.

Просто си къкреше и лекичко изпаряваше. Никакво пенене, никакво пръскане.

В интерес на истината, докато мармаладчето си къкреше свърших сума ти друга работа - нарязох и смелих месо за поредната експериментална домашна шунка (и за нея ще споделя) и още куп други неща.

Наложи се едно излизане и котлонът бе изключен и тенджерата оставена върху него.

След прибирането установих, че количеството се е редуцирало почти наполовина. 

Мармаладът бе опитан за сладост и прецених, че няма да му слагам захар. Беше с леко сладко тръпчив вкус. Затова му сложих само 1 ч.л. ванилена захар и в този момент се сетих, че из някакви руски сайтове бях чел, че една дама се хвалеше със сладко от смокини с какао.

Акълът ми не е много и реших да пробвам с три супени лъжици какао, които без да се колебая му ги ръснах.

Включих котлона на почти най-силната степен и се започна едно яко бъркане. Иначе, оставиш ли го и пръска до тавана на бокса.

За около 30-а минути се сгъсти достатъчно и прецених, че  готов моят мармалад.

  Когато махнах тенджерата от котлона, добавих и две големи супени лъжици с мед и разбърках.

 Веднага биде напълнено в бурканчета, капачките стегнати и оставено да изстива върху тях.

 От това количество се получиха 3 бурканчета по 400 грама и остана една купичка за пробване.

 Просто невероятно ароматно - на топъл шоколад и страхотно вкусно.

  Опитваш и почваш да се чудиш - мармалад ли е, плодов шоколад ли е?

  И при това напълно здравословно - без каквато и да е захар, а количеството на какаото всеки може да си регулира по собствен вкус.

   Най-важното е, че е неустоимо вкусно и си струва да се направи.

П.П. 23.09.2018 год.
Реших да направя втора доза от този мармалад.
Продуктите, всичко е същото, но се сетих, че най-интересният и вкусен шоколад е горчивият шоколад с чили.
Та заедно със сливите смелих и само едно червено просто много люто чушле.
Който иска, може и да заложи на по-голямо количество - 2-3 чушлета. Най-доброто е, че може в процеса на приготвенето да се пробва и да се регулира по собствен вкус.
Лелей, какво с получи ?! Невероятен вкус ... вкус на леко пикантен шоколад. 
Това може и да го поднесеш не само с палачинки, но и дори със сирена, че и патешко мегре или нещо подобно.
Дзверска вкуснотия!

"Мляко" от семена на пъпеш

 

    Лятото си отива, а и с него последните пъпеши. Затова сега му е времето да им се насладите за последно, както и да си приготвите нещо много полезно за зимата.

    Пъпешът е направо изумителен плод и при това много много полезен за здравето ни, но няма да отегчавам когото и да е... който иска, може да прочете в Нета.

    Не си падам много по пъпешите, но заради полезността им се напъвам и си хапвам.

        В действителност пъпешът е един малкото плодове, който може да се консумира изцяло - без какъвто и да е отпадък.

    Редовно си правя сладко и мармалад от тях, корите не изхвърлям, защото съдържат същите полезни вещества и затова от тях също си правя сладко. 

    Семето на пъпеша също не се изхвърля. То е много полезно със съдържанието си на протеини, витамини -особено В6, както и на минерали - магнезий, мед, цинк, желязо, калий, фосфор, манган. 

  Най-често ги суша - трябва да бъдат добре изсушени, за да се съхраняват. След това ги ползвам за направата на чай. Чаят може да се направи и от цели семена и от смлени. Полезен е за сърцето и за намаляване на кръвната захар. За да се отделят семената за сушене, трябва да се почистят от меката обвивка, което си е пипкава работа.

Има и един много много по-лесен начин да се употребят семената на пъпеша като се направи т.нар. "мляко" от пъпеш.

В действителност няма рецепта, а начин на направия, който е:

Пъпешът се разрязва на две и цялата мека част от двете половинки се изгребва с лъжица направо в купата на блендера.  Долива се вода - на око, в зависимост от големината на пътеша (на един голям пъпеш - около един литър). Добавят се и две три с.л. мед.

Следва старателно пасиране.

След това и прецеждане през сито.

Получава се много вкусен  и полезен сироп, който преспокойно може да се нарече и мляко.

Изстуден в хладилника е чудесна напитка.

Когато се направи по-голямо количество, може да се съхранява в пластмасови шишенца във фризера или пък дори да се стерилизира за 10-а минути.

От един пъпеш след прецеждането остава горе долу ей толкова - една макс. две с.л. семена.

И те не се изхвърлят, а се изсушават много добре, защото в тях са се запазили значителна част от полезните вещества.

И чашка от напитката.

Още след първия опит ще намерите "своето" количество вода и мед за добавяне.

Вместо мед може да се подслади със захар, но с мед е за предпочитане.

При направията може да се добави и малко ванилия или друга подправка. Тука всичко е въпрос на вкус и въображение.

Правил съм няколко варианта, като за особено сполучлив намерих този с добавката на един лимон (без кората и семките), 3 с.л.  мед и  1 ч.ч. вода, колкото да се улесни самото блендиране. Получи се доста гъста смес, която сетне разреждат с газирана вода и добавяне на бучки лед.

Получи се невероятна лятна лимонада в жегите.

Така че правете смело - все още има пъпеши.

Бухти - лесна закуска

За неделния ден получих "заявка" за бухти, но възможно най-простички. Та затова направих тези толкова лесни и бързи бухти.

Продуктите: 4 с.л. с връх гъсто кисело мляко, 1 ч.л. сода, по 1ч.л. сол и захар и 4 (до 5) с.л. брашно и 1-2 с.л. олио.

От това количество се получават около 25 броя в зависимост от големината на лъжицата, с която се налива.

И доста олио за пържене (по-скоро малък по-тесен съд - касерола).

Изпълнението: 

Досега да ги бях направил.

В купа се слага киселото мляко, содата се загася с малко лимонов сок в него, добавят се солта , захарта и олиото и с бъркалката хубаво се разбърква.

Брашното се добавя лъжица по лъжица като всеки път се бърка добре да не става на бучки.

Трябва да се получи консистенция малко по-гъсто от кексово тесто.

Оставя се да почине докато мазнината за пържене загрее силно.

 След като мазнината загрее, с лъжица се взема от сместа и се изсипва в нея.

 Всяка бухта има уникална форма, но бързо се издува като топче и изплува най-отгоре. 

 Просто лекичко се побутват и те сами си се обръщат.

  Пържат се до зачервяване.

Вадят се с решетъчна лъжица или вилица (без да се набождат) и се оставят в чиния върху кухненска хартия - да поеме излишната мазнина.

Получават се едни такива красиви и апетитни топчета.

Вътре са пухкави ....

Някои са кухи като се разчупят и могат да се пълнят със сладко или пък сирене.

Просто невероятни.

В последните няколко лъжички  от сместа добавих още една с.л. кисело мляко и овалят филия и късчета хляб.

 Ами те това е резултата.

 Бърза и изключително лесна закуска.

 Начина на поднасяне - с пудра захар, сладко или сирене и изобщо каквото ти се хапва на закуска.