ДЗВЕРСКИ ВКУСНО: Резултати от търсенето на пюре

Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката пюре. Сортиране по дата Показване на всички публикации

понеделник, 7 август 2023 г.

ПИТКИ за сандвич с картофено пюре

Много хора купуват готови питки за сандвичи - особено популярни са тези от веригите - като земелчета и подобни. Не ги харесвам, добри са пресни, но като мине известно време се втвърдяват като трески. Затова предпочитам да си ги правя сам и да експериментирам.

Особено добри резултати се получават при тестото с добавка на картофено пюре - или от сварени картофи или готово сухо.

Нарочно няма да дам количества, а ще опиша точно какво направих:

В подходяща купа се слагат около 50 гр. масло, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар. Налива се една чаена чаша (около 200 мл) много топла вода. Слагат се 4 с.л. сухо картофено пюре и започва да се разбърква с лъжица. На части се добавят още 6 с.л. брашно и се разбърква отново. Получава се нещо като варено тесто и доста лепкаво. В това време вече е поизстинало и се слагат още 4 с.л. брашно и 1 ч.л. суха мая. Отново се бърка с лъжицата до поемане на брашното. Трябва да се получи много гъсто и лепкаво тесто.

Не се меси. Оставя се на топло да втасва за около час.

Тавичка се застила с хартия за печене.

С много добре намазнени ръце се късат топчета и нареждат в тавичката.

Оставят се пак за около 30-а минути като в това време фурната се загрява на 200С.

Така оформените хлебчета не е необходимо да се мажат с яйце, мляко или да се ръсят с каквото и да е ...

След слагането във фурната температурата се намалява на 180С и се пекат около 30-а минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се намазват с масло и са готови за нападане.

От това количество се получиха 8 питки по около 65 гр опечени.

Най-важното е, че не изсъхват, а остават поне три дни пръхкави и меки.

Правете смело - лесно е.

понеделник, 8 април 2019 г.

Кюфтета от коприва със сирене

Пролетта дойде и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.

Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.

Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция.
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.

С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането.
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.

В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...

П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества.
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника.
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Пухкаво картофено пюре с карфиол и моркови

Картофено пюре - какво толкова, сварени, намачкани картофи, масло и мляко! Да но това е по-различно и значително по-вкусно.

Необходими са ни: около 1 кг картофи, 350 гр. карфиол и 2-3 средни моркова. Сол, черен пипер и масло (1-2 с.л.). Индийско орехче - една щипка е опция (за любителите на аромата му, но придава много по-добър вкус).

Приготвяне:

Когато се прави картофено пюре, предпочитам картофите да са обелени и нарязани на кубчета. Варят се в леко подсолена вода.

(Много хора твърдят, че било по-удачно картофите да се варят с кората и сетне да се белят. Не знам, за мен е по-удачно наобратно).

Карфиолът се накъсва на розички, а морковите се обелват.

При варенето се прилага една "рационализация": като се сложат картофите в тенджерата, отгоре им се поставя кошничката за варене на пара и в нея се слагат карфиола и резнатите на няколко парчета моркови. Тенджерата се похлупва с капака (не изцяло разбира се) и така пък те се варят на пара. Дори се сваряват по-бързо от картофите.

Карфиола и морковите, се вадят, оставят се леко да се оцедят и докато са топли, се намачкват с вълшебния уред за мачкане на картофи.

Така намачкани се слагат в цедка, още да се оцеждат докато се приготвят картофите. Сварените картофи също се намачкват и смесват с карфиола и морковите. Разбъркват се, солят и опиперяват на вкус, добавя се маслото и се разбъркват. Тъй като карфиола и морковите са доста влажни почти не иска допълнителна течност (от водата дето са варени или топло мляко). При необходимост в зависимост каква гъстота се цели, може и да се добави малко.

Страхотно вкусна гарнитура към печено, варено и т.н.

неделя, 19 август 2018 г.

Гулаш с месо от сърна почти по пражски

Месото от сърна не е често срещано. Като се има предвид, че нямам слабост към лова и приятелите ми ловци са малко, па и рядко ловуват сърни, излиза че на сърнешко месо мога да разчитам само от магазина.

Преди 30-а и повече години в София имаше специализиран ресторант за дивечово месо, където можеше да се насладиш на нещо диво. Случвало се е в чужбина да попадам в разни ресторанти или магазини, където го предлагат като деликатес.

Е, сега поне нямаме този проблем - има магазини, където се продава най-разнообразен дивеч - че и понякога дори екзотичен.

Та като видях месото от сърна, си купих и то определено с идеята да го приготвя по начина, по който го бях опитал преди доста години в Прага. Възпроизведох рецептата по старите записки като си спестих кнедлите (че не ми харесват), пропуснах някои неща и замених гарнитурата.

Преди да почна, само ще кажа, че преди години при пътуване имах и кулинарна цел и се връщах поне с 10-а рецепти от страната, в която съм бил. Сигурно всичко, което съм записвал в разни тефтерчета и тефтери, няма да бъде направено и ще остане за някой друг живот, но все пак като се сетя за нещо ще реализирам и в този.

За 4 порции са необходими максимум 600 грама сърнешко месо (плешка, бут - каквото сме намерили в магазина); 4-5 глави лук, 2-3 скилидки чесън, 1-2 картофа, 2 (или 3) средни моркова; 1 с.л. доматено пюре, сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. червен пипер (поравно сладък и опушен), 1 дафинов лист, 1 в.ч. червено вино и зеленчуков бульон (около 500 мл), 3-4 с.л. олио - в оригинал и поне 1 голяма червена чушка и един корен пащърнак.

Чел съм, че за сърнешкото е за предпочитане бяло вино, но тогава Човекът каза, че го правел с червено вино и слагал червени нарязани чушки, както смесвал олиото поравно с мас.

Моментът с чушките също като кнедлите го прескочих, защото не обичам в ястията чушки (все имам чувството, че убиват вкуса на останалите зеленчуци), пащърнака - също, поради липса на такъв в момента, а олиото смесих поравно с гъша мас.

В изпълнението няма нещо сложно:

Сърнешкото месо се нарязва на кубчета с големина 2х3 или 3х3 см. Няма нужда от някакво изкисване или някаква друга предварителна обработка (поне това месо, което се продава). Картофите и морковите - обелват и нарязват на кубчета; а лукът и чесънът на много ситно.

В тенджера се загрява мазнината и месото се запържва на части докато промени цвета си. Не пущам всичко месо наведнъж, защото започва да се "вари" и затова - на малки партиди и избутвам встрани докато всичко месо не промени цвета си и получи видимо коричка. След месото идва ред на лука и чесъна (месото може и да не се вади) - да омекнат добре, морковите - колкото да промени и той цвета си, червения пипер и доматеното пюре.

Който ще прави класическия гулаш, преди червения пипер, трябва да сложи нарязаната на кубчета червена чушка. След червения пипер се налива виното и половината от бульона; слагат се подправките и се оставя да къкри на слаб котлон (намален наполовина). След 30-а мин. се слагат и картофите. Вари се до пълно омекване на месото - може би още 40-а минути, но това вече е различно.Необходимо е и сосът да се сгъсти максимално, но ако остане съвсем на мазнина, се налага да се долее топъл бульон.

В това време се подготвя гарнитурата - прави се картофено пюре или се сварява ориз. Могат само да се сварят картофи. Въпрос на предпочитание...

Вкуснотията е дзверска.

Остава само да й се насладим и да си кажем по няколко пъти НАЗДРАВЕ!

събота, 17 февруари 2018 г.

Картофени банички

Нямаше да се сетя да направя тези картофени банички (рулца или там каквото станаха), ако не бях видял в една баничарница да продават картофени банички, които на външен вид приличаха на тези със сирене. И си припомних вкуса на родопския клин с картофи и ...

Ама нямаше да съм си Я, ако не пробвам нещо по-различно. И ето го резултатът - нещо страхотно вкусно.

Точно за тези са необходими:

5 големи картофа - около 500-600 грама

за подправянето им - сол и черен пипер на вкус; 1/4 к.л. индийско орехче, 1/2 ч.л. риган (или чубрица- въпрос на предпочитание), няколко стръкчета пресен копър и магданоз, както и масло около 25 грама

100-а грама кашкавал (гауда, ементал или друго твърдо сирене, може и моцарела. Със синьо сирене ще стане трепач)

150-а грама шунка или колбас какъвто има

кори за баница. Най-добре е триъгълни печени на сач. Или обикновени пак на сач, защото са по-дебели. Ако са обикновени, трябва да се слепват две по-две и да се нарежат в подходящ вид.

Количеството на корите зависи от количеството на плънката и колко ще се слага. При мене излезнаха 12 парчета.

Необходими са също така поне 2 яйца, олио за мазане на корите и олио за пърженето.

Изпълнението е изключително лесно:

Картофите се сваряват, обелват и пасират на пюре - могат да се намачкат и с вилица. Слагат се всички подправки и маслото, както и ситно нарязания копър и магданоз. От колбаса се отделя едно парче - около половината от него, което се нарязва на много ситно и се добавя към пюрето. Всичко се омесва много добре.

С четка кората леко се намаслява. В широкия край се слага малко картофено пюре, отгоре резенче от кашкавала и резенчета от колбаса и отново пюре.

Количеството е по желание, но горе долу са 2-3 с.л.

Кората се навива на хубаво стегнато руло - завива се все едно се правят сарми.

Така се процедира докато плънката свърши.

Нареждат се с "шева" надолу - така по-добре ще запазят формата си.

След това яйцата се разбиват в подходяща купа. Може да им се добавят и 2-3 с.л. прясно мляко.

Всяка баничка се потапя добре в яйцето, но съвсем леко да попие от него и е готова за пържене. След потапянето се оставят буквално за 20-30 секунди да го попият.

В подходяща касеролка се сипва олио (около 2 пръста), загрява се добре и сетне силата на котлона се намаля с 1/3, т.е. пържат се на 6-та степен от 9.

Пържат се по 2-3 броя, като се обръщат до леко зачервяване.

Ето ги в разрез - кашкавалчето се е поразтекло.

По-вкусни са като поизстинат малко, но нямаше кой да ги чака.

Могат да се поднесат с някакво млечно-майонезено сосче или млечно чесново такова и да се топват в него.

Въпрос на предпочитания.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Сега и втория начин на направията - за тези, които не са любители на пърженото.

Тавата за печене се застила хартия за печене и оваляните в яйчната смес банички се нареждат в нея на малко разстояние една от друга. Могат дори леко да се притиснат с ръка - да придобият леко плосък вид.

Могат да се ръснат и със сусам.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна - до зачервяване.

П.П. Най-доброто на тези банички е, че носят всякакви вариации в зависимост от наличните продукти. Само наблягам на това, че със сирене или моцарела ще бъдат просто невероятни.

Още по-добро е, че могат да се поднесат като предястие, че дори и като гарнитура - на едни пържоли като мене.

събота, 28 май 2016 г.

Полезен съвет: за вкусно картофено пюре

Картофено пюре - какво толкова, че е полезен съвет за него?!

Ама си има и някои хитринки, които облегчават правенето му пък и нас самите.

Правил съм различни картофени пюрета - с гулия и моркови или пък с карфиол, но нещо за обикновеното пюре съм пропуснал ...

Много е спорен въпроса дали картофите трябва да се варят с кожата или пък обелени, спорят дали в топлите картофи се слага топло или студено мляко...

Този проблем е решен при мене много елементарно:

Картофите се белят предварително и пущат да се варят с нещо друго - например при варене на месо, на някакви зеленчуци и т.н. Така се икономисва време (ел.енергия и т.н.)....

Прехвърлят се в подходяща съдина както са си топли и започват да се мачкат с онази джиджавка за мачкане на картофи.

До 1 ч.ч. прясно мляко се загрява в микровълновата фурна заедно с 2-3 с.л. овкусено масло.

(Овкусено със зелентии масло почти постоянно има в хладилника).

Загрятото мляко и масло се сипват при намачканите картофи и мачкането продължава докато придобият хубава консистенция.

Може да се добави и малко от бульона, в който са варени картофите.

Овкусява се със сол, бял пипер и индийско орехче.

Любимо ми е с пресен наситно нарязан копър.

четвъртък, 12 май 2016 г.

Хамур от разни мръФки на фурна

Това е едно невероятно вкусно ястие, което просто си няма рецепта и име и по съществото си представлява някаква компилация от какво ли не, както и се появи самото то - плод на поредната фризерна ревизия.

Нарочно няма да пиша и количествата, но месото общо е над кг и е достатъчно за куп народ.

При ревизията на фризера бидоха открити: варено свинско месо, пуешко месо - от бута и от маншона; телешко; 1/2 свински варен език; едно парче домашна наденица; парче свински врат;

От шкафа - буркан мариновани манатарки, а от касетката - стръкове пресен чесън и лук, 1 глава червен лук, 4-5 скилидки чесън, както и един поизостанал патладжан, както и около кг картофи.

Изпълнението е като за човек, дет не е готвил в живота си- лесничко, ама колкото си искаш:

Гъбите се нарязват на сравнително едри кубчета, свареното месо се накъсва произволно, а езика се нарязва също на произволни парчета.

Останалите меса се нарязват на кубчета.

Картофите се слагат в мултитенджерата да се сварят.

В голям тиган се запържват (задушават) телешкото - поне за 10-а минутки, след него и останалите месца - свинското и пуешкото. Добавят и нарязаните лукове, патладжана.

Налива се бульон и се добавят свареното месо и гъбите и се оставят да покъкрят на котлона около 20-а минути.

В това време картофите са сварени - обелват се, докато са топли, леко се осоляват и опиперяват (Индийското орехче е много подходящо към тях) и с малко сос от къкрещите месца се намачкват на пюре.

Месата в тигана се осоляват, опиперяват и им се добавя малко риган и малко чили (въпрос на желание) и се прехвълят в тавичката, в което ще се пекат.

Отгоре им се прави един плътен слой от картофеното пюре, който може "за красота" да се набразди с вилицата.

Така подготвената тава заминава в загрятата на 200С фурна за около 40-50 минути - докато картофеният слой отгоре хубаво се зачерви.

В картофеното пюре може да се настържи и кашкавал и да се добавят куп други неща ....

Поднася се с разни салати.

На снимката се вижда моята порция -обилно осолена и опиперева, че ми дойдоха в малко.

Страхотно ястие и мезе към питието.

П.П. защо "хамур" ? - ами защото значи - смесвам, както и тука - смес от куп мръФки по малко...

петък, 11 декември 2015 г.

За кебапите

Поради един спор преди време, си направих труда да се поровя малко и да направя ей това обобщение за кебапите.

Що е то КЕБАП?

Характерно ориенталско ястие, преминало в нашата национална кухня без технологически промени. Нарязано на кубчета месо се задушава в мазнина, запържва се с лук и следва след това рецептурните нюанси. В същото време трябва да се отбележи и това, че в някои кухни под кебап се разбира месо на шиш или на порции, запечено на скара или във фурна.

Най-популярните:

Аджем кебап (кебап върху ориз) – 1,2 кг месо се запържва в гореща мазнина, вади се, запържва се до златно 150 г наситнен лук, добавят се 25 г доматено пюре и 15 г брашно, връща се месото, слагат се сол, черен пипер и гореща вода, вари се до омекване; 200 г ориз се пържи 10 мин в 60 г масло, залива се с 500 г вода, посолява се, задушава се 20 мин във фурна. Сервира се, като в купичка се слага порция кебап, закрива се с ориз, натиска се и се обръща в сервировъчната чиния, а наоколо се полива сос.

Али паша кебап – глава наситнен лук се запържва, добавят се 2 ч. ч. гореща вода, сол и 1,5 кг телешко на порционни парчета, ври до оставане на мазнина, месото се реди в тавичка без допиране, във фритюрник се пържат поотделно надълго нарязани 2 патладжана, 250 г едри картофи и 250 г чушки и 500 г средни домати, цепнати на кръст в долната страна, върху месото се редят патладжани, картофи, чушки, отгоре по 1 домат, всичко се ръси с магданоз, залива се с вода (бульон), пече се 30 мин в умерена фурна, сервира се горещо.

Барде кебап – 750 г обезкостено агнешко на късчета, наситнени 350 г лук, магданоз, чубрица и джоджен, черен пипер и сол се слагат в барде (гърне с голям отвор), добавят се люти чушки, малко бяло вино, 100 г масло и 2 с. л. брашно, захлупват се плътно и се задушават до готовност във фурна.

Буглама кебап (кебап на пара) – 750 г овнешко на кубчета, 600 г наситнен лук, 2 с. л. оцет и дафинов лист отлежават 24 ч, поставят се в съд с вода така, че водата да е 2 пръста под устието на техния съд, захлупват се плътно и 3 ч се варят на пара. Ако трябва, се добавя по малко вода в големия съд.

Винен кебап – 600 г свинско се задушава с 3 с. л. олио, добавят се 3 глави наситнен лук, задушава се до омекване, поръсва се 2 с. л. брашно, пържи се до златисто, слагат се черен пипер, дафинов лист, клонче чубрица, 1 к. ч. бяло вино и малко хладка вода до покриване на месото, задушава се до омекване.

Горски кебап (Странджанско) – 1 кг агнешко се запържва леко в 100 г мазнина, вади се, запържват се по 50 г моркови и целина на кубчета, добавя се 4 връзки наситнен зелен лук, задушава се до омекване, слага се доматено пюре, връща се месото, слагат се 1 с. л. брашно, 200 г вино, сол, джоджен, чубрица, черен пипер, магданоз и 1 ч. ч. бульон (вода), ври до готовност.

Гърне кебап – телешко на кубчета, наситнен лук, нарязани домати, червен пипер, черен пипер, магданоз, тарос, мазнина и сол се слагат се в гърне с тесен отвор, заливат се с гореща вода. Плътно запушеното гърне се поставя за 2 ч в умерена фурна.

Гювеч кебап – в гювеч се нареждат 1 кг телешко на кубчета и ред 500 г малки лукчета с 250 г парчета домати, отгоре се покриват с кръгове от 250 г едри домати и 2 големи глави лук, поръсва се сол и черен пипер, слагат се 4 с. л. масло и малко вода, пече се 2 ч в умерена фурна с добавяне на вода. Сервира се с картофено пюре.

Джуджа кебап (Азербайджан) – намазани със сметана пилета, печени на шиш върху жарава, се гарнират с едронарязан лук, зелени подправки и лимон.

Друсан кебап (Исперих) – 750 г свинско се задушава в 100 г масло, добавят се 300 г наситнен лук, 5 накълцани люти чушки, сол и черен пипер, задушават се до омекване, като съдът се тръска ("друса се") при затворен капак. Сервира се с наситнен магданоз.

Дюнер кебап – 1 кг обезкостено свинско се реже на тънки филийки, реди се в съд на редове с наситнен лук, сол и черен пипер, стои в хладилник 24 ч, само месото леко се запича, реже се на лентички, реди се в чиниите, лукът се задушава 10 мин с 200 г гъби, 100 г вино, 4 наситнени домата, сол и черен пипер и се разпределя край месото.

Дюнер кебап (Турция) – тънки филийки месо се мариноват, отцеждат се, нанизват се плътно на шиш, пекат се вертикално над огъня с въртене, обрязва се готовата външна част и се продължава обработката. Сервира се с много гарнитури.

Жигар кебап (Узбекистан) – 500 г дроб се реже по на 15 г, посолява се, овалва се в брашно, реди се на шишчета с парченца сланина, изпича се на жар, сервира се поръсен с наситнен пресен лук и зелени подправки.

Йогуртлу кебап – 1 кг агнешко на кубчета се маринова с 2 с. л. олио, сол, черен пипер и сок от глава настърган лук, нанизва се на 8 шиша, пече се 10 мин на скара, шишовете се изнизват в 8 купи върху кубчета изпържен в масло хляб, залети с бульон, отгоре се залива кисело мляко със счукан чесън и се поръсват с горещо масло с червен пипер.

Кавърма кебап – свинско на кубчета ври посолено в малко вода до изпаряването є, добавят се мас и лук на филийки, задушава се, добавят се салца, червен пипер и малко гореща вода, ври до готовност, поръсва се с черен пипер и магданоз и се сервира.
източник :Знам.БГ

Дюрюм кебап - нещо като дюнер кебап в турска питка

Шиш-кебап по гръцки
За 4 порции- 1 кг агнешки бут, 100 г лук, 50 мл шери, 20 мл олио, 1 чаена лъжичка риган, 10—12 зърна черен пипер, сол
Обезкостеното и почистено агнешко месо се измива, отцежда се и се нарязва на кубчета. Смесва се с нарязания лук, сол, ригана и шерито и съдът се оставя в хладилник от 6 до 12 часа. Месото се набожда на 4 шиша и се пече на грил. Шиш-кебапът се сервира топъл със съответна гарнитура.

Тука са различни видове кебапи - по един линк към всеки вид.
Иначе под едно и също име се срещат десетки разновидности.
Поне си мисля, че ще спестя на някои хора доста работа и ровене из нета.

понеделник, 7 август 2023 г.

понеделник, 8 април 2019 г.

неделя, 8 ноември 2015 г.

неделя, 19 август 2018 г.

събота, 17 февруари 2018 г.

събота, 28 май 2016 г.

четвъртък, 12 май 2016 г.

петък, 11 декември 2015 г.

и други кебапи при Кокона