ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

Палачинки с картофено пюре

 

    Какво толкова - палачинки? Всеки си има собствена рецепта и обикновено си ги прави по най-сполучливия за него начин. Но малкото разнообразие не вреди, особено когато резултатът надмине всичките ти очаквания и то като си решил да експериментираш с нестандартен продукт за палачинки като употребата на картофено пюре на прах.

Но по-добре да взема да обясня: Претеглих си 50 грама картофено пюре (5 стандартни с.л.). Теглото е много важно, защото определя количеството течност - За да стане пюрето гъсто съотношението е 1:6, т.е. на 50 грама пюре - 300 мл течност. Значи, за да стане течно като тесто за палачинки, минимум 400 мл течност (200 мл вода и 200 мл прясно мляко).  Течността се изсипва наведнъж в купата с пюрето и се разбърква енергично с телената бъркалка, за да не се получат бучки. Добавят се две яйца, 2-3 с.л. олио, щипка сол - 1/2 ч.л. и пак се разбърква. Яйцата бяха от най-големите и понеже ми се стори леко редичко, добавих и 2 с.л. брашно. И тъй като сместа ми се стори доста бледичка добавих и 1/2 ч.л. куркума. (Да знаете защо е наситения жълт цвят).

За печенето няма какво да обяснявам - в тиган с незалепващо покритие със съвсем леко намазняване на дъното. Слата на котлона след първоначалното загряване - на 3/4 от мощността му. Обръщането е малък проблем - с по-широка лопатка, защото има опасност да се пречупи при обръщането. След ваденето в чинията, мазане с масло. 

От това количество ми се получиха 12 броя палачинки.                                                                    За вкуса няма да обяснявам - невероятно и неочаквано вкусни. идеално си пасват със солено и със сладко или мед. В името на експеримента оставих два броя броя навити на руло в чинийка на плота в кухнята, за да се пробвах на другия ден. Запазиха вида си и вкуса си, не изсъхнаха както обикновените палачинки.

От тях направих и рулца - намазани със смес от крема сирене, малко заквасена сметана резени шунка и парченца от онова топеното сирене за сандвичи.                     След като правих картофени катми, мога да ги сравня - тези се получават наистина много вкусни.                           Пробвайте и няма да съжалите.

Пюре от картофи и целина

 

    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.

    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.

Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.

    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.

    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...

    НАЗДРАВЕ!

Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.

    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.

За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.

Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.

П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

Сандвич-пържола или най-крехките и сочни вратни пържоли на фурна

 

    Това определено не е рецепта, а един начин да се направят най-невероятно крехките и сочни пържоли от свински врат при това без значение дали са с кост или без.

Количества няма да давам, но тези пържоли на снимката са почти по 250 грама, защото четирите броя излезнаха едно кило без няколко грамчета. Това си значи, че по стандарт са си бая дзверски и за не толкова ящни, една може да се раздели за двама. Пържолките обилно се овкусяват с моята универсална подправка за месо, омазняват се и заминават в хладилника поне за 24 часа.  5-6-7 с.л. леко изцедено кисело мляко се объркват с една ч.л. сол и с четка пържолките са намазват от едната страна и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене. Останалото кисело мляко се разпределя равномерно върху пържолите.

Тавата с пържолите се пъха във фурната на 95-100С и буквално се "забравят" за около 2 часа, че и даже малко певече. След това със сондата термометър се проверява вътрешната температура. Идеалната температура за свинските пържоли е точно 63С. Който не ми вярва може да провери по Хамериканските или английски стандарти за температурата на печеното месо. Моментът, когато се достигне тази температура (жалко светкавицата е попречила да се види), обилно се наръсват с прясно смляно църно пиперче и настърган кашкавал - поне 150 грама. Фурната се изключва и тавата се оставя вътре в нея - така кашкавалът ще се разтопи и ще стане пържолка-сандвич.

Как ще се сервират е въпрос на вкус - вървят си и с доматена салата, и с картофено пюре, и...т.н.  В интерес на истината пържолките стават невероятно сочни и крехки. Просто могат да се "режат" с вилицата и се топят в устата. Понеже тези пържолки ги правих експериментално, не сложих никакви добавки преди кашкавала, но е напълно възможно върху киселото мляко да се наредят кръгчета тънко нарязани домати, тънкофайски нарязат пушен бекон, както направих при втората партида и т.н. ... Ще стане истински сандвич-пържола.

П.П. Така приготвени пържолките стават наистина уникални и дзверски вкусни.

За втория експеримент - една единствена пържолка овкусих с 2-3 грама нитритна сол. Всичко останало какакто го описах, но тази я оставих да се топли до 70С вътрешна температура. Е, не е истина - все едно хапваш истинска шунка ... Направо да луднеш от вкуса - дори моят лаф "дзверски" идва слабоватичък за това, което се получи ...

П.П. Впрочем мариноването на месо в кисело мляко му дава невероятна крехкост...

Пробвайте, експериментирайте и се насладете на дзверски вкусните вратните пържолки и да не забравим - искат си хубавото и добре изстудено питие.

НАЗДРАВЕ!

ЯРЕШКО (вратле) ПЕЧЕНО с картофи - по най-лесния начин

 

    С огромна изненада установих, че в блога ми няма и думичка за ярешкото месо. Готвил съм какво ли не, писал за какви ле не неща, а за ярешкото - нито дума... Голям пропуск от моя страна.

    В интерес на истината ярешкото месо е много по-вкусно (и по-полезно от агнешкото) и в същото време няма излишни мазнини (като оная специфична лой на агнешкото). Самото месо е в пъти по-крехко и по-вкусно.

    По отношение на него има много предубеждения - най-разпространеното е, че "миришело" особено неприятно. Както и козето месо. Това не е съвсем вярно. Особената и неприятна миризма най-често е при мъжките животни - т.нар. пръчове и съвсем рядко при някои кози. Казаното важи и яренцатата. Възможно е при някои мъжки яренца да има по-особена миризма...

    Признавам си, ако трябва да избирам между агнешко и ярешко, изборът ми ще е еднозначен в полза на ярешкото... Жалко само, че такова няма как да купиш от магазин, а единствено - от домашно животно.

    Та да се върна на вратлето. Преди известно време приятел ми донесе едно ярешко вратле - клали домашно, поразделили го и той "отцепил" за мене - най-вкусната част - вратлето, може би около кило. Като ми го донесе, го бухнах във фризера с идеята да бъде сготвено по "специален" повод...  Като се присетих, че народонаселението дори и агнешко не яде, си измислих повод-липсата на такъв 😜

Идвам си на думата и започвам с обясненията, защото това не е рецепта, а е просто един невероятно лесен начин да се приготви ярешкото месо. Значи и аз се притеснявам да не се окаже ярешкото "дъхващо" - не знаеш никога какво ще излезе. Като е месо, както и да го "нюхаш" като хрътка не можеш да разбереш какво ще стане. Разбира се само след термичната обработка. И затова си имам свой начин на предварително приготвянето му. Месото леко осолявам и овкусявам с черен пипер и запържвам в малко количество мазнина (смес от зехтин и олио) - за около кило месо - 50-60 мл. Прави се с една дума, т.нар. "запичатване" на месото - за кратко, докато леко промени цвета си, от всички страни. Точно това е моментът да се прецени дали месОто има някакъв дъх или не. Е, немаше никакъв дъх. След като това е така - добавят се около 300-400 мл топла водичка и се оставя да си покъкри около 30-а минутки.

    Този метод е забранен е в Хамериканските състезания за печене на печено, но хич да не Ви пука.

    Докато оно си се вари, поне 1,5 кг картофи се обелват и нарязват на едро. Сщото се прави с една голяма глава лук, която като се цепне на две, се нарязва на полумесеци. Никак не вреди и 2-3 скилидки чесън да се нарежат на ситно.

    Всичко това - в голяма купа с добавка на 1 с.л. царевично нишесте, сол и черен пипер, идея лютив червен пипер и поне 1 ч.л. смлян сушен розмарин. Омесва се с бульона от вареното месо и заедно с него -всичко в плик за печене.

    Откак съм открил пликовете за печене, не признавам никакво завиване във фолио и разните му там сложнотии...

    Бухаш плика за печене със съставките в тавичка и бам във фурната, загрята на 200С за около 30-а макс. 40-а минутки. Важното е месцето да остане най -отгоре ... така се запича до хрупкавост.

    От тук нататък по-добре историята да замълчи - крехко топящо се ярешко, почти пюре от картофки и невероятно (дзверски) вкусно сосче, което може да отопи с препечена филийка.

    И да не забравя за финал - важно е хубавото питие.

    Ако ви попадне ярешко, не му се назлъндисвайте, печете смело и НАЗДРАВЕ!

ПАТЕШКИ БУТЧЕТА книжен кебап

    Този път ще направя една малко по-различна публикация за любимите ми патешки бутчета. За тях съм изписал доста в блога си, всеки може да види в търсачката.

    В последно време патешките бутчета поради полезността си и вкуснотията на месото, взеха, че стигнаха космически цени. Всеки може да погледне и да види, че кило охладени патешки бутчета "гони" цена над 14 лв, а замразените - около 12 лв килото.Е, за тия пари ще си купя почти 2 кила врат на прИмоция.

    Първият ми съвет е - търсете дълбоко замразени. По нищо не отстъпват на пресните незамразените.  Дори мога да кажа, че са за предпочитане - при дълбокото замразяване доста от вредните неща "умиргат"... И второ винаги са ти под ръка във фризера и не са налага да ги мислиш ... Пресните само да ги "изпушнеш" за малко - един ден ден повече в хладилника и не можеш да се отървеш от миризмите, които плъзват ...

Вторият ми съвет - не търсете патешки бутчета по веригите или разните "специализирани" магазини. Най-добре е да се купуват от фирмения магазин на производител. И трето, не се "назлъндисвайте" да търсите премиум или фърст качество. Напълно приемливо е да се купят патешки бутчета "второ" качество. На снимката се виждат точно такива - 3 лв за кило. Нещичко да кажете ... Купени от фирмен магазин на производителя, замразени и ... цената е по-ниска отколкото на "напомпани" броилерни крилца...

Та да се врънем на т.нар. "второ качество" бутчета: Първият недостатък е, че не са почистени идеално от перушината и трябва да се отделят 20-а минути с остро ножче да се отделят всякакви подобни нещица. Вторият недостатък е, че са замразени, без да са отцедени идеално от кръвта и разни съсиреци (вижда се снимката). Затова се налага да бъдат изкиснати във вода за около 30-а минути, за да се почистят и остатъците от кръвта да се размият. Третият "недостатък" е, че не са красиво оформени - да ти имам дефекта. Просто с остро ножче се оформят красиво, а изрезките от мазнината стават за стопяване на масчица. Е, мисля, че до тука бях полезен за не особено имащите, а сега и следва нестандартната рецепта за направа на дзверски вкусните патешки бутчета - книжен кебап.

Та като си дойдохме на думата - две бутчета(стигат за четири порции), измити, почистени, изкиснати, много добре се овкусяват със сол, черен пипер и чили сос. За да не  се цапат чинии и съдини, се откъсва едно голямо парче хартия за печене, застила се в купа и вътре са слагат бутчетата, овкусяват се и се оставят за една нощ у хладилнико. На другия ден хартията с бутчетата се прехвъря в подходяща тава, капват се 2-3 с.л. хубав коняк, цепват се 2-3 зрели смокини, които се ръсват с малко мед и слагат отстрани им. Посипват се с прясно смлян черен пипер и отгоре се нареждат резенчета лимон.

Както са си в тавичката, хартията се затваря като плик , защипва се с телбод, но понеже се втресох, "закърфичих" с клечки за зъби. Така "опакованите" бутчета заминават във фурната на 220/240С за около 35-а минути  и сетне се намаля фурната на 180С и се оставят да си пекат поне за около час. Следва отваряне на пакета и запичане на горен реотан с вентилатор за още 15-а минути. Колкото да хванат хубав тен и приятна хрупката коричка. Докато си се пекат, в тенджерка се сварят около кило картофи, обелват, леко осоляват и опиперяват и намачват едно към към гьотере. С черпаче се прехвърля част от отделанта мазнина при печенето и се прави невероятно дзверски вкусно картофено пюре. Точно този момент не успя да бИде фотографиран ... Па и нека да остане малко място за лична фантазия ...

Надявам се, че съм бил полезен и Бедна Ви е фантазията какво питие носи и  НАЗДРАВЕ! 

Едни различни кюфтета

   За кюфтетата или само суперлативи, или пълно мълчание ... с пълна уста. Толкова рецепти за кюфтета има в блога ми, че не е истина. Ама съвсем е истина, че и експериментите с кюфтетата са безкрайни ... Без бой си признавам, че това са най-уникалните кюфтета (засега, де), които съм правил ...

  Та да не се разводнявам: кюфтетата са направени с т. нар. ми пенсионерска кайма, за която съм писал, но в случая смлени свински гърди със свински сърца в съотношение 70:30 %. 

На 500 грама кайма (по толкова я съхранявам във фризера), един среден настърган картоф, половин морков и една средна глава лук. И изненадата - един голям розов домат, настърган и отцеден през цедката. Другата добавка - от моята си универсална подправка за месо и кайма - 1 с.л.

Следващото- царевичен грис 2 с.л. (или повече - зависи от консистенцията); 1 ч.л.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода. Всичко се омесва за няколко минути - целта е да се получи подходяща за кюфтета консистенция. Оформят се кюфтета- поне 100-а пити съм писал, че ползвам изрязана кутийка за доматено пюре - 75 гр. и се получават еднакви и равни кюфтета. Оставят се да се починат 10-15 минути.

В последно време ползвам за пърженето хартия за печене, с която застилам дъното на тигана, наливам олиото и след загряването пържа кюфтетата- от двете страни - до готовност. Изпържените кюфтета се прехвърлят в тенджера с капак, отгоре им се изцежда сока на един лимон, налива се 1/2 ч.ч. бяло вино и тенджерата се слага върху котлона - до изпаряване на течността.

Стават уникално вкусни и пухкави кюфтета. А в същата мазнина се изпържват за гарнитура картофки и нарязани на жулиени моркови. Уникално - просто Дзврески вкусни кюфтета и гарнитура. НАЗДРАВЕ!

Бон филе от елен със сос от манатарки

    За първи път ще променя начина си на публикуване:

    За направата на тази дзверска вкуснатия са необходими - 500-600 грама еленско бонфиле и около 500 грама бланширани и замразени манатарки, а за подправянето: сол и черен пипер; скилидка чесън; 1 ч.ч. бяло вино (шардоне, совиньон блан); няколко листчета прясна салвия. Отаналото ще стане ясно докато обяснявам как се приготвя.

С остър нож се оформя филето като се отделят ципите и месцата към него по начин да остане продълговато цилиндрично парче.

Филето се нарязва напречно на кръгли парчета с дебелина около 1 - 1,5 см. Получените парченца бон филе не се начукват, а се намачкват с длан (или кокълчетата на юмрука). Леко се осоляват и опиперяват. И се оставят така да си починат малко. В това време гъбите се размразяват и нарязват на парченца.

Подходящ голям тиган се загрява добре, капват се няколко капки мазнина и леко оваляните в пълнозърнесто брашно парчета бон филе буквално за по 2-3 минутки се "запечатват" от двете страни. Колкото да променят цвета си и леко покафенеят. Вадят се в тенджерка под капак и се оставят там да си отдъхват.

В същия тиган се долива още малко мазнина, пуща се ситно нарязаната или пресована скилидка чесън, след нея нарязаните на парченца манатарки - също със щипка сол. Когато се позапържат, след около 5-6 минути, се сипва чашата вино и се оставят да къкрят до изпаряване на виното, т.е. да останат отново на мазнина. Добавя им се 1 с.л. (или малко повече) пълнозърнесто брашно, наливат се около 300 мл топла вода и се добавят 3-4 листчета салвия.

Когато сосът заври, се пущат бон филенцата, силата на котлона се намаля поне с 1/3, че и дори наполовина и се оставя да си къкри. Поне 30-а минути или до желана гъстота (впрочем като поизстине сосът се сгъстява още). Към края на готвенето се пробва на вкус и при нужда се доосолява и опиперява.

В това време е направено картофеното пюре и оформено по чиниите. за всяка порция сервираме по две бонфиленца (напълно са достатъчни), 2-3 лъжички гъбки и заливаме със соса.

Еленското бон филе става неверотно сочно и крехко - дори не е необходимо да се реже - накъсва се направо с вилицата. 

НАЗДРАВЕ! 

        

    Честно казано изобщо не съм привърженик на лова и убиването на диви животни. Възприемам го като извратен спорт за избиване на чивии от комплексирани хора. Не мога да приема, че въоръжен до зъби индивид се юрва с орда такива като него из гората и се забавляват да стрелят по беззащитно животинче като зайче, сърничка, че биля и елен. Не го правят, защото са гладни и трябва да се нахранят, а защото трябва да начешат Егото си и да си докажат колко са по-велики от природата.

   Приемам, че има и такива, които се грижат за популацията - развъждат диви животни и след това ловуват част от тях. Някак си по-приемливо ми е... 

     В семейството ни никога не е имало Авджия или Ловец. Баща ми приемаше стрелбата по беззащитни животни като издевателство над тях. Споделям това, защото възприемам, че Човекът е единственото животно, което убива за удоволствие, а не за да се нахрани. 

    Както и да е, не това ми е темата днеска.

    Преди време приятел ми подари едно еленско бонфиле с пакет замразени манатарки. Не го питах каквото и да е, а просто се замислих какво да приготвя.

    За пръв път в живота си ядох довечово месо през далечната 1977 год. в едно специализирано ресторантче в София близо до Съдебната палата. Сервираха кюфтета, кебапчета, пържоли и др.п. Това ми беше първата среща с него като изключим кюфтетата от пърле още от детството. Сетне ресторантчето изчезна ... 

    Следващата ми "среща" с еленско, сърнешко и подобно месо беше почти 30 години по-късно - в Чехия. Само че това е друга история, за която мога да напиша цял роман.

    В последните години при нас в някои магазини се продава еленско, сърнешко и т.н., основно внос от Холандия или Франция. Само че моето еленско си беше от див елен и трябваше да му измисля начин на приготвяне. Рецептите из нета са малко кът и решихме да импровизираме ... по спомените от Чехия.

  Получи се идеално и единствената разлика е, че бе поднесено с картофено пюре, а не с хлебни кнедли.

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното

  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.

   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.

  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...

 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.

Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.

Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 

За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.

Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.

Разбърква се добре и се оставя да изстине.

Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...

Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.

Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.

Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.

НАЗДРАВЕ!

Пикантен свински джолан - вариации по темата

За джоланите съм изписал страшно много, защото това е най-благодатното месо и най-вкусното.

Този път съм с една различна направия на джолана, при която са възможни няколко варианта на изпълнение:

Необходими са: джолан (с кожа е идеално) - около 1,5 кг;

За подправянето: 5-6 скилидки чесън (пресован или смачкан и нарязан на ситно); 1 ч.л. черен пипер; 1 ч.л. счукан анасон (или смлян);  1/4 ч.л. канела; 2-3 с.л захар (или 1 препълнена с.л. мед); 100 мл соев сос; 3-4 ч.ч. бяло мускатово вино;

Изпълнението е лесничко, но ще дам два варианта, в които съм го правил:

Джолан с кожа: джоланът се пробожда на доста места с остър нож и се резва покрай коста. Слага се в плик за печене. Всички подправки се смесват заедно и джоланът се залива с тях. Пликът се връзва и заминава поне за един ден в хладилника. Пече се в силно загрята фурна на 230С, както си е в плика за 30-а минути и сетне на 150С поне три часа. Последният час пликът се разрязва и джоланът се обръща един два пъти. Така сосът от печенето се сгъстява.

Джолан без кожа: В този вариант най-добре е джоланът да се обезкости и нареже за 4-5 едри къса.

Зехтивът се смесва с черния пипер, анасона, чесъна и захарта и парчетата месо се пущат в тази марината и се оставят да престоят поне 30-а минути. Сетне се прехвърлят в подходящ тиган с капак (или тенджера) и се запържват от всички страни до зачервяване. Добавят се канелата, соевия сос и виното, съдината се похлупва, силата на котлона се намалява наполовина и се остави да си къкри до омекване на месото и да остане само на мазнина. На няколко пъти трябва да се разбъркват. При необходимост може да се долее и малко вряла вода, ако месото все още не е омекнало, а течността се е изпарила.

Ясно е как се пробва годтовността - като боцнеш с вилицата, да потъва като в масло.

При желание може да се остави и с малко сос, а не само на мазнина.

Най си върви с картофено пюре. Пък аз си го обичам обилно посипан с прясно смляно на едро църно пиперче.

Със свински вратни пържоли също става дзверска вкуснотия във втория вариант.

Е, една публикация и три различни дзверски вкусни варианта на приготвяне.

Пробвайте и няма да съжалалите - става дзверска вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

Бейби октоподи на фурна

  Станах дето викат хората на 100 години и все откривам нещо ново. Не става дума за октопода, но се оказа, че това мекотело има толкова много видове и подвидове, че чак съм изненадан: от огромни чудовища по няколко метра, през по-малки, още по-малки - като тези, които обикновено консумираме, та до едни такива емептен мънинки- бейбита по няколко сантиметра.

Но точно като на тези - горе долу по 200 грама, не бях попадал. Бяха в местния рибарски магазин по 16 лв килото и си взех няколко колкото за проба. Попитах продавачката знае ли как се приготвят? Ами за пръв път им ги докарвали и не ги била пробвала, но била чувала, че ги пекат на скара в Гърция.

Запитах в една от големит групи във ФБ - и там па съвсем ударих на камень и то голям. Няколко идеи, но кат за голЕмо мекотело и съвети за варене с тапа и с часове. А, този номер не минава ...

Минах профилактично през Гугъл - 1 млн отговори, снимки, но точно на такива ти ми не попаднах и след чашка две за размисъл, се подхванах.

Значи, туй ми, мЪкър и мънинко, прилича на на големото, защото некога може и да порастне - значи има очи, клюнче и стамашен тракт. 

Щом е така, ще го караме като с голЕмо мекотело:

Откъм пипалцата се намира де му човчицата и оченцата и с острия нож се изрязват. Сетне се хваща по дължина и с ножа се разпорва - всички вътрешности се показват и изрязват.

Следва яко миене да се почисти, че останат ли от чернилките, ще да горчи та нема траене и едене.

След измиването и почистването, се слагат в подходяща купа, посоляват се и обилно поливат с лимонов сок. Да не се забравя и идеята църно пиперче. Сетне и малко зейтинче.

Това е напълно достатъчно. Нека да си починат и отдъхнат от нашето внимание поне за 30-а минути.

В това време може да си приготвим салатата - как се прави е излишно да се обясняваме и да не забравим бутилката водка да влезне в камерата за охлаждане на страстите.

В нашия случай, фурната се загрява на 240 С.

Октоподчетата са си починали малко и затова заминават в една купа и заливат с вряла вода от каната. 5-6 минути "плуване" им стигат и отново в маринатата.

Сетне в тавата на фурната върху подложка за печене - за 15-20 минути.

Горките направо се сгърчват и стават една шепичка от зачервени пипалца.

Вадят се, забиват се с една вилица и се нарязват на ситно.

В това време в тенджерка се слага остатъка от марината дето са стояли, 1/2 ч.л. горчица, 1 ч.л. чили, още лимонов сок - от другата 1/2 лимон, малко черен пипер и се пущат в тази марината.

Нека си починат там 20-а минути. Пробват се и ако Ви се сторят жилави, малко бяло вино и нека възврат за 10-а минути и са готови за сервиране.

Дзверска вкуснотия се получава. А поднесени върху картофено пюре и ръснати с малко копърче са невероятно дзерско мезе.

НАЗДРАВЕ!