След това и как се прави брашно от червена леща и не само от нея. Този път реших да експериментирам на базата на различните брашна, които имам - от червена леща, от нахут, елда, овесени ядки. Имам и пшенично брашно без глутен (то е едно такова особено - леко кремаво и малко по-странен аромат от обикновеното брашно - някак си на ядки).
Заложих на брашната от леща, нахут, овесени ядки и безглутеновото. От това от елда се отказах, че придава малко по-особен вкус и не всеки го харесва. И така продуктите: по 3 с.л. с лек връх брашно от безглутеновото и това и червената леща, по 2 с.л. от брашното от нахут; 1 яйце; 2 с.л. зехтин; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. суха мая и 1 1/2 ч.л. бакпулвер. Зачудих се дали да ползвам прясно мляко, но налях 1 ч.ч. хладка вода и добре разбърках.
Желателно е да се остави поне 20-а минути, за да могат брашната да "дръпнат", защото са доста хигроскопични. Оказа се правилно и се наложи да долея още почти 3/4 ч.ч. вода.
Получи се доста лепкаво тесто. Мислех да го опика във формата за кекс, но щеше да излезе едно голяма хлебче, а исках да пробвам разни варианти.
Затова ползвах тази силиконова форма за питки, която се намазнява добре.
Първите две бяха само от така приготвеното тесто - пълнят се лъжицата и заравняват с намокрена четка.
За следващите две отделих от тестото и в него добавих по 1 с.л. счукани слънчогледови и тиквени семки.
За следващата част доста се зачудих какво да сложа и реших като ще да е гарга, поне да е рошава...
Имах малко изостанало печено пилешко месо, което нарязох на ситно и омесих добре и напълних формичките. "Нормалните" ръснах със сусам, а тези с мръФката - без, за да се отличават.
Малко отклонение - станаха фантастично вкусни - направо изкусително като сандвичи, та чак съжалих, че не им сложих и малко настърган кашкавал.
Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 40-45 минути като готовността се проверява с шишче - както при печенето на кекс. След изваждането се оставят във формата като тези с месото намазах с масло, а останалите пръснах с малко водичка и оставих под кърпа до изстиването им.
Отвън стават с леко твърда и хрупкава коричка, отвътре са меки и вкусни.
Единственото, по което се различават, че са плътни и тежки. Но на вкус са страхотни.
Едно такова хлебче се оказа, че е между 90 и 100 грама.
Освен че са много вкусни и полезни, се оказаха и доста държеливи - поне 5-6 дни в хартиен плик. Разразяни по дължина са идеални за направа на сандвичи.
Специално ги харесвам леко запечени в грил тигана обилно намазани с чесново масло.
А пекнати с меденото ми масло са направо трИпач.
Ей така в приказки и закачки взех, че поднесох няколко възможни варианта за направията на безглутенови и здравословни хлебчета.
Правете смело - никак не е трудно. Щом аз го мога, значи и Вие ще се справите.
Жалко само, че не мога с тях да кажа едно голямо НАЗДРАВЕ!
