вторник, 19 февруари 2019 г.

Кюфтенца в доматен сос и още нещо


 Е, този път ще стане реч за едно много вкусно и лесно за изпълнение ястие. А най-доброто му е, че просто може да се окаже "втори живот" за тривиалните вече изпържени кюфтета, които са останали от вчера.
 Необходимите продукти за 4 порции са:
за кюфтетата:
500 грама мляно месо; 3 средни сварени картофа, 1 малка главичка настърган лук; сол, черен пипер, кимион - на вкус. Разбира се и по вкус - чубрица, или магданоз, или риган. Кой каквото обича. Вкусовете за кюфтета са най-различни
за ястието:
1 буркан домати от консерва, 1-2 ск. чесън, 1 глава лук
поне 150 грама настърган кашкавал (в идеалния вариант моцарела)
4 яйца
 Изпълнението е от лесно по-лесно:
Мляното месо (идеален вариант да го смелят в месарницата) се смесва с малко сол и една-две бучки лед и се меси на ръка поне 10-15 минути.
Сварените картофи се настъргват на най-ситното ренде или се пресоват на пюре и заедно с подправките се добавят при месото.
Омесва се много добре до получаване на еднородна смес.
Така подготвената кайма е хубаво да престои поне час-два, че и повече в хладилника.
Хитър трик: за по-голяма пухкавост, при картофите може да се добави 1 ч.л. сода, която да се загаси с малко кисело мляко или лимонов сок и след това да се смеси с месото.
Бонус за любителите на по-различни кюфтета:
Към каймата може да се добавят една нарязана на много ситно кисела краставичка и само месестата част на един домат.
Разбира се, че добавката на малко ситно нарязан пушен бекон или месо, ще обогати вкуса.
След престоя на каймата в хладилника, се оформят малки кюфтенца с големината на орех, които е желателно също да престоят малко в хладилника.





Кюфтенцата се пържат в силно загрята мазнина, на порции от по няколко, без да се бъркат с лъжица. Обръщат се като тиганът се разтръсква.
На това му викат джуркани кюфтенца.
Готовите се вадят в тенджерката и заливат с малко прясно изцеден лимонов (или портокалов) сок.
Могат да се поднесат като мезе или ястие с картофено пюре, пържени картофи или салата.
Кфтенцата се нареждат в подходяща съдина за печене.
В същата мазнина се запържват ситно нарязаният чесън и лук и се добавят доматите от буркана, които предварително са пасирани.
Не е желателно добавянето на босилек или други подправки, защото започват да се смесват много вкусове. Е това не пречи да се сложат - въпрос на предпочитание.
Като закъкрят котлонът се изключва.
Докато доматите изстиват малко, се настъргва кашкавала.
Кюфтенцата се заливат с доматения сос, размесват се с 1/4 от настъргания кашкавал, а останалият се поръсва отгоре.
Съдината се завива във фолио и заминава във фурната на 180С за около 25-30 минути.



Следва вадене на тавичката, чукване на 4 яйца отгоре и връщането й във фурната.
Фурната може да се изключи - достатъчно е загряла, и за 10-а минути яйцата са готови - с рохък, леко разтичащ се жълтък.
10-а минути след изваждането на тавичката от фурната, може да се сервира.

Невероятна вкуснотия.
Става лесно и сравнително бързо.

Най-доброто е, че втората част с доматения сос може да се направи за вече изостанали от предния ден кюфтета.

Много обяснявах, но ...
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 18 февруари 2019 г.

Лесно консервиране на домати - 2


 За лесното консервиране на домати вече съм писал, но този начин е от лесен по-лесен. 
 Доматите се измиват, цепват на кръст откъм "дупето" и за 30-а секунди във вряла вода, следва бързо охлаждане и сетне обелване.
 Нарязват се произволно и се осоляват съвсем леко - може би 1 ч.л. сол за литър домати.
 На всеки кг домати се слага по 1 грам салицилова киселина.
 Пълнят се в буркани с винтова капачка, затягат се яко и заминават в мазето или на хладно. По желание може да се сложат по една две с.л. олио преди затварянето.
Това им е на доматите. Впрочем по същия начин съхранявам и чери домати, пълня в буркана след като ги надупча с вилица и слагат един два нарязани на ситно домата.
Не е необходимо да се слагат подправки или други подобни, защото променят вкуса на доматите. 
Сетне като ти се прииска вкусен домат, се отварят, като прясно нарязани са и първата работа е да се направи салатка с празец, зехтинче и сиренце.
Идеални за готвене.
Вкусът им е като на прясно нарязани домати, а не като на извадените от фризера или на варените за консервиране.
Категорично заявявам, че не приемам критики за употреба на салициловата киселина като консервант - това си е на практика обикновен аспирин, а "вредата" от него не е доказана. Напротив даже ...

П.П. Тази публикация е малка "закачка" към мене си и всички Вас, защото е 1000-та в блога ми. Не казвам 1000-та рецепта, защото реално за много повече, а просто е 1000-та публикация.
Няколко дни се мислих като дърт арменлия каква да е тази 1000-на публикация.
Исках да е нещо по така, по най най ... И всъщност реших, че това просто е поредната публикация, която правя.
Пред варианта да пиша как се пекат фъстъци, реших да е това за доматите, че тази зима често си правим невероятна салата от такива домати, па и имах доста питания на месенджъра как се правят ...
Направете ги, направете си салатка, сипете си едно питие и наздраве!

четвъртък, 14 февруари 2019 г.

Пастет с гъши дроб и патешко месо


  Не помня от кога пастет не сме купували - предпочитам да си го направя и да си хапваме с кеф домашното производство. Хем знаеш какво има вътре, хем си го правиш по собствен вкус, хем понякога се утилизират поизостанали в малки количества продукти.
 Обикновено не правя големи количества и съхранявам във фризера каквото остане. Само че забелязах, че често след престоя там, особено по-дълго време (месец примерно...) променя вкуса си.
 Затова този път реших да заложа на варианта със стерилизирането: приготвяне, пълнене в бурканчета, хубаво сваряване и ВОАЛЯ!
 За приготвянето на този пастет са необходими: около 350 грама гъши дроб; 650 грама патешко месо; един голям морков; само 1-2-3 малки резенчета от сушена гъба манатарка; както и за това количество около 20 грама сол, 1-2 грама млян бял пипер и щипка индийско орехче; буквално 2-3 с.л. ароматен (демек хубав) коняк.
 Изпълнението не е трудно, нито пък трудоемко за такова количество:
Гъшият дроб се измива добре, нарязва се на ситни късчета и се слага в студена вода, която се сменя 4-5 пъти, т.е. докато дробът идеално побелее и се изчисти.
Излишно е да обяснявам, че за пастета не ползвам от целия гъши дроб (че идва скъпо), а основно изрезки. Винаги като се приготвя гъши дроб, се налага да се оформят парчетата правилно и остават изрезки. 
Старателно си ги събирам в торбички във фризера и като станат прилично количество им измислям някакво приложение в някаква вкуснотия.
Така и в този случай.
Патешкото месо - от бута и от гърдите, се нарязва на тънки ивички (или произволни парчета) и се сварява в малко вода, колкото да го покрива заедно с нарязания морков, една скилидка чесън, 2-3 зърна бахар и 5-6 зърна черен пипер.
Направих глупостта да сложа 1 с.л. сушени зеленчуци, та сетне се наложи да измивам месото и да го изкисвам. 
В това време парченцата манатарки се накисват в малко от бульона от варенето на месото и коняка.
Свареното месо заедно с нарязания морков и гъбите се пасира до каша в блендера. Разбира се, на партиди. 
Изкиснатият дроб дроб се пасира по същия начин, но без престараване.
Получената маса се смесва с подправките - сол, бял пипер и индийско орехче и се пълни в бурканчета.

Бурканчетата се нареждат в тенджера върху решетка или кърпа, заливат с вода да ги покрие и се варят около 45 минути от момента на завирането на водата.
Сетне се вадят и оставят да изстинат върху капачките си.
От това количеството се получиха 4 бурканчета по около 300 грама и една малко от 80 грама.
За трайността не мога да кажа - свършиха за 3-4 месеца, но пастетът бе перфектен.
Оказа се, че не съм го смлял перфектно, но какво от това?
На който му се занимава, може да ги прекара през цедка, за да получи идеалната консистенция.
Само че от това ще загуби очарованието на домашно приготвеното.

Правете смело.
Става дзверска вкуснотия.
Поднесен върху препечена филийка си е идеален за закуска или за мезе.
Затова и НАЗДРАВЕ!

сряда, 13 февруари 2019 г.

Сутляш (мляко с ориз) с тиква


 С мляко и ориз, т.нар. сутляш, няма кого да изненадам. Но който е измислил добавката на тиква или е бил голям кулинар или голям късметлия. Така този съвсем простичък и познат на всички още от детството десерт става неустоим. Особено е подходящ сега през зимата.
 Ще дам количествата съвсем условно в чаши, с уговорката, че тази която ползвах е около 150 мл:
1  ч.ч. ориз; 1 ч.ч. вода; 4 ч.ч. прясно мляко; 1 1/2 ч.ч. сварена и пюрирана тиква; 2 яйца; щипка канела и една ванилия, както и захар - около 1 ч.ч. (но по-добре е захарта да е на вкус - сложих 2/3 от чашата и пак ми дойде сладко).
Най-добрият вариант за ориза е не само да се измие предварително, но и да се накисне в студена вода за около час като водата се сменя няколко пъти.  Така се отмиват всички химикали от обработката на ориза и пада излишното нишесте. В резултат зърната при варене не се слепват.
В общи линии, когато готвя (варя) ориз обикновено процедирам по този начин.
Оризът с водата се слага в подходяща съдина и се подварява до полуготовност като се слага и захарта и не се забравя да се бърка.
При ориза се налива млякото и се оставя да се вари няколко минути.
В това време тиквата се намачква добре с онази джаджа за картофено пюре (може да се и пасира). Разбърква се с яйцата, канелата и ванилията и се сипва в тенджерата.
Вари се до сгъстяване и пълно омекване на ориза.
Следва пресипване на десерта в купички, чашки и т.н. 
От това количество при мене излезнаха 4 купички и 2 чаши.
Изчаква се малко да изстине и леко да хване коричка. Всяка съдина се посипва със захар - желателно е с кафява, но поради липса ...
След това с газовата горелката посипаната захар се карамелизира и десертът е готов за поднасяне.

Не мога да опиша вкуса и аромата на този иначе най-обикновен десерт - мляко с ориз.
Бих го оприличил с хубав крем брюле, но със собствено очарование.
В идеалния вариант би трябвало да го приготвя не с цели яйца, а само с жълтъци (поне 3-4), но нищо не загуби от това.
Правете смело и се наслаждавайте.

П.П. Може да се направи и със сурова тиква, която трябва да се настърже на ситното ренде и да се сложи да се вари едновременно с ориза. Само че вариантът с предварително сварената тиква е много удачен, защото самата тя става като крем.

неделя, 10 февруари 2019 г.

Палачинки пухкавелки


 Всъщност това не са съвсем палачинки, ама и не са катми - нещо по средата. Леко дебелички и много пухкави. 
 Вървят си както със соленко (сиренца), така и със сладко и мед.
 Направията е много проста:
 Необходими са: едно яйце, около 400 мл кисело мляко (една кофичка) - желателно е да е овче и да е леко почнало да киселее като ползвах в случая кефир, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, поне 2 с.л. олио (идеално е с разтопено масло), както и брашно - в случая пое точно 1 кофичка. 
 Всичко се разбива добре - трябва да се получи доста гъсто тесто - дори и по-гъсто от боза. Консистенцията е такава, че да се разлива върху тигана, но със затруднение.
 Загрява се тиган с дебело дъно, намазва се с масло и се сипва с черпак (моят е 70 мл) в средата на тигана и съвсем леко се разнася, за да се получи кръг с диаметър около 14-15 см. Тъй като са дебелички, силата на котлона се намалява с 1/3 и се пекат по този начин от двете страни до готовност. Нареждат се в чиния като по желание се намазват с масло.
 Преди всяка палачинка тиганът се намазва с масло или се пуща олио около 1 ч.л.
 Стават невероятно пухкави, леко дебелички и изненадващо вкусни. Невероятни с мед или петмез.

петък, 8 февруари 2019 г.

Домашен млечен колбас (салам)


 Това домашно млечно саламче са появи като резултат на един много, ама много неуспешен опит да направя домашен кренвирш.
 Едновременно с историята ще дам и обясненията:
 След като изчетох куп рецепти за кренвирши, включително и Стандарта "Стара планина", бях убеден, че ще се справя с направията им в домашни условия. Идеята ми беше да ги направя изцяло от свинско месо и да са си месни и без каквито и да добавки. В последно време, когато ще правя домашен салам, купувам от т.нар. месо за готвене - цената му е прилична (около 5,00 лв за кило), па има няколко вида вида от свинското месо и не се налагат някакви специални комбинации.
Нарязох си месото на късчета, удобни за месомелачката, охладих го почти до замръзване и смелих на ситната решетка.
Подготвих си леда и блендера, но когато сложих първата партида смляно месо в него, ми хрумна вместо лед да сложа силно изстудено овче мляно за смилането.
Всичкото месо биде смляно в блендера по този начин и се получи ей тази кашичка, която се вижда на снимката и то при температура 7,3С. 
Какво по хубаво от това?! Идеална температура за домашен колбас. Последва слагането на подправките - сол (поравно нитритна и обикновена), смляно индийско орехче и черен пипер (порди липса на бял). И понеже елмашинката съм я нагласил на по-едро мелене,  то черният пипер си личи като точици.
В това време се подготвят червата - измиват, накисват. Винаги слагам при водата и лимонов сок, че им придава друг вкус.
А се бях заредил с тънки овчи черва и едни изкуствени, неядливи, уж специално за кренвирши.
Голям зор видях докато напълня овчите черва, че са тънки и тесни. От снимката се вижда какво се получи. Набождат се с игла, за да излезе въздуха от тях ...
В тенджерата се слага вода, чиния на дъното, малко сол и след като заври, силата на котлона се намаля и вътре се пущат за варене колбасчетата. 
30-а минути са им напълно достатъчни, за да са готови. Следва охлаждане в ледена вода и престой в хладилника поне една нощ.
Само търпение да имаш да изчакаш опитването.
Първата проба беше пълен потрес: нищо общо с кренвиршите - хубав приятен вкус, леко груба консистенция, държат си формата ... Ама айде да не лъжем, правя кренвирш, а се получи нещо друго - пълно разочарование.
Поне в началото, докато прекарах няколко късчета с питието за успокоение.
И сетне се усетих, че е невероятно , дзверски вкусно колбасчето.
Оревах се във ФБ, че кренвиршите ми не са станали и добрите люде рекоха, че това прилича на братвурст. Е, така е и не е така - въпреки много рецепти за братвурст - не се прави само от свинско и с добавка на мляко, но на външен вид си е направо такъв ...  Ама и само зари приликата на външен, не го нарекох "братвурст".
Та от този неуспешен кренвирш, се получи невероятен млечен домашен салам и при това, повярвайте ми, дзверски вкусен - бих го приравнил на най-добрите си попадения.
И след толкова приказки и лакърдии, рецептата:
Кило свинско - шарено, с поне 200 грама сланинка
18 грама сол - поравно нитритна и обикновена, но може само обикновена
3 грама смлян бял пипер (е поради липса - сложих черен)
1 грам индийско смляно орехче
200 мл прясно мляко (сварено) - овче за предпочитане, но и краве върши работа
1 ч.л. царевично нишесте, което се разтваря в млякото.
Става много лесно - като всеки домашен колбас (салам), а за вкуса няма да говоря ...
НАЗДРАВЕ!

вторник, 5 февруари 2019 г.

Тава джигер или дроб по Одрински


  Много отдавна се бях заканил да пусна една едно матриалче за прочутия тава джигер по одрински и точно сега имам подходящи снимки.
 Тава джигерът е султанът на дроба в Одрин и е прочут не само в Одрин, но и из цяла Европа. Приготвя се от повече от сто години почти и в Одрин е много трудно да се намери заведение, в кооето да не се предлага. В Центъра на Одрин, в уличките около старите джамии и Капълъ чарши бъка от малки заведенийца, където основният специалитет е именно тава джигерът.
 Защо "тава джигер"? Ами много просто - пържи се в тава (тиган), а на турски - дроб е джигер. Би трябвало да се преведе пържен дроб, ама не ми звучи ...
 В Одрин през месец май се провежда и специален празник на джигера. За съжаление, не съм ходил досега, но тази година ще попълня и този пропуск.
 За първи се опитах този невероятен джигер преди малко повече от 30 години. Бяхме с приятел и пътьом през Одрин, но той настоя да спрем за малко и да хапнем нещо вкусно. От тогава насам съм ходил поне 100-а пъти и рядко пропущам да се насладя на тава джигера. И по една случайност, това първото заведение - джигерийница, се оказа и мястото, където го правят просто невероятен. С годините, с Патрона на заведението установихме една такова особено познанство. Бил шиптър, а не албанец и много се сърди като му кажеш албанец. И докато преди 20-а години говореше много развален български, сега вече го говори направо прилично - ами толкоз ти ми българска клиентела как да не го научи.
Това е визитката на "ресторанта" - джигерийница. И докато преди години основно имаше джигер, сега се предлагат и доста други неща.
На първия етаж има 6 масички, вторият етаж е доста по-просторен, но най-добре си е на масичките отвън пред заведението.
Масичките са предварително заредени - прибори, минерална вода, чаши и задължителната кутия с хляб. Още седнал, неседнал донасят и задължителните чинийки с разядка - нещо като лютив сос от чушки и пържени чушки.
Сервитьорите, млади момчета, са любезни пъргави като летящия холандец. Всичко се сервира невероятно бързо.

Та да се върна на джигера:
Излишно е да обяснявам, че е пресен пресен и че е основно агнешки. Ако е телешки, то е от теленце до една годинка.
Втората тайна е нарязването на дроба - влизал съм т.нар. им транжорна - две млади момчета с остри ножове нарязват предварително полузамръзналият дроб на тънки тънки ивички.
Следва старателно измиване от кръвта поне в няколко води, подсушаване и занасяне на дроба при майстора.
Третият секрет е в овалването на дроба в брашно и сол. Майсторът твърдеше, че не слага царевично брашно, но това което изсипваше в тавата и сипваше солта при него, ми заприлича на смес от обикновено с царевично. Обилно овалване и престой на дроба в брашното, докато олиото загрява.
За мен, най-важният момент е пърженето. Дробът се пържи в огромен съд от неръждавейка, с поне 4 литра олио, което се загрява на огромна газова горелка. Преди да пусне дроба, в олиото се запържват типичните за региона зелени и червени чушки (приличат на нашите чорбаджийски- ама само приличат) - такива едни по-къси са.
С ръка майсторът гребва от дроба и подмятайки го изтръсква от брашното и пуща в олиото на порции. Пърженето е буквално за минута-две. Колкото да го разбърка. И пред погледа ти дробът покафенява и го вади в чиниите и заминава веднага по масите.

Последният майсторски секрет се оказа, честото сменяне на олиото. Докато го гледах как свещенодейства и изпържи няколко тави дроб, спря газта, изля употребеното олио в нещо като бидон и много, ама много старателно изчисти тавата. 
Чак започна да блести и отново след като малко я загря, насипа олиото в нея.
И пак се подхвана с пърженето на чушките.
След тях няколко порции картофи и пак джигер, и пак смяна на олиото.




И да не си помислите, че само с това се занимава майсторът - да пържи дроб - на останалите горелки се вари пачата, чорбата и т.н.





И докато си почива от няколкото врящи около него тави, се занимава и със заготовките за салатите и т.н.









Огромна салата от пресни зеленчуци в компанията на пържени люти чушки.










пак огромна порция пържени картофи и огромна пилешка пържола (извън кадро).









пълнен патладжан (имам баялдъ) по одрински - не се предлага от тях, но след като сме попитали и поискали, не ги заболяха краката да ни го донесат от близко заведение и да ни го препоръчат, че наистина е баялдЪ.
задължителният айрян.
И разбира се, две порции тава джигер.
Всичко това за малко под 100 лири (горе долу 30 лв) като хлябът, разядките, водата не са в сметката - те са бадева от заведението.


Как Майсторът пържи дроба, се вижда от видеото. А как се приготвя прословутият одрински тава джигер, го обясних доста подробно.
Само мога да уточня, че в домашни условия, на керамичен котлон и с тефлонов тиган, този резултат няма как да се постигне. Най-добър резултат и почти такъв дроб съм правил на газовия котлон в бронзовия тиган и то без да жаля олиото.

Ето така изглеждат масичките в заведението - в очакване на гости, защото наистина те посрещат като гост, а не като клиент.





Табелата с менюто и цените си стои там на стената и не е необходимо да ти носят меню и т.н.
Впрочем асортимента им не е като в нашите заведения - само няколко неща, но за сметка на това са направени по невероятно вкусен  и запомнящ се начин.
И при тях не съществува думата "нямаме" - ще отидат до магазина да ти го купят, но няма няма.

На края Шиптърът ни изпраща с едно "Гюле гюле и до другия път, комшу."

Знае си човекът, че няма да пропуснем и следващия път да се насладим на вкусния им тава джигер.

Нека да свърша до тук, че станах доста подробно разказвателен.


 Следващият път не пропуснахме заведението.
 Опитахме невероятната крем супа - мерджемек, от червена леща.
 Не си издават тайната - но я правят само от леща и добавят мента в нея.
 Купихме от съседния магазин кило червена леща за 7 лири или 2,20 лв.


Дробът няма да го коментирам - както винаги е неустоим и дзверски вкусен.
Ново в менюто бяха тези невероятни телешки кюфтенца - по 6 броя в порция.
Както и дроба, порцията е 20 турски лири или 6,40 лв
Накрая бидохме почерпени от заведението с по един силен турски чай в компанията на топяща се в устата шоколадова халва.
31.03.2019 г.

понеделник, 4 февруари 2019 г.

Бейби октопод на грил



 Октопод харесвам. Признавам си, за пръв ядох такъв преди 25 и малко повече години в Гърция - на скара и макар че ми беше странен, много ми хареса. От доста години, имам ли възможност, си угаждам на душата с октопод. Много бях доволен, когато открих едни малки бейби октоподчета, защото се приготвят много лесно и са невероятно вкусни- за разлика от онез ти ми големи октоподи дет най-често ги има по дюкяните.
Преди дни попаднах на друг вид - бейби октопод: Парчето е около 400-500 грама и за разлика от онези бейби октоподчета, си е просто един миниатюрен вариант на октопод.
Кой знае Кво ми стана, но се стреснах за приготвянето му - нещо напълно непознато, та потърсих помощ от ФБ за съвети.
Отзоваха се доста люде божии и се кротнах - дали е бейби или не, няма разлика в приготвянето.

Независимо че не е нещо ново, ще споделя, защото може да се окаже полезно за доста хора ...
Значи много е важно как ще се почисти добичето:
Като се измие много добре, се слага на дъската и остър нож се рязва в края на "тубата" - близо до пипалцата и внимателно се изваждат вътрешностите - виждат най-отгоре. Като едно пакетче са, но не е желателно да се разкъсва, че сетне трябва да пада яко миене.
Другото, което трябва да се махне, е "човката" - намира се точно в средата на пипалата и добре се напипва.
Оперираме смело с острия нож и изрязваме всичко, което ни стои твърдо.
е, до тук добре - пак миене и сме готов да го заварим.


Слага се в тенджерка със студена вода, две три листчета дафинов лист, зърна черен пипер. Зърната бахар, карамфил са въпрос на предпочитание.
Слагането на сода или коркови тапи, по моя преценка не променя нещата.
Като заври, се намаля силата на котлона и оставя да "къкри" за около 40 минути.
Готовността се проверява като бе боцва с нож или вилица. Соли се в края на варенето.
Как ще бъде нарязан след варенето е въпрос на предпочитание - може и на по-едро и на по-ситно.
Пече се на силно загрят грил тиган в малко масло с добавка на малко олио. Печене - колкото да смени леко цвета - буквално за 3-4-5 минути.
В това време се приготвя марината - зехтин и лимонов - 1:3, но предпочитам поравно, малко сол и черен пипер, смачкана скилидка (или две чесън). Носи и ситно нарязан копър (поради липса на такъв - нямаше). От тигана - бух и тенджурката с маринатата, два три пъти разтърсване сърдито и след 10-а минути е готово за сервиране.
Предпочитах да е с картофена салата с праз, па на който не му харесва да не чете.
По желание може да се отреже тубата, да се нареже на парчета и да се запече в грил тигана, а останалата част с пипалата да се запече от двете страни в него като се притисне с нещо, за да запази формата.
Сетне по същия начин - в съдина с марината и сервиране задължително с лимонче.
Впрочем, за разлика от октопода, прясното беби октоподче го купих на 15 лв/килото или това за 6,00 лв. Че в последно време все ми казвам, че показвам скъпи работи ...
Невероятна вкуснотия, дзверска дори и НАЗДРАВЕ!

неделя, 3 февруари 2019 г.

Варено прясно мляко в слоукукъра или начин да се направи домашен катък


 Това е нещо от графата полезно предложение или съвет, с което може значително да се облегчим.
 Варенето на прясно мляко често се оказва неприятно и досадно занимание - поне за мене. Наливаш млякото, включваш котлона и идва един момент, в който трябва да си стоиш до печката и да го дебнеш. Уж нищо му няма и тъкмо се разсееш, и то е тръгнало да се разхожда извън тенджерата. 
 Сетне става едно леле мале - търкане, чистене, неприятни миризми - особено като ти изкипи на керамичния плот.
 Пробвал съм какви ли не варианти - с млековарка (с водна риза) - само дето дадох шукадар парички за непотребния уред; с едни тенджери на водна баня и как ли не ... И все удар в гредата.
 Наскоро прочетох в една реклама на мултикукър (моят тръгва към смяна вече), че имал функция за варене на прясно мляко.
 Реших се да пробвам вариант с варене в слоукукъра. Речено сторено.
 Млякото (2 л) се налива в слоукукъра, добичето се включва на първа степен за 2 часа и се оставя на произвола на съдбата, след като му се турне капака. 
 Никакви грижи, никакви мисли. 30 секунди зор и го забравяш. Можеш да излезеш да пиеш кафе или да отидеш на работа дори. 
 В името на експеримента в дупката на капака му бухнах термометъра и от време на време го поглеждах. Някъде около 60-тата минута стана 93,5 С и повече не мръдна.
 На практика, това означава, че млякото е готово сварено.
Само че реших да продължа експеримента, тъй като прясното мляко е овче и исках да видя какво ще стане след поне часа и удължих срока на варенето с още час и половина.
На снимката се вижда - изпарила се е водата от него на около 25% и млякото се беше сгъстило достатъчно. И беше направило половин пръст каймак.
Да не казвам какво кисело мляко се подкваси от това сгъстено мляко - с брадва да го сечеш. И то със закваска от някакво измислено купещо кисело мляко (просто такова имах).
 В този момент включих, че на времето така правехме катъка: в края на август, началото на септември, когато овчето мляко е най - гъсто, в два големи казана един в друг -единият с вода, а в по-малкия млякото, на огъня. Падаше едно яко варене, бъркане - поне няколко часа, докато млякото видимо се сгъсти. Сетне охлаждане, държане в студена вода в заньцата, пак бъркане с дървена лъжица ... За няколко дни започваше да се сгъстява от само себе си. Баба не слагаше друго, освен малко сол и сетне се пълнеше в едни глинени гърнета и.... Голям панаир с невероятно вкусен резултат.

Та имам чувството, че намерих за себе си най-мързеливия начин за варене на прясно прясно мляко - направо без грижи и без рискове да изкипи и оплескоти всичко. 
И още по-важното: как да се направи истински домашен катък в апартаментски условия с минимум усилия. Купата на слоукукъра хваща 4 л мляко преспокойно, но времето за варенето и сгъстяването му няма да е като при двата литра - 3 часа, а поне 4 - 4,5 часа. Какво ме бърка това - няма да му бая я?! слагаш го и си лягаш да нанкаш. На сутринта може да се подхване процедурата по охлаждането и т.н. Може да се прехвърли в друга тенджера, да се сложи в студена вода и да се чака да стане.
4 л мляко струват 8,00 лв, а преспокойно се получават 3 компотени буркана разкошен домашен деликатес.
В много "рецепти" пишат, че трябва да му сложи закваска от кисело мляко, а някои направо прекаляват - слагала се и мая за сирене, няколко капки... По-голяма дивотия от това не съм срещал. В истинския домашен катък не се слага каквото и да е - става сам по себе си. Но понеже от малък съм свикнал да е леко солен - затова на тези 4 л мляко, максимум 1 с.л. сол.
Артък много писах, ама това е, защото си се радвам. Овче мляко и то хубаво има на нашия пазар редовно и ще мога да си правя катък без какъвто и да е напън.
Да живеят модерните технологии и Наздраве за тях!