Как да приготвим Пуйка, Фитка или Мисирка

 Странна птица е това Мисирът - върви си, тресе си гребена и гушата и едно такова ми ти басово си гълчи. Стадото върви ей така някакси на ян, все си търсят тревичките и са колектив - не се делят. Приличат на стари Баби дет са се събрали на раздумка ама ей тъй пътьом, но разговарят някак си ей тъй леко сърдито и на малко по-висок глас от общо приетото и при това се поклащат едно такова странно и някак си умно.

 Е, просто става дума за най-обикновената пуйка. Да ама има райони, в които като кажеш пуйка ще те гледат като извънземно и няма да те разберат. На таз ми ти птица обикновено при нас се казва Фитка, а на мъжкия - Фитарок. В други региони - мисирка и мисир, а в трети - Биба и Бибок. Ама най-готино ми звучи Пипа и Пипок. Ако някой друг знае друго име на тази ми ти птица, да каже ...

 Та думата ми е не да обяснявам колко е полезно и здравословно пуешкото... всеки си го знае.

 Традиционно е прието за Коледа в някои страни да има печена цяла пуйка, макар че побеснявам, когато ни го налагат и като нашенска традиция. Пуйката си е някаква му Хамериканска. При нас е рядкост. Няма я в сериозно промишлено производство - основно е в селските ни дворове, защото е не толкова претенциозна. Доколкото знам, внасят ни от Унгария.

 Само за информация - женската Фитка става до 9 кила, а мъката може да стигне цели 25 кила. Направо Дзвер, а не птица. Пуешките бройлери за няколко месеца достигат 5 кила и са много вкусни и крехки.

 За да продължа нататък само ще кажа, че традиционната цяла печена не ни харесва. В какъвто и вариант да е - не я възприемаме.

Ето тази на снимката - 7 кг, купена от района на Крумовград за 5 лв живо тегло.

Няма да коментирам, ще замълча. 

Въпросът за цените ми е болезнен. Пуешка пържола на унгарска, гледана промишлено, е около 15 лв. Филето гони 20 лв и то ако го намериш...

Имаш цяла пуйка, но как да я разфасоваш  правилно?

Необходим е остър нож. Първо се отрязва шийката из основата. Сетне крайчетата на крилата. Птицата се поставя върху дъската с гърба надолу. После се хваща всяко крило и леко за зачупва и се отрязва цялото. Може да се раздели на две - на крилцето и т.н. маншон. Следват краката - с натиск настрани - до прекършване от ставата и отрязване. Крачето също се разделя на две по средата през ставата - на долно и горно бутче.
Както си е притисната по гръб с ножа внимателно отгоре и надолу и настрани към крилцата се отрязва едното филе, а след това и другото. На практика, вече е разфасовано. Остава скелетът т.нар. фенер, който се разделя на две по средата. Така е по-удобен за варене. Не е необходимо голямо престаряване при почистване на фенера - нека да си остане по него месце - за супата.

СУПА

Фенерът заедно с шийката и изрезките от крилцата след измиване се слагат в тенджера със студена вода колкото да ги покрива два пръста, леко се осолява и се вари докато месото започне да се отделя от костите. В този процес на варене не е необходимо да се добавя каквото и да е друго. Така бульонът може да се ползва и за друго ястие. Впрочем става доста мазничък и който не го харесва такъв може внимателно да отстрани мазнината.
Докато бульонът се вари, дреболиите се нарязват на едро и изкисват в студена вода. Само черният дроб се отделя - става за печене.
След като поизстине, бульонът се прецежда, а месото старателно се отделя от костите.В малко масло смесено с олио (по 1 с.л.) се запържва една голяма глава лук, нарязан на ситно, 2-3 ск. чесън, следват 1-2 средни моркова, обелени и настъргани на ситното ренде.

Тук вариантите са два - или да се сложи кафена чаша измит и накиснат предварително ориз, или 1-2 средни картофа,нарязани на ситно. Добавя се и ситно нарязан стрък целина (кервиз - зелената част от стъблото). Налива се бульон, който може да се поразреди с топла вода (ако е много силен) - общо около 1,8 - 2 л. И се оставя да си покъкри поне 20-а минути. 
Слага се и отделеното месо, както и една шепичка натрошено фиде. Добавя се и 1 с.л. сушени зеленчуци. Вари се още максимум 10-а минути. В това време от 2 яйца се отделят само жълтъците и разбиват с 3/4 или цяла кофичка кисело мляко. От супата с черпака се взема малко от течността и се темперира с яйчената смес. След това застройката се връща при супата. Сега е моментът да се провери за сол.
Супата е готова и може да се поднася обилно поръсена с магданоз или на вкус.

Панирани шницели от гърдите

Гърдите, почистени от кожата се нарязват на филенца с желана големина и дебелина и леко се начукват. Съвсем леко се овкусяват със сол и черен пипер и буквално по 2-3 капки лимонов сок. Овалват се в брашно, в разбито яйце и галета и се пържат на средно загрят котлон до леко зачервяване. 
От тук нататък е въпрос на желание: могат да се поръсят с настъргана кора на лимон и да се поднесат с картофено пюре, варени картофи (или салата от тях) или зелена зелена салата ...

Пропуснах нещо: Кожата може да се свари заедно с фенера и сетне да се нареже на ситно и да се ползва за супата. А на който не му харесва, след сваряването може да я даде на домашния любимец.


ПЕЧЕНО

Отделените бутчета и крилца се овкусяват много добре със сол, черен и червен (желателно и опушен и лютив) пипер, риган и се оставят да престоят така поне 2-3 часа. Нареждат се в тава, сипва се малко вода на дъното. Тавата се завива с фолио и се пече във фурната на 220С за около 20-а минути, сетне - 30-а минути на 180С. Проверява се готовността - вилицата да влиза в месото с лекота, маха се фолиото и се запича за кратко на вентилатор - до хващане на лек загар.
Вместо вода в тавата може да се сложи бяло вино или бира, въпрос на вкус. Пробвал съм и с кока кола. Все става. Много хубав аромат придобива, ако при овкусяването се ползва смлян розмарин, но той не на всеки се харесва. Риганът може да се замени с мащерка. Въпрос на предпочитание.


Дроб на грил тиган

Дробът на Мисира е доста и при това много вкусен. Грехота е да се ползва за супа.
Затова леко се изкисва в студена вода. Подсушава се.
Пече се в силно загрят грил тиган буквално 2 минути от едната страна и една от другата. Осолява се и опиперява и остава да му се насладим със студена водка.
Ха, на снимката някой вече е успял да си крадне едното парче ...








ДРЕБОЛИИТЕ

Ха сега, някой по наблюдателен ще ме запита ами какво стана с дреболиите? Ами нищо - бидоха измити и замразени. Когато се прави супата от пуешко месо, слагането на дреболиите е във вреда на вкуса й. Затова просто се отделят и сетне ще станат на супа, но само от дреболии.
Това не пречи да се направи супа от половината месо и половината дреболии, а другата част - след време пак на супа. Но определено предпочитам супата да е само от месото или само от дреболиите. Въпрос на предпочитание.

Вау, какво се получи? Май поизчерпах темата за готвене на фитката.
Ами какво друго да кажа, освен едно смело гответе си фитката както ви харесва и НАЗДРАВЕ!

Пълнена с плодове тиква

 Това е един уникален есенно-зимен десерт, който просто си няма рецепта, а по-скоро е само идея за направа.

 Често го правя, но поради една ли друга причина не съм го споделял. А сега само ще кажа как направих последната, защото всеки път е различно в зависимост от наличните плодове - сушени и пресни.

На тиква цигулка се отрязва горната плътна част, издълбава се добре като се почистват семките и част от вътрешността.

От там нататък е забавната част - слагат се стафиди, сушени червени боровинки, орехи, кашу, сушени кайсии и сини сливи без костилка; сладко от смокини; ръсва се малко канела; сетне резенчета плод - ябълка; портокал; киви; пак орехи и кашу.

Сушените плодове се слагат, без да се накисват.

И така до напълване на тиквата. Слага се и една с.л. мед и се завършва с резени ябълка или дюля, които просто играят ролята на капак. Наръсва се с канела като носи и други подправки по желание. Сипвам и 50 мл бърбън.

Тиквата се слага в тавичка, завива се цялата с два слоя алуминиево фолио и се пече във фурна на 180С поне два часа.

След два часа се проверява като се боцва тиквата - ако е омекнала, значи е готова. Маха се фолиото и се дозапича до лек загар.

Сетне, малей какво търпение трябва докато поизстине малко и биде нападната.

Впрочем, студена е още по-вкусна. Важното е, че всичко що е плод може да бъде сложен вътре и да стане вкусно.

И от личен опит знам, че става и за мезе на хубаво питие.

Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.

Желирана руска салата - различни идеи

 Руската салата за мен в спомените откак съм човек е свързана основно с Коледните и Новогодишните празници и не мога да си ги представя без нея. Не че не се прави и по друго време де....

 Нямам намерение да пиша рецепта - всяко семейство си има собствена нагодена по вкуса и рядко се експериментира. Съотношението на продуктите също е въпрос на лично предпочитание.

 Мога само да кажа, че традиционно я правя с 1 кг картофи, сварени цели и след обелването нарязани на ситно; един буркан кисели краставички, нарязани на ситно (предпочитам саламурени, ама по-рядко имам), 2/3 буркан грах, 3-4 сварени моркова и нарязани на ситно, поне 300 грама колбас (шунка или шпеков салам), 150-200 грама кашкавал,  2-3 сварени и нарязани на ситно яйца, черен пипер на вкус и домашна яйчена майонеза. 

 Вариантите със смесване на майонезата с цедено мляко, заквасена сметана и т.н. не ги възприемам. Домашната майонеза мога да си я направя достатъчно лека, така че не се налага да я разреждам с каквото и да е.

 За разнообразие може да се добавят нарязани маслини, кисела ябълка и др.п., но това зависи от настроението при правенето. 

 И задължително да престои на студено поне 24 часа преди поднасянето.

 Е сега ще ме попитате какво толкова интересно предлагам? Ами различният начин на понасяне и приготвяне.

 Вариантите са два:

На резени или под формата на пълнени яйца.

За целта е необходим желатин - едно или две пакетчета в зависимост от количеството на салатата. При моя вариант - задължително две пакетчета.

Всички продукти се нарязват и смесват в подходяща купа.

Желатинът се слага в купичка с хладна вода, разбърква се леко и заминава в микровълновата за 30-а сек.

Достатъчно време да се разтвори и да се смеси с вече направената майонеза. Следва добро разбъркване на продуктите с майонезата.

Кексова формичка се покрива с достатъчно голямо парче стреч фолио и се слага поне слой от поне 2 см от салатата.

Върху този слой се нареждат сварени цели яйца, които може да се оформят леко с ножа, както и да се добавят нарязани маслинки.

Отгоре се затрупва с руска салата до напълване на формата. Могат да се сложат маслинки, резенчета краставичка или колбас - въпрос на мерак.

Завива се добре със стреч фолиото и се оставя на студено да стегне.

При сервирането се реже на тънки филийки - примерно по 1 см и може да се сервира с допълнителна украса.

Изглежда достатъчно ефектно, вкусът нищо не е загубил, а даже е получил подобрение.

Не успях да направя по-добри снимки при поднасянето.

Вторият вариант е да се напълнят празни черупки от яйца. Просто като се чупят това се прави от едната страна и целите черупки след измиване се запазват.

Пълнят се с желираната руска салата и оставят да се стегне.

"Яйцата" от руска салата и желирано месо с добавки изглеждат достатъчно ефектно на трапезата, освен че са вкусни.

И тук са преди да бъдат украсени и поднесени на масата.

Но всеки сам може да си измисли варианти за това.

Важна е идеята.

Правете смело и се наслаждавайте на една наистина различна руска салата в традиционното й изпълнение.

И Наздраве!

Банички с домашна овча извара и масло

 Изобщо нямах намерение да пиша за тези банички, тъй като за банички или пурички от триъгълни кори съм писал доста пъти в блога.
 Само че тези станаха направо върховни и не мога да ги подмина пък и като пуснах във ФБ снимката им имаше интерес към тях.
 От как Млекарят от близко село ликвидира стадото си, трудно намирам читаво прясно мляко. Но от скоро на пазара всяка сряда и събота се продава невероятно овче мляко от собствена ферма, а наред с него и прясно овче сирене и катък. Та си купувам наистина страхотно и маслено овче мляко. 
 Тази събота не беше изключение: едната част отиде за направата на домашния ми кефир (за него друг път), а останалата я забравих с тенджерата върху печката. Естествено на другия ден беше почнало да "подивява" и да си се подквасва леко. В този вид не става за нищо друго освен да се направи домашна извара.

Няма нищо по-лесно от това: тенджерата се поставя отново на котлона и млякото се довежда до кипене. Пуща му се една-две лъжици лимонов сок и ако се иска да е леко солена, една чаена лъжичка сол. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. Сетне се прецежда през марля и домашната извара е налична. Суроватката може да се превари още веднъж и да се отцеди още един път, но предпочитам да не го правя. Тази суроватка е превъзходна за направа на палачинки, бухти или други подобни тестени ...
От около литър и малко се получи една кофичка от 450 грама превъзходна извара.
Самата тя е ароматна и с истински вкус и става за направата на банички в триъгълни кори, каквито редовно си имам.

Речено, сторено. 
Цялата извара се смесва с едно голямо яйце и белтъка на второто, а жълтъка се отделя за намазване.
50-60 грама разтопено масло се смесват с толкова олио, с която смес се мажат корите.
Само трябва да кажа, че ползват триъгълни кори, печени на сач, които са по-плътни и дават много добър резултат.

Та кората се намазва обилно с маслото, в широкия край се слагат 3 ч.л. от изварата и започва да се сгъва.
След първото завиване се слагат още две ч.л. извара.

Пак се завива и пак се слага извара и се довършва завиването на баничката.
От снимките се вижда много ясно как става.
Така се процедира до свършване на плънката.
Заради експеримента, бях отделил малко чиста извара и с нея направих две банички - ей така за проба.

Готовите банички се нареждат в подходяща съдина, която обилно е намазана с масло и върху всяка баничка след намазване с разбития жълтък с малко от сместа масло и олио, се нареждат по 2-3 ситни бучици масло.

Тъй като ползвам йенска съдина, фурната се загрява на 150С и сетне след поставяне на тавичката, температурата се увеличава на 180С.
Пече се около 45-50 минути - до хубаво зачервяване.
Сетне се завива с кърпа и след 10-15 минути може да се напада. Ако може да се устои на аромата  на маслото.
Невероятно вкусни. Дори тези само с изварата без яйцето, ми харесаха повече.
Лесно и дзверски вкусно.
Страхотно си вървят с чаша домашен кефир.

Осолен деликатесен свински език

Излишно е да обяснявам за пореден път, че сме любители на всякакви видове мръФчести включително и на т.нар. дреболии. 
Този път иде реч за един най-необикновен свински език, който приготвен по този начин е дзверски вкусно мезе към всяко питие макар че си върви най-добре с изстудена водка.

Преди години в една чужбина точно като мезе пробвах такъв невероятен деликатес от осолен свински език - тънкофайски нарязан и поднесен с препечени филийки с масълце точно като мезе на водката. 
Та питах няколко пъти как е приготвена тази вкуснотия - ами нищо особено - солен език. Да, ама нямаше нищо общо с варения език или пък желирания език.
Па и като се замислиш, то няма много варианти за приготвяне на език.
Само че като си наумя нещо, нямам спиране. Потърсих из Гугльото, ама нещо го ударих на камък. Потърсих и на руски и попаднах на един подобен особен език и реших да си го адаптирам по мой начин.
Ще разкажа технологията на правенето по възможно най простичкия начин.

Купих три свински езика, които общо излезнаха с  20 грама повече от едно кило. Та да си ги смятаме толкова - 1 кило.
Задача първа, да се проверят дали не е останала подезична кост или нещо такова и да се резне.
Задача втора, старателно изкисване на езика, за да се почисти. Прави се в голяма купа със студена вода, която се сменя пет шест пъти докато "светнат" и престанат да пущат кръв.
Като си стоят във водата вече да не розовее.

Езикът леко се подсушава и слага в подходяща купа. Смесват се 40 грама сол - 30 грама едра морска сол и 10 грама нитритна сол (може и без нея, но тя придава сетне друг вкус и червен цвят на готовия език); 1 пълна чаена лъжичка с кафява захар, 10-а зърна запечен черен пипер и леко чукнат, по 5-6 зърна бахар и хвойна - също пекнати и чукнати леко; както и 1/2 ч.л. чесън на гранули. Всичко това много хубаво се втрива в езиците и се прехвърлят в подходящ пакет, който добре се връзва, но преди това се слагат и 1-2 натрошени дафинови листа.
Пакетът заминава в хладилника за време от 3 до 5 дни като от време на време се обръща. Три дни стигат, но за предпочитане са пет, тъй като поема по-добре солта и подправките.

Тъй като реших да е по-различно и трите езика след изваждането от пакета, ги пъхнах през тръба в мрежичка за колбаси.
Това изобщо не е необходимо да се прави, носи го наумих - и заради формата и заради фасона.

Ако е сложена нитритна сол, преди варенето пакетът трябва да се остави на стайна температура поне за 2-3 часа.
Вместо да ги варя в тенджерата, ползвах слоукукъра на слабата степен - за три часа.
Така си се варят на постоянна температура и просто ги забравяш.
Могат да се сварят и в тенджера - на слаб огън.
Слагат се в малко вода, колкото да ги покрие, без да се мият - направо както са си извадени от пакета. Дори, за да не се обезсолят съвсем, добавих и половината от течността от пакета и всички подправки.
Всеки знае как се вари език - докато набодеш в него вилицата спокойно. Така че на този етап - просто се вари до готовност. 
Трите часа и при мене се оказаха малко и просто го доварих още малко.
Вади се от тенджерата и се охлажда за кратко в студена вода.

Сега е моментът езикът да се обели. „макар че малко трудно, но го обелих преди да го сложа в мрежичката).
След леко подсушаване, се овалва добре в подправки по желание - смес от черен пипер, малко сол, червен пипер, риган и т.н.
Първо го овалях в черен пипер и сетне в червен пипер, но остана без снимка, че ръцете ми бяха охлепани и щях тотално да омажа телефона.

След овалването в подправките следва провесване на терасата поне за 2-3 дни. В никакъв случай за повече, че ем ептен ще се втвърди.
В интерес на истината и този етап може да се прескочи. Достатъчно е да прекара една нощ в хладилника и да се нападне.
Може нападението да стане и час два след овалването, а нетърпеливите може да прескочат и овалването в подправки.
Само че така си става вкусово много по-добре.

Тука е нарязан на филийки и пробван на втория ден след сваряването.
Леко сочен и невероятно вкусен.
На заглавната снимка е след пет дни съхнене - леко е поизсъхнал, доста по-ароматен и се реже съвсем тънкофайски.
Кой, как и кога ще го хапва си е въпрос на вкус и предпочитание. 
Върви си и като мезе и върху препечена филийка с масълце.
Само хубавото питие го намирам за задължително - просто са родени един за друг: мезето и водката.
Е, който не пие, може и без питие.
Важното е, че е невероятно дзверски вкусно.
Пробвайте и няма да съжалявате. Много обяснявах, но се прави лесно.
НАЗДРАВЕ!

Баница "Тони"

Това е възможно най-лесната и нетрудоемка баница, която винаги става невероятно вкусна. Вариантът е в изпълнение на Чедото.

Необходими продукти:

една опаковка одрински кори, печени на сач - продават се в пакет по 5 броя

4 много големи яйца или 6 средни

1 1/2 кофичка кисело мляко

поне 300 грама сирене по вкус, но най-добре е смес биволско с краве

100 мл олио (но и носи добавка на малко масло)

150 мл газирана вода

Изпълнението:

Всички продукти за плънката се смесват като яйцата леко се разбиват и сиренето се натрошава на ръка.

В единия край на всяка кора се слагат по 2-3 с.л. от плънката и се навива на руло. Готовите рула се нареждат като охлюв в леко намазнена тавичка и се заливат с целия остатък от плънката.

Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 45-50 мин. -до хубаво зачервяване.

Времето на печене зависи от фурната.

Последната се пече на 150С на вентилатор за 40 минути и стана разкошна.

Чорба от глава на сом

 

След като направих онази голяма публикация за рибената чорба, където посъбрах доста рецепти от различни източници, си мислех, че повече няма да пиша за рибена чорба.

Само че тази стана направо чудна и затова ще й отделя малко внимание. Често става така - уж готвиш познато ястие, а в хода променяш нещо и се получава друго с изненадващ резултат.

На Никулден се сетих за риба чак в 18,30 часа - просто денят ми беше натоварен с много задачки и бях в ролята на Фигаро тук, Фигаро там. 

Като цъфнах в кварталния рибен магазин, продавачката беше започнала да почиства вече и се готвеше да затваря. На немия въпрос в погледа ми, направо си призна - останало ми е едно малко шаранче и замразена скумрия. Ама нещо друго - имам и пушена скумрия и ... позапъна се малко "и един сом", но него никой не го искаше днес и си артиса. Е, как не го искат. Ами голям е - над 3 кг и идва скъпичък, че е по 10 лв килото. Излезе малко над 3,5 кт. И какво от това - ще има и пържене (най го харесваме пържен), ще има и за филетиране и каквото остане ще го замразя и ще бъде хапнато някой друг ден. Не всеки ден продават сомове при нас.
Тъй като си бях решил да правя от главата чорба, я отрязох зад перките, т.е. оставих доста месце по нея. Турнах в голяма купа с вода, която се сменя пет-шест пъти. Към главата добавих опашката и изрязаните перки.

Изкисването е необходимо, защото по главата има доста кръв и е необходимо да се изчисти.
След измиването, главата и рибните изрезки се слагат в подходяща тенджера, заливат се приблизително с 1,8 - 2 л студена вода, добавят се 1 глава лук, 1 обелен морков и 1 ре­зен целина, нарязани на дребно, както 1 дафинов лист, 4-5 зрънца черен пипер. Посолява се на вкус към края на варенето. Вари се на слаб огън - примерно на половината от мощността на котлона и при необходимост се отпенва.
Когато главата уври напълно, ме­сото й се отделя от костите, както и се отделя месото от опашката и перките.
Бульонът е желателно да се прецеди през цедка с кухненска хартия или марля.

В 50-60 грама масло с 1 с.л. олио се запържват 1 средна глава лук и 1 скилидка чесън, нарязани на ситно. След тях и един настърган на ситно голям морков като се добавя и един среден картоф, нарязан на много ситно. 
Сипва се бульонът и след 5-6 минути се добавя и почистеното месо от рибата.
При необходимост се осолява още малко след като се пробва на вкус.
Единствената добавка е поне 1 ч.л. сушен дивисил.
За 10-а минути чорбата е готова.
Единственото, което направих, че добавих и настъргана кора на 1/2 лимон.
Никакви застройки, никакви яйца, нищо повече. Цветът дойде от ситно нарязания морков.
Сервира се топла с лимон и черен пипер.

Впрочем вляво на снимката е пренощувалата на студено останала супа. Беше се желирала жестоко и направо си се хапваше с вилицата.
Не очаквах такова желиране, признавам си най-честно.
И съм най-доволен, че не се поддадох на първоначалния си порив да добавям към главата някаква друга риба, каквато идея ми се беше завъртяла. Щеше да промени вкуса на сома.
Невероятна дзверска вкуснотия, особено в желирания вариант.

Бърза и дзверски вкусна домашна наденица

В направията на домашните наденици и суджуци има един основен принцип, който като се спазва винаги дава превъзходен резултат. Разликите най-често са от към съставките на месото и в подправките.

Това показва и разнообразието при тях.
Затова след като веднъж си направил суджук или наденица, не е необходимо 100 пъти да се показва как се прави.
Само че в този случай става реч за нещо различно и като технология и като начин на изпълнение. 
Месото за наденицата се нарязва на ситни късчета, но не се кълца, а за мелене да не говорим. Както си е нарязано произволно на парчета, се начуква с дървено чукче. Нямате си представа как се променя консистенцията и вкусът на месото с начукването. Върху дъска се поставят по няколко парчета от нарязаното месо и с дървеното чукче - бам на два три пъти.
Дотук само това е различното, но останалото се получи плод на нелепа случайност или на небрежност от моя страна.
Мога само да кажа, че за улеснение след начукването на месото е хубаво да се претегли.

В зависимост от теглото на месото в отделна съдинка се претеглят подправките и смесват заедно.
Лесно е да се изчислят като се знае колко отиват на едно кило.
Количеството праз и течност се игнорират и не се вземат предвид в сметките.
В последно време ползвам едра морска сол вместо обикновена и съм по-доволен.

Накълцаното и начукано месо се смесва с подправките и ситно нарязаният праз. 
Впрочем да не се заричам, но май за последен път слагам нарязан праз.
Много по-удачно е празът да се смели и да се разбърка с месото. Така се избягват дребни кухини при съхненето, а месото се овкусява в пъти по-добре с праза, тъй като отделеният от него сок попива  в самото месо.

Половината от месото биде направена именно със смлян праз - изобщо го няма на вид, но вкусът е много добре изразен и се запазва,без да се отразява на вида на наденицата..

Следва етапът на доброто омесване, покриване на съдината и престой на хладно поне за 24 часа.

Етапът на пълненето в накиснатите черва е ясен. Само че в купата с марна вода и черва изцеждам сока почти на цял лимон.
Ами защо лиЍ? Защото се променя и вкусът на червата и остава един леко цитрусов привкус.
Та този път пълних черва с дължина малко повече от метър с идеята да ги суша като дълги наденици.

Е те тук проявих малка небрежност - направо ги нахвърлих върху саръка и си ги забравих.
Хиляда пъти щеше да е по-добре, ако ги бях окачил да си висят цели по дължина.
В този вид хем ги обърнах един два пъти, ама пропуснах, че като започне леко да изсъхва наденицата се втвърдява и ако я изпуснеш един ден като мене, при първия опит за обръщане направо се къса на парчета.

Тази неприятност се случи на четвъртия ден от провисването на саръка.
За мой късмет се скъса по средата на две парчета по 60-а см., ама в този вид "зейнала" е много трудна и рискова за сушене. От отвора могат да "тръгнат" какви ли не гадости нагоре и в крайна сметка язък за хубавия продукт.
Позамислих се и реших да "спасявам" положението с моя изпитан метод за правене на домашните салами.

Помислено и сторено - направо бух върху решетката във фурната на едното парче в компания на едно от вчера напълнените черва за луканка и на 80С на долен вентилатор за два часа.

Точно до 70С и веднага шоково охлаждане.

Е те тука идва най-ужасният момент - чакането преди дегустацията.

Сипват се няколко питиета и търпението може да се тества...

Да си призная това е възможно най-бързата домашна наденица, която съм правил май през целия си съзнателен живот.

ето я след охлаждането.
Не питайте за питието и магарешкия инат да не бъде нападната преди да се охлади добре ...












А сега за тези, които са имали търпението да прочетат до тук:
Преди да кажа какви са съставките, ще споделя и едно мое "откритие". Всички наденици, суджуци и др.п. , които досега съм правил, съм се втелясвал - примерно 400 грама бут, 400 грама плешка, 200 грама сланина или 400 грама телешко, толкова свинско и т.н. Или път свински врат и т.н.
Ха сега голямата тайна: в нашите месарници отдавна съм открил едно месо, което продават - свинско за готвене - от 5,49 до 5,99 лв за кило. Това е най-готиното месо в продажба - парчета изрезки от по 50 до 100 грама карашик - демек от всички видове свинско - парче джолан, малко от врата, малко от бута, малко от плешката, малко от гърдите, къде парче сланина и какво ли не. 
Винаги съм го подминавал с пренебрежение - месо за "пенсионери".
Лелей каква грешка - преди време си купих такова за кайма - невероятно чудо стана. Този път го пробвах за наденицата - повярвайте уникално, дзверска работа. Както и да комбинирам месото, такъв резултат не мога да постигна ... Всеки път е различно - в зависимост какво са отделили за месарницата, но ... Фантастика - изненадващ резултат. 
А за ценовия резултат да не говорим - почти с 40 % по евтино и по никакъв начин не може да се разбере.
Такъв каприз като мене в мръФките, след като се предаде, явно си струва де ползва. Па и май не бива да се правим на по-големи католици от Папата при правене на домашните колбаси. След като се мели, сече, реже, начуква - какво значение има ...
За финал какво е необходимо за кълцано-начукваницата:
1 кг свинско месо от това за готвене.
15 грама едра морска сол
5 грама нитритна сол 
5 грама свежо смлян черен пипер
3 грама смлян кимион
3 грама червен пушен червен пипер
1 грам сушен чесън на гранули
празът не съм го теглил - около 20 см на кило, смлян - в никакъв случай нарязан
50 мл бърбън или друг ароматен алкохол

Това е стандартният вариант.

В случая, под надзора на Чедото я направих с 15 грама сол - 12 грама морска и 3 грама нитритна.
Е вкусът е Дзверски. Не знам как ще му запазя на Чедото парченце- освен утре да му правя по Еконт ...
Просто и лесно. И най-важното невероятно бързо.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!