Показване на публикации, сортирани по дата за заявката домашна наденица. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката домашна наденица. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

четвъртък, 22 август 2019 г.

Най-лесната домашна сурова наденица


 Не е необходимо да го казвам за хиляден път, но пак ще го направя - лют привърженик съм на домашно приготвяните месни деликатеси и заготовки и върл противник на продаваните по магазините. Рядко съм срещал читав производител и то основно не е нашенски, за огромно съжаление.
 Сигурно Ви е писнало с това какви етикети показвам от време на време с какви чудесии има вътре в колбасите. Обаче като опрем до суровата наденица, която продават там става вече "тъмна Индия". Преди време с доста разправии в един магазин ги накарах да ми дадат сертификата за доставката на сурова наденица и етикета за съдържанието й. И за пореден път изпаднах в потрес - пак пълно с дивотии - по-добре да не обяснявам.
Поувлякох се и затова минавам по същество. Идеята ми с тази публикация е да покажа, че с минимум усилия всеки може да си направи перфектната домашна наденица.

Необходими са:
на първо място, поне малко мерак
на второ място, свински черва и фунийка за пълнене
на трето място, пак малко мерак и малко търпение

Няма да повярвате, нали? 
Ама е факт. Единствен зор могат да дадат червата за пълнене, но и те се намират в последно време доста лесно по месарниците - при нас има от ранна есен до късна пролет и като си купиш 2-3 кутийки, стигат за сума ти време.
След като установихме, че имаме мерак, следващото е да отидем в месарницата - не хипермаркет, а квартална, в която си избираш месото и на място ще ти го смелят.
За наденицата не е необходимо да се купува скъпо месо -  от свинското работа върши плешка, обезкостен джолан (идеален е), гърди, месо от корема (осмянка), а от телешкото - онова, което в месарницата продават "за готвене". Съотношението е 70:30 или 60:40, но може и да се направи само от единия вид.
Като го правиш за първи път и 3 кила смляно месо стигат, за да не се отчаеш от много работа, но оптимално е да се правят около 5 кг. Тогава няма да си играеш през месец, а запасът ще стигне за по-дълго време.
Най-трудната част до тука е да пренесеш мляното месо до къщи.
След прибирането в къщи правиш още едно усилие -а да разделим месото на две части, както и да намерим по-голяма съдина, в която може да свещенодействаме спокойно.
И да не забравим да се възнаградим с по едно питие за нечовешкото до този момент усилие.
Отделихме половината месо в съдината и знаем, че е примерно 1,5 или 2,5 кг. Това ще е пътеводителят за слагане на подправките и солта. Тъй като това е смляно месо, ни трябва и студена вода - между 10 до 15 % от теглото, това ще рече грубо 1 ч.ч., в която разтопяваме солта - 18 грама на кило или от зор 20 грама. Зор е ако няма ел.везна в къщи, но и на това има цаката - мерим с чаени лъжички - грубо казано 3 ч.л. без връх.
Сипваме солената вода при смляното месо и слагаме подправките - задължително черен пипер - 5 гр/г, кимион - 2-3 грама (или 1 ч.л. и 1/2 ч.л.).
Тука е и най-хубавият момент - можеш да сложиш подправки каквито  и колкото душата ти сака  -  сух чесън; червен пипер (сладък, пушен или лютив); чубрица; две три шепи нарязан на ситно праз и т.н. и т.н.
След омесването не е необходимо да се чака месото да зрее или нещо друго.
Нанизва се червото на фунийката и започва пълненето. Не е необходимо да се тъпче, да се уплътнява особено, а сетне да се дупчи и т.н. Може да се напълни и като се ползва машинка за мелене на месо, ама нали приехме, че имаме само фунийка, черва и мерак.
Хубавото е, че не е необходимо някакво старание или някакво особено оформяне. Могат да се пълнят парчета с каквато и да е големина.
След напълването готовите наденици е добре да престоят една нощ в тава в хладилника или а хладно място.
Впрочем големите мераклии могат да си купят ей такъв пистолет за силикон, да му отрежат върха или да пригодят фунийка. Идеален е за пълненето - превръща го в песен.
А и още един съвет:
Ако Ви е обзело голямо съмнение какво сте сътворили, преди пълненето може да се отдели малко от каймата, да се направят кюфтенца и да се пекнат. Заедно с хубаво питие ще стимулират майстора и ще му подскажат дали и какво още да се добави.
Това май е най-приятната част от работата.
Готовата наденица след престоя си, може да се направи каквото си искаш - да се нареже на парчета, да се навие на големи парчета и т.н., да се вакумира или да се увие в пакети.
Съхранява се във фризера на порционни парчета.
Като полезен съвет пояснявам, че ако се нареже на парчета и сложи върху тарелка във фризера и се замразят парчетата тогава да се пълнят в торбички и т.н. Така не се слепват и при ваденето имаш готови за печене парчета.
И още един съвет: като се извади наденицата от фризера, не е необходимо да се чака да се размразява и тогава да се пече. Достатъчно е да постои на топло малко - колкото скарата добре да загрее. Така при печенето става по-сочна.
За вкуса какво да кажа? Меродавна е поговорката - каквото си надробиш, такова и ще сърбаш.
Идеята ми до тук беше да обясня, че не са необходими кой знае какви усилия, за да сложиш на семейството си и приятелите нещо направено с мерак и истинско при това.
И на последно място - откак ползвам подложките за барбекю (скара), направо съм се родил - забравих какво е това досадно чистене и търкане на скари и т.н.
На снимката е това, което съм си "надробил" и ще си го прекарваме с хубаво питие.
Стана малко дълго, но пък за сметка на това, надявам се, убедително и ако поне на няколко човека им се види, че това е лесно и се откажат от фабрикатите и си направят сами домашна наденица, ще бъда много доволен.
Знам, че първият път ще бъде трудно, досадно, но след втория третия път, става направо забавно - особено като насмелееш и започнеш да експериментираш и да улучваш желания вкус.
Малко повече за надениците може да видите ей тука.
Пробвайте се смело и НАЗДРАВЕ!

петък, 7 юни 2019 г.

Да "спасим" поизсъхнала домашна наденица


 Много често се случва при сушенето на домашна наденица /суджук/ да получи от външната страна една такава твърда коричка, а от вътре да остане мека - дори като леко сурова.
 Другият вариант е след като се прибере и ако не се вакумира, ако се задържи малко повече в хладилника, да се получи същият ефект. 
 По принцип, казват, оправия при такъв проблем нямало. Някои съветват да се вакумира и да се изчака няколко дни. От личен опит знам, че този метод не дава резултат...
С няколко такива изостанали домашни наденици пробвах следното:
Добре се намокря амбалажна хартия или два три слоя от домакинска хартия и парчето се завива в нея. Оставя се в хладилника докато изсъхне - и процедурата се повтаря още веднъж.
Ефектът е потресающ- на третия ден става като нова - омеква, външният твърд слой изчезва, лесно се бели и възстановява вкуса си.
Спокойно можете да пробвате, методът работи.

неделя, 27 януари 2019 г.

Почти мързелива наденица тип "чоризо"


 Едно от любимите ми занимания в бърлогата на Дзвера е да правя колбаси и салами и да експериментирам с най-различни вариации. Много често съм казвал, че правя малки количества - просто ей така докато си блея пред ТВ-то и си слушам някой филм. Понякога това, което искам да получа не става, друг път се изненадвам от Дзверския резултат. В общи линии споделям най-сполучливите опити, за които съм сигурен, че дори и лаик да го прави няма как да не стане.
 Сега ще обясня и тази направо мързелива наденица.
В кварталната месарница продават едно такова особено месо - "за готвене". Някаква смес от месни изрезки - бут, плешка, гърди, филе и т.н. Цената му е повече от приемлива - 5,69 лв/кг.
В последно време купувам от него, защото се убедих в качествата му. Вземам или кило, или две. Мелят ми го на място - или на едро или на ситно. Правя икономия и от меленето.
Като се прибереш в къщи имаш истинско мляно месо.
Може да си направиш домашна кайма (няма да обяснявам сега), може направо да пристъпиш към правенето на домашен колбас.
Само обикновено го оставям една нощ в хладилника или на терасата, ако е студено. Но може и без това.
Месото се слага в подходяща съдина, вече е претеглено и не е проблем според теглото да се слагат подправките.
За кг смляно месо: по 8 грама нитритна и обикновена сол; 3 грама захар, 5 грама черен пипер; 12 грама пушен червен пипер и 10 грама лютив червен пипер.
Омесва се много добре. Колкото повече, толкова по-добре. Дори не е необходимо да се оставя за 24 часа да престоява на хладно.
Цялата тази процедура отнема 15-а минути.
В това време се слагат червата в хладката вода да се отпуснат.
За такова количество - кило или две, не е необходимо дори да се цапа машинката за мелене на месо. 
Пълненето става на ръка и отнема не повече от 30- а минути.
Готовите наденички се връзват, надупчват с игла да излезе въздуха от мехурчетата, където го има. 
Оставят се една нощ на топло и на другия ден отиват за сушене.



От червения пипер така хубаво са си променили цвета.
Заради непостоянното време не ги суша на терасата, а в сушилнята - на постоянна температура от 16С, с вентилатор.



На 13 януари бидоха сложени в сушилнята и на 26-ти бяха готови.
Идеално изсъхнали, но все още приятно меки.
За вкусът нямам думи - като чоризо и дори не са толкова пикантни колкото очаквах.

Е, в интерес на истината са наистина мързеливи - за 1,30 кг готови наденички всичко на всичко работа около 45 минути.

Можех и да я оставя по-мекичка или по-суровичка, но за разлика от испанците нямам намерение да я готвя, а смятам да си я хапнем като сухо мезенце.

Правете смело, стават лесно и НАЗДРАВЕ!

сряда, 16 януари 2019 г.

Домашна наденица с праз - "В моята кухня"


Преди няколко дни направих малко количество домашен суджук, но оформен като наденици. Всяка една с тегло 250-300 грама.
Оставих едно парче за "проба", а останалите отидоха за сушене.
Да, едно парче - за двама ни, е направо достатъчно за дегустация.
Да ама не се правеше печено нито на скарата, нито на грила. Първоначално ми мина идеята да го позапържа малко и да го сервирам така. 
Сетне ми дойде идеята да го запържа с праз. 
Речено и сторено. Подхванах праза с рязането и кой знае защо го нарязах на по колелца.
В момента, в който ги видях в този вид, идеята за пържене ме напусна окончателно.
И някак си "запецнах"- има и такива моменти.
Гледаш тавата като голям камък и нищо не ти идва в главата.
Те за това са кулинарните групи - та зададох въпрос за идеи "В моята кухня" ФБ.
Получих доста предложения и на практика от всичките направих една хубава компилация, която споделям сега.
Та затова нарекох и ястието "Домашна наденица с праз "В моята кухня".
Резнах наденичката малко "на гребен". Личнах 2-3 с.л. олио при праза и една ч.ч. хубаво червено вино.
Пасирах 1/2 буркан домати и им добавих 1 с.л. брашно и това в тавата.
Подправки - щипка сол, черен пипер, риган и 1/2 ч.л. пушен червен пипер.
Всичко бе старателно увито в алуминиево фолио и във фурната за около 40 минути на 180С.
След това махнах фолиото и запекох за още 10-15 минути само на горен реотан. Колкото да хване хубав "загар".
Сложих и две яйца, изключих веднага фурната и оставих там за 10- а минути. Колкото яйцата да се стегнат.
Хубаво беше да бухна 4-5 яйца, но наличността беше такава.

преди слагането в чиниите, наденичката бе нарязана старателно на тънки кръгчета.

Не мога да опиша какъв аромат се носеше из къщата и каква вкуснотия се получи.

И всичко това биде отпретнато има няма за 10 минути и изчакано само да се опече.
Невероятна вкуснотия от поредицата бързо, лесно и вкусно!
Така хубаво си върви с червеното вино, че не е истина.
Наздраве!

петък, 14 декември 2018 г.

Бърза и дзверски вкусна домашна наденица



В направията на домашните наденици и суджуци има един основен принцип, който като се спазва винаги дава превъзходен резултат. Разликите най-често са от към съставките на месото и в подправките.
Това показва и разнообразието при тях.
Затова след като веднъж си направил суджук или наденица, не е необходимо 100 пъти да се показва как се прави.
Само че в този случай става реч за нещо различно и като технология и като начин на изпълнение. 
Месото за наденицата се нарязва на ситни късчета, но не се кълца, а за мелене да не говорим. Както си е нарязано произволно на парчета, се начуква с дървено чукче. Нямате си представа как се променя консистенцията и вкусът на месото с начукването. Върху дъска се поставят по няколко парчета от нарязаното месо и с дървеното чукче - бам на два три пъти.
Дотук само това е различното, но останалото се получи плод на нелепа случайност или на небрежност от моя страна.
Мога само да кажа, че за улеснение след начукването на месото е хубаво да се претегли.
В зависимост от теглото на месото в отделна съдинка се претеглят подправките и смесват заедно.
Лесно е да се изчислят като се знае колко отиват на едно кило.
Количеството праз и течност се игнорират и не се вземат предвид в сметките.
В последно време ползвам едра морска сол вместо обикновена и съм по-доволен.
Накълцаното и начукано месо се смесва с подправките и ситно нарязаният праз. 
Впрочем да не се заричам, но май за последен път слагам нарязан праз.
Много по-удачно е празът да се смели и да се разбърка с месото. Така се избягват дребни кухини при съхненето, а месото се овкусява в пъти по-добре с праза, тъй като отделеният от него сок попива  в самото месо.
Половината от месото биде направена именно със смлян праз - изобщо го няма на вид, но вкусът е много добре изразен и се запазва,без да се отразява на вида на наденицата..

Следва етапът на доброто омесване, покриване на съдината и престой на хладно поне за 24 часа.
Етапът на пълненето в накиснатите черва е ясен. Само че в купата с марна вода и черва изцеждам сока почти на цял лимон.
Ами защо лиЍ? Защото се променя и вкусът на червата и остава един леко цитрусов привкус.
Та този път пълних черва с дължина малко повече от метър с идеята да ги суша като дълги наденици.
Е те тук проявих малка небрежност - направо ги нахвърлих върху саръка и си ги забравих.
Хиляда пъти щеше да е по-добре, ако ги бях окачил да си висят цели по дължина.
В този вид хем ги обърнах един два пъти, ама пропуснах, че като започне леко да изсъхва наденицата се втвърдява и ако я изпуснеш един ден като мене, при първия опит за обръщане направо се къса на парчета.
Тази неприятност се случи на четвъртия ден от провисването на саръка.
За мой късмет се скъса по средата на две парчета по 60-а см., ама в този вид "зейнала" е много трудна и рискова за сушене. От отвора могат да "тръгнат" какви ли не гадости нагоре и в крайна сметка язък за хубавия продукт.
Позамислих се и реших да "спасявам" положението с моя изпитан метод за правене на домашните салами.
Помислено и сторено - направо бух върху решетката във фурната на едното парче в компания на едно от вчера напълнените черва за луканка и на 80С на долен вентилатор за два часа.




Точно до 70С и веднага шоково охлаждане.

Е те тука идва най-ужасният момент - чакането преди дегустацията.

Сипват се няколко питиета и търпението може да се тества...

Да си призная това е възможно най-бързата домашна наденица, която съм правил май през целия си съзнателен живот.
ето я след охлаждането.
Не питайте за питието и магарешкия инат да не бъде нападната преди да се охлади добре ...












А сега за тези, които са имали търпението да прочетат до тук:
Преди да кажа какви са съставките, ще споделя и едно мое "откритие". Всички наденици, суджуци и др.п. , които досега съм правил, съм се втелясвал - примерно 400 грама бут, 400 грама плешка, 200 грама сланина или 400 грама телешко, толкова свинско и т.н. Или път свински врат и т.н.
Ха сега голямата тайна: в нашите месарници отдавна съм открил едно месо, което продават - свинско за готвене - от 5,49 до 5,99 лв за кило. Това е най-готиното месо в продажба - парчета изрезки от по 50 до 100 грама карашик - демек от всички видове свинско - парче джолан, малко от врата, малко от бута, малко от плешката, малко от гърдите, къде парче сланина и какво ли не. 
Винаги съм го подминавал с пренебрежение - месо за "пенсионери".
Лелей каква грешка - преди време си купих такова за кайма - невероятно чудо стана. Този път го пробвах за наденицата - повярвайте уникално, дзверска работа. Както и да комбинирам месото, такъв резултат не мога да постигна ... Всеки път е различно - в зависимост какво са отделили за месарницата, но ... Фантастика - изненадващ резултат. 
А за ценовия резултат да не говорим - почти с 40 % по евтино и по никакъв начин не може да се разбере.
Такъв каприз като мене в мръФките, след като се предаде, явно си струва де ползва. Па и май не бива да се правим на по-големи католици от Папата при правене на домашните колбаси. След като се мели, сече, реже, начуква - какво значение има ...
За финал какво е необходимо за кълцано-начукваницата:
1 кг свинско месо от това за готвене.
15 грама едра морска сол
5 грама нитритна сол 
5 грама свежо смлян черен пипер
3 грама смлян кимион
3 грама червен пушен червен пипер
1 грам сушен чесън на гранули
празът не съм го теглил - около 20 см на кило, смлян - в никакъв случай нарязан
50 мл бърбън или друг ароматен алкохол

Това е стандартният вариант.

В случая, под надзора на Чедото я направих с 15 грама сол - 12 грама морска и 3 грама нитритна.
Е вкусът е Дзверски. Не знам как ще му запазя на Чедото парченце- освен утре да му правя по Еконт ...
Просто и лесно. И най-важното невероятно бързо.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

вторник, 18 септември 2018 г.

Домашна наденица (суджук) за печене


 С изненада установих странния факт, че в блога съм изписал десетки рецепти за наденици, суджуци и други подобни, а само съм маркирал, че в някои варианти може да се замразява и да се ползва за печене.
 А за т.нар. сурова наденица, която всички обичаме и толкова често ползваме - нито ред и сега ще позапълня тази празнина.
 Няма да отегчавам когото и да е с много писане и снимки и затова карам направо:

 Както винаги давам количествата за един килограм като разбира се, че не се прави по кило, ами най-удачно и икономично е да се направят поне 5 кг и с един масраф, проблема е решен за дълго време.

 Свинско по-тлъсто месо - 1 кг. 
За предпочитане е поравно количество от плешката и гърдите или от бута и гърдите. Вместо от гърдите може да се ползва т.нар. осмянка - месото от корема.
Най-икономичният вариант е да се купи от т.нар. месо за готвене. Във всяка месарница продават такова и е значително по-евтино. Там е смес от различни изрезки от различни части на прасето и затова е най-подходящо.
Признавам си без бой, най-често като правя сурова наденица, купувам точно такова месо. Продават още едно - с кости, което пък е още по-евтино - ама се губи време с обезкостяването.

 Сол - стандартно 20 грама.
Все пак е въпрос на вкус, но трябва да се има предвид, че при печенето се усеща вкусът на солта повече.
Лично за мене си съм решил проблема с моята универсална гурме сол, от която слагам на кг - точно 28 грама. Тя решава изцяло проблема, защото не се налага да се слага допълнително каквото и да е друго.

 Черен пипер - 5 гр.
 Кимион - 3 гр.
 Сушен лук на гранули - 3 грама

 Лед или ледено студена вода - 150 мл, макс. 200 мл.
 Може да се сложи бяло или червено вино, но трябва да се има предвид, че след престой във фризера, вкусът се променя.

 Най-голям ефект дава като се добавят поне 25 см от зелената част на праза, нарязана на ситно. Ама не винаги го има.

 Добавянето на други подправки като чубрица, риган, сух чесън и т.н. са въпрос на предпочитание.

 Изпълнението не е трудно:
Поне 1/3 от месото се нарязва и смила на най-едрата решетка на машинката за мелене на месо. Останалата част се нарязва и накълцва на парчета около 1х1,5 см. Съотношението може и да се променя съобразно предпочитанието.
Получената кайма се смесва с подправките, слага се леда (водата) и се меси до пълното абсорбиране. Не е необходимо да престоява нощ, ден и т.н. Достатъчно е да престои час два.
С машинката за мелене се пълнят свинските черва. Ако се оставят цели парчета - налице е наденица, ако се оформят като на снимката, стават суджучета за печене. 
Особеното е, че не се налага да пълнят плътно, да се вади въздух и т.н. Просто се пълнят без всякакво престараване.
Предпочитам ги в този вид, че не се разпадат и по-лесни са за съхраняване.
Всяко може да се увие самостоятелно в стреч фолио, сетне в торбичка и във фризера.
При наличие на машинка за вакумиране, съхраняването във фризера е още по-лесно.
Могат да се пекат на грил тиган или на скарата след полуразмразяването им като леко се цепнат с остър нож.

И бонус за търпеливите да пречетат до тук:
На грил тигана след опичането на наденичката остава малко мазнинка от нея. Чуква се едно (че и не само едно) яйце, леко се посолява и опиперява и като леко стегне с лопатката се обръща (захлупва) през средата и се пече буквално 2-3 минути.
Яйцето става страхотно вкусно и е невероятна добавка към опеченото суджуче.
Остава ми само да кажа едно да Ви е вкусно и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 13 август 2018 г.

Бутер бохчички с наденица



  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне
Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.







 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.


 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.












Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!

петък, 10 ноември 2017 г.

Домашна наденица "Мерло"


Избягвам да публикувам неща, които си приличат, но тази наденица е доста различна и затова ще й обърна внимание. Различава се и по състава на месото, така и до начина на изпълнение.
Прави се горе долу както другите наденици, но все пак ...
За направата й са необходими
свински бут и телешко в съотношение 2:1, т.е. примерно две кила бут и едно кило телешко, както подправки, черва за пълнене и червено вино - мерло.
Мерлото е плътно, гъсто, ароматно и силно вино. Поради наличието му в наденицата затова стана и наденица "Мерло".
За слагането на червено вино в колбасите съм чел доста неща и то все отрицателни, тъй като придавало някакъв лош привкус и т.н. Лично не мога да възприема тези твърдения, тъй като съм пробвал и резултатът е бил винаги добър. Пък и в доста италиански рецепти основна съставка е именно червеното вино.
Както винаги, давам количествата на кг:
650 грама свински бут
350 грама телешко от бута или плешката
22 грама сол (поравно нитритна и обикновена готварска) - може и само готварска
2 грама захар
5 грама черен пипер
3 грама пушен червен пипер
2 грама кимион
2 грама градинска суха чубрица
70 -100 мл червено вино "Мерло"
по желание - зелената част на праз - около 20-а см

Начин на приготвяне:

Телешкото месо се смила на ситната решетка. Напоследък се изхитрих и вместо да цапам в къщи, ми го мелят направо в месарницата.
Бутът добре охладен (реже се по-лесно), се разделя на две части.

Едната част се нарязва на тънки парчета по дължина и начуква с дървеното чукче и сетне нарязва на късчета.
Другата част се нарязва на късчета с големина около 1,5х1,5 см или 1,5х2 см.

Така нарязаното месо се смесва с телешката кайма в голяма купа, слагат се и подправките (без солта, захарта и виното).





В подходяща купичка се слагат виното, солта и захарта и се разбъркват до разтварянето им.
Сипват се в купата с месото и следва хубаво, ама наистина хубаво омесване.



След това- на хладно за 24 часа.
Следва отново разбъркване и подготовка за пълненето. Около 1 м. черво поема между 800 и 1000 грама.
Отрязва се цяло парче черво, което добре се изкисва в хладка вода - поне 30-а мин.
Цялото черво се нанизва на фунийката на машинката, връзва се добре, дупчи се с игла и започва бавно и старателно пълнене.
Важното е добре да се напълни и да няма въздух.

Като се напълни, се връзва и от другия край. При необходимост се надупчва с игла и заминава на саръка на терасата за съхнене.




Парчето наденица излезе 3,5 м дълго и нарочно го оставих цяло.
Ще съхне в компанията на една експериментална луканка.
За около 20-а дни ще изсъхне, ако се задържи хладно. Ако не, ще съхне в хладилника.

От останалата кайма - около 600 грама с добавката на още 2 грама пушен червен пипер и 2 грама чили (лютив червен пипер), напълних една луканка, на която и предстои пресоване.
В очакване на изсъхнат ми остава да кажа само едно голямо НАЗДРАВЕ! С червено вино разбира се...

18 ноември 2017 год.
Само за 10 дни наденицата е готова.Времето се оказа много подходящо.
Ето я цялата: добре плесенясала с благородна плесен. Как се е получила толкова наситена нямам обяснение.
Ароматът е невероятен.





Разрезът е перфектен.
Месото ухае невероятно.
Тук таме има ситни дупчици - където парчетата праз са били по-едри и са се стопили...


Обелена, резната и пробвана.
Не мога да пресъздам вкуса с обикновени думи.
Затова само казвам "Дзверска вкуснотия!"

Има един единствен кусур - трудно се бели и трябва леко да се навлажни...


Мекичка, с хубав цвят, ароматна.


Наздраве!