"Баница" от спанак, сирене и лаваш

 От как съм открил лаваша, дали направен от мене в къщи или купен готов, рядко купувам кори за баница (освен когато твърди съм решил да правя стандартна баница), а в останалите случаи ползвам именно Лаваш. Става като основа за пица, за руло със сирена и куп други неща. Какво ли не съм правил с него.

 Та онзи ден по пазаря виждам спанак по 1,50 лв за 0,500 кг и вдъхновено купувам две торбички. Добре, че не аз го чистих и мих, че инак щеше да ми се отели волЪт. Но тази дейност биде извършена под моето вещо ръководство - мустачките изрязани и изхвърлени, дръжките изрязани и събрани старателно и листенцата измити и отделени. 

 Въртеше ми се идея за някаква супа или нещо със спанак - нали е бъкан с железо и е полезен за дъртофелните ни организми и повишава хемоглобина.

Първоначалната ми идея бе направя прясна салата от спанак със сирене и като взех, че то нарязох кат за куче и смесих със сирене около 300 грама.

В тоз ти ми момент мярнах в хладилника пакета с лаваша, намерих тава с размерите на лаваша. На дъното турнах един лест хартия за печене, отгоре един лаваш, а в спанака със сиренето - 1 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода и 3 яйца от най-големите. Всичко това добре се обърква с лъжицата, а върху лаваша се сипва малко зейтинец.

Върху лаваша се слага половината от спанено-яйцено-се.иренената смес, друг лист лаваш, малко мазнотийка и останалата смес от спанака и захлюпва с третия лаваш.

Притеска се добре и се нарязва на квадрати с остър нож.

Отгоре се залива с 1/2 кофичка кисело мляко, разбито с едно яйце и се пече в превварително загрята фурна на 180С за около 40-а минути.

Всичко си зависи от Хурната. В нашТа се зачерви за 40 мин., турнах фолио отгоре и пекох още 10 мин.

На снимката изглежда като изгоряло, но не е така - това е от телефона и светлината.

За около 5 лефа - една цяла баница за поне 4-ма, невероятно вкусна и т.н.

Здравословна при това.

Излъгах - излизат поне 6-7 порции и е невероятно вкусна.

Прави се лесно и за времето прз което писах това щях да направя поне 3 баници.

А за дръжките на спанака и няколко листенца от него ще напиша отделно.

Щом а можах да  я направя за Вас ще е още по-лесно.

Правете без да се плашите. Щом аз успях, Вие ще се справите като с детска играчка.

НАЗДРАВЕ!

Баница в мултикукър

 Стана така, че мултито, което ползвах малко повече от три години, взе че сдаде "багажа" и окончателно се превърна в непотребна вещ. Ползвах го основно за варене, задушаване и подобни ...
 Чедото се активира и отри из дебрите на Нета няколко модела - Тати, кое ще харесаш? И Тати реши - най-бюджетното уредче, което няма да ме накара да се лишавам от Сигарки и бърбънче два месеца.
 Доставиха го не втория ден до врата (евала) и ме поставиха в голяма дилема (абе многолема)- какво да приготвя като за първи път. И след кратък размисъл реших да заложа на най-трудното за всяко мулти-печене на баница и то в най-лесния й вариант.
И ето какво направих:

Купата на мултито не е голяма - около 22 см и затова реших, че ще ползвам 1/2 пакет кори за баница. Както са си навити ги нарязах на тънки ивици и нахвърлях в купа леко да поизсъхнат.

Независимо, че става са сравнително малка баничка, нарязах на кубчета 250 грама сирене и в купичка 3 с.л. брашно смесих с 1 ч.л. бакпулвер.
Отделно от това една кофичка козе кисело мляко (такова имах) разбих с две яйца.

Нарязаните на ивици кори за баница смесих добре с брашното, киселото мляко с яйцата и серенето. Взех, че за разкош да нарежа около 30-а грама масло в сместа.

Купата на мултито омазних с олио и ръснах с малко олио и отгоре брашънце.
Изсипах сместа вътре и бух - на програмата - кейк - демек торта на 140С за 30 мин.

След края на програмата взех, че го отворих кукърчето. Отгоре си стоеше като сурово.
Като го повдигнах с лопатката - отдолу и отстрани - невероятно.
Еха, малко зор ми даде да го извадя и да обърна ... 
Още едно цекълче на "кейк"... 
10-а минутки на подгряване ...
Като го извадих и турнах в чинията си нямате представа как изглеждаше -невероятно засрамено в червено и ароматно ...
Надмина всички ми очаквания ...
Така че ако имате мулти, правете смело - става по-добре отколкото във Хурната.
И понеже вкусната баничка може да бъде мезе, Наздраве!

Лесна и вкусна содена питка "Денка"

 То за една содена питка няма какво много да се пише, но тази на съседката Денка става винаги просто уникална. Записал съм рецептата и когато трябва да отпретна нещо набързо я правя.
 За да не съм голословен, веднага давам необходимите продукти и начина на направията:
 В голяма купа се пресяват пред голяма цедка 10 големи с.л. с връх брашно. Добавя се 1 ч.л. с връх сода бикарбонат (или бакпулвер) + 1 ч.л. сол и толкова захар, и се разбърква с вилица като в средата се оформя нещо като кладенче, в което се чукват три яйца и отново се разбърква с вилицата.
 Слага се 3/4 кофичка кисело мляко и отново се разбърква с вилицата.
 Следва добавяне на 4-5 с.л. разтопено масло и 1 с.л. олио и пак бъркане с вилицата.
 В това време фурната се включва на максимална температура, а около 250-300 грама сирене се натрошават с вилицата и добавят в тестото.

 Тука е интересния момент - сиренето може да се замени с кубчета ситно нарязан кашкавал, или колбас, или да се комбинират ... Що душа ти сака ... 
 Получената консистенция трябва да е много по-гъста от боза - по-скоро като меко тесто и това понякога налага добавяне на малко кисело мляко или брашно.

 Тава с около 28 см диаметър се намаслява и в нея се сипва тестото и пъха във фурната. В този момент температурата се намалява на 150С и се пече около за 40 минути или до хубаво зачервяване.
 Става страшно бързо - има няма 5 минути за объркването и сетне само малко търпение за печенето.

От горе може да се ръсне с малко сусамец, мак или ленено семе ... А ако се ръсне с морска сол става Дзверотия ...

П.П. Най-хубавото е, че питката може да се приготви във варианта "почисти хладилника" и да се сложи от всичко по малко.
Става просто Уникална тази питка.

Солени палачинки по Дзверски за месоядни ...

 За палачинките е изписано толкова много, че още един начин за правене с него и без него. Но държа да бъде споделен, защото може да се окаже интересен и вкусен за някого.

 Всеки си има собствен начин (рецепта) за правене на палачинки, а в интернет са поне милион, че и повече.

 Изчерпах темата за палачинките и минавам направо към Дзверските такива:

В случая са ни необходими около 150 грама мортадела, която се нарязва на много ама наистина много на ситно. Дори ако се мине през ренде ще е идеално.

Ако няма мортадела, работа върши всякакъв колбас, който е под ръка - може шунка, пушен бекон, салам някакъв мек - дори от типа на хамбургски или камчия и т.н.

Кой с каквото разполага в момента или пък каквото му се ще.

просто имах малко изостанала мортадела, която трябваше да се оползотвори.

Следващата необходима съставка е някакво жълто твърдо сирене от рода на  грюер, гауда, едам и т.н., което добре са разтапя - пак поне 100-150 грама.

Вместо тях може да се ползва моцарела или пък най-обикновен кашкавал.

Достатъчно е да е настъргано на ситно ренде.

Трябва и да си направим смес за палачинки.

Който не знае и не може да си направи, може да си купи готова такава от  хипермаркета.

За всеки случай, ако се наложи да си направим сместа сами: 2 яйца се разбиват с 2 с.л. разтопено масло (олио), 1 щипка мащерка (риган и т.н.), 1/2 ч.л сол и 1 ч.л. захар, с две ч.ч. прясно мляко и 1 ч.ч. с връх брашно. Трябва да стане смес гъста като боза. Това става с добавка на още брашно или пък течност. В тази смес се сипва нарязаният колбас и разбърква добре.

Оставя се да си почине поне 15-а минутки.

В загрят тиган, първоначално леко смазан с масло, си сипва по един черпак от сместа.

Всеки си знае мерките за една палачинка ... да не стават досаден.

След като палачинката се стегне, се обръща от другата страна и наръсва с настърганото сирене.

Количеството е въпрос на предпочитание.

И почти веднага с помощта на две шпатули или пък с ръце - когото не го пари, палачинката се навива на руло и прехвърля в подходяща съдина.

След ваденето не е необходимо да се мажат с масло, но това не пречи и да бъдат намазани.

От това количество получих цели 10 броя палачинки, ама си знаете - това зависи от големината на тигана, от дебелината на палачинките и т.н.

Па и някоя може да се загуби пътьом от чинията до масата.

Всичко се случва.

Стават невероятни - вкусни и ароматни.

Подходящи са и за закуска и направо като предястие ...

Както и установих, вървят си и с айрян, и с питие - зависи по кое време на денонощието ще се хапват.

Правете смело и се наслаждавайте.

Наистина са Дзверски вкусни.

Вълча баница "изненада" от банички

 Е те това е наистина баница "изненада" и то не каква да е, а направо "вълча". Защо ли такава- ами след малко ще поясня, въпреки че е ясно - става дума за мръФки.

 При похода из шкафове и хладилници, от време на време им правя такава инспекция, открих пакет с триъгълни кори. 

 След вчерашната кренвиршка за закуска ми хрумна да направя пурички с разни колбаси - пак за закуска. Но както често става при мен, идеята ми е една, а става нещо друго.

  В купа се разбива едно яйце с малко разтопено масло - около 2 с.л. (или пък олио).

 Взема се една триъгълна кора и добре се намазва с яйчената смес.

 Слагат се поне две кръгчета тънко нарязан колбас, отгоре резенчета обелен домат, едно две листчета босилек, и резенчета кашкавал или някакво друго сирене - най-подходяща е моцарела, но нямах такава под ръка.

Двата края се затварят и кората се навива на рулце - като пуричка.

Как става, на всеки е ясно и няма какво да обяснявам.

Рулцата се нареждат в предварително намаслена тавичка или застлана с хартия за печене.

Направих 2-3 рулца с домашния си пилешки салам тип "камчия" и сетне се отнесох та не се видях:

-една кора намазах с тънък слой кайма като за кюфтета и резенчета домат и настърган кашкавал.

-друга с шунков салам, нарязан на ситно бекон, домат, лист босилек и кубчета кашкавал

- една или две с намачкан варен картоф с кайма

-направо обрах всички останки от хладилника

Та уж щях да правя отделни пурички, а взех, че яко натъпках тавичката. Стана нещо като баница от отделни банички.

Обилно намазах с разбитото яйце, тук таме сложих бучки масълце и няколко накъсани листчета босилек.

Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 200С, т.е. до готовност - зависи си от фурната.

Малко като поизстине, от тавата на дъската.

Всяка баничка си има самостоятелен живот, но истинската изненада, че си вземаш парче и не знаеш с какво е...

Не само банички за закуска, а си е направо цяла вечеря, че и си върви добре с питието ...

Правете и се наслаждавайте на нещо различно и дзверски вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Бяла пица със сирена

   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.

  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 

Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.

Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.

Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.

Поръсих с подправки за пица.

Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 

Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.

Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.

И да не забравим за студеното питие.

Наздраве!

"Студентски" питки на тиган

 Съжалявам за снимката, не че е от телефона, а че е последната на тези неустоимо вкусни питки. Ами просто, след опичането толкова бързо се ометоха, че не успях повече да ги снимам ...

 А и защо "студентски"? Ами защото се предполага, че душичките нямат фурни, а може да им се прииска хубава топла питка. Е няма страшно, могат да се опекат и в тиган. Това го бях срещал из някакви руски сайтове преди време, когато хората обясняваха, че можеш да опечеш булочки и без духовка. Та нещо ми беше топло и не ми се пущаше фурната за няколко питки и не ми се правеха пърленки ... То като в къщи един се яде една седмица, все идва момент когато и филийка няма ... та трябва нещо да се направи на бърза ръка.

За тестото: 300 грама брашно или две ч.ч.; около 160 мл (или малко повече от 3/4 ч.ч.) прясно мляко - леко затоплено - до телесна температура; 1 ч.л. суха мая; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар и 1-2 с.л. много меко масло. Аха и 1/2 до 1 ч.л. сода. Това количество е за 4 броя.

Маята се разбърква заедно със захарта и 1/2 от прясното мляко. Буквално се изчаква няколко минути, слагат се брашното и содата. С лъжица се разбърква като се долива и останалото мляко. Слагат се солта, маслото и на ръка се омесва колкото да се стане тестото.

Не се изчаква да втасва. То си бухва сетне при печенето напълно достатъчно.

Тестото се разделя на четири еднакви парчета. На ръка се оформя като правоъгълник и навива на руло.

В това време тигана се загрява на котлона без мазнина и като загрее силата на котлона се намалява наполовина.

Оформените питки като франзелки се нареждат в тигана и се покрива с капак.

Пекат се около 12-15 минути като се завъртат през няколко минути. 

Поради "недоверието" си в крайния резултат ги пекох на 6-та степен от 9-те на котлона, а трябваше на малко по-ниска - на 4-та или 5-та, та моите леко изглеждат прегорели. 

След ваденето се намазват с масло (с чесън и ситно нарязан копър), завиват в кърпа за няколко минути и се сервират топли.

Ако можеш да устоиш по-дълго време от няколко минути, разбира се. Ароматът е невероятен.

Стават невероятно бързо - всичко на всичко максимум за 25 минути с цялото размотаване, и мога да кажа, че са си истински питки (франзелки) и нямат нищо общо с т.нар. пърленки - в пъти ги превъзхождат.

Правете смело, методът работи безупречно.

Баница с лапад

 Баницата с лапад си е направо класика. Най-често се прави с ориз, но заложих на един по-различен вариант - първо с дебели печени одрински кори, второ реших да я правя без ориз, само с лапад и сирене.

И така около 40-а листа лапад (не че съм ги броил), измити и с изрязани дебели жили. Сетне нарязани както ти дойде и задушени в масло (не в олио) заедно с 2-3 стръка пресен лук и оставени добре да изстинат.

В една кофичка кисело мляко загасена 1 ч.л. сода и 1 с.л. брашно, 1 ч.л. сол. Всичко това разбито с 4 яйца.

Изчаква се лападът да изстине и се разбърква с тази смес. При нея се слагат около 150-250 грама натрошено сирене и 2-3 с.л. разтопено масло.

Одринските кори имат едно имат едно предимство - могат да се режат с размера на тавичката (25 х25 см).

Тавичката се намазнява добре и се слага една кора. С решетъчна лъжица се слага от плънката, ама добре да покрие. 

Процедурата се прави докато тавичката се напълни на един пръст до ръба. Нарязва се на парчета и се залива обилно с остатъка от плънката.

Пече се в предварително загрята фурна на 180С за около час като се проверява дали се е запикла отдолу - с йенска тавичка е много е лесно. Просто е видимо какво става.

При необходимост се покрива с алуминиево фолио и се пече до готовност.

При мене бухна като за световно -- напро двойно и  тръгна да ме търси...

Е, след като изстина, се посъбра, но от това не загуби нищо от вкуса и аромата на зелентии...

Невероятна баница за закуска, а и не само...

Правете смело, без да се колебаете.

Вариантът с ориз също е много вкусен.

Една кафяна чаша ориз се  сварява до почти пълна готовност в леко подсолена вода и се смесва с лапада и останалите продукти.

Лично го предпочитам без ориз, но това си е въпрос на вкус ...

Питките за закуска на Дзвера

 Задават се почивни и е време да споделя едни просто уникални и дзверски вкусни питки. Това са ми любимите и винаги кат се присетя, не пропущам да ги направя още повече, че не отнемат много време.

 За тестото ползвам една почти универсална моя рецепта, която леко се различава от лесните ми теста, за които доста съм писал в блога.

За тестото:

1 яйце, 50 грама разтопено масло или 3 с.л. олио (но с масло е по-добре); 300 грама топло прясно мляко; по 1 ч.л. захар и сол; 15 грама суха мая и приблизително 500 гр. или малко повече брашно.

Още са необходими около 80 грама настърган кашкавал (но може и повече), както и толкова бекон (или шунка), нарязан на много ситни кубчета.

Първо се замесва тестото от всички съставки и оставя на топло да удвоява обема си, а в това се настъргва кашкавала и нарязва бекона.

След това се добавят към тестото и се след омесването отново се оставя за 10-а минути да си почине.

Лично аз ползвам купички, които намазнявам, след което слагам в тях тестото и изчаквам да втаса отново.

Може да се направят направо питки и да се наредят върху хартия за печене в тавата.

Не ги мажа с жълтък, а с мляко и разтопено масло.

След втасването като тръгнат да излизат от купичката (то затова и се пълни до половината), заминават във фурната, която е загрята на 180С.

Пекат се до готовност, което става за около 30-а минути.

Следва леко охлаждане, изваждане, намазване пак с масло и малко търпение преди се нападнат.

Ароматът е просто непредаваем.

То си става цяло ястие с тези питки.

Замислил съм следващия път да опитам с добавка на още съставки - като кисели краставички и още нещо от типа - "почисти" хладилника.

А сега си представете тези ухаещи на масло, на бекон питки, поднесени за закуска, какъв тремор в ръцете предизвикват !?

И какво изкушение за изгладнелите ни рано сутринта души...

Хубавото е, че тестото може да се приготви от вечерта, да си престои в хладилника и сутринта след 15-20 мин. направо  във фурната.

Писах повече време отколкото е необходимо да се направят.

Не казвам този път Наздраве, а само Пробвайте и да Ви е сладко.

Яйчена баница

  За баниците нямам какво толкова да пиша - то си е направо ясно, а и всеки поне малко умеещ може да спретне една баница.

 Само че тази неделна яйчена баница се получи като плод на мерака - баница за закуска и наличните продукти: почти 2/3 пакет кори за баница, яйца бол - че даже и две сварени; кисело мляко в наличност и изостанало парченце сирене колкото кибритена кутийка (е малко по-голямо, де).

Е, след като това са наличностите, това няма да ме спре да правя баница я.

Двете сварени яйца бидоха нарязани на ситно и смесени с малкото сирене. В една кофичка кисело мляко загасих 1 ч.л. сода и всичко това бе смесено със 7 яйца и 2-3 с.л. олио и още почти 1/2 кофичка кисело мляко, както и 1 ч.л. сол.

От тука нататък е ясно. Намасляване на тавичката, две кори, заливане с яйчено-млечната смес, пак кори, пак смес и накрая се залива с останалата смес.

Нарязва се на парчета, тавичката се разтръсква добре и заминава във вече загрятата на 180С фурна.

Пече се около 45-50 минути - по-вярно до хубаво зачервяване.

В интерес на истината, тъй като течността е много и вероятността отдолу да остане сурова, я проверих с повдигане. Наложи се отгоре да я покрия с фолио и да я дозапека още 10-а минути.

Получи се невероятна баница - направо трепач.

Много голяма вкуснотия стана. При печенето се надигна доста, но като поистина се посъбра малко, но това да й е дефекта.

Важното е, че бе много много вкусна.

Па и неделната закуска бе спасена.

Содени питки с кефир и тиквени семки

  Тези питки са просто невероятни и малко се различават от обикновените содени питки, но употребата на кефир при направата им променя страхотно вкуса им и то към по-добро.

 Така става, когато се окаже в петък вечерта, че сте забравили да купите хляб и в хладилника няма кисело има, а има един леко поизостанал кефир. А и трябва да се направи нещо съвсем набързо - няма да се нагъват кюфтета без лебец я !?

Необходими са 1 1/2 ч.ч. кефир (ако е леко по-кисел още по-добре); 1 ч.л. сода; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар; 1 с.л. зехтин или олио (но с масло стават още по-хубави); 2 ч.ч. брашно или малко повече, както и поне 50 грама тиквени семки (може и цели може и начупени).

В подходяща купа се сипва кефира, загася се содата в него и се слагат всички останали съставки. Бърка се с дървена лъжица - до получаване на меко тесто. Може да се наложи да се сложи още малко брашно - зависи от гъстотата на кефира, от вида на брашното. Но на снимката се вижда - меко, но държи форма.

За по-голям вкус и аромат може да се добави в тестото ронена чубрица, сминдух и т.н. или просто шарена ароматна сол (но тогава солта в тестото трябва да е по-малко).

Тестото се оставя да си почине за кратко докато фурната загрява на 200С.

Оформят се питки или малки франзелки и се слагат върху хартия за печене.

Не е необходимо да се мажат с каквото и да е, но който иска може да си ги намаже с мляко, с разбито яйце или да ги поръси със сусам, едра сол и т.н. - въпрос на мерак.

Пекат се за около 20-а минути, като след първите 10-а фурната може да се намали на 180С. Печенето е до зачервяване - тъй като са малки, времето на печене може и да е по-кратко. Важното е да не ги прегорим.

След изваждането е желателно да се напръскат с водичка и да се завият за кратко в кърпа.

Съхраняват се в хартиен плик и се запазват свежи няколко дни.

Реже се лесно, с хрупкава коричка и мек от вътре.

Абе, какво да обяснявам - вкуснотия голяма.

Правят се лесно и бързо- за има няма 30-а от започването до ваденето от фурната.

Правете, без да се притеснявате.

"Баница" от лаваш с няколко вида сирена

 От доста време започнах да ползвам лаваш за приготвяне на различни вкуснотии - става за домашен дюнер, за такос, може да се ползва като блат за бързи пици или пък да се направи уникално вкусна баница.

 В общи линии държа във фризера един пакет лаваш - 10-а броя са обикновено, ей така за зор заман или за екстрени случаи, когато трябва да се приготви нещо съвсем, ама съвсем набързо.

 В неделя трябваше да приготвя баница (нали е традиция на Сирни Заговезни да се прави баница или питка), а кори за баница нямаше в къщи. И като те домързи да се разходиш до пазара, прибягваш към резервите.

 За една правоъгълна тава с размери 30х20 см отделих пет броя лаваши и ги нарязох на правоъгълници с размери почти на тавичката. Изрезките просто попълват празнините - няма страшно, изобщо не личи, че ги има. 

За направията предвидих една кофичка кисело мляко, една чаена чаша прясно мляко, 5 големи яйца, и изненадата - обрах изостанали сирена от хладилника. Около 150 грама обикновено краве сирене, 100 грама втвърдена рикота (която настъргах), парче гауда - пушена и парче кашкавал - общо около 150 грама и малко крема сирене. Част от гаудата и кашкавала настъргах, а останалата нарязох на люспи. Добавих и малко по-малко от 100 грама шунка нарязана на много ситно и 2 стръка пресен лук - също много на ситно. В киселото мляко се загася 1 ч.л. сода и се смесва с яйцата и останалите продукти.

Дъното на тавичката се намазва добре с масло, слага се една кора от лаваша и обилно с лъжица се залива с плънката. Най-добре става с решетъчна лъжица, че остава малко от течността.

Така се процедира с всичките пет кори.

Нарязва се на квадрати и обилно се поръсва с остатъка от яйчено-млечната смес. Добре се разтръсква, за да проникне течността добре.

Все пак корите лаваш са дебели и искат повече течност. 

Тук таме се поръсва с тънкофайски резенчета масло.

Цялата тази процедура отнема не повече от 10-а минути.

Пече се на 180С във фурната малко повече от час.

По-дългото време на печене е лесно за обясняване - просто течността е повече.

По време на печенето се надува яко - почти двойно и ха ха да излезе от тавата.

По средата на печенето е желателно да се покрие с фолио, за да не прегори отгоре заради продължителността на печенето.

Най-добре е готовността да се провери по стария изпитан метод - със забождане на шишче. 

Целта е хубаво да се изпече, че ако се извади по-рано, може да остане леко глетаво.

След изваждането от фурната поспада малко и си се прибира в тавичката.

Желателно е да се поизчака малко да поизстине преди да бъде нападната. Защо ли - ами просто, докато е гореща изглежда някак си не съвсем добре опечена отвътре.

Но това е измамно. Като поизстине, си стане точно каквато трябва да бъде.

Не мога да опиша колко ароматна и вкусна става "баницата" приготвена по този начин.

А на другия ден е още по-вкусна.

Е, нямам какво да кажа повече.

Наистина става невероятна баница.