полезен съвет - за хрупкави пържени картофи

Какво толкова има да се дават съвети как да си изпържим хрупкави картофи? И децата знаят как се пържат картофи... Да ама не - не винаги ни се получават ..

Та и затова:

След измиването на обелените картофи и нарязването им е задължително да бъдат подсушени:

 - може да се поставят на партиди между листове домакинска хаптия

 - може да се поставят между две чисти памучни кърпи

Важното е добре да се подсушат.

Пържат се малки партиди в силно загрято олио, което да ги покрива. Пърженето е до хубавото им зачервяване.

 Най-удачен вариант за пържене е смес от равни количества олио и гъша мас. Ако няма - обикновена свинска мас.

 Удачен вариант за по-добър  вкус е да добави в мазнината скилидка две чесън.

Изпържените картофи се вадят върху кухненска хартия, поставена върху решетка.

Соленето и опиперяването се извършват когато са леко поизстинали и непосредствено преди сервирането.

Резултатът винаги е страхотен.

 А нарязването на картофите с такава джаджа (за 1,50 лв) има дава и подходящата форма.

И накрая: мазнината от пърженето не се изхвърля, а се прецежда с цедка и кухненска хартия и може да се ползва за пържене на кюфтета.

 Обикновено правя обратното- не изхвърлям мазнината от пържените кюфтета, а прецеждат и в нея задължително пържа картофи.

 Стават поразително вкусни....

Свински ребра с кисело зеле в крок пот

Приготвянето на ястие в крок пот се оказва едно от най-мързеливите неща, които съм срещал.

Сутринта преди излизане се сетих, че вечерта ще закъснея и няма да има време за каквото и да е, освен за нещо на бързо, но в този студ си е по-добре нещо сготвено и топло. И докато ми минаваше тази мисъл, сякаш крок пота ми се ухили и рече - ами аз за какво съм ти?

От хладилника извадих около 600 гр свински ребра, които разнах покрай ребрата, а от терасата - биде внесена една средна кисела зелка, която биде нарязана на парченца за не повече от 3 минути.

Ребрата отидоха най- отдолу, отгоре нарязаното зеле, с.л. големии с гъша мас, няколко зрънца черен пипер, една лъжичка кимион и малко повече червен пипер.

Последва включване на ІІ-ра степен за 8 часа.

Вечерта като се прибрах, на режим подгряване ме посрещна ей това:

  Малко разбъркване и направо по чиниите ...

 По-бързо не съм готвил - цялата процедура за приготвяне ми отне не повече от 6 минути.

  

 П.П. Знам, че сега ще ми каже някой, че има и друг начин за приготвяне - месото можеше да се запържи малко предварително в мазнината; зелето да се позадуши в нея за малко и тогава всичко да се слага; Можеше допълнително да му се сложи още нещо и т.н. Но и в този светкавичен вариант се беше получило напълно прилично ястие, което не ни разочарова ...

 Полезен съвет: дори и когато съвсем няма време, може да се приготви едно вкусно ястие с минимум усилия.

Тарама хайвер (ново)

 Досега съм писал за тарама хайвера и различни начини на приготвяне, но тази публикация се явява някак си корекция на предишните две - за тарама хайвер от каракуда и хайвер от скумрия.

  Скромното ми мнение, че това е най-сполучливият начин за направата му.

  Излишно е да споменавам, че домашния хайвер в къщи е на почит и се прави често - ако не е домашна майонеза, ще да е хайвер, но често са на трапезата ни.

 Днешният тарама хайвер е резултат, на нещо, което ще разкажа в края на публикацията.

 Необходими са ни: 

2 с.л. хайвер (от каракуда, шаран, бяла риба, скумрия или каквато и да е риба) - по-добре да е узрял в сол и олио за 20-а дни (но се оказва, че може и за няколко часа, за което - пак по-късно);

около 450-500 мл олио; 

1 главичка средна лук (обелен и резнат на 5-6); 

1 скилидка чесън; 

1/3 ч.л. бял пипер - за предпочитане прясно смлян, 

1-2 с.л. сок от лимон прясно изцеден 

1-2 с.л. вряла вода(може да поеме и 3 с.л.).

 Приготвянето е стандартно:

В пасатора се слагат хайвера, чесъна, лука и 1-2 с.л. олио. Започва да се разбива и като стане на каша лека полека се добавя на тънка струйка останалото олио. Постепенно се сгъстява и става доста доста плътно. Добавя се белия пипер и врялата вода - първоначално 1-2 с.л. В този момент се преценява дали се иска по-плътен или малко по-рядък и се добавя още малко вряла вода. С добавянето й става някак си по-пухкав. Накрая се добавя лимоновия сок.

Всичко се прехвърля в съдинка с капак и в хладилника - до хубаво изстудяване - така става някак по-стегнат и по-вкусен.

N.B. В никакъв случай добавяне на хляб, било то накиснат или не, на мляко (скъсява срока на трайност) и каквото и да е ...

Резултатът е перфектен! Дзверска вкуснотия ...

А сега повода за тази публикация:

От два-три месеца всяка събота в рибния магазин на пазара питам имат ли хайвер за разбиване. Продавачката ми отговаря - "За съжаление, не са доставили."
Днес си купувам едни рибоци сайра и си задавам дежурния въпрос.
Жената ми отговаря дежурно "За съжаление ...", след което ми се усмихва и допълва - "Ама за Вас има - събрала съм Ви."
Само дето не припаднах - оказа се, че имало клиенти, които искали рибата да им се почисти и тя отделяла хайвера и го замразила.
Категорично отказа каквото и да е заплащане - едно благодаря й стигало. Освен казано благодаря, то си ми и личеше ..

Просто нямам думи да изразя емоцията си ... 

Май докато има такива хора, ще има и добро по света...

Подареният ми хайвер бе от шаран и от бяла риба, разделен съответно.

Оказа се 1,1 кг !!!!!????

Жената го събирала, замразявала от 3 седмици и тъй като не знаела колко искам, ми събрала толкова ...

Размразих, почистих от ципи, кръв и т.н., разфасофах на пакетчета по 200 грама; една част заложих да зрее в морска сол ...

Отделих 2 с.л., които осолих с 1 с.л. едра морска сол за около 5 часа, леко промих и приготвих показания по-горе.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Докато носим Добрината в себе си, май няма да загинем като народ!

Домашна сланина (друг вариант)

Преваля януари, но все още не е късно да си направим вкусна домашна сланина - прясна сланина  се намира в момента по месарниците, а и по други магазини, има и на пазара.

За домашната сланинка съм писал и друг път, но този път я направих по друг начин. 

Количества няма да давам, тъй като няма такива - необходими са ни прясно сланина, едра морска сол, разсол (зелева чорба) и подправки.

Сланината се нарязва на късове по желание, като все пак се оформя на парчета до 10-а см на дължина, а на дебелина и широчина в зависимост от самата сланина.

На дъното на емайлирана тенджера се насипва малко морска сол и върху нея се нареждат парчета сланина, обилно се поръсва пак със сол, пак сланина и пак сол. Притиска се с някаква тежест и захлупва с капака.

Оставя се да престои така поне 20 дни. За големите мераклии - може през няколко дни да се разместват парчетата и пак засипват със сол. Отделилата се течност не се изхвърля, а си се оставя в тенджерата.

След 20 дни, парчетата се вадят, почистват се от солта като може леко да се сплакнат.

В тенджера на котлона се слага разсола и се изчаква да заври.

  Ако разсолът е ей такъв - цветен от цЪрвеното цвекло и дюлите в него, още по-добре.

 По принцип в разсола не се добавя каквото и да е, но това не пречи по желание да му се сложи някаква миризмичка (дафинов лист, 1-2 карамфилчета, зрънца бахар и т.н.).

 При завирането, силата котлона леко се намалява и парчетата сланина се пущат по няколко (2-3-4) и се варят докато сланината не започне да става прозрачна (сменя цвета си), но не и повече от 10 мин.

 Вадят се с решетъчна лъжица и се слагат да се оцеждат.

 Процедурата се повтаря до свършване на количеството сланина.

  В това време се подготвя сместа за овалване: червен пипер (може и малко чили), счукан черен пипер, ронена чубрица и задължително зелената част на праза или пресен зелен лук, нарязани на ситно. Всеки има собствена рецепта за овалването.

 Така оваляните парчета сланинка се увиват в домакинско фолио и заминава на съхранение във фризера.

П.П. Ако на някого му е харесала публикацията, може да я сподели с приятели чрез бутоните от долу.

Дръжки от спанак - да ги оползотворим

Нещо, което стана изключително вкусно и полезно и което по-скоро е за графата полезни съвети, ама ...

На пазара при нас вече има изобилие от спанак на цена 3 лв/кг - непочистен, дръжките и коренчетата. 

Обикновено го мием, изрязваме дръжките и ползваме само листата. 

Този път ми дожаля за дръжките и изрязох само коренчетата - останаха ми цели 160 гр. дръжки, които бихоха старателно измити още веднъж и с остър нож наситнени.

Не че не могат дръжките да влезнат в една супа или в нещо друго, но този път се превърнаха в кюфтета на скара и пържени апетитни бухти.

В купата с наситнените дръжки се чуква едно яйце, добавят се 2 с.л. с връх оризово брашно, 1 ч.л. кисело мляко с малко сода, малко сол и ч.п. на вкус и тестото е готово.
Прецених, че 2 яйца ще са му по-добре и добавих още едно.

Всичко това се разбърква и оставя да си почине малко - поне 15-а мин.

Консистенцията на тестото трябва да е гъста.






Приготвих ги в два варианта:

 Част от тях опекох на грил - тигана .

Станаха страхотни кюфтенца.

Дори и без каквато и да е мазнина.

 Другата част изпържих в малко мазнина.

 Станаха страхотни спаначени "бухти"...

И в двата варианта Дзверски вкусни.

Много здравословни и при това без глутен...

Кебапчета - да си ги приготвим в къщи

Тли Бапчета и ната! 

Неизтриваем спомен от детството, май преди да се науча да казвам каквото и да е, това е била първата ми изречена смислена фраза - демек три кебапчета и една лимонада. И досега не си ги отказвам - дори най харесвам ей тия пазарските - на огромните скари с дървени въглища, разнасящи пушек и безумен аромат на десетки метри...

В общи линии не познавам човек, който да не обича кебапчета... само че колко от нас си ги правят в къщи - истински домашни? 

Ограничаваме се до покупката на готови за печене като все търсим производител, който да ги прави по вкуса ни. Четем етикетите, съдържанието, добавките и т.н. Докато са печени и топли, често са страхотни на вкус, а на другия ден  - подметки...

Затова си ги правя сам и съм си решил проблема (дори и изненадващо някой да се появи) - дремят си във фризера и не искат да ядат и да пият.

Няма да навлизам и дебрите на спорове за "истинските " кебапчета, разликата им с кюфтетата и т.н.

Просто ще споделя как ги правя и давам пропорциите на 1 кг (със забележката, че правя винаги в по-голямо количество, за да не си играя често често с тях):

Продукти: 

250 грама телешко

500 грама свински бут или плешка  

250 грама по-тлъстички свински гърди

 (по принцип възприемам кебапчетата като по-мазни и в зависимост от месото, се слагат 600 -650 гр. свинско и останалото сланина).

Подправки: 

20 грама сол (може и по-малко, въпрос на вкус); 9 грама млян кимион и 7 гр. млян черен пипер 

(допълнителните подправки са въпрос на вкус, но за мен тези са напълно достатъчни)

за приготвянето: още поне 100 грама бучки лед и поне 100-120 мл бира

Приготвяне:

Най-важната част е подготовката на каймата и продължителното й омесване.

Месото се нарязва на кубчета и смила два пъти с месомелачката. Прехвърля се в купа, слагат се подправките и започва омесване като бучките лед се слагат една по една, докато при месенето се разтопят и поемат от каймата. По същия начин се процедира и с бирата. В резултат, от 1 кг месо имаме почти 1,250 грама готова кайма за кебапчета.

Така омесената кайма се оставя в хладилника за поне 24 часа.

След тези 24 часа (че понякога и 36 часа), каймата хубаво отново се премесва за няколко минути и

Следва и другата важна част - оформянето на самите кебапчета:

Най-лесно става със специален за целта шприц (който принципно е доста скъп и не си струва разхода).

С накрайника за пълнене на колбаси на машинката за мелене на месо.  Този вариант път не е много удачен, защото остава доста количество в машинката и накрайника и сетне пък пада яко миене на съдинки.

Оформяне на ръка, по който начин почти е невъзможно да се получат равномерни кебапчета.

И по един мързелив и евтин начин - с пластмасова бутилка от 0,5 л от мин.вода, кола или някакво безалкохолно като се ползва и дървеното чукало на хаванчето.

Бутилката се срязва почти през средата и става една много удобна фуния (или импровизиран шприц).

С лъжица каймата се пълни в бутилката и с чукалото се изтласква напред - става под налягане и се получават равномерни плътни кебапчета.

Не трябва да се забравя, че каймата трябва да е студена.

Най-добре е оформените кебапчета да се поставят направо върху найлон (от торбички и т.н.), застелен на дъската.

След това внимателно се прехвърлят на плоска съдина, поднос и заминават във фризера.

След 30-а минути се вадят и могат вече да се дооформят.

Готови за печене. Или за съхраняване във фризера като се пренаредят и увият с домакинско фолио и прехвърлят в торбички. След това могат да се пекат на скарата буквално минутки след ваденето от фризера.

Време е за хубавото питие .... 









01.02. 2016 год.
По обективни причини, опекоха ми от замразените във фризера - не бяха се размразили до край дори, но станаха страхотни:

на грил тигана и без мазнина - само една капка

Страхотни, но този път - без питие .... 














5.ІІІ.2016 год.

Вчера ги направих само от по-тлъсто свинско месо - 2 кг месо, мляно 2 пъти, и подправките, както съм ги писал - мисля, че точно тези грамажи са най-удачните.

Нямах време да оформям кебапчета и прибрах каймата като си оставих само 400 грама, които вкарах в камерата на хладилника- почти до стягане.
След това с намазнени ръце ги оформих - придобиха идеална форма, но по дължина всяко си беше за него.
С малко повече играчка ще се успее.

Станаха перфектни! 












П.П. Бирата може да се замени с газирана вода, тъй като не всеки понася вкуса й.

Наздраве! 

Питки с лук и сос от печено патешко

НЕВЕРОЯТНИ ПИТКИ със сос от печено патешко

Продукти:
За тестото
2 ч.ч. пресято брашно
1 ч.л. кафява захар
1 п. суха мая
1 ч.ч. прецеден сос от печеното патешко мегре от предния ден
(тъй като не излезе толкова а ¾ ч.ч., допълних със светла бира)

Забележка: сол и мазнина не са необходими, тъй като сосът от печеното патешко е мазничък и достатъчно овкусен със сол и подправки

За гарнирането
½ голяма глава стар лук, нарязана на полумесеци
10-на обезкостени и нарязани на кръгчета черни маслини
1 с.л. зехтин
2 с.л. светла бира
1 с.л. сушени зеленчуци
Череп пипер и сол на вкус
50 грама настърган кашкавал
2 с.л. домашна майонеза

Приготвяне: 

Брашното се пресява, смесва със солта, захарта и маята ...

 

Сипва се леко затопленият сос от печеното, смесен с бирата и се разбърква.

Омесва се меко, еластично тесто.
Покрива се с кърпа и оставя на топло да втасва - около 40-50 минути. Все пак не бухва до два пъти и повече.

Докато тестото втасва, в тиган с 1 с.л. зехтин и 2-3 с.л. светла бира се задушават нарязания лук и сушените зеленчуци - всъщност до почти пълно изпаряване на течността.
Нарязват се и обезкостените маслинки - на колелца.

 
 Втасалото тесто се разделя на три части. Работи се направо върху хартията за печене в тавата. Топчето тесто с ръце се оформя като плоска продълговата питка, леко изтънена отвътре и с нещо като борд странично.

Лука се нарежда отгоре, слагат се и нарязаните маслинки като леко де притиска, за да залепне  плънката.

Поръсват се с настъргания кашкавал и малко майонеза.

Едната я оставих само като продълговата питка с дебелина около 1,5 см и само намазана с майонеза.

Оставят се за около 20-а минути - да си "починат" и заминават в загрятата на 220 С фурна като температурата се намаля на 200 С.

След 25 минути са готови.

Ухаят страхотно.

Дзверска вкуснотия!

Могат да се направят и със соса от друго печено - пак се получават Дзверски вкусни.

Шпикован джолан в крок пот

Този път попаднах съвсем случайно на едни разкошни свински джолани в месарницата и сърце юнашко не се стърпя и се награби с цели два джолана по 2 кг всеки. 

Щеше ми се да ги приготвя по различен начин, отколкото досега и реших, че сега е момента да взема душата на крок пота. 

Необходими са ни: свински джолан/и; моркови, чесън, сол и черен пипер. По желание - по едно две зрънца черен пипер, бахар и карамфил и едно дафиново листче.

Нарочно не давам количества - всичко е въпрос на вкус - в моя случай колкото повече чесън и моркови толкови по-добре.

Изпълнението е страшно бързо:

Морковите и чесъна се почистват и нарязват на парчета. Поосоляват се малко повече и опиперяват.

В джолана с остър нож се правят нарези и в тях се напъхват парчетата моркови и чесъна. Джоланите са готови ...

 Колкото повече, толкова по-добре.

 Осоляват се отгоре. (С осолените моркови вътре вече е вкарана сол)...

Останаха малко моркови, които бидоха наредени на дъното на крок пота, капнати няколко капки зехтин и 50 мл бяло вино и подправките.

Огромните джолани едвам се побраха в него.

(Това наложи по време на готвенето да бъдат обръщани).

Крок пота се включи на ІІ-ра степен за 8 часа и "забравен"  ( с изключение на споменото обръщане).

След като тази процедура бе направена сутринта и цял ден се мотках , надвечер джоланът направо беше станал "мозъче".

Можеше да бъде запечен както е керамичната купа, но за предпочитане и фасон - в отделна съдина.

Джоланите се прехвърлят в друга съдина, намазват се с малко масло (по желание) и поръсват с цървено пиперче.

Слагат и се морковчетата и няколко нарязани картофа, сипва се и малко от соса. 

 И всичко това заминава във фурната - на 180 С с вентилатор - буквално за 10-15 минути, колкото да се "засрамят" - зачервят добре.

  Докато се пекат, от отделения сос от крок пота може да се направи и сос грейви, например.

 Порцийка ...

И внимателно - с виното, че е много жадно ястието.