неделя, 31 май 2015 г.

Зелена (магданозена) салата


Тази салата - прилича на табуле, но не е и съществено се различава от нея. 

При мен се получи съвсем случайно - докато ровех за буркана със ситния булгур, попаднах на друг, в който се кипреше горе долу чаена чаша кус кус (ама такъв си истински, а не от нашенския).

И така продуктите:
3-4 връзки магданоз, 1 вр. пресен копър; перата на 10-а стръка зелен лук и на един стрък пресен чесън; 1/2 вр. пресен джоджен; 1 гл.червен лук; 1 домат; 1 лимон; сол и черен пипер на вкус; 3-4 с.л. зехтин( може и повече- въпрос на вкус), както и 1 ч.ч. кус кус

Приготвянето е страшно бързо:  кус куса се залива с вряла вода - горе долу 2 ч.ч. и докато си престоява, всички зелентии се нарязват на изключително ситно и се пресипват в една купа. Доматът се обелва и само месестата му част се нарязва на ситно; червеният лук също се нарязва на ситно. Кората на лимона се настъргва. Кус кусът се прецежда. В крайна сметка всички продукти се смесват в купата, осоляват се, слага се черния пипер, добавя се зехтина и сока на лимона. Хубаво се разбърква и слага в хладилника за час- два (хем поема вкусовете, хем става по-апетитна).

Страхотна салатка.

Понеже ми харесва малко лютичко - добавям и една ситно нарязана люта чушка (без семките).

Сервирах я ей така:
 


петък, 29 май 2015 г.

КЮФТЕТА с прясно зеле и кайма

 
 
Продукти
800 грама неовкусена кайма смес
1/2 връзка магданоз, 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода, загасена в него, 1 ч.л. черен пипер;

1/2 зелка (от цялата 1,5 кг), настъргана на рендето
1 глава лук, нарязан на ситно
подправки - сол на вкус, 1 ч.л. червен пипер, 1/2 ч.л. лютив червен пипер, 1 1/2 ч.л. риган; 1 ч.л. кимион;
олио за пържене
Приготвяне
Каймата се омесва с пипера, киселото мляко и накълцания на ситно магданоз и се оставя в хладилника да си почива.
Настърганото зеле се задушава в малко мазнина, долива му се малко вода и се оставя хубаво да се свари. На края се добавят всички подправки. Оставя се да изстива на котлона, за да стане максимум сухо.
Като изстине се оцежда пак и се смесва с каймата.
Оформят се кюфтета.
За оформянето на кюфтета ползувам "ринг" от изрязана от двете страни метална кутийка от доматено пюре (75 гр.). С нейна помощ всички кюфтета стават еднакви по грамаж и по размер.
Кюфтета преседяват в хладилника 30-а минути и се пържат.
Крайният резултат е пухкави и невероятно дзерски вкусни кюфтета
 

сряда, 27 май 2015 г.

Пържени кюфтета с плънка


     Едни простички и обикновени кюфтета, но приготвени малко по-различно спокойно могат да разнообразят трапезата ни и да изненадат похапващите.
     Нарочно няма да давам количества за кюфтета, нито за подправките и т.н. В почти всяко семейство има традиционен начин на приготвяне на пържени кюфтета. Нека да се подготвят по този начин.
    Допълнително са ни необходими:



кашкавал около 100 грама, 2-3 опаковки силно изстудено топено сирене 
(така по-лесно се настъргва)
малко копър, нарязан на ситно
1 варено яйце и малко черен пипер за овкусяване
царевично брашно за овалване







Сирената се настъргват, яйцето - също и плънката се овкусява.










От приготвената кайма се отделя парче за
оформяне на кюфтето, сплесква се с ръка, а в средата му се прави вдлъбнатина и в нея се слага една лъжичка от плънката.
За да ми стават еднакви всички кюфтета, ползуват изрязана от двата края кутийка от доматено пюре, което поема точно 80 гр. кайма. (много е практично).






след поставянето на плънката се оформят кюфтета (в моя случай леко продълговати)











кюфтетата се овалват в царевичното брашно









пърженето е ясно- макар че, според мене, трябва да се пържат на умерена температура (примерно на 6-та степен от 90та на котлона).










 нашите кюфтета са готови.
Оставят се малко да си "починат" ...










Поднасят се със зелена салата, фасул, домати и т.н. Въпрос на вкус и налични продукти ....


Дзверски вкусни и си вървят с хубаво питие ...

понеделник, 25 май 2015 г.

Картофени кюфтета с филе от бяла риба


 Това е една комбинация от няколко неща, но така става като наличните продукти в момента са недостатъчни. Точно в този момент в къщи се мъдреха около 500 грама пресни картофи, един морков и едно филе от бяла риба (около 400 гр.). Самостоятелно - за никакво ядене, но заедно може да се получи нещо по-различно.
 Продуктите: 500 гр. картофи, 1 морков, 1 главичка лук, 400 гр. филе от бяла риба; 1 яйце; царевично брашно за овалване; сол и черен пипер на вкус; щипка индийско орехче, щипка млян джинджифил; 1 ч.л. риган.
(в действителност ползувах една си моя смес от подправки, в която има куп неща - освен изброените и бахар, и кимион, и смлян розмарин и ...).
 От това количество продукти излезноха цели 12 хубави кюфтета.
 
 Изпълнението е изключително просто: 
 


обелените и измити картофи и моркова се сваряват в леко подсолена вода (добавям им 1 даф. лист) и се намачкват. 


  


 Рибата се сварява на пара за 7-8 минути и се накъсва на парчета.
(в това отношение съм улеснен - варя картофите в мултито, над тях слагам скарата за варене на пара и върху нея рибата : нещо като две в едно).






Намачканите картофи, рибата, ситно нарязания лук, яйцето и подправките се омесват. При необходимост (ако сместа е много рядка), се добавя малко галета или царевично брашно.
 


 Оформят се кюфтета, овалват се в царевично брашно и се пържат.









Това е ...
 Може да се сервират с млечно-майонезен сос, салата и т.н.






петък, 22 май 2015 г.

Най-невероятната лека майонеза


  Това е най-невероятната лека майонеза, която съм правил и нямам търпение да я споделя.
   Много пъти съм разказвал как правя майонеза, дори съм отделил специална страничка за тях.
   Днешният ми експеримент надмина всякакви очаквания.
   Правих рибно филе на пара в мултитенджерата (т.нар. мултикукър) и ми се прищя някакво сосче към нея ... Е па защо да не направя майонеза, да и сложа още нещо и готово сосче.
  Да ама не ... Гребнах 2 черпачета от течността в мултитенджерата, която правеше парата за филенцата - демек гола водица с малко рибен вкус и хоп в купата на пасатора (т.е. около 120 мл).
Долях 300 мл олио, една лъжичка горчица, малко сол и черен пипер и сборих половин лимон - каквото пусна.
  


        На снимката се вижда.

 Бух пасатора вътре и след 30 секунди сме готови.
Просто не мога да опиша колко дзверски вкусна и лека майонеза стана ... Вижда се от снимката консистенцията, а за вкуса нямам думи. Щом зарязох всичко и бързам да я споделя ... Дзверска майонеза.

П.П. Сигурно ще стане и с друг бульон (пилешки и т.н.) - ще пробвам....


четвъртък, 21 май 2015 г.

Филе от нилски сом на тиган


  Вчера при едно пътуване се отбих в хипермаркет на една верига. По принцип в тези магазини влизам за нещо екзотично (в никакъв случай за месо) или алкохол, или нещо подобно. Преди време от такъв си бях купил патешките езичета и месо от щраус.
  Този път попаднах на ... пържоли от крокодилска опашка. Пооблизах им се малко, поогледох ги и като лисицата реших, че ще ми киселеят ...Все пак не са за пенсионер човек.
  Затова пък си купих филе от нилски сом, което направо ми се видя без пари. 
  Точно над хладилните витрина с рибоците имаше една табелка с нещо ситно изписано и то доста - почти цяла страница. Взех, че се зачетох. Някой много подробно обясняваше за ползата от глазирането на рибата при замразяването и как да установим дали пък някой не е прекалил. Но не това ме заинтригува, а един пасаж в края, в който се казваше, че замразената риба трябва да се подлага на термична обработка ей така, както си е замразена, защото при размразяването ледените кристалчета нарушавали текстурата на месото, губело от вкусовите си качества и т.н. 
  Действително, доста често ми се е случвало при приготвяне на замразена риба, която съм оставил да се размрази (макар и в хладилник) почти изцяло, да имам някакви проблеми - я да се троши, да се разпада, да не иска да се панира като хората и какво ли не.  (Истината е и друга - прясна риба, нашенска си - ей от тази от реки и язовири, макар и замразена, не ми е правила такива номера и съм го отдавал на качеството на рибата от магазина). 
  Като имах предвид това, реших филетата от нилски сом да приготвя съвсем по различен начин, който ще опиша накратко:
  Тиган с дебело дъно се слага да се загрява на котлона като дъното леко се намазнява. Докато тигана загрява двете филета се вадят от опаковката, както са си замразени, измиват се на течаща вода, колкото да опада леда по тях, режат на по две по средата и веднага се подсушават с кухненска хартия. В зависимост от тигана, се поставят в него (моят е по-широк и хвана и четирите парчета) и веднага се намаля силата на котлона (при мен от 9-та - на 6-та степен).  Почти веднага течността от филетата започна да излиза и в този момент изсипах една с.л. зехтин в тигана. След 2-3 минути отгоре ги полят с по няколко капки светъл соев сос и поистисках сока от лимон. В процеса на печенето се появяват едни такива "съсиреци" от течността, които е хубаво да се отстранят. В момента, в който филетата останат "на мазнина", се обръщат от другата страна. Отново се повтаря процедурата с леко капване върху тях на соев сос и лимонов сок. Леко се опиперяват. Обърнатите филета се пекат не повече от 2-3 минути.
   Сервират се като се заливат с мазнинката от печенето, която може да се деглазира леко с бяло вино (бира или просто 2-3 с.л. водичка).
 
  Резултатът беше зашеметяващ- невероятно вкусни филета от сом, опечени на тиган. 

  За времето дето това го писах, щях да опека филета поне за 10 човека.
 

"Сандвичи" от тиквички и сирена ....

     Всъщност, това изобщо не е рецепта, а е начин по който може да се направи едно ефектно предястие (а и защо не ястие - зависи от количеството). 
       Подобни из нета има в изобилие, дори и аз съм показвал на друго място (от патладжан кули) и т.н. - важна е идеята и малко въображение.
     Нарочно няма да давам количества, а само ще изброя продуктите, които ползвах: тиквички, домати, пушено пилешко филе, сирене, кашкавал, резени гауда; сол, ч.п. - на вкус, малко зехтин. Могат да се ползват всякакви други продукти (патладжан, шунка и т.н.).
      Приготвянето е изключително лесно и затова направо ще го онагледя със снимки.

нарязваме тиквичките и ги овкусяваме - сол, черен пипер и зехтин


режем и доматите на кръгчета




печем тиквичките и доматите на скара

- тиквичките почти до готовност, а доматите - колкото да ги "грабне"  огъня 

който иска може да ги запече във фурната - върху хартия за печене






докато те се пекат, нарязваме останалите продукти:

пушеното пилешко филе
  сиренето и кашкавала

 Застиламе дъното на тавичка с хартия за печене и започваме да нареждаме продуктите

 



































След като сме направили няколко реда от продуктите, и кръстосваме по две лентички от гауда и сме готови.











Слага се във фурната на 180 С максимум за 10-а - 15-а минути, доколкото гаудата се разтопи. 
(Моята много бързо се разтече, явно трябва друга или по-твърд кашкавал).

Не е необходимо печене, защото всички продукти са предварително готови.





изчаква се леко да се поохлади и се "сандвичите" се сервират леко наръсени с магданоз или друга зелентийка.









В разрез



Оказа се, че като изстинат са много по-вкусни и стават страхотно мезе към питието.

понеделник, 18 май 2015 г.

Салата от коприва и сирена






Една изключително простичка и здравословна салатка и  подходяща за момента дето все още се намира коприва.
На практика дори и няма определени количества - всичко е на вкус.
Необходими са ни коприва - колкото повече, толкова повече; сирене или сирена на принципа изчисти хладилника, черен пипер и зехтин. За солта - зависи от сирената.
Копривата се измива и попарва с вряла вода - за 10-а минути. Хубаво се оцежда и накълцва на ситно.
Водата от копривата е много подходяща за косите на дамите (след като прецеди) или пък да се полеят китките.
Сирената (в случая основно краве сирене, бучка козе, малко синьо сирене и един твърдичък кашкавал) се настъргват на ситното ренде и хубаво се омесват с копривата. Опиперява се, капват се няколко капки зехтин и след като преседи в хладилника мъничко салатката е готова за хапване.
Може да се сервира с домати, или на кой както му харесва.

Същото нещо може да се запържи в две-три яйчица и ето ти още едно вкусно ястие.

неделя, 17 май 2015 г.

Патешки езичета



Това ако не е екзотика, не знам кое ще да е .. Станал съм на преклонна възраст, някои й казват "третата", но не бях попадал на патешки езичета.
Преди няколко дни пътувах в посока Македония и на връщане се отбих в един магазин на голяма верига. И изпаднах в пълна изненада, когато открих в него патешки езичета. Е те на такова чудо не се бях натъквал - имам приятел, който е един от големите паткари в България, яли сме какво ли не от патицата, но не и езичета. Интересното, че производителят им има голяма база до града ни, има и фирмен магазин, в който често си пазаря вкуснотиики от 10-на години и досега не бях попадал на такова чудо.
(Наред с патешките езичета се продаваха и месо от щраус, от кенгуру и други екзотики, но се нахвърлих на езичетата).
Купих си две опаковки по 0,250 кг на екзотична цена с идеята да се пробвам какво ще се получи.
Всезнаещият Чичко Гугъл взе, че ми даде един единствен производител производител в България и нито една една рецепта. (Направо не може да бъде, но .... толкова....) Ами сега? Имам езичета, моят приятел ми каза, че са деликатни и с костици, но бил ги пробвал - в патките имало куп други по-вкусни неща ... демек, оправяй се сам, след като си купил нещо дето не е популярно.
Докато си стигна до нас, пакетчетата взеха, че се размразиха и нямаше начин да ги оставя на мира, а трябваше да правя нещо .... Все пак 0,5 кг някаква екзотика ...
Ей ги на как изглеждат:


Измих ги хубавата и ги бухнах в тенджерата с водичка колкото да ги покрие, добавих 2 дафинови листа, едно карамфилче, 3-4 зърна бахар и 10 зърна черен пипер и мънинко солчица.
Варих ги около час на бавен огън (на 6-та степен от 9 на котлона).

Прехвърлих ги в друга купа и се започна изчистването - в задната част имат една цяла костица, а в предната около 1 см хрущялче.
Като се изчисти с малко остро ножче се получава ей това:




Направих си труда ги сброя - 250 гр., 35 парчетата.
Пробвах ги в този вариант - не бяха вкусни, нито сол, нито вкус ...
От тук нататък трябваше да ги направя съедоподобни , защото просто сварени не ставаха. Честно си признавам, направо взех да съжалявам, че съм ги купил и съм си играл два часа с тях ...

От тука нататък реших да действам като с обикновен език:
Загрях в тигана масло с една две скилидки чесън и бухнах в тях част от езичетата. Като леко промениха цвета си, добавих и малко черен пипер и още масло:

 

Тези станаха фантастични ...
За другата част от 250 грама се замислих как да я направя? Открих в "склада" едно бурканче гъби Вулвария.


Запържих в масло малко чесън, добавих нарязаните на ситно гъби и сетне езичетата. Размих 1 ч.л. царевично нишесте с малко водичка от варените езичета, добавих му сол и черен и пипер и в тигана.


Е те това не беше дзверски, а божествено вкусно .... И изпи сума ти от последната водка, която открих ...


ПП: Преди време, когото публикувах рецептата за конско, получих въпрос - т`ва защо го публикуваш? И сега е същото - след като се продава, все някой ще си купи и ще се чуди като на дървен камък как да го приготви, а аз му давам два варианта за приготвяне  - и то па начин, по който няма да се засрами и ще поднесе едно чудесно мезе за питието ...
Па за щраусово ще напиша като имам време ...

Банички с козе сирене и пресен лук


Отдавна не ги бях правил и за пореден път сме очаровани. Не е нещо ново, но все пак ...

Необходими са ни кори - за предпочитане е от тези триъгълните,печени на сач, но ако няма от тях може и с обикновени, които се нарязват; две яйца, половин кофичка кисело мляко, около 250 грама козе сирене; една връзка зелен лук (само зелената част); един стрък пресен чесън (само няколко пера); половин връзка магданоз; черен пипер. Е и малко олио за намазване.

Да ги направим изобщо не е трудно: сиренето се намачква, смесва с останалите продукти като зелентиите се нарязват на ситно.

 
Както си е кората откъм широкия край се слага 1 препълнена супена лъжица от плънката.













Леко се намазнява по ръбовете и се навива на пуричка.














Подготвените банички се прехвърлят в тава, покрита с хартия за печене и обилно се намазват с разбито яйце.

Може да се намажат и с прясно мляко и с друго - въпрос на предпочитание.

Може да се наръсят със сусам - също въпрос на предпочитание.






Пекат се в предварително загрята фурна на 200 С - за около 25 минути.











 


Страхотно вкусни - и топли, и след като изстинат ...

Стават и закуска и за предястие
(е не съм убеден, че са най-доброто мезе за бърбъна).