ХРУПКАВИ БУХТИ

 

  В блога имам доста рецепти за бухти, направени по най-различни начини, но тези са напълно различни и си струва да се опитат.

    Бях гледал някъде из нета за един турски сладкиш, който се прави от царевично нишесте смесено с кисело мляко, изпържено на топки и сетне обилно сиропиран със захарен сироп. Идейно много ми хареса, защото пишеше, че е безглутенов, но пък идеята с обилното сиропиране хич не ми хареса.

Затова реших да си модифицирам рецептата по свой си начин и да се огранича само до направата на първата й част. За проба взех 1/2 кофичка кисело мляко, леко прецедено, загасих в него 1/2 ч.л. сода, щипка сол и едно пакетче захар за кафе (2 гр) и започнах да добавям царевично нишесте.  За да се получи гъста консистенция като на снимката и която да държи форма, "глътна" почти 200 грама. В тясна касерола с почти 2 пръста силно загрято олио пущах по 1 ч.л. от тази смес. Ами факт - пържат си се като бухти, бухват си добре. Но ... оказа се, че има проблем - като се наложи бухтата да се обръща, трябва да се прави много внимателно, че леко се разтича ... и започват да губят форма. На заглавната снимка най-долните три са от тях. Останалите не са увековечени със снимка. Е, да пържа бухти и да им бая да не се разтекат хич, ама хич не ми хареса, макар че се "сборих" с цялата смес. 

В интерес на истината станаха невероятно вкусни и хрупкави. За моя вкус бяха и малко непривични за бухти, защото ми липсваше яйцето. Хапнахме си ги с кеф - особено с мед или сладко си вървят идеално. Правих ги в събота и затова в неделния ден реших да направя втора вариация: 2 яйца, 250 грама кисело мляко, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол, 1 пакетче захар,  се разбиват и се добавят равни количества царевично нишесте и пресято брашно - "глътна" ми по 5 с.л. Натроших и малко сирене - един резен, около 70-а грама. Разбърках без голямо престаряване и от там нататък всичко е ясно. Силно загрято олио в тясна касерола (все пак при тия цени на олиото трябва да сме икономични) и с голяма чаена лъжичка се пуща от тестото в мазнината. Е, направо се пполучиха "вълшебните" бухти, които сами си се обръщат в тигана. Вадят се и се слагат върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.

Ха на тая снимка са бухтите от втория вариант - лелей нямате си представа колко хрупкави се получиха. Сигурно от 40 години правя бухти, но такива не съм правил ... Уникални просто ... Имах идея да направя същото само с яйца, кисело мляко и нишесте, но това ще е за следващите почивни дни ....

Стандартни подправки за суджук

 

 За всеки от нас домашният суджук е любим мезелък. Дори и най-неизкушените в домашната шаркутерия си го правят с кеф от наличните домашни меса. Слагат подправки по собствен вкус и т.н.

  По определение суджукът е суровосушен продукт от кълцано месо, напълнен в естествени обвивки и изсушен в подковообразна плоска форма.

    От доста години се прави само от мляно месо - в зависимост от рецептата - на ситна или едра решетка, но най-често на ситна решетка - 2 мм.

    Стандартните подправки за суджука са:

    -в миналите години: обикновена сол, захар, селитра, кимион, черен пипер и чубрица;

    - сега - нитритна сол (препоръчвам за тези, които ги притеснява нитритната сол, поравно нитритна и обикновена), черен пипер (прясно смлян), кимион и може би чубрица.

    Препоръчителната доза на кг ситно скълцано или смляно месо е:

    сол 22 грама (с направената по-горе уговорка) - ако се ползва само обикновена и поне 2 грама захар

    черен пипер и кимион по 5 грама, за да не се "бият".

    Това са стандартните подправки. 

    Разбира се всеки може да добави по собствен вкус пушен червен пипер - около 3-4 грама, по 0,5 грама индийско орехче и бахар, както и до 5-6 грама балканска чубрица или и 1-2 сух чесън.

    П.П. В суджука не се слага праз.

    Ами това е от мене. 

    Правете го ваш вкус, но запомнете най-важното: месото първо се нарязва на кубчета, подходящи за мелене или кълцане. Слагат се подправките и 24 часа на студено се пристъпва към меленето или кълцането и след това пълненето в свински черва.

    препоръчвам след пълненето, ако има въздух да се набоцкат с игла и да се пресоват след поне 12 часово обветряне.

    Дано това да Ви е от полза.

    Правете смело и Наздраве!

БАБЕКОВ СУДЖУК и още нещо

 

 За суджуците съм изписал доста в блога - най-различни варианти, но това е нещо по-различно.

 Без да навлизам в подробности, но ще спомена що е то суджук. Най-често се определя като сурово-сушен колбас от кълцано месо с подправки, напълнен в естествено черво, вързано от двата края и сплескано в подковообразна форма. Още по-често месото е мляно на ситна или едра решетка. Типичните подправки са сол, черен пипер и кимион.

Бях купил свински бут и плешка с много добро качество и зачудил какво да направя. Та докато му се чудех, си сипах едно бърбънче и се подхванах с ножа. В крайна сметка 3 кг месо бяха нарязани на произволни късчета - 1,5х2, 2х2,5 и т.н. см - в общи линии като за бабек. Както си бяха парчетата, ги начуках леко с дървеното чукче и овкусих.                                                                                       На кг месо: сол 22 грама (поравно нитритна и обикновена); захар 2 гр.; по 4 грама черен пипер и кимион.                                Омесих хубаво нарязаното месо със солта и подправките. Престоя 24 часа на хладно и с шприца напълних в свински черва с дължина 35-40 см. Другото е ясно - връзване, провисване на саръка и преса за 12 ч. след втория ден. Сетне още след още два дни - още една преса. За около 2 седмици бяха загубили 40 % от теглото си. 

Стана наистина дзверски вкусен бабеков суджук - от скълцано на едро месо, в естествено черво, с подковообразна сплескана форма и вкус на суджук.

А сега и бонус - изненадата:

Нямаше да съм аз, ако не бях направил и още един експеримент. От горното количество месо отделих един кг. То си беше готово за пълнене, но му  добавих около 4-5 грама чубрица и много ситно нарязаната зелена част на един праз - около 20-а см. Сетне е ясно - пълнене, връзване и провисване в кухнята за 24 часа. То е ясно - мероприятието се провежда вечерта и продължава на следващата. Зареждане на "наденичките" във фурната и вече познатата процедура - от 50С до 80С, но с увеличаване през 20-а мин. с по 10 С. Тава с вряла вода на дъното. Термометър в едното парче - до 68С. Следва охлаждане - не съм ги слагал в студена вода, а направо на терасата - тези дни е достатъчно хладно.  Ясно, че трябва да се изчака поне 24 часа за пробването...

Тука съм направо без коментар - невероятно колбасче и дзверско мезе, на което не му измислих име. Който ми предложи подходящо име и го приема, ще получи подарък - новата ми книга.

Правете смело, става лесно и вкусно. И да не забравя - с това мезе НАЗДРАВЕ!