ЯРЕШКО (вратле) ПЕЧЕНО с картофи - по най-лесния начин

 

    С огромна изненада установих, че в блога ми няма и думичка за ярешкото месо. Готвил съм какво ли не, писал за какви ле не неща, а за ярешкото - нито дума... Голям пропуск от моя страна.

    В интерес на истината ярешкото месо е много по-вкусно (и по-полезно от агнешкото) и в същото време няма излишни мазнини (като оная специфична лой на агнешкото). Самото месо е в пъти по-крехко и по-вкусно.

    По отношение на него има много предубеждения - най-разпространеното е, че "миришело" особено неприятно. Както и козето месо. Това не е съвсем вярно. Особената и неприятна миризма най-често е при мъжките животни - т.нар. пръчове и съвсем рядко при някои кози. Казаното важи и яренцатата. Възможно е при някои мъжки яренца да има по-особена миризма...

    Признавам си, ако трябва да избирам между агнешко и ярешко, изборът ми ще е еднозначен в полза на ярешкото... Жалко само, че такова няма как да купиш от магазин, а единствено - от домашно животно.

    Та да се върна на вратлето. Преди известно време приятел ми донесе едно ярешко вратле - клали домашно, поразделили го и той "отцепил" за мене - най-вкусната част - вратлето, може би около кило. Като ми го донесе, го бухнах във фризера с идеята да бъде сготвено по "специален" повод...  Като се присетих, че народонаселението дори и агнешко не яде, си измислих повод-липсата на такъв 😜

Идвам си на думата и започвам с обясненията, защото това не е рецепта, а е просто един невероятно лесен начин да се приготви ярешкото месо. Значи и аз се притеснявам да не се окаже ярешкото "дъхващо" - не знаеш никога какво ще излезе. Като е месо, както и да го "нюхаш" като хрътка не можеш да разбереш какво ще стане. Разбира се само след термичната обработка. И затова си имам свой начин на предварително приготвянето му. Месото леко осолявам и овкусявам с черен пипер и запържвам в малко количество мазнина (смес от зехтин и олио) - за около кило месо - 50-60 мл. Прави се с една дума, т.нар. "запичатване" на месото - за кратко, докато леко промени цвета си, от всички страни. Точно това е моментът да се прецени дали месОто има някакъв дъх или не. Е, немаше никакъв дъх. След като това е така - добавят се около 300-400 мл топла водичка и се оставя да си покъкри около 30-а минутки.

    Този метод е забранен е в Хамериканските състезания за печене на печено, но хич да не Ви пука.

    Докато оно си се вари, поне 1,5 кг картофи се обелват и нарязват на едро. Сщото се прави с една голяма глава лук, която като се цепне на две, се нарязва на полумесеци. Никак не вреди и 2-3 скилидки чесън да се нарежат на ситно.

    Всичко това - в голяма купа с добавка на 1 с.л. царевично нишесте, сол и черен пипер, идея лютив червен пипер и поне 1 ч.л. смлян сушен розмарин. Омесва се с бульона от вареното месо и заедно с него -всичко в плик за печене.

    Откак съм открил пликовете за печене, не признавам никакво завиване във фолио и разните му там сложнотии...

    Бухаш плика за печене със съставките в тавичка и бам във фурната, загрята на 200С за около 30-а макс. 40-а минутки. Важното е месцето да остане най -отгоре ... така се запича до хрупкавост.

    От тук нататък по-добре историята да замълчи - крехко топящо се ярешко, почти пюре от картофки и невероятно (дзверски) вкусно сосче, което може да отопи с препечена филийка.

    И да не забравя за финал - важно е хубавото питие.

    Ако ви попадне ярешко, не му се назлъндисвайте, печете смело и НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца от сирене (сирена)

 

    Кюфтета (кюфтенца) съм правил от какво ли не - в блога ми с етикет "кюфтета" сигурно има поне 100-а варианта, но точно от сирене не бях правил... Открих едно натрошено сирене, което се продава на напълно прилична цена и е направо идеално за баница. Този път пак се награбих от него - може да се дабовя към доматената салата, както и на много други неща. 

    Не знам защо, но изведнъж ми хрумна да направя кюфтенца и то различни... Може би идеята ми дойде от моите изварени кюфтенца "Чудо" ...

Та така: 350 грама натрошено сирене, което се намачка с вилица; един морков настърган на най-ситното ренде; 1 малка главица лук нарязан на много ситно; 1 с.л. от моята универсална подправка за месо (кайма); 1 ч.л. босилково песто и 1-2 стръка магданоз, нарязан на много ситно; 1 яйце; 1/2 ч.л. черен пипер смлян току що и 1-2 с.л. брашно с 1 ч.л. бакпулвер, колкото да се получи достатъчно гъста смес, от която с намазнени ръце да могат да оформят кюфтенца като топчета с големина ... - ами на голям орех.

Едната част от кюфтенцата се пущат в купа с царевично брашно и добре се овалват в него.  Другата - в името на експеримента - само се оформят с добре намазнени ръце. Оставят се така да престоят поне 1015 минути - така "дръпват" брашното и преди да се пуснат в силно загрятото олио, още един път се овалват с ръце, за да получат добра форма. И точно те при пущането в олиото, не оставят на дъното загоряло брашно, защото то е попило ...

Пърженето е ясно, но с два малки секрета: тиганът се застила с хартия за печене и в загрятото олио се пущат и две скилидки чесън. Пържат се да зачервяване от двете страни. Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия - ясно защо. Пропуснах само да кажа. Сол не се слага, а се пробва сиренето и ако е много солено, може да се изкисне предварително. И пак в този дух - стават много по-вкусни, ако наред с обикновеното сирене се сложат и някакви други настъргани серена (в случая добавих един много изсъхнал кашкавал и едно позасъхнало топено сирене, настъргани на най-ситното). Но това не пречи и да се сложат и други сирена (все пак рецептата е "обери" хладилника).

Впрочем, пържих ги в малко в мазнина и затова станаха леко плоски като кюфтенца. Ако бяха изпържени поне в 2 пръста мазнина, щяха да станат едни красиви и вкусни топчета. За себе си ги сервирах със салата от домати и краставици, но иначе бях приговил и млечно-чеснов сос с много църно пиперче... Честно да си призная, ако не знаех от какво са направи, заради вкуса можех да си помисля, че направени от малко кайма, повечко лебец и малко сирене... Пробвайте и няма да съжалите - нещо много бюджетно и невероятно вкусно. Съвсем спокойно може да се вечеря с тях и да се чувстваш напълно заситен. И да не пропусна-вървят си идеално с добре изстудено бяло винце или биричка и  НАЗДРАВЕ!

ПИЛЕШКИ ГЪРДИ със сос от сирена

 

   Всъщност с тази публикация нямам да давам рецепта, а ще бъде нещо като продължение на вчерашната за  гърди от домашно пиле със зеленчуци и сос.

    Количествата са ясни. Какво трябва да се направи съм писал там. Освен пилешките гърди, бекона и прясното мляко, са необходими около 250 грама топено сирене (може и от това пушеното дето го продават в черва), както и около 50 грама синьо сирене.

    Докато филетата се запържват, сирената се нарязват на ситно и сетне се слагат при тях. Налива се прясното мляко и се разбъркват до разтопяването им. Варят се 15-20 минути на слаб огън. Ако сирената се сгъстят много, трябва да се долее още прясно мляко.

    Трябва да се има предвид, че като поизстине още се сгъстява.

    Сол не е необходимо да се слага, достатъчен е прясно смлян черен пипер.

    При сервиране се поднася със ситно нарязан магданоз.

    Е, вместо прясно мляко може и сметана, но ще стане твърде калорично. Вместо с гърди може да се направи с месото от бутчетата.

    Вкуснотията е невероятна, а е невероятно лесно и просто за изпълнение.