Джолан с кисело зеле в гювеч

 Свински джолан с кожичката съм правил в какви ли не варианти.

 Но нека това не Ви звучи първоаприлско - наистина е 1 април - ден на майтапа, макар че в това извънредно положение хич не ни е до майтапи. Но за сметка все още една кисела зелка ни е останала. В половин България е снежно, а при нас си е направо зимно студено. Какво по-хубаво време да се направи това изцяло зимно ястие.

Най ценното е, че почти нищо не е необходимо, освен една кисела зелка, един свински джолан около 1,5 кило с кожичката желателно, мас и минимум от подправки.

Джоланът се шпикова на няколко места с цели скилидки чесън и обилно се втрива със смес от червен и черен пипер.

Киселата зелка се нарязва на не много ситно, омесва се с червен пипер и съвсем малко джоджен или риган. Ако искаме да имаме немски привкус - с малко ким. Предпочитам в този момент на омесването да сложа и няколко с.л. свинска мас - 3-4 поне. Зависи кой колко мазничко го иска.

Сетне е лесно - дъното на гювеча се застила с нарязаното зеле, пъхва се целият джолан и от всички страни се затрупва със зелето. Налива се малко разсол - около 2 ч.ч., още малко мас.

Затваря се гювеча и бух в студената фурна, която се включва на 150С и в рамките на 30-а се повишава до 220С. нека си постои на 220С около 30-а минути и сетне се намаля на 160-170С и буквално се забравя.

Прави се салата - доматена, зелена или мръФчесто мезе, сипва се питието и се забравя за фурната поне за още 3 часа.

Без бой си признавам, че го направих по съвсем друг начин - почнах сутринта към 10 часа, към 12 часа намалих фурната на 120С и го забравих за почти до 17 часа.

Демек се е "пекло" почти 5 часа...

Като отворих капака, беше ей това ...

Внимателно дръпнах костите и върнах без капак за 30-а минути на 200С.

Ами това е ...

Никаква рецепта - просто 10-а минути да се нареже зелката, 2-3 минути за овкусяване на джолана и още толкова "сглобяване".

Сетне голямото търпение му е майката докато се пече.

А каква дзверска вкуснотия се получава просто не мога да обясня и да пресъздам в снимки.

Месцето буквално се топи, а за кожИчката да не казвам - като масълце е станала.

Наистина Дзверска вкуснотия. Впрочем джоланът приготвен по този начин направо уби лъва.

Не е още късно - може все още да се направи. Поне още няколко дни ще има сняг и ще е студено.

НАЗДРАВЕ!

Палачинки от овесени ядки

 В последно време често правя овесено мляко (ползите от него са повече отколкото мога да изпиша). След пасирането и прецеждането остава известно количество от овесените ядки, които са придобили вид на овесена кашичка.

От 100 грама овесени ядки за млякото остават 3-4 с.л.

Не е необходимо да се изхвърлят и първият опит за оползотворяване беше неделната закуска с овесени палачинки.

В тази смес се сипват 100 мл от овесеното мляко, слага се 1 с.л. царевично нишесте, 1 яйце (може и 2), щипка сол и се разбива добре.

Пекат се стандартно като обикновени палачинки на загрят тиган (6-та от 9-те степени).

В този им вид стават малко по - дебели от обикновените палачинки - по-скоро са като катми.

Като се извадят се намазват с масло.

Ние си ги хапнахме с мармалад от пъпеш.

Голяма вкуснотия.

Напълно здравословни палачинки и много много вкусни.

При това са лесни и за изпълнение.

Могат да се направят и от смлени на брашно овесени ядки.

На моите овесени ядки пишеше без глутен - та така, че палачинките са подходящи и за хора с глутенова непоносимост.

Ами това е ... лесна, вкусна и здравославна закуска.

Майонеза от слънчогледови семки

 Знам още преди да започна да пиша, че веднага ще се намерят поне 100-а човека, които ще ми обяснят, че това не е никаква майонеза, а е някакъв сос. Нека да запазят мнението за себе си и да пробват ако искат да хапнат нещо невероятно вкусно. А иначе са прави - това по-скоро е някакъв тип майонезен сос, но мога да гарантирам, че е Дзверска вкуснотия.

 Съставките са - сурово белено слънчогледово семе 100 грама; 1 скилидка чесън, меката  част на четвърт лимон, 2 ч.л. горчица - по една идея сол и черен пипер. А и да не забравя - около 100 мл олио.

 Изпълнението е направо елементарно - като при яйчената или млечната майонеза.

В купата на пасатора се слагат чесъна, горчицата, лимона, солта и черния пипер, както и 100 гр. слънчогледово семе и се налива филтрирана (или минерална вода), колкото да го покрие и се оставя така за известно време - за около 2 часа семето поема водата и набъбва.

След това започваме да пасираме.

Отначало е нещо ужасно - става някаква каша и започваш да си мислиш, че всичкото това начинание е празна работа. Никакво отказване - в един момент всичко започва да става кашеобразно. Ако е много гъсто, се добавят 1-2 с.л. топла вода ... 

Това пасиране отнема около 1-2 минути. Тъй като пасаторът ми е старичък (като мене), му давам малко почивка. След това продължаваме с пасирането като олиото се налива на струйка ...

При мене, на око, отне около 100-а мл олио, за да се сгъсти достатъчно.

Добавянето на още олио я сгъстява напълно достатъчно.

В процеса на пасирането слънчогледовото семе така се смила, че изобщо не се усеща.

Абе става си точно като майонеза и то много вкусна.

Ако не знаеш от какво е направена, в никакъв случай няма да познаеш, че е основно от слънчогледово семе.

Впрочем, нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и стандартния вариант: едно яйце и всичко останало, както го описах. 

Е, те това си е направо истенската майонеза - специално за критиците.

Та с тази яйчено-слънчогледовата направих една уникална салата - намачкани варени картофи, обезкостена и почистена пържена риба и доста подправка.

Стана направо Дзверски убиец-мезе към водката.

Та да взема да се довърша - тази майонеза е много по -полезна и наистина много вкусна.

Призовавам и най-големите скептици да вземат да пробват и тогава съм готов да коментирам ...

Така че пробвайте и се наслаждавайте на нещо наистина много вкусно. Дори руска салата да направиш става невероятна.

Мога само да кажа Пробвайте - ще очаквам някой смелчак да се е престрашил ...