Палачинки от овесени ядки

 В последно време често правя овесено мляко (ползите от него са повече отколкото мога да изпиша). След пасирането и прецеждането остава известно количество от овесените ядки, които са придобили вид на овесена кашичка.

От 100 грама овесени ядки за млякото остават 3-4 с.л.

Не е необходимо да се изхвърлят и първият опит за оползотворяване беше неделната закуска с овесени палачинки.

В тази смес се сипват 100 мл от овесеното мляко, слага се 1 с.л. царевично нишесте, 1 яйце (може и 2), щипка сол и се разбива добре.

Пекат се стандартно като обикновени палачинки на загрят тиган (6-та от 9-те степени).

В този им вид стават малко по - дебели от обикновените палачинки - по-скоро са като катми.

Като се извадят се намазват с масло.

Ние си ги хапнахме с мармалад от пъпеш.

Голяма вкуснотия.

Напълно здравословни палачинки и много много вкусни.

При това са лесни и за изпълнение.

Могат да се направят и от смлени на брашно овесени ядки.

На моите овесени ядки пишеше без глутен - та така, че палачинките са подходящи и за хора с глутенова непоносимост.

Ами това е ... лесна, вкусна и здравославна закуска.

Майонеза от слънчогледови семки

 Знам още преди да започна да пиша, че веднага ще се намерят поне 100-а човека, които ще ми обяснят, че това не е никаква майонеза, а е някакъв сос. Нека да запазят мнението за себе си и да пробват ако искат да хапнат нещо невероятно вкусно. А иначе са прави - това по-скоро е някакъв тип майонезен сос, но мога да гарантирам, че е Дзверска вкуснотия.

 Съставките са - сурово белено слънчогледово семе 100 грама; 1 скилидка чесън, меката  част на четвърт лимон, 2 ч.л. горчица - по една идея сол и черен пипер. А и да не забравя - около 100 мл олио.

 Изпълнението е направо елементарно - като при яйчената или млечната майонеза.

В купата на пасатора се слагат чесъна, горчицата, лимона, солта и черния пипер, както и 100 гр. слънчогледово семе и се налива филтрирана (или минерална вода), колкото да го покрие и се оставя така за известно време - за около 2 часа семето поема водата и набъбва.

След това започваме да пасираме.

Отначало е нещо ужасно - става някаква каша и започваш да си мислиш, че всичкото това начинание е празна работа. Никакво отказване - в един момент всичко започва да става кашеобразно. Ако е много гъсто, се добавят 1-2 с.л. топла вода ... 

Това пасиране отнема около 1-2 минути. Тъй като пасаторът ми е старичък (като мене), му давам малко почивка. След това продължаваме с пасирането като олиото се налива на струйка ...

При мене, на око, отне около 100-а мл олио, за да се сгъсти достатъчно.

Добавянето на още олио я сгъстява напълно достатъчно.

В процеса на пасирането слънчогледовото семе така се смила, че изобщо не се усеща.

Абе става си точно като майонеза и то много вкусна.

Ако не знаеш от какво е направена, в никакъв случай няма да познаеш, че е основно от слънчогледово семе.

Впрочем, нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и стандартния вариант: едно яйце и всичко останало, както го описах. 

Е, те това си е направо истенската майонеза - специално за критиците.

Та с тази яйчено-слънчогледовата направих една уникална салата - намачкани варени картофи, обезкостена и почистена пържена риба и доста подправка.

Стана направо Дзверски убиец-мезе към водката.

Та да взема да се довърша - тази майонеза е много по -полезна и наистина много вкусна.

Призовавам и най-големите скептици да вземат да пробват и тогава съм готов да коментирам ...

Така че пробвайте и се наслаждавайте на нещо наистина много вкусно. Дори руска салата да направиш става невероятна.

Мога само да кажа Пробвайте - ще очаквам някой смелчак да се е престрашил ...

Лесни и крехки свински ребра на фурна

 Като казах лесни малко поизлъгах - това са най-мързеливите за направия свински ребра за направия, ама в заглавието не върви да напиша "мързеливи" ...

 Най-хубавото им е в това, че не се цапат каквито и да е съдини и подготовката им отнема не повече от 5 минути. 

 За 4-6 порции са необходими около 1,5 кг свински ребра, които вече сме купили от месарницата. Прибираме се в къщи и си вадим подходяща тавичка, в която ще ги печем. Ребрата се нарязват по дължината им и се слагат в тавичката. Овкусяват се със сол, червен пипер (сладък, лютив и/или пушен), черен пипер, както и други любими подправки. Омазняват се с малко олио, разбъркват се на ръка, сипва им се малко вино (1/2 чашка), или бира и тавата се завива с алуминиево фолио. Тавата заминава в хладилника за 24 часа.

 Вади се два часа преди печенето - нека да стане на стайна температура.

  Печене за поне 2 часа на 160С.

 След като минат тези два часа, се сещаш за тавата и че трябва да се направи финалния щрих като в една купичка се смесват 1-2 с.л. мед с толкова соев сос, 1 ч.л. горчица и толкова червен пипер. Който иска, може да добави и кетчуп или пък да ползва готов BBQ сос.

Тавата се вади от фурната, фолиото се маха, ребрата се обръщат на другата си страна и се намазват с подготвената смес.

Допичането се извършва поне на 220С за още около 40-а минути.

Ако съвсем не ни мързи, можем да извадим тавата и отново да повторим процедурата с намазването.

От там нататък е ясно - тавата и мезето на масата като не се забравя и хубавото вино.

Задължително поднасям на масата и едно бурканче пикантен мармалад пипероне.

Ребърцата стават много крехки, месото само си пада от костите и направо се топи в устата. А комбинирано с пиперонето просто става дзверски вкусно.

Внимание! Всичко това има само един дефект - носи много на питиета и трябва да се внимава.

Е, не излъгах - една единствена съдина, цялата врътня около подготовката им е максимум 10 минути (с направата на соса за намазване по време на печенето). 

Могат да се направя и от най-неизкушения в кухнята.

Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя НАЗДРАВЕ!