Яхния от домашна наденица и праз

 Е те това е нещо, което се прави във всички случаи буквално за минути и става направо Дзверски вкусно.

 Не се необходими някакви особени продукти и в някакви спеиални количества.

  За домашната наденица съм писал и такава се съхранява във фризера постоянно. Когато свърши, се прави нова партида и си чака реда. Ако човек няма такава или не си прави, просто трябва да си купи хубава и качествена дебела наденица от магазина.

 Другата необходима съставка е праз, но когато го няма може да се замени с лук.

 За 4-5 порции са необходими максимум 500 грама наденица, един  голям стрък праз (или 3-4 глави обелен и нарязан на ситно лук). 

 Изпълнението е направо елементарно:

Докато извадената наденица от фризера престоява да се размразява, стръкът праз (или главите лук) се почиства и нарязва на не много ситно. Обелват се и се резват 3-4 скилидки чесън.

В тигана се загряват 2-3 с.л. мазнина (излишно е да казвам, че ползвам основно гъша мас). В нея за кратко се пущат парчетата нарязана наденица, които след леко зачервяване се вядат в някаква съдина. Следва запържване на праза (лука) заедно с нарязания чесън. Добавя се 1 ч.л. червен пипер (предпочитам лютив), разбърква се и се добавя 1-2 с.л. доматено пюре или около 200 грама обелени и нарязани домати, както и 1 с.л. брашно. Долива се 1 ч.ч. топла вода ( с 1/2 вода и 1/2 бяло вино става още по-добре). Добавя се 1 с.л. от домашната сушена зеленчукова подправка, (сол и черен пипер на вкус), връщат се парчета наденица и се оставя на намален котлон да си къкри до готовност.

Как ще се сервира е въпрос на предпочитание, но ястието си върви с добро питие.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Ориз с домати и спанак в мултикукър

  Готвенето в мултикукър си е направо малко удоволствие в сравнение с готвенето в обикновена тенджера. По-икономично е и става доста по-бързо, а опасността от загаряне на ястието или изкипяването е сведена почти до нула.

 Само предварително си подготвяш продуктите, спазваш едно две правила и оставяш ястието да си се готви само.

 Сега са Велики пости и въпреки че не ги спазваме, има дни, в които готвим и постно, а оризът с домати е едно от любимите ястия в къщи, както през лятото с пресни домати, така и през зимата - с домати от домашна консерва.

 Този път е приготвен с добавка на спанак.

 Необходимите продукти са:

• ориз - с разчет, че за една порция са необходими между 60-70 грама
• едно бурканче (от лютеница) домашни консервирани домати - обелени, нарязани. Може и буркан от компот. Който няма, най-добре е да ползва купешка консерва с цели домати.
• 500 грама спанак
• 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън
• сол и черен пипер - на вкус. Други подправки заради спанака не са желани

Изпълнението е лесничко:

• Започва се със спанака: почистват се коренчетата и се изхвърлят. Дръжките се отделят от листата и всичко много добре се измива. Листата от спанака се оставят в купа с вода, докато всичко се готви. Чувал съм, че така листата се чистят от нитрати и др.п. 
• Лукът и чесънът се обелват и нарязват на ситно. Същото се прави и със спаначените дръжки.
• Мултикукърът се включва на програма "пържене" и му се наливат 2-3 с.л. мазнина - за предпочитане е зехтин или олио.
• Докато мазнината в кукъра загрява, в бързонагряващата кана се затопля вода. В същото това време и оризът сложен в цедка се измива под течаща вода.
• В загрятата мазнина се слагат лука, чесъна и след като променят цвета цвета си, се добавя и отцеденият ориз и ситно нарязаните дръжки от спанака. Когато оризът започне да променя цвета си и да "стъклее", се сипва буркана с доматите и топлата вода от каната в съотношение 3:1 спрямо количеството сложен ориз. Не се пропуща да се разбърка.
• Затваря се капака и програмата "пържене" се изключва - горе долу са минали 10-а минути до тук. Преминава се на програма "варене на ориз". На моя уред тази програма е 55 минути, но от опит знам, че оризът е готов за около 30 минути.  Затова ползвам една друга - "варене" която е 30-минутна. На 20-та минута кукърът се отваря, добавят спаначените листа, които междувременно са нарязани. Добавят се солта и черния пипер, разбърква се и се оставя да се досготви.
• Може и да не си играе човек с тази процедура, а бухне спанака едновременно, но той иска съвсем кратка термична обработка и ако не се сложи в края на варенето съвсем ще се "стопи."

Впрочем по същия начин може и да се приготви в тенджера, но с малко повече играчка - с регулиране на силата на котлона, наблюдаване и т.н., докато уредът след изтичане на програмата се самоизключва и автоматично минава на подгрявяне. 

До тук - добре. Това е тертиплийския и по-сложен вариант. Има и един много лесен, който заради експеримента съм пробвал - всички продукти се слагат едновременно в купата на кукъра, затваря се и се слага на програма "яхния", която на моя "Сатурн" е 40 мин. Става си яденето и честно казано, малка разлика съм установил.

Може да се поднесе с лъжица две кисело мляко или заквасена сметана.

Бързо, лесно и вкусно.

Почти истинска шунка от свински бут

По принцип, "шунка" се нарича сушен свински бут, но постепенно и като шунка се възприема не само сушен, но и варен по специална технология.  С времето се появяват безкрайните промишлени варианти като шунка от раздробено или мляно месо, та чак и шунка от други меса като пуешка, например. Толкова. Този път реших да направя едно експериментче за направа на домашна шунка от бут - но не сушена, не и варена във вода или фурна.

 Най-големият  проблем при направата на домашна шунка (с изключение на сурово сушената) е не толкова в цвета, а в това, че както и да се прави обикновена става доста суха. 

 За цвета е ясно - употреба на малко количество нитритна сол и витамин С като антиоксидант и всичко е наред. Употребата на нитратите е желателна, тъй като освен поради реакцията си с миоглобина на месото, придават желания тъмночервен цвят, но и от друга страна предотвратяват растежа на бактериите и други вредни микроорганизми.

 Пак взех да се отплесвам, защото този път нямам намерение да изнасям лекции за шунката, а просто искам да споделя успешният резултат на експеримента ми.

Та така: започнах с едно хубаво парче свински бут около кило, което бе оформено с ножа в малко правилна форма, а изрезките заминаха за пръжване с празец и като мезе към питието.

Много старателно с оная джаджа за окрехкотяване на месо - демек за надупчване, доста яко бе надупчено от всички страни.

Оказа се, че този ход е много полезен, защото цялата осоляваща смес прониква много добре в месото. Дори ефектът се оказа по-добър отколкото да се шприцова месото със саламура.

Следващата стъпка: претегляне на месото и подготовка на подправките, които както винаги ги давам на кило месо:

сол 24 грама (10 грама нитритна и 14 грама смляна морска сол);

млян бял пипер (може и черен) - 5 грама;

млян сушен чесън и сушен лук на гранули - по 1 грам (сложих ги за проба и честно казано почти не се усещаха);

витамин С - 1 грам (трябва да е малко по-малко, но везната ми тегли само в грамове);

вместо захар 5 до 10 грама, едно с.л. мед.

Половината от подправките, както си бяха разбъркани, старателно втрих на ръка в месото. Останалата половина омесих с меда и също втрих в него.

Последва слагане в плик с цип като въздуха бе изкаран от него с потапянето му в купа с вода. И точно 7 дни в хладилника като кажи речи всеки бе масажирано не много старателно ...

След изваждането от хладилника, пакетът го оставих в кухнята за около ден - демек сутринта като излизах и вечерта след прибиране, се пристъпи към варенето.

Този път се изхитрих: на дъното на мултикукъра се слага решетка, налива се вода колкото да покрие месото, а горният край на плика се захапва с капака на кукъра. Уредчето се включва на режим подгряване - нашият поддържа на този режим почти постоянна температура на водата 80-86 С. От момента на затоплянето на водата, го оставих да си се вари точно един час. 

Направих проверка с термометъра като отворих плика и сондата я забих в месото - беше 71С и реших, че толкова му стига.

Затворих си плика отново и веднага в ледено студена вода и сетне до другата вечер - в хладилника.

Нарязването с треперещи ръце, особено след като усетих аромата на истинска шунка.

Реже се тънкофайски - един единствен дефект - виждат се дупките по месото от дупчилото.

Това да му е дефекта.

За първи път - месото не е сухо, а си е съвсем сочно.

Получи се дзверска вкуснотия, която си бе прекарана с хубаво питие.
А защо "почти истинска"? - ами защото искам да получа още по-добра консистенция и вкус. Винаги има какво да се иска още ...

Правете смело и НАЗДРАВЕ!