Бърз и лесен десерт с бишкоти

  Поогледах се в блога какво публикувам в последно време и чак си се стреснах - колбаси, суджуци, меса и какво ли не мръФчесто... Много малко нещо сготвено, тук таме нещо тестено и нищо сладичко или десертчесто. 

 Човек ще си помисли, че ядем само сухи мезета и пием нон стоп, което не е така - правят се различни супи, ястия, че и от време на време и десерти. Много често правя разни неща от старите книги или пък нещо, което Бабите ми са приготвяли, но кой знае защо ги "прескачам" и не им отделям каквото и да е внимание.

 Е днес реших да споделя един много бърз и лесен сладкиш, който може да се направи и от най неумелия в кухнята.

Най-ценното при този домашен сладкиш е, че няма точни количества и мерки, както е при повечето сладкиши. Няма печене, варене, желиране и т.н.

Необходими са: пакет готови бишкоти; 2 или три пакетчета сирене тип "крема" - в идеалния вариант кутийка "Филаделфия", ама защо да се набутваме със скъпия продукт; заквасена сметана, но за предпочитане е обикновено цедено мляко; бурканче домашно сладко - от череши, ягоди, смокини или каквото има в къщи- стига да има сок.

Изпълнението е като за деца от детската градина: сиренето крема заедно с цеденото мляко (примерно 2 пакетчета крема и 300 грама цедено мляко) се разбиват с миксера до хомогенна смес (може и с онази бъркалка за яйца) и в тази смес се добавя сок от сладкото. Колко? - ами колкото искате да Ви е сладко. Може да се добави и пудра захар и малко ванилия.

Най-важното е да се разбие добре и да сместа да стане еднородна.

В подходяща тавичка (моята е 25х25 см) на дъното се разстила пласт от млечната смес и отгоре се нарежда ред от бишкоти. Сега при желание, бишкотите могат да бъдат топнати в кафе, в леко разреден коняк или в мляко, но това не е задължително. Намазва се отново с млечната смес и така продължаваме до напълване на тавичката или свършване на продуктите.

Заглажда се без голямо престараване и отгоре тум таме леко се украсява с плодчетата от сладкото. 

Може да се "украси" с настърган шоколад, със стружки кокос и каквото ти подскаже въображението.

Както казах, няма правило - всичко се прави "на око" и вкус.

Понеже се прави буквално за 10-а минути изобщо не се престарявам. 

Нарочно го оставям ей така леко рошаво и "нахвъргано".

На пръв поглед прилича на прословутата бисквитена торта, но е в пъти по-вкусно.

Най-важното е, че можеш да си регулираш сладостта и да се получи един напълно приличен нискокалоричен десерт, след хапването от който ще трябва задължително да си правиш разходка из парка за "горене" на излишни калории.

Впрочем, гостите си облизаха пръстите и искаха допълнително.

Лелей, писах пет пъти повече време да го опиша отколкото ми отне да го направя.

За разлика от другите десерти си е напълно бюджетен - най-скъпото е пакета бишкоти, а останалите продукти са по-евтини от него.

Правих го и с една кремообразна извара (продават я в една верига) и стана още по-вкусно отколкото с "крема" сиренето. Па и в интерес на истината се оползотворяват разните бурканчета сладко от шкафа.

Правете смело - това е само идея, и се наслаждавайте на един наистина вкусен десерт.

Впрочем върви си и като мезе към питието и затова НАЗДРАВЕ!

Сушена кълцаница от пилешко

  Отчитам резултата от поредния експеримент с пилешко месо. В предходната публикация писах, че съм правил салам от пилешки бутчета, а в тази съвсем накратко за кълцаницата. И тя е в този си вид, тъй като ползвах сушени свински черва. Впрочем, ако се ползват солени свински черва (които са по-широки), ще си стане съвсем наденица. При по-ситно нарязване и леко кълцане и пресоване по време на сушенето направо ще си стане суджук.

 В случая беше важно да пробвам дали пилешкото месо е подходящо за този вид мезета и дали може да замести свинското. 

 Отговорът е еднозначно "да". Определено става и ще обясня какво съм правил и какво трябва да се направи, за да стане идеалното мезе - т.е. ще отчета и грешките си.

Цялото сушено долно бутче определено не се получи. Отвън пресъхна доста и определено отпада като вариант. Твърде е малко, за да се постигне нещо добро при сушене.

Та да се върна на сушеницата:

За нея ползвах 850 грама от горната част на бутчето, нарязано на парчета с размери 1,5 или 2х2 см и съвсем малка част накълцана на ситно, както и 150 грама сланина, нарязана с размери 1 или 1,5х1,5 см. Веднага уточнявам - поне 30 % от пилешкото трябва да е накълцано, а сланината да е нарязана на много ситно - макс. 0,5х0,5 см.

Сол - 22 грама, заради пилешкото 14 грама нитритна и 8 грама обикновена.

Черен пипер - 5 грама, кимион - 3 грама, индийско орехче - 1 грам, червен пушен пипер - 5 грама. В единият вариант добавих и чубрица 5 грама, т.е. след като бях напълнил половината смес, добавих в остатъка 2,5 грама чубрица (което прави 5 грама за кило).

Ползвах сушени свински черва, което се оказа грешка - хем са по-тесни, хем в тях съхне доста по-бързо.

Най-удачно е да се ползват солени свински черва.

Второ за сушенето - от първата снимка се вижда - изсушено е на 62 %, което е доста и в крайна сметка идва леко сухо. 

Трябваше на около 68-70 % да го прибера и да си стои в хладилника, а не да ми се ветролее на терасата.

В общи линии това са забележките - иначе резултатът надмина всички ми очаквания като консистенция и като вкус. 

Честно казвам, който е опитал не може да познае, че това е пилешко месо - предположенията са всякакви, но не и за пилешко.

И на последно място, при тази цена от 3,20 лв на кило пилешко бутче, от което излизат почти 85-90 % чисто месо (а костите отиват за бульон), цената става да речем около 3,80 - 4,00 лв за кило. Или в изсушен вид, цената се оформя около 5,80 лв за кило. Като не броим труда си, а сложим само цената на подправките и материалите - малко над 6,50 лв за кило готов продукт си е направо фантастично.

След всички тези експерименти и проби съм сигурен, че един домашен колбас направен от 50 или 60 % свинско и останалото пилешко, ще бъде направо фантастичен.

Впрочем това ще е и следващият експеримент - домашен суджук именно в такава комбинация.

Пробвайте смело Ваши варианти и НАЗДРАВЕ!

Пилешки "пушен" сушен салам

 Напоследък ми става все по-трудно да измислЮвам имена на разните му там домашни салами или деликатеси. Ето и сега - на никой нищо няма да му стане ясно с това заглавие. Ама както и да е. Все ще намеря някакво решение. Па и нека това да ми е основният проблем.

 При тези цени на свинското реших да си направя експеримент с направата на сурово сушен деликатес от пилешко месо. Правил съм салами и шунка с пилешко и резултатът винаги е бил много добър. Наскоро правих сушена наденица (суджук) с патешко и беше направо върховна. Преди това съм правил суджук с пуешко и също беше дзверска вкуснотия.

 Та да се върна на същината не експеримента:

В кварталния магазин попаднах на едни пилешки бутчета без кожа и на цена от 3,20 лв, че нямали търговски вид и хората не ги купували.

Та се награбих с цели 2,5 кг като реших, че от тях ще направя поне два вида изделия. Долната част ще обезкостя и ползвам като цяло парче, а горната - за направата на наденицата, суджука, салама или там каквото стане. 

Понеже пилешкото си е месо без всякакви мазнини, си приготвих и около 200 грама прясна сланина. За нея няма какво да обяснявам - полузамразява се и се реже много лесно на кубчета и т.н.

Цялото бутче се резва напречно през ставата и се получават двете парчета. 

Горното се обезкостява много лесно и нарязва на парчета с произволна големина - поне 2х2 см. Около 1/3 от месото леко  се понакълцва на по-ситно, ама без много престараване - хем да е ситно, хем да не стане съвсем на кайма.

На долното бутче ставата при разделянето е отсечена и много лесно се обезкостява като с ползва онази хитра джаджа за чистене на ябълки от сърцевината. Напъхва се вътре костта и с леко завъртане и натиск към горната става и хоп цялата кост е извадена без зор. Долното бутче е запазено цяло с една красива дупка по средата, която впоследствие може да бъде напълнена с нещо (но сега не пиша за долните бутчета - те са за друга история).

Естествено, изрезките и костите не се изхвърлят. От тях с малко зеленчуци става разкошен бульон, с която може да се сготви, да се направи супа или свари ориз, т.е. пълно оползотворяване на материала и безотпадъчно производство.

Нарязаното и скълцаното пилешко месо се смесва със сланината и подправките и солта и оставя да си се овкуси 12-24 часа. Заради сигурността и салмонелата ползвах 2/3 нитритна сол и 1/3 обикновена.

Май вече е ред и дам конкретните количества, както бяха претеглени:

едно кило, от което 850 пилешко и 150 грама сланина;

22 сол, от които 14 грама нитритна и 8 грама обикновена;

5 грама едро смлян черен пипер;

3 грама пушен червен пипер;

около 5 грама чубрица.

Съвсем обрано откъм подправки, но реших да заложа именно на това - нали е експеримент.

Пълненето е ясно: направо през фунийка - три парчета по около 300 грама в колагеново черво и две парчета в сухо свинско черво.

Саламчетата бидоха провесени на терасата след претегляне и етикетиране.

В експеримента не се предвижда пресоване - нека така си висят и си  се сушат.

Тези дни понеже навън си е студено и палим камината, едното парче го окачих отстрани - колкото да си се опушва и суши от толинката.

Изкара ей така една нощ и сетне още два дни на терасата.

Останалите парчета си се сушат още на терасата.

Но това беше нападнато.

За мой късмет се оказа именно онова експериментално парче, в което освен подправките, бях сложих и съвсем малко ситно натрошени орехи - почти до смляно състояние. Като количество - на 300 грама - около 1,5 с.л. смлени орехи.

Ето го резнато - на сол идеално. Подправките съвсем леко се усещат - можело е да се сложат още малко.

Съвсем лек вкус на пушено - дали от пушения червен пипер или от дима на камината, не знам...

А за слагането на орехите вътре няма да коментирам - направо придават съвсем друго измерение на вкуса. 

За следващия път ще знам - слагам ли орехи, задължително и малко коняк ...

Много добра консистенция - държи страхотна форма.

Беше сервирано на гостите и посрещната "на Ура" ... 

Като резултат - много успешен експеримент - получи се наистина невероятен домашен деликатес. И ако не знаех, че е от пилешко, почти не може да се познае...

Върви си и с питието и най-важното, вкуснотия е и страхотно мезе.

Правете, наслаждавайте се на вкуса и НАЗДРАВЕ!