Солени кашкавалени бухти

Традицията за събота не не нарушена - поредната тестена закуска:

Този път уникални солени кашкавалени и не само бухти, тиганици или там каквото и да е ... Да не се затруднявам да измислям име, си останаха просто солени кашкавалени бухти и не само това, но за добавките по-долу.
 Много приличат на Бухтите на Баба, но и се различават малко от тях - все пак принципа е същия...

Продукти:

2 яйца, 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (от което 1 1/2 ч.ч. обикновено и 1/2 ч.ч. царевично брашно), 1 ч.л. сода бикарбонат, по 1 ч.л. сол и захар, както и 1 ч.ч. настърган кашкавал.

Приготвянето ще бъде показано изцяло в снимките:

В подходяща купа се сипва брашното, солта и захарта.

"Гаси" се содата в киселото мляко, чукват се при него яйцата и се сипва в брашното.

Разбърква се с лъжица - трябва да се получи много гъста каша - почти лепкаво тесто.

Докато тестото си "почива", кашкавала се настъргва на едро ренде.

Настъргания кашкавал се слага в тестото и разбърква с лъжица.

В това време се загрява олиото в тигана - нека да бъде поне един пръст и повече.

 

Когато олиото загрее добре, с намокрена лъжица се гребва от сместа и разстила леко в тигана - така всяка бухта става уникално различна.

 Още като се сложат първите бухти, силата на котлона с намаля с 1/3 - нека да се пържат на по-слаб огън.

В процеса на пърженето бухват и се пържат до хубаво зачервяване - така и вътре хубаво са изпържени ...

Готовите бухти се вадят и слагат върху кухненска хартия - да им поеме част от мазнината.

Закуската е готова.

До тук добре, но от тук нататък започва интересното:

От половината тесто бидоха изпържени кашкавалените бухти.

След тях дойде ред на канибалските бухти:

Парче около 100-а грама пушен бут ( в случая ) се нарязва на филийки.

Сетне и на кубчета.

Нарязаното пушено месо се смесва с кашкаваленото тесто.

Пърженето продължава, но вече на канибалските бухти.

(Пробвах в по-малко мазнина, но стават някак по-сухи).

Втората част от закуската е готова.

Да ама не - започва приготвянето и на третия вариант - на Дзверските бухти. Горе долу пак като тестото остана на половина, в него биде добавено нарязано на ситни кубчета последното ми домашно произведение - свински гърди за сушене.

 Пърженето продължава по описания начин и след малко и те са готови.

  

 Ето ги и последните:

 Значиии вече успях да интегрирам в една закуска и месо!

  Дзверски вкусна съботна закуска - без да описвам какво  и дали нещо артиса.....

Кайзерован свински врат

Кайзерован свински врат - невероятна вкуснотия, позната на всички ни и в множество магазински изпълнения.

Само че нищо не може да се сравни с домашно приготвения, в който са вложени чисто месо и собствени усилия.

 Предполагам, че всеки си има собствена "рецепта" с тайни съставки, но ще споделя как го правя:

 Купува се пресен свински врат - парчета от 1 до 2 кг.  Слага се във фризера (или камерата на хладилника) за около 40 мин. до час - колкото да се "стегне" (не да замръзне) и да може да се оформя с ножа по-добре. Обикновено разрязвам парчето по дължина и ми се получават две за осоляване - с дължина около 25 см. И с ножа се стремя да им придам правилна правоъгълна форма. Изрезките отиват за готвене, а парчетата - за осоляване.

Най-лесно е количествата да се изчисляват на кг месо и затова ги давам така:

За осоляването: 

сол (готварска, морска на ситни кристали или смляна - последно време ползвам основно нея) - 35 грама; 5 грама захар или 1 ч.л. 

Това са класическите подправки: може по желание да се добави мъничко кимион, 3-4 смачкани зърна хвойна, счукан черен пипер (буквално по грам, два). Може и да се счукат 3-5 хапчета витамин С.

За кайзероването:

40 грама червен пипер,20 грама обелен чесън; 3 грама чимен и 120 мл бяло вино.

Това също е класическата смес. Може да се добави и малко лютив червен пипер и друг аромат по желание.

Приготвянето:

 Смесват се солта и захарта и с ръка хубаво се втрива в месото. Слага се в подходящ съд с капак и отива на хладно (до 4С)  за 10 дни като се обръща всеки ден.

(Препоръчват осоляването да се прави между 7 и 12 дни, но намирам, че 10 дни е перфектно).

 В последно време се изхитрих: ползвам пликове с цип- месото, както е осолено се слага в плика, потапя се внимателно в съд с вода (така се изважда въздуха от плика) и се затваря с ципа. Така пакетираното месо отива в хладилника за 10 дни като пликът се обръща всеки ден.

 На 10-я ден месото се вади и се обезсолява. Предпочитам варианта на обезсоляването да става в бяло вино вместо във вода. В съдина се налива виното и месото се потапя в него за 30-а минути.

 Подсушава се с домакинска хартия, набожда се и му се връзва клуп. Заминава за 24 часа на хладно (не повече от 10-12 С място) - да се подсуши.

 На следващия ден следва кайзероването: виното се смесва с подправките, да стане на кашичка и с четка се нанася плътно върху мръФката. Чименът, макар и смлян, трябва предварително да се накисне в малко вода. Тази процедура може да се повтори при необходимост.

 Виси си на хладно поне 20 -а дни, като първоначално всяка вечер се слага между две дъски за рязане и отгоре се слага тежест (туба в вода). Така се оформя.... Може и да се сложи в стяга (каквато не е трудно да се направи).

П.П. Може да се направи и по малко по-различен начин - първо е престояло в захар 24 часа, сетне е осолявано с подправки, и оваляно в подправки. Слага се в дамски чорап и се суши в него.

Когато се замени част от солта с нитритна - примерно 15 грама и 20 грама обикновена, резултатът е още по-добър.

Просто перфектно и на вкус и на вид.

 Не е сложно ...

 Правя го и през лятото, като процедурата по съхненето се провежда в хладилника.

 Страхотно мезе и яко пиещо при това ...

Наздраве!

полезен съвет - за лесното белене на варени яйца

 Обикновено яйцата се варят в тенджерка или касерола, която има капак. 

 При беленето създават големи затруднения. 

 Споделям личен безотказен метод за лесното им белене:

 Врялата вода се излива, тенджерката се затваря с капака и се разтръсква няколко пъти енергично. Така яйцата се начупват. И веднага им се налива ледено студена вода. Могат още веднъж дваж да се разтръскат. 

 Така с един куршум два заека - хем около жълтъка не се появява онази неприятна зелентия (сярната), хем като поизстинат се белят мигновено. 

Крем от гъши дроб

Пекох гъши дроб на грил тигана - нищо особено, реже се на филийки - малко сол и бял пипер и върху силно нагрятия грил тиган Лава - буквално за по 2-3 минутки от всяка страна.

Само че този път при рязането на филийки останаха доста парченца, които взех да им се чудя какво да ги правя? Не стават за пържене, не могат да се сготвят някак си и ми хрумна да ги направя на пастет. При хубав чист гъши дроб си е направо пък грехота да му се слагат разни меса и да се прави традиционен пастет, та направих този крем. Не е нещо оригинално - сигурно на всеки може може да хрумне. Всъщност е обратното на правенето на пастета.

И така:

Необходими са ни около 100 -150 грама гъши дроб (в случая малки парченца, изрезки); 2-3 яйца, сол и черен пипер.

Всичко това се слага в пасатора и пасира на кашичка.

В името на експеримента получената смес биде разделена на две равни части:

        - в първата бе долято 3/4 ч.ч. прясно мляко

        - във втората - 3/4 ч.ч. бяло вино, премесено с мъничко пенливо вино.

Двете смеси се пасираха отново поотделно и сипват в купички за крем карамел. Сипва се по малко количество - най-много 1 пръст и малко, че са индивидуални порции, а е всеизвестно, че гъшият дроб е за хапване, а не за преяждане ...

Тези изцапаните са с виното, тъй като реших да ги прецедя през цедка, че се бяха "разпенили". Ама го намирам за напълно излишно.

Купичките се нареждат в тавичка, налива им се вода горе долу до половината им височина и хоп във фурната на 140С за около 35-40 мин.

След изваждането им, сложих по една бучка масло, но понеже не се разтопи, се наложи да бъде извадено, разтопено и отново да се нанесе отгоре.

Преседяха на хладно няколко часа и бяха сервирани. Задължително с добавка на топли препечени филийки. Мажеш и замезваш ...

Бележки:

Тези с виното леко сякаш "нагарчаха" - с малко по-особен вкус.

Тези с прясното мляко бяха направо перфектни. Предполагам, че с течна сметана вместо прясно мляко или пък мляко и сметана поравно ще се получат дори и по-добре, но в къщи сметаната не е на почит.

Ами това е - дзверски вкусен крем от гъши дроб, а иначе казано пастет от гъши дроб, но приготвен по-особено.

Впрочем, макар и да звучи деликатесно - за около 4 лв, се получава предястие за 7 човека, което никак не е без значение. 

 Дзверска вкуснотия.

Гъши дроб с боровинки и мед

За две порции са ни необходими 180-200 грама гъши дроб, резнат на две равни филийки, малко сол и бял пипер, както и шепа замразени боровинки (от фризера - около 50 грама) и 1-2 с.л. мед.

Изпълнението е от просто по просто:

Загрява се тиган с незалепващо покритие и в него се пущат филийките гъши дроб, които се запичат (пържат) максимум по 2-3 минути от всяка страна - докато леко покафенеят. При обръщането се посоляват леко и опиперяват. Прехвърлят се  в затоплени чинии и заливат с част от мазнината, която се е отделила.

В останалата мазнина се слагат боровинките с 1-2 с.л. вода и се варят до сгъстяване като леко се намачкват. Малко като изстинат им се добавя меда, разбъркват се и се сипва малко отстрани в чинията до дроба.

 Сервира се със запечени филийки черен хляб.

 Дзверска вкуснотия!

Бърсак от свински врат, Бабек или пуска

 Тази година дойде и ред на БЪРСАКА.
 Също невероятен домашен деликатес, който се приготвя от свинско месо.
 Както съм писал в ПУСКА или ОДА за ПУСКИТЕ, напълненият в сляпо черво деликатес от рязано месо се казва "Бърсак". Ами така се казва и самото сляпо черво, та затова... 
 Е, някой ще пита защо "сляпо"? - ами защото си е такова - единият му край е затворен. Представлява началната част на дебелото черво и е сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса.За предпочитане за домашни колбаси е свинското, което е по-малко и поема от 1,00 до 1,5 кг месо, докато говеждата е значително по-голямо и поема двойно, че е повече месо. За домашни нужди е за предпочитане. В говеждото за предпочитане е да се пълни бабек вместо в шкембе. Както и да е ...
 Бърсак не съм правил в последните няколко години не от мързел, а поради липсата му на пазара. Тази година се оказа, че има в изобилие. Заредих се с няколко парчета - да има: ще се правят различни вкуснотии...
 Тука ще споделя как съм правил и как сега го направих Бърсака, като знам, че не е автентично, защото ползвам единствено свински врат. В оригинал се прави от свинско месо от бута, плешката и шарено месо. Както при пуската, не се слага сланина.
 Няма да влизам в спор дали е бърсак, бабек или вид пуска ...

 Край на приказките, нека да кажа как се прави:

   Необходими са ни:
Свински врат с разчет, че един свински бърсак поема средно по 1,3 кг месо, както и бърсаци със същия разчет.

   Подправки на кг месо:
30 грама сол; 
5 грама черен пипер;
8 грама захар (може и кафява);
2 грама кимион;
5 грама червен пипер
2 грама риган
20 грама нарязан на ситно праз (само зелената част)
50 мл червено вино

Бележка, червеният пипер може да се замени с опушен червен пипер, а виното с уиски или водка, както ригана с чубрица. Въпрос на предпочитание.


 Изпълнението е простичко:

Свинският врат се охлажда във фризера за половин час или малко повече, за да може да се режи по-лесно.

Нарязва се на произволни парчета с размери горе долу 2 на 2 см.

Овкусява се с всички подправки като хубаво се разбърква.

Месото се прехвърля в плик и оставя на хладно за 24 часа - да си дръпне добре...

На следващия ден бърсака се поставя в купа с марна вода за поне 3 часа. Към водата се добавя и лимонов сок - поне на 1/2 лимон.
 Трябва да отнеме малко от типичната за бърсак миризма, а лимонът му придава лек аромат на цитрус...

Обикновено бърсаците ги продават в осолено състояние, затова трябва добре да се измият преди накисването. Моят заради експеримента беше изсушен и направо псе премина към накисването.

Измитият и накиснат бърсак се нанизва на фуния и започва пълненото като месото се натиква през фунията с пръсти или дръжката на дървената лъжица.

Пълненето става внимателно като се вади през цялото време въздуха от червото. 
 Вече напълнен, се връзва здраво.
 Допуснах невнимание и го спуках - няма страшно, веднага му се лепва кръпка от мокро черво...
 Превързва се като бебче ...

На снимката долу в дясно се вижда "кръпката".
 Претегля се, слага му се надпис - важно е да знаем теглото и датата на приготвяне ....
 Тук тами се надупчва с игла да излезе излишният въздух ... не трябва да го има в червото, че разваля вкуса.

И висва на терасата на студено и проветриво.


 За момента ще прави компания на едни "италиански" колбаси (домашен салам), правени преди 10-а дни (всяко парче е различно) и за които ще пиша след известно време.
  Под него задължително някаква съдинка, че може да прокапе и осръцка балкона.

 Ще съхне поне 30-а дни или докато загуби поне 35-40 % от теглото  си.

 Затова е важно да му се знае теглото.











П.П.  Пущам го сега, защото сега му е момента да се прави. Не се съмнявам в крайния резултат.
Кат` стане, ще го покажа готов моя бърсак, още повече че след ден два пак ще се прави, но в друг вариант... Колкото повече, толкова повече ...

Сега остава да му се надяваме на времето и да точим зъби и трупаме питието ...

8.ІІ.2016 год. - месец по-късно:

малко снимки от крайния продукт:

готов е и заложен на дъската

Направо ми е жал да започвам рязането, но аромата на месо съблазнява ....

Нарязва се на големи парчета - едни ще отидат за съхранение,
друго - ще бъде нападнато

Изглежда разкошно и неустоимо ароматно месо

Празът се е стопил. За съжаление, не съм успял да го уплътня идеално, но на този етап това не е проблем

Идва момента на опитването.




И по-добре историята за остане до тук....

Зеленчуков гювеч

Това е ней-лесният и мързелив начин да се направи постен зеленчуков гювеч, който става и като самостоятелно ястие, а в моя случай като гарнитура към нещо месно.Понякога е по-добре месото да се сготви отделно, за да се запази натуралния му вкус..., а зеленчуците да се приготвят отделно.
Например, страхотна гарнитура към заека ми на фурна с бекон и вино.

Продуктите са ориентировъчни: 250-300 грама печурки; 2-3 моркова; 1-2 корена пащърнак; една глава чесън; 6-8 главички лук; 2-3 картофа; 1-2 домата; сол и черен пипер на вкус;  риган, джоджен, червен пипер; може и чили и задължително олио или зехтин....

Изпълнението е простичко:

 В голяма тава се слагат нарязаните продукти: 
 картофите на 4-6 парчета, лука или на половинки или на четвъртинки; гъбките на по две; морковите и пащърнака на кръгчета и т.н. 
  Сипва се солта и подправките, залива се с мазнинката и се размесва с ръце. Те са най-подходящи за тази цел.

 Всичко се изсипва в леко намазнен гювеч. 










 

Отгоре се нареждат кръгчетата нарязан домат, затваря се и заминава във фурната.

 Фурната е студена, слага се гювеча и се включва на 200 или 220 С и се забравя почти за 2 часа.
  По някое време може да се махне капака и да се допече отворен, за да хванат зеленчуците отгоре коричка.





Невероятна вкуснотия...  Разкошно ястие или мезе - кой както го възприеме... и при това за 5-6 човека на цена около 4,50 лв от зор ...

Печен заек на фурна с бекон и вино

За първата година от първата публикация в Блога ми реших да почерпя виртуално с едно много вкусно и апетитно зайче.

 Необходими са: 1 заек около 1,5 кг; 250-300 грама гъби печурки; приблизително 250 грама пресен бекон (може и прошуто, може и пушен бекон); сол, черен пипер - на вкус; 1 в.ч. бяло вино (в случая пенливо - просеко). По желание и малко масло, дафинов лист, по няколко зрънца бахар и черен пипер и 1-2 скилидки чесън.

Приготвянето:

 Зайчето се разфасова на порции като главата и вътрешностите се отделят (ще се ползват за една бърза супа).
  Не се маринова предварително, тъй като е питомно и няма нужда.
 Както са си в тавата, се осоляват и овкусяват с черния пипер.
 Може и всяко парче да се намаже с малко масло.

 Всяко парче заешко се пробожда с ножа и около него се навиват лентичките пресен бекон (също овкусен предварително с малко сол, черен пипер (нищо не пречи и друга любима подправка).
 Нареждат се в леко омаслена йенска тенджера с капак, заливат се в виното и се добавят подправките.

 Тавата се пъха във фурната и се пече на 200 С около час.
 Вади се, добавят се нарязаните гъби, леко се разбъркват и съдината се връща във фурната за още 30-а минути без капак.
 Времето е достатъчно за гъбките да се опекат и мръФките да хванат тен.

Опечените мръФки след малка почивка се нареждат в плато и сервират така (всеки да си избира), а гъбките със соса от печенето се сервират отделно.

 По желание сосът може да се сгъсти малко.

 Може и да се сервира със специално направен за целта за гарнитура зеленчуков гювеч.
  (отделно на друго място как го правя).

 


Ето една такава порция.

Дзверски вкусно зайче!

Сочно е и вкусът на месото не е притъпен от множество подправки.





П.П. Зайчето бе на промоция - 6,00 лв/кг  и цялото ястие излезна има няма 10 лв като се има предвид, че виното бе от скъпото.

полезен съвет - за ползата от чесъна

Изрезка от стар вестник - запазил съм я. Пробвано е ... не знам дали ще съм дълголетник (по-скоро не), но ми се отрази добре ...

Яйца с праз и домашна луканка от Чедото

 Едно ястие, до болка познато - изцяло в снимки
Продукти: праз,чесън, домашна луканка, яйца - сол и черен пипер.

Нарязва се малко праз (според желанието) и няколко скилидки чесън

                                                                    чесънът и празът се запържват в малко мазнина

Добавя се нарязаната домашна луканка и се запържва колкото да се позачерви

 Чукват се 3-4 яйца, соли се, опиперява се на вкус и се разбърква.

 Похлупва се с капак и котлона се изключва като ястието се оставя върху него за 10-а минутки.

Сервираме!

Да ни е сладко....

8 януари - една година

 8-ми януари - една година по-късно, т.е. блогът ми става на една годинка.

 Е не съвсем, защото първата публикация я направих на 8-ми януари със "студентските си кюфтета", а сетне още няколко, вкл. и за "шунковара"  че още 2-3 и бях изненадан - изобщо, ама изобщо дори и през вездесъщия Гугльо не мога да го намеря... Оказа се, че съм го направил "невидим" за търсачките и чак на 15-ти успях да го оправя.

 То и досега някои неща все още куцат, но има време ...

 Въпреки това, си приемам за рождена дата на блога - 8-ми! 

 По този случай ще почерпя поне виртуално :

 Е, не е любимият ми бърбън, но случаят е по-особен и по-тържествен! Ха ха!

 Наздраве и да сме живи, здрави и късметлии и през тази година!

Приятелски поздрав

Вчера, съвсем за кратко се срещнахме с едно младо и очарователно семейство - Аля и Кямран. За кратко, а имах чувството, че се познаваме много добре, независимо от разстоянията.

Сякаш знаеха какво харесваме ....

и какво колекционирам...

 

Пожелавам на всеки да изживее едно такова невероятно чувство за начало на едно ново приятелство.