Печено свинско на късчета (като пица)

Бях се настроил да правя шишчета на тиган по "селски" предвид наличието на свински врат, малко свински бузи, и малко от плешката. 

Месото, общо около 1 кг, биде нарязано на малки кубчета 2Х2 см и сложено да се "маринова" по любимия начин - в ледено студена вода, за около 2 часа. След това оцедено, подсушено и отново за 5-6 часа в смес от  1 с.л. горчица, 2 с.л. соев сос, 2 с.л. бърбън, по 1 ч.л. черен и червен пипер, 1/4 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. смлян кориандър и 1 ч.л. арабска подправка - "седем подправки".

За покупката на тези "седем подправки" от арабски магазин в София мога да разкажа цяла история, но определено не е за кулинарен блог по обясними причини.

Само ще споделя, че изживях цял вътрешен потрес в София като видях в какво са се превърнали любимата от студентството "Цар Симеон" и живописните улички около нея.

Поради силния аромат на тези "седем подправки" щях да кръстя публикацията "свинско по арабски", но все е твърде неуместно ...

Месото се беше мариновало, бакърената тавичка извадена, намаслена и загрята на котлона, когато се оказа, че липсва най-важното за шишчетата по селски - липсва лука - само 2-3 главички като шикалки... Дори и сушения лук изчезнал някъде, а за чесъните във всички видове - пълна липса.

Пълен провал за идеята, а отскачането до пазарЯ ми се видя непосилно...

Е, тогава ще се изимпровизира с наличните продукти - по 2-3 стръка пресен лук и чесън, 2-3 хилави зелени чушки и доста домати и други неща ...

В загрятата тавичка се запържва нарязания лук, зеления лук и чесън, добавя се месото и чушките и се пържи около 10-а минути.

Налива му се малко около 3/4 ч.ч. вино (бяло в случая), но може бира, червено или просто водичка и се оставя да къкри докато течността се поизпари. Не повече от 15-а мин.

Отгоре му се нареждат резенчета домати на кръгчета - за препоръчване е обелени (домързя ме и го отчетох като грешка), както и резенчета кашкавал.

Пропуснах - след виното се пущат по няколко зрънца черен пипер и хвойна.

Хвойната дава невероятен аромат ...

Така подготвената тавичка заминава във фурната на 220С - максимум за 30-а минути.

Като се зачерви добре отгоре е готово.

На аромата трудно може да се устои.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Лесно тесто без месене

Не съм предполагал, че ще направя публикация за направата на тесто. От дълги години меся тесто за питки, хлябове, козунаци и все ми се струва, че е нещо елементарно, а то се оказа, че не е съвсем. За някои хора тестото е направо плашещо и затова няма говоря за тесто изобщо, а за едно такова, което и дори най-неумелият може да направи и да постигне невероятен резултат.

В публикацията за селски хляб в тенджера споменах, че ползвам едно изключително мързеливо и лесно тесто и сега ще го споделя. То не е откритие и няма как да е, но все на някого ще му влезе в полза - знам, че поне Чедото ще го ползва и това е достатъчно.

Необходими са: 500 грама брашно тип 500, 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар и 1 пакетче суха мая (от 7 гр.), около 300 мл течност (поравно вода и прясно мляко) леко затоплена - около 40С и 2-3 с.л. олио.

"Омесването" на тестото е от лесно по лесно:

В емайлирана  или стъклена купа се пресяват заедно брашното, солта, захарта и маята. Смесват се с две три разбърквания с дървена бъркалка (шпатула), като в средата се прави нещо като кладенче и в него се изсипва наведнъж цялото количество с вода и мазнината. 

Разбърква се с бъркалката колкото брашното да поеме течността, не отнема и минутка даже,- да се получи гъста и лепкава маса. 

С намазнени ръце се оформя тестото на топка и слага в найлонов плик.  Важното е пликът да е голям и да не е завързан.

Пликът с тестото заминава в хладилника за една нощ. Може да се забърка за 4-5 минути сутринта и вечерта е готово. Въпрос на преценка.

С това тесто може да се правят питка, малки питки, дори мекици, а за пици е направо превъзходно. Еластично е, може да се премеси наново, но не е необходимо. Достатъчно е да се оформи и да се сложи в съда за печене.

Забелязал съм, че не е необходимо да втасва отново преди печене - достатъчно оформеното изделие да се сложи не в предварително загрята фурна, а на 150 С и постепенно да се вдига температурата на печене до 200 С.

За пържене - вади се от хладилника, оформя се на мекици примерно и веднага се пържи. 

За печене на хляб - оформят се багетки или за цял хляб може просто да се нагъне и във формата за хляб....
П.П. издържа в хладилника до 7 дни без проблеми, макар че толкова не се е застоявало - свършва бързо.

С това тесто съм правил селския хляб в тенджера.

 Подобна на него е и универсалното ми тесто.- също много лесно за изпълнение.

Пълнен свински джолан на фурна

 

 Свинският джолан, приготвен по този начин става върховно крехък и Дзверски вкусен.

 По-добре да започна направо с описанието, че иначе няма да мога да направя публикацията.

 За 4 порции са необходими:

 Един голям заден джолан с кожа - хубавите са около 1,3 кг и като се извади костта остава около 0,9 - 1 кг

 за овкусяване - сол, черен и червен пипер и поне 50 мл бърбън (може и водка)

 за плънката: кашкавал, нарязан на кубчета; моцарела; кисели краставички, маслини без костилки; една филия хляб (без кората); риган. Нарочно не давам количества, тъй като общо за плънката не отива много

 Изпълнението никак не е трудно, но на пръв поглед изглежда, че отнема доста време, което не е така:

С остър нож се изважда костта на джолана като се запазва цялостта му. На две три места му се правят разрези и отвътре се овкусява с черния и червения пипер, смесени с бърбъна. Прехвърля се в плик за печене и остатъка от марината се сипва вътре. Нека така престои един ден в хладилника.

На следващия ден в купа се смесват хляба натрошен на трохи и останалите продукти, нарязани на ситно. Поръсват се с ригана.

Могат да се добавят и гъби от консерва и всякакви други неща - въпрос на желание и въображение.

С така получената смес се пълни кухината на костта и останалите прорези, които са направени в джолана.

Овързва се яко с конец - да се получи стегнат пакет.

Полученият "пакет" се слага в плик за печене и му се сипват 1-2 с.л. течност (вода, бяло вино или друг алкохол). Кокалът и той може да отиде за печене, а може да се отдели за варене за бульон.

Пече се в силно загрята фурна - първоначално на 250С за около 30-40 мин и след това на 200С за около час и половина.

В края на печенето пликът може да се цепне, за да получи загар и се пече още 10-15 мин. Това е моментът, когато с четка може да се намаже кожата с малко мед смесен с червен пипер.

Опеченото парче се вади, оставя се да си "почине" 10-а минути и след махане на конеца се нарязва на резени.

От течността на печенето се прави сос с малко нишесте и бучка масло.

Готов е за сервиране - нарязан, със сос. 

Гарнитура- направо не е необходима, но си върви с картофено пюре.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Картофена наденица (SALAME DI PATATA)

 На тази уникална картофена наденица попаднах съвсем случайно.

 Доста пъти в последно време съм споменавал, че упорито експериментирам с разни колбаси. 

 След като правих моите мини-пуски, ми хрумна да пусна в Чичко Гугле за търсене изображението им. С учудване попаднах на едни "попови манерки" в италиански сайт с куп изображения на други колбаси.

 Много ме заинтригува т.нар. Salame di patata, демек картофена наденица. 

 Преди години бях намерил подобна - литовски ведарай, който се опитах да направя, но нещо не ми се получи.

 Този път се заинатих, изчетох доста и реших да я направя.

 Първо за наденицата, а после накрая ще разкажа какво изчетох за този италиански деликатес.

 Необходими са: равни количества зимни картофи и свински гърди. В различните рецепти има различни варианти - 30 % картофи, 30 % свинско без мазнини и останалото сланина.

 За експеримента:

 500 грама картофи, които се сваряват много добре в леко подсолена вода

 500 грама свинско от гърдите, смляно на два пъти през машинката на ситна решетка

  Подправките за кг са:

  сол на вкус (около 15 грама), по 1/2 ч.л. смляно индийско орехче и канела; 1 ч.л. черен пипер - прясно натрошен на ситно в хаванчето; 3-4 карамфилчета, счукани като черния пипер и 20 грама масло.

 Изпълнението никак не е трудно:

 Сварените картофи се обелват още топли и се намачкват с онази джаджа за пресоване или пък се пресоват през преса за картофи.

 Докато изстиват, се смилат на два пъти през ситната решетка на месомелачката свинските гърди.

Пресованите картофи и каймата се смесват, слагат се всички подправки и добре се омесва до получаване на почти еднородна маса.

 Вижда се как почти е станала еднородна сместа. В този вид се оставя да си почине за час два на хладно, а в това време се накисват свински черва в марна вода (демек с температурата на тялото).

 Червата се пълнят с фунийка като се гледа да е по рехаво - не трябва да е плътно напълнена сместа в тях.

 Сетне се привързват с кухненски конец през 10-а см. Слагат се върху една дъска с кухненска хартия и се оставят да си "починат" часа. Може и да се провесят на терасата...

 След това са готови за "готвене": вариантите са печене във фурната или пържене. Заложих на втория.

 Пържат се до зачервяване в малко мазнина на не много силен котлон - т.е. на 1/2 от мощността му. Преди да се сложат в тигана, е хубаво тук таме да се понадупчат с вилица, остър нож. Иначе има риск да се пръснат, защото при пърженето се раздуват доста (та затова и при пълненето трябва да са по-рехави).

   Желателно е да се оставят да поизстинат и тогава да се сервират. Вървят си със салата с кисело зеле.

 Другият вариант на поднасяне е като се намазва като пастет върху препечена филийка.

 В интерес на истината, най-вкусни са на другия ден - когато добре изстинат- режат се добре и са много по-приятни.

 Изобщо не съжалявам, че се пробвах.

 П.П. В подправките добавих и 1 ч.л. чили (лютив червен пипер на люспи), който им придаде по-пикантен вкус и ми хареса повече.

 Сега и за самия колбас, на когото му е интересно:

Наденицата от картофи или salampatata е консервирано месо призната като италиански традиционен аграрен продукт (PAT).

Произвежда се в Пиемонт , особено в Канавезе и в някои райони на Биелезе.

По време на Втората световна война, селяните на Канавезе и Торино и разселените хора в тази област, за да избягат от бомбардировките, започнали да добавят варени картофи с месо, за да се справят с недостига на суровина за производството на колбаси.

Подправките са традиционни, както съм ги посочил и се прави основно от октомври до април.

Яде се основно печена или пържена, върху препечен хляб или като добавка на омлети.

Трайността й се определя за около една седмица, съхранявана в хладилник.

БАНИЦА с патладжан

Тези дни в къщи има предостатъчно патладжани и то все домашно производство. Правя най-различни неща с тях, но ми хрумна и да пробвам баница.
Няма претенции за оригиналност, ще изложа моята си рецепта, а сетне накрая ще направя и кратък коментар.

Продукти:
1 пакет фини кори и олио за намазване на корите;
5-6 скилидки чесън; 1 голяма глава лук - нарязани на ситно; 1 с.л.ориз; 4 средни патладжана - обелени и нарязани на кубчета; 2 средно домата - обелени и нарязани на ситно; 1/2 ч.л. кимион; по 1 ч.л. черен и червен пипер и сух риган; 1 ч.л. сол (на вкус) и 3-4 с.л. зехтин
300 гр. натрошено сирене;
и още 2 яйца, 150 мл прясно мляко и 100 мл газирана вода, и 50-70 гр настърган кашкавал.
Приготвяне:
в зехтина се запържват последователно чесъна, лука, ориза, червения пипер, патладжаните и накрая се добавят доматите и малко след това останалите подправки. Задушавах ги докато изври течността.
Зеленчуковата смес се оставя да изстине добре и към нея се добавят 2/3 от натрошеното сирене.
Тава с d-30 sm се намазнява и се нареждат пет реда кори (които също се намазняват). Върху корите се слага половината плънка и оставената 1/3 от натрошеното сирене.

Нареждат се пак пет реда кори и се слага останалата плънка и пак корите.
Нарязва се на квадрати и се слага да се пече в предварително загрята фурна на 180 С.
В това време се приготвя заливката - разбиват се яйцата, млякото, газираната вода и се разбъркват с настъргания кашкавал
След около 25 мин тавата се вади, баницата се залива с готовата смес и се допича до готовност. В последните няколко минути се наложи да я покрия с фолио (но то зависи от фурната).
Вади се и се покрива с кърпа.
Като изстине добре, се нарязва и се сервира.


Забележки:
Оказа се, че е по-вкусна студена.
При приготвяне на зеленчуковата смес се отделя доста течност, колкото и да я вариш. Затова зеленчуците ги поставих в цедка, а отцеденото добавих в заливката.
Идеята за печене нарязана и заливката с добавка на кашкавал я "откраднах" от Пепи - от нейната баница с патладжан с кайма.
Нейният вариант ми хареса, но лично аз асоциирам баницата задължително със сирене.
Пък и комбинацията патладжан със сирене си я бива.

Пица със "специално" тесто

 За пицата няма какво толкова да се пише, но тази определено е различна. 

 Оказа се, че в къщи има само половин пакет брашно, направихме ревизия и горе долу като установихме какво липсва и със списъчето в ръка до най-близкия квартален магазин.

 Работен ден, по улицата до магазина джан джун няма, само един два автомобила минаха. Вратата на магазина широко отворена и запената с туба вода - отдалече да се види, че работи.  Я - единствен клиент, продавачката с маска. Гледа ме като извънземно - за последния един час съм бил единствен клиент. На щанда за хляб няма никой - щели по някое време да донесат. Млека и сирене колкото искаш, сутринта дошла колата. С брашното ударих на камък - два пакета и то италианско оригинално за пица, на цена 2,80 лв пакета. Е купих ги, няма да се шматкам из града заради едно брашно.

 Изчетох старателно рецептата за пица на етикета, па и реших да направя за вечеря една пица.

Та така:

извадих чугунения сач, намокрих парче хартия за печене и като си отбелязах кръга на сача, него турнах във фурната и се захванах с тестото.

И идеята ми за пица по италиански отиде на кино още с първите 5 с.л. брашно. Към тях добавих и толкова фини овесени ядки, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар, както и 1 ч.л. суха мая, както 2 с.л. олио.

Добавих и 1 ч.ч. леко затоплена вода и поизчаках малко овесените ядки да набъбнат и тогава омесих тестото. Наложи се да добавя още една идея вода, за да стане, защото иначе стоеше малко суховато.

Тестото се оставя за малко да си отдъхне и сетне се разстила върху хартията за печене по очертания кръг като в средата се оставя малко по-дебеличко, а в краищата по-тънко.

Фурната със сача се включва да загрява на 250С и в това време тестото се гарнира по желание.

В случая нарязан на тънки резенчета домат, колбас и накъсани ивички кашкавал и обилно се поръсва с готовата ми подправка за пица (за нея ще пиша друг път).
Сачът внимателно се вади с ръкавици от фурната, пицата се прехвърля върху него и пак фурната.
Пече се на 250С максимално 6-8 минути. засякох времето - точно 8 минути и дари малко я "поизтървах".
Стана невероятно вкусна. 
Кората се беше опекла отдолу и станала хрупкава.
Едно парченце изостана за тази сутрин. Беше си все така хрупкава и мека за хапване.
Вече няколко пъти правя подобно тесто - комбинация между брашно и овесени ядки и мога да кажа, че съотношението до 60:40 % е най-сполучливо и поравно да е пак става много добре.
Струва си да се пробва.
А и ето снимки на италианското брашно за пици:

И от другата страна с рецептата за тесто за пици:

Ами толкова за тази пица с интересно и различно тесто.

Свинско винен кебап

 Оказва се, че в моя блог не съм писал нищо за иначе любимия винен кебап. Правил съм с различни видове месо (телешко, свинско, биволско, че даже и със заешко), но фаворит ми е свинското. Може би, защото най го харесвам.

 Най-често го правя по начина, който ще споделя и който доста се различава от т.нар. класически вариант. 

 Просто стана така, че попаднах на едно много хубаво свинско за готвене в месарницата и не се стърпях да го купя с идеята да правя тривиална свинска яхния с картофи, но преразмислих и заложих на варианта с винения кебап.

 При това го правих в мултитенджерата (демек мултикукъра) и стана много бързо.

Необходими са: 

• поне 600 грама, свинско нарязано на кубчета 2х3 см и овкусено с черен пипер
• 3 глави лук и 1 стрък праз, нарязани на много ситно
• 2-3 скилидки чесън, нарязан на тънки люспи
• 5-6 малки моркова нарязани напречно по диагонал на 2 см
• половин глава обелено червено цвекло и нарязано на малки кубчета
• поне 1/2 буркан домати, които се пасират
• 1 ч.ч. хубаво червено вино
• сол и черен пипер на вкус; мазнина
• ориз за гарнитурата

Кукърът се включва на програма пържене, налива се малко мазнина (олио) и на партиди месото се запържва до полуготовност, да промени цвета си почти към кафяво, и се изважда в подходяща съдина.

След това в същата мазнина последователно лукът, чесънът и празът се запържват, добавят се резенчетата морков и цвекло. Всичко това за около 5 минути, добавят се доматите и червеното вино и като заври се добавя месото. Слага се капакът на кукъра и се преминава на програма "яхния", която при мене е 25 минути и напълно достатъчно ястието да се сготви.

Докато то си се вари, се приготвя и ориза за гарнитурата.

За целта са достатъчно около 3/4 ч.ч. ориз.

Когато варя ориз за гарнитура, не го мия.

В тиган (с капак) или касерола се загрява малко мазнина - 1-2 с.л. и в нея оризът се запържва до прозрачност. Налива се 1 ч.ч. топла вода и се похлупва с капака като силата на котлона се намалява наполовина. След 7-8 минути се отваря, налива се още една ч.ч. топла вода, слага се 1 ч.л. сол и се оставя отново да покъкри под капака за 7-8 минути. Това време му е достатъчно да свари. Отстранява се от котлона и се слага бучка масло като се разбърква.

От там нататък всичко е ясно. Сервиране и да не се забрави хубавото питие.

НАЗДРАВЕ!

Гъши дроб варен в буркан

За пореден път показвам нещо, което не е рецепта, а е начин да се приготви нещо вкусно.

По обясними причини няма да давам количества. В къщи доста често се приготвя гъши (или патешки) дроб по различни начини. Почти всеки път се налага да се оформят парчетата дроб, за да придобият "по-благоприличен" вид. В този процес се правят изрезки, отделят се парченца и т.н. Да се изхвърлят е грехота... Па и няма много начини как да се приготвят. Доста пъти се отделят по 50-а грама ... Е такива изрезки и парченца ги събирам в плик и си се трупат във фризера докато направят едно прилично количество.

От такива изрезки съм правил крем от гъши дроб, става много хубав, но сега му се прииска да направя нещо дето да запази естествения вкус на дроба.

Та да си дойдем на думата - изрезките от гъши дроб се размразяват и добре изкисват в студена вода. Как да се обработи гъшият (патешки) дроб вече съм писал и няма да се повтарям.

В подходяща купа се нарязват на произволни парченца изрезките от дроба, осоляват се (на вкус), добавя им се малко бял пипер (при липса на такъв ползвах черен млян). Слагат се и 1-2 с.л. коняк или бърбън.

На снимката са последните парчета, при които съм добавил ситно нарязани сини сливи - поради липса на стафиди.

Получената смес се пълни в бурканчета от  лютеница или каквито има - с обем около 300 мл.

В случая се напълниха 4 броя.

Капачките се стягат и заминават в тенджера върху решетка и с вода колкото да ги покрива.

От момента на завиране на водата се варят 15-20 минути. Напълно са им достатъчно.

След това се вадят и оставят да се охладят.

Тука са охладени преди да заминат за хладилника.

В този им вид в хладилника могат да издържат няколко месеца.

В интерес на истината в къщи свършват доста бързо, но 3 месеца издържат със сигурност. 

 

 Това е "специалното" бурканче - със сини сливи.

 Вместо сини сливи могат да се сложат стафиди, боровинки, корички от портокал ...

 Все пак въпрос на вкус, но лично на мен ми харесва чистият вкус на гъшия дроб със съвсем лек аромат на хубав алкохол... 

На препечена филийка, като добавка към питието и т.н.

И най-важното - лесно за изпълнение дзверски вкусно мезе.

П.П. Не съм го кръстил подходящо - само за начина на правени, но се получава разкошен - късчета дроб в собствен сос.

Наздраве!

ЛЕШНИКОВА ПАСТА или лешников тахан

 

    Това определено не е рецепта, а начин на направия на една невероятна вкуснотия, която при това е и адски здравословна.

    Няма да се разпростирам надълго за ползата от лешниците и за това, че от древността са предпочитани заради лечебните си и подсилващи качества. 

    Препоръчват се при инфекциозни заболявания, бронхит, болки в ставите, нервно напрежение; 

    Твърди се, че 

        -предотвратявали развитието на диабет; 

        -регулирали кръвното налягане и подобрявали сърдечната дейност, тъй като фолиевата киселина подобрявала образуването на червени кръвни телца;

       -стимулирали мозъчната дейност тъй като високото съдържание на витамин Е и С, манган, тиамин, фолиева киселина и други мастни ненаситени киселини били превенция за заболявания като деменция, Алцхаймер и Паркинсон.

    -бил богат на мед, магнезий и калий.

И още много други, но който иска да прочете, инфо в Нета има в изобилие.

    Лешниците са вкусни както сурови, така и печени.

    В последно време много са много модерни т.нар. лешников тахан и лешниково олио за салати и др.п.

    В действителност става дума за най-обикновена лешникова паста, но под търговското наименование "натурален тахан" звучи примамливо и заедно с определението за "супер храна" оправдава неоправдано високата цена, на която се продава. 

    Например, един буркан с тегло 500 грама лешникова паста се продава средно от 20 до 25 лв, а по-малката рафасовка - от 0,250-0,300 кг варира от 12 до 16 лв.

    В сощото време сурови лешници на пазара се продават средно за около 20 лв/кг, а белените - за около 25 лв/кг.

    Както винаги, пак се оказах многословен, но вече си идвам на думата:

Икономически най-оправдано е да купи суров лешник - цената е между 18-20 лв/кг.

Суровият лешник трябва да се опече и да се обели. Ядките се слагат в подходящ добре загрят тиган и се пекат с непрекъснато бъркане за 4-5 минути. 

Черупките започват да се напукват и като замише на приятно са готови и тиганът може да се отстрани от котлона. 

Прехвърлят се в подходяща съдина и докато са още загряти с ръце започват да се разтъркват между дланите и пръстите. Така люспите им опадат сами и се обелват лесно.

Има и вариант да се сложат в кърпа и да се прави тази процедура, но не си струва да се цапа и кърпа и да се пере.

Ако се купят печени, пак трябва да се прави тази процедура, за да се обелят, а купуването на печени обелени е икономически неизгодно.

Ето ги и вече обелени, някои са леко прегорели, защото не бях старателен в разбъркването, па и не се озорвах много в беленето.

Сега някой ще попита за какво количество става въпрос - ами около 350 грама, защото блендерът ми позволява на едно зареждане такова количество.

Разбира се, че може и да се направи и цяло кило.

Зависи от мерака, но като еднократна доза, това е напълно достатъчно.

Вече изстиналите ядки се слагат в купата на блендера и се мелят - тъпо и упорито.

моят блендер е слабичък и го ползвам около 30 секунди. Сетне кратка почивка и пак за около 30-а секунди.

Първоначално нищо не се случва, освен че ядките постепенно започват да стават в прахообразно състояние.

Блендираната смес в купата има свойството да се лепи по стените на блендера и капака му и трябва след две-три пущания да се отваря и с лъжица или шпатулка да се връща на дъното.

Някъде около 7-8 минута упоритостта се възнаграждава - до перките на ножа започва да се появява нещо като течна кашичка.

Пак разбъркване и пак блендиране докато цялото количество не стане в маслообразно състояние.

При мене това стана към 12-тата минута, но машинката ми е слаботелесна.

На първата снимка най-горе е видно какво се получава. Не само паста, но и се отделя малко масло - като олио. Това изобщо не вреди и не е страшно.

Като се разбърка с лъжицата, става хомогенно.

Пък и всеки може да прецени до каква степен желае да ги блендира - моята цел беше да се получи направо като масло, но то отдели и малко лешниково олио, което може да се изсипе в отделна съдина и да се ползва за салати.

Пак слагам началната снимка и продължавам с обясненията:

Така смляната лешникова паста се прехвърля в подходящ буркан и в хладилника може да се съхранява с месеци.

Най-подходяща е сутрин да се хапва по една супена лъжица от нея.

Може да се ползва за намазване на палачинки, за слагане в сладкиши и т.н.

И от тук нататък идват безбройните възможности, резултат на собствената фантазия:

    -Смесване на така приготвената паста с мед в съотношение 1:1 или 1:2 или желано съотношение по собствен вкус; 

        -може да се смеси с мед и добавка на канела или млян джинджифил

        -има и вариант да се направи смес от лешниковата паста с мед и обикновено масло;

    - с добавка в нея на 1-2 с.л. какао на прах и мед става невероятна вкуснотия - за мазане върху препечена филийка или върху палачинка или бухтичка.

        -може да се влага в направата на бисквитки и т.н. т.н.

П.П. И нещо като бонус за търпелите да ме изтраят.

Има и още един "тахан", който е още по-популярен и модерен от лешниковия и е още на по-солена цена, а именно бадемовият.

Казаното по-горе се отнася и за него, но споделям една две тънкости:

Суровите бадеми се слагат в подходяща съдина и се заливат с вряла вода за няколко минути - 4-5, примерно.

След това врялата вода се изсипва и се измиват със студена вода.

Като се щипнат с два пръста, люспата им си пада сама. Или трябва с нокът леко да се подбели (който няма, с малко остро ножче).

Сетне е ясно - запичане в сух тиган и в блендера.

Резултатът е - невероятна бадемова паста, а за превземките - бадемов тахан на цена 20-а леФа за бурканче.

Правете смело и не купувайте скъпи неща, които може да се направите за половин цена.

Бабината скумрия - с ориз на фурна

 Май с напредването на възрастта все по-често си спомням някои неща от детството. Е, все още не ме е хванало т.нар. "вдетиняване", но определено си поставих за цел да изровичкам от паметта си ястията, които бяха готвени от двете ми Баби. 
 Общото беше, че и двете имаха дворове с градинки и основно се готвеше със зеленчуци от тях според сезона, а през зимата - каквото е консервирано от домашното производство. Пилетата и яйцата бяха изцяло домашни. 
 Знаех, че млякото е от крава или от овца. Макар че имаше един период, в който си мислех, че млякото се появява в бутилки пред портата на двора. Вечерта баба оставяше шишето на стъпалото до вратата и стотинките под него. На сутринта на негово място се появяваше пълното шише с прясно мляко. Те такива ми ти работи.
 Та реших да си припомня вкуса от детството, да сготвя нещата по спомен и да ги споделя под етикет "Бабини рецепти". 
 Като за начало реших да започна със стриктния режим на хранене в къщи, организиран единствено от Баба: понеделник и четвъртък - пиле; вторник и петък - постни; сряда - риба; събота и неделя - ястия с месо.
 И понеже взе да става много дълго само ще спомена, че в спомените ми готвенето на Баба изглеждаше някак си между другото - докато върши още няколко неща. Сутрин закуска, сетне обяд и вечеря.
 Та да си дойда на думата - със спомените друг път повече, че да е интересно.
 От рибните любима ми беше скумрията на фурна с ориз и скумрията плакия. Все се олизвах около печката.
 Сега само за скумрията с ориз на фурна:

 Скумрията с разчет по една на човек, ако е дребна и по половинка, ако е по едра, се почистваше, осоляваше и заминаваше с малко мазнина в тавата във фурната. За 10-а минути не повече. В това време лукът се запържваше с ориза (поне 1 ч.ч.), слагаха се подправките и топла вода от чайника и след малко се сипваше в тавата като преди това рибата се обръщаше. Печеше се до готовност. В зависимост от сезона в ориза Баба слагаше зелен лук, стръкове пресен чесън; домати; гъби; моркови. Всеки път нещо различно.
  Най ми харесваше горната част от рибката, която ставаше като пълнена.

 Впрочем май и досега чистя рибата както съм видял - отрязва се главата и вътрешностите се изваждат, без да се пори коремчето.

 Технологията вече я описах, а продуктите също са ясни- количествата са ясни. Подправките - сол, черен пипер, джоджен, риган или дивисил.

 П.П. Съжалявам за лошата снимка.

УЩИПЦИ - бестселърът на сръбската скара

     

        Направо се изненадах, че в блога ми няма и една рецепта от любимата ми сръбска скара. Преди години като пътувах често и минавах през Сърбия, беше задължително да спрем и да хапнем някаква вкуснотия на скарата - задължително чивапчики или ущипци, а за разнообразие и плескавица с лютичко и плънка.

        И не само, че сме спирали, ами съм отделял и сума ти време да разговарям с майстора на скарата. Който е пътувал в ония години, знае, че скарата беше изнесена навън и пред тебе всичко се майстори, оформя и пече.Като го похвалиш "братото", като му поръчаш една биричка и като отвори една ти ми голяма уста да бъде скромен на похвалите ти, направо всичко си обясняваше чилякът. И то с кеф, особено ако не се правиш на умен и знаещ, ами на пълен профан, който няма да му "крадне" тайната рецепта, а просто го хвали за вкуснотията.

     

  Типичните ущипци, които съм хапвал там са само от телешко (говеждо) месо, но често ги правят от кайма смес  и задължително с люта чушка и чесън. Подправките иначе са "обрани" - сол и черен пипер. Понякога пушен червен пипер. В много от вариантите добавката са кашкавал - натърган или нарязан на ситни кубчета, и свински гърди - най-често пушени, нарязани на ситно.

        Най-добрите ущипци, па и всякаква скара, става на скара с дървени въглища, но това е идеалния вариант. Могат да се опекат и на газово барбекю, електрическа скара или грил тиган, че и биля на скарата във фурната (с тава вода от долу).

         А защо ущипци? Ами много просто, майсторът щипва от каймата с омазнена ръка и оформя нещо като кюфте или кебапче с ръка като го стиска каймата с пръстите си. Така че можеш да видиш ущипци наподобяващи кюфте или пък голямо кебапче... Нормално един "ущипец" е около 80 грама, но съм попадал и на доста големи ... Направо гигантски - зависи от "лапата" на майсторЯ.

     

  Та след това въведение да си дойда на моя вариант:

            -500 грама телешко или говеждо смляно

            -350 грама свинско от плешката или бута смляно

       -100 грама свински гърди, т.нар. бекон - може и суровосушен и пушен, но пресен е идеален - също нарязан на ситно

            -100 грама наситно нарязан кашкавал

            -1 главичка лук, на 1 ч.л.ситно нарязан и поне 2 скилидки чесън или наситно или пресован

            -1 люта чушка почистена от семената и нарязана на ситно

            -за подправяне - 1 ч.л. прясно смлян черен пипер  и  около 15 грама сол (за солта е ясно - тя зависи от вкуса,  може и малко повече), както и 1 ч.л. лютив червен пипер.

        Идеално се получава, ако се добави и една печена червена чушка, също нарязана на ситно ии смляна заедно с месото.

       

В моя вариант си купувам месото, добре го охлаждам - почти до замразяване и смилам на по едрата решетка. Омесва се с подправките и осталите съставки, както и със 100 грама лед и заминава във хладилника поне за един ден.

        За тези, които нямат машинка за мелене на месо, идеална работа върши и т.нар. чопър, но месото нарязано на ситни кубчета се блендира на порции по 200-а грама, на 3-4 импулса по 10-15 секунди. Така се смила, а не става на каша.

        Скарата се загрява яко (или грил тигана застлан с хартия за печене), каймата се премесва още веднъж и с намазнена ръка се откъсват парчета от каймата - каквото излезе и с каквата форма се получи. Пекат се до готовност - по около 3-4 минути от всяка страна.

        Могат да се сервират с доматена салата, зелена салата, картофи, картофено пюре и т.н.

        Дзверска вкуснотия. Носи на пиене и да не забравя - правете смело и НАЗДРАВЕ!