Тесто с тиквички

 Не, няма никаква шега - действително става дума за едно разкошно тесто, каквото правя за пръв, но в никакъв случай за последен път.
 Имах идеята да направя нещо в събота за вечеря, но реших да е постно - за пръв път от сто години. Та се спрях на варианта - вегетарианска пица. Е па щом ще е вегетарианска, нека и тестото да е по-различно.
 Когато започнах да правя тестото, вече бях настъргал доста тиквички и в този момент, когато брашното, маята, солта и захарта бяха смесени и посягах прясното мляко, видях сока на прясно изцедените тиквички. Първата хрумка беше да изсипя него за замесване на тестото, но ми дойде друга идея. Сипах в купата на пасатора настъргани тиквички, добавих малко от сока и едно яйце и пасирах - до получаване на еднородна смес.

 Добавих пасираните тиквички в тестото и омесих с добавяне на малко олио - до получаване на хубава еластична топка.
  Купата се покрива с домакинско фолио и да си престои на топло - до удвояване на обема. 
 На първата снимка се вижда, че за около 2 часа е бухнало тройно.
 Получи се невероятно ароматно тесто.


П.П. С това тесто направих вегетарианската си пица.
       Пекох пърленки.
       Правих и мекици за закуска.
       Невероятен вкус.
       Просто неописуемо.

Сега да дам и конкретните пропорции:

Брашно около 600 грама, 1 ч.л. суха мая, 1 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, около 50 мл олио, 1 яйце и една средна тиквичка.
Изпълнението вече съм описал, но не е необходимо да настъргва тиквичката, а е достатъчно да се нареже на ситно - тъй и тъй ще се пасира.
При пасирането се слага и яйцето.
Сухите продукти се смесват и при тях се изсипват пасираните тиквички и олиото. 

Заслужава си да пробва ... 

 




Ето едни невероятно вкусни пърленки от това тесто....























19.VІІ.2016 год.  Мекици:


С част от тестото правих вегетарианска пица. Самото то е много подходящо за подобно ястие.

 




Друга част оставих в хладилника в найлонов плик. Когато реших да го ползвам, го извадих, оставих на плота, докато в касеролата олиото се загряваше.

С много намазнени ръце от тестото се касат топчета, разтягат се на мекичета и се пържат в силно загрята мазнина.

Пържат се до леко зачервяване. 

Готовите мекичета се оцеждат върху кухненска хартия и са готови за закуска.

Просто не мога да опиша какъв вкус и аромат имат.

В пъти по-вкусни от обикновените.

Абе, Дзверска вкуснотия. 

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта

  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.

 

Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.

Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.

От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.

Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.

Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.

При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.

Правете смело, резултатът си заслужава.

И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!

Подправка за пица

 Преди време когато писах за пицата със специално тесто, споменах, че ползвам моя си домашна подправка за пица.

 Преди доста години,, то се вижда от снимката - май повече от 7 бях купил една подправка за пица, която много ми хареса. На снимката се вижда, но така съм изрязал етикета и лепнал върху буркана. Подозирам, че е на "Биосет" (да ме извиняват, ако бъркам). Пробвах я, много ми хареса, но свърши. Като видите и другите ми постове за овкусена сол, за овкусен зехтин или пък олио, ще Ви стане ясно, че предпочитам да си "крадна" идеята и да си правя собствен вариант, по нашия си вкус.

 Та то се вижда от етикета - готварска сол, ронена чубрица, риган, млян черен пипер, босилек, розмарин и др.

 Подправката ми хареса, но идваше доста солена, тъй като в пицата слагаме доста други солени неща.

 Затова след доста експерименти, стигнах до мой си вариант който споделям:

 1 с.л. едра морска сол, 3 с.л. сушен риган, 2 с.л. сушена планинска чубрица,  2 с.л. сушен босилек, 1 с.л. сушен розмарин, 1 ч.л. черен пипер,  1 ч.л. сушен магданоз, 1/4 ч.л. млян кориандър, по 1/8 ч.л. сушен чесън и лук на гранули.

 Всичко това се смила в старата електрическа кафемелачка и се пълни в буркан.

 Количеството зависи от големината буркана. Ползвам от ония херметичски стъклени буркани, които са по около 500 грама, но никога не ги пълня догоре. Горе долу 2/3 от буркана. И като свърши, си правя нова партида. 

 При всички положения всеки може да си комбинира подправките по свой вкус и да не се ръси с излишни пари за готови, които излизат поне 3 пъти по-скъпи от домашно приготвените.

 П.П. Всичко това не изключва най-вкусния вариант - ръсването на пицата с пресен риган или босилек при приготвянето. С една уговорка - няма ги целогодишно, докато тази подправка "спасява" положението във всеки един момент.

Мързелива пица без месене и минимум продукти

Начини за правене на мързелива  лесна пица колкото щеш, но ще споделя и моя начин ...
Необходими продукти:   за една пица
за тестото - 1 яйце, 4 с.л. брашно, по 1/2 ч.л.  мая и сол, и захар.

за плънката - 1/2 домат, нарязан на тънкофайски кръгчета, 50 гр. колбас (в случая варен врат); 50-60 грама настърган кашкавал и за подправяне риган, чубрица - по една щипка

Приготвяне:
изключителна лесно. 

 
В една купа се смесват брашното, маята, солта и захарта. Чуква се яйцето и с вилица започва да се разбърква като постепенно се долива малко топла вода (около 80-100 мл) - да се получи гъста каша.
(в случая в тестото съм сложил 1 ч.л. чили, че го предпочитам така).

намазнява се тавичката за печене на пицата и фурната се включва на 220 С да загрява.

В намазнената тавичка се изсипва тестото и се разпределя по цялото дъно с лъжица.

Върху него се нареждат нарязаните шайби домат, както и резенчетата колбас.

Поръсва се с настъргания кашкавал и с подправките и заминава във фурната - да се пече до готовност ( за около 20-а мин.).

 Всъщност, това е една от малкото готови подправки и смески, които ползвам - готова подправка за пица: Много добре е балансирана и придава много добър вкус и аромат. 
 Съдържа ронена чубрица, млян черен пипер, риган, босилек, розмарин ...
Няма консерванти, но има сол и това трябва да се помни.

Ето я, опечена и готова - има невероятно хрупкава и добре запечена коричка отдолу...

Направо красавица! 

Едно парче, нарочно бе оставено в този вид до другия ден. Нищо не беше загубило от вкуса си. 

По същия начин ароматно и хрупкаво, без да изсъхне и се спити...

П.П. С минимум усилия, невероятен резултат...

малки ПИТКИ ЦВЕТЕ

Докато правех едно тесто за пица, реших да променя малко нещата и в хода на направията, се получи нещо съвсем различно.
Та тогава и направих тези питки - цвете (първоначалната ми идея за нещо като пълнена пица, но се отказах).

За тестото:

2 яйца (единият жълтък се запазва за намазване)
1 ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно топло мляко
3,5-4 ч.ч. брашно пресято
1 пакетче суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар

За пълнежа:

1 ч.ч. сирене натрошено с вилицата
зелената част на 1/2 връзка пресен лук, нарязана на ситно
1 щипка черен пипер


Приготвяне

Смесват се поотделно сухите съставки, както и течните. В сухите се прави кладенче  и се наливат бавно течните и се омесва меко еластично тесто.
Покрива се с фолио и се оставя на топло да втасва, докато удвои обема си.

След това съвсем леко се премесва и от тестото се откъсват топчета с големина на яйце.
Всяко топче се разточва с големината на чинийка за чай, слагат му се една, една и половина с.л. от смесеното сирене със зеления лук и краищата се завиват, за да стане пак на топче, което се обръща с шева надолу и сплесква с ръце като плоска питка.

От този момент продължавам направо в тавата - върху хартията за печене. Сплесканата питка се разрязва на един пръст от центъра до края - да се получат примерно осем парчета, които се обръщат настрани и притискат с ръка.
Намазват се яйце, покриват и оставят отново да втасват.

Фурната се загрява на 180 С, отново се намазват с яйцето и се пекат до зачервяване.

Може да се поръсят със сусам, мак или други подобни - въпрос на вкус.
 Резултатът е изненадващ - пухкави и дълго време се запазват мекички.
Със самото тесто се работи много лесно.

"Пица" върху блат от кайма

 А не - този път не чакайте нито рецепта, нито каквото и да е ...

 Това е са върли мързеливци, на които им се ядат кюФтаци, но ги мързи да ги пържат или пекат.

 Взема се около кило овкусена кайма и то направо готова за пържене, за предпочитане пред тази за печене - демек с лук, с яйца и т.н.

 Тавичка за пица се намазнява и каймата се бухва отгоре - ама на пласт поне 1 см дебеличък и заминава във фурната за 20-а минути на 200С.

 В това време се нарязват на кръгчета 1-2 обелени домата, настъргва се малко кашкавал, моцарела, абе каквото има в хладилника. Може да се резнат и една две чушки.

 Тавата се вади, нареждат се върху каймата продуктите и се връща във фурната.

 След 5-6 минути се вади, поръсва се обилно с чубрица, чукват се четири яйца и отново във фурната. Колкото яйцата да се забулят - вади се, реже и да Ви е сладко.

 Може да се направи с всичко подръчно.

 Бързо, лесно и вкусно.

 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

Мини франзели с моцарела

Правих по заявка пица и покрай нея се роди идеята за тези мини франзели с моцарела.

Продуктите са ориентировъчни: 

2 ч.ч. обикновено брашно, 3/4 ч.ч. фино смляно царевично брашно и 1/2 ч.ч. оризово брашно; 1 ч.л. суха мая с връх; 1 ч.л. сол и 1 ч.л. с връх захар, около 1 и 3/4 ч.ч. топла вода, смесена с прясно мляко; 1-2 с.л. олио, както около 100 грама настъргана моцарела;

Изпълнението е изключително простичко:

Сухите съставки се смесват и  им се добавя постепенно млякото (смесено с топлата вода), разбъркват се с лъжица, а сетне се месят на ръка да се получи хубаво еластично тесто, като с мазнината се намазват ръцете при месенето. 

Оставя се да втасва докато хубаво бухне.

Готовото тесто се разточва на голяма кора и нарязва с ножчето за рязане на пица на правоъгълници.

Примерно 12х8 см. 

По дължина се насипва от една страна от настърганата моцарела и завива на руло и се оформя като като франзелка. 

Отгоре се цепват с остър нож по дължина и леко напречно.

Така оформените минифранзелки се нареждат в тава, застелена с хартия с печене с шева отдолу, леко се се намазват с малко олио и оставят да си "починат" за 30-а минутки.

В това време фурната се загрява на 250 С.

Слагат се с тавата във фурната и се намаля температурата на 220 С.

След 10-12 минути в зависимост от фурната са готови - зачервени срамежливо, невероятно ароматни и вкусни ... 

 тука изстива на решетката

Ва начупен вариант

За аромата на печено и моцарела няма как да се изразя ...

Направо красота!

Дзверска вкуснотия!

Минимум усилия - невероятен резултат.

Просто минифранзелки - трепач....

Стават за сандвичи, за хапване ей така ...

И цялото това удоволствие има няма два лева (и то заради моцарелата) ....

БРАШНО ОТ НАХУТ как да го направим и употреба

 

Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.

Ползите от него са много:

• безглутеново, което е най-важното му предимство
• съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
• съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.

Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.

В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.

За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.

Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.

Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила. 

Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.

Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.

Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути. 

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е безотпадно.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или пък брашно от овесени ядки.

Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.

На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.

За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.

Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.

За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.

Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.

Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).

От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.

Направа на хумус:

Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.

Крекери по сицилиански:

около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.

Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.

Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.

След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.

Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.

ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.

Заместител на яйцата при направата на палачинки:

едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.

За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.

Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.