Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката пилешки салам. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката пилешки салам. Сортиране по дата Показване на всички публикации

неделя, 28 май 2017 г.

Лесен домашен салам с пилешко


  Това е поредният ми различен домашен салам. Този път е с пилешко.
  Заради експеримента и заради това, че телешки черва или изкуствени трудно се намират, реших да пробвам със стреч фолио и алуминиево фолио. 
  Получи се много сполучливо, макар че в червата става малко по-плътно, но разликата не е толкова съществена.
 Необходими са:
пилешки бутчета и свински гърди, подправки.
Количествата ги давам за един килограм:
650 грама пилешко месо от бутчета
350 грама свински гърди
подправки в ч.л. (като приемам, че една ч.л. е приблизително 5 грама)
4 ч.л. мляна морска сол; 2 ч.л. захар; 2 ч.л. черен пипер; по 1 ч.л. сладък и опушен червен пипер; по 1/2 ч.л. чесън на прах и чили на люспи (който обича по-лютивно, може и цяла).
студен пилешки бульон около 2/3 ч.ч. (поне 150 мл) и 50 мл водка или уиски.
 Изпълнението е като при другите домашни салами като не бива да се забравя, че месото трябва да е добре охладено и да не надвишава 12 С.
 За целта се ползват цели пилешки бутчета с кожата и част от гърба на пилето.
 С остър нож първо се отделя (одира) кожата на бутчето като се гледа да се запази цяла. Така отделената кожа може да се ползва като "опаковка" за друго нещо -този път за "облечени вратни пържоли", но за тях - друг път (при малко повече време).
 След това бутчетата се обезкостяват без голямо престаряване, тъй като от костите и частта от гърба се прави разкошен бульон: костите, глава лук, чесън, морков, целина, черен пипер и бахар на зърна, дафинов лист. Част от този бульон добре изстудена, ще отиде в колбаса.



 1/3 от месото от бутчетата (без ципи и др.п.) се нарязва на късчета с произволна големина, но не повече от 1х2 см. Останалото пилешко отива в хладилника и сетне ще се смели с блендера.
 По същия начин се процедира и със свинските гърди. Нарочно избирам такива с ребрата, защото като се отделят стават страхотни за скарата. Пак 1/3 от месото (с по-малко мазнини) се нарязва на ситно.
 Нарязаното месо се слага в подходяща голяма купа и отива в хладилника.



 Отделеното месо от бутчетата и от гърдите се смила в блендера на части до кашеобразно състояние като във всяка порция месо в блендера се налива по малко от изстудения бульон.




 Всяка порция смляно месо се добавя в купата и си стои в хладилника. Когато всичко е готово със шпатула или голяма лъжица се разбърква добре.



 Слагат се и подправките и алкохола и се бърка поне 10-а минути - до хубаво хомогенизиране. След това купата се покрива със стреч фолио и нека си постои в хладилника поне два часа, че и повече (в случая цели пет часа).




 След това идва забавната част. Отрязват се големи парчета от стреч фолиото, които се сгъват на две. С ръце се оформя с горе долу 1/3 от каймата като колбас и се слага на единия край на фолиото и се навива на стегнато руло.
 Който се притеснява от стреч фолиото, може да го замени с разрязан плик за печене ....



 Единият му край се връзва яко, сетне и другия като се притиска силно да стане стегнато. Вижда се на снимката.


 Желателно е да се върже и на няколко места - така ще си запази по-добре формата.



 Всяко така оформено саламче, се увива в алуминиево фолио максимално стегнато и добре овързва. Ясно се вижда на снимката. Така подготвени, нека си "отдъхнат" за около на кухненския  плот.
 След като "психически са се настроили", се нареждат в купата на слоукукъра, захлупват се с една чиния, налива се вода да ги покрие поне с един-два пръста и кукърът се включва на първа степен за 4 часа.
Оказа се, че моят слоукукър на тази степен поддържа равномерна температура от 85С и не е необходимо да го следя с термометър и да си играя със смяна на степените на котлона.
Това не значи, че не могат да се сварят и в обикновена тенджера, но наистина трябва термометър - да не вдига повече от 85С, а ако няма - да не се допуща  завиране на водата, а само да излизат мехурчета от дъното. Времето за варене е около два часа от достигане на оптималната температура.
 Следващите стъпки са също много важни. Веднага след изваждането нашите саламчета заминават на студена баня - за охлаждане, около 30-а мин. И сетне за една нощ в хладилника.


 Следва разповиването и нарязването. На снимката ясно се вижда как част от течността се е желирала около саламчето, а ароматът му е неустоим.


Режем, пробваме.
Страхотно държи форма, реже се лесно.
Вкусът - ами Дзверски вкусно. 


П.П. Чел съм из разни сайтове (предимно руски - те правят подобен пилешки колбас даже в чаши за чай), че слагат сухо мляко, сметана, яйца, па даже и желатин. За цвят добавят сок от червено цвекло.
Опитът ми показва, че тези добавки са напълно излишни. 
Цветът се вижда от снимките - леко червенее - очевидно от червения пипер, но определено не сивее ...
А формата - ами зависи как ще се оформят саламчетата - може и по-тънки, и по-дебели. Въпрос на предпочитание.
Важното е, че е много вкусно и здравословно.
Твърде много писах и изглежда сложно, но просто заради подробните обяснения. Иначе се прави много лесно и не отнема кой знае колко време...

вторник, 9 юли 2019 г.

Вълча баница "изненада" от банички


 Е те това е наистина баница "изненада" и то не каква да е, а направо "вълча". Защо ли такава- ами след малко ще поясня, въпреки че е ясно - става дума за мръФки.
 При похода из шкафове и хладилници, от време на време им правя такава инспекция, открих пакет с триъгълни кори. 
 След вчерашната кренвиршка за закуска ми хрумна да направя пурички с разни колбаси - пак за закуска. Но както често става при мен, идеята ми е една, а става нещо друго.
  В купа се разбива едно яйце с малко разтопено масло - около 2 с.л. (или пък олио).
 Взема се една триъгълна кора и добре се намазва с яйчената смес.
 Слагат се поне две кръгчета тънко нарязан колбас, отгоре резенчета обелен домат, едно две листчета босилек, и резенчета кашкавал или някакво друго сирене - най-подходяща е моцарела, но нямах такава под ръка.
Двата края се затварят и кората се навива на рулце - като пуричка.
Как става, на всеки е ясно и няма какво да обяснявам.
Рулцата се нареждат в предварително намаслена тавичка или застлана с хартия за печене.
Направих 2-3 рулца с домашния си пилешки салам тип "камчия" и сетне се отнесох та не се видях:
-една кора намазах с тънък слой кайма като за кюфтета и резенчета домат и настърган кашкавал.
-друга с шунков салам, нарязан на ситно бекон, домат, лист босилек и кубчета кашкавал
- една или две с намачкан варен картоф с кайма
-направо обрах всички останки от хладилника
Та уж щях да правя отделни пурички, а взех, че яко натъпках тавичката. Стана нещо като баница от отделни банички.
Обилно намазах с разбитото яйце, тук таме сложих бучки масълце и няколко накъсани листчета босилек.
Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 200С, т.е. до готовност - зависи си от фурната.
Малко като поизстине, от тавата на дъската.
Всяка баничка си има самостоятелен живот, но истинската изненада, че си вземаш парче и не знаеш с какво е...
Не само банички за закуска, а си е направо цяла вечеря, че и си върви добре с питието ...
Правете и се наслаждавайте на нещо различно и дзверски вкусно.
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Домашен варен салам с пилешко


Домашното производство на различни видове салами и др.п. упорито продължава - в малки количества и в различни варианти с различни видоме месо и подправки.
Този път на дневен ред беше комбинация от свинско и пилешко - по 300 грама пилешки гърди, свински врат и плешка.
Подправките за това количество: 15 гр. сол, 5 грама захар, черен пипер на зърна -10-12 броя, идея (1/4 к.л. индийско орехче), 1 скилидка чесън, буквално щипка чубрица, около 100 мл ледена вода.
Забележка (30.09.20 год.): след поредната направия, допълвам - желателно е солта да е наполовина нитритна и наполовина обикновена. И вместо ледена вода се ползва полузамръзнал лед.
Изпълнението не е трудно, но трябва да се спазва технологията - всички продукти да са студени с температура от 0С до максимум 12С.
Това в тези дни поне не е трудно - само да постоят на терасата и направо са замръзнали.


Пилешките гърди се нарязват на едри кубчета - примерно 1Х2 см.
2/3 от свинския врат се нарязват на много ситно, а 1/3 се отделя и отива при плешката.


Нарязаната плешка и отделения врат се слагат в чопъра, добавят се зрънцата черен пипер и скилидката чесън, както и поне 50-60 мл ледена вода и всичко се смила много добре - почти до кашообразно състояние.

В емайлирана или стъклена купа се смесват смляното месо, нарязания врат и кубчета пилешки гърди. Добавят се и солта, захарта, индийското орехче, чубрицата.Меси се до получаване на еднородна маса като се доливат и останалите 50 мл вода.

Омесената кайма заминава на студено за поне 2 часа, а в това време се накисват и подготвят червата.
Реших да направя две малки саламчета и разделих червото на 2 парчета по 25 см.


Тука се вижда колко еднородна е станала каймата за пълнене.








С пълначката се напълват двете черва и връзват от двата края здраво.

С игла се надупчват, за да излезе въздуха, където го има.

Не трябва да се пълни яко - нека си стои леко рехаво.

Готовите саламчета за час два над мивката в бокса и са готови за варене.
Варят се в слоукукъра като се слагат в студена вода и режим 1 за 4 часа. В него се постига температура 85С почти на третия час. Значи за час са готови.
Могат да се варят на същия принцип в обикновена тенджера, но с термометър трябва да се проверява да не надскочи 85 С. В този случай 1 час варене е достатъчен при тази температура.

Веднага след изваждането се пъхат в ледена вода с цел шоково охлаждане.

След това се подсушават и в хладилника за една нощ - или на терасата.



Двете парчета излезнаха общо 450 грама при изходен материал 620 грама.








Следва нарязване и дегустация.
Парчетата пилешко стоят красиво като сланинки.
Държи форма и се реже на тънкофайски...
А вкуса просто не мога да го опиша.

Тука е снимано без светкавица - има и добър цвят и разкошна консистенция.
Най-важното: няма Е-та, няма добавки, напълнители и др.п. Напълно естествен и здравословен продукт - салам.
Трайността му е малка - само 3-4 дни в хладилника, но и толкова не може да издържи душата, защото се хапва направо "на ура." Става и за сандвич и като мезе...

П.П. Получи се страхотно вкусен домашен салам с една сериозна забележка - леко суховато поради липсата на мазнини, демек на сланинка и по-тлъсто месо. 
Е, и това си има предимство - по-диетично е.

П.П. Па някой  ще попита - как така приготви малко повече от 1 кг изходен продукт, а направи само 620 грама?
Ами червата в наличност бяха за толкова ... а от остатъка бидоха направени и опечени на грила едни страхотни огромни кюфтета за двама:




Просто разкошни - само им добавих малко кимион








В разрез....

Изглеждат не само ефектно, но и бяха Дзверски вкусни!


Наздраве!

четвъртък, 31 август 2017 г.

Домашен салам с пилешки сърчица


 Упорито продължавам с домашните салами. Вече съм писал доста за технологията на направата им и няма да се повтарям, а ще бъда сравнително кратък.
 Необходими са: 300 грама телешко месо, 700 грама свинско месо (плешка и още по-добре джолан), 100 грама пилешки сърчица и 150 грама сланина, 150 мл ледена вода.
 За подправянето на кг: 22 грама сол, 5 грама червен пипер (опушен за предпочитане); по 3 гр. черен пипер и кориандър; 5 грама захар (кафява за предпочитане); 1 гр. индийско орехче, както и 1-2 с.л. соев сос.
 Направата е сравнително проста:
При купуването на месото в кварталната месарница просто го смелиха при тях и като обясних за какво ми трябва, предложиха да ползвам кайма от джолан вместо от плешка. Това се оказа доста удачно предложение.

Телешкото го оставих както си е, а свинското на партиди с добавяне на ледена вода в чопъра го направих буквално в кашеобразно състояние.





Сланината се нарязва на ситни кубчета и попарва с вряла вода. След това се измива със студена вода и се връща в камерата на хладилника.






Пилешките сърчица се почистват, леко цепват, поръсват с малко черен пипер и заливат със соевия сос. След това - на почивка в хладилника за 24 часа.
Засилих се и ползвах 230 грама, но за това насетне.

Двата вида кайма се омесват добре с подправките. Следва престой в хладилника за 24 часа. Смесване с кубчетата сланина и пилешките сърчица и пълнене в черва.
Напълнените саламчета трябва да престоят в хладилника поне една нощ.
Следва "опичането" на саламите във фурната: загрява се на 50С с вентилатор като постепенно се увеличава до 80С. Тази процедура продължава около 4 часа. Готови са, когато температурата вътре в тях стане 72С.
Охлаждат се в ледена вода, подсушаване и престояват една нощ в хладилника.

Следва нарязване с треперещи ръце.
От снимката се вижда - превъзходна форма, добра консистенция и невероятен вкус.
Една забележка - сърчицата дойдоха в доста повече и затова в описанието коригирах количеството.
Наздраве и да Ви е сладко!

неделя, 19 януари 2020 г.

Пилешки "пушен" сушен салам


 Напоследък ми става все по-трудно да измислЮвам имена на разните му там домашни салами или деликатеси. Ето и сега - на никой нищо няма да му стане ясно с това заглавие. Ама както и да е. Все ще намеря някакво решение. Па и нека това да ми е основният проблем.
 При тези цени на свинското реших да си направя експеримент с направата на сурово сушен деликатес от пилешко месо. Правил съм салами и шунка с пилешко и резултатът винаги е бил много добър. Наскоро правих сушена наденица (суджук) с патешко и беше направо върховна. Преди това съм правил суджук с пуешко и също беше дзверска вкуснотия.
 Та да се върна на същината не експеримента:
В кварталния магазин попаднах на едни пилешки бутчета без кожа и на цена от 3,20 лв, че нямали търговски вид и хората не ги купували.
Та се награбих с цели 2,5 кг като реших, че от тях ще направя поне два вида изделия. Долната част ще обезкостя и ползвам като цяло парче, а горната - за направата на наденицата, суджука, салама или там каквото стане. 
Понеже пилешкото си е месо без всякакви мазнини, си приготвих и около 200 грама прясна сланина. За нея няма какво да обяснявам - полузамразява се и се реже много лесно на кубчета и т.н.
Цялото бутче се резва напречно през ставата и се получават двете парчета. 
Горното се обезкостява много лесно и нарязва на парчета с произволна големина - поне 2х2 см. Около 1/3 от месото леко  се понакълцва на по-ситно, ама без много престараване - хем да е ситно, хем да не стане съвсем на кайма.
На долното бутче ставата при разделянето е отсечена и много лесно се обезкостява като с ползва онази хитра джаджа за чистене на ябълки от сърцевината. Напъхва се вътре костта и с леко завъртане и натиск към горната става и хоп цялата кост е извадена без зор. Долното бутче е запазено цяло с една красива дупка по средата, която впоследствие може да бъде напълнена с нещо (но сега не пиша за долните бутчета - те са за друга история).
Естествено, изрезките и костите не се изхвърлят. От тях с малко зеленчуци става разкошен бульон, с която може да се сготви, да се направи супа или свари ориз, т.е. пълно оползотворяване на материала и безотпадъчно производство.
Нарязаното и скълцаното пилешко месо се смесва със сланината и подправките и солта и оставя да си се овкуси 12-24 часа. Заради сигурността и салмонелата ползвах 2/3 нитритна сол и 1/3 обикновена.
Май вече е ред и дам конкретните количества, както бяха претеглени:
едно кило, от което 850 пилешко и 150 грама сланина;
22 сол, от които 14 грама нитритна и 8 грама обикновена;
5 грама едро смлян черен пипер;
3 грама пушен червен пипер;
около 5 грама чубрица.
Съвсем обрано откъм подправки, но реших да заложа именно на това - нали е експеримент.
Пълненето е ясно: направо през фунийка - три парчета по около 300 грама в колагеново черво и две парчета в сухо свинско черво.
Саламчетата бидоха провесени на терасата след претегляне и етикетиране.
В експеримента не се предвижда пресоване - нека така си висят и си  се сушат.
Тези дни понеже навън си е студено и палим камината, едното парче го окачих отстрани - колкото да си се опушва и суши от толинката.
Изкара ей така една нощ и сетне още два дни на терасата.
Останалите парчета си се сушат още на терасата.
Но това беше нападнато.
За мой късмет се оказа именно онова експериментално парче, в което освен подправките, бях сложих и съвсем малко ситно натрошени орехи - почти до смляно състояние. Като количество - на 300 грама - около 1,5 с.л. смлени орехи.
Ето го резнато - на сол идеално. Подправките съвсем леко се усещат - можело е да се сложат още малко.
Съвсем лек вкус на пушено - дали от пушения червен пипер или от дима на камината, не знам...
А за слагането на орехите вътре няма да коментирам - направо придават съвсем друго измерение на вкуса. 
За следващия път ще знам - слагам ли орехи, задължително и малко коняк ...
Много добра консистенция - държи страхотна форма.
Беше сервирано на гостите и посрещната "на Ура" ... 

Като резултат - много успешен експеримент - получи се наистина невероятен домашен деликатес. И ако не знаех, че е от пилешко, почти не може да се познае...
Върви си и с питието и най-важното, вкуснотия е и страхотно мезе.
Правете, наслаждавайте се на вкуса и НАЗДРАВЕ!

вторник, 21 януари 2020 г.

Сушена кълцаница от пилешко


  Отчитам резултата от поредния експеримент с пилешко месо. В предходната публикация писах, че съм правил салам от пилешки бутчета, а в тази съвсем накратко за кълцаницата. И тя е в този си вид, тъй като ползвах сушени свински черва. Впрочем, ако се ползват солени свински черва (които са по-широки), ще си стане съвсем наденица. При по-ситно нарязване и леко кълцане и пресоване по време на сушенето направо ще си стане суджук.
 В случая беше важно да пробвам дали пилешкото месо е подходящо за този вид мезета и дали може да замести свинското. 
 Отговорът е еднозначно "да". Определено става и ще обясня какво съм правил и какво трябва да се направи, за да стане идеалното мезе - т.е. ще отчета и грешките си.
Цялото сушено долно бутче определено не се получи. Отвън пресъхна доста и определено отпада като вариант. Твърде е малко, за да се постигне нещо добро при сушене.
Та да се върна на сушеницата:
За нея ползвах 850 грама от горната част на бутчето, нарязано на парчета с размери 1,5 или 2х2 см и съвсем малка част накълцана на ситно, както и 150 грама сланина, нарязана с размери 1 или 1,5х1,5 см. Веднага уточнявам - поне 30 % от пилешкото трябва да е накълцано, а сланината да е нарязана на много ситно - макс. 0,5х0,5 см.
Сол - 22 грама, заради пилешкото 14 грама нитритна и 8 грама обикновена.
Черен пипер - 5 грама, кимион - 3 грама, индийско орехче - 1 грам, червен пушен пипер - 5 грама. В единият вариант добавих и чубрица 5 грама, т.е. след като бях напълнил половината смес, добавих в остатъка 2,5 грама чубрица (което прави 5 грама за кило).
Ползвах сушени свински черва, което се оказа грешка - хем са по-тесни, хем в тях съхне доста по-бързо.
Най-удачно е да се ползват солени свински черва.
Второ за сушенето - от първата снимка се вижда - изсушено е на 62 %, което е доста и в крайна сметка идва леко сухо. 
Трябваше на около 68-70 % да го прибера и да си стои в хладилника, а не да ми се ветролее на терасата.
В общи линии това са забележките - иначе резултатът надмина всички ми очаквания като консистенция и като вкус. 
Честно казвам, който е опитал не може да познае, че това е пилешко месо - предположенията са всякакви, но не и за пилешко.
И на последно място, при тази цена от 3,20 лв на кило пилешко бутче, от което излизат почти 85-90 % чисто месо (а костите отиват за бульон), цената става да речем около 3,80 - 4,00 лв за кило. Или в изсушен вид, цената се оформя около 5,80 лв за кило. Като не броим труда си, а сложим само цената на подправките и материалите - малко над 6,50 лв за кило готов продукт си е направо фантастично.
След всички тези експерименти и проби съм сигурен, че един домашен колбас направен от 50 или 60 % свинско и останалото пилешко, ще бъде направо фантастичен.
Впрочем това ще е и следващият експеримент - домашен суджук именно в такава комбинация.
Пробвайте смело Ваши варианти и НАЗДРАВЕ!