Филе с хрупкави зеленчуци почти по азиатски

 

    Много се чудих как да го нарека това изключително вкусно и лесно ястие и така си остана - описателно.

    За сметка на заглавието ще бъда кратък:

За приготвянето са необходими примерно 2 червени и 1 зелена капии, 3-4 моркова, 2 малки тиквички, 2 глави лук, 1-2 скилидки чесън, около 400 грама свинско филе. Опционно и един малък патладжан.

За овкусяване - сол и черен пипер. 

За азиатския вкус -соев сос, сусамово олио и сусам за наръсване.

Това количество е напълно достатъчно за 4 порции, че и малко повече.

Предварителната подготовка е измиване на всички зеленчуци и нарязването им на жулиени и съответно поставяне в отделни съдини. 

Лукът се нарязва на полумесеци.

Свинското контрафиле също се нарязва на тънки жулиени.

Вместо свинско може да се ползва пилешко или пуешко месо.

В уок тиган в малко мазнина се задушават лука и чесъна до пълно омекване и се прехвърлят в подходяща купа. 

В същата съдина в силно загрята мазнина последователно се запържват чушките, морковите и тиквичките. Не се пържат много, не се задушават, а съвсем за кратко колкото да се запазят хрупкави - макс. 2-3 мин. 

Последно е месото - също се запържва за кратко и при него се връщат всички зеленчуци.

Заливат се с 2-3 с.л. соев сос и 1 с.л. сусамено олио, разбъркват се за 2-3 минути и ястието е готово.

Прехвърлят се в подходяща тавичка и се поръсват със сусама.

(Поради липса на такъв в случая го няма).

Лесно, бързо и много вкусно.

Правете и импровизирайте смело.

НАЗДРАВЕ!

Пълнено филе на грил

  Не бих нарекъл направията на това пълнено филе на грил (скара) рецепта. Това си е просто една идея, която носи много импровизации, но като краен резултат е дзверска вкуснотия и при това може да се сервира ефектно и да е приятна изненада на всяка трапеза.

Нарочно няма да давам количества. Само ще посоча, че за една порция са необходими по 2 филенца - по 80 грама. Тука всеки може да си сметне колко филе да вземе.

Взема се свинско контрафиле, желателно е леко да се замрази и с остър нож се нарязва на тънки парчета - с дебелина 4-5 мм. 

Ципата и останалите ципички се изрязват и всяко парченце се начуква добре с тъпата страна на ножа, за да се изтъни максимално. Може и да се начука с дървено чукче под фолио. Важното е да се изтъни максимално.

Има и по-труден вариант - като се резне парче с дебелина около 1 см, да се разцепи по средата тънкофайско, без да се реже до края.

В купичка се смесват - 2 с.л. зехтин, 1-2 с.л. бърбън, по 1 ч.л. сладък и пушен червен пипер, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. мед и 1/2 (или равна) ч.л. горчица.  Опционално и 1/2 ч.л. смлян чимен - ще придаде направо вкус на кайзер.

С четка се намазват пържолките от двете страни, слагат се в купа и се оставят на хладно. Колкото повече, толкова по-добре.

За плънката ползвам по 1 с.л. с връх настъргана моцарела, по 1-2 резенчета топено сирене. Може и слайсове кашкавал, чедър ли друго сирене. На едната бях сложил и малко натрошено синьо сирене - стана невероятна.

Така подготвената пържолка се захлупва с друга пържолка и яко се притискат.

Идеалният вариант е да се повият в було, но рядко се намира.

Печенето е ясно - на силно загрят грил тиган, на скара и т.н. Дори могат да се опекат и във фурната.

Важното е да се пекат дълго време - буквално по 2 минутки от всяка страна. Сетне се обръщат странично, за да се получи "решетка" от печенето - за по около минутка. Абе - печене - една цигара време.

Как ще се сервира е въпрос на желание.

Моята си я сервирах нарязана с доматки, резенчета праз прекарани през изстиващия грил тиган...

За питиетата е ясно. Нека да са повечко.

Правете смело, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

Деликатес от сушено свинско контрафиле

 

Започвам с това, че често правя разни гъделчета за стомаха от контрафиле, макар че не ми е от най-любимите ... Защо ли? Ами много просто - идва ми суховатичко. Дручко е да си има и мазнинка като вратлето, нали?

В блога ми доста варианти за приготвяне на свинско контрафиле, които могат да дадат идеи на някого.

Та сега е ред да си споделя поредния експеримент, който надмина очакванията ми.

Естествено, започвам с контрафилето. Както си е купено цяло парче, се подхваща с остър нож и му се отстраняват всички ципи и тем подобни. 

Сетне се оформя на хубаво правоъгълно парче като се поорязва тук таме (изрезките отиват за тигана). Следва претегляне и внимателно разрязване по дължина на две еднакви части.

На кило предвидих 20 грама сол - 12 грама нитритна и 8 обикновена готварска, както 2 грама кафява захар и около 5-6 грама прясно смлян черен пипер. Нищо друго. Смесват се и с ръка старателно се втриват в месото.

Месото се слага в плик за фризер (не всеки има вакуум машинка), капват се буквално 2 с.л. бърбън. Потапяне на плика в купа с вода, така излиза въздуха и се връзва яко.

Пликът замина в хладилника и направо го забравих точно за 15 дни. Кат се присетех за него, лек масаж и обръщане на другия хълбок.

Сега ще питате за солта - според мен не е малко, но все пак въпрос на вкус. От първата снимка се вижда, че в плика няма течност -всичко си е попило обратно.

След ваденето само леко се подсушават и са готови. Тъй като хрумката с кашкавала ми дойде сетне, първо съвсем леко втрих в тях смес от червен пипер (сладък, лютив и пушен) и малко черен пипер и буквално 2 гр. нитритна сол. Защо ли? - ами резнах си парченце за проба - направо си се хапваше с кеф, но ми се стори леко безсолно.

Тъкмо бях увил едното парче в хартия за печене и овързал като пеленаче и щях да увивам второто, когато ми дойде хрумката да го шпиковам...

Изобщо се не се замислих с какво, тъй като в този процес си бях турнал чашка питие и за мезе една нарязана гауда. С ножа се правят дълбоки процепи и във всеки процеп по парченце гауда като се мъчех да ги направя спираловидно, че да не срежа филето непоправимо.

Е в последните няколко  прореза направих един мискинлък - една ч.л. ситно смлени орехи намачках с гауда и ги напъхах.

На 3.11.20 г. ги проснах двете парчета да съхнах и днес на 12-ти са на 63 % от първоначалното тегло.

Прецених, че е достатъчно сушенето, че така по-мекичко ми харесва повече.

Оказа се, че под хартията си е хванало една хубава бяла плесен с много тънък аромат - направо като го понюхаш, ти теква слюнката и посягаш към ножа и чашката ...

На следващите снимки се вижда, че е изсъхнало равномерно и направо няма коричка ...  

Сушенето беше на остъклената тераса, без да е прибирано в хладилника и независимо, че имаше и топли дни ...

Като за финал :

На вкус и аромат е невероятно - дзверски вкусно.

Една забележка - при опитването за моя вкус месото идва леко безсолно, но като сдъвчеш и парченцето гауда, то компенсира със соленост и вкус.

Знам, че на моите хора ще им хареса така - не толкова солено.

Така че, ако някой иска да опита, да си го прави със сол по собствен вкус.

Нарочно този път ползвах торбички за фризер, както и хартия за печене, защото не всеки разполага с разни джаджи, колагенови обвивки и т.н. идеята беше да покажа, че само с нож може да стане идеално мезе.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Пастърма от конско месо

 Пастърмата е едно великолепно мезе към хубавото питие и то не само зимно време.

 Идеалната пастърма става от телешкото (говеждо), биволското или конското контрафиле. Да се ползва бонфиле за пастърма си е направо кощунство. В краен случай може да се ползва и месо от бута. Не мога да възприема пастърма от свинско месо, макар че доста хора правят уж такава, тъй като свинското месо има съвсем друга структура.

 Подправките са сол за осоляване на месото, а за овкусяване - червен пипер и чубрица. Естествено могат да се добавят и някои други, все пак е въпрос на вкус. Със слагането на чимен се получава кайзер пастърма, но това вече е друга история.

 Нямам намерение да изнасям лекции, а и за конските суджуци и пастърма съм писал вече и затова преминавам направо към конкретната история.

В началото на месеца приятел ми осигури 10 кила конски бут. Идеята ми беше да правя суджук и луканка. Месото беше съвсем прясно.

Познава се по цвета, на пипане - не лепне по ръцете, при натиск с пръста бързо възстановява формата си. Има леко сладникъв аромат.

Като започнах да режа парчетата за мелене, ме обзе идеята да си отделя най добрите парчета за пастърма.

Както казах, най-подходящо е контрафилето, което по дължина се реже на ивици с размери 25х5 или 6 и на 3 или 4 см. При бута не е така - просто се избират парчета и почистват от ципи и сухожилия.

Формата не е толкова важна, защото с острия нож ще се пооформят на външен вид. Много е важно ножовете да са остри и майсторът през цялото време да има добро питие пред себе си - да не му треперят ръцете...

Както си играех да отделям все хубавите мръфки, се оказа, че съм отделил 5,5 кг. Реших, че всичките ще ги направя на пастърма, па ако ще и таванът да падне връз мене.

При направата на пастърмите е характерен начина на осоляване. Много "майстори" практикуват зариване на месото в морска сол за няколко дни - максимум три, сетне изкисване за определен период от време във вода и т.н. 

Най-добър резултат при осоляването се постига като се ползва обикновена готварска сол за около 7-8 дни. Количеството на солта не трябва да превишава 2,5% макс. 3 % от теглото на месото, т.е. 25 грама макс.30 грама на кило. За добър цвят и запазване на месото се препоръчва нитритна сол (50:50%). В процеса на осоляването, който се извършва на хладно, месото трябва да се "масажира" кажи речи всеки ден. Отначало пуща малко течност, но сетне си я поема обратно.

В този случай месото на 8-я ден само се подсушава, овалва в подправки и заминава да съхне.

Тъй като парчетата бяха сравнително малки, заложих на един различен начин на осоляване като ползвах само обикновена готварска сол. Заложих на 25 грама на кило.

Осолих месото с по 10 грама, хубаво омесих и оставих на хладно с едно-две размесвания. На третия ден, останалата сол смесих с по 10 грама червен пипер, 5 грама пушен лютив и 7 грама чубрица и 3 грама захар. Последва отново яко омесване и оставяне на хладно за още 3 дни. Разбира се с всекидневно "месене".

Прецених, че толкова време за такива по-малки парчета е достатъчно, нанизах им връфки и провесих на терасата да си се ветролеят.

След третия ден започнах поетапно да ги пресовам яко между двете дъски  със стягите.

Пресоването е много важен етап - поне за 12 часа. 

На дъската се хващат 5-6 парчета. Пресоваш за 12 часа, пращаш на пръта и слагаш следващите. 

Така на няколко пъти.

Тука на снимките са вижда как хубаво са се разплескали и заели една хубава форма.

И всичко си вървеше идеално в процеса на съхнене на терасата до преди няколко дни.

Преди около седмица изведнъж се затопли, задуха и един топъл вятър и на терасата сякаш стана в парник.

Парчетата омекнаха, някак си се овлажниха и ха ха да започнат да лепнат.

Видях се в чудо. Сушилната ми камера е на ремонт. Държането през деня в хладилника и вечерта на терасата, нещо не помогна.

В този момент природата дойде на помощ - знаете, че 2-3 дни преди Коледа изведнъж застудя и задуха един студен пронизващ вятър.

За два дни на терасата при тези условия парчетата изсъхнаха, та чак мога да кажа пресъхнаха.

Че и биля бяла плесен се появи тук таме по тях.

Ето го крайният резултат вчера - 25-ти.

Претеглени - 2,7 кила - малко повече от 50 % загуба от първоначално тегло.

И наистина ми се видяха леко пресушени.

Никакъв проблем с това - и без това подлежат на вакуумиране с цел запазването им.

Прежалих съвсем малко бърбън и с едно тампонче леко топнато в него, ги поотупах от двете страни и вакуумирах за съхранение.

След вакуумиранетоостатъчната влага в месото се разпределя равномерно навсякъде из него за няколко дни.

Затова и като се отвори пакета е хубаво да се подържи известно време в хладилника или на открито, за да изпръхне.

Естествено, едно парче бе отделено и нападнато след тънкофайско нарязване.

Има съвсем почти незабележима коричка, иначе е меко и приятно на аромат - с някакъв далечен отглас на пушено.

Буквално се топи само в устата.

За вкуса няма какво да обяснявам - на сол е идеално.

Е, повече няма да обяснявам. 

По този начин може да се направи с телешко или биволско. Бих казал, че това е възможно най-сполучливият вариант на пастърма, която съм правил и то без грам консервант.

Разкошният цвят го отдавам на качеството на месото.

Правете смело и не да не забравим НАЗДРАВЕ!

Деликатес от свинско контрафиле (рибица)

 Това е поредният ми различен експеримент за домашен деликатес, направен в два варианта.

 В момента ще се спра на първия от тях, който вече е готов и не само тестван, а одобрен на ура.

 Чудя се как да поднеса начина направията по един различен начин, че да е интересен за всички и в същото време да не е стряскащ, а да показва, че може да се направи много лесно с малко мерак и търпение.

 Да се надявам, че от картинките и кратките обяснения всичко ще стане много ясно:

Започвам с покупката на голямо парче свинско контрафиле - поне над 1,5 кг. Конкретното беше 1,700 кг. За цената му няма да говоря, че за месец скочи с над 30 %.

Подготвяме си необходимите неща: дъска за рязане и много много остър нож; сол - обикновена и нитритна; индийско орехче и черен пипер; кантар; бутилка уиски и шприц за инжектиране на разтвора. Както и от моята готова подправка за овкусяване на месо (с пушен и сладък червен пипер, чубрица, риган и много други нещица).

В никакъв случай не трябва да се забравя и чашката за майстора, в която си сипва малко от уискито с ледец - за проба и настървение.

С ножа филето се почиства от ципите и други подобни неща и се цепва по средата по дължина на две парчета. Тука е много важно да се оформят парчетата с дебелина и ширина съобразно разполагаемото колагеново черво с Ф=9 см.

Изрезките от филето ще отидат за леко пекване на грил тигана, след като минат през подправките и ще правят компания на питието.

Слага се подходяша чашка върху електронната везна и се нулира. Започва се с измерването на необходимите подправки и сол: 

Давам ги за кило: 22 грама сол (поравно нитритна и обикновена); 4 грама захар; 4 грама черен пипер; 1 грам индийско орехче;

Може да се добавят и други подправки, но според мене този набор е напълно достатъчен за овкусяване на месото.

3/4-ти от готовата подправка се прехвърлят в друга чашка, а 1/4 се запазва отделно.

В чашката с 3/4 от подправките и солта сипваме около 70 мл от уискито и с голямо настървение се разбърква до пълно разтопяване на захарта и солта.

Бъркаме рИвем, че хубавото уиски отиде направо на зян.

Пълним шприца с готовата "саламура" и внимателно започваме да я инжектираме в месото и то така, че правилно да разчетем да стигне за двете парчета месо.

Внимание - да не се юрнем да шприцоваме всичко в едната мръфка.

Влага се цялото старание, с което разполагаме, за да не се излива течността извън месото, а да си остане в него.

Поглеждаме внимателно - не сме се осръцкали тотално - всичко си е в месото.

Тогава съвсем нежно остатъка от 1/4 от подправките се втриват в месото.

Радваме му се няколко минутки, отпиваме поредната глътка хубаво питие и го нападаме с универсалната подправка, която втриваме в него обилно: 2-3 с.л. от нея. Нали не трябва да се прекалява. Любуваме му се със следващите 2-3 глътки и бух в найлонова торба (най-добре от тези скъпите с цип - ама у един пенЦионер отдека такава - затова в някоя отмъкната от зеленчуковия щанд на Кауфланд). 

Яко овързваме и прас в хладилника поне за 24 часа. Кат се сетим за месОто, го остискваме нежко -все едно, че пипаме ... сещате се какво.

Допиваме си питието и се подхващаме на другия ден в удобно неработно време.

Колагеновото черво се накисва в хладка вода с малко изцеден лимонов и портокалов сок.

МръФката е турната във фризера да се стегне - да не употребявам друга дума, че може и деца да четат.

Сетне внимателно втвърдената мръФка се напъхва в червото. Ясно е как става... Тука проявате малко фантазия.

Колкото е по твърдо, толкова по-лесно влиза. Сетне овързваме от двата края с яко притискане да се уплътни. 

Е има въздушни джобове, ама няма страшно- нали имаме игла. Смело дупчим, гоним въздуха, стискаме, мачкаме ...

Оставя се парчето на топло в кухнята да си повиси два три часа и колкото пъти минете покрай него, му се радвате като на малко дете ...

Забичваме му термометъра в най-дебелата част, бухваме във фурната върху решетка... Наглася се термоиглата на 71С и се оттегляме да си гледаме филма по ТВ-то.

Много пъти съм обяснявал как се прави - почва се от 50С и през 10С се увеличава и нека вентилатора да работи. 

Сетне на дъното на фурната тавичка с вряла вода - да пуща пара. И като пивне на 71С термоиглата, тичаме до фурната - вадим с ръкавички, че ни пари ...

И веднага в тавичка с малко лед и ледено студена вода. Тя в момента от крана тече на фаза пред замръзване ...

И сетне ужасТ: да се изчака охлаждане  или в хладилника или на терасата почти до остъкленяване от студ.

С треперещи ръце и остър нож (и повишено внимание да не резнем пръста) нарязваме тънкофайски...
Сипваме си питието и се отдаваме на дегустация:
умерено на сол, тънък аромат от букета подправки.
Ако е нарязано на тънинко, не се усеща и типичната за рибицата сухота на месото.
Бързо, лесно и дзверски вкусно.
П.П. Червото не е задължително като опаковка, а просто трябва да се овърже добре за да пази форма. Или пък да се завие в плик за печене като бонбонче и пак овърже.
Правете смело, наслаждавайте се на дзверски вкусното мезе и НАЗДРАВЕ!

Пълнено свинско контрафиле на фурна

  Видях си заглавието на публикацията и ми стана мъчно, че не успях да измисля подходящо име за това невероятно дзверски вкусно ястие. А освен, че е такова, се прави много лесно и бързо и не изисква някакви особени умения, освен малко мерак. А с него можеш да грабнеш и ума и вкуса на гостите.

 За 6-8 порции са необходими около 1,5 кг свинско контрафиле, около 250 грама пушен бекон (но и сланинка върши работа), както и 200 грама пушено топено сирене (демек от това дето е в черво - едно парче), малко сол и черен пипер на вкус. Може и идея пушен червен пипер.

 За гарнитурата - едно кило картофи, една глава целина, два три моркова, риган или мащерка, сол и черен пипер, масло.

 Изпълнението е наистина лесно, че няма какво толкова да се обяснява.

Контрафилето се почиства от ципите с остър нож, слага се между две шишчета и се наразвя на филийки с дебелина около 1 - 1,5 см, без да се прерязва докрай. Опиперява се и съвсем леко се осолява. В прорезите се слага по тънко парче от бекона и резенче от пушеното сирене. Съвсем леко може да се намазни със зехтин, да се турнат няколко листенца салвия като тавичката за печене като се завива с фолио.

В друга тавичка се слагат обелените и нарязани на кубчета картофи, целина и моркови. Овкусяват се с риган или мащерка, сол и черен пипер (носят и щипка индийско орехче). Налива им се малко мазнина - зехтин или масло и се разбъркват с ръка добре. Тавичката също се завива с фолио.

Двете тавички заминават във фурната на около 220С за 30-а минути и сетне за още около 40 мин. на 170-180С. Следва вадене, махане на фолиото и дозапичане до получаване на хубав загар.

Печеното месо става със страхотен сос от разтопеното сирене.

Никаква философия - лесно за приготвяне и дзверски вкусен резултат.

Правете смело като имате предвид, че носи и всякакви фантазии и НАЗДРАВЕ!

Пълнено контрафиле

 Както доста често при мене, не става дума за рецепта, а за един доста лесен и оригинален начин да се приготви нещо вкусно, което да задоволи и най-капризния вкус и в същото време да ни "отсрами" и пред гости и да им "вземе акъла".
 Количества нарочно няма да давам, а ще бъда само "примерен". За 6 -8 порции трябва около кило свинско контрафиле. Как да се почисти от ципите на всеки е ясно. 

Оформя се едно хубаво яко парче и с нож за филетиране на две места през 1 см по дължината на филето се правят джобове.
Пълнят се с нарязан пушен бекон, кашкавал или пушена гауда, може и нещо друго друго- задушени гъбки, синьо сирене .... Тука всичко е въпрос на мерак и въображение. Лично аз сложих пушен бекон и пушен кашкавал и малко гауда.
Филето леко се осолява и опиперява.

Заради идеята може да се овърже, а може и да не се овърже, но задължително се запържва в малко мазнина с добавка на чесън и лют кайенски пипер от всички страни.
Запържва се до леко зачервяване...
Докато оно се запържва, се обелват няколко картофа, 5-6-7 и нарязват на произволни парчета - дет му викаме по народному "кат за куче" ...

Нарязаните картофи задължително се овкусяват със сол, черен пипер, салвия, розмарин и добре разбъркват.
Първо парчето месо се слага в гювеча заедно с мазнината от запържването. 
Бухват се и овкусените картофи и тука идва момента на болната фантазия - бира, бяло вино или някакъв друг алкохол. Понеже ми липсва въображение - 100 мл бърбън.
Захлюпва се с капака и се пече поне час на 180С.
Могат да се сложат моркови, и на кой какво душа му сака, защото добавките са за гарнитура.
След опичането, месото се вади, оставя се леко да поизстине и се реже тънкофайски и сервира  опечените зеленчуци като гарнитура.
Дзверска вкуснотия ..., която се прави бързо, лесно и носи всякакви импровизации.
НАЗДРАВЕ!

Деликатесно руло от свинско контрафиле

  Това е един невероятен деликатес от свинско контрафиле, което става много сочно и крехко и при това е невероятно вкусно мезе към питието.
 Подготовката му отнема максимум 20-а минути, същинското приготвяне - секунди. Най-трудоемката част е чакането.
 Взема се свинско контрафиле - условно казано парче от 1 кг и се почиства от ципите. С остър нож се по дължина се реже тънко, за да се разгърне като лист. Овкусява се с подправките и се навива като руло, което се овързва добре и се пъха в плик за печене, който също се овързва добре. Така трябва да престои в хладилника поне 48 часа.
 За кг филе са необходими 22 грама сол (може поравно нитритна и обикновена сол), 5 грама захар, 4-5 грама млян бял пипер, буквално по 1/2 гр. индийско орехче и кимион (на върха на ножа). Подправките се смесват и с ръка се втриват в месото. Трябва и малко да остане от тях - за втриване във външната страна на рулото след навиването и връзването.

Може и да се направят две рула от парче месо с тегло кг. Така по-лесно се съхранява.
След тези 48 часа в хладилника, се вади да престои няколко часа в кухнята, т.е. да стане със стайна температура и се пяха във фурната.
Фурната се включва направо на 80С само на долен вентилатор. За парчета по около 0,5 кг са достатъчни около 2,5 часа, но най-сигурно е да се ползва термометър за печене. Стегне ли 70С, значи е готово.
Следва охлаждане в студена вода и сетне поне за нощ в хладилника.
В плика се е отделил бульон, който е много вкусен и не се изхвърля, а може да се ползва за някакво ястие.

Всъщност, това е и най-трудната част. Чакането да стане и да бъде нападнато.
Конците от връзването се махат и нарязва тънкофайски.
Невероятно крехко, сочно мезе.
Който иска, може да промени някои подправки по собствен вкус.
Важното е, че не изисква особени умения, специални уреди, пликове, опаковки и др.п. Който не иска си играе с оформяне на рулото, просто месото го овкусява добре, слага в плика за печене, овързва и приготвя.
Бързо, лесно и дзверски вкусно.
Правете смело, забравете за промишлените Е-та и НАЗДРАВЕ!

Крехки хапки от свинско печено

 Това не е рецепта, а един начин да се опече най-невероятното и крехко свинско и влиза в графата "полезни предложения".

 Всичко е невероятно лесно, съставките са минимум и направо няма какво да се обяснява.

 Месото (контрафиле, плешка или бут) се нарязва на тънки парчета с желана големина, почиства се от евентуални ципи и се измива добре.

  Целият ефект се дължи на особената "марината":
 В подходяща купа се слагат около 100 мл прясно мляко, едно яйце, щипка черен пипер и евентуално 1 ч.л горчица. Разбиват се добре и месото се пуща в тази смес.

 Удачно е да се покрие с чинийка и заминава в хладилника поне за 12 часа, но най-добре е за 24 часа.

(До 48 часа е издържало в хладилника и става още по-вкусно.)

 След това парчетата месо леко се подсушават и се пече на грил на тигана, на обикновен тиган (без мазнина) или на скарата.

 Соли се след опичането, но това не е солено изобщо и сякаш нямаше нужда...

 Става невероятно крехко и Дзверски вкусно.

 Най-важното е, че изисква минимум усилия и става невероятно бързо. 

Ветроляно филе

 За това прелестно ветроляно филе е необходимо свинско контрафиле, подправки и дебели яки пликове.

 Всички количества са дадени с разчет на 1 кг филе.

 За предварителната фаза - осоляването:

35 грама ситна сол, 55 грама кафява захар, 5 грама черен пипер, по 2 грама кимион,млян кориандър, леко лют червен пипер, 1 грам смлян бахар и 10-на зърна сушена хвойна - леко счукани.

Контрафилето се подсушава и оставя да си "почине" в хладилника както си е за 24 часа.

След почивката се започва тормоза му: с остър нож се отстраняват всички ципи, мазнинки и др.п., т.е. трябва хубаво да се обели и почисти. 
Претеглено беше точно 970 гр.

В голям найлонов плик - ползвам такъв за фризер - бая дебеличък и як се слагат всички подправки и с разтръскване добре се смесват.

Филето се пъха в плика и с ръка хубаво се втрива в него сместа от подправките.

 Пликът се връзва и заминава в хладилника за цели седем дни като от време на време се обръща.

 Точно в този случай не му издържах и на четвъртия ден го извадих. Значи може и 4 - дни, като в този случай не става толкова солено и е за малко по-бързо хапване...

 

След първите 24 часа в хладилника - започнало е да се стяга месцето и да си пуща соковете навън. 

Сега ще се извършва буквално "мокро" осоляване - в солен разтвор. Вече се извършва осоляване по т.нар. двоен метод.

 

Не устисках и точно след 4 дни осоляване го извадих и го подсуших. Не се наложи изкисване (не е стояло толкова много в сол), а само се подсушава. Пъха се в найлонова мрежичка (имам такива - в тях продават бутилки алкохол по летищата или границата). С ръце се оформя в цилиндрична форма и се овързва с връФка.
Вижда се - останало е 827 гр.

Точно тези дни - 30-ти септември, първите дни на октомври, при нас при нас бе хладно и ветровито.

Затова го провисих на терасата и нека ветерото да си го ветролее колкото иска. 
Така изкара два дни и понеже малко се "затопли" премина в хладилника.

След два дни "ветролеене" не се сдържах, нарязох го за проба - е съвсем мъничко, но за сметка на това в компанията на малко бърбънче.

Беше невероятно вкусно, макар и леко меко.

Бях отрязъл две три резенчета - 30-а грама (скръндза яка съм, нали), но на 3-ти.10. след престои в хладилника беше се свило до 715 грама.

Е, нека си стои в хладилника, ще стане чудесно около 600- 620 грама.

На 7-ми.10. беше станало 630 грама и започнало леко да получава бяла благородна плесен.

Вижда се как изглежда - невероятна визия и страхотен вкус. 
Толкова вкусно сушено филе не бяхме хапвали.

Много хубаво си червенее месцето, макар че снимките са на лампа и от телефона, се вижда и си личи.

На бърза ръка тази вкуснотия бе нарязана и се превърна с невероятно мезенце към питието.

Крехко, сочно, и страхотно вкусно.

Успях да укрия едно парченце до днеска - вижда се как хубаво е почнало да се обвива в благородна бяла плесен, а за вкуса няма да пиша. 

 П.П. Правил съм доста такива подобни филета, но на това технологията е по-различна и се оказа много удачна.

 Вече съм заложил поредна партида. Нищо, че още е топло - има и хладни дни, а температурата за сушенето не трябва де повече от 18 С.

 Накрая ще кажа само едно яко Наздраве! И който обича истинкото, нека пробва, няма да съжали ...

П.П. и една снимка от новата порция: