БУТЕРОХЛЮВЧЕТА със свински врат

Рецептата не е някакъв оригинал, още повече, че идейката ми дойде след разкошните бутер изделия на bluemoon. Така разкошно бе "облякла" едни кремвирши, че ... три дни ги сънувах. Но точно пък този "месен" продукт не го кусвам... И реших да направя експеримент... и той взе че стана сполучлив-

Продукти:
400 гр бутер тесто;
 400 гр. свински врат;
черен пипер, сол на вкус;
дижонска горчица,
домашен кетчуп - няколко супени лъжици.
 И някаква зелентия за наръсване (ползувах магданоз).


Приготвяне:
Бутертестото се оставя да отпусне и се разстила върху собствената му хартия.Намазва се с четка целият лист тесто с дижонска горчица (количеството зависи от вкуса - аз я обичам и затова намазах по-обилно).
Свинският врат се нарязва на изключително тънки парчета и се начуква яко- за да изтънее още повече и тогава се овкусява с ч.п. и сол.
Парчетата месо се нареждат върху тестото. Отгоре се намазват с кетчупа и поръсват със зелентията.
С помощта на хартията се навива на руло. И се слага във фризера - за около 1 час - да стегне.
Фурната се загрява на 180 С.
Рулото се вади и се нарязва на парчета с дебелина около 1 см (излизат 16 парчета).
Нареждат се върху хартия за печене в тава и във фурната.
За около 20-а мин. са готови.
 
Уф, обяснението ми отне повече време, отколкото го правих.
Резултатът е потресающ.
Трябва само да се оставят малко да поистинат преди да се сервират. Стават и като предястие и като основно...

Лесни и крехки свински ребра на фурна

 Като казах лесни малко поизлъгах - това са най-мързеливите за направия свински ребра за направия, ама в заглавието не върви да напиша "мързеливи" ...

 Най-хубавото им е в това, че не се цапат каквито и да е съдини и подготовката им отнема не повече от 5 минути. 

 За 4-6 порции са необходими около 1,5 кг свински ребра, които вече сме купили от месарницата. Прибираме се в къщи и си вадим подходяща тавичка, в която ще ги печем. Ребрата се нарязват по дължината им и се слагат в тавичката. Овкусяват се със сол, червен пипер (сладък, лютив и/или пушен), черен пипер, както и други любими подправки. Омазняват се с малко олио, разбъркват се на ръка, сипва им се малко вино (1/2 чашка), или бира и тавата се завива с алуминиево фолио. Тавата заминава в хладилника за 24 часа.

 Вади се два часа преди печенето - нека да стане на стайна температура.

  Печене за поне 2 часа на 160С.

 След като минат тези два часа, се сещаш за тавата и че трябва да се направи финалния щрих като в една купичка се смесват 1-2 с.л. мед с толкова соев сос, 1 ч.л. горчица и толкова червен пипер. Който иска, може да добави и кетчуп или пък да ползва готов BBQ сос.

Тавата се вади от фурната, фолиото се маха, ребрата се обръщат на другата си страна и се намазват с подготвената смес.

Допичането се извършва поне на 220С за още около 40-а минути.

Ако съвсем не ни мързи, можем да извадим тавата и отново да повторим процедурата с намазването.

От там нататък е ясно - тавата и мезето на масата като не се забравя и хубавото вино.

Задължително поднасям на масата и едно бурканче пикантен мармалад пипероне.

Ребърцата стават много крехки, месото само си пада от костите и направо се топи в устата. А комбинирано с пиперонето просто става дзверски вкусно.

Внимание! Всичко това има само един дефект - носи много на питиета и трябва да се внимава.

Е, не излъгах - една единствена съдина, цялата врътня около подготовката им е максимум 10 минути (с направата на соса за намазване по време на печенето). 

Могат да се направя и от най-неизкушения в кухнята.

Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя НАЗДРАВЕ!

Пуешка шунка

 Отдавна не съм писал за домашната шунка - не че не се прави, но е все нещо традиционно, което вече е показвано.

 Тази е различна, защото е основно от пуешко месо.

 Няма да се разпростирам надълго и нашироко, та направо на необходимите продукти:

 Моят шунковар поема или 1 кг или 0,5 кг, когато се ползва редуктора. Обикновено правя по 0,5 кг, тъй като свършва за два-три дни и не ме притеснява съхраняването.

 Необходими са по 300 грама пуешко от бута и от гърдите и около 300 грама шарено свинско от гърдите.

 за подправяне - 18-20 грама сол; по 1 ч.л. червен и черен пипер; 10-а грама захар; 1/2 ч.л. млян кориандър (2-3 грама) и 1/2 к.л. индийско орехче (грам не повече), като и поне 100-а мл студена вода.

 Изпълнението е като при другите шунки в шунковара:

Месото от пуешкия бут и свинските гърди се нарязва на произволни парчета и на няколко пъти с по малко от водата се смила в блендера - до кашеобразно състояние.

Месото от пуешките гърди се нарязва на произволни парчета - нарочни ги направих почти 2х2 см - така стават "видими" в готовия продукт.

Премляното месо и кубчетата от гърдите се слагат в подходящ емайлиран или стъклен съд, добавят се подправките и хубаво се омесват с ръка.

(сложих и 1 ч.л. домашен кетчуп, който не го усетих в крайния продукт).

  Така подготвеното месо се оставя за една нощ в хладилника, покрито със стреч фолио.

 След това се пълни старателно в шунковара като се уплътнява добре. Затваря се да си го притиска пружината и поне за 24 часа заминава в хладилника. 

 Все препоръчват да стои 48 часа, но не виждам голяма разлика.

 След това шунковарът се поставя в дълбоката тенджера, налива се вода с около 1-2 пръста повече откъдето достига месото в него. Вари се на 85 С общо около 2 часа (за 1/2-ра доза), но от момента на достигане на температурата от 45 минути максимум до 1 час. 

 (препоръчителното време на варене за 0,5 кг е около 45 минути на температура 85С на водата в тенджерата, плюс още 10-15 минути).

 Веднага след това това шунковарът се вади, отлива се насъбралата се в него течност, охлажда се шоково и заминава за 24 часа в хладилника.

(течността не се изхвърля - може да послужи за сосче или да отиде в някое ястие - уханна и вкусна, все пак са отделените от месото сокове.)

 

 След като сме направили планина от подвизи в чакането, това е крайният резултат - невероятно уханна и апетитно изглеждаща.

 Реже се тънкофайски и държи форма.

 Дзверски вкусна! 

П.П. Пробвах и само вариант с пуешко месо от бута и гърдите. Става доста суха и затова препоръчвам варианта с добавката на свинските гърди. Но ако човек иска, може и да я направи само от пуешко...

Пикантни пилешки дробчета а ла Милка

  
 Рецептата за тези пикантни пилешки дробчета ми я даде една моя пазарска приятелка - Милка, та затова са и "а ла Милка".

      Ето го нейния оригинален вариант:

   300 грама подсушени пилешки дробчета се запържват в малко мазнина за изключително кратко време (3-4 минутки колкото да станат а ла англе), веднага след това се слагат 60-70 грама нарязана печена червена капия; добавят се и 60-70 грама нарязани печурки (от консерва или пресни, но ако са пресни, се пържат няколко минути); добавят се 60-70 грама варено-пушен бекон нарязан на кубчета. След кратко разбъркване се посоляват и опиперяват на вкус, добавят се 10 грама чили и обилно заливат с кетчуп (малко повече от 1 к.ч. - но е въпрос на вкус, може и повече). Готовите дробчета се прехвърлят в чиния, посипват се с малко нарязан магданоз и обилно се ръсят с настърган кашкавал.

     

     Докато ми обясняваше и си записвах, направо се окапах и веднага си накупих необходимите продукти - пилешки дроб, червена капия, печурки и варено-пушен бекон.

       Да ама това няма да съм си Я, ако сготвя нещо по рецепта (па макар и да съм си го записал старателно под диктовка). Просто не готвя по рецепти, а по мой си начин и рядко повтарям едно и също (просто защото продуктите винаги са различни и настроението ми също). Затова и не посочвам източници на това, което готвя - видял го някъде, прочел го някъде, в главата ми е останало нещо и сетне прости комбинирам в зависимост от наличните продукти. Ей затова се възхищавам готвачите в заведенията - винаги да приготвят едно и също ястие по един и същи начин. Те това го не мога. Да ме вържат и да ми дават едни и същи продукти, пак ще ги сготвя различно ...
        
       Направо лирическо отклонение направих и след него да се върнем на необходимите продукти:
        500 гр. пилешки дробчета (ползвах замразени, че са по-евтини - 2,50 лв/кг); 2 големи червени капии; 150 грама пресни печурки; 100 грама пушено-варен бекон и 50 гр. месо от пушени ребра- нарязани на кубчета; 3 скилидки чесън; 3 домата (обелени и само месестата им част на ивици); по 1 ч.л.  риган и чили на люспи; 1/2 вр. магданоз и 100 грама кашкавал настърган на едро.
      Изпълнението е просто и лесно: 
      Дробчетата се слагат в купа с вода, в която са изсипани 1-2 с.л. оцет и толкова соев сос  и се оставят да престоят час-два (на замразените им е достатъчно да се размразят). После се оставят да се отцедят и подсушават с кухненска хартия (иначе при пърженето доста пръскат). Месцата се нарязват. Чушките се обелват с белачката за зеленчуци (грехота е през лятото да се правят печени чушки) и нарязват на квадрати. 

       В голям тиган се загряват 2-3 с.л. зехтин и дробчетата се изпържват до полуготовност (за по 2-4 минути) на 3-4 партиди и се прехвърлят в купа; същата съдба я следват и месцата; После в същата мазнина се пущат чесънчетата, нарязаните чушки, гъбите и се заливат с доматите. Като заври зеленчуковата смес в нея се връщат дробчетата и месцата - трябват им максимум 6-8 минути да поврят. Слагат се всички подправки - сол, черен пипер, риган, чили и магданоз ... 

     Пресипва се в голяма чиния, поръсва се с настъргания кашкавал и веднага на масата... Само да знаете колко пиене носи и стига направо за четирима души да се натъпчат скромно ...

       П.П. Цената - 1,25 лв за дробчетата, 0,40 лв за чушките, 1,40 за бекона, 1,00 лв за кашкавала; 0,70 лв за гъбите и за всичко останало до левче - общо за 6,00 лв - направо си е без пари. Е, труда няма да го броим....

     

Ред е на силно изстуденото питие и наздраве!

Пица три в едно

Това е за графата "полезни съвети" : 

Просто така стана, че в къщи едновременно се поискаха няколко различни пици, а липсваше време за направията им.

 Върху хартия за печене - направо в тавата на фурната, се разточва тестото за пицата и оформя на един голям правоъгълник.

 Цялото тесто се намазва с домашен кетчуп.

 Половината се поръсва със ситно нарязани парченца шунка, другата с тънки шайбички домат.

Ръсва се тук таме с нарязани маслинки.

Една част се оставя само с доматите, в другата се нареждат резенчета пушена сьомга.

Само частта със шунката се поръсва с настъргана моцарела. Ръси се и с ригат и чубрица.

Фурната се загрява на максимална степен и като се пъхне тавата, се намаля на 230 С.

 За 15-а минутки е готова - опечена и невероятно ароматна.

Бързо, лесно и вкусно.

Нарочно не давам рецепта за тестото.

Всеки си има правилната рецепта за него.

Това е просто идеята - за няколко пици наведнъж.

Свинско контрафиле а ла варена шунка

 Невероятна вкуснотия, която се приготвя много лесно, но изисква съвсем малко търпение.

 За приготвянето са необходими едно парче свинско контрафиле около 1 кг, но може и повече или по-малко - в зависимост от желанието.

 За мариноването трябват 3-4 с.л. соев сос, около 50 мл уиски или водка, 1 ч.л. сол, 2-3 листчета дафинов лист, 3-4 с.л. кетчуп (домашен), 3-4 зрънца бахар и 7-8 зрънца черен пипер - просто натрошени, по 1/2 ч.л. кимион и кориандър, и 1 с.л. куркума, както и 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно.

 Изпълнението е простичко:

 

подготвя се месото като се подсушава с домакинска хартия.

Отрязва се необходимото ни парче и започва да се почиства от тлъстини, ципи и други подобни, които се отстраняват с остър нож.

за да се получи едно ей такова парче - старателно почистено. 

В емайлирана купа (или друга подходяща) се смесват всички подправки за мариноването на месото. 

Месото се овалва в маринатата и с две вилици се набожда на доста места.

Така ще стане още по-крехко и ще поеме от маринатата.

Следва малък трик - за удобство:

В подходяща купа се поставя найлонов плик, който се разтваря и в него се прехвърля месото и излива маринатата.

Пликът се завързва и заедно с купата заминава в хладилника минимум за 24 часа.

 

След това месото се вади, овързва се като бебче с конец - за да запази формата си и се слага в подходяща тенджера с капак.

Сипва се маринатата и се долива вода (бяло вино) поне до 3/4 от височината на месото и се вари на бавен огън на 4-та степен от 9-те на котлона. Само да къкри и то в продължение на поне два  часа. В това време се обръща поне два три пъти.

Оставя се хубаво да изстине.

Конците се отстраняват и се реже на тънки парчета.

Сосът от варенето се прецежда и се връща на котлона да се вари отново докато се редуцира наполовина.

Може да се сгъсти и с малко царевично нишесте и бучка масло.

 Сервира се леко полято със сгъстения сос.

Страхотно е като престои поне една нощ в хладилника.

 Освен като мезе, вече е подходящо за сандвичи и т.н. и т.н.

Направо си е сочно като варена шунка... 

Струва си труда.
Е поради липсата на консерванти стои леко сиво, но това е разбираемо.

Тука е поднесено само като мезенце - направо на "голо"

Тука е на сандвич.

Просто уникално стана.

Наздраве!

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

БУТЕРОХЛЮВЧЕТА със свински врат

Рецептата не е някакъв оригинал, още повече, че идейката ми дойде след разкошните бутер изделия на bluemoon. Така разкошно бе "облякла" едни кремвирши, че ... три дни ги сънувах. Но точно пък този "месен" продукт не го кусвам... И реших да направя експеримент... и той взе че стана сполучлив-

Продукти:
400 гр бутер тесто;
 400 гр. свински врат;
черен пипер, сол на вкус;
дижонска горчица,
домашен кетчуп - няколко супени лъжици.
 И някаква зелентия за наръсване (ползувах магданоз).
Бутертестото се оставя да отпусне и се разстила върху собствената му хартия.Намазва се с четка целият лист тесто с дижонска горчица (количеството зависи от вкуса - аз я обичам и затова намазах по-обилно).
Свинският врат се нарязва на изключително тънки парчета и се начуква яко- за да изтънее още повече и тогава се овкусява с ч.п. и сол.
Парчетата месо се наруждат върху тестото. Отгоре се намазват с кетчупа и поръсват със зелентията.
С помощта на хартията се навива на руло. И се слага във фризера - за около 1 час - да стегне.
Фурната се загрява на 180 С.
Рулото се вади и се нарязва на парчета с дебелина около 1 см (излизат 16 парчета).
Нареждат се върху хартия за печене в тава и във фурната.
За около 20-а мин. са готови.
Уф, обяснението ми отне повече време, отколкото го правих.
Резултатът е потресающ.
Трябва само да се оставят малко да поистинат преди да се сервират. Стават и като предястие и като основно...

Находки за любители

Почувствах се като дете в сладкарница:

Попаднах на една колекция от находки, някои от преди повече от 120 години: щик от турска карабина (с история); доста ръждясала сабя от руско-турската война; кован сатър от 19 век ...

Та станах горд притежател на някои нещица. Сега ще трябва да ги почистя и направя като нови.

невероятно интересен прибор за барбекю

медна съдинка на крачета с неясно предназначение

 нещо като съдинка за ценности или за бонбони?

Уникален спиртник за греяна ракия

Наздраве с първата греяна ракия!

П.П. 09.09.2017 год.
Първоначалното почистване на придобивките бе извършено с миене със сапун и търкане, сетне търкане със сода, със сол - все по начините, изписани на доста места в интернет. Дори направих и опит с кетчуп.
В интерес на истината всеки един от тези начини работи, но донякъде ... Стават, но не за толкова замърсени и похабени съдове.
Походът из куп магазини за търсене на специален препарат за месинг и/или мед се оказа безплоден. Имали по някое време, но уви в момента нямат и не очакват поради липсата на търсене.
Слава Богу, любимата откри в един магазин препарат наречен "Мултиметал" на израелска фирма "Сано", на който пише, че почиствал всякакви видове метални съдове. 
Пробвах с него.
Резултатът се оказа направо фантастичен:

Само отвътре по ръбчетата, които бяха ужасни, остана малко, но това ще се оправи при повторното почистване. Просто нямах под ръка нова гъба и нещо остро.

А това се почисти направо идеално и стана като ново - нито едно петно или следа от предишното замърсяване. 
Не пропуснах да си направя греяна ракия.
Още веднъж - Наздраве!