Домашна наденица с праз - "В моята кухня"

Преди няколко дни направих малко количество домашен суджук, но оформен като наденици. Всяка една с тегло 250-300 грама.

Оставих едно парче за "проба", а останалите отидоха за сушене.

Да, едно парче - за двама ни, е направо достатъчно за дегустация.

Да ама не се правеше печено нито на скарата, нито на грила. Първоначално ми мина идеята да го позапържа малко и да го сервирам така. 

Сетне ми дойде идеята да го запържа с праз. 

Речено и сторено. Подхванах праза с рязането и кой знае защо го нарязах на по колелца.

В момента, в който ги видях в този вид, идеята за пържене ме напусна окончателно.

И някак си "запецнах"- има и такива моменти.

Гледаш тавата като голям камък и нищо не ти идва в главата.

Те за това са кулинарните групи - та зададох въпрос за идеи "В моята кухня" ФБ.

Получих доста предложения и на практика от всичките направих една хубава компилация, която споделям сега.

Та затова нарекох и ястието "Домашна наденица с праз "В моята кухня".

Резнах наденичката малко "на гребен". Личнах 2-3 с.л. олио при праза и една ч.ч. хубаво червено вино.

Пасирах 1/2 буркан домати и им добавих 1 с.л. брашно и това в тавата.

Подправки - щипка сол, черен пипер, риган и 1/2 ч.л. пушен червен пипер.

Всичко бе старателно увито в алуминиево фолио и във фурната за около 40 минути на 180С.

След това махнах фолиото и запекох за още 10-15 минути само на горен реотан. Колкото да хване хубав "загар".

Сложих и две яйца, изключих веднага фурната и оставих там за 10- а минути. Колкото яйцата да се стегнат.

Хубаво беше да бухна 4-5 яйца, но наличността беше такава.

преди слагането в чиниите, наденичката бе нарязана старателно на тънки кръгчета.

Не мога да опиша какъв аромат се носеше из къщата и каква вкуснотия се получи.

И всичко това биде отпретнато има няма за 10 минути и изчакано само да се опече.

Невероятна вкуснотия от поредицата бързо, лесно и вкусно!

Така хубаво си върви с червеното вино, че не е истина.

Наздраве!

Парижки палачинки или спомен от Париж

 Бях се зарекъл да не пиша за палачинки, блини или други подобни, освен ако не е нещо много по така ...

 То и какво ли има да се пише за едни палачинки, дето едно дете да хванеш, ще ги забърка и опече. Всеки си има и собствен начин на направия и ще води щура битка да твърди, че неговите са най- правилните. Добре де. Съгласен съм.

 И въпреки това ще напиша за парижките палачинки - крепс по французки - ефирни, тънки като цигарена хартия, ароматни и невероятно вкусни. 

 При мене те си имат цяла история и много ми се ще да я разкажа. И изобщо не ме интересува дали на някой ще му е скучно и ще ме критикува. А на който му е интересно, ще прочете историята.

 През 2010 година мой Приятел (наистина с голямо П) предложи да пътуваме до Париж с нашата кола, тъй като имаше затруднения със шофирането, за да си приберем съпругата му от там. Съгласихме се заради емоцията и без да знаем, че ни е подготвена невероятна изненада. Бащата на жена му се беше "оттеглил" в лятната си къща в Прованса и беше освободил апартамента си за цял месец само за нас. Една уличка го дели от Радио Франс Интернасионал. От прозореца се мъчи Айфеловата кула да влезне в хола. Къщата на Балзак е на е 5 крачки, а от другия джам се вижда по права линия апартамента на Ален Делон.

 Спирам до тук - това е друга история и не знам в кой живот ще я разкажа.

 Затова минавам направо направо на парижките палачинки. Който е ходил в Париж, знае - на тротоара са разположени масички за по двама, за по чаша вино и мезе (в цената на виното е) и почти на всяка крачка колички, на които пекат страхотните парижки палачинки. Да не разказвам какъв аромат се разнася от тях и колко са вкусни.

 Тогава изживях и първата си изненада от палачинки.
 Продаваха ги: Обикновен крепс - 3,50 евро, със сладко - 4,00 евро,  с шоколад - 4,50 евро и най-ефектните - с нещо като целувки отгоре - 7,00 евро. Та тези последните много ме бяха впечатлили -  първо слагаха нещо като крем, навиваха ги и шприцоваха отгоре нещо като целувчен крем. И с една горелка ги карамелизираха. 
 И пред всяка количка навалица - основно японски и други туристи. Не можахме да преглътнем аромата и след чакане от 4-5 човека, грабнахме с половинката по една палачинка - за мене проста, а за нея с шоколад. И изживях пълен потрес - такава вкуснотия не бях хапвал, а си мислех, че на моите 50+ години съм опитал всякакви палачинки (дори и на Баба, дет са най-вкусни). 
 Печаха ги на едни такива уредчета, които в нашата Татковина не бях виждал - можело е да има, но не бях виждал. С помощта на Ина разбрах тайната им при яйцата - пудра захар и разтопено масло,  но толкова изкопчи от тези улични продавачи - карали им сместа готова. И така си остана записано в тефтера за чуждестранни рецепти - не знам защо не съм ги правил, може би, защото .

 Два три дни след първия опит на палачинките, не и последен, като се разхождахме из Центъра - близо да Операта, видях магазин за ел.уреди. Някак си се разбрахме с Продавачката какво търся и си купих едно такова Чудо за пече на палачинки. Струваше цели 25 евро и направо ми се видя без пари - обещах си да не изям три палачинки с шоколад и ефектен крем. Да не разказвам как цял ден го мъкнах в една торба с нас. Дори и посети Сакре Кьор и ресторант "Капитан Немо". Довлякох си го до България и до там. Както много други неща "потъна" в склада за дълги години. 

 Преди два-три дни писах, че издирвах с ловно куче един шприц и попаднах на една кутия с надпис ОRVA и се наложи да да проверя какво се крие в нея. Ами познайте - уредчето за печене на палачинки. Дори и не беше ползвано и един път.
 Та затова посветих неделната утрин на направа на парижките палачинки:

 Честно казано, реших да импровизирам. Забърках си смес за палачинки, както ги правя и добавих в нея 1 с.л. пудра захар, около 3 с.л. разтопено масло и едно пакетче ванилия.
 Това е първата палачинка изпечена върху уредчето. Оказа се, че сместа ми идва малко по-гъста и трудно се разстила и палачинките стават по-дебели. Поразредих я с малко мляко и нещата потръгнаха.
Та да обобщя: примерно 1 ч.ч. брашно; почти 2 ч.ч. прясно мляко; две яйца; 1 с.л. без връх пудра захар; 30-а грама разтопено масло и една ванилия. Яйцата се разбиват със захарта, слага се млякото, маслото, солта, ванилията като се разбъркват с телената бъркалка без голямо престараване. Брашното се слага на части като се бърка. Ами това е. При наливането на сместа трябва добре да се разстеле, за да станат тънки. То и затова самата смес е малко по-рядка от обичайната смес за палачинки.


Не си играх да правя яйчен крем от жълтъците и да бия меренге от белтъците. И няма и да го направя. Предпочитам си палачинките с хубаво сладко или с течен шоколад.
Та това е моята история за Парижките палачинки. В общи линии, най-обикновени палачинки, които с добавката пудра захар и масло, и сетне след изпичането като се намажат с масло, стават невероятно вкусни и уханни.
Правят си се лесно и сигурно ще се опекат в тиган за палачинки още по-лесно, защото върху уредчето трудно се разстила сместа и е доста играчка.

БАБЕ или пълнено свинско шкембе

 За днес си бях планирал да пусна една публикация за направата на домашни кренвирши. 

 За целта се бях подготвил предварително - изчел всичко възможно за домашните кренвирши, което поне Гугльото дава, включително и по разни руски сайтове. Изчетох и старателно  Стандарта "Стара планина" за тях. Купих специално свинско, специални овчи черва, както и си намерих един стар шприц за пълнене на тънките черва. Изпълних старателно цялата технология. И греда - не се получи кренвирш, а превъзходен домашен млечен салам. Силен вкус на месо и то с друга консистенция. Нищо общо с кренвиршите.

 Вероятно ще пусна рецептата, защото стана страхотно домашно колбасче, макар и не кренвирш, което целях.

 И в знак на протест пред мене си, реших да пусна тази рецепта за един невероятен деликатес Бабе или пълнено свинско шкембе.

 Бабе в района на Сакар и Странджа казват на стомаха на прасето. Има няколко варианта на направата на този деликатес - единият е с варене, а другият със сушене. Съществено се различават един от друг.

 Та се чудех от кой да започна, защото съм правил няколко вариации ... 

 И затова днес ще пиша за сушеното Бабе.

 Няма да разказвам лакардии как са преди много години са оползотворявали цялото прасе и нищо не са изхвърляли, а са търсели варианти да направят нещо вкусно и то трайно. Не съм в това настроение днеска. Само ще кажа, че този домашен деликатес много прилича на нашенската пуска, но се прави в шкембе.

 И за да не досаждам и на себе си, направо преминавам по съществото на нещата:

 Първо трябва да се избере нужното шкембе. В месарниците продават всякакви, но си търси възможно най-малкото. това, което ще побере до 2 кг месо. Иначе има едни големи, които са като търбуси и в тях точно този деликатес ще се получи трудно, защото като вкараш 3-4 кила месо има да го чакаш цяла година.

 Второ, подбор на месото. Не е препоръчително да се слага сланина като такава, а е хубаво месото да я има. Затова избирам врат примерно 40 %, бут или плешка също толкова и 20 % гърди, ама с доста сланина по тях.

 Трето, подправките: задължително около 35 грама сол на кило месо, отделно от това много сол - на око (ще обясня за какво), слагам поне 7 грама черен пипер, 5 грама кимион, 1 грам млян бахар, 5 грама захар, 2 грама планинска чубрица. Някои и казват рогалица. Носи и други подправки. Последния път сложих 5 грама пушен червен пипер и 2 грама чили на люспи - стана уникално.

 Така, че до тук е ясно. Носи и различни варианти на собствен вкус. Но това е примерният вариант.

Първа и основна задача - шкембето. Обръща наобратно и много добре се измива и изтъргва с нож. Сетне се изкисва във вода с лимонов сок - не оцет, а именно пресен лимонов сок. Той придава един цитрусов вкус и убива типичния аромат и вкус на шкембето.

Всичкото месо е нарязано на кубчета - примерно 2х2 см, овкусено с подправките и отлежало поне една нощ на хладно. Пълни се с яко натъпкване в шкембето.

Напълненото шкембе се зашива яко с памучен конец - ползвам голяма игла. В случая дървено шишче с изрязо ухо.

След зашиването, се овързва с конец, поставя се върху дъска и обилно се посолява с готварска сол. Колкото повече, толкова по-добре, както казва Мечо Пух.

Както си е осолено върху дъската, отгоре му се поставя някаква съдина - ползвам 10 л кофа от сирене, напълнена с разни тежести - пълни буркани или кой каквото намери за добре.

Може и кофата да се напълни с камъни или кой каквото има.Важното е да много тежко. Всеки ден, съдината се повдига и шкембето се посипва със сол. И се обръща всеки ден. Тази процедура продължава поне 10-а дни.

След 10-12 дни - това е резултатът.

Сплескало се е все едно, че валяк го е газил.

Достатъчно е страдало горкото и сега му е моментът добре да го превържем с памучен конец, та да му е удобно.

И за да поеме въздух, го провесваме на терасата за няколко дни при останалите колбаси.

Не бива да се чувства изолирано - така му е комфортно и знае, че не е самотно и няма да се вкисне от яд.

5-6 дни му стигат.

Тука идва трудният момент - докато оно си се ветролее на воля в компанията на други деликатеси, ние сбираме от камината дървесна пепел всеки ден. Пресяваме я старателно и й баем против уроки.

След десетина дни в найлонова торба се слага от пепелта, и нашето Бабе старателно се зарива в нея. Торбата се завързва още по-старателно. Оставя се на терасата и буквално се забравя. Месец февруари биде заринато и до края на месец юли никой не се сети за него.

През юли като взехме да се чудих що дири таз ми торба с пепел на терасата и защо не сме я изхвърлили, взех че го изрових това ми ти безценно съкровище.

Старателно се измива с памучна кърпа, напоена в ракия (лелей как ме болеше сърцето заради нея). и се оставя още ден два.

Само не питайте как се трае тез ми дни преди нарязването.

Подушваш пакетчето Бабе, то още си намирисва лекичко на ракия с анасон и ти трепва едни струни вътре ...

Ето го и крайният резултат след цели седем месеца търпение.

И по-добре историята ми да свърши до тук ... Че ще последват инфаркни състояния...

Яко - Дзверско мезе и яко Дзверско питие...

До припадък.

Ако имахте нерви да прочетете всичко до тук, значи имате и нерви да го направите.

НАЗДРАВЕ!

Минипонички и минигевречета за закуска

 Съботната сутрин е за хубава закуска. Предпочитам тестени - бухти, палачинки, катми и др.п.

 Този път заложих на варианта за мини закусчици - да не се мъчим, а направо на една хапка. И от едно и също тесто реших да направя поне два варианта - нещо като минипонички с плънка от мармалад и нещо като минигевречета.

 За тестото:  

една яйце, една ч.ч. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода в него, почти 2 ч.ч. брашно и 1/2 ч.л. бакпулвер; по 1/2 ч.л. сол и захар.

 Изпълнението:

В купа се чуква яйцето, слага се киселото мляко със содата и капка лимонов сок, разбърква се с лъжица. Слага се и 1 ч.ч. брашно с бакпулвера, солта и захарта и се разбърква. Останалото брашно се добавя на части докато се получи меко тесто. Не е необходимо да се меси.

Оставя се да си "почине" 10- а минути.

От парче твърд мармалад (в случая домашен) се нарязват ситни парчета.

С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета по-малки и орех, оформят се като плоска питка, слага се парчето мармалад и старателно се "затваря". Най-отгоре на снимката, леко продълговатите, са готовите с плънката, а кръглите - чакат да се напълнят.

Пак с намазнени ръце от топчетата се прави нещо като малка питка - пробиват се с пръст и леко се разтягат. Така се оформят като малки гевречета. Или се прави фитилче, двата края на което се слепват.

Предпочитам да си направя предварително цялата порция от минипонички и гевречета, и да си стоят върху дъската. Тя леко е омазнена, а самите понички са намазнени при оформянето.

По-добре да се направят предварително, че сетне се пържат много бързо и няма да има време за оформянето.

Пържат се в тясна касерола с поне 3 пръста силно загрято олио. Някои сами сисе обръщат вътре в олиото. Щом леко се зачервят, се обръщат от другата страна и след това се вадят в съдина с капак.

Не поемат мазнина и не е необходимо да се ползва домакинска хартия.

От това количество тесто се получават доста бройки, които са достатъчни за закуска на четирима.

Ето ги красавците.

Преди се поднесат могат да се наръсят с пудра захар.

И още нещо полезно: 

След като се направят минипоничките, примерно от половината тесто, в останалото може да се сложи натрошено сирене и тогава да се оформят гевречетата.

Ще станат направо две различни закуски.

Стават бързо и лесно. На мен ми отне повече време да опиша всичко отколкото да забъркам тесто и да ги изпържа.

Маслен крем за торти - стари рецепти

Кратки и ясни. Лесни за изпълнение.

Какво ли няма в една стара къща?! Подхванах да правя нещо като домашни кренвирши и се оказа, че няма как да напълня овчите черва. Само шприц - но модерният се оказа, че не върши работа. Та се разрових из шкафове и гардероби ... и открих :) 

Чисто нов шприц в кутията си. 

Цяла антика. 

Само вижте какво пише: Министерство на народната просвета, Стопански комбинат "Учтехпром", Завод "М.В.Ломоносов" - Плевен. Цена - 6.00 лв щампована върху него. Със сигурност от преди 1989 год. 

В кутията - подробно указание за работа и най-популярните рецепти за крем (страшно полезни).

Свърши си страхотно работата - щом успях да шприцовам кайма през него. 

И си зададох въпроса: А какво ли е станало с този завод в Плевен? Дали някой от там го помни и знае?

Пълнени "палачинки" - съботнички

 Не знам как се получава, но като влезна във ФБ, все ми излизат на първо място някакви бързи и лесни, при това мързеливи, банички. Юрвам се по линка и изпадам в лек потрес - смесете талкова брашно, толкова кисело мляко със сода, едни яйца и сирене; разбъркайте и печете сместа на тигана до готовност. Алоууу, кой Ви е казал, че това са банички на тиган ... Но последната от един измислен сайт, споделена над 100 пъти, направо ми прилоша. Кат( си представих тоз ми ти буламач да го пека и кат си се увлекох в лошите фантазии, щях да получа сърдечен удар.

 Па и денят бе почивен и реших да направя анти-баница на предложеното в тоз ми ти сайт. Демек ползвах идеята и направих свой вариант.

 Е те такава вкуснотия не очаквах да се получи.

И те така: 2 яйца, 8 с.л. брашно, 1 1/2 ч.ч. кисело мляко, в което е загасена 1 равна ч.л. сода, щипка сол и идея захар хубаво се разбъркват. Трябва да се получи тесто с консистенцията на кексово, че и малко с една идея идея по-гъсто. При разбъркването се натрошават и 50-а грама сирене. Може да се замени с настърган кашкавал както и направих.

От това количество тесто се получават цели осем броя - все пак зависи от големината.

Плочка сирене се нарязва на тънки квадрати. По същия начин се нарязва и парче кашкавал и шунка.

Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и след това силата на котлона се намалява наполовина. В тигана се сипва една голяма лъжица от тестяната смес. Веднага върху нея се пльосва един резен сирене(кашкавал, шунка и т.н.). 

Буквално след 30 сек. се залива с малко от тестяната смес и тиганът се покрива с капак.

Пече се до "стягане" на палачинката и веднага след това се обръща и продължава да се пече под капак.

Ето е варианта с шунката.

Целта на занятието е да се слага по малко от тестото и като се сложи плънката, да не се разпльосква, а да запази формата.

Първото ми парче се получи не кръгло, а направо триъгълно. Но другите успях да им придам форма. 

Все пак следващите успях да си ги оформя на перфектни кръгове, покриващи само плънката от сирене, шунка, кашкавал.

В крайна сметка, бързи и лесни палачинки с невероятна плънка и невероятен вкус.

Правят се лесно без никакви усилия, а резултатът е дзверски вкусен.

Правете смело и не притеснявайте, че няма да стане.

Толкова вкусна закуска не съм правил отдавна. Страхотно си върви с домашен кефир!

Зелева супа - един различен прочит

 Преди два три дни попаднах отново на онзи невероятен филм на Луи дьо Фюнес - "Зелева супа" (то кой ли негов филм не е уникален?!). И като ги гледах как с Гърбавия и извънземното си похапваха зелева супа, ухаеща на дъждовал, направо не се стърпях.
 Два пъти го изгледах - схванах принципа на направията, но реших да си направя собствен вариант.

 Имаме си разкошно кисело зеле, моркови в наличност, глава лук и малко повече от 0,5 л телешки бульон с късчета месо. За 4-6 порции са необходими 1/4 кисела зелка, 1 глава лук, 2-3 скилидки чесън, 1 голям морков. Останалото е написано по-долу.
В малко масло се задушават последователно ситно нарязаната глава лук, чесънчета и един настърган на ситно морков. Киселото зеле се нарязва на кубчета и се добавя при тях с малко от сока му. Слага се буквално щипка червен лютив пипер и няколко зърна черен пипер. Налива се бульонът, долива се топла вода - с разчет да се получи около 1,5 течност. След завирането, се остави да къкри поне около 25 минути - до хубаво омекване на зелето. Към края на варенето се добавя и 1 ч.л. сушени зеленчуци.

Сервира се топла - с ябълков оцет, обилно поръсена с черен пипер и чили на люспи.
Невероятно вкусна се получи. 
А колко е полезна за организЪма в това студено време няма да казвам. И при това напълно бюджетна.

Домашен ябълков оцет

 В интерес на истината домашен ябълков оцет правя за пръв път. Причината е проста - в къщи оцет се консумира много малко - една бутилка от 0,7 л кажи речи стига за цяла година, освен ако не се прави някаква туршия. Основно се ползва лимонов сок - за подправяне, за салати, за дресинги. Само преди време, може би заради ползите от натуралния ябълков оцет, половинката започна да купува някакъв био ябълков оцет. И като си представя, че литър от него ни излиза колкото бутилка средно качествено уиски, взе да ме присвива ей така от вътре.

 И така се случи, че в последните дни на август приятел ме затрупа с 20-а кила ябълки, от които както той си каза поне половината не стават за ядене, освен за оцет или за сайдер.

 Не почнах да правя ябълковия оцет ей така юргулешката, ама както винаги първо си направих проучване. Какво пише в старите книги (имам доста такива), как са правили други и какво са споделили (например Пеп4о - Пепа Стоева и др.), но такива на които имам доверие.

 В общи линии технологията за производството му изисква алкохолна ферментация на ябълков сок, последвана от оцетно-кисела ферментация.

Като взех това предвид и че в домашни условия няма как да се получи чист ябълков сок с пресоване, заложих на варианта за мелене на ябълките. И директно отхвърлих варианта с нарязване на ябълките, както много хора споделят, че правят. Та никой не слага гроздето цяло за вино, или просто леко намачкано.

Ябълките се измиват и нарязват на парчета, които са подходящи да минават през отвора на месомелачката. Не се чистят от нищо, освен ако има загнило или червиво.

 Ползвах електрическата, че с ръчната щеше за 10-а кила ябълки да е голяма играчка. Първоначално започнах със ситната решетка - 2 мм, но се оказа, че и това ще си е утрепия. Затова я смених с по-голямата 4 мм, което се оказа напълно подходящо.

Това, че ябълките почерняват изобщо не е страшно. Значи започват да се окисляват и да подхващат първия етап на ферментация.

От смляното количество ябълки премерих  в една съдина 2,5 кг и започнах да пълня през голяма фуния фуния в 10 л туби за вода. Не е фатално да се ползват пластмасови съдини, па и имат само една стъклена дамаджана от 5 л.

Естествено, че в този момент започнах и няколкото варианта за направията на оцета. Всяка туба по различен начин.

Идеята ми беше да пробвам различните начини, за да мога да сравня резултатите и да преценя кой е най-удачният.

Последва слагането на различните съставки и от там нататък голямото търпение да протече първият ферментационен процес.

Това стана на 3 септември. Оставих тубите на сравнително топло място - в една от стаите, която не се ползва, а капачките не съм завинтвал, а само покрих с марля- да може да диша.

Точно след 20 дни, ферментацията бе спряла и както при джибрите от грозде за ракия, от горе се беше появила течност, а ябълките бяха паднали към дъното на съдините.

Последва прецеждане през обикновена цедка. Вижда се от снимката каква голяма оцетна гъба  се е появила.

Само прецедих, без да изстисквам ябълковата джибра. Оцетните гъби, бяха няколко отделих за следващия път.

Течността биде напълнена в други бутилки, а джибрата я смесих и напълних и напълних в 10 л бутилка.

За нея ще спомена отделно., тъй като идеята ми беше при нея да предизвикам вторична ферментация и опит за получаване на нов оцет като й добавих и едно солидно парче от оцетната гъба.

Ето го прецеденият ябълков ферментирал сок - в двата му варианта.

Покрити с марля, не бива да се затварят с капачките, се оставят на мира да си направят вече оцетната ферментация. иска се търпение за нея.

Тука е след цели 35 дни, поизбистрило се е видимо. На дъното има утайка. Ароматът на оцет е осезателен.

През шлауфка с вързана на края клечка, за да не стига до дъното, оцетът се източва от тубичката, без да се разклаща, за да си останат утайките в нея.

Източеният оцет се прецежда през цедка, в която е поставена кухненска хартия. Демек минава процес на филтриране и се пълни в бутилки, които се затапват и се оставя на терасата. Готов е за ползване.

Да не забравим да си ги надпишем, за да не объркаме партидите.

В крайна сметка почти осем литра превъзходен домашен ябълков оцет и то цели ри вида.

Като краен извод - невероятен домашен ябълков оцет. При това и в различни варианти.

За всеки вкус.

За съжаление - отделеното от джибрите, втора преработка още не е готово - а минаха почти два месеца. Застудя и това ми е оправданието.

Това е отделената оцетна гъба, която сама си се разви в процеса на ферментацията и която ще бъде съхранена в буркана за следващия път.

Тогава няма да ползвам мая или друго, ами направо нея.

Знам, че тя може да оцелее много дълго време. Дори и изсъхнала, а моята е с оцет - като консервирана. Със сигурност догодина ще влезе в работа и ще даде много по-добър резултат отколкото изкуственото активиране с мая или по друг начин.

Добавете надпис

На тази снимка е моят оцет вляво и вдясно купешният Био натурален оцет.

Моят е в пъти по и най вкусен.

И да не казвам, че ми е почти безплатен - само много труд и търпение.

И преди да стигна до точната рецепта и да споделя какво и как е направено:

Готовият ябълков оцет може да бъде овкусен по собствено желание по различни начини с различни подправки:

Този е с пуснати в бутилката стръкове розмарин.

Могат да се сложат в бутилчето и други подправки - като риган, мащерка, салвия, че и биля нарязан чесън.

Те това последното става трепач ...

Пробвах и един вариант - със слагане на чили и направо ме утрепа...

Май вариациите могат да бъдат безкрайни за начините на овкусяване.

Впрочем от тези джибри може да се направи и невероятен домашен калвадос.

Ама това е съвсем друга тема.

Благодаря на всички, които бяха търпеливи да прочетат това писание до тук.

А сега различните варианти:

Първи вариант:

2,5 г смлени ябълки

250 грама захар

1 ч.л. мая

3 л. вода затоплена на телесна температура и филтрирана

След първоначалната ферментация и прецеждане

300 грама захар разтопени в 500 мл вода и с добавка на една скилидка пресован чесън

Втори вариант:

2,5 кг смлени ябълки

100 мл натурален ябълков оцет

250 граза захар разтворена във филтрирана топла вода - около 500 мл

4 л марна вода

След първоначалната ферментация и филтриране:

300 грама мед разтворен във вода

Трети вариант:

4 кг смлени ябълки

500 грама мед и

1 500 мл вода, в която е разтворен медът

След първоначалната ферментация и филтриране:

300 грама мед разтворен във вода (около 300 мл) и парче от гъбата

Изводи:

Във вариант първи - получи се много силен оцет.

Буквално трябва леко да се разреди, че ... трябва да се слагат по няколко капки

Вторият вариант - много нежен на вкус и много приятен.

За предпочитане пред останалите.

Третият вариант:

Стана много гъст, много ароматен и много приятен.

Ако ме питате, бих заложил на втория вариант.

Засега имам достатъчно количество, дал съм на Чедата, но след след време пак ще пробвам.

Това май ми е единствената публикация, след която няма да кажа Наздраве, а само - ако искате истински домашен ябълков оцет, правете смело без да се плашите.

Няма как да не стане!

П.П. 11.09.2024 год.

Допълвам публикацията с един невероятен оцет - ябълков, но малко по странен и за сметка на това много по-вкусен и ароматен:

Нарязват се ябълките на ситни парчета. Сетне както е описано по-горе се добавя една бутилка сос от нар (турски) . Продава се магазините.

След 10-15 дни се прецежда и се слага оцетената гъба.

Сетне търпение ...

След 2-3 месеца отново се прецежда и се изчаква да стане... Най-доброто време за правене е сега-септември, защото е топло и става по-бързо.

Пробвайте и няма да съжалите!

8 януари - 4-ти рожден ден на "Дзверски вкусно"

Приел съм, че рождената дата на Блога ми е 8-ми януари 2015 год., когато написах първата си публикация, въпреки че стана "видим" едва на 15-ти, защото нещо му бях пообъркал настройките.

Е, за тези години поне се научих да не ми се губят публикациите.

Смених стария телефон с нов, който прави малко по-добри снимки и който също остаря и започва да плаче за смяна.

Четвъртият рожден ден не е някакво време за равносметка, но за това време се оказва, че съм направил 975 публикации, като в някои от тях има по повече от една идея за някое ястие.

Основно си наблягам на любимите мръфки, но това не означава, че не харесвам и други неща.

Показвам само това, което се готви у дома и сервира на масата, без да се втелясвам за някакво специално поднасяне, украсяване и снимане. 

Знам, че качеството на снимките в общи линии иска значително да се подобри, но ... Някога и това ще стане.
Дали Блогът ми е популярен и дали е полезен, не е моя работа да правя оценки. Това ще го направите Вие, които случайно или поради една или причина го посещавате.
Ами горе долу това е ... Само ми се ще да кажа, че на първата му годинка беше посетен едва от 41 хил. човека.

Преди финала, в общи линии около рождената дата на блога все съм се старал да има нещо по-интересно:

2016 год.

яйца с праз и домашна луканка  
и

чудодейна рецепта за дълголетие с чесън
и
печен заек на фурна с бекон и вино

2017 год.
"Икономично" печено прасенце на фурна

Боб с печени свинска кожа и ушички

2018 год.

Мераклийски питки и не само питки

Биволско месо и кулинария

НАЗДРАВЕ и до нови срещи и през следващата, че и идни години!