Зеленчукова мусака по Дзверски

 Това просто е едно уникално вкусно ястие, което изрових от старите си тефтери - от времето когато си записвах рецептите и не правех снимки. 

 В последно време готвя предимно за двама човека като почти точно преценям колко продукти ми трябват, но този път толкова се вдъхнових, че станаха порции за повече от 6 човека.

 Бях готов поради тази причина да я нарека "зеленчукова мусака провал в кухнята" или "зеленчукова мусака за гладници", но както и да е ...

Необходими продукти за поне 6 порции:

една голяма тиквичка, два големи патладжана, една голяма червена чушка и поне две зелени (тези бяха слаботелесни - затова 5 броя);

4 средни моркова

1 ч.ч. обелени и нарязани на кубчета домати; 5-6 губи печурки; 2 големи глави лук, 5-6 скилидки чесън (винаги слагам повече);

поне 500 грама мляно месо или кайма

около 150 грама ориз

2 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци

1 с.л. от универсалната гурме сол

поне по 1/2 връзка копър и магданоз

((подправките в общи линии са въпрос на лично предпочитание)
около 80 мл олио за запържването

Преди да продължа, един малък трик за ориза.
Оризът се измива под течаща вода и сетне се залива с вряла вода от бързонагряващата кана. Може и да му се сложи щипка сол.
Водата може и да се смени поне веднъж. Всичко това за 30-а мин. Така се отмива нишестето от ориза, почиства се добре и при готвенето стои на зърна,  не се слепва. Ако престои повече време -една нощ, е необходима по-малко вода за варенето му.
И също малък трик за каймата, която ще се запържва - преди да се сложи в тигана, може да се размие с малко бульон. Или като се пусне в тигана, да се залее с кафяна чашка топла вода (или бульон) - по този начин не става на бучки и се запържва много лесно.

И още едно нещо за улеснение в готвенето:
Не е необходимо да се виси в кухнята и да се режат зеленчуците.
Може да се седне пред теле-то, да се гледат новините примерно, да си сипнеш чашка питие и да си подготвиш всичко предварително - рязане, ситнене и т.н. Сетне пред котлона всичко е много по-лесно.

В изпълнението няма нещо сложно:
При толкова продукти е желателно да се ползва голяма тенджера, че иначе трябва да се ползват поне два тигана.
Загрява се олиото, задушават се лука и чесъна; каймата, ориза, морковите, чушките, доматите, гъбите, тиквичките и патладжаните. Слагат се солта и подправките. Всичко се оставя да покъкри поне 20-а минути като при необходимост се налива малко топла вода или бульон (в случая "глътна" 1 1/2 ч.ч. бульон).

Задушените заленчуци се прехвърлят в голяма тава и заминават във фурната на 200С за около 40-50 мин.
Готовността на ястието всеки знае как се проверява.

Инцидентно ми хрумна да направя и заливка - в старата рецепта не съм писал за заливка.

За заливката се разбиват в купа две яйца, 1 кофичка кисело мляко, в което се загася 1/2 ч.л. сода, добавят 2 с.л. с връх брашно и малко сол.

Заради идеята, само 3/4 от тавата бяха направени със заливката.
Връща се във фурната и се дозапича за кратко - до зачервяване на заливката.
Оказа се, че със заливка ястието е много по-вкусно...

Мусаката е готова.
Тавата се вади и обилно поръсва със ситно нарязани магданоз и копър, от които предвидливо са запазени по малко.
Изчаква се поне 10-15 минути да се поохлади и тогава се нарязва порционно и тавата може да се сервира на масата или пък да се слага направо в чиниите. Това е най-трудният момент - да почакаш малко, че на ароматите от тавата трудно може да се устои.

Поднесена с кисело мляко, зеленчуковата мусака е невероятно вкусна.

Впрочем, на следващия ден или след пълното й изстиване е още по-вкусна.

Наистина става дзверски вкусна.

Правете смело, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Най-вкусните пържени патладжани

 Това са най-вкусните пържени патладжани, които съм правил и то не само в последно време.

 Впрочем и не чакайте някаква особена рецепта, а просто един много кратък разказ как се правят:

В двора ми тази година израстнаха ей такива едни особени патладжанчета - малко хилави, но за сметка като акселарати - на дължина бяха наддали...

Е няма да ги хвърлям, я! Ще бъдат прекарани пържени.

В Гърция бях ял едни такива като чипсчета - хрупкави и приятни, но нещо не се усещаше вкуса на патладжана - прекалено тънки и все едно, че ядеш картофен чипс.

Замислих им се доста и ги нарязах на колелца, но не прекалено тънки, а около 4 мм.  Бухнах ги с една купа, в която бях разбил 2 яйца, залях с 2 с.л. соев сос и 1 ч.л. от моята гурме сол. И ги забравих за около 2 часа. След тези два часа патладжанчета са попили яйцата и голямата част от соса.

Пресипват се в цедка или подобен съд и обилно се поръсват с царевично нишесте. Оставят се 10-а минути нишестето хубаво да се поеме.

Пържат се в силно загрято олио в тясна касерола с поне 2 пръста олио.

В този случай почти не се налага обръщането им. Пържат се буквално от двете страни  като се обърнат - от другата страна само за секунди. Пърженето става много бързо, няма пръскане на мазнина и огромна цапория из кухнята.

Вадят се на един ред върху ред върху кухненска хартия, макар чене поемат мазнина. Същата мазнина може да се ползва за още нещо, защото няма чернилки из нея и мирис на патладжан...

Слез изпържването им може да се направи някакъв доматено-чеснов сос или млечно чеснов ...

Кой каквото харесва.

Страхотно вкусни (не казвам Дзверски - думата е запазена само за мръФки).

Страхотно мезе за питието. Пържете, не се плашете, сега им е времето и НАЗДРАВЕ!

Хрупкави краставички - друг вид

 Как се правят хрупкави краставички с малко усилия и без варене и специални маринати вече съм писал. По този начин ги правя вече три години, но тази година реших да променя начина и от резултатът се оказа направо перфектен, въпреки че още е рано за оценки - след няколко месеца всичко ще е доста по-ясно.
 В описания вариант краставичките (демек корнишони, защото са най-подходящи) се нарязват на тънки кръгчета. Е, ама това не ме удовлетворява - хубаво да има цели малки корнишончета - сетне го хващаш с ръчичка и си го хрупваш ей така... и отпиваш глътка хубаво питие.
 Запазих основните пропорции:
2 кг корнишончета - по-големите се нарязват на четири по дължина
по 1/2 ч.ч. захар и сол
1/2 ч.ч. олио или зехтин
1 ч.ч. оцет (винен или ябълков, но не и оцетен продукт)
по 1 грам салицил на кг продукт
10-а -20-а зърна черен пипер
1-2 глави червен лук
6-7 скилидки чесън
1 връзка копър и 1/2 вр. магданоз
няколко лютички чушлета (може сурови или леко пекнати)
буквално 1 с.л. синапени зърна

Преди да продължа една уговорка - който ще критикува ползването на салицилова киселина (30 грама в аптеката са 0,90 лв), по-добре да замълчи и да не чете. Вредна е, но останалите ползвани консерванти са доста по-вредни. Количеството е 1 грам на килограм зеленчук, което означава, че самият зеленчук почти нищо не поема от него и при консумация в организма влиза нищожно количество - не вярвам някой да изяде едно кило краставички и да получи доза от 0,3 гр салицил - демек няколко аспирина и да не изпие в това време поне 5-6 ракии и за черния му дроб вредата да е много по-голяма.
Всякакви такива обструкции ги приемам като капризи и глезотии, защото не знаят колко пък отровен натриев нитрат има в корнишоните.
Та толкова, да си дойдем на думата:

По големите корнишончета се нарязват, както е показано.
Други на кръгчета.
На малките се отрязват двата края и се надупчват с вилица- така ще си пуснат соковете.

Зелентиите, лука и чесънът се нарязнват. - желателно лукът - на полумесеци.

Всичко се слага в подходяща голяма тенджера, добавят се захарта, солта, салицила, подправките.
Заливат се с оцета и зехтина.
Разбъркват се с лъжица, но най-добре е с ръка и се оставят да си починат поне 24 часа в другата стая - да не ти се натрапват на погледа.
Само трябва да се провери солеността на солта :) - този път попаднах на една дет е направо отровно - двойно по-солена...

След едно две разбърквания се е получило това - зеленчуците са пуснали достатъчно сок. Изобщо не е необходимо да се слага каквато и да е течност.

Следва пълнене в бурканите - гледам във всеки буркан да влезнат еднакви корнишончета и достатъчно от маринатата. Може не във всеки буркан да се слагат лутиви чушлета, а само в някои ...
Затварят се в буркани с винтови капачки и се съхраняват в мазето.
Най-вкусни стават след поне месец.
Лесно и много вкусно с невероятен резултат.
Правете смело мезето за питието и НАЗДРАВЕ!

Лесни мини мекичета - хапки

 С мекичета или нещо тестено няма кого да изненадам - почти всеки си има някаква собствена рецепта и за тестото, и за направията им, но тези са различни и в действителност доста се различават от стандартния начин на правене на мекици. Правят се с минимум продукти и с помощта единствено на вилица.

 А този път ще обясня как се правят правят доста нагледно в картинки:

В дълбока подходяща купа се слагат поне 100 грама сирене (ама защото го обичам - иначе може да не се слага); 1 ч.ч. кисело мляко съвсем леко разредено с вода или прясно мляко (за предпочитане) - около 1/4 от количеството.

1/2 ч.л. сода, която се гаси с лим. сок; 1 равна чаена л. мая, 1 /2 ч.л сол и 1/2 ч.л. захар и 1/4 ч.л. ванилена захар. Сипва се 1 с.л. зехтин или олио.  Сиренето се натрошава с вилица - впрочем, работи се само с вилица и цялата смес добре се разбърква.

На пръв поглед дозата изглежда малка, но се получава доста голямо количество. Няма пречки всеки да увеличава количествата пропорционално, по желание.

1 1/2 ч.ч. брашно започва да се спива на части в млечната смес като се разбърква с вилицата непрекъснато.

Получава се меко лепнещо тесто, но с вилицата се бърка много лесно.

Може да се добави още брашно, но това е напълно достатъчно. Нека да се остане меко и лепнещо. Като го разбъркаме - отнема буквално 3-4 минути го оставяме на топло да втасва.

Може да се покрие със стреч фолио и да се остави през нощта в хладилника и на сутринта да се пържат мекичетата.

Ето го - буквално след 2 часа (много е топло сега) престой на плота направо се е утроило като обем.

Меко е, лепкаво и направо е цялото на мехурчета.

Нека си седи така - не е необходимо да се бърка повече, а още по-малко да се меси.

Взема се пластмасова дъска или нещо подходящо. Ръцете обилно се намазняват с олио, късат се топчета с големи на орех или малко повече и се нареждат върху дъската.

Тука е горе долу 1/3 от общото количество на тестото.

В тясна касерола се наливат поне 2 пръста олио, загрява се силно и сетне силата на котлона се намаля с 1/4.

Откъснатите топчета пак с намазнени ръце се сплескват и пущат в олиото.

Внимание - пържат се много бързо и докато се оформя третото, първото направо е тръгнало да прегаря. Затова се действа бързо и не се слагат повече от две три. Наистина не стават много големи като размер, но за сметка на това бухват и стават направо дебеланки.

 Готовите се вадят в чиния върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат мазнина.

Тука се готови за сервиране и вече поръсени с пудра захар.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

На външен вид повече приличат на бухти, но определено на вкус не са, а са си направо истински домашни мекичета. Едно такова е за две хапки и бързо се хапват. Нищо, че тези бяха приготвени със сирене, вървят си и с мед, и с всякакво любимо сладко.

Тестото, което остава може да се употреби в следващите 2-3 дни за нещо друго като се съхранява в хладилника.

Просто са невероятни за закуска. 

Най-важното, цялото забъркване отнема буквално 3-4 минути, никакво месене, никакво цапотене на съдове и т.н.

Правете смело - стават лесно и са неустоимо вкусни.

Партизански гулаш

 Нямам никакво намерение да обяснявам какво е това гулаш и да отварям темата със споровете кой е автентичният и т.н.  и т.н. С две думи това си е една яхния с месо, в която преобладават чушките и червения пипер.

 Само че има и един по-особен гулаш, т.нар. партизански гулаш.

 Самото му име звучи интересно, но това наистина си е партизански гулаш (partizanski golaž). Приготвян е от словенските партизани по време на втората световна война. Та и те трябвало да оцеляват - нали храната прави борбЪтЪ, и се налагало да си готвят. Само че при тази оскъдица готвели любимия си гулаш почти без месо, но за сметка на това с много картофи и то големи и цели.

 От къде ми хрумна за него? Ами докато преглеждах какви продукти има в къщи за готвене - налични картофи и чушки, и лук и малко месо, и от някъде нещо в ума ми прищрака на вълна партизански казан. А от там още веднъж прищрака и се сетих за гулаша на словенските партизани.

 А защо за него ли? Ами не се сещам, но преди доста години бяхме почерпени с такъв гулаш и по навик исках рецепта и ми казаха, че няма рецепта, защото е партизански гулаш и се е правел с каквото има. 

 В паметта ми е останало, че месото за гулаша било каквото откраднат от немците или каквото е улучено при бомбардировките или престрелките, че можело да не се слага вино, защото ставало за сгряване, можело и без домати и дафинов лист - каквото гората даде. 
  Впрочем, доколкото знам, словенците и сега го правят като традиционно ястие по празници.

 Е, вече стана ясно - ще се готви истински партизански гулаш с каквото има:

Наличните продукти:

300 грама телешко и 150 грама свински гърди, нарязани на кубчета

3 глави лук и 1 главичка чесън - нарязани на ситно

10-а картофа- предимно малки, оставени цели и по-големите нарязани на две

3 домата, обелени и нарязани на кубчета

3 чушки - една зелена и две червени

подправки: сол, черен пипер, 1 с.л. червен пипер (поравно пушен и обикновен), 1 даф.лист, 1 ч.л. суха мащерка и 2 с.л. сушени зеленчуци (домашната ми вегета)

олио за пържене

Не ползвам брашно за сгъстяване - предпочитам да го варя по продължително

Изпълнението е лесно особено в мултитенджерата: 

Включва се на режим пържене и в загрятото олио се пуща месото на части, за да може да се пържи, а не да се задушава; Когато покафенее се слагат лука и чесъна, след омекването им чушките, след 2-3 минути и червения пипер, доматите, картофите и се налива топла вода колкото да покрие продуктите.

Преди да се затвори капака и да се превключи на програма "яхния", се слагат всички останали подправки - сол, черен пипер и т.н.

От тука нататък няма какво да се прави - програмата за 25 минути ще сготви гулаша. Може дори и на разходка да се излезе - тя ще се самоизключи и ще остане на подгряване.

Ако се готви с обикновена тенджера на котлон, няма кой знае какво по-различно. Просто се намаля силата на котлона наполовина и се оставя да си къкри. Подправките се слагат в края на варенето. Само дето не мога да кажа колко време - може би около 40 мин.

Е, от тука нататък е лесно - ястието се прехвърля от кукъра в йенската тенджера на поставка.

Запалва се свещичката - хем да подгрява ястието, хем да ни свети, защото лампата е загасена и да се почувстваме за малко като партизани.

Просто един малък разкош.

Има сосче за натапяне на залъчетата хлебец в него.

Остава да се извади леда, да си сипе питието и да се насладим на вкусния и ароматен гулаш.

Най-доброто на този партизански гулаш, че наистина се прави с каквото има в наличност и в леснотата на изпълнението.

Правете смело, наслаждавайте се на вкусната храна и да не забравяме за питието.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

"Вързано" вкусно месо

  Това в никакъв случай не е рецепта, а е идея или лесен начин да се приготви изключително вкусно месо. По този начин може да се приготви всякакво месо (свинско, телешко, овче, пилешко и т.н.), но времето за приготвяне е различно.

  В изпълнението няма нищо сложно. 

Парчето или парчетата месо се овкусяват със сол, черен пипер и любими подправки и се слагат в термоустойчив плик (плик за печене) или за сигурност в два плика. Налива се малко олио - колкото да покрие месото и пликът добре се връзва. Може да се остави така да си постои в хладилника една нощ.

В подходяща тенджерка на дъното се поставя метална решетка, пуща се пликът с месото и се налива вода колкото да покрие плика. Ако пликът е непослушен, може да му се турне една чиния отгоре да го държи кротък. Вари се около три часа на слаб котлон - 1/3 от мощността му, като се гледа водата да не завира, да не кипи, а просто да си бълбука. Единствена грижа - да не изври водата, просто се долива топла вода.

То като се погледне, си личи кога месото е готово.

Оставя се да си изстине на котлона.

После е лесно, месото се отделя, а в друга съдина отиват сока от варенето.

От сока след престой в хладилника, може да се отдели бульона от месото и мазнината. И едното и другото стават за готвене на други ястия.

След прецеждане с олиото могат да се овкусяват и салати. Стават страхотни.

Това тука са джоланчета, които са станали крехки до пълно разкапване.
Старо телешко или говеждо също става страхотно крехко.
Няма какво толкова да обяснявам - просто и лесно със страхотен резултат.
Нещо като побългарен вариант на технологията су вид.

Гулаш с месо от сърна почти по пражски

  Месото от сърна не е често срещано. Като се има предвид, че нямам слабост към лова и приятелите ми ловци са малко, па и рядко ловуват сърни, излиза че на сърнешко месо мога да разчитам само от магазина.

 Преди 30-а и повече години в София имаше специализиран ресторант за дивечово месо, където можеше да се насладиш на нещо диво. Случвало се е в чужбина да попадам в разни ресторанти или магазини, където го предлагат като деликатес.

 Е, сега поне нямаме този проблем - има магазини, където се продава най-разнообразен дивеч - че и понякога дори екзотичен.

 Та като видях месото от сърна, си купих и то определено с идеята да го приготвя по начина, по който го бях опитал преди доста години в Прага. Възпроизведох рецептата по старите записки като си спестих кнедлите (че не ми харесват), пропуснах някои неща и замених гарнитурата.

 Преди да почна, само ще кажа, че преди години при пътуване имах и кулинарна цел и се връщах поне с 10-а рецепти от страната, в която съм бил. Сигурно всичко, което съм записвал в разни тефтерчета и тефтери, няма да бъде направено и ще остане за някой друг живот, но все пак като се сетя за нещо ще реализирам и в този.

 За 4 порции са необходими максимум 600 грама сърнешко месо (плешка, бут - каквото сме намерили в магазина); 4-5 глави лук, 2-3 скилидки чесън, 1-2 картофа, 2 (или 3) средни моркова; 1 с.л. доматено пюре, сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. червен пипер (поравно сладък и опушен), 1 дафинов лист, 1 в.ч. червено вино и зеленчуков бульон (около 500 мл), 3-4 с.л. олио - в оригинал и поне 1 голяма червена чушка и един корен пащърнак.

Чел съм, че за сърнешкото е за предпочитане бяло вино, но тогава Човекът каза, че го правел с червено вино и слагал червени нарязани чушки, както смесвал олиото поравно с мас.

Моментът с чушките също като кнедлите го прескочих, защото не обичам в ястията чушки (все имам чувството, че убиват вкуса на останалите зеленчуци), пащърнака - също, поради липса на такъв в момента, а олиото смесих поравно с гъша мас.

В изпълнението няма нещо сложно:

Сърнешкото месо се нарязва на кубчета с големина 2х3 или 3х3 см. Няма нужда от някакво изкисване или някаква друга предварителна обработка (поне това месо, което се продава). Картофите и морковите - обелват и нарязват на кубчета; а лукът и чесънът на много ситно.

В тенджера се загрява мазнината и месото се запържва на части докато промени цвета си. Не пущам всичко месо наведнъж, защото започва да се "вари" и затова - на малки партиди и избутвам встрани докато всичко месо не промени цвета си и получи видимо коричка. След месото идва ред на лука и чесъна (месото може и да не се вади) - да омекнат добре, морковите - колкото да промени и той цвета си, червения пипер и доматеното пюре. 

Който ще прави класическия гулаш, преди червения пипер, трябва да сложи нарязаната на кубчета червена чушка. След червения пипер се налива виното и половината от бульона; слагат се подправките и се оставя да къкри на слаб котлон (намален наполовина). След 30-а мин. се слагат и картофите. Вари се до пълно омекване на месото - може би още 40-а минути, но това вече е различно.Необходимо е и сосът да се сгъсти максимално, но ако остане съвсем на мазнина, се налага да се долее топъл бульон.

В това време се подготвя гарнитурата - прави се картофено пюре или се сварява ориз. Могат само да се сварят картофи. Въпрос на предпочитание...

Вкуснотията е дзверска.

Остава само да й се насладим и да си кажем по няколко пъти НАЗДРАВЕ!

Телешки ядки или момици в масло

 Иде реч за един изключителен деликатес, високо ценен от истинските гурме гастрономи.

 Преди да продължа ще кажа, че рядко могат да се открият в продажба, защото от древни времена се твърди, че колячите ги прибират за себе си.

 Казват им телешки момици, но доста често по-благозвучно им наименование е ядки.

 Спокойно не бърчете нос и не започвайте да гледате с отвращение - който не е в час, си мисли, че става дума за тестисите на животното.

 Всъщност, това са тимусните жлези на животното (теле, младо говедо, агне или прасе). Представляват чифтни жлези - една по-продълговата в гърлото и една по-кръгла, по-голяма, която се намира близо до сърцето на животното. Втората минава за по-вкусна. За предпочитане са тези на телето пред агнешките или свинските, защото те са с по-изразен аромат.
  

 Ценят се, защото са не само Дзверски вкусни, но и защото са голяма рядкост - от едно животно може да се получат само два броя и то под килограм.
 Впрочем и Човекът има такива тимусни жлези - същите като при животните и те са отговорни за имунната ни система.

Ценни и зарази друго, но за тази им ценност в П.П. по долу.

Ето така изглежда тази до сърцето - около 450 грама е. Колкото е по-бяла, толкова е по-качествена.

Преди приготвянето задължително трябва да се изкисне в хладна вода за около 2 часа като водата поне един път се смени.

Определено не препоръчвам добавянето на сода, оцет, и други подобни. Може само да се капне малко прясно изцеден лимонов сок. Той дава един леко цитрусов привкус...

Следва варене за кратко (10-15 мин.) в леко подсолена вода с добавяне на един дафинов лист, по няколко зрънца черен пипер и бахар, и едно две карамфилчета.

След сваряването се изчаква леко да се охлади, нарязва се на филийки и тогава ципата около него се отстранява много по-лесно. Опитът да се махне преди варенето не е много удачен.

Препоръчвам и заваряването преди термична обработка, макар че доста хора твърдят, че можело и без нея, а направо да се пристъпва към сотирането му в масло.

Така подготвените филийки трябва да се овалят в царевично нишесте и тогава да се запържат в малко масло смесено с лъжичка олио. 

Поради липсата на нишесте, този момент го пропуснах и съжалих. 

Запържват се от двете страни до леко зачервяване - буквално за по 2-3 минути. След промяната на цвета, в тигана сесипва малко ароматен алкохол - предпочитам бърбън (около 50 мл) или пък хубаво вино като се изчаква алкохолът да се изпари.

Момиците се прехвърлят с топла съдина, а в маслото се пуща ситно нарязан лук - колкото да се сотира и с лъжичка кафява захар (или мед) да се карамелизира.

Сипва се върху момиците и се сервира.

Това е най-разпространеният начин за приготвянето им. Само да кажа, че наподобяват мозък, но са доста по-вкусни.

Остава да се насладим на този деликатес и да не забравяме за питието.

Та затова насладете му се и НАЗДРАВЕ!

П.П.
Ето един много интересен роман, на един известен автор

и в нея на 393 и сл. стр. е разказана една интересна история

А който иска да прочете повече - може да посети поне Уикипедия

Мармалад от смокини

 Няма шега - този път ще стане дума за истински мармалад от смокини.

 Смокинята ми е любим плод - просто ей така за хапване, за сладко, за конфитюри, като добавка на гъши дроб или в някои ястия. 

 Има само един проблем: понякога имат от тази досадни семчици и направо не мога да ги ям. Правил съм и мармалад - варене, пасиране и пак няма отърване от тях.

 Споделих преди няколко дни, че се сдобих с нутри блендер (хранителен екстрактор или там както му казват).

  Смилах си едни праскови за нектар, когато погледът ми попадна на купата със смокини. 

 Какво ли ще стане, ако смеля с това чудо смокините. 

 Речено и сторено. 

 Смокините бидоха измити, дръжките отрязани и самите смокини нарязани на парченца.

 Това чудо ги направи на гъста каша за 30-а секунди. Пробвах - малко безвкусно. Сложих му 3 с.л. захар и отново го пасирах. Стори ми се разкошно и тогава вместо да си го сервирам за пийване, реших да го сваря и да видя какво ще се получи.

Смокиновото пюре (600 мл) замина в тенджера с добавка на още 100 мл нектар от праскови, на 1/2 лимон, на 1/2 ч.л. ванилена захар и последва варене до сгъстяване.

Вари се докато лъжицата започне да оставя диря на дъното - вижда се каква.

Има едно единствено неудобство - трябва да седиш да него, да му баеш и да бъркаш почти непрекъснато, че като позаври и започва неприятно да прави едни мехури и да пръска.

Пробвах на слаба степен степен и под капак - та капакът стана леш и без малко да се изтърколи нанякъде.

Няма начин - ще се бърка. Добре, че бързо се свари.

От това количество излезе едно бурканче още едно по-малко и това в купичката, което ще се хапне с палачинки.

На вид не изглежда добре - цветово отстъпва - дори не изглежда добре.

За сметка на това вкусово е превъзходно - истински мармалад, ароматен и с хубав смокинов вкус.

П.П. Това беше експерименталното и пробно. Ще се направи в почивните дни значително по-голямо количество.

Сигурен съм, че който е любител на истинския мармалад от смокини ще се пробва и ще оцени резултата.

Джолан на фурна по най-лесния начин

 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:

 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.

 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.

 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.

 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.

 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.

 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...

Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 

Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 

Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!

Майонеза в нутри блендер (хранителен екстрактор)

 За майонезата как се прави съм изписал доста.

 Основно я правя с пасатора. Имам и един блендер, който си вървеше с приставка за направа на майонеза, но за съжаление за толкова години нито един не стана в него майонеза - все ставаше нещо като сос. Пробвал съм и с други уреди и се оказа, че не става. Даже с по-слабомощен пасатор не винаги става.

Преди дни на една промоция взех, че си купих ей те това чудо - хранителен екстрактор.

Купих го, защото беше на изгодна цена и защото идеята ми беше да го ползвам за сокове и подобни.

Първата работа, след измиването разбира се, беше да пробвам да направя един доматен сок. Почистих ги само от горната част - дето е дръжката; нарязох на две на три и бухнах вътре в чашата и след 30-а секунди имах направо перфектен сок. Малко сол, половин люто чушле и пей душа. Едната кана се оказа, че е с капак и се отваря и може да се ползва за съхранение и наливане на сока без да се отваря чашата.

Докато се отпивах от сока с една водка, взех да си мисля, че май съм се минал - само заради едните сокове... едни излишни пари и още един уред дет` да му се чудиш къде да го държиш.

Та за втората чаша реших да направя експеримент с направата на най простата млечна майонеза.

Поглед из Гугъл и рецепти за нутри булет - е основно само разни смутита и сокове.

Това засили желанието за експеримент:

В чашата сложих 100 мл прясно мляко, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. горчица, 300 мл олио и 1 с.л. лимонов сок.

След затварянето на чашата и слагането върху уреда (нали всичко се обръща с главата надолу) изчаках около 3-4 минути, за да може млякото да остане отдолу, а олиото изплува отгоре и го включих.

За около 30 сек. видимо всичко се сгъсти вътре.

Стана направо перфектна - в самото начало дори ми изглеждаше някак „въздушна“ от разбиването.

Който има подобен уред, нека да пробва направата на майонеза в него. 

Става перфектна.

По моя преценка дори още по-лесно отколкото с пасатор. При това само затваряш чашата с капака и въпросът със съхраняването в хладилника е решен.

Споделям, защото може да бъде от полза за някого.

За решетките на месомелачката и каймата

 За месоядно и месоготвещо като мене месомелачките са почти от първа необходимост.

 Вярно е, че предпочитам месото да е накълцано, а не мляно, защото при меленето то често става като каша, а не срязано.

 Освен механичната, която има само една решетка, имам и електрическа, която беше с две решетки - отвори 4 мм и 8 мм, но едната решетка изчезна някъде и остана само ситната.

 Преди време споделих с един приятел, че решетки за месомелачки много трудно се намират и то асортимента е ограничен. Та човекът взе работата при сърце и вложи идеи и направи тези четирите на снимката.

 Вчера ми ги донесе и веднага реших да ги пробвам: можеш ли да изтраеш, я ?!

Дори и за проба, месото за мелене трябва да е не просто студено, а почти на ръба на замръзването.

Тогава то се реже наистина, а не се намачква и не става като каша.

Та студеното месо се нарязва на кубчета и заминава във фризера поне за час - до леко втвърдяване.

На следващите снимки се вижда всяка решетка в действие. 

Трите с големите бъбрековидни отвори дадоха направо перфектен резултат - хубави едри парчета  почти като скълцано месо.

Тука най-добре се вижда - смляното месо е оформено на четири купчинки.

Най отдолу е това през кръглите отвори и то си е направо като кайма, а останалото е на по-едри парчета все едно наистина е кълцано старателно със сатър.

Доволен съм от пробата.

Та да си дойда на думата за каймата. Смесих смеленото месо - стана по скоро с консистенция на бабекова кайма.

Претегля се смеленото месо - в случая точно кило, защото и месото за мелене бе кило.

На това количество се слагат 20 грама от моята универсална гурме сол и започва месенето.

Необходима и една формичка лед.

Слагат се няколко кубчета лед, когато ледът се абсорбира, отново лед и така докато се поеме ледът от формичката. 

Каймата е готова и трябва да престои поне една нощ в хладилника. След това вече се разпределя и може да се съхранява във фризера.

Може да се ползва за готвене, за кюфтета, за кебапчета и т.н. като допълнително вече се доовкуси преди приготвянето.

Това е начинът да си приготвиш истинска кайма и да си сигурен, че е месо.