Лесна и богата баница

 В събота реших да разнообразя традиционната закуска (палачинки, бухти, катми и т.н.),  тъй като имаше един поизостанал пакет кори за баница, който и при това бе разпечатан.

 Точно с такива кори съм правил най-лесната и бърза баница, но този път реших да поимпровизирам малко и да я поразнообразя. 

 Необходими са:

един пакет кори за баница от 500 грама (леко поизпръхнали или поизсъхнали)

 1 кофичка кисело мляко, 4 яйца, 1 ч.л. сода, 200 грама натрошено сирене, 100-а грама настърган кашкавал и 50-60 грама колбас (шпеков салам);

 В изпълнението няма нищо сложно, дори бих казал, че е изключително лесно: 

Върху подходяща дъска, корите както са навити на руло се нарязват напречно с широчина около 1,5 см и си остават така като на охлювчета.

В голяма купа се смесват натрошеното сирене, настъргания кашкавал, яйцата и киселото мляко, в което е загасена содата.

Всяко едно рулце от корите се потапя в тази смес и в намаслена тава се прехвърля с лъжицата като леко леко се поразделя - да не стои плътно.

Така се нареждат едно до друго всички рулца и накрая се заливат с остатъка от яйчено-млечната смес.

С лъжицата още веднъж леко се разбърква.

  Нарязаният на тънки полумесеци колбас се набожда яко в баницата. В случая само в половината баница, но нищо не пречи и в цялата.

 Може да се добави и друг вид колбас.

 Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 50 минути.

 Всеки си знае фурната - но до хубаво зачервяване.

След това остава да й се насладим.

 Ето и няколко снимки още:

 Невероятно лесна и бърза за изпълнение баница. Цялото й приготвяне заедно с ваденето на продуктите отнема не повече от 10-а минути, а резултатът е потресающ.

 Дзверска вкуснотия. Ако се добавят идруги продукти, всеки път ще е различна. На този принцип съм правил и моята баница-пица.

Филе от сьомгова пъстърва

 Това е рецепта за направата на едно уникално вкусно мезе - филе от сьомгова пъстърва.

 Веднага без бой си признавам, рецептата не е моя, а на приятел - Стефан Стефанов, който първо ме изненада преди Великден с едно такова филе - за пробване, а след това ми прати и рецептата.

Ето я без каквито и да са промени:

Необходими са:

1 кг филе с кожата от пъстърва, сьомга, сом. Трябва да бъде на две еднакви парчета.

100 гр. Сол

50 гр. Захар

1 равна шепа хвойнов плод едро смлян (задължителна съставка)

8 – 10 зърна бахар едро смлян

1 шепа синапови зърна

1,5 – 2 с.л. едро смлян бял пипер

1 ч.л. ситно смлян черен пипер

4 -5 китки копър

 Това е снимка на неговото филе като моята заслуга бе само да го нарежа старателно, да го подложа на дегустация и да му се насладя с бърбън с лед. Вероятно с ледена водка щеше да е за предпочитане.

Приготовление:

Смесваме солта и захарта.

Със сместа намазваме филето. После поръсваме по отделно с всички подправки. Ръси се само от към страната на месото. Така приготвяме и двете парчета филе. След това нарязваме копъра и го слагаме върху едното парче филе, захлупваме с другото парче (получава се като сандвич) и загъваме в алуминиево фолио. Слага се в хладилник притиснато с дъска. След 24 часа се обръща и след още 24 часа се изважда. Почиства се от подправките, измива се със студена вода и се подсушава.

Препоръчва се нарязано върху намазана с масло филия бял хляб. Питието се избира според вкуса.

Моите бележки:

Пробвах го, но с доста по-малко количество. Хем бях го опитал, хем имах някакво съмнение. Може би заради синапеното семе. Не мога да го понасям, Е горчица ям, но дори и краставички със синапено семе са ми ... Па и шепата ми е голяма.

Затова изобщо го пренебрегнах.

Сьомга с копър си върви идеално, но на мене 4-5 китки ми се видяха адски много и ползвах само една.

След подсушаването го оставих да си повиси една нощ на простора и тогава биде нападнато, но върху препечени филийки и "на голо"- смо резнато и с питие.

Дзверска вкуснотия.

Правете смело и му се наслаждавайте.

Наздраве на всички! Наздраве, Стефане, за сполучливата рецепта!

Патешко магре с мед и узо

 За патешкото магре съм писал, писал ... но това стана много сполучливо в комбинацията с мед и узо.

 Необходимо е патешко магре (горе долу едно за двама - все пак е мезе) и подправките са на вкус.

Всяко парче се почиства (понякога откъм кожата има едни неприятни останки), а по желание може да се премахне и част от мазния пласт.

Слага се в купа, наръсва се с черен пипер, няколко с.л. соев сос и 2-3 с.л. узо.

Разбърква се и се оставя да се маринова поне два часа на хладно.

Важи принципа - колкото повече, толкова по.добре.

В тиган с незалепващо покритие (добре загрят) магрето за запича от двете страни за по 3-4 мин. като се залива с по 1-2 ч.л. мед и пак се залива с малко узо.

Вижда се как е променило цвета си и се е карамелизирало от меда.

Отгоре се слага бучка масло и се прехвърля заедно с тигана във фурната на 180С за 8-10 минути - не повече.

След изваждането магрето се премества в друга съдина, а в тигана се налива малко бульон (бяло вино, вряла вода - въпрос на желание) колкото да се деглазира и получи приятно сосче, на края - още една бучка масло.

С това сосче се залива нарязаното тънкофайски магре.

Невероятно просто дзверски вкусно като мезе.

Наздраве!

Супа коприва със забулени яйца

Рядко показвам супи, но сега има зелентии по пазаря и двора. 

За мен направията на една супа е нещо, което отнема максимум 10 минути подготовка и сетне мултитенджерата за 10 минути я приготвя.

А и започнах със Старите готварски книги и първи в тях са супите.

Ето я рецептата от 1928 год.

 

 Пояснявам "чисто масло" е зехтин.

Разликите - след измиването на копривата, я попарвам във вода за 10 минути и след това се нарязва на ситно.

Вместо лимонтозу - прясно изцеден лимонов сок и ситно нарязано лимончето.

Малкото ориз е 2-3 с.л. предварително измит.

Вместо да варя яйца и т.н., когато супата е готова внимателно в купичка се чукват едно по едно четири яйца и едно по едно внимателно се  пущат в тенджерата със супата. Съдината се затваря и след 10-а минути айцата са се самобулили и супата е готова за сервиране.

Във всяка купа се слага по едно такова яйце.

 Яйцата са станали перфектни.

 Супата, освен че е много вкусна е и много полезна и дава на организма ценно желязо.

 Като говорим за ползите, водата от изкисването на копривата се изчаква да поизстине, прецежда се през кухненска хартия и се пие.

 Хем вкусно, хем полезно.

Боб чорба със свински крачета

  С изненада установих, че в блога ми направо си няма рецепти за боб или за свински крачета, а това са са ни любими ястия и при това се правят често.

 Все съм си мислил, че да се сготви боб или свински крачета, не е кой знае каква философия и няма какво да се пише.

 Наскоро публикувах снимката на ей тази боб чорба със свински крачета и маса народ пита за рецепта.

 Така че ще взема да запълня празнината поне с тази боб чорба.

 Като казах боб чорба и се сетих, че в БГ никой не казва боб супа, леща супа, шкембе супа, а все чорба, но това е друга тема.

 Сега само ще вметна, че от няколко години ползвам мултитенджера (т.е. мултитукър) и в него варенето на боб, на крачета и др.п. си е направо песен. Затова май и тенджерата под налягане отдавна е пенсионирана и като такава е в пълна неизвестност.

 Количествата за тази боб чорба са доста условни, но все пак:

необходими са месо от свински крачета и една купичка боб (около 300-350 грама); 1 глава лук, 1 морков и 2-4 скилидки чесън, 2-3 с.л. олио и 1-2 ч.л. джоджен.

 Ползвам и 2-3 с.л. от микса от сушени зеленчуци, който си правя всяка година.

Изпълнението не е трудно, но все пак:

Свинските крачета се почистват, измиват и варят в леко подсолена вода до пълното им разкапване, т.е. месото да вземе да пада от костите. Когато поизстинат, се обезкостяват и с част от бульона се прехвърлят в подходяща съдина и оставят да се желират. 

В този им вид могат да се ползват за много неща - за пача, за чорба и за какво ли не още.

Приготвянето на боба с мултито наистина си е песен. Отнема ти не повече от 5-6 минути лично време.

Бобът се измива и слага в купата на мултито заедно с 3-4 купички вода и се забравя за няколко часа.

N.B. Сол не се слага! При предварително слагане на сол рискът бобът да си остане "дрънкащ" и хрупав е огромен.

След това мултито се включва на програма яхния (F-2 на моя), която е 25 минути и след това автоматически преминава на подгряване (за цели 24 часа). Така че когато ми дойде на ум за него, отварям капака и изливам водата като не забравям да сплакна още веднъж боба.

Около 1/3 (че и дори половината) от него понамачквам с оная джаджа за мачкане на картофи, ама не да стане на каша, ами колкото да се начупи на ситно. При боба се слагат подправките, ситно нарязаните лук, чесън и морков, олиото, сол на вкус, 4-5 (може и повече) с.л. от желираните крачета, налива се около 1,5 л вода. Затваря се и отново на същата програма.
В това време може да се свърши някаква друга работа.

Сервира се максимално топъл и обилно ръснат с чили (счукан лютив червен пипер) и оцет.
Бързо,лесно и вкусно. 
Класика. Хапваш и ревеш от кеф. А лютивкото се гаси с хубаво питие.

Пикантна салата с аншоа, каперси и ...

 Рядко показвам салати, основно като мезе към питието, тъй като си мисля, че за една салата няма кой знае какво да се каже. Само че от тази бях впечатлен и очарован и затова ще я споделя.

 Количествата са ориентировъчни:
 За направата са необходими:

7-8 рибки аншоа, 1 с.л. каперси, 1-2 малки лютиви мариновани чушлета, 1-2 сварени средни картофа, майонеза и бял пипер. Носи и идея лимонов сок.

Рибките се накъсват, каперсите - нарязват на две, а картофите на ситни кубчета. Лютите чушлета се почистват от семките и нарязват на много ситно.

 Всички продукти се смесват с майонезата добре.

  Слага се в хладилника и след час салатата е готова за сервиране.

 Украса - по желание. В случая малко пресен копър.

Лесен пикантен домашен салам

 Пикантен домашен салам, направо си звучи много добре, а когато стане ясно, че за приготвянето му не е необходимо каквото и да е особено, започва да звучи направо разкошно.

 За направата на домашните салами и за причините поради които започнах да ги правя съм писал доста и нямам каквото и да е намерение да се повтарям.

 Продължавам с времето да се убеждавам, че на доста хора не им щат купешките боклуци и в същото време се плашат да си направят домашен салам, защото трябват разни месомелачки, бъркалки, теглилки, термометри, специални черва за пълнене, пълначки, вакуум машинки и какво ли не още. В същото време си представят, че това е някакъв безумно трудо- и времеемък процес.

 Целта на тази публикация е да мотивирам хората, които искат и се плашат от гореизложените причини, да се престрашат да пробват и да разберат, че няма нищо сложно в това.

 Ето защо казвам, че това е възможно най-лесният начин за направа на домашен салам и то изцяло с подръчни средства.

 Първо ще обясня, а накрая ще дам рецептата.

1.Започва се с месото. 

Примерно, 1 кг свинско и/или телешко. Няма квартална месарница, в която да не могат да ти смелят месото на място. Имат и едри и ситни решетки на месомелачките. В никоя месарница няма да им прозвучи странно, ако човек поиска да му смелят месото два пъти едно след друго.

Пръвият проблем и решен изцяло. В къщи се слага в камерата на хладилника добре да се охлади.

За добавка - сланина или пилешко.

Сланината иска да бъде замразена във фризер и малко като отпусне лесно се нарязва на кубчета с желана големина. И пак на студено.

За пилешкото няма какво да обяснявам. Продава се обезкостено (гърди, бутчета). Действа се като при сланината.

За добър резултат температурата на месото трябва да бъде от 0 С до 12С.

2.Подправките:

Измерват се с ч.л. Не е трудно и на око да се определя количеството. Всяка подправка се продава в пакетчета - обикновено по 10 грама. Не е трудно да се раздели едно пакетче на 2 или 3 части и да се получи грамажа.

3.Смесване:

Достатъчна е голяма купа - желателно емайлирана, добре охладена. Ако няма, всякаква купа върши работа.

Ако човек няма миксер с бъркалки за тесто, смесването, става с държена бъркалка или охладена лъжица.

Докато се разбърква в сместа от каймата и подправките се пущат и 10 % от теглото бучки лед. Бъркането продължава до пълното разтопяване на леда и поемането му от каймата.

4.Пълнене в опаковка (черво, естествено, колагеново и т.н.):

Това вече може да откаже всеки. То и аз не винаги имам, дет` съм добре запазен.
Ха-ха, вместо "запасен" съм написал "Запазен". Че съм си такъв, такъв съм, но тука става дума за черва и салами, а не за мене. Благодаря на зорко четящите. 😛

Да, ама на нас не ни трябва такава. 

Достатъчен е плик за печене. Готовата смес се пълни да дъното на плика и с ръка се оформя като колбас. Останалата част от плика се навива и за сигурност, че няма да пропусне вода, може да се залепи с тиксо.

След това яко се връзва като руло. Завива се още веднъж в стреч фолио или в алуминиево фолио и отново яко се връзка с домакински конец или канап. Целта е полученият колбас да се стегне максимално, за да се уплътни и да не остане рехав.

Ако няма плик за печене, цялата процедура се извършва със стреч фолио.

Ето няколко снимки, от които се вижда как е извършено опаковането:

 Добре напъхано в плик за печене.

 Увито след това със стреч фолио като бонбон.

 И яко стегнато с канап - чак се е врязъл в колбасчето, но го е уплътнил яко.

Желателно е всяко саламче да е максимално 500 грама. Така са най-удобни за приготвяне и консумация.

На другата снимка - в няколко слоя алуминиево фолио и пак яко овързано.

Няма начин. Налага се да се направи така:

Трябва много добре да се уплътни, да не пропусне вода при нашето саламче и да не му изтекат соковете.

А и за по-хубава форма и по-плътна консистенция, трябва да се направи.

В този вариант, тъй като няма нитритна сол, не е необходимо да престоява едно нощ в хладилник, да се затопля на стайна температура.

След час от оформянето му може да се приготвя.

5.Последният етап - приготвянето на колбаса.

Вариантите са два - във фурната на печката или в тенджера с вода. На този етап по принцип, на пръв поглед без термометър за водата и без термометър за готовността на месото няма как да стане. 

Да ама не, както беше казал един виден българин, вече покойник.

Спокойно може да се мине без термометър като се спазват следните правила:

За фурната:

Пакетираното саламче се слага на решетката, а отдолу на дъното тавичка с вода. Фурната се включва на 60С с долен вентилатор за 30 минути и сетне се увеличава на 80С и се оставя така още за още час и половина, максимум два. Това важи за саламчета с тегло около 500 грама.

За варене:

В тенджера се слага вода, която да е достатъчно да покрива саламчета и се оставя да заври - дет` викат до ключ. Пущат се саламчетата, а силата на котлона се намаля наполовина. Т.е. водата да започне да къкри - всеки знае какво означава това. От този момент натакък - за 500 гр. парчета около час и половина, максимум два часа.

Ако човек има мултитукър, включва се на режим "подгряване" - работи точно до 80С топлина на водата, но времето около 2,5 часа.

И двама варианта, веднага след това следва бързо охлаждане със студена вода и престой една нощ в хладилника, преди да бъде нападнато саламчето.

Трайността - ами до 5-6 дни, но се изяжда много бързо.

Сега и лесната ми рецепта за пикантен домашен салам:

Необходими са:

800 грама свинско (поравно от плешката и гърдите)

200 грама пилешко бутче

100 мл ледена вода (лед)

подправки: 1 с.л. обикновена готварска сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. червен пушен пипер, 1 1/2 ч.л. чили (дойде в повече, но толкова сложих), 1/4 ч.л. индийско орехче и 1/2 ч.л. сух чесън.

Пояснение: солта трябва да бъде до 22 грама. Ако искаме сигурност и малко по-голяма трайност, може да се ползват 11 грама нитритна сол и 11 грама обикновена сол.

Изпълнението:

В името на експеримента месото ми го смляха на ситна решетка два пъти в месарницата, пилешкото накълцах и всичко останало направих както е описано по-горе.

Ето го след престоя в хладилника 24 часа.

Направих грешката едно парче до замразя във фризера и да престои там известно време.

Във фризера що течност има в салама, кристализира и леко нарушава структурата му и след размразяването му става леко "воден" или "воднист".

Наложи два дни да го завивам в кухненска хартия и да я сменям два три пъти дневно, докато поеме водата от салама.

Така че, ако някой реши да го съхранява във фризер, да не пропуща "изстраданото" от мене.

С този салам направих страхотна пица.

Много прилича на вкус и на вид на салам Камчия.

Правих и руска салата с него, но нещо не снимах.

Става и за сандвичи.

Много добре държи форма и се реже тънкофайски.

Мога смело да кажа, че това е възможно най-лесният за изпълнение домашен салам.

Най-доброто е, че може подправките да варират както си искаш и резултатът е гарантиран.

Лесно, бързо, истинско и Дзверски вкусно.

Може да се прави без колебание.

НАЗДРАВЕ!

Домашни кебапчета от Дзвера

 За пореден, но в никакъв случай за последен, казвам, че съм отраснал с кебапчетата като дете - "тли бабчета и една нада" - обичайната ми детска и не само детска поръчка.

 Писал как ги правя, но по нашия край има един лаф - "обърна ми се терсъ`", демек нещо се промени коренно.

 След като подхванах проучването на историята на рецептата за кебапчета и понасъбрах доста стари рецепти, наистина взех да стигам до извода, че рецептата за сегашното кебапче - 1 кг тлъста свинска кайма, 20 грама сол, по 5 гр. черен пипер и кимион и евентуално 100-150 мл газирана вода, разделени на кебапчета по 50 или 80 грама, си е направо рецепта на "Балкантурист" за заведенията. Нещо като прословутата "шопска салата", която е тяхно творение ...

  Така кебапчето е унифицирано и наложено като почти еднакъв вкус по Сите заведения из татковината ни. Хем за българина, хем и най-вече за Чужденеца-турист. Аналогично на мешаната скара ...

 Е, пак ме хвана логореята, та се връщам на същината ....

 След цялото това четене на стари рецепти, ме хвана мерака да пробвам едно ново кебапче по моя рецепта.

 Е, малко не звучи добре, по-вярно - по-старите рецепти, но адаптирано в мой вариант с наличните ми меса и продукти. Не съм ходил специално да купувам каквото и да е, а просто ползвах месища от фризера.

 За да не разводнявам повече нещата, ще кажа какво направих:

 Продукти:

500 грама свинско от гърдите, 300 грама телешко (май е от плешката), 200 грама овнешко (от бута); 25 грама сол, 150 грама лед (една стандартна формичка за лед); 1 глава лук (не съм я теглил - средна е); щипка суха балканска чубрица (демек 1 ч.л.); по 6 гр. прясно смлян черен пипер и кимион; 1 ч.л. сода.

олио за намазване на ръцете

 Приготовлението:

Месото се нарязва на кубчета (подходящи за месомелачката), овкусява се със солта и подправките (включително и содата). Лукът се обелва и нарязва на големи парчета.

Всичко това се слага в хладилника за 24 часа (може и без това, но нали експериментирам, иначе само осоляване и престой около час-два).

Месото се смила се с машинката (моята електрическа и става за 1-2 минути). След месото се смила и лука. За почистване на машинката се пуща и една тънка филийка препечен хляб.

Получената кайма се омесва добре като в нея се пущат кубчетата лед и се меси до пълното поемане на леда. (Вместо лед може да се ползва газирана вода).

Оставя се в хладилника за час два.

Като се стегне, се оформят с намазнени ръце кебапчета. За точното оформяне ползвам една кутийка от консерва доматено пюре - 80 гр. Пълня с кайма и оформям. Така всички стават еднакви. 

Нареждам ги в стиропорна подложка, завивам със стреч фолио и замразявам.

Когато реша да ги пека, вадя една тарелка, изчаквам докато загрее скарата и нареждам отгоре.

При печенето е важно да се "търкалят".

Скарата трябва да е силно загрята и добре омазнена.

В процеса на печенето, ги заливам с по малко олио, размесено със сух чесън (просто идея), 1-2 с.л. лимонов сок.

И топли и студени са еднакво вкусни.

Дори студени ми харесват много повече.

Опиталите ги, изобщо не реагираха на наличието на лук и овнешко.

Просто не се усещат, но вкусът е невероятен.

Сервирах ги с препечени филийки, макар че би следвало да се поднесат с нарязан на полумесеци лук, осолен и ръснат добре с магданоз.
А и още нещо - на другия ден не са степани.
Нямам как да опиша вкуса, но си струва да ги пробвате с любимо питие.

Стига да Ви се правят и да искате нещо истинско вкусно.

НАЗДРАВЕ за Дзвера!

Панирани кюфтета

Това не е рецепта, въпреки че този начин на направия го прочетох в Говарската книга от 1928 год. И пробвах веднага.

Кюфтетата за пържене се правят кой както си ги прави по собствения начин.

Овалват се в брашно и се оставят върху чиния (дъска). 

В купа се разбива яйце, кисело мляко около 3-4 с.л., 1/4 ч.л. сода  и 2-3 с.л. брашно, за да се получи малко по- гъста от палачинкова смес. Моето допълнение - в тази смес добавих разни подправки и ситно нарязани зелентии.

Всяко кюфте се овалва добре в тази смес и се пържи по обичайния начин.


Стават пухкави и много приятни кюфтета.

Раклет грил - начин на употреба

Това ще е най-странната ми публикация, която не бих я нарекъл и кулинарна.

Преди няколко дни ни изненадаха неочаквани "гости" (не е необичайно явление). Реших да им отвърна по подобаващ начин и бухнах на масата раклет-грила. Турнах чашките и питиетата, а покрай нас наредих разни незамразени неща.

Който иска може да гледа по-нататък - има снимки и нямам намерение да коментирам - всичко е ясно.

Най-изненадващото е, че в хола изобщо нямаше разните му там димища и смрад на скара-бира. 

Единственият проблем е в случая е половинката да ти повярва, че няма да й налага на другия ден да пере пердета.

До тук бях с приказките - останалото са само снимки и всичко е ясно. Хвъргаш върху раклет грила, печеш, прехвъргаш в чиниите, питието се лее и Ей живот, както се пееше в една песен ...

Нямам какво да обяснявам - в купичките се пече сирене, яйца, отгоре пържоли, яйца, наденички, пърленки и т.н.

Моля това да не се приема като реклама. 

Просто е практично, удобно и изненадващо готино за атрактивно посрещане на гости-

Наздраве за улесненията ни в приготвянето на ежедневната храна!

Пълнени с кайма чушки на скара

Ако някой чака рецепта, няма такава.

Това е просто един начин да се направи различно поднасяне на скучната кайма под форма на кюфтета на скара.

За човек се предвиждат поне 3 чушки - дали капия, дали сиврия (каквато има в момента) е без значение. Кайма, добре подправена като за кюфтета на скара и като за кебапчета.

Чушките се резват по дължина и почистват от семената.

Напълват се с овкусената кайма.

Пекат се на намаслена и силно загрята скара до готовност.

Всичко става за около 20-а минути.

Вечерята е готова - хем кюфтета, хем с гарнитурата.

Това е от серията- Бързо, лесно и вкусно.

Наздраве!

Агнешко с ориз и спанак

 Това в никакъв случай не е рецепта, а е просто един лесен начин да вдъхнем втори живот на останалото от вчера печено агнешко. Вероятно във всяко семейство се случва подобно нещо, а на следващия ден сякаш вече не ти се яде същото.

 Точно тогава идва хитрият начин да се сготви нещо различно.

 Изостанало е печено агнешко - О.К. 

 За всяка порция е необходима 1 к.ч. ориз, пресен лук, спанак. Количеството на спанака - поне 300-500 грама за пресния. Ако няма спанак, може да се ползва лапад или коприва. Ако ги няма- две три връзки пресен лук и няколко стръка пресен чесън. За подправянето - джоджен, сол и черен пипер.

 Изпълнението е повече от елементарно и страшно бързо:

Докато в тигана се загрява 1 с.л. масло с 1 с.л. олио, печеното месо се накъсва, на парчета. Оризът се измива добре, а пресният лук и чесън се измиват и нарязват на ситно.

В загрятата мазнина се запържват ориза, лука и чесъна, налива се бульон (3:1 части спрямо ориза) или вряла вода. Пуща се и месото, измитият и нарязан спанак (зелентии), подправките, намаля се силата на котлона и се оставя да се вари до готовност на ориза - 10-а мин. Може да се изключи и да се остави оризът да поеме цялата течност.

За 20-а минути вечерята, изключително вкусна, е готова. 

Впрочем същото може да се направи и с друго месо - не само агнешко.

Бързо, лесно и вкусно.

Наздраве!