неделя, 25 февруари 2018 г.

Пълнозърнест хляб "Фитнес" - в две разновидности

 

 По отношение на тестените изделия си подам малко традиционалост, т.е. ползвам си обикновеното брашно т.нар. тип 500 и макар да правя различни и много неща в общи линии се доверявам на него.
 Не че не съм пробвал и други разновидности, не че не съм правил и ползвал брашно от елда, от нахут, от просо и т.н. За някои дори съм писал как могат да се направят в домашни условия и да не даваме луди пари по разните там биомагазини и т.н.
 Няма и да навлизам в спорове кое по-полезно, кое има излишък от глутен и т.н.
 Няма и да разказвам, че някои зърнени култури като лимеца, елдата, един сорт пшеница сякаш са се появили от нищото преди хилядолетия, без да имат див аналог и без да има следи да са минавали някак етап на естествена селекция. Просто са се появили и в продължение на хиляди години са останали непроменени. Па ние, сега умниците, взехме, че направихме някакви тяхни ГМО модификации, които как се отразяват на организмите ни ще разберат след няколко поколения (може би като изродим организмите си)...
 Нещо се отплеснах - може би друг ще пиша повече за това, защото направо ще влезна в някоя от теориите за конспирацията.
 В момента ще се огранича просто до едно скромно разказче за първия си сериозен опит с пълнозърнесто бр гледах катоашно и направата на хляб от него и то в различни разновидности.

Любимата ми половинка попаднала на това ръжено-пшенично пълнозърнесто брашно с ръжени трици и овесени ядки. Вдъхновила се от това, че е на промоция и че е много здравословно и взела, че го купила и на скромната цена от цял един лев за пакет от 1 кг.
Донесе го, па взех да го гледам като голям камък.
Не си направих труда да търся разни рецепти, а приех, че рецептата на производителя на опаковката е достатъчна, за да й се доверя за първи опит.
Хората са си го обяснили, явно са пробвали и нямам причини да не им вярвам. Пък и опита ми в последно време показва, че някои производители дават страхотни рецепти за продукта и не трябва да се пренебрегват.
Оть` ми е за пръв път, заложих на 1/2 доза, въпреки че рецептата е за цяло кило.
Въоръжих се кантар, мерителна съдина и подхванах: точно 500 гр. брашно, точно 350 мл марна вода, точно 8 гр. сол, 7 гр. суха мая и 10 мл олио.
През едро сито пресях в подходяща купа брашното (да стане въздушно), добавих сухите съставки и водата. И тряс по челото - първа греда - стана нещо като глина, ама от оная некачествената ронливата и взех да гледам тъжно. Добавих 3 с.л. кисело мляко е 2 с.л. олио и месих с ръце яко. Получи се меко тесто, което намазних, покрих и оставих да втасва и то на топло място в бокса. След час се седеше в същия вид, ама изобщо не беше бафнало. Загрях фурната на 50С и го бухнах отчаяно вътре. След час се беше удвоило и придобило вида на снимката.
Та получих някаква надежда, че вървя в правата посока.
От тука нататък реших да направо от едно - цели две неща. Разделих тестото на две равни части и го прехвърлих в две намаслени купи.
В първата добавих 1 с.л. ленено семе и 1 1/2 с.л. запечени слънчогледови ядки.
Отново омесване, покриване с филио и оставяне на топло да втасва пак.
В другата половинка настъргах един сварен картоф и сложих 2 пълни с.л. сушени зеленчуци (от моето си производство - има всичко - лук, домат, чесън, босилек, магданоз и т.н.).

Омесих добре и също оставих да втасва.

Ето как изглежда след омесването.
Впрочем получи се много ароматно тесто.

Това е тестото със семената след втасването.
Бухна малко повече от двойно.
На първо четене, доволен съм от това, което се получава.




Сачът застлах с хартия за печене и оформих две хлебчета, които оставих да втасват върху него.
Това беше първата грешка, която отчитам. Посредата им сложих едно руло, но странично не ги "подпрях" и леко се "разляха".
Последва леко поръсване с брашно през цедка и резване отгоре по различен начин, за да си ги "позная" кое с какво е :)





Фурната заедно със сача се загрява на 220С, а на дъното й стои съдинка с вода.
След като загрее добре, сачът се вади и върху него се прехвърлят хлебчетата както са си върху хартията за печене. Затова казах, че грешката бе в неподпирането от двете страни, че при печенето леко се "разляха". 
След 20 минути температурата се намаля на 180С и се пекат общо около 40-45 минути.
Получават твърда хрупкава коричка, а от вътре колкото и да е изненадващо стават пухкави.
Последвах съвета на опаковката и едното хлебче докато беше още топло го намазах с четката с олио.
Е нещо, на външен вид не е толкова търговско, а и коричката сякаш омекна.



Ето е начупено парче от хлебчето със семена.
Пухкаво е...
Много вкусно. Може би малко безсолно, но това е въпрос на вкус...




А това е хлебчето със сушените зеленчуци.

Уханно и много вкусно.

Единственият косур на тези хлебчета е, че са леко ронливи. Иначе се режат лесно, запазват се свежи поне два дни и не пресъхват ...
Вкуснотия.
Като за първи опит съм доволен. Пак ще се прави и тогава ще споделя и евентуалните подобрения, но и в този вариант се струва да се направи.
Браво на майстора!

Домашна пушена сол - полезно предложение



 Преди време ме обзе идеята да ползвам пушена сол за осоляването на различни колбаси и риби. 
 Само че ударих на камък - уж знаех магазин, в който се продава, а се оказа, че от година нямало. Нещо подходящо не открих и в интернет магазин, освен една в опаковка от 0,125 кг на цена горе долу 6,00 лв и друга - 100 грама за 13,00 лв. 
 И бях дотук с търсенето.
 Знам, че тази дет` се продава в биомагазините на тази страховита цена е морска сол, която е опушвана на дим от букови стърготини и не мога сам да си я направя. Не че не мога да започна да си играя с опушването, но тази процедура от години я отлагам. 
 Не знам защо впрочем и не мога да си обясня, въпреки че имам подходящо барбекю - точно такова, на което да се извършва опушване, имам и други подходящи съдини. Сигурно някой ден ще "узрея" и ще започна да опушвам разни меса ...
 Всичко това определено не може да ме спре като си наумя нещо. За сметка на това имам малко течен дим и реших проблема с него. В същото време съм чел, че морската сол подобрява качествата си като опече във фурната до хубаво покафеняване. 
 И така на 1 кг морска сол ръснах 1 ч.л. течен дим, разреден с 2 с.л. бърбън, разбърках добре и във фурната на 230 С за около 20-25 мин., докато солта добре покафеня. След охлаждането става леко на бучки, но това не е проблем, тъй като просто трябва леко да се начука и пак си става на кристали.
 Мислех да сложа повечко течен дим - например 1 с.л., но и с това количество се усеща доста силен аромат на пушено, но в крайния продукт усещането е много фино, нежно и ненатрапчиво.
 Така проблемът с пушената сол биде решен успешно.
 На кг сол 5 мл течен дим, няма какво да коментирам дали е вредна или не. Определено считам, че вреден ефект няма.
 Тази сол е подходяща и приготвяне на колбаси и рибочета с леко опушен аромат.

Домашна сланина като опушена


 Как се прави домашна сланина съм писал вече и нямах намерение да правя нова публикация, тъй като си мислех, че няма какво да се пише повече. Само че тази е направена по различен начин и затова ще споделя начина на направията й.
 Първата и най-съществена разлика е, че за осоляването ползвах моята домашна опушена сол. Как се прави съм писал тука (но май ще направя отделна публикация).
 Количества нарочно не давам - всичко зависи от количеството на сланината, солта - също, а и няма как да се пресоли. На всеки е известно, че в колкото и сол да сложи, тя ще си поеме необходимото количество. Подправките също са въпрос на предпочитание, а какво съм слагал, ще се види от описанието.

Сланината се нарязва на парчета с желана големина и слага в подходяща съдина с капак.
Смесват се поравно едра морска сол и пушена сол. При нея се добавят черен пипер, чубрица, лютив червен пипер, смлян дафинов лист, 1 ч.л. смлени семена резене. Сланината обилно се "затрупва" с тази смес, отгоре се залива с чашка домашна ракия. Съдината се затваря и заминава на хладно. Тази престоя на терасата точно 21 дни, като два три пъти я обръщах вътре в кутията.
След този престой за осоляване, парчетата сланина само се остъргват от солта.
В тенджера се слага достатъчно вода и се оставя да заври.
Парчетата сланина се пущат във врящата вода по едно или по две и то буквално за по минутка - колкото сланината да промени цвета си и стане леко прозрачна.

Следва леко подсушаване и овалване в подправки. В момента поради наличието само на нея, ги овалях в балканска чубрица.




Следва закачане на куки и провисване на терасата за около 10 -а че и повече дни.

След това - опаковане във вакуум или стреч фолио и във фризера.

Всичко на всичко - половин час работа и 35 дни чакане да стане.

Резултатът - невероятно крехка сланина, която направо се топи в устата и при това невероятно ароматна с лек оттенък на опушено.

Дзверско мезе.
Наздраве!

събота, 24 февруари 2018 г.

Лаврак на фурна във фолио


 Това е най-лесният начин да се приготви дзверски вкусен лаврак.
 Приготвянето му отнема буквално минути и вероятно става по-бързо отколкото да напиша как се прави.
 Необходим е по един лаврак на човек, сол, лимон и зехтин. 
 Естествено, без алуминиево фолио няма как да стане.
 То в случая направо няма какво да се обяснява:
 Лавракът се почиства с остър нож от люспите и от вътрешностите. Измива се добре, осолява се на вкус и обилно се поръсва отвътре и отвън с прясно изцеден лимонов сок.
 От фолиото се откъсват големи парчета, които се намазняват със зехтин и след това лавракът се завива като в плик. Важното е единствено да е плътно затворен, за да не се разтече.
 Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 20 максимум 25 минути.
От тук нататък няма какво да се обяснява. Най-досадната част е да се почисти от перките и кожата.
И остава само да се насладим на истинския вкус на хубавия лаврак, който си върви с любимото питие.
Каква ще е гарнитурата е въпрос на желание.
НАЗДРАВЕ!

петък, 23 февруари 2018 г.

Банички със спанак и сирене


 Утре е Тодоровден - има си традиция да се правят питки или нещо като гевреци във формата на подкова. Да ама това за деня, а за закуска нещо не пречи да се отпретнат едни лесни банички със спанак и сирене. Още повече, че в момента на пазарите има бол пресен и млад спанак.
 С тези банички няма да изненадам никого, но те се различават от обичайните, които се правят със спанак и ориз. 
 Необходими са кори за баница - за предпочитане от по-дебелите, печени на сач. (За тези банички ползвам от триъгълните кори).
 Количеството спанак и сирене зависи от броя банички, но за 12-14 броя е хубаво да се ползват 500 грама пресен спанак, поне 300 грама натрошено сирене, две яйца и 3-4 с.л. кисело мляко. Така стават направо богати банички.
 необходимо е и малко олио за намазване на корите и отгоре - още по-вкусно с разтопено масло (но при тези цени на маслото ?!).

 Изпълнението е направо елементарно:

Спанакът се почиства от дръжките, измива се и се задушава в тиган с малко масло (олио), буквално да омекне. След като изстине, се нарязва сравнително на ситно и смесва с натрошеното сирене, яйцата и киселото мляко. В широкия край на кората се слагат две с.л. от сместа и внимателно се навива като сърма.
Подреждат се в намаслена тава една до друга.
Готовите банички се намазват с олио и с рядката част от плънката. При загребването се ползва лъжица с дупки и така само по-гъстата част влиза в баничките, а рядката остава за намазване отгоре.

Пекат се до хубаво зачервяване в предварително загрята фурна на 180-200С за около 40 мин.
Най-добре е към 40-та минута да се проверят дали отдолу са се опекли (като с лопатка се повдигнат леко).
Изчаква се малко да изстинат и се сервират.
Вървят си с айрян, компот, сок.
Правил съм и добавка на задушен лук, с добавка на 2-3 с.л. брашно и 1/2 ч.л. бакпулвер, с добавка на подправки, но така ми харесват най-много, защото се усеща най-силно вкуса на спанака.
Който иска, може да добави към плънката и малко сварен ориз, но на мен така не ми харесват.
Невероятни за закуска.

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Колачета по селски


 Няма да навлизам в спорове що е то мекиче и що е то колаче, макар че на външен вид доста си приличат. За мене, мекичетата са само брашно, вода и мая. 
 Колачетата са това, което правеше Баба - с кисело мляко и яйца. Сипваше в една голяма купа брашно, чукваше поне две яйца, изсипваше кисело мляко и в него содата и солта и бъркаше с голяма дървена лъжица. Накрая омесваше. Сетне пържеше в смес от мас и оливие. Нямам спомен някога нещо да е мерила с чаени чаши или разни мерки, та камо ли пък да е теглила. Имахме паланза, но на нея се теглеха други неща.
 Както и да е. 
 Рецептата ми е адаптирана към съвременните условия и я споделям по начина, по който я правя (впрочем също на око), но все пак ще дам мерки:
За тестото:
 Брашно - половин пакет (около 500 грама)
 Кисело мляко - малко повече от 1/2 кофичка (те сега са по 0,4 кг, та значи около 250 мл)
 яйце - 1 голямо или 2 малки
 Сода бикарбонат - 1 ч.л. с връх
 Сол - 1 ч.л.
 Захар - 1 ч.л. с връх
 3 с.л. олио
За пържене - олио. Най-добре е да се ползва касерола (с по.малък диаметър и по-висока) - такава поема по едно колаче и макар да се слагат 2-3 пръста олио, разхода му не е голям.

Изпълнението е лесно:
В киселото мляко се загасява содата.
В подходяща купа се слага почти цялото брашно (като се отделя 1 ч.ч. от него), добавят се солта и захарта и се разбърква с вилица. Сипват се млякото наведнъж и  яйцето, като бъркането с вилицата продължава до получаването на еднородно тесто. Сетне се добавя и отделеното брашно и с ръце се омесва до получаване на меко еластично тесто (като при нужда се добавя още малко брашно). Тестото се намазва с олио и оставя на топло да си "почине" за 20-30 мин.
Олиото се загрява в касеролата и силата на котлона се намалява с 1/3 (така няма опасност да прегорят, а ще се изпържат до хубаво зачервяване).
От тук нататък няма какво да се обяснява: с добре намаслени ръце от тестото се късат топчета, оформят като тънък кръг и се пържат.
Остава само да се насладим на вкусните домашни селски колачета, които си вървят и със сирене, и със сладко, и с мед.

Тарама хайвер от лаврак


 Който си е с късмет, гладен няма да остане.



Да ти донесат пресен пресен лаврак и при чистенето в него да откриеш ... какво ли може да се открие в един лаврак ?









Ами ей това - истинско съкровище - хайвер.

Хем си имаш риба, хем си имаш деликатес ...















Първият ми порив бе за мезе от пържен (паниран) хайвер, но това количество за четирима? То няма да има дори за запълване на някоя дупка в зъб, та камо ли да му се усети вкуса.
Е, значи ще се прави тарама хайвер. Ама не можело от пресен неузрял ... Нека да проверим.
Хайверът (2 с.л.) внимателно се почиства от ципите и обилно осолява с 3-4 с.л. сол и оставя на стайна температура. Поне за 6-7 часа. 
Сетне се измива под течаща вода през цедка и заминава в купата на пасатора. Добавят му се 2-3 с.л. олио и една нарязана на кубчета средна глава лук. Може да се добавят 2-3 щипки бял смлян пипер (примерно 1/4 ч.л.). 
Пасаторът се потапя до дъното и започва да се пасира на най-силна мощност. За около 30-а секунди става почти еднородна маса и започва по малко да се налива олио. В един момент, след наливането на около 150 мл олио, започва много да се сгъстява. Тогава се наливат 2-3 с.л. много топла вода и оставя малко да си почине (че пасаторът вече е позагрял).  Разбиването продължава като се доливат бавно още 150 мл олио. В края на пасирането се добавя поне 1 с.л. лимонов сок. 
Ако е много гъст, може леко да се разреди с още малко топла вода.
Налага се да се опита и на сол.
Следва кратък престой в хладилника и вече може да му се насладим.
Признавам си, правил съм тарама хайвер от много видове риби, но този за сега ми хареса най-много. 
Получи се много пухкав, бял и ароматен.
А вкусът просто не мога да опиша.
Печена филийка и студена водка - какво повече може да се иска?

неделя, 18 февруари 2018 г.

Домашен бекон


  За първи път няма да се впущам в каквито и да е обяснения - нито що е то бекон, нито то що е панчета или сушени свински гърди. Това го оставям за друг път.
 Само ще маркирам, че в това, което ни го продават за бекон има толкова странни неща, че е по-добре да не се яде. Затова и не купувам подобни неща.
 В последно време ми прави впечатление, че по месарските щандове продават едни такива тънки парченца под заглавието "бекон" и то на цена, от която свят ти се завива. А в действителност, в много от случаите, това е т.нар. осмянка, подребрена или коремна част на прасето, която е най-евтината част на прасето и в същото време най-вкусната. Други приемат, че беконът е обезкостената част на свинските ребра. Всеки е в правото си. Все пак в нашата кулинария понятието бекон не е съществувало до скоро.
 Пак се отплеснах и затова направо минавам към направията. За различни сушени деликатеси от свински гърди вече съм писал, но този път направията се различава и затова ще я споделя.
 Необходими са свински гърди без кост или парче от т.нар. осмянка. Количеството е по желание.
 В интерес на истината, купувам по около 1,5 кг, правя ги и като видя, че започват да свършват идва ред на новата партида.
 Подправките и др.п., както винаги са за кг месо:
сол - 25 грама (10 грама нитритна и 15 грама обикновена)
соев сос - 2-3 с.л.
захар - 5 грама
черен пипер - 5 грама
чубрица - 6-7 грама

за овалването - смес от чубрица, черен и червен пипер
Може и да не се овалва в подправки, а да се сложи в дамски чорап и така да се суши. Но понеже този път бе оваляно в подправки, ги споменавам.

В изпълнението няма нищо сложно:

Месото се оформя с остър нож на правоъгълни парчета с желана големина и се слага в подходяща съдина с капак (стъклена, емайлирана и т.н.). Всички подправки и солта се смесват и втриват в месото. Оставя се на хладно място поне за три дни като когато се сетите за него, се обръща.
След тези три дни (може и повече), месото се подсушава, овалва в подправките, закача се на кука или му се нанизва конец и заминава за сушене.

Както казах, по-удачно е да се сложи в чорапче. Така с тези подправки малко му се променя вкуса.

Нека си повиси така десетина дни - на остъклената тераса му е най-комфортно.
Сега февруари, както е хладен (не студен и температурите не падат под 0-та), е направо благодатен за сушене.
Добре е да се претегли и по загубата на тегло, става ясно как върви процеса на сушенето. Като загуби 30-35 % от първоначалното тегло , значи е станал идеален.
Тук на снимката е на 4-ти февруари.
Към десетия ден може да се резне парче и да се опита.
След  пробата, ако случайно се окаже солено, може за няколко часа да се изкисне в бяло или червено вино и да се продължи със сушенето.
Ето го на 17-ти февруари, резнато и нападнато.
За 13 дни на терасата е станало.
Невероятно крехко и вкусно.
Дзверска му работа.
Има и вариант в сместа за мазане да се сложи и чимен и ще стане "кайзерован" бекон, но на мен не ми допада вкуса, защото се отдалечава съвсем от бекона.
Страхотно мезе и няма да обяснявам как си върви с питието.
Мога да кажа само едно - правете, хапвайте и НАЗДРАВЕ!

събота, 17 февруари 2018 г.

Картофени банички


 Нямаше да се сетя да направя тези картофени банички (рулца или там каквото станаха), ако не бях видял в една баничарница да продават картофени банички, които на външен вид приличаха на тези със сирене. И си припомних вкуса на родопския клин с картофи и ...
 Ама нямаше да съм си Я, ако не пробвам нещо по-различно. И ето го резултатът - нещо страхотно вкусно.
 Точно за тези са необходими:
5 големи картофа - около 500-600 грама
за подправянето им - сол и черен пипер на вкус; 1/4 к.л. индийско орехче, 1/2 ч.л. риган (или чубрица- въпрос на предпочитание), няколко стръкчета пресен копър и магданоз, както и масло около 25 грама
100-а грама кашкавал (гауда, ементал или друго твърдо сирене, може и моцарела. Със синьо сирене ще стане трепач)
150-а грама шунка или колбас какъвто има
кори за баница. Най-добре е триъгълни печени на сач. Или обикновени пак на сач, защото са по-дебели. Ако са обикновени, трябва да се слепват две по-две и да се нарежат в подходящ вид.
Количеството на корите зависи от количеството на плънката и колко ще се слага. При мене излезнаха 12 парчета.
Необходими са също така поне 2 яйца, олио за мазане на корите и олио за пърженето.

Изпълнението е изключително лесно:

Картофите се сваряват, обелват и пасират на пюре - могат да се намачкат и с вилица. Слагат се всички подправки и маслото, както и ситно нарязания копър и магданоз. От колбаса се отделя едно парче - около половината от него, което се нарязва на много ситно и се добавя към пюрето. Всичко се омесва много добре.
С четка кората леко се намаслява. В широкия край се слага малко картофено пюре, отгоре резенче от кашкавала и резенчета от колбаса и отново пюре.
Количеството е по желание, но горе долу са 2-3 с.л.

Кората се навива на хубаво стегнато руло - завива се все едно се правят сарми.







Така се процедира докато плънката свърши.
Нареждат се с "шева" надолу - така по-добре ще запазят формата си.
След това яйцата се разбиват в подходяща купа. Може да им се добавят и 2-3 с.л. прясно мляко.
Всяка баничка се потапя добре в яйцето, но съвсем леко да попие от него и е готова за пържене. След потапянето се оставят буквално за 20-30 секунди да го попият.
В подходяща касеролка се сипва олио (около 2 пръста), загрява се добре и сетне силата на котлона се намаля с 1/3, т.е. пържат се на 6-та степен от 9.
Пържат се по 2-3 броя, като се обръщат до леко зачервяване.

Ето ги в разрез - кашкавалчето се е поразтекло.
По-вкусни са като поизстинат малко, но нямаше кой да ги чака.
Могат да се поднесат с някакво млечно-майонезено сосче или млечно чесново такова и да се топват в него.
Въпрос на предпочитания.

Дзверска вкуснотия.











П.П. Сега и втория начин на направията - за тези, които не са любители на пърженото.
Тавата за печене се застила хартия за печене и оваляните в яйчната смес банички се нареждат в нея на малко разстояние една от друга. Могат дори леко да се притиснат с ръка - да придобият леко плосък вид.
Могат да се ръснат и със сусам.
Пекат се в предварително загрята на 180С фурна - до зачервяване.

П.П. Най-доброто на тези банички е, че носят всякакви вариации в зависимост от наличните продукти. Само наблягам на това, че със сирене или моцарела ще бъдат просто невероятни.

Още по-добро е, че могат да се поднесат като предястие, че дори и като гарнитура - на едни пържоли като мене.

Конски суджук


 Скоро писах за конските кюфтета и споменах, че намерих къде може да се купи конско. Поради тази причина правих този конски суджук, но по различен начин и затова ще го споделя и доста се различава от начина, по който съм правил преди това конска наденица.
 Веднага уточнявам, че разликата е не само в съотношението на месото, но и в солта и подправките, а те са както следва:

Съотношение на месото:
 75 % смляно конско, 15 % смляно свинско от плешката и 10 % прясна сланина, смляна замразена на най-едрата решетка

Подправки на кг, готова смес:
сол - 20 грама (по 10 гр. нитритна и обикновена готварска)
захар - 2 грама
черен пипер - 5 грама
кимион -3 грама

Нищо друго. Но тава не пречи всеки да си измени съотношението на подправките и да добави и други по собствен вкус.

В изпълнението няма нищо особено: месото се нарязва смила, омесва добре с подправките и престоява на хладно за 24 часа.
Пълни се в свински черва, които не се връзват, а само увиват през 20-а см.
Суши се около 10-14 дни на проветриво място, като първите дни се пресова леко, за да вземе плоска форма всяко парче.
Тези дни времето бе сравнително топло (без отрицателни температури) и за 10 дни стана. Дори мога да си призная, че леко го "изпуснах" и стана малко по-твърдо отколкото исках.

Лесно, бързо и Дзверски вкусно.

Наздраве!

петък, 16 февруари 2018 г.

Пържен телешки (говежди) дроб - по различен начин


 Това не е рецепта, а по-скоро един различен начин да се приготви вкусен и крехък говежди, телешки, че и свински черен дроб.
 Необходими са - черен дроб, сол и черен пипер на вкус, едно-две яйца и малко олио за пръжването.
 Разликата е единствено в начина на изпълнение:
Дробът се измива добре и се нарязва на тънки филийки с дебелина около 0,5-0,7 см и с желана големина. Най-лесно се реже, когато дробът е полузамразен.
Предпочитам да е като малки пържолки. С остър нож се обелва ципата на дроба и се отстраняват всички вени и др.п.
С тъпата страна на ножа всяко парче се начуква леко.
В купа се разбива яйцето заедно с малко черен пипер. Парчетата дроб се овалват в яйцето и оставят да престоят така поне 30-а минути. Колкото повече, толкова по-добре.

В тигана се загрява малко олио (най-добре е поравно олио и масло или олио и гъша мас).
Парчетата дроб се пущат в силно загрятата мазнина и буквално след 30-а  - 40 секунди (като се появи отстрани леко зачервяване) се обръщат и пържат също толкова и веднага се вадят. Солят се на вкус веднага след изваждането от тигана.
Може да се поднесе с домати, зелена салата, картофи или някакво пюре - въпрос на желание.

Резултатът е невероятен крехък пържен дроб.
Бързо, лесно и дзверски вкусно.

вторник, 13 февруари 2018 г.

Банички от триъгълни кори


 Всъщност това не е баница, а съставна баница от няколко малки банички, които след опичането лесно се отделят и стават индивидуални парчета.
 Направията е изключително лесна:
 Необходими са триъгълни кори за баница. Продават ги в пакети най-често по 26 броя, но 26 банички ми се виждат много и затова ползвам половината за една доза.


За целта ползвам ей такива турски, каквито на нашия пазар има постоянно. Има и български.
А в краен случай може да се ползват и обикновени, които да се нарежат на триъгълници, но не си струва труда, след като има готови.
Освен корите, са необходими стандартните продукти - поне 3 яйца, 300 грама сирене; 1/4 кофичка кисело мляко; 1-2 с.л. брашно и 1/2 ч.л. сода, както и олио за намазване (макар че ползвам разтопено масло).
На едно от яйцата се отделя жълтъка за намазване отгоре.
В направията няма нищо сложно.
Яйцата се смесват с натрошеното сирене, киселото мляко, брашното и содата.
Всяка кора се намазнява леко, в широкия й край се слагат две с.л. от сместа, крайщата се подгъват и навива на руло. Готовите рула се нареждат в намаслена тавичка едно до друго. 
По желание могат да се ръснат и с малко газирана вода.
Отгоре се намазват с разбития жълтък в 2-3 с.л. прясно мляко и 1-2 с.л. олио (или разтопено масло).
Пекат се на 180С в предварително загрята фурна за около 30-35 минути или до хубаво зачервяване.
Печенето става доста по-бързо отколкото на обикновена баница.
След като са готови, се вадят, нареждат върху решетка и завиват с кърпа за 10-а минути.
Ето и едно вече нападнато парче.
Хем сочна, хем с хрупкава коричка.
От содата и брашното в плънката леко набъбват и стават още по-вкусни.
В интерес на истината, правят се доста по-бързо, отколкото описвах в момента.

Носят и всякакви вариации: сиренето може да се замени с извара или да бъдат поравно; Може да се направят с картофена плънка и с праз - направо неустоими; Може да се добави и настърган кашкавал.
Често към края на печенето ги наръсвам с настърган кашкавал.
Да не казвам пък каква Дзверска вкуснотия стават с кайма. Е стига толкова, че ще се олея и ще трябва да ходя да пека пак банички.
Вкуснотия голяма са и си заслужава да се направят.

петък, 9 февруари 2018 г.

Кебапчета в було с изненада


Както е обичайно при мене, това пак не е рецепта, а просто един начин да разнообразим скарата - този път кебапчетата, и да бъдат поднесени по оригинален и още по-вкусен начин.
Необходими са кайма за кебапчетата, която можем да си приготвим сами или пък готови, на който не му се занимава с това.
Було - В месарниците макар и рядко продават було, а може и да се поръча. Като попадна на такова, купувам в по-голямо количество и съхранявам във фризера.
За плънката- кашкавал, някакъв вид сирене или ситно нарязана кисела краставичка, мариновани гъбки, смесени с настърган кашкавал и т.н.
В изпълнението няма нищо особено:

Булото се нарязва на правоъгълни парчета. Не е страшно дори и да се накъса.
Кебапчето се сплексва, в средата се слага плънката и внимателно се затваря като с ръце се оформя в продълговатата му форма.
След това внимателно се увива в булото и с ръце се притиска да заеме правилната форма на кебапче.

Хубаво е известно време да престоят на хладно или във фризера.
Такива кебапчета се вадят от фризера и могат да се пекат буквално след 10-15 минути на загрятата скара и стават много сочни.

Просто и лесно, но обикновеното кебапче става Дзверски деликатес.

Наздраве!