Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката домашна наденица. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката домашна наденица. Сортиране по дата Показване на всички публикации

понеделник, 13 август 2018 г.

Бутер бохчички с наденица



  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне
Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.







 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.


 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.












Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!

сряда, 4 ноември 2015 г.

Домашен суджук


Стана вече ноември и започна да застудява. Значи почти е време да започнем да правим домашните мезенца. Може би ще направя няколко публикации за тях, но като за начало ще започна с един домашен суджук.

А за някого може и да и е интересен любимият ми суджук от конско.

Продукти: 0,350 кг телешко (от бута); 0,350 кг свинско (бут или плешка) и 0,300 кг свински гърди (за предпочитане е с ребрата, които се отделят и отиват за печене).
Свински черва (сушени, солени, замразени - каквото има на пазара или по месарниците).

Подправки: 18-22 грама сол, 5 грама фруктова или кафява захар; 5 гр. черен пипер; 7 грама кимион; 1 гр. млян кардамон; по 1 ч.л. суха чубрица и мащерка; 
За любителите на по-пикантното и 1 ч.л. лютив червен пипер или чили.

(Принципно за суджука се предвиждат 20 гр. сол, 3 гр. ч.п., 7 грама кимион и в общи линии е това, но моите подправки са изброените по-горе и става по-вкусен)

 Нарочно давам количествата за кг, макар че под 5 кг не си струва да се започва правенето.

Приготвяне: Месото се нарязва на произволни малки парчета и в подходящ съд се смесва с всички подправки. 







Оставя се да престои на хладно поне 24 часа.




Тука си почиват 10 кг в голям пластмасов леген, завити с домакинско фолио.
На следващия ден месото се смила с месомелачката (на малка или едра решетка, въпрос на предпочитания). 
По принцип за суджуците препоръчват смилане на едрата и повторно смилане на ситната решетка.




С риск да ме критикуват, предпочитам изобщо да не се мели месото, а да се накълца със сатъра на много ситно. За целта имам хубав тежък сатър и подходяща дебела дъска (направо цял кютюк).
Накълцаното на ситно месо (или смляно) се омесва още веднъж и се оставя да престои отново поне 12 до 24 часа.
 Свинските черва се подготвят като се измиват и накисват в хладка вода (около 40 С) за 20-30 минути.



 С машинката за мелене на месо и приставката за пълнене червата се пълнят със сместа и връзват през 20-25 см или на желана дължина.


(Внимание! Водката и пепелника са задължителни за майстора)




 готовият продукт - може да си престои и известно време, преди да бъде "обесен " за сушене.
 Въпрос на предпочитание...





 Не мога да им се нарадвам!










  
Сушат се на проветриво място като вечер се превалват с точилка или бутилка, за да получат сплескана форма. Обикновено за 2 до 3 седмици изсъхват и са готови за консумация.


П.П. Това е базовата рецепта. Както подправките, така и някои добавки са въпрос на желание. 
Понякога слагам витамин С - по 5-6 счукани таблетки на кг месо. Играе ролята на консервант.
Понякога слагам и праз и се получава домашна наденица, която я оставям да съхне без да се увисва като подкова и сплесква толкова много.
Много добър резултат дава и добавката на хубаво червено вино(мерло, каберне или мавруд) в месото - около 50  мл на кг месо.

П.П. 28.04.2022 год.:
Ще ми се да направя едно две уточнения. Желателно е цялата обработка на месото да се извършва при ниска температура - до 8-10 С.
Сетне вместо да се валират, след втория ден могат да се пресоват между две дъски и отгоре туба с вода за тежест.

четвъртък, 12 май 2016 г.

Хамур от разни мръФки на фурна


























Това е едно невероятно вкусно ястие, което просто си няма рецепта и име и по съществото си представлява някаква компилация от какво ли не, както и се появи самото то - плод на поредната фризерна ревизия.
Нарочно няма да пиша и количествата, но месото общо е над кг и е достатъчно за куп народ.
При ревизията на фризера бидоха открити: варено свинско месо, пуешко месо - от бута и от маншона; телешко; 1/2 свински варен език; едно парче домашна наденица; парче свински врат;
От шкафа - буркан мариновани манатарки, а от касетката - стръкове пресен чесън и лук, 1 глава червен лук, 4-5 скилидки чесън, както и един поизостанал патладжан, както и около кг картофи.
Изпълнението е като за човек, дет не е готвил в живота си- лесничко, ама колкото си искаш:


  Гъбите се нарязват на сравнително едри кубчета, свареното месо се накъсва произволно, а езика се нарязва също на произволни парчета.
 Останалите меса се нарязват на кубчета.
 Картофите се слагат в мултитенджерата да се сварят.







В голям тиган се запържват (задушават) телешкото - поне за 10-а минутки, след него и останалите месца - свинското и пуешкото. Добавят и нарязаните лукове, патладжана.

Налива се бульон и се добавят свареното месо и гъбите и се оставят да покъкрят на котлона около 20-а минути.
В това време картофите са сварени - обелват се, докато са топли, леко се осоляват и опиперяват (Индийското орехче е много подходящо към тях) и с малко сос от къкрещите месца се намачкват на пюре.




Месата в тигана се осоляват, опиперяват и им се добавя малко риган и малко чили (въпрос на желание) и се прехвълят в тавичката, в което ще се пекат. 
Отгоре им се прави един плътен слой от картофеното пюре, който може "за красота" да се набразди с вилицата.





Така подготвената тава заминава в загрятата на 200С фурна за около 40-50 минути - докато картофеният слой отгоре хубаво се зачерви.
 В картофеното пюре може да се настържи и кашкавал и да се добавят куп други неща ....








Поднася се с разни салати.
На снимката се вижда моята порция -обилно осолена и опиперева, че ми дойдоха в малко.

Страхотно ястие и мезе към питието.






П.П. защо "хамур" ? - ами защото значи - смесвам, както и тука - смес от куп мръФки по малко... 

събота, 13 юли 2024 г.

КЮФТЕТА ОТ КОНСКО -луканкови

 


    Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи. 
    Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско". 
    Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето. 
    Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.
    Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.
    Луканките и суджуците от конско или магарешко  са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...
    Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.
    В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:
Като купя повечко конска кайма я разделям на 500 грама и я вакуумирам. Така във фризера може да издържи и година (не се е случвало), но запазва изцяло качествата си. А това количество за двама човека е предостатъчно.
Размразяването правя в хладилника от днес за утре.
Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.
Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.
И така 500 грама конско мляно (кайма), 1 средна глава настърган лук; 4-6 кубчета лед; 1 ч.л. сол , 1 и 1/2 с.л. от моята готова подправка за луканка (оказа се че не съм я публикувал в блога, което ще направя най-скоро) , още 1/2 ч.л. черен пипер. За 2 -те с.л. домашна галета вече писах.
Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.
Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.
След ваденето от хладилника с леко намазнени ръце оформям бъдещите кюфтета като правя топки.
Каймата все още е доста студена към този момент.
Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.
С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид. 
В някои от тях - има изненада.
И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.
Готовите кюфтета задължително се слагат в тенджерка с капак. Така се задушават и стават идеални.
За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.
На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.
Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.
Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.
Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:
Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2  лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.
За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.
Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.

Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция. 
Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

Домашна луканка - лесна без черва и без специални обвивки


 Вече много съм писал за домашните деликатеси - луканки, суджуци и наденици, па и други видове сушеници.
 И колкото и да е странно, много често въпросите са - ами от къде да си купим черва, колагенови обвивки и т.н.?
 Специално за това съм направил доста публикации - как да не търсим черва или обвивки, а да ползваме други подръчни материали, с които можем много лесно да постигнем невероятно добри резултати.
 Не случайно в блога ми най-популярна е рецептата за Домашна луканка - суперлесна,без черва, без марли
  
  Друга много популярна рецепта е тази за ползването на марля - Домашен суджук (наденица) в марля.
  При направата на домашни салами съм обяснявал, че може да се ползва домакинско фолио, алуминиево фолио, плик за печене, както и хартия за печене.

 В публикацията си Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки като Бонус съм писал накратко, че хартията за печене може да се ползва и като обвивка за сушене на луканка, наденица или суджук. Независимо от това, реших да направя една отделна публикация, че да е по-полезно и човек да не се рови из блога, па и да се рови като не знае какво да търси, няма как да го намери.


 Там съм обяснил, че от хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.
 Сега допълвам, че това става доста по-лесно, ако хартията за печене е леко овлажнена.

 За направата на луканка, може да се ползва някаква друга форма - пластмасова например, за да стават всички еднакви.

 Може и направо върху хартията - да се сложи каймата за луканката, да се увие и да се овърже като бонбон от двата края. Желателно е пристягането с връв на няколко места.

 Също така за постигането на значително по-добър резултат е много важно пресоването на луканковото "бонбонче" - някъде след втория ден от провисването за сушене.

 Впрочем, в хартията се суши малко по-бързо, самата тя по-лесно се отделя и бели. 
 А за готовността, вече съм обяснявал многократно: тегли се, надписва се и като загуби около 35 % от първоначалното тегло, значи е почти идеална.

 Ами това е ... правете смело. Вариантът е пробван при мене и е дал суперски резултат.
 А и ако не Ви се занимава много много с направията, като си купите месото, нека Ви го смелят в месарницата. За 15-а минутки ще я овкусите с желаните подправки в къщи, ще я объркате и оставите за поузрее на хладно 24 часа и за максимум час поне 3 кила ще бъдат увити и подготвени за сушене.

П.П. Не гледайте снимката: просто тука си "икономисах" няколкократното пресоване и стана малко рехава наденичката, но това да й е кусура - беше Дзверски вкусна и приятна за хапване.

неделя, 27 януари 2019 г.

Почти мързелива наденица тип "чоризо"


 Едно от любимите ми занимания в бърлогата на Дзвера е да правя колбаси и салами и да експериментирам с най-различни вариации. Много често съм казвал, че правя малки количества - просто ей така докато си блея пред ТВ-то и си слушам някой филм. Понякога това, което искам да получа не става, друг път се изненадвам от Дзверския резултат. В общи линии споделям най-сполучливите опити, за които съм сигурен, че дори и лаик да го прави няма как да не стане.
 Сега ще обясня и тази направо мързелива наденица.
В кварталната месарница продават едно такова особено месо - "за готвене". Някаква смес от месни изрезки - бут, плешка, гърди, филе и т.н. Цената му е повече от приемлива - 5,69 лв/кг.
В последно време купувам от него, защото се убедих в качествата му. Вземам или кило, или две. Мелят ми го на място - или на едро или на ситно. Правя икономия и от меленето.
Като се прибереш в къщи имаш истинско мляно месо.
Може да си направиш домашна кайма (няма да обяснявам сега), може направо да пристъпиш към правенето на домашен колбас.
Само обикновено го оставям една нощ в хладилника или на терасата, ако е студено. Но може и без това.
Месото се слага в подходяща съдина, вече е претеглено и не е проблем според теглото да се слагат подправките.
За кг смляно месо: по 8 грама нитритна и обикновена сол; 3 грама захар, 5 грама черен пипер; 12 грама пушен червен пипер и 10 грама лютив червен пипер.
Омесва се много добре. Колкото повече, толкова по-добре. Дори не е необходимо да се оставя за 24 часа да престоява на хладно.
Цялата тази процедура отнема 15-а минути.
В това време се слагат червата в хладката вода да се отпуснат.
За такова количество - кило или две, не е необходимо дори да се цапа машинката за мелене на месо. 
Пълненето става на ръка и отнема не повече от 30- а минути.
Готовите наденички се връзват, надупчват с игла да излезе въздуха от мехурчетата, където го има. 
Оставят се една нощ на топло и на другия ден отиват за сушене.



От червения пипер така хубаво са си променили цвета.
Заради непостоянното време не ги суша на терасата, а в сушилнята - на постоянна температура от 16С, с вентилатор.



На 13 януари бидоха сложени в сушилнята и на 26-ти бяха готови.
Идеално изсъхнали, но все още приятно меки.
За вкусът нямам думи - като чоризо и дори не са толкова пикантни колкото очаквах.

Е, в интерес на истината са наистина мързеливи - за 1,30 кг готови наденички всичко на всичко работа около 45 минути.

Можех и да я оставя по-мекичка или по-суровичка, но за разлика от испанците нямам намерение да я готвя, а смятам да си я хапнем като сухо мезенце.

Правете смело, стават лесно и НАЗДРАВЕ!

вторник, 11 януари 2022 г.

Детски пуешки кренвирш

 

    За кренвирши в блога ми няма да намерите каквото и да е. Особено за домашни. Целият проблем им е в кутирането или т.н. наречено смилане на каша. Домашният блендер не върши същата работа, защото трябва да се блендират малки количества до 200-300 грама и то наистина до пастообразна маса.
    Кренвиршът е особено "животно" сред домашните колбаси - иска си наистина пасиране до идеална кашичка, за да стане. Останалите салами могат да се смелят на решетка 2, 4 или 6 мм и ще станат, но туй ти ми трябва да стане нещо много различно. Пробвал съм съм ли не какви домашни уреди и все не става. 
    Този път купих един блендер с 4 ножа, някакво китайско чудо и реших за мънинькия наследник да се пробвам. И не само да се пробвам, ами и и да направя един наистина детски кренвирш.
Както винаги, започвам с обясненията. И както винаги казвам, че на онези,на които им е скучно, да затварят страницата и да си мълчат тихичко в ъгъла. Дори няма да си губя времето да ги коментирам.
Купувам от кварталния магазин пуешки бутчета замразени. Бяха по 3,00 левчета за кило, но и тях ги хвана инфлацията - вече са по 4,00 лв килцето. Ама не мрънкам...
Кожата се премахва с финес (става за един особен колбас - ще пиша друг път), а бутчето се обекостява като се отделят ония неприятни жили, и нарязва на ситно. Излишно е да обяснявам, че цялата процедура се прави на ниска температура - между 0С и 8С.
Всякакви ципи, жили и други подобни се резват и отделят за едно бульонче заедно с костите и малко зеленчуци.
Тъй като си говорим за детски кренвирши, подправките и солта са минимални.
Не ползвам нитритна сол - т.е. има я, но е само 2 грама, а останалата е 16 грама. За леко подправяне и промяна на вкуса - 4 грама млян бял пипер и малко по-малко от 1 грам индийско орехче.
Само че месото не е достатъчно, за да станат кремвирши - трябва да има добавки: лед или ледена вода, сухо мляко и т.н. 
Реших всичко това да го заменя с готварска сметана.
Месото биде изтеглено - точно 1 100 грама. И прецених, че 2 опаковки по 200 грама няма да дойдат в много. Малко повече са от нормалните 15-20 %, но реших да поема риска с бульонен оттек.
Дойдох до най-неприятния ми момент - блендирането на месото. Докато с кеф мога да си седя и да си обезкостявам, тази процедура ми е направо мъчение.
Та на малки партиди месо в блендера с добавка на студената сметана и като гламав натискаш бутона и опипване на мотора да не прегрее...
Както и да е устисках - получих нещо като кашеста консистенция, но не и чак толкова финна както ми се искаше.
Опитах да я прекарам през цедка. Луда работа - наистина става перфектно гладко, ама в цедката артиса толкова материал, че поне половината трябваше да се изхвърли. Па и това дет премина през нея е основно смената и нищожно количество месо.
Реших, че и малко да е по-едричко не е толкова болка за умирачка. По-важен е вкусът, наль тъй?
Последва пълнене в тънки колагенови черва за ловджийска наденица (просто нямах полиамидни за кренвирши).
В този случай влезе в употреба малката пълначка за колбаси, която свърши добра работа. Чак ме изненада, въпреки че малко пропущаше през уплътнението на буталото. Китайска му работа.
Доста се позачудих дали ги оставя да престояват, да "зреят" и т.н. Ама в тях няма нитритна сол (тези 2 грама не ги броя), подправките от своя страна мното добре се смесиха при блендирането. И Затова както си ги бях напълнил - едно много дълго, повече от метър, а останалите по 40-а сантима, заминаха направо във фурната.
Позволих си една волност, след като ги тупнах в нея: ръснах ги отгоре ей така зарад идеята с малко пушено цървено пиперче...
Процедурата във фурната я спазих стриктно - от 50С с вентилатор до 80-90С, през 10С на всеки 20 минути. Със слагане на тава на дъното напълнена с вряща вода като вдигнах температурата на 70С.
Не забивах термометър в колбасчето, то при тонкъв тънкаж къде да го боцнеш?.
Просто прецених, че два часа са напълно достатъчни и след това време ги извадих и бухнах в студена вода за 30-а минути. След това в хладилника за една нощ.
Признавам, че след измиването не се стърпях и веднага нападнах едно парче- вижда се на снимката - начупеното, и биде ръфнато незабавно. Голяма вкуснотия.
Без бой си признавам, никакъв бульонен отек. Плътна консистенция - държи си формата добре, бели се и се реже лесно.
Та почти голямата част биде обелена, нарязана на парчета и веднага вакуумирана в пакетчета - колкото за едно хапване.
Предполагам, че поради липсата на нитритна сол трайността ще е не повече 4-5 дни и затова по този начин с вакуумирането.
Две парчета от онези по 40-ата сантима обесих на остъклената тераса. Нека да си се подсушат малко... И взех, че ги "загубих" сРед останалото пране почти за седмица.
Тука е мястото някой да ме попита - защо детски кренвири? 
Ами много просто - само чисти продукти, без каквото и да е вредно и с минимум сол.
По-здравословно от тях, здраве да е....
Ето ги вакуумираните. Сигурно ще устискат поне 20-а дни в хладилника.
Вижда се, че не съвсем приличат на традиционен кренвирш - поради липсата на нитритна сол, не са променили цвета си - стоят леко бледи. Това, че не месото не бе смляно до идеална "каша" също си личи. Стоят някак си леко зърнести, но това да им е дефекта.
Признавам си честно, продават кутери за домашна употреба, но цената им е направо безумна и не си струва. Разликата е минимална с промишленото производство, а и при домашно произведеното ние не се мъчим да направим промишлен продукт, а нещо здравословно и наистина вкусно.
Ако целях и цвят, бих добавил малко сок от червено цвекло, но не намирам защо трябва да го правя.
Та нали няма да ходя на конкурс, а ще си го хапваме с домашните?!
Е, те тука е едното "забуравено" парче за почти 6 дни на терасата. 
Изсъхнало е много добре, променило е цвета си към керемидено червено.
За обелването се наложи предварително да ги намокря и след това да ги обеля.
Нарязох ги леко под диагонал. Оказа се, че е станало невероятно мезе - нищо общо с кренвирш каквито са вакуумираните парчета. Прилича на шпек с леко опушен аромат - него го има и в кренвирша.
От един и същи продукт се получиха два съвсем различни вкуса и две съвсем различни изделия.
На тази снимка се вижда световната разлика...
Преди да продължа нататък, искам да кажа, че това е един напълно различен кренвирш.
Първо, при нас не е прието да се правят от пуешко, а от пилешко.
Второ, добавката на готварска сметана го променя невероятно много.
Трето, рандеманът е направо изненадващ - от 1500 грама продукт в червата, след фурната - 1 050 грама (при положение, че около 250-300 грама отидоха в бонус-рецептата)... 
Четвърто, цената - 4,80 за пуешкото, 3,60 лв за 400 грама сметана. Странно, нали?
Петто, вкусът - наистина дзерска вкуснотия, която надмина всички мои очаквания...
Така че може да ми се доверите и да се пробвате - много по-лесно е отколкото го обяснявах и оревавах заради блендера.


А сега и нещо бонус за най-търпеливите:
При пълненото артисаха около 300 грама, добавих им една филийка хлебец накиснат в прясно млекце и още малко солчица и църно пиперче.
Оформих кюфтенца пръжнах в почти без мазнотийка до зачервяване от срам от двете страни.
Станаха дзверска му работа и с малко горчица и запърженото в мазнотийката червено цвекло като гарнитура станаха невероятно вкусни.
Не съм очаквал, че от пуешко, сметана и туй онуй ще станат такива кюфтенца.
Без да се заричам, следващото ми изделие ще да е една огромна партида кюфтета направени по този начин ...
Така че правете смело и се наслеждавайте на нещо наистина дзверски вкусно и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!