Показват се публикациите с етикет сладко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сладко. Показване на всички публикации

вторник, 8 септември 2015 г.

Шоколадово сладко от сини сливи

 Ще бъда кратък - надали има някой дет` не е правил сладко от сини сливи. По-вероятно е даже всеки да си има и собствена изпитана рецепта. И все пак това сладко се различава от останалите и затова го споделям.
 Сладката обикновено ги правя в мултитенджерата (кукъра демек) като в купата слагам измитите и почистени плодове, захарта и след като си починат така до другия ден включвам уредчето и за 30-а минути сладкото е готово.
 От петък в купата отлежаваше 1 кг почистени от костилките сини сливи заедно с 300 гр захар и 1 ч.л. ванилена захар. А за събота сутрин имах "заявка" за вкусни палачинки.  Та за палачинките направих и сладкото, което се оказа ей по-така и страшно се хареса.
 Тъкмо подхващах да правя палачинките, вече бях включил мултито на режим ориз/каша като видях в шкафа кутия с какао. И ми хрумна да им бухна в сладкото малко натурално какао. Сложих 3 с.л. без връх и добавих още 100 грама захар. 
 Стана невероятно шоколадово сладко от сини сливи ...
 Заедно с палачинките единия ден и катмите на другия ден направо си се изяде от раз...
 Една две снимки:
 и самото сладко (с малко несполучлива снимка) - на следващото правене, дано снимката да стане по-добра
 Така че - не е рецепта, а просто един малко по-различен начин на направа на сладко, което стана изненадващо вкусно.
 Все някой пък и може да опита ...
 

понеделник, 7 септември 2015 г.

Сок от смокинови листа


За сока от смокинови листа прочетох някъде из нета, но не помня къде - дори не си спомням точни пропорции. Беше няколко часа преди да си тръгнем от Созопол. На бърза ръка набрах една торба с листа (имаше смокиново дърво до нас) и го направих още като се прибрахме - дет викат хората, не бяхме разтоварили багажа и го сложих да се вари.
Юрнах се да го правя веднага, докато листата са си свежи. Па и обичам смокините като плод, на сладко и на ракия даже. Да не говорим за сладко от смокини - този път от всички разновидности си накупих от бабите в Созопол, защото знам, че няма да имам време, а тях си ги познавам и знам, че си го варят истинско домашно. Та сок или сироп от листа нямаше как да не запали интереса ми.

Самият сок се прави много лесно и описвам как го направих:
30 листа се измиват и с горе долу с 2,5 л вода се варят около 30-40 минути. Варих ги в мултитенджерата (кукъра де). Поради недоверието си, добавих и един салкъм черно грозде ...



 Сетне се прецежда през кухненска хартия; оцедената течност се връща в тенджерата и се добавя захар - на 2 л. течност сложих 800 грама захар. Вари се до сгъстяване - като вдигнеш лъжичката да капе... бавно
Като при сладката. Слага се лъжичка лимонтузу и сетне в буркани  и с капачките надолу.
 Ами това е...
 Оказа се невероятно ароматно - листата са в пъти по-ароматни от самите смокини - в много от тях има нещо като плодово мляко(сок) - млечен и лепкав. Дори и гроздето не се усещаше ...


 Разрежда се по желание... с ледено студена газирана вода или просто вода. С няколко бучки лед.



Просто е невероятно ароматно на смокини, за да запазя този аромат - не съм слагал нищо повече.

П.П.
Чак след като го направих проверих - Йоланта Делибозова, май първа го е пуснала, дано не греша. 
Аз го видях на друго място и бях скептичен, но го направих и съм доволен. И мисля, че не трябва да се възприеме като мода, а като нещо наистина вкусно. 
Впрочем върви си страхотно с водка...

Благодаря на Йоли.

неделя, 23 август 2015 г.

БИРЕН МЕД или сладко от бира


  Като прочетох вчера из Нета, че една американка поради липса на плодове в килера и изобилие на бира, си направила конфитюр от бира, че и бизнес от това - продавала по 3000 бурканчета седмично с цена 4,50 (???? !!!!) паунда за бройка, направо изумях.

   Идеята ми хареса - аромата на хмел и сладко, е нещо нещо невероятно.

   И изобщо не се замислих повече - грабнах първото попаднало в ръцете ми кенче бира, чаша захар и пакета с пектин и се подхванах с направата.





          Експеримент първи:
Отдавна правя сладка и други подобни единствено в мултитенджерата (демек кукъра), че идва много удобна за тази цел. Изсипах бирата, включих на програмата "готвене/яхния" - с продължителност е 30 минути и като взе да се пени, сложих и чашата захар. Разбърквах няколко пъти и се сетих, че съм забравил да сложа пектина. И без да се замисля започнах да сипвам направо от пакета. Точно 3 сек. ми бяха необходими, за да осъзнах в какъв филм се вкарах - всичко стана на бучки....


И се захвана едно прецеждане, бъркане и докато не пуснах пасатора в тенджерата, нещата не се оправиха.
Да, ама вместо да стане каквото очаквах, стана нещо като мармалад.


Вижда се много добре на снимката.

Страхотно върху филийката с масло.


Върху палачинката се размаза като мед.


И много бързо бъде омахан с палачинките.










Невероятно вкусно и по-скоро дъхащо на плодове с много слаб привкус на бира. Чак тогава се сетих да видя кенчето от бирата - оказа се слаба бира с лимон и някакъв горски плод.

Хареса се, но не беше каквото си представях.

и затова последва:






         Експеримент втори:                                   
Тука вече се подходи "по-професионално" - всичко се замерва и заснима.




Изходните продукти са същите: 1 кен бира от 0,5 л, но силна "Астика", 1 ч.ч. захар (без малко) и 1 ч.л. пектин и 1/2 ч.л. лимонена киселина.


Като се насипе половин чаша захар, се слага пектина, разбърква се със захарта и се добавя останалата захар.

Бирата се сипва в купата на мултито и се включва на програма "готвене/яхния" за 30 мин.

Може и в тенджера, но трябва да е доста голяма, защото доста кипва - ще се види.


Когато бирата заври, се слага захарта (с пектина) и се разбърква малко.

Някъде около 20-тата минута сместта направо е тръгнала "да ни търси" - всичко е на пяна и е стигнало почти до ръба на купата. От този момент на- татък, трябва да се бърка почни непрекъснато.
В това време и програмата приключва 30-те минути.

Отново включваме на същата програма, но варенето и бъркането продължават не повече от 10 минути. Усеща се по бъркалката - по-трудно се бърка и като я вдигнеш, не се стича по нея. Слага се и лимонтузуто.
Изключва се след 2-3 минути и се оставя за няколко минути да изстине. От пяна става течно със съвсем малко пяна, която се отделя с решетъчна лъжица.


Пресипва се през цедка в буркан, който се затваря и обръща върху капачката си.

 Разбира се, оставя се и малко за окусване в купичка.

 Невероятно вкусно.

 Прилича на гъст мед и затова "БИРЕН МЕД" с лек дъх на хмел, сладък и ароматен.

 Става за филийка, за палачинки, за глазиране на печено месо и т.н. и т.н.










Подходящ е и за деца - алкохолът е изпарен изцяло, а има само лек бирен аромат... 

 Пък и децата обичат, кой знае защо, бирата.

 Страхотен е ...

 Просто нямам думи. 






П.П. 13.09.2015 год.

Преди кратката почивка на морето пак направих същото, но този път беше с друг вид бира. Затворих буркана обърнах го и го оставих в шкафа. Днес случайно попаднах на него - оказа се, че се е желирал напълно - направо с нож да го режеш.
Предполагам, че след като престои повече, заради пектина в него, се желира яко...

понеделник, 10 август 2015 г.

Мармалад от черен бъз

Август е - черният бъз всеки момент ще се появи.
Изобщо няма да говоря за ползата от него и лечебните му качества.
Има доста начини на съхранение, на употреба и т.н. Просто ще споделя, че един от тях е под формата на мармалад и как го правя поне от две-три години.

Най-разпространеният начин, който съм срещал е, че зърната без се изцеждат яко и изцеденият сок се вари до готовност. В много от описанията дори и липсва добавянето на захар.
Независимо от това, го правя по-различно и все на някого ще му допадне...
Необходими са 2 кг черен бъз зърна, 1 кг захар и малко усилия ...
Бъзът се поставя в съдената, в която ще се вари и се посипва със захарта и оставя да престои една нощ. Вари се почти до готовност и както е топъл, на порции се пасира с пасатора и прецежда през голяма цедка като се разбърква с лъжичка.




 По този начин, се отделят единствено твърдите зрънца и остава една хубава маса, която бързо става на мармалад.







Това е така прецедената маса, която се връща на котлона, вари се малко, добавя се една идея лимонтузу и още топъл мармалада се разлива в бурканчетата, които изстиват обърнати върху капачката.









Страхотен мармалад, но все пак не трябва да се забравя, че е основно с лечебна цел и се хапва по-малко - 1-2 лъжички (предимно на гладно).













П.П. по същия начин правя и мармалад от боровинки и къпини, тъй като и те имат едни такива семенца дето ме дразнят.

П.П.А най-хубавия мармалад от боровинки съм правил като на кг боровинки съм слагал по 150 гр. черен бъз.