Пилешки "пушен" сушен салам

 Напоследък ми става все по-трудно да измислЮвам имена на разните му там домашни салами или деликатеси. Ето и сега - на никой нищо няма да му стане ясно с това заглавие. Ама както и да е. Все ще намеря някакво решение. Па и нека това да ми е основният проблем.

 При тези цени на свинското реших да си направя експеримент с направата на сурово сушен деликатес от пилешко месо. Правил съм салами и шунка с пилешко и резултатът винаги е бил много добър. Наскоро правих сушена наденица (суджук) с патешко и беше направо върховна. Преди това съм правил суджук с пуешко и също беше дзверска вкуснотия.

 Та да се върна на същината не експеримента:

В кварталния магазин попаднах на едни пилешки бутчета без кожа и на цена от 3,20 лв, че нямали търговски вид и хората не ги купували.

Та се награбих с цели 2,5 кг като реших, че от тях ще направя поне два вида изделия. Долната част ще обезкостя и ползвам като цяло парче, а горната - за направата на наденицата, суджука, салама или там каквото стане. 

Понеже пилешкото си е месо без всякакви мазнини, си приготвих и около 200 грама прясна сланина. За нея няма какво да обяснявам - полузамразява се и се реже много лесно на кубчета и т.н.

Цялото бутче се резва напречно през ставата и се получават двете парчета. 

Горното се обезкостява много лесно и нарязва на парчета с произволна големина - поне 2х2 см. Около 1/3 от месото леко  се понакълцва на по-ситно, ама без много престараване - хем да е ситно, хем да не стане съвсем на кайма.

На долното бутче ставата при разделянето е отсечена и много лесно се обезкостява като с ползва онази хитра джаджа за чистене на ябълки от сърцевината. Напъхва се вътре костта и с леко завъртане и натиск към горната става и хоп цялата кост е извадена без зор. Долното бутче е запазено цяло с една красива дупка по средата, която впоследствие може да бъде напълнена с нещо (но сега не пиша за долните бутчета - те са за друга история).

Естествено, изрезките и костите не се изхвърлят. От тях с малко зеленчуци става разкошен бульон, с която може да се сготви, да се направи супа или свари ориз, т.е. пълно оползотворяване на материала и безотпадъчно производство.

Нарязаното и скълцаното пилешко месо се смесва със сланината и подправките и солта и оставя да си се овкуси 12-24 часа. Заради сигурността и салмонелата ползвах 2/3 нитритна сол и 1/3 обикновена.

Май вече е ред и дам конкретните количества, както бяха претеглени:

едно кило, от което 850 пилешко и 150 грама сланина;

22 сол, от които 14 грама нитритна и 8 грама обикновена;

5 грама едро смлян черен пипер;

3 грама пушен червен пипер;

около 5 грама чубрица.

Съвсем обрано откъм подправки, но реших да заложа именно на това - нали е експеримент.

Пълненето е ясно: направо през фунийка - три парчета по около 300 грама в колагеново черво и две парчета в сухо свинско черво.

Саламчетата бидоха провесени на терасата след претегляне и етикетиране.

В експеримента не се предвижда пресоване - нека така си висят и си  се сушат.

Тези дни понеже навън си е студено и палим камината, едното парче го окачих отстрани - колкото да си се опушва и суши от толинката.

Изкара ей така една нощ и сетне още два дни на терасата.

Останалите парчета си се сушат още на терасата.

Но това беше нападнато.

За мой късмет се оказа именно онова експериментално парче, в което освен подправките, бях сложих и съвсем малко ситно натрошени орехи - почти до смляно състояние. Като количество - на 300 грама - около 1,5 с.л. смлени орехи.

Ето го резнато - на сол идеално. Подправките съвсем леко се усещат - можело е да се сложат още малко.

Съвсем лек вкус на пушено - дали от пушения червен пипер или от дима на камината, не знам...

А за слагането на орехите вътре няма да коментирам - направо придават съвсем друго измерение на вкуса. 

За следващия път ще знам - слагам ли орехи, задължително и малко коняк ...

Много добра консистенция - държи страхотна форма.

Беше сервирано на гостите и посрещната "на Ура" ... 

Като резултат - много успешен експеримент - получи се наистина невероятен домашен деликатес. И ако не знаех, че е от пилешко, почти не може да се познае...

Върви си и с питието и най-важното, вкуснотия е и страхотно мезе.

Правете, наслаждавайте се на вкуса и НАЗДРАВЕ!

Салам от пилешки бутчета тип "Камчия"

 Като става дума за домашни колбаси просто нямам умора. Правя, струвам и все гледам да отпретна някое домашно колбасче - едно да се суши в хладилника, друго - варено, трето във фурната. 
 Всичко това се дължи на факта, че без колбас и без месо, все едно съм си гладен. Дори да спретна нещо постно, то обикновено е като гарнитура на нещо печено. 
 В интерес на истината,обаче много рядко правя нещо от пилешко. Не съм му голям почитател и това си е. Само че този път попаднах в кварталната месарница на пържоли от обезкостени пилешки бутчета на цена 6,00 лв. Идеята за пържола на скарата много ми хареса, но взех, че се награбих с цяла тарелка за 10 лв.

Пържолките добре ги мариновах, пекнах върху подложката на BBQ masters. Поднесох с печени кайсии.
Станаха дзверски вкусни, но ми артисаха още около кило и половина.
Сетих се, че имам едни такива полиамидни опаковки като за хамбургски салам и веднага реших да направя един такъв по-особенен пилешки салам.
Малко се позамислих и реших да наподобява салам Камчия, който се характеризира с аромата на чесън.
Речено, сторено и се подхванах.

То пилешките бутчета разделих на три части - по около 500 грама.
Едната част я смлях на каша в чопъра заедно с малко лед (около 100 грама), 3 скилидки чесън и 50 грама червено цвекло. Това с идеята да промени малко цвета, че иначе пилешкото става много бледолико и неугледно.
Втората част просто я смлях на едро в блендера, ама без престараване да станат парченца.
Третата, просто я нарязох на кубчета, на ивички.
Излишно е да казвам, че всичко това се прави с добре изстудено месо - под 10С. 
Температурният режим е много важен за крайния резултат.

Така смляното месо се обърква добре, претегля се, за да може да се изчислят солта и подправките.
На 1 кг се слагат 20 грама сол - поравно нитритна сол и обикновена сол; 5 грама захар; 7 грама едро смлян черен пипер, 1 грам смляно индийско орехче, горе долу и толкова пушен червен пипер.
За водата и чесъна казах по-горе. Тъй като носи до 10 % допълнително течност, а бях сложил 100 грама лед, добавих и 50 мл водка.
Следва хубаво омесване, завиване с фолио на купата и в хладилника поне за 48 часа.
Общото тегло на подготвената смес излезе точно 1 600 грама.

Ето я каймата след 48 часа в хладилника.
Леко червенее от цвеклото в нея.
Би трябвало да ползвам само сок от червено цвекло, но се оказа, че и самото цвекло не променя вкуса, след като е смляно с пилешкото до каша.

Полиамидното черво се залива с топла вода, връзва се от едния край и с лъжица се пълни подготвената кайма.
Сетне се увива добре като бонбон, връзва се и се пристяга с конец, да уплътни добре.
При нужда тук таме се бодва с игла.
Задължително се оставя на топло място - демек в кухнята, докато саламчето стане с температурата на стаята. Нали преди това е било около 8-10 С.

След напълването на първото черво, в остатъка от каймата сложих по 2 с.л. белени слънчогледови и тиквени семки.
След разбъркване, се напълва и второто саламче.

Голямото си е както писах, а малкото - със семките.
Общо тегло в този вид - 1 602 грама.

Нататък процедурата е ясна. В по-голямото се забива сондата на онова по-умно термометърче, което се наглася да ти пиука на 72С.
На дъното на фурната се слага тавичка с вряла вода и се започва от 50С на вентилатор с постепенно увеличаване на температурата до 80С с по 10С на всеки 30-а минути.
Сложих го във фурната към 20,00 часа.
След около 2,5 часа термометърчето изпиука, че е стигнало 72С и веднага последва вадене, обилно поливане със студена вода и след това в хладилника за през нощта.
След като добре изстина, го претеглих - общо двете парчета 1,400 грама. Дал е фира от около 200 грама - направо много добър рандеман - горе долу колкото месо беше вложено, толкова и излезе като краен продукт.

Около обяд биде нападнато с острото ножче.
Много добре държи формата, реже се лесно и на тънкофайски.
Личат си различните видове месо, а едро смленият черен пипер особено се подчертава.
Чесновият аромат не е натрапчив, макар че се усеща добре, но по един леко пикантен начин...
Мислех, че три скилидки на 1,5 кила са много малко, но този се оказа особено ароматен и добре, че не съм залитнал в слагането на повече чесън ...
Единственият косур му е цветът - не е типичният червендалест цвят на купешките колбаси... Само че това си е напълно обяснимо.
Правете смело и се наслаждавайте на този толкова вкусен и ароматен пилешки салам.
Не е трудно - иска само малко мерак.
НАЗДРАВЕ!

Лимоново-чесново печено бутче

 За поредно споделям един лесен метод да променим начина за печене на до болка познатите ни пилешки бутчета, с който стават неустоимо вкусни.

 Нещата са много лесни - необходими ни са по едно пилешко бутче на човек (за по-ящните), един лимон, скилидка-две чесън, масло и сол и черен пипер на вкус. Това за овкусяването на бутчето.

 Примерно за една бройка: Настъргва се кората на 1/2 лимон (след старателно измиване); на 1/2 от лимона се почиства вътрешността и се нарязва на ситно; 1 скилидка чесън се пресова. Маслото, настърганата кора от лимона, вътрешността му, пресования чесън, солта и черния пипер се смесват добре. 

 С ръка или с остро ножче кожата на бутчето се отделя от месото, т.е. отлепва се като се оставя на долната кост както си е цяла. Бутчето се намазва обилно с лимонено-маслената смес и кожата се връща обратно на мястото си.

 Отгоре се поръсва с идея сол, черен и червен пипер. 

 Бутчето се оставя така в хладилника за час два - колкото да се овкуси.

 Другата половина от лимона се нарязва на кръгчета. Върху част от тях бутчето се полага да полегне и отгоре му още едно резенчета лимон. В тавичката се личва малко вода, завива се с алуминиево фолио и във фурната на 130С максимум 140С за около час. Сетне се маха фолиото, бутчето може да се намаже с малко мед и на вентилатор на 170С за около 10-а минути - или поне добре да се зачерви и кожичката да стане така хрупкаво златиста.

 Ами това е.

 Само мога да кажа, че тези 10-а минути са най-трудни, защото из къщата въпреки аспиратора се носи един такъв неустоим аромат, че не е истина.

 Сетне, гарнитура по желание и НАЗДРАВЕ!

Бонус: Ако от пилешкото месо остане за другия ден, може да се обезкости и да се направи на салата с варени картофи и кисели краставички и идея майонеза.

Или да се сготви с ориз ...

Уф, писах повече време отколкото отнема да бъде направено.

Домашен пилешки салам

 За домашните салами съм писал вече твърде много, за пилешките - също. Но този стана направо перфектен - явно с времето надобрявам и всеки следващ път направо се доближават до купешките на вид.

 Това е поредният лек пилешко пуешки салам.

 Без да пиша лакардии, направо пристъпвам към необходимите продукти:

700 грама месо от пилешки бутчета

300 грама месо от пуешки маншон (горната част на крилцата)

 20 грама сол, от които 7 грама нитритна сол и 13 грама от моята специална сол

 7 грама захар

 по 1,5 грама сушен чесън и лук

 0,5 грама индийско орехче

 1 ч.л. с връх царевично нишесте (може да се замени и с 1 с.л. картофено пюре на прах)

100 грама лед

Изпълнението не е трудно:

Само напомням всичко трябва да се прави с добре охладено месо и температурата в никакъв случай да не е по-висока от 12С.

Пилешките бутчета и пуешките маншони се обезкостяват без голямо престараване като кожата и костите отиват да се варят на бульон. Естествено със зеленчуци, както си му е реда. След това имаме в наличност около 1,5 л разкошен бульон с малко месо (като се обере от костите). Става за супа, може да се сготви с ориз и въобще каквото и да е. Направо безотпадно производство.

Обезкостеното месо претеглих - беше 680 грама пилешко и 320 грама пуешко. Чак се удивих на себе си - все едно съм теглил всичко с електронната везна.

Горе долу 1/3 от месото се нарязва на кубчета, а останалата част се смила два пъти в ръчната месомелачка. 

Не ми цапаше блендера, а електрическата не си струва да се ползва за 600-700 грама пилешко, което дори може да се накълца на супер ситно със сатърчето.

Нишестето се слага, за да може да се получи спойка, тъй като и двата вида месо са "постни" и няма как да се получи плътна консистенция.

В купата с месото се слагат всички подправки и нишестето, добавя се леда и се разбърква с дървена лъжица до разтапянето му и поемането му от каймата.

Завива се със стреч фолио и заминава в хладилника да се охлажда и да може да поеме от ароматите на подправките.

За препоръчване е част от каймата да се отдели, да се пекне на скарата под формата на кюфтета и да се опита.

На скараджията се полагат и едно две хубави питиета.

С питието може да се прецени много по-добре дали каймата е добре овкусена или се налага добавянето на още нещо - я сол, я подправка.

Ако биде одобрена, нека си стои в хладилника поне 3-4 часа, но не вреди и до другия ден.

Следва пълнене в изкуствените черва.

Две от тях са направени както описах, а за третото добавих по 1 ч.л. пушен червен пипер и чили на люспи, но леко посмляно.

Трите парчета са еднакви и с общо тегло 1170 грама.

В едното се бучва термометърът, слагат се във фурната на 80С на долен реотан с вентилатор, а под тях тавичка с вода.

Обдухването продължава докато температурата в саламчето стане 70С.

Следва охлаждане в студена вода и поне един ден в хладилника.

Полученото количество бе претеглено - 1120 грама. Загуба по-малко от 10 %.

От любопитство първо нападнахме това с червения пипер.

Тука парчетата едро оставено месо ярко са изразени и приличат на сланинки, каквито изобщо няма.

Само че на вкус не ни хареса - добро, приятно, но тази 1 ч.л. чили на около 350 грама салам дойде в твърде много, т..е. лютивината бе натрапчива, от което саламчето губеше ... Просто трябваше да е доста по-малко. Но при експериментите това е простено.

За сметка на това другото се оказа направо перфектно - и като консистенция и като вкус.

Хубав плътен салам, лесно се реже тънкофайски и красив на външен вид от тези едри парчета месо, които приличат на сланинки ...

Вкус - балансиран, в никакъв случай не се познава, че е пилешко, а с подправките по-скоро прилича на постно свинско.

Може да се хапва с удоволствие.

Струва си да се направи - никак не е трудно. Ако човек не разполага с колагенови черва, може да го направи в домакинско фолио и това няма да го затрудни. Как се прави съм описвал достатъчно пъти.

И нещо за финал:

Малко е лоша снимката, но вляво е едно купешко саламче. 

Купих само 150 грама за сравнение.

Честно казано, хапнахме го, но никак не ми беше приятно на вкус - но като в оня лаф - Пениш се, не се пениш, ке те ядем ...

Е па тази снимка и нея ще я оставя без коментар.

То се вижда колко химия има.

Мога да я преживея таз ти ми химия. За да ни повлияе зле, трябва всеки ден да се яде поне по 500 грама такъв салам (не мога да се представя такава консумация), но това, че в свински салам на първо място има пилешко и механично отделено - демек кости, перушини, какво ли не; соев протеин, мононатриев глутамат, оцветител от бръмбари ми идва в повече ...

Та правете домашен салам и се наслаждавайте на истинския домашен вкус.

И за финал само това мога да кажа Наздраве!

"Пържола" от зеле и още нещо

 Едно много простично и бюджетно ястие, което става страшно вкусно и дори може да се предложи и на гости без притеснение.

 Необходими са: прясна зелка; пилешко филе; резенчета кашкавал; галета или хлебни трохи.

За подправяне: сол, черен и чернен пипер, олио.

Алуминиево фолио.

Количества нарочно не посочвам, защото зависи колко "пържолки" ще се направят - по една на човек е напълно достатъчна.

 Изпълнението е направо елементарно.

Откъсва се парче от фолиото и се сгъва на две с цел да се получи квадрат с размери приблизително 25х25 см.

 От зелето се отрязват "филийки" с размери приблизително 10Х8 см, но това не е съществено. Важното е парчетата да са почти еднакви.

  

 

 Едното парче зеле се слага в средата на фолиото, леко се осолява и опиперява с черния и червения пипер, капва се и малко олио (зехтин или масло) и се наръсва с хлебните трохи.

 Нареждат се отгоре резенчета кашкавал и от пилешкото филе и пак кашкавал.

 "Затваря" се с другото парче зеле. Повтаря се процедурата с опиперяването, идея сол, мазнина и хлебни трохи. Фолиото се за затваря като плик около зелевата "пържола", но така че да остане малък отвор.

 Пече се в предварително загрята фурна на 180-200 С около 40 минути (зависи все пак от големината на "пържолките").

 Като се извадят от фурната, се оставят 5-10 минути да си "отдъхнат" и се прехвърлят в чинията. Могат да се ръснат с някаква зелентия, да се добави нещо допълнително.

 Получава се невероятно вкусно ястие.

Продуктите за "плънката" могат и да варират в зависимост от наличностите в хладилника.

Важното е, че става много вкусно, приготвя се бързо и лесно. И "бюджетно" при това.

Лесен домашен салам с пилешко

  Това е поредният ми различен домашен салам. Този път е с пилешко.
  Заради експеримента и заради това, че телешки черва или изкуствени трудно се намират, реших да пробвам със стреч фолио и алуминиево фолио. 
  Получи се много сполучливо, макар че в червата става малко по-плътно, но разликата не е толкова съществена.
 Необходими са:
пилешки бутчета и свински гърди, подправки.
Количествата ги давам за един килограм:
650 грама пилешко месо от бутчета
350 грама свински гърди
подправки в ч.л. (като приемам, че една ч.л. е приблизително 5 грама)
4 ч.л. мляна морска сол; 2 ч.л. захар; 2 ч.л. черен пипер; по 1 ч.л. сладък и опушен червен пипер; по 1/2 ч.л. чесън на прах и чили на люспи (който обича по-лютивно, може и цяла).
студен пилешки бульон около 2/3 ч.ч. (поне 150 мл) и 50 мл водка или уиски.
 Изпълнението е като при другите домашни салами като не бива да се забравя, че месото трябва да е добре охладено и да не надвишава 12 С.
 За целта се ползват цели пилешки бутчета с кожата и част от гърба на пилето.
 С остър нож първо се отделя (одира) кожата на бутчето като се гледа да се запази цяла. Така отделената кожа може да се ползва като "опаковка" за друго нещо -този път за "облечени вратни пържоли", но за тях - друг път (при малко повече време).
 След това бутчетата се обезкостяват без голямо престаряване, тъй като от костите и частта от гърба се прави разкошен бульон: костите, глава лук, чесън, морков, целина, черен пипер и бахар на зърна, дафинов лист. Част от този бульон добре изстудена, ще отиде в колбаса.

 1/3 от месото от бутчетата (без ципи и др.п.) се нарязва на късчета с произволна големина, но не повече от 1х2 см. Останалото пилешко отива в хладилника и сетне ще се смели с блендера.
 По същия начин се процедира и със свинските гърди. Нарочно избирам такива с ребрата, защото като се отделят стават страхотни за скарата. Пак 1/3 от месото (с по-малко мазнини) се нарязва на ситно.
 Нарязаното месо се слага в подходяща голяма купа и отива в хладилника.

 Отделеното месо от бутчетата и от гърдите се смила в блендера на части до кашеобразно състояние като във всяка порция месо в блендера се налива по малко от изстудения бульон.

 Всяка порция смляно месо се добавя в купата и си стои в хладилника. Когато всичко е готово със шпатула или голяма лъжица се разбърква добре.

 Слагат се и подправките и алкохола и се бърка поне 10-а минути - до хубаво хомогенизиране. След това купата се покрива със стреч фолио и нека си постои в хладилника поне два часа, че и повече (в случая цели пет часа).

 След това идва забавната част. Отрязват се големи парчета от стреч фолиото, които се сгъват на две. С ръце се оформя с горе долу 1/3 от каймата като колбас и се слага на единия край на фолиото и се навива на стегнато руло.
 Който се притеснява от стреч фолиото, може да го замени с разрязан плик за печене ....

 Единият му край се връзва яко, сетне и другия като се притиска силно да стане стегнато. Вижда се на снимката.

 Желателно е да се върже и на няколко места - така ще си запази по-добре формата.

 Всяко така оформено саламче, се увива в алуминиево фолио максимално стегнато и добре овързва. Ясно се вижда на снимката. Така подготвени, нека си "отдъхнат" за около на кухненския  плот.

 След като "психически са се настроили", се нареждат в купата на слоукукъра, захлупват се с една чиния, налива се вода да ги покрие поне с един-два пръста и кукърът се включва на първа степен за 4 часа.

Оказа се, че моят слоукукър на тази степен поддържа равномерна температура от 85С и не е необходимо да го следя с термометър и да си играя със смяна на степените на котлона.

Това не значи, че не могат да се сварят и в обикновена тенджера, но наистина трябва термометър - да не вдига повече от 85С, а ако няма - да не се допуща  завиране на водата, а само да излизат мехурчета от дъното. Времето за варене е около два часа от достигане на оптималната температура.

 Следващите стъпки са също много важни. Веднага след изваждането нашите саламчета заминават на студена баня - за охлаждане, около 30-а мин. И сетне за една нощ в хладилника.

 Следва разповиването и нарязването. На снимката ясно се вижда как част от течността се е желирала около саламчето, а ароматът му е неустоим.

Режем, пробваме.

Страхотно държи форма, реже се лесно.

Вкусът - ами Дзверски вкусно. 

П.П. Чел съм из разни сайтове (предимно руски - те правят подобен пилешки колбас даже в чаши за чай), че слагат сухо мляко, сметана, яйца, па даже и желатин. За цвят добавят сок от червено цвекло.

Опитът ми показва, че тези добавки са напълно излишни. 

Цветът се вижда от снимките - леко червенее - очевидно от червения пипер, но определено не сивее ...

А формата - ами зависи как ще се оформят саламчетата - може и по-тънки, и по-дебели. Въпрос на предпочитание.

Важното е, че е много вкусно и здравословно.

Твърде много писах и изглежда сложно, но просто заради подробните обяснения. Иначе се прави много лесно и не отнема кой знае колко време...

Домашен пилешки пастет с гъша мас

 Този път няма да навлизам в подробности какво представлява и "най-здравословният" купешки пастет, няма и да обяснявам колко е вкусен самият пастет. Само ще маркирам, че в къщи готов пастет не се купува, а обикновено се прави ...

  Мисля си, че доста хора си правят домашен пастет и го предпочитат пред онзи от магазина и няма какъв принос да дам с нашия домашен пастет. Но в последно време взех да го правя доста по-различно и това е поводът да споделя моя начин за Дзверски вкусен домашен пастет - още повече, че моят винаги е и с месце, а не е само от дроб.

  Необходими са: 1 цяло пилешко бутче (около 300 гр.), 1/2 пилешки гърди (също 250-300 грама), 500 грама пилешки дробчета; 1 една голяма обелена глава лук, 2-3 моркова, 2-3 скилидки чесън; 

за овкусяването: 1/2 ч.л. индийско орехче, 1/4 ч.л. кимион, 10-12 зрънца черен пипер, сол на вкус. 1-2 листчета дафинов лист, 2-3 с.л. соев сос; поне 200 гр. гъша мас и 100 грама масло.

  Изпълнението не е трудно, но отнема време, защото минава през 2-3 етапа.

  Месото - бутче и гърди, се слагат в тенджерка с малко вода колкото да ги покрива), сол, черен пипер, обелените глава лук, скилидките чесън и морковите. Добавят се 2-3 листчета дафинов лист, 1 карамфилче, 3-4 зрънца бахар (може и без тях) и се вари на бавен огън до пълна готовност на месото - демек да започне само да се отделя от костите.

 В това време дробчетата се почистват, накисват за 20-30 мин. в малко вода с оцет. След това се подсушават и заливат със соевия сос - 2-3 с.л. При тях се слагат и зрънцата черен пипер (в случая са повече, защото го предпочитаме с доста повечко). Докато месото се вари и се извършват останалите процедури с него, да си седят така дробчетата и да си се овкусяват.

 В това време добре свареното месо, се прецежда (бульона не се изхвърля, част от него ще потрябва евентуално, а другата ще влезе в употреба за супа, ориз и т.н.), изчаква се да изстине и се накъсва на парченца.

   Като изстине добре, се прехвърля в блендера заедно с лука, чесъна и морковите, и евентуално с малко (2-3 с.л. от бульона) се пасира до кашообразно състояние.

Докато се извършват тези процедури, в тигана се загряват 200-те грама гъша мас и се пущат пилешките дробчета заедно със зрънцата черен пипер. Оставят се да се задушават на среден котлон.

След 15-а минути се добавя и вече пасираното месо.

Разбърква се добре, слагат се подправките - индийско орехче и кимион. (по желание носи и други подправки, но за мене тези са класическите и не е необходимо да се слага друго). Дробчетата са овкусени от соевия сос и не е необходимо добавянето на сол. (все пак въпрос на вкус, нали при приготвянето се опитва на вкус).

 Сместа се разбърква и се вари на среден огън за около 15-а минути - докато започне добре да се сгъстява. Маха се от огъня и се оставя да изстине. Дробчетата са си останали цели, но това не е проблем.

 Изстиналата смес на части се слага в купата на пасатора заедно с омекналото масло (за това количество общо 100 грама) и се пасира до желана консистенция.

Купата на пасатора е достатъчно голяма да поеме цялото количество. Ние го предпочитаме по фин и затова се пасира малко повечко. При пасирането зрънцата черен пипер се разбиват и остават на парченца. Така е по-вкусно.

Готовият пастет се прехвърля в бурканчета.

От това количество се получи почти 1 кг пастет - 900 грама в бурканите и 100 грама в купичка - за проба.

Така приготвеният пастет се слага в хладилника - нека да престои поне 24 часа. Стяга се и става разкошен.

Консистенцията е плътна, но лесно се маже на филийка, а за вкуса да не говорим....

Върху препечената филийка е направо Дзверски вкусен.

От гъшата мас пастетът е придобил съвсем друг вкус и направо си прилича на гъши пастет. 

Идеалният вариант е, ако вместо гърди се добави патешко месо, но в случая нямах такова.

И на последно място - в този вариант може да издържи в хладилника около една седмица.

При положение, че няма да се хапне за кратко време, е добре да се сложи в подходящи кутийки и да се съхранява във фризера. Вади се, размразява се - все едно, че е приготвен буквално преди минутки ... Не губи от всусовите си качества. 

Не съветвам за варианта - стерилизиране на бурканчетата, защото гъшата мас и маслото могат да се разслоят и няма да е същото.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!